№ 530
гр. София, 13.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Асен Воденичаров Въззивно гражданско дело
№ 20211000502982 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 262767 от 28.04.2020 год., постановено по гр.д.№ 7916/2020 год. по описа на
Софийски градски съд, ГО, 14-ти състав, Сдружение „Национално бюро на българските
автомобилни застрахователи” е осъдено на правно основание чл.511, ал.1, т.2 от КЗ да
заплати на М. К. М. сумата от 22 200 лева, представляващи обезщетение за неимуществени
вреди, вследствие на пътно-транспортно произшествие, станало на 18.06.2017 год., ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от 04.08.2018 год. до окончателното
изплащане, като са разпределени и разноските между страните, а искът е отхърлен до
пълния размер от 26 2000 лева, както и е отхвърлен искът за имуществени вреди в размер на
111 лева.
Решението е обжалвано от ответника Сдружение „Национално бюро на българските
автомобилни застрахователи” в осъдителната част досежно неимуществените вреди над
сумата от 9 200 лева, като излагат доводи за неправилно приложение на чл. 52 ЗЗД, тъй като
определеният размер е силно завишен с оглед получените телесни увреди, като не е
отчетено, че ищеца е възстановен. Поддържа, че сумата от 9 200 лева, наред с вече
изплатеното обезщетение от 7 800 лева преди предявяване на иска, адекватно обезщетява
причинените на ищеца вреди. Молят съда да отмени решението в обжалваната част и
постанови ново, с което искът за причинените неимуществени вреди бъде отхвърлен над
сумата от 9 200 лева до присъдения размер от 22 200 лева. Претендират се разноските по
1
делото.
Въззиваемият М. К. М. оспорва жалбата и моли за потвърждаване на решението.
Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт от страна в производството, имаща право на жалба, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Атакуваното решение е валидно и допустимо, поради което съдът е обвързан от направените
от жалбоподателя оплаквания, касаещи размерът на присъденото от първоинстанционният
съд обезщетение.
Ищцата М. К. М. е пострадала в резултат на пътно-транспортно произшествие, станало на
18.06.2017 год. и причинено виновно от водача И. М., който е управлявал лек автомобил
„Хонда” с рег.№ ***. Ответникът е компенсаторен орган и на основание чл.511, ал.1, т.2 от
КЗ дължи обезвреда за вредите от настъпило застрахователно събитие на делинквент,
реализирал ПТП на територията на страната и управляващ МПС, което е застраховано при
друг застраховател при действието на системата „Зелена карта”. Механизмът на
произшествието, противоправното поведение на водача на лекия автомобил „Хонда“,
телесните увреждания на пострадалия ищец и причинната им връзка с произшествието са
установени от събраните пред първата инстанция доказателства и са безспорни пред
настоящата.
При определяне размерът на обезщетението въззивният съд съобрази Постановление №
4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и съдебната практика на ВКС, където се приема, че
справедливостта като критерий за определяне размера на обезщетението при деликт, не е
абстрактно понятие, а предпоставя винаги преценка при мотивирано изложение, а не
изброяване на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства, като характер на
увреждането, начин на извършването му, интензитета и продължителността на търпимите
болки и страдания, допълнително влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания и т.н.. На тази база следва да се прецени
обезщетението за неимуществени вреди за претърпените болки и страдания.
От приетата пред първоинстанционният съд съдебно-медицинска експертиза се установява,
че ищцата вследствие на произшествието е получила съчетана травма на левия крак, лявата
китка и главата, довели до: 1/ ляво стъпало - фрактура на ладиевидната кост /една от седемте
тарзални кости намиращи се в задната част на стъпалото и под глезенната става/;
сублуксация /непълно, частично изкълчване/ на глезенната и субталарната става
/непосредствено под глезенната, полуподвижна става, обозначена в случая като тало-
калканео-навикуларна сублуксация/ и луксация /пълно изкълчване/ на 5-тата
метатарзофалангеална ставичка /малката ставичка в основата на 5-тия пръст на крака/; 2/
лява китка - кръвонасядане и оток и 3/ тяло, ръце, крака и лице - охлузни рани, без да се
уточнява точното местоположение и размер. Експертизата установява, че в деня на
процесното ПТП, ищцата е хоспитализирана по спешност в МБАЛ - Благоевград за 4 дни,
където след направения преглед и рентгенова снимка, са поставени горните диагнози, без
2
фрактурата на лявата ладиевидна кост на стъпалото, диагноза поставена на по-късен етап /7
дни след изписването от МБАЛ Благоевград/ чрез КТ изследване в „Пирогов“. По време на
хоспитализацията в МБАЛ - Благоевград, по отношение на пострадалата е било предприето
ръчно наместване под обща упойка на двете сублуксации на лявото стъпало, както и на
ставичката на 5-тия пръст на същото стъпало, последвано от гипсова имобилизация на
стъпалото и глезенната става до коляното с лонгета. На 28.06.2017 г. /1 седмица след
болничното лечение/, на ищцата е направено КТ изследване в „Пирогов“ на лявото стъпало,
като е установена фрактура на ладиевидната кост. На последвалата консултация с ортопед е
бил сменен гипса с по-стабилен гипсов ботуш за 2 месеца. Експерта посочва, че до
хоспитализацията, болката от понесената травма е била с висока интензивност, бавно
намаляваща след приложеното лечение и най-вече след имобилизацията в гипсов ботуш за 2
месеца, а след този период болката би трябвало да е била умерена, с временни и изостряния
при свалянето на гипса и 2 седмици ходене с патерици. След 2,5 месеца, травматичните
увреждания на лявото стъпало и глезен зарастват и се възстановяват и болката би трябвало
да затихне. Възможна е болка при промяна на атмосферното налягане. Ищцата е носела
профилактично в период от 1,5 години след травмата ортопедични стелки и обувки и при
нея не се е проявило състояние на „травматично плоско стъпало“.
От заключението на назначената по делото съдебно-психологична експертиза се установява,
че по време на инцидента освидетелстваната е понесла остър емоционален стрес. Преживяла
е интензивни негативни емоции на страх за здравето и живота си, както и тези на своите
близки, страх за бъдещето при тяхната евентуална загуба и страх за дъщеря си при трагичен
за тримата изход от ситуацията. Понесла е болки и неудобства през възстановителния
период, както и страх от трайно инвалидизиране. С най-голям интензитет негативните
изживявания са били в първите два месеца, отслабвали са по интензивност в рамките на
около шест месеца, като последиците от травматичното събитие не са отзвучали и към
настоящия момент. При споделянето за преживяното по време на инцидента и последиците
от него, споменът на ищцата се актуализира болезнено и осезаемо се долавя нейното
напрежение и безпокойство. Констатира се продължаваща емоционална лабилност,
напрежение, изострена чувствителност за стимулите на средата, стремеж към избягване на
вълнения, загуба на увереност, повишено ниво на стрес от нежелани външни ограничения,
страх от пътуване с автомобил, избягващо поведение, нарушаване на обичайния житейски
стереотип, тревожност при пътуване на членове от семейството.
От разпитания по делото свидетел Д. М., дъщеря на ищцата, чийто показания съдът цени
при условията на чл.172 от ГПК се установява, че майка й след изписването си от болницата
можела да се предвижва сама, но с помощта на патерици и със значителни затруднения. Не
могла да се грижи пълноценно за домакинството. Преди катастрофата била социално
активен човек, която активност след това изключително много намаляла.
Въззивният съд след като съобрази всички тези изложени обстоятелства, икономическите
условия в страната към датата на настъпване на ПТП - юли 2017 год., лимитите на
отговорност към този момент, възрастта на пострадалия, както и съдебната практика за
3
подобни случаи, намира, че сумата от 30 000 лева адекватно ще обезщети причинените на
ищеца неимуществени вреди. От тази следва да бъде приспадната платената от ответната
страна извънсъдебно сума в размер на 7 800 лева и следователно исковата претенция е
основателна за сумата от 22 200 лева и като такава следва да бъде уважена.
Съобразно изхода на спора пред въззивния съд, ответника следва да бъде осъден да заплати
на процесуалния представител на ищеца на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв възнаграждение в
размер на 1 096 лева с ДД, за осъществено безплатно представителство по делото,
определено съгласно чл.7, ал.2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 год. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 262767 от 28.04.2020 год., постановено по гр.д.№ 7916/2020
год. по описа на Софийски градски съд, ГО, 14-ти състав.
ОСЪЖДА Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи” да
заплати на адв. М. Т., на основание чл. 38, ал.2 от ЗАдв, сумата от 1 096 лева.
Решението може да се обжалва при условията на чл. 280 от ГПК с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4