Р Е Ш Е
Н И Е
№
гр. Русе, 21.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД-РУСЕ, V-ти гр.състав,
в публично
заседание на тридесети септември две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: ТАТЯНА ИЛИЕВА
при секретаря МИГЛЕНА КЪНЕВА, като
разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 2275 по описа за
2020 г., за да се произнесе, съобрази:
Ищецът О.Г.Х. твърди, че е син и единствен
наследник на баща си Г. И.Х., починал на 01.06.2010 г. Към м.11.1994 г. и след
това докато почине той бил единствен наследник на майка
си В.И.Х., която преди това носила имената
В. Г.ева И., починала на 02.02.1985 г. С протоколно
решение № 149/01.11.1994 г. Поземлена
комисия-Русе признала и определила за
възстановяване правото на собственост на наследниците на В.И.Х. върху земеделски земи с план за земеразделяне
в землището на град Русе: Ниви
с площ 16.000 дка. С Решение
№ 398/16.06.1997 г. ПК-Русе
възстановила
правото на собственост на наследниците на В.И.Х., съгласно плана за земеразделяне в землището на град
Русе, както следва: Нива от
16,025 дка, четвърта категория, местност „Кабаклъка“, имот № 053001 по
плана за земеразделяне на гр.Русе, при граници: № 053002 нива на насл. на
К.П.К., № 000518 полски път
на Община Русе, № 000517 полски път на Община
Русе, № 053022 лозе на И.Д.Х.. № 053021 лозе на В.Г. С., № 053020 лозе на А.Д. Г. и № 053019 нива на К.Д.П.. С Протокол
№ 419/04.09.1997 г. ПК-Русе
въвела във владение
на имота бащата на ищеца Г. И.Х., който сключил
договор за наем на
земеделска земя от 21.09.2004 г. с наемателя Н.С.Н., земеделски производител, за срок
от 3 стопански години. След като баща му починал, процесния
имот владеел и управлявал О.Х., като
чрез пълномощника И.К.К. го отдавал под
наем на същия
наемател. За целта ищецът издал на К. пълномощни от: 21.09.2012 г., 08.04.2015 г. и 24.06.2016 г. В рамките
на представителната си власт И.К. сключил
следните договори на наем на
процесния имот с този
наемател: на 01.10.2012 г. за
срок от една
стопанска година с клауза
за автоматично удължаване за още
една година; на 01.03.2014 г. за срок от една
година, считано от 01.10.2012 г., с удължаване за
още една година; на 01.02.2016 г. за
срок от една
година, считано от 01.02.2016 г., с удължаване за
още една година; на 01.07.2016 г. за
срок от една
година, считано от 01.08.2016 г. и на
01.07.2017 г. за срок
от една година,
считано от 01.08.2017 г. След
изтичане срока на последния договор
наемателят Н. със знанието и съгласието на ищеца продължил да
използва имота до настоящия
момент. В края на м.04.2020 г. ищецът бил известен
от СГКК, гр.Русе, че е подадено
заявление за изменение на кадастралния
регистър на недвижимите имоти за процесния имот от ответника Н.В.Й., като
собственик на същия имот въз основа на НА за
собственост на недвижим имот по
давност № 35/06.04.2020 г. на
СВ-Русе.
Ищецът
твърди, че
относно ответника Н.В.Й. никога не са
били налице предпоставките за придобиване от него на правото на
собственост по давност върху процесния имот. Владението на
баща му
и неговото, като единствен негов наследник, никога не било
прекъсвано. Около
15.05.2020 г. ищецът бил уведомен от наемателя Н., чрез
пълномощника си К., че „ПРИСТА ЛЕНД” ООД се е свързало с него
и го уведомило да
освободи имота, тъй като вече тя
била негов
собственик. Ищецът направил справка,
от която установил, че ответникът Й. на датата
на издаване на констативния акт продал спорния
имот на втория
ответник - „ПРИСТА ЛЕНД” ООД, като сделката била
материализирана в НА за покупко-продажба
на недвижим имот. Предвид изложеното моли да бъде постановено решение, с което да се признае
за установено по отношение на двамата ответници, че ищецът е собственик на гореописания недвижим имот, като бъде
отменен и констативен нот.акт №
35, том 9, дело 1751/06.04.2020 г. на CB-Русе. Претендира и
присъждане на направените по делото
разноски.
В отговора
на исковата молба ответникът Н.В.Й. счита предявените искове неоснователни.
Твърди, че е владял процесния имот повече от 10
години, като през този период го е отдавал под наем. Оспорва собствеността на
ищеца, като се позовава на вписано завещание, въз основа на което като
собственик на имота в Служба по вписванията била отбелязана Х.К.Д.-М. В
условията на евентуалност моли исковете за над 2/3 ид.части
от собствеността да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Ответникът
„Приста Ленд“ ООД, чрез пълномощника си, оспорва
фактическите твърдения на ищеца и заявява, че от 04.06.2019 г. дружеството е
ползвател на имота. Твърди също, че валидно е закупил имота и моли исковете да
бъдат отхвърлени като неоснователни.
Предвид
изложените фактически обстоятелства и формулирания петитум,
съдът приема, че е сезиран със субективно и обективно съединени искове с правно
основание чл.124, ал.1 и чл.537, ал.2 от ГПК.
Съдът,
като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, прие
за установено от фактическа страна следното:
Ищецът е внук на В.
Г. И., б.ж. на гр.София, починала на 02.02.1985 г.
Съгласно удостоверение, изд. от Столична община на 07.05.2020 г., имената В.И.Х.
и В.Г.И. са на едно и също лице.
След смъртта си,
същата е наследена от своя съпруг И.Д. И. и децата си М. И. П. и Г. И.Х.. На
23.01.1990 г. умира и И.Д. И., който е наследен само от бащата на ищеца – Г. Х.,
впоследствие също починал на 01.06.2010 г. и наследен от сина си - О.Г.Х..
На 19.03.1988 г.
умира М. И. П. и оставя свои наследници по закон Я.М.П.-преживял съпруг, Г. К. Р.-син
и Х.К.Д.М.-дъщеря. А наследници по закон на починалия на 23.01.2001 г. Я.П. са
децата му - Г.Я.А. и Р.А.М.. Приживе, на 12.09.1989 г. Я.П. съставя саморъчно
завещание /обявено на 14.03.2006 г./, с което завещава цялото си имущество на Х.К.М..
С протоколно
решение № 149/01.11.1994 г. на Поземлена комисия, гр.Русе се признава и
определя за възстановяване на наследниците на В.И.Х. правото на собственост
върху земеделски земи с план за земеразделяне, а именно: ниви с площ 16 дка.
С последващо решение № 398/16.06.1997 г. на ПК-Русе на
наследниците на В.И.Х. се възстановява правото на собственост, съгласно плана
за земеразделяне в землището на гр.Русе, върху нива от 16,025 дка, четвърта категория,
местност „Кабаклъка“, имот № 053001 по плана за
земеразделяне, при граници: имот № 053002 нива на насл. на К.П.К., имот № 000518 полски път на Община
Русе, имот №
000517 полски път на Община Русе,
имот № 053022 лозе на И.Д.Х., имот № 053021 лозе на В.Г. С., имот № 053020 лозе на А.Д. Г. и имот №
053019 нива на К.Д.П..
Съгласно
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД
18-91/15.12.2017 г. на Изп.директор на АГКК, нивата
представлява ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 63427.53.1, с адрес на поземления
имот: гр.Русе, общ.Русе, обл.Русе, местност „Кабаклъка“, с площ 16 029 кв.м., с трайно
предназначение на територията: земеделска; с начин на трайно ползване: нива;
категория на земята:нула; номер по предходен план: 05300, при съседи: имот №
63427.54.41, имот № 63427.53.23, имот № 63427.151.150 и имот № 63427.53.2.
Бащата на ищеца - Г. И.Х. е въведен в имота с Протокол № 419/04.09.1997 г. на ПК-Русе.
Представен е
договор за наем на земеделска земя от 21.09.2004 г., с който Г. И.Х. отдава процесната нива за
временно и възмездно ползване на Н.С.Н. за срок от 3 стопански години. След
смъртта на баща си, ищецът, чрез пълномощника си И.К., отдава под наем на Н.Н. като земеделски производител спорния земеделски имот с
договори, съответно от 01.10.2012 г., 01.03.2014 г., 01.02.2016 г. и 01.07.2017
г., касаещи стопанските години от 2012 до 2018 г.
С НА № 91, т.І,
рег.№ 667, д.№ 64/06.04.2020 г. на нотариус Силвия Калчева и район на действие
РС-Русе, ответникът Н.В.Й. е признат за собственик по давност на имота, предмет
на настоящото производство. С НА № 92, т.І, рег.№ 668, д.№ 65/06.04.2020 г.
също на нотариус Силвия Калчева, Н.Й. продава същия имот на втория ответник „Приста
Ленд“ ООД.
Към отговора на последния
е депозиран договор за наем на зем.земи, с който имот
№ 63427.53.1 с площ 16.029 дка е отдаден за временно и възмездно ползване от
първия на втория ответник, считано от 01.10.2019 г. до 01.10.2020 г. На
24.07.2019 г. половината от имота с площ 8.015 дка е пренает от ЕТ „Нефес-Нуршен Акиф“. Представени са и РКО от 05.06.2020 г. и
05.08.2020 г., видно от които „Приста Ленд“ ООД е
заплатило на Н.Й. наема на зем.земя за 2019/2020 г.
По
делото са събрани и гласни доказателства относно владението на спорния имот от ищеца
и неговия праводател. Свидетелят И.К. заявява, че с О.
са приятели от детските си години. След като баща му починал през 2010 г. той
го помолил да се занимава с нивите, които има в Русенския район. За процесната нива свидетелят имал пълномощно, за да сключва
договор с арендатора Н.Н., който я работи още приживе
на баща му, повече от 20 години, като отглежда люцерна. Последният аренден договор между тях бил сключен 2020 г. Приложените
по делото договори били сключвани от свидетеля, въз основа на пълномощни,
издавани от ищеца.
Свид.Н.Н. също излага твърдения, че от около 20 години обработва процесните 16 дка земя, като е засята люцерна и все още той
я стопанисва и поддържа. С нея е кандидатствал за субсидии, очертавал я е. До
момента никой не му е създавал проблеми с нивата и отношенията му с
наемодателите са били коректни. С тях е сключвал договори за по една година.
Съобразно
горната фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният установителен
иск за собственост върху процесния поземлен имот с
идентификатор 63427.53.1, е частично основателен.
Ищецът се легитимира като собственик на гореописаната зем.земя, представляваща „новооткрито наследство“ по
смисъла на ЗН, въз основа на наследствено правоприемство,
заявявайки, че баща му е единствен наследник по закон на майка си – наследодателката В.Х..
Според т.2 от ТР № 1/04.11.1998 г. по т.гр.д.№ 1/1998
г. на ВКС, ОСГК, понятието "новооткрито наследство", употребено в чл.
91а ЗН, без да е дефинирано, несъмнено се отнася до имоти, които поради
одържавяването им не са били в патримониума на
наследодателя. Чл. 1 от ЗН посочва, че наследството се открива в момента на
смъртта и в последното местожителство на умрелия. Препращането на чл. 91а ЗН
към чл. 1 ЗН налага извода, че към откритото наследство се прибавят и тези
имоти, защото принадлежат на наследодателя. Самото създаване на нормата на чл.
91а ЗН в частта, в която се отрича действието на отказа от наследство, извършен
по време на одържавяването означава, че правото да получат имотите се признава
на призованите вече към наследяване, а не на други наследници. Получава се
хипотеза, при която възниква право на наследяване на имоти, които не са били в патримониума на наследодателя при откриването на
наследството. Това ново положение е породило необходимостта законодателно да
бъдат уредени правилата за наследяване на възстановените имоти и поради това е
създадена фикцията "новооткрито наследство". С нея се обособява възстановената
собственост в отделен обект за наследяване, за който се прилагат специално
създадените правила, без да се променя времето и мястото на откриване на
наследството, а оттам и кръгът на наследниците. Т.е. кръгът на законните наследници на възстановената собственост върху
имоти, одържавени или включени в ТКЗС или други образувани въз основа на тях
селскостопански организации, се определя към момента на смъртта на
наследодателя.
В случая към датата на откриване наследството на В. И.
/02.02.1985 г./ призовани към наследяване са били
преживелият й съпруг И.Д. И., дъщеря й М. И. П. и синът й Г. И.Х., които, по
правилото на чл.9, ал.1 ЗН, след възстановяването на процесната
нива, я наследяват поравно – по 1/3 ид.част.
Идеалната част на първия от тях Иван И. е наследена от сина му – бащата на
ищеца, така че същият става собственик на общо 2/3 ид.части
от нивата, но останалата 1/3 ид.част след смъртта на М.
П. е наследена от нейните наследници по закон. Така чрез наследяване от своя
баща, след 01.06.2010 г. ищецът е придобил правото на собственост върху 2/3 ид.части от спорната земеделска земя. Макар същият да
твърди, че от 2004 г. до смъртта си баща му владеел и управлявал имота, а след
това и досега – О.Х., същият не се позовава на придобивна
давност в своя полза досежно останалата 1/3 ид.част от имота, а давността не се прилага служебно от
съда /съгласно чл.120 ЗЗД, във вр.с чл.84 ЗС/.
Ангажираните по делото писмени и гласни доказателства безспорно
установяват, че повече от 20 години процесната нива
се отдава под наем от ищеца и преди това от неговия баща на свид.Н.Н., който я обработва и стопанисва необезпокоявано до 2020
г. Ето защо, макар да се е снабдил с констативен нот.акт
за собственост върху целия имот, ответникът Н.Й. не ангажира доказателства,
установяващи твърдението му, че е владял нивата от 2009 до 2020 г., отдавайки я
под наем на трети лица.
Съобразно основателността на главния иск за
собственост досежно 2/3 ид.части
от правото на собственост върху гореописаната нива, следва да се уважи частично
и предявеният акцесорен иск за отмяна на констативен нотариален
акт № 91, т.І, рег.№ 667, д.№ 64/06.04.2020 г. на нотариус Силвия Калчева и
район на действие РС-Русе. Такава възможност изрично е предвидена в
разпоредбата на чл.537 ГПК. Отмяната на констативния нот.акт
по обстоятелствена проверка, издаден в охранително производство, е последица от
уважаването на иска за собственост. Това следва от отпадането на удостоверяващата
сила на официалния документ, която произхожда от чл.179 от ГПК. В случая следва
да се отмени процесния нот.акт
само досежно 2/3 ид.части
от гореописания земеделски имот. За останалата 1/3 идеална част претенцията
следва да се отхвърли като неоснователна.
Искът за собственост следва да се уважи и досежно втория ответник, който не е станал собственик на
целия имот, а само на идеалната част, която ищецът не притежава по наследство
от баща си.
На
основание чл.78, ал.1 от ГПК разноските, направени от страните по делото,
следва да се разпределят съразмерно на уважената и отхвърлена част от исковете.
Ищецът претендира такива в общ размер 1280 лв., от които 80 лв. платени
депозити за свидетели и държавна такса и 1200 лв. заплатено адв.възнаграждение.
Ответниците правят възражение за неговата
прекомерност, на основание чл.78, ал.5 ГПК. Съобразно фактическата и правна
сложност на спора и броя предявени искове, адвокатското възнаграждение следва
да бъде редуцирано на 600 лв. Съобразно уважената част от исковете, ответниците дължат на ищеца 453.33 лв. Съобразно
отхвърлената част от исковете, ищецът дължи на всеки от ответниците
по 200 лв. деловодни разноски.
Мотивиран
така, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по
отношение на Н.В.Й., ЕГН ********** и „ПРИСТА ЛЕНД“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Русе, бул.“Цар Освободител“ 33, търговски
комплекс „Сердика“, партер, магазин № 6, представлявано от управителя Росен
Антонов Станев, че О.Г.Х., ЕГН **********, е собственик на 2/3 ид.части от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 63427.53.1 по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД
18-91/15.12.2017 г. на Изп.директор на АГКК, с адрес
на поземления имот гр.Русе, общ.Русе, обл.Русе,
местност „Кабаклъка“, с площ 16 029 кв.м., с
трайно предназначение на територията: земеделска; с начин на трайно ползване:
нива; категория на земята:нула; номер по предходен план: 05300, при съседи:
имот № 63427.54.41, имот № 63427.53.23, имот № 63427.151.150 и имот №
63427.53.2 и ОТМЕНЯ на основание чл.537, ал.2 от ГПК нотариален акт за
собственост на недвижим имот по давност № 91, том I, рег.№ 667, дело № 64/06.04.2020
г. на нотариус Силвия Калчева, рег.№ 630, с район на действие РС-Русе, до
размер на 2/3 ид.части от гореописания поземлен имот,
като ОТХВЪРЛЯ претенциите по отношение на останалата 1/3 ид.част
от имота.
ОСЪЖДА
Н.В.Й., ЕГН **********,*** и „ПРИСТА ЛЕНД“ ООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр.Русе, бул.“Цар Освободител“ 33, търговски комплекс
„Сердика“, партер, магазин № 6, представлявано от управителя Росен Антонов
Станев, да заплатят на О.Г.Х., ЕГН **********, 453.33 лв. – деловодни разноски.
ОСЪЖДА
О.Г.Х., ЕГН **********,***, да заплати на Н.В.Й., ЕГН **********, 200 лв. деловодни разноски.
ОСЪЖДА О.Г.Х., ЕГН **********,***, да
заплати на „ПРИСТА ЛЕНД“ ООД, гр.Русе, с ЕИК *********, 200 лв. деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Русе в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: