Р Е Ш
Е Н И Е
№…………
гр.Варна, 12.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр. ВАРНА, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLIX състав, в публичното заседание на 13.10.2020 год. в състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМИТЪР ДИМИТРОВ
при секретаря Милена Узунова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. №3654/2019 год. по описа на Районен съд гр. Варна, ХLIX състав, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано по предявени и окончателно уточнени, след частично оттегляне и изменение в първо открито съдебно заседание от страна на В.Г.Б.-С., ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес ***, съдебен адрес:***, против "Ю.Б." АД, ****, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от ****., ****и ****, искове с правно основание чл. 55 ал.1 от ЗЗД, да бъде осъден ответникът да заплати на ищцата:
- сумата от 9653,84 евро, формирана като разлика между стойността в евро на платените месечни вноски в швейцарски франкове по курс към датата на плащането и стойността на дължимите месечни вноски в евро през периода от 26.03.2014 г. до 26.02.2019 г. и представляваща сбор на валутните разлики от всички платени месечни вноски за процесния период, като заплатени без основание по нищожни клаузи на Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL **** от 11.03.2008 г. сключен с "Ю.Б." АД, а именно: чл. 6, ал.2 и чл. 23, даващи право на банката да преизчислява и изисква погасяване на вноските по кредита в шв.франкове,
- сумата от 4560,38 швейцарски франка, представляваща разликата между дължимите вноски в евро и евровата равностойност на платените вноски в швейцарски франкове, платени за периода от 26.03.2015 г. до 26.02.2019 г. в резултат на едностранно увеличаване на лихвения процент, като заплатени без основание по нищожни клаузи на Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL **** от 11.03.2008 г., сключен с „Ю.Б.“ АД, а именно: чл.3, ал.5, чл.6, ал.3 и чл.13, ал.1 от Договора, даващи право на банката да увеличава приложимият лихвен процент по Договора, чрез промяна на БЛП, автоматична промяна на определените в договора погасителни вноски, при едностранна промяна на БЛП от страна на банката, както и едностранна промяна от страна на банката на Тарифата за условията, лихвите, таксите и комисионите, ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на исковете – 06.03.2019г. до изплащане на вземанията.
В
проведено открито съдебно заседание на 13.10.2020г. ищцата, чрез процесуален представител отправя искане за изменение
на предявени иск по размер,
чрез неговото увеличаване на осн.чл.214, ал.1 ГПК от предявения размер от 9653,84 евро, в размер на 10492,66 евро., формирана като разлика между стойността
в евро на платените месечни вноски в швейцарски франкове по курс
към датата на плащането и стойността на дължимите
месечни вноски в евро през периода
от 26.03.2014 г. до
26.02.2019 г. и представляваща сбор
на валутните разлики от всички
платени месечни вноски за процесния
период, като заплатени без основание
по нищожни клаузи на Договор
за кредит за покупка на
недвижим имот № HL **** от 11.03.2008 г. сключен с "Ю.Б."
АД, а именно: чл. 2, ал.2 и чл. 23,
даващи право на банката да
преизчислява и изисква погасяване на вноските
по кредита в шв.франкове.
Съдът допусна направеното изменение на ИМ.
В исковата молба се твърди, че ищцата е кредитополучател по Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL **** от 11.03.2008 г., сключен с "Ю.Б." АД. Предмет на договора е кредит на стойност 56 288 евро (чл. 1, ал. 1) при годишна лихва 6,15% (чл. 3, ал. 1), със срок на погасяване 420 месеца (чл. 5). Твърди, че банката предоставила сумата на кредита в евро по специално открита за целта банкова сметка (***. 2, ал. 3). Твърди, че е усвоила сумата на кредита, като я превела на продавача на финансирания недвижим имот. Въпреки, че сумата на кредита била уговорена и предоставена в евро, за погасяването му банката изисквала и събирала суми в швейцарски франкове в определен от нея размер. Твърди, че след сключване на договора валутният курс на швейцарския франк спрямо евро и лева се повишил и платените през процесния период суми надвишавали дължимите суми в евро с валутните разлики от промяната на курса. Твърди, че веднага след сключване на договора банката едностранно увеличила прилагания лихвен процент, което довело до допълнително увеличение на платените суми за погасяване на кредита, като през целия процесен период банката прилагала и събирала лихва 7,40% вместо 6,15%. Твърди, че валутните разлики от преизчисляване на кредита в швейцарски франкове и увеличената лихва са начислени и платени въз основа на неравноправни клаузи, не са дължими и ответникът се е обогатил неоснователно с тези суми. Приема, че на осн.чл. 143 ЗЗП във вр. с чл. 146, ал. 1 ЗЗП и чл. 26 ЗЗД следва да бъде прогласена нищожността на чл. 6, ал. 2 и чл. 23 от договора за кредит. Приема, че неоснователно ответника я е задължил да изплати сумата от сумата от 9653,84 евро, представляваща недължими валутни разлики, платени през периода от 26.03.2014 г. до 26.02.2019 г., както и обезщетение за забава върху тази сума в размер на 2117,78 евро, в размер на законната лихва за периода от 06.03.2016 г. до датата на исковата молба. Приема че на осн чл. 143 ЗЗП във вр. с чл. 146, ал. 1 ЗЗП, чл. 26 ЗЗД и чл. 58 ЗКИ са нищожни клаузите на чл. 3, ал. 5, чл. 6, ал. 3 и чл. 13, ал. 1 от договора за кредит. Приема, че неправомерно й е удържана сумата от 4560,38 швейцарски франка, представляваща недължими възнаградителни лихви, платени през периода от 26.04.2015 г. до 26.02.2019 г., както и обезщетение за забава за сумата от 850,19 швейцарски франка, в размер на законната лихва за периода от 06.03.2016 г. до датата на исковата молба. Твърди, че чл. 1, ал. 1 и ал. 2, чл. 2, ал. 1 и ал. 3 от договора уреждат задължението на банката да предостави сума в размер на 56 288 евро. Чл. 6, ал. 2 от договора предвижда, че задължението за погасяване на кредита е в швейцарски франкове. Чл.23 възлага върху нея като потребител целия валутен риск и всички неблагоприятни последици от промените в курсовата стойност на швейцарския франк спрямо евро/лева.
Твърди, че клаузите на чл. 6, ал. 2 и чл. 23 й налагат да плаща разликата между размера на кредитното задължение, изчислено във виртуална валута швейцарски франк, и реално получената парична единица - евро. Приема, че клаузите са нищожни на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 146, ал. 1 и чл. 143 ЗЗП поради неравноправност.
Твърди, че в Решение по дело С-186/16 и Определение по дело С-119/17, съдът на ЕС е формулирал критериите, по които националните съдилища следва да извършват преценка за неравноправност на клаузи от договор за банков кредит, които предвиждат потребителят да погасява кредита в швейцарски франкове. В Определение № 374 от 10.07.2018 г. по т. д. № 60402/2016 г. на ВКС. I ГО. съдът е приел, че дадените разрешения с определението по дело С-119/17 и решението по дело С-186/16 на Съда на ЕС са достатъчни за ръководство на българските съдилища, които разглеждат спорове по договори за банкови кредити, в които са включени клаузи като разглежданите в настоящото производство, затова не е нужно ВКС да се произнася по тези въпроси с решение по чл.290, вр. чл.280, ал. 1, т.З ГПК. Предмет на делото пред ВКС са оспорените клаузи на чл. 6, ал. 2 и чл. 23 от същия кредитен продукт на "Ю.Б." АД, които съдът е възприел за неравноправни. В Решение № 295 от 22.02.2019 г. по т. д. № 3539/2015 г. на ВКС. II ТО. е разгледан напълно идентичен договор за кредит на ответната банка и е даден отговор на въпроса, по който е допуснато касационното обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, че „Неравноправна е неиндивидуално договорена клауза от кредитен договор в чуждестранна валута, последиците от която са цялостно прехвърляне на валутния риск върху потребителя и която не е съставена по прозрачен начин, така че кредитополучателят не може да прецени на основание ясни и разбираеми критерии икономическите последици от сключването на договора и когато при проверката й за неравноправния характер бъде констатирано, че въпреки изискванията за добросъвестност, тя създава във вреда на потребителя значително неравновесие между правата и задълженията на страните, произтичащи от договора, като в този случай за валутните разлики приложение не намират изключенията на чл.144, ал.З ЗЗП." Твърди, че ВКС е извършил подробна преценка за неравноправност на оспореното условие и го е прогласил за неравноправно.
Твърди, че в Решение по дело С-186/16 (т. 38; т. 41; т. 47, изр. второ; т. 55, изр. първо; 1) диспозитив) е прието, че е уговорен кредит в швейцарски франкове, ако сумата на кредита е определена, изразена и посочена цифром в договора за кредит в швейцарски франкове. В същото време с процесния договор не бил уговорен кредит в швейцарски франкове, тъй като информация за размера на кредита в швейцарски франкове не ми е предоставена нито преди сключване на договора, нито в самия договор. Чл. 1, ал. 3 предвижда, че след сключване на договора и учредяване на обезпечението банката едностранно определя на колко швейцарски франка се равняват 56 288 евро по "курс "купува" за швейцарския франк на **** И ****". Видно от чл. 1, ал. 5 от договора, търговският курс на банката не е поставен в зависимост от обективни фактори, а се формира от други търговски курсове на банката, които също са изцяло в нейна власт. Така банката си е осигурила възможност след сключване на договора да определи размера на кредита по своя произволна субективна преценка. Твърди, че в случая сумата на кредита в швейцарски франкове дори не е посочена в Приложение № 1 към договора, което беше подписано като бланкет (Доказателство № 2). Уговорката размерът на кредита във валутата, в която е дължим, да се определя от банката по неясни критерии, попадала в хипотезата на чл. 143, т. 9 ЗЗП, като налага на потребителя да поеме задължение, с което не е могъл да се запознае преди сключването на договора. Твърди, че със същото решение Съдът на ЕС е приел, че отпускането на кредита представлява предоставяне на паричната сума на разположение на кредитополучателя във валутата на кредита. Твърди, че банката в нито един момент не й е предоставяла на разположение сума в швейцарски франкове. Съгласно чл. 2, ал. 1 и ал. 3 от договора, сума в тази валута е отразена по блокирана сметка (до която има достъп само банката, но не и тя). Вследствие на "служебно превалутиране" швейцарските франкове са останали в патримониума на банката, без да са й предоставени на разположение. Същото е прието в Решение № 295 от 22.02.2019 г. по т. д. № 3539/2015 г. на ВКС. II ТО. - "1/ кредитът, съгласно чл.1 от договора, се предоставя в швейцарски франкове в размер на равностойността в щвейцарски франкове на 85 000 евро; 2/ независимо, че в чл.2, ал.1 е предвидено, че кредитът се усвоява в швейцарски франкове, достъп до тази сметка кредитополучателят няма, тъй като същата е блокирана; 3/ швейцарските франкове от блокираната сметка служебно се превалутират от банката в евро преди усвояването им, като реалното усвояване на кредита от потребителя става именно в евро по негова сметка в евро. Видно от горните уговорки, реален паричен поток от кредитодателя към кредитополучателя в швейцарски франкове не е налице. Действителното усвояване на кредита е в резервната валута на страната - в евро (режимът на Паричен съвет е регламентиран в чл.29 и сл. на ЗБНБ)."
Твърди, че макар оспорените клаузи да определят основния предмет на договора, те подлежат на преценка за неравноправност, тъй като не отговарят на изискването да урежда ясни и разбираеми условия на договора по смисъла на чл. 145, ал. 2 ЗЗП и задължителната практика на Съда на ЕС (така Решение № 295 от 22.02.2019 г. по т. д. № 3539/2015 г. на ВКС. II ТО. и Определение № 374 от 10.07.2018 г. по т. д. № 60402/2016 г. на ВКС. I ГО.) Твърди, че съгласно Решение по дело С-186/16 (т. 47) изискването за прозрачност налага във връзка със сключването на договора за кредит потребителят да е бил уведомен за всички обстоятелства, които са могли да дадат отражение върху обхвата на неговото задължение, като му позволят включително и да изчисли общата цена на своя заем. Приема, че изискването за прозрачност не е спазено и ако в договора за кредит не са посочени данните, които от гледна точка на характера на стоките или услугите, предмет на този договор, се считат за съществени. В т. 45 от Решение по дело С-186/16; т. 75 от Решение по дело С-26/13: Решение № 98 от 25.07.2017 г. по т. д. № 535/2016 г. на ВКС. I ТО: Решение № 295 от 22.02.2019 г. по т. д. № 3539/2015 г. на ВКС. II ТО; е прието, че по отношение на договори за кредит в чуждестранна валута изискването договорните клаузи да са изразени на ясен и разбираем език следва да се схваща като налагащо задължение в договора да е прозрачно изложен точният механизъм, за който се отнася съответната клауза, както и евентуално отношението между този механизъм и механизма, предвиден в други клаузи, така че потребителят да може да предвиди въз основа на ясни и разбираеми критерии произтичащите за него икономически последици. Според постоянната практика на Съда на ЕС - т. 70 и 71 от Решение от 30.04.2014 г. по дело С-26/13 СЕС; т. 48 от Решение по дело С-186/16; и Решения по дела С-92/11. С-226/12. С-154/15. С-307/15. С-308/15. за потребителя от основно значение е информацията преди сключването на договора за договорните условия и за последиците от това сключване. Именно въз основа на тази информация той взема решение дали желае да се обвърже с условията, изготвени предварително от търговеца. Твърди, че процесния договор за кредит не урежда ясни и прозрачни условия, тъй като съществени негови параметри са лишени от тези характеристики, а именно: конкретният размер на кредита в швейцарски франкове (посочено е единствено, че е в на равностойност 56 288 евро); факторите, от които зависи курсът на търговеца, по който извършва превалутирането (в договора не се пояснява въз основа на какви обективни показатели банката определя търговските си курсове „продава" и „купува" за съответните валути); размерът на месечните погасителни вноски (такъв не е посочен в договора и при сключването му не е подписан погасителен план). Когато не са ясни конкретните обстоятелства, върху които определен фактор може да влияе, знанието за самия него не носи информация за механизма на действието му и резултатите от проявлението му. При липсата на тези условия в договора за кредит, преди сключването му е практически невъзможно да се изчисли общата цена на заема. Съгласно т. 49 - 51 от Решение по дело С-186/16 с оглед спазването на изискването договорните клаузи да са изготвени на ясен и разбираем език, финансовите институции трябва да предоставят на кредитополучателите достатъчна информация, която да им позволява да вземат решения, основани на добра информираност и благоразумие, и следва да включва като минимум влиянието върху вноските на драстично обезценяване на законното платежно средство на държавата членка, в която се намира местожителството на кредитополучателя. От една страна, потребителят трябва да е добре осведомен, че със сключването на договор за кредит в чуждестранна валута той се излага на определен риск, свързан с обменния курс, който евентуално ще му бъде икономически трудно да понесе при обезценяване на валутата, в която получава доходите си. От друга страна, банковата институция трябва да представи възможните промени в обменните курсове и рисковете, свързани с вземането на кредит в чуждестранна валута, по-специално когато кредитополучателят не получава доходите си в тази валута. Търговецът следва да е предоставил на потребителя цялата относима информация, която му позволява да прецени икономическите последици от сключването на договора. Въз основа на тази информация потребителят следва да може не само да установи възможното поскъпване или обезценяване на чуждестранната валута, но и да прецени потенциално значимите икономически последици от подобна клауза върху финансовите му задължения. В т. 53 - т. 58 от Решение по дело С-186/16 Съдът на ЕС е пояснил, че преценката на неравноправния характер на дадена договорна клауза трябва да се направи спрямо момента на сключване на разглеждания договор, при отчитане на всички обстоятелства, за които продавачът или доставчикът е можел да знае при сключването на договора и които са от естество да се отразят на по-¬нататъшното му изпълнение, с оглед на всички обстоятелства по делото и отчитайки по-специално експертната компетентност и познанията на банката относно възможните промени в обменните курсове и рисковете, свързани с вземането на кредит в чуждестранна валута. За да се установи дали разглежданата клауза води в разрез с принципа на добросъвестност до значителна неравнопоставеност в ущърб на потребителя между правата и задълженията, произтичащи от договора, трябва да се провери дали, като постъпва добросъвестно и справедливо с потребителя, продавачът или доставчикът може основателно да очаква, че потребителят ще се съгласи с подобна клауза след индивидуално договаряне.
Твърди, че в нарушение на изискването за добросъвестност преди сключване на договора банката не й предоставила информация за възможните валутни промени и за потенциално значимите икономическите последици от сключването на договора. С информационна брошура на банката за процесния кредитен продукт банката представяла заблуждаваща информация за икономическите последици от сключването на процесния договор за кредит. В нея било посочено, че кредитът "позволява много по-евтино финансиране при минимален валутен риск“, че швейцарският франк е "най-сигурната валута в световен мащаб", и е направен извод, че "При всички случаи клиентите биха плащали средно между 15-20% по малко, ако ползват кредит, деноминиран в CHF вместо кредит в EUR или BGN." Твърди, че никъде в информационната брошура не е посочена възможността за драстично увеличение на курса на швейцарския франк и на лихвата и как това ще се отрази на възможността ми да погасявам кредита.
Твърди, че предвид експертната си компетентност банката е знаела и е имала задължението да знае за възможността размерът на месечните вноски в евро/лева да се промени драстично, и че оспорените клаузи ме излагат на сериозен валутен риск. При сключването на договора банката е имала информация, че швейцарският франк е бил на исторически ниски нива и се очаква увеличение на курса му, тъй като очакваните прогнози са неизменна част от професионалната й дейност. Освен това, в свое изявление пред Асоциацията на търговските банки тогавашният Управител на БНБ Иван Искров изрично е предупредил банките, че "Предлагането на 20 - 25-годишни кредити във валута, различна от левове и евро, крие големи рискове за кредитополучателите, особено в случаите, когато това са домакинства, коипю нямат знание и опит за застраховане срещу валутен риск." Аналогично е изявлението на Иван Искров от 26.10.2005 г.: "Скоро една голяма банка излезе на пазара с идея, че видите ли, предлага много изгоден кредит в швейцарски франкове, а в същото време много ясно трябва да се каже на потребителите, че, когато става въпрос за кредити във валути, различни от лева и резервната валута евро, валутният риск понякога може да бъде много съществен. Например, швейцарският франк само за рамките на две години се е обезценил спрямо еврото с 9,2%. И ако прибавите към този разход и лихвата от 5-6%, излиза, че се поема такъв риск и би било неизгодно за кредитополучателите." (Доказателства под № 5). Твърди, че тъй като не е имала нужда от швейцарски франкове и не е получила такава валута, не би могло основателно да се очаква, че би се съгласила с условието да погасява кредита в швейцарски франкове и да плаща значително по-високи вноски в евро и лева, ако банката е постъпила добросъвестно и справедливо, запознавайки я с възможността за устойчиво нарастване на задължението й във валутата, в която получава доходите си.
Твърди, че всички суми, платени за погасяване на кредита, са преизчислени в швейцарски франкове по курс на швейцарския франк към датата на плащането при прилагане на чл. 6, ал. 2 и чл. 23 от договора за кредит. Приема, че поради тяхната нищожност не дължи месечни вноски по кредита в швейцарски франкове и това обуславя начална липса на основание за плащане на сумите, събрани от банката под формата на валутни разлики, формирани от преизчисляване на кредита в швейцарски франкове увеличението на курса на тази валута. Твърди, че реално е извършила плащанията, които претендира.
Приема, че съгласно чл. 3, ал. 1 от договора лихвеният процент по кредита се формира от два компонента - базов лихвен процент ("БЛП") от 4,5% и договорна надбавка от 1,65 пункта. Твърди, че банката едностранно увелича БЛП, а от там и прилаганата лихва по кредита. Твърди, че клаузите на чл. 3, ал. 5, чл. 6, ал. 3 и чл. 13, ал. 1 предвиждат възможност за банката едностранно да променя лихвата по кредита на непредвидено в договора основание. Клаузите са неравноправни и нищожни на основание чл. 143 ЗЗП във вр. с чл. 146 ЗЗП, чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 58 ЗКИ. Критериите за преценка за неравноправност на клаузи в договор за кредит, уреждащи едностранната промяна на лихвата, са установени в трайната практика на ВКС по чл. 290 ГПК. Твърди, че с оспорените клаузи банката си е осигурила възможност произволно да променя БЛП като компонент на лихвата в своя полза, без да се съобразява с каквито и да било заложени в договора основания и обективни критерии, метод и формула, която да обхваща конкретно изброени компоненти в обща зависимост и при съответно дялово тегло, и която да посочва в каква посока и в какъв размер следва да се променя БЛП при съответно изменение на конкретни обективни обстоятелства. Това условие покрива общите критерии за неравноправност, заложени в чл. 143 ЗЗП, тъй като е във вреда на потребителя, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие в договорната връзка. Твърди, че клаузите са неравноправни и по смисъла на чл. 143, т. 10 ЗЗП, тъй като позволяват на търговеца да променя едностранно условията на договора - лихвения процент, въз основа на непредвидено в него основание, и по смисъла на чл. 143, т. 12 ЗЗП, тъй като дават право на търговеца да увеличава цената, без да имам право в тези случаи да се откажа от договора, ако окончателно определената цена е значително завишена в сравнение с цената, уговорена при сключване на договора. Твърди, че оспорените клаузи противоречат на императивното изискване на чл. 58, ал. 1, т. 2 ЗКИ, съгласно което банката е длъжна да предостави на кредитополучателя информация за лихвения процент, изразен като годишен лихвен процент, метода за изчисляване на лихвата, както и условията, при които може да се променя до пълното погасяване на кредита. Обективни условия за увеличение на лихвата не са предвидени в договора, следователно и клаузите, които го позволяват, са нищожни поради противоречие на закона. Приема, че нищожността на клаузите на чл. 3, ал. 5, чл. 6, ал. 3 и чл. 13, ал. 1 от договора за кредит обуславя начална липса на основание за плащане на сумите вследствие увеличението на лихвения процент.
Приема, че предвид характера на предявените осъдителни искове - за неоснователно обогатяване, и тъй като основанието за плащане и получаване на процесиите суми не е било налице още при извършването на престацията, на основание чл. 86 ЗЗД ответникът й дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва, която претендирам за периода от 06.03.2016 г. за сумите, събрани преди тази дата, съответно от датата на всяко месечно плащане за сумите, платени след тази дата, до датата на исковата молба. Изтъква, че съгласно Решение № 248 от 19.06.2015 г. по гр. д. № 163/2015 г. на IV ГО на ВКС: Решение № 172 от 21.03.2011 г. по гр. д. № 80/2010 г. на IV ГО на ВКС и др., постановени по реда на чл. 290 ГПК, длъжникът по престацията за връщане на даденото без основание е в забава от деня на даването и без да е необходимо да е канен за изпълнение.
По делото е постъпил отговор от ответната страна в срока по чл.131 от ГПК.
В същият се прави възражение за нередовност на исковете. Не се оспорва, че на 11.03.2008г. между Банката, от една страна, и В.Б.-С. и ****, от друга страна, е сключен Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL****. От ясния език и еднозначен смисъл на текста на чл. 1, ал. 1 от Договора е видно, че страните са се разбрали и Банката се е задължила да отпусне на кредитоискателите „кредитен лимит в швейцарски франкове, в размер на равностойността в швейцарски франкове на 56288 евро…., по курс „купува" за швейцарския франк към лева на **** и **** в деня на усвояване на кредита ". Изтъкват, че договорената сума в швейцарски франкове е с равностойност на 56 288 евро, но кредитът бил поискан от Ищцата не в евро, а в швейцарски франкове, видно от Искането за жилищно ипотечен кредит (Доказателство № 3 от настоящия отговор). Поради това сумата по кредита в швейцарски франкове е постъпила в специалната кредитна сметка на името на В.Б.-С.. Ищцата лично е подписала два броя Искане за усвояване на суми по кредит, където е конкретизирана и кредитната сума в швейцарски франкове, и поради това Банката е извършила валутния превод в същата валута в специалната кредитна банкова сметка *** (Доказателства № 4 и 5 към настоящия отговор). Приема за безспорно е, че В.Б.-С. и ****са имали нужда от финансови средства, които именно чрез Договора за кредит Банката им е предоставила за една конкретна цел, а именно - за закупуването на жилище: апартамент № W-2-2, находящ се в гр. Варна, ****на етап груб строеж, в блок W-21, етаж 2, със застроена площ 63,92 кв.м ведно със склад W -9, както и 3.9398% идеални части от общите части на сградата, както и 23,76 кв.м от дворното място. Счита за безспорно, че В.Б.-С. и ****не са имали нужда от средства в швейцарски франкове, затова са сключили Договор за кредит, в който е заложена клауза за превалутиране на усвоената вече сума по кредита. Ищцата обаче е сключила валутен банков кредит в швейцарски франкове, заради по-ниската лихва, която се е предлагала към кредита, в сравнение с кредитите в лева и евро.
Твърди се, че след сключване на Договора и след подадени от В.Б.-С. Искане за усвояване на суми по кредит за сумата от 4 537 швейцарски франка и Искане за усвояване на суми по кредит за сумата от 90 735 швейцарски франка, съответните суми са постъпили по кредитната сметка на Ищцата, с което реално кредитът е усвоен от Ищцата. С извършване на преводите от Банката на договорените суми в швейцарски франкове по валутната сметка в швейцарски франкове на Ищцата, Банката реално е изпълнила основното си задължение по валутния кредит - да предостави в заем уговорената сума в уговорената валута. Във връзка с използването на сумата по кредита, който съгласно чл. 1 от Договора е отпуснат целево - за закупуване на жилище, В.Б.-С. е подала до Банката две Молби за откупуване на нужните й суми в евро. На 26.03.2008г. тези нови валутни сделки между В.Б.-С. и Банката са реализирани и сумата 59 102 евро е постъпила в сметката на Ищцата в евро, а сумата 2 877.81 лв. е постъпила в сметка на Ищцата в лева. От евровата сметка на В.Б.-С. по-нататък на 27.03.2008г. Ищцата е наредила и Банката е изпълнила плащането на цената на жилището, за което Договорът е бил сключен. След това В.Б.-С. е започнала да погасява кредита в швейцарски франкове според първоначалния погасителен план.
Оспорват се изнесените от ищцата фактически твърдения. Оспорват, че „сумата по кредита е уговорена и предоставена в евро". Изтъква се, че видно от неоспорената клауза на чл. 1, ал. 1 от Договора страните по Договора са договорили валутен банков кредит в швейцарски франкове {„кредитен лимит в швейцарски франкове"). От текста на чл. 1, ал. 1 е ясно, че Банката предоставя кредит в размер до определена сума, т.нар. кредитен лимит, и валутата, в която се предоставя кредитът, е швейцарски франкове, а не евро. След това логически следват клаузите на неоспорените чл. 1, ал. 3 и чл. 2, ал. 1 относно усвояването на кредита в швейцарски франкове, както и клаузата на неоспорения чл. 3, ал. 1 от Договора за уговорената годишна лихва по кредита, част от която е текстът Базовия лихвен процент на **** И **** за жилищни кредити в швейцарски франкове /БЛП/... ", а не в евро, както и други свързани с валутата на кредита клаузи. Твърдим също, че при предоставянето на кредита Банката е използвала ресурс в швейцарски франкове, чрез който именно е финансиран кредитът на Ищцата.
Оспорва се твърдението в исковата молба, че размерът на кредитното задължение на В.Б.-С. е „изчислено във виртуална валута швейцарски франк", както е посочено на стр. 2-ра, раздел III, т. 5 от Исковата молба. Процесният кредит не борави с „виртуална валута" за индексиране и изчисляване на погасителните вноски. Кредитът е договорен и усвоен в швейцарски франкове и към сключване на Договора за кредит Ищцата е била наясно и е разбрала, че предметът на този договор е кредит в швейцарски франкове. Твърди се, че Банката е предоставила сумата от 90 735 швейцарски франка, както и сумата от 4 536,75 швейцарски франка, съгласно клаузата за „кеш бонус", които действително са постъпили по сметката на В.Б.-С. в швейцарски франкове. Твърди се, че при сключването на Договора на Ищцата е било разяснено и тя е разбрала, че сключва договор за валутен кредит с променлива лихва за сума в швейцарски франкове и свързаните с това рискове от изменението на БЛП в швейцарски франкове и на курсовете на тази валута.
Оспорва се твърдението, че „[с] процесния договор не е уговорен кредит в швейцарски франкове, тъй като информацията за размера на кредита в швейцарски франкове" не е „предоставена нито преди сключването на договора, нито в самия договор". Изтъква се, че макар конкретният размер на сумата в швейцарски франкове да не е посочен в самия Договор за кредит, то е посочена неговата равностойност в евро, като е определен механизмът, по който ще се определи размерът на кредита в швейцарски франкове. Още повече, че размерът на сумата по кредита в швейцарски франкове, както и на сумата по клаузата „кеш бонус" са конкретизирани в подписаните от Ищцата Искания за усвояване на суми по кредит.
Оспорва се твърдението, че размерът на кредита в швейцарски франкове се определя по „произволна субективна преценка на Банката". Твърди се, че размера на курса на швейцарския франк на Банката зависи от обективни фактори и неговите изменения са в съответствие с измененията в курса на швейцарския франк на БНБ. Освен това, ако курсът на швейцарския франк на Банката се обявява ежедневно на общодостъпно място и ако Ищцата не е била съгласна с размера на кредита в швейцарски франкове към деня на неговото усвояване, тя е могла да се откаже от Договора за кредит и да не усвои сумата по кредита без каквито и да било санкции за нея.
Във връзка с твърдението на Ищцата, че „Банката в нито един момент" не е „предоставила на разположение сума в швейцарски франкове" се твърди, че Договора за кредит е целеви, т.е. сключен е за постигането на конкретно определена в Договора цел, а именно - покупката на описания в чл. 1, ал. 1 от Договора недвижим имот. Така, освен, че валутата на кредита е швейцарски франкове, което представлява съществен белег на Договора, целта на кредита е покупката на имота, подробно описан в Договора, което е друга съществена характеристика на Договора. Кредитът по Договора има за цел покупката на имота и не може да се използва за друго. Затова сметката на Ищцата, по която е била преведена сумата по кредита в швейцарски франкове, е блокирана. След превалутирането на усвоената вече сума от швейцарски франкове в евро (с оглед плащането на цената на недвижимия имот) Ищцата също не е могла свободно да се разполага с тази сума от сметката си в евро, защото тя е използвана единствено и само за плащането на уговорената цена, съгласно Нотариалния акт за покупко-продажба (Доказателство № 8 към настоящия отговор). Използването на сумата по кредита за различна цел, от тази, за която е получен, е основание за предсрочна изискуемост на кредита (арг. от чл. 432, ал. 1, т. 1 ТЗ). С цел гарантиране на точното изпълнение на задължението, Банката е предоставила, а В.Б.-С. е усвоила сумата по кредита по блокирана сметка.
Оспорва се твърдението в исковата молба, че всеки месец Банката „изисква и събира суми в швейцарски франкове в определен от нея размер", както е посочено на стр. 1-ва, раздел I, т. 2 от Исковата молба. Приема се, че кредита на В.Б.-С. е в швейцарски франкове, съответно задължението на Ищцата е да плаща месечни погасителни вноски в швейцарски франкове, които са определени в съответния погасителен план. Това е ясно и недвусмислено посочено и в разпоредбата на чл. 6, ал. 2, изр. първо от Договора за кредит, която предвижда, че „погасяването на кредита се извършва във валутата, в която същият е разрешен и усвоен - швейцарски франкове".
Оспорва се твърдението, че с клаузата на чл. 23 от Договора Банката е възложила върху В.Б.-С. „целия валутен риск и всички неблагоприятни последици от промените на курсовата стойност на швейцарския франк спрямо евро/лева". както и твърдението на стр. 6-та, абзац трети, че Банката „е знаела и е имала задължението да знае за възможността размерът на месечните вноски в лева да се промени драстично ". На първо място се твърде, че рискът от сключване на валутен банков кредит в чуждестранна валута лежи върху двете страни по Договора, тъй като валутните курсове могат както да се повишават, така и да се понижават. Така, ако курсът на швейцарския франк се беше понижил спрямо евро/лева, то тогава Банката щеше да понесе неблагоприятните последици от промяната на курса. Включването на клауза, информираща ищцата, че Банката носи валутен риск при понижаването на курса на швейцарския франк не е необходима и не е изрично включена в Договора за кредит, защото това не засяга правата на В.Б.-С. и не води до неблагоприятни последици за нея. На следващо място се твърди, че Банката не е била в състояние и не е била длъжна да предвиди предварително и занапред какви биха били конкретните изменения на обективните обстоятелства, които определят валутните курсове, а още по-малко подобни прогнози следва да се включват в който и да е договор за кредит. Валутните курсове се влияят от обективни фактори и условия на финансовите пазари, които са извън волята на Банката. Твърди се, че към момента на сключването на Договора в швейцарски франкове нито ищцата, нито Банката са били в състояние да предвидят какво точно ще е движението на курса на швейцарския франк спрямо евро/лева. Приема се, че В.Б.-С. като средно информиран потребител, която към момента на сключването на Договора е работила на длъжност счетоводител е била наясно, че движението на валутните курсове е постоянно, и че то зависи от множество фактори, поради което поемането на валутен дълг (т.е. във валута, различна от тази, в която кредитополучателката получава своите доходи, на които разчита да изплаща кредита) е поемане на сериозен риск.
Твърди се, че Банката е предоставила достатъчно информация, с която е предупредила В.Б.-С. за съществуването на валутен риск при сключване на кредит във валута, в която ищцата не получава доходите си. На първо място, това е станало още при индивидуалните преговори със служителя на Банката, по време на които Банката е предупредила В.Б.-С. и ****за обстоятелството, че курсът на швейцарския франк не е фиксиран спрямо лева и че няма никаква гаранция за неговото движение. За валутния риск Ищцата е изрично предупредена и със сега оспорената от нея клауза на чл. 23, ал. 1 и ал. 2 от Договора за кредит. Освен това, като Доказателство № 4 към Исковата молба е представена брошура на Банката, която се твърди че е била част от преговорния процес между В.Б.-С. и Банката. В тази брошура също е представена обективна информация за движението на курса на швейцарския франк за времето преди сключване на Договора за кредит.
Оспорват се исковете за връщане на платени без основание суми поради валутни разлики между швейцарския франк и евро. Твърди се, че ищцата се е съгласила да усвои и заплаща кредита в швейцарски франкове, а в чл. 23 от Договора е заявила, че разбира финансовите последици от поемане на задължение в тази валута. Освен това, искането за присъждане на суми в евро поради това, че кредитът бил усвоен в евро, съдържал в себе си недопустимо искане съдът да наложи на Банката да приеме за дължимо изплащането на кредита в евро. Още повече, че в случая, не са налице и разпоредби от закона, които да заместят евентуално обявени за недействителни уговорки по Договора. В допълнение считат, че претенцията за връщане на твърдени недължимо платени суми поради курсови разлики не е сбор от така формулираните от ищцата осъдителни искове, защото изчисляването на левовата равностойност на заплатените за посочения период вноски по Договора трябва да става според предвиденото в него - чл. 6, ал. 2, изр. първо от Договора.
Оспорват се исковете за присъждане на надвзети суми поради неоснователно завишаване на лихвения процент. Считат, че дори и в случай, че се приемат за основателни установителните искове за нищожност на клаузите на чл. 3, ал. 5, чл. 6, ал. 3 и чл. 13 от Договора (които искове оспорваме изцяло), то претенцията за връщане на надвзети суми при всяко оспорено месечно плащане не е сбор от така формулираните от ищцата осъдителни искове, защото всяко изменение на годишната лихва по кредита води едновременно до промяна както на общия размер на месечната вноска, но и на съотношението между главница и лихва във всяка следваща месечна анюитетна вноска.
Оспорват се исковете за връщане на надплатените суми и лихви за забава и по размер. Ако при внасянето на погасителните вноски по Договора нещо е било платено от Ищцата в повече от дължимото и поради това - без основание(твърдение, което ние като цяло оспорваме), то такова недължимо плащане не е в размера, посочен от В.Б.-С..
Приема се, че исковете за обявяване на нищожността на клаузите на чл. 3, ал. 5, чл. 6, ал. 2 и ал. 3, чл. 13, ал. 1, чл. 23, ал. 1 и ал. 2 от Договора за кредит са неоснователни, тъй като не са доказани от Ищцата всички предпоставки, предвидени в хипотезата на чл. 143 ЗЗП. Твърди се, че Договора за кредит е сключен за сума в швейцарски франкове след индивидуално договаряне между Банката, от една страна, и В.Б.-С. и ****, от друга страна, като видно от датите на представените към настоящия отговор писмени доказателства, преговорите между Банката и Ищцата за сключване на Договора са започнали поне 1 месец преди подписването му. Твърдят, че на 01.02.2008г. Ищцата е подала искане за удостоверяване на трудова заетост; на 04.02.2008г. В.Б.-С. и ****за представили Декларации за свързани лица и са подали Искане за жилищно ипотечен кредит; на 11.03.2008г. е сключен Договорът за кредит; на 11.03.2008г. В.Б.-С. е подписала Приложение № 1 към Договора за кредит; на 21.03.2008г. В.Б.-С. и ****са подписали нотариалния акт за покупко-продажба на недвижим имот; на 26.03.2008г. В.Б.-С. е подписала Искане за усвояване на суми по кредит за сумата от 4 537 швейцарски франка, Искане за усвояване на суми по кредит за сумата от 90 735 швейцарски франка, Молба за откупуване на валута за сумата от 4 536, 70 швейцарски франка, както и Молба за откупуване на валута за сумата от 90 374, 07 швейцарски франка; на същата дата ищцата е получила целия договорен кредитен лимит в швейцарски франкове, както и уговорената сума по клаузата „кеш бонус" в швейцарски франкове и след това е започнала да изпълнява задълженията си по процесния Договор -плащане на месечните анюитетни вноски по първоначалния погасителен план, без да има каквито и да било колебания на коя дата, каква месечна анюитетна вноска и в какъв размер трябва да погасява именно в швейцарски франкове.
Твърди се, че процесния Договор е за заем във валута, различна от националната, т.е. валутен кредит. В такива случаи, когато се предлагат кредити в чужда валута, именно валутата на кредита е централен въпрос при преговорите за сключване на договор за банков кредит. Това е така, защото отпускането на валутен кредит е свързано с конкретните възможности на Банката да осигури съответния кредитен лимит във валутата на договора. Конкретният кредитен лимит се изчислява в националната валута или в евро, към което левът е привързан (след въвеждането у нас на Валутния борд). Това обаче не означава, че всички кредити се отпускат само в евро или в лева. Ноторно е, че банките в България предоставят валутни кредити и в други валути, с които разполагат, като например най-често се търсят и отпускат кредити в щатски долари, но също и в британски лири, руски рубли и т.н.
Приема се, че договора в случая е ясен - валутата на кредита е швейцарски франкове. Оспорваме твърденията и доводите в исковата молба, че кредитът на В.Б.-С. е в евро като изцяло неверни и неоснователни. Те се опровергават от попълнените и подписани лично от Ищцата документи, на които се позоваваме и представяме към настоящия отговор.
Твърди се, че В.Б.-С. се е информирала за възможностите при сключване на кредит за закупуване на жилище лично от кредитния служител на Банката, за да може да прецени условията на кой кредит ще са най-приемливи за нея и оттук - да вземе информирано решение за неговото сключване. Освен това, Ищцата е посочила основните параметри на бъдещия договор за кредит в Искане за жилищно-ипотечен кредит, които в последствие са станали част от съдържанието на Договора за кредит. Така, в Искането В.Б.-С. собственоръчно е отбелязала валутата на кредита, като в графата „вид програма" е попълнила „жилищен кредит Кеш бонус", в графата „валута" ищцата е отбелязала „равностойността на евро в шв. франкове в деня на усвояване на кредита" и е посочила стойността на кредита в евро - 56 288 евро, в графата „в т.ч. цел" е посочила „покупка", в графата „срок" е попълнила „420 месеца", а в графата „схема на погасяване" - „с анюитетни вноски". Всички тези основни уговорки са станали част от съдържанието на Договора за кредит, включително и клаузата на чл. 10 от Договора, свързана с т. нар. „Кеш бонус“, която не е оспорена от Ищцата.
Твърди се, че ищцата е предоставила изискваните в такива случаи от Банката и други данни за имущественото си състояние, необходими за изследване на доходите й. За доказване на обстоятелството, че на В.Б.-С. й е било разяснено, че сключва договор в швейцарски франкове и свързаните с това рискове, по-долу правим искане да ни бъде допуснат един свидетел при режим на довеждане.
Изтъква се, че изпълнението на основното задължение на Банката по Договора за кредит - предоставянето на сумата по кредита - не е било поставяно в зависимост от каквото и да било условие, зависещо единствено от волята на Банката и това задължение Банката е изпълнила безусловно, точно и в избрания от страните ден след сключването на Договора - 26.03.2008г.
Приема се, че по делото не е спорно, че банковата сметка в швейцарски франкове, по която е усвоен кредитът, е била блокирана. Ищцата не е могла свободно да се разпорежда с отпуснатата и усвоената сума по кредита, защото последният е сключен за една конкретна цел - покупката на недвижим имот, описан в чл. 1. ал. 1 от Договора. Както посочихме в т. 16 от настоящото изложение, неизползването на кредита за целта, за която е получен, води до предсрочна изискуемост на същия (арг. от 432, ал. 1, т. 1 ТЗ). За да гарантира точно изпълнение на това задължение Банката е отпуснала кредита по блокирана сметка. Приема се, че обстоятелството, че В.Б.-С. не е могла да разполага със сумата в швейцарски франкове не променя и не влияе върху факта, че Договорът за кредит е валутен банков кредит в швейцарски франкове. Позовават се на приетото от Съда на Европейския съюз („СЕС") Определение от 22 февруари 2018 по дело С-\\9l\l{Liviu Petru Lupean, Оапа Andreea Lupean срещу SCOTP BAAK Nyrt., SC OTP BAAK Nyrt) (по-нататък и само „Определение по дело С-119/17"). В Определението по дело С-119/17 СЕС приема, че връщането на кредита във валутата, в която кредитът е уговорен, не се влияе от обстоятелството, че заетата сума не е била достъпна за кредитополучателите във валутата на кредита, а в румънски леи. Освен това, СЕС приема, че това обстоятелство не променя основния характер на задължението кредитът да се връща в същата валута, в която е отпуснат1.
Приема се, че позоваването на Ищцата в исковата молба на Решение на СЕС по дело С-26/13 (Arpad Kasler, Hajnalka Kaslerne Rabai срещу OTP Jelzalogbank Zrt) е некоректно, тъй като фактите и обстоятелствата по настоящото дело са различни от фактите и обстоятелствата по дело С-26/13, тъй като предмет по това дело е договор за кредит в национална валута, индексиран в чуждестранна валута, какъвто процесният Договор за кредит не е. В тази връзка се позоваваме на Решение от 20 септември 2017 на СЕС по дело С-186/16 (Ruxandra Paula Andriciuc и dp. срещу Вапса Romdneasca SA) (по-нататък и само „Решение по дело С-186/16")2 и на Определението по дело С-119/173.
Приема се, че не може да има съмнение, че Договорът за кредит е сключен индивидуално с В.Б.-С. и ****при пълно съобразяване на всички обстоятелства, които са били специфични конкретно за тях и са били от значение за Банката. Твърди се, че съществените за всеки договор за кредит клаузи са били уговорени индивидуално. Всички клаузи от Договора за кредит са постигнати в резултат на добросъвестно договаряне и индивидуални преговори и в крайна сметка и на основание чл. 146 ЗЗП оспорените от ищцата клаузи по изложените по-горе съображения не са нищожни. Макар и предварително изготвени от Банката като предложен на кредитополучателите Стефанови проект, клаузите на Договора, включително и изрично оспорените с исковата молба, са ясни, недвусмислени и напълно разбираеми, при което е изпълнено и изискването на чл. 147 ЗЗП. Договорът за кредит е валутен банков кредит в швейцарски франкове. Погасителните вноски също се дължат в швейцарки франкове.
Приема се, че клаузата на чл. 6, ал. 2, изр. първо е логическо продължение на неоспорената от ищцата клауза на чл. 1, ал. 1 от Договора за кредит. Чл. 6, ал. 2, изр. първо предвижда само, че вноските по кредита се дължат във валутата на кредита -швейцарски франкове. Изтъква се, че дори и тази разпоредба да не е изрично записана, задължението на ищцата следва от клаузата на чл. 1, ал. 1 от Договора. Вноските по кредита се дължат в швейцарски франкове и за Банката е без значение източникът, от който Ищцата се снабдява с необходимата валута, доколкото В.С.-Б. не получава доходи в швейцарски франкове. Изтъква се, че оспорената клауза на чл. 6, ал. 2, изр. второ всъщност посочва само една от алтернативите, които ищцата може да използва, за да се снабди с швейцарски франкове и не създава задължение за В.С.-Б., а е само възможност, от която същата би могла и да се не се възползва. Твърдят, че клаузата на чл. 6, ал. 2, изр. второ е включена в Договора за кредит, за да гарантира точното изпълнение на задълженията на Ищцата, доколкото непогасяването на вноска по кредита е основание за неговата предсрочна изискуемост. Видно от представените към настоящия отговор извлечение от банковата сметка на В.Б.-С. в швейцарски франкове (Доказателство №14) и справка за движението по кредитната банкова сметка *** В.Б.-С. (Доказателство №15), тя е погасявала кредита в брой на каса в швейцарски франкове или е носила лева,като нито В.Б.-С., нито ****са носили евро за погасяването на вноските по кредита.
Изтъква се, че валутният риск по валутен банков кредит като процесния се разпределя между двете страни по договора, тъй като курсът на швейцарския франк спрямо курса на лева/евро би могъл както да се повишава, така и да се понижава и доколкото Договорът за кредит е сключен за период от 35 години, Банката не би могла към момента на сключване на Договора да предвиди движението на курса на швейцарския франк. Твърди се, че единственото, което е могла да направи Банката и което е направила, е да предупреди В.Б.-С. за възможността от повишение на валутния курс на чуждестранната валута, което съответно би довело и до повишение на погасителните вноски, изчислени в евро/лева. Това е направено както с клаузата на чл. 23 от Договора за кредит, така и от кредитния служител по време на индивидуалния преговорен процес с Ищцата. Приема се, че с това Банката е изпълнила изискванията, произтичащи от закона, както и от задължителната за националните съдилища практика на СЕС, включително Определението по дело С-119/17 СЕС и Решението по дело С-186/16.
Изтъква се, че в Решение №295 от 22.02.2019г. по т.д. №3539/2015г., II т.о. ВКС не анализира същественото значение на клаузата за валутата на погасителните вноски, каквато е клаузата на чл.6, ал.2, изр.1 от Процесния договор. Същественото значение на тази клауза СЕС посочва в мотивите на Решение по дело С-186/164 и в мотивите на Определение по дело С-119/17 на СЕС5 и приема, че тя е част от основния предмет на Договора и не се влияе от клаузите, с които кредитополучателят е уведомен за валутния риск при евентуално повишаване на курса на швейцарския франк, каквито са клаузите на чл.6, ал.2, изр.2 и чл.23 от Процесния договор. Клаузите за уведомяването на кредитополучателя за валутния риск при евентуално повишаване на курса на швейцарския франк не са от съществено значение за основния предмет на Договора, защото Договорът би бил сключен и без тях. Затова ВКС в посоченото решение неправилно е приел, че след като клаузата за валутния риск е нищожна, то е основателен искът за надплатени валутни разлики между швейцарския франк и еврото.
Твърди се, че сключването на договори за кредит при променлива лихва се допуска от закона и се регламентира в чл. 58, ал. 1, т. 2 и ал. 2 ЗКИ, които изрично предвиждат възможността банката, отпуснала кредит, да променя лихвата по сключените договори. Приема се, че в конкретния случай относно уговорката за лихвата по кредита страните са постигнали съгласие, ясно и разбираемо изразено в неоспорената клауза на чл. 3, ал. 1 от Договора. Твърди се, че тази уговорка за годишната лихва по кредита е била постигната индивидуално, при добросъвестна конкретна преценка на възможностите на В.Б.-С. да посреща формираните задължения по нея. Приема се, че всички клаузи на Договора за кредит са ясни и разбираеми. Твърди се, че клаузата на чл. 6, ал. 2, изр. първо е част от основния предмет на Договора и съгласно чл. 145, ал. 2 ЗЗП не подлежи на преценка за неравноправност, ако е съставена на ясен и разбираем език. Приема се, че всички оспорени разпоредби - чл. 3, ал. 5, чл. 6, ал. 2 ал. 3, чл. 13, ал. 1, чл. 23, ал. 1 и ал. 2 от Договора са ясни и напълно разбираеми, не само в граматически, но и в икономически смисъл. Твърди се, че ищцата е поне средно информиран пълнолетен български гражданин, потребител на предоставян от Банката валутен кредит. Видно от представеното като Доказателство № 3 към настоящия отговор Искане за жилищно-ипотечен кредит и представеното като Доказателство № 1 към настоящия отговор Удостоверение за трудова заетост, В.Б.-С. е декларирала, че работи като счетоводител, поради което приемат, че има достатъчно общи и специални познания, които да й дадат възможност да извърши конкретна преценка на предложените от Банката условия на Договора за кредит и, ако намира някоя от тях за незаконосъобразна или недобросъвестно формулирана, да поиска промяна. Твърди се, че не е налице значително неравновесие между правата и задълженията на В.Б.-С. като потребител на банкови услуги и на Банката
Оспорва се твърдението, че чл. 3, ал. 5, чл. 6, ал. 2 и ал. 3, чл. 13, ал. 1, чл. 23, ал. 1 и ал. 2 от Договора не отговарят на изискванията за добросъвестност, както и, че оспорените с иска клаузи дават възможност на Банката по свое усмотрение да променя в своя полза БЛП и валутните курсове в нарушение на изискванията за добросъвестност при сключване на Договора. Изтъква се, че макар че страните са се разбрали и изрично в Договора са потвърдили, че към сключването му БЛП за жилищни кредити в швейцарски франкове е бил 4.5%, от текста на Договора е ясно, че БЛП е променлива величина - чл. 3, ал. 5 от Договора. Твърди се, че БЛП е референтна стойност, която Банката определя във връзка с предоставяните от нея жилищни кредити, която участва във формирането на дължимата по кредитите възнаградителна лихва. БЛП на Банката се определя съобразно приета от Банката Методология, която е публикувана на Интернет страницата на Банката. Приемането и промяната на БЛП на Банката са свързани с упражняваната от нея банкова дейност и отразяват редица фактори, които влияят на дейността на Банката, в това число и състоянието на финансовия пазар и необходимостта да се гарантира финансовата сигурност на банковата система и особено - защитата на интересите на вложителите в нея. Няма съмнение, че тези фактори могат да повлияят както в посока на увеличаване на БЛП, така и в посока на неговото намаляване. В тази връзка по-долу правим искане за допускане на задачи към съдебно-счетоводната експертиза.
Изтъква се, че към датата на сключване на Договора през 2008г. за Банката не е съществувало задължение да публикува на страницата си в Интернет Методология за образуване и изменение на БЛП. Същата е публикувана на страницата в изпълнение на изискванията на чл. 33а ЗПК, в сила от 31.08.2010г., но независимо от това, Методологията се е прилагала по всички договори за кредит на Банката и преди публикуването й на Интернет страницата и изменения в нея не са правени до предявяване на исковете.
Изтъква се, че видно от клаузата на чл. 6, ал. 2, изр. първо, сключвайки Договора за кредит в швейцарски франкове, В.Б.-С. изрично се е задължила да връща този кредит в същата валута, т.е. тя се е подписала, че се е задължила да прави погасителните вноски в швейцарски франкове. Твърди се, че за ищцата не е съществувало задължение, а единствено възможност да закупува съответното количество швейцарски франкове от Банката за погасяване на вноските. Клаузите на чл. 3, ал. 5, чл. 6, ал. 2 ал. 3, чл. 13, ал. 1, чл. 23, ал. 1 и ал.2 от Договора за кредит не попадат в хипотезите на примерни неравноправни клаузи, съответстващи на чл. 143, точки 9,10 и 12 ЗЗП. Приема се, че е налице изричното изключение по чл. 144, ал. 2, пи 1ЗЗП, като по отношение на клаузите от Договора относно изменението на годишния лихвен процент при промяна на БЛП се прилага изключението по чл. 144, ал. 2 вр. с чл. 143, т. 10 ЗЗП, според което Банката може да си запази правото при наличие на основателна причина да промени без предизвестие лихвен процент, дължим от потребителя (т.е. договорената по кредита лихва), или стойността на всички други разходи (т.е. всички такси и комисиони съгласно Тарифата на Банката), свързани с финансовите услуги. Приема се, че по отношение на клаузите от Договора относно промяната на лихвата по кредита и на курс „продава" на Банката за швейцарския франк в хипотезата на чл. 6, ал. 2, изр. второ във вр. чл. 23, ал. 1 и ал. 2 от Договора се прилагат изключенията по чл. 144, ал. 3, т. 1 и т. 2 ЗЗП, според които клаузите на Договора не са неравноправни, дори и формално да осъществяват фактическия състав на чл. 143, т. 10 и т. 12 ЗЗП. Оспорва се аргумента на ищцата, че клаузите на чл. 3, ал. 5, чл. 6, ал. 2, чл. 13, ал. 1, чл. 23, ал. 1 и ал. 2 от Договора са нищожни поради противоречие на закона, поради това, че накърняват добрите нрави или поради липса на съгласие - основания за нищожност съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 1, предл. първо и трето и ал. 2, предл. второ ЗЗД. Изтъква се, че ищцата по своя воля се е обърнала към Банката и тя е поискала сключването на Договора, имала е възможност предварително да се запознае с условията на Договора преди сключването му, преговаряла е повече от 1 месец, като е могла да поиска изменение на предложените й клаузи или да се откаже от подписване на Договора. Изтъква се, че включително и след сключване на Договора ищцата е могла да се откаже от него, като не усвои сумата по кредита. Изтъква се, че в Договора за кредит е предвидена изрично възможността ищцата да се откаже от Договора (чл.8), като върне предсрочно цялата сума на получения кредит, а отпадне лихвата за остатъка от време до пълния срок на Договора. Твърди се, че всички основни клаузи на Договора са уговорени индивидуално между страните и В.Б.-С. се е съгласила с тях.
Оспорва се претенцията за връщане на сумата от 9 653,84 евро, твърдяна като платена неоснователно вследствие на валутни разлики между швейцарския франкове и евро за периода 26.03.2014г. - 26.02.2019г., за неоснователна. Изтъква се, че искът за връщане на суми вследствие т.нар. „курсови разлики“ между швейцарския франк и евро е обусловен от уважаването на исковете за прогласяване нищожността на клаузите на чл. 6, ал. 2 и чл. 23 от Договора. Изтъква се, че страните не са уговаряли изплащане на кредита в евро, а в швейцарски франкове и всякакви изчисления и съпоставки на равностойността в евро на месечните анюитетни вноски по кредита не може да обоснове отговорност на Банката за възстановяване на суми. Кредитът е бил разрешен, отпуснат, усвоен, респ. връщането му се дължи в една единствена валута и това е швейцарски франк.
Оспорват се исковете за връщане от Банката на надплатени от Ищцата суми по месечните анюитетни вноски поради едностранно изменение на лихвения процент. Изтъква се, че искът за връщане на 4 560, 38 швейцарски франка, за които се твърди, че в периода 26.04.2015г. - 26.02.2019г. са били надплатени по месечните анюитетни вноски в сравнение с размера на първоначалните размери на вноската и таксата, следва да се квалифицира по чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, а предпоставка за неговата основателност е обявяването на чл. 3, ал. 5, чл. 6, ал. 3 и чл. 13 от Договора за нищожни.
Оспорват се исковете за заплащане на лихви за забава върху главните претендирани вземания, тъй като са акцесорни и поради неоснователността на главните осъдителни искове, също са изцяло неоснователени както за периода преди предявяване на исковата молба, така и за периода след датата на исковата молба.
Изтъква се, че за да изпадне Банката в забава да плати претенцията за неоснователно обогатяване, е нужно да бъде поканена, но по делото липсват твърдения, както и доказателства ищцата да е отправяла покана за плащане до Банката, преди предявяване на исковата молба.
Моли се за отхвърляне на исковете и за разноски.
След съвкупна
преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните и
нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени
са искове с правно
основание чл. 55 ал. 1 пр. 1 от ЗЗД, за връщане на даденото от ищцата в полза
на ответника без основание, а именно направени от тях погасителни вноски по
нищожни договорни клаузи по Договор за кредит за покупка на
недвижим имот № HL **** от 11.03.2008 г.,
сключен между ищцата и „Ю.Б.“ АД/предишно наименование „**** И Еф Джи България“АД/.
В хода на производството бяха приложени и приети следните писмени доказателства: Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL **** от 11.03.2008 г.; Приложение № 1 към Договор за банков кредит № HL ****/11.03.2008 г.; Извлечение от банковата сметка, по която се обслужва кредитът, генерирана от системата за електронно банкиране на ответника; Информационна брошура на банката за кредитния продукт от 11.06.2007 г.; Разпечатка от електронната страница на БНБ на изявление от 05.12.2005 г. на Управителя на БНБ пред Асоциацията на търговските банки и от електронната страница на Министерство на финансите на изявление от 26.10.2005 г. на Управителя на БНБ на Заключителната пресконференция на мисията на МВФ; Справка за исковите суми по месеци; Решение по дело С-186/16 на Съда на ЕС; Определение по дело С-119/17 на Съда на ЕС с превод на български език; Определение № 374 от 10.07.2018 г. по т. д. № 60402/2016 г. на ВКС, I ГО; Решение № 295 от 22.02.2019 г. по т. д. № 3539/2015 г. на ВКС, II ТО; Удостоверение за актуално състояние на ответника; Искане за удостоверяване на трудова заетост на В.Б.-С. от 01.02.2008г.; Служебна бележка на В.Б.-С. от 01.02.2008г.; Искане за удостоверяване на трудова заетост на ****, Декларация за свързани лица от В.Б.-С. и Декларация за свързани лица от ****, Искане за жилищно-ипотечен кредит № HL**** от 04.08.2008г., Искане за усвояване на суми по кредит от В.Б.-С. за сумата от 90 735 швейцарски франка с вх. № 337/26.03.2008г. и Бордеро за усвояване № 2383018/ 26.03.2008г., Искане за усвояване на суми по кредит от В.Б.-С. за сумата от 4537 швейцарски франка с вх. № 337/26.03.2008г. и Бордеро за кеш бонус № 2373711/ 26.03.2008г., Молба от В.Б.-С. за превалутиране на 90 734,07 швейцарски франка (Доказателство № 6.1), Молба от В.Б.-С. за превалутиране на 4 536,70 швейцарски франка, Бордеро за превалутиране № 2378034/ 26.03.2008г., Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 136, том И, per. № 4281, дело № 336 от 21.03.2008г. при нотариус Борис Василев, с район на действие - PC - Варна, вписан в регистъра на НК под № 124, Бордеро с основание покупка на имот № 2713913/27.03.2008г., Молба за вписване на законна ипотека от 21.03.2008г., Бордеро за покупка на валута № 3264184/28.03.2008 и Бордеро за покупка на валута № 3610041/14.07.2008г., Първоначален погасителен план към Договор за кредит HL****, представен като извлечение от счетоводната система на Банката,Актуален погасителен план към Договор за кредит HL****, представен като извлечение от счетоводната система на Банката, Извлечение от банкова сметка ***: BG 32 BPBI 7946 13 83788801 на В.С.-Б. в швейцарски франкове за периода 10.03.2008г. - 14.06.2019г., Справка за движението по кредитната банкова сметка *** В.С.-Б., от която е видно на кои дати В.С.-Б. е внасяла директно „на каса" швейцарски франкове, закупени от друго място, и на кои дати Ищцата е купувала швейцарски франкове от Банката, Справка за изменението на лихвения процент по процесния кредит, Лихвени листове по сметка 2271756946837888 01 4 - два броя, Лихвен лист по сметка 2283 756 2271 ********* 01 2, Методологията за определяне на БЛП на Банката и БЛП стойности, Информация относно промените в стойностите на БЛП за жилищни кредити в лева, евро, швейцарски франкове и щатски долари, определяни от Комитета за управление на активите и пасивите на Банката, Протоколни решения на Комитета за управление на активите и пасивите на Банката (КУАП) за исковия период, Протокол от Заседание № 90/18.06.2008г., Протокол от Заседание № 94/17.10.2008г.,Протокол от Заседание № 144/3.10.2012г. и разпечатка на съобщение, публикувано на Интернет страницата на Банката, относно намаление на БЛП с 0,25 процентни пункта, считано от 1.10.2012г., Протокол от Заседание № 81/28.09.2007г., Протокол от Заседание № 87/21.03.2008г., Протокол от Заседание № 89/127.06.2008г. и Протокол от Заседание № 128/26.05.2011г., Извлечения от интернет страницата на БНБ за курса на лева спрямо швейцарския франк за периода от 25.08.2006г. до 25.08.2008г. по тримесечия, както следва: за периода от 25.08.2006г. до 25.11.2006г.; за периода от 25.11.2006г. до 25.02.2007г.; за периода от 25.02.2007г. до 25.05.2007г.; за периода от 25.05.2007г. до 25.08.2007г.; за периода от 25.08.2007г. до 25.11.2007г.; за периода от 25.11.2007г. до 25.02.2008г.; за периода от 25.02.2008г. до 25.05.2008г.; за периода от 25.05.2008г. до 25.08.2008г., Извлечение от интернет страницата на БНБ за курса на лева спрямо швейцарския франк за периода от 25.11.2006г. до 25.02.2007г. – графика, Справка на „Ю.Б." АД за валутния курс на швейцарския франк спрямо лева за периода от 25.08.2006 до 25.08.2008 вкл., Извлечение от месечния бюлетин за м. юни 2008г. на Европейската централна банка (ЕЦБ), Служебна справка от Банката за финансиране на служители на Банката с кредити в швейцарския франкове, Извлечение от бюлетина на ЕЦБ за 2010г.
Предвид проведена
процедура по оспорване на представени писмени доказателства и доказване на
тяхната неавтентичност вследствие заключението на вещо лице по изготвена СГЕ,
съдът изключи от доказателствения материал по делото
Декларация за свързани лица, изхождаща от В.Б. – С. и Искане за жилищно
ипотечен кредит № HL **** от 04.08.2008 г., също изхождащо от В.Б. – С..
От доказателствата по делото е видно, че на 11.03.2008г., между ищцата и нейния съпруг от една страна и „Ю.Б.“ АД (предишно наименование „**** И Еф Джи България"АД) е сключен Договор за кредит за покупка на недвижим имот от №HL****, със следните релевантни договорни клаузи:
В чл.1 е уговорено, че банката предоставя на кредитополучателя кредитен лимит в швейцарски франкове, в размер на равностойността в швейцарски франкове на 56288 евро (петдесет и шест хиляди двеста осемдесет и осем евро ), по курс „купува" за швейцарския франк към евро на Българска пощенска банка АД в деня на усвояване на кредита.
Разрешеният кредит се усвоява по блокирана сметка в швейцарски франкове /чл.2, ал.1 от договора/, като усвоеният кредит в швейцарски франкове по сметката по чл.2, ал.1 се превалутира служебно от банката в евро по търговски курс „купува” на швейцарския франк към евро на банката в деня на усвояването, като се превежда по открита в банката сметка на кредитополучателя в евро /чл.2, ал.3 от договора/.
Съобразно чл.6, ал.2 от договора, погасяването на кредита се извършва във валутата, в която същият е разрешен и усвоен - швейцарски франкове. В случай, че на съответния падеж на погасителна вноска по главницата и / или лихвата кредитополучателят не е осигурил дължимата сума в швейцарски франкове по сметката си по чл.2, ал.1, но има средства в лева или евро по свои сметки в банката, погасяването на кредита може да се извърши от банката освен във валутата на кредита и в лева или евро, след служебно превалутиране на тези средства в швейцарски франкове по курс „продава” на банката за швейцарския франк към лева/ евро, за което кредитополучателят с подписването на настоящия договор дава своето неотменно и безусловно съгласие и оправомощава банката.
В чл.21 от договора е посочено, че кредитополучателят има право да поиска от банката да превалутира предоставения му кредит в швейцарски франкове, съответно в български лева или евро по обявения курс „купува” на банката за швейцарски франкове на датата на превалутирането, както и да прилага по отношение на превалутирания кредит лихвените проценти, обявени от банката, като за превалутирането се дължи и комисионна.
Според чл.22 от договора, превалутиране е промяна на валутата, в която се изчислява стойността на задължението, при което следва да се приложи съответния лихвен процент, приложим за новата валута на кредита при изчисляване на лихвата по същата.
В чл.23, ал.1 от договора кредитополучателят декларира, че е запознат и съгласен с обстоятелството, че промяната на обявения от банката курс купува и/или продава на швейцарския франк към българския лев или евро, както и превалутирането по чл.21 от договора, може да има за последица, включително в случаите на чл.6, ал.2 /от договора/, повишаване на размера на дължимите погасителни вноски по кредита, изразени в лева /евро, като напълно приема да носи за своя сметка риска от такива промени и повишаване, както и че е съгласен да поеми всички вреди/ включително и пропуснати ползи/, произтичащи от промяната на валутните курсове и новите лихви, приложими по превалутирания кредит. Кредитополучателят декларира в ал.2 на чл.23 от договора, че изцяло е запознат и разбира икономическия смисъл и правните последици на разпоредбите на чл. 6, ал. 2 и чл. чл. 21-23 от договора, както и че е съгласен с настъпването им.
Съдът намира за приложима практиката на СЕС по приложението на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година, по дело С-119/17 на СЕС.
Въпреки, че не е налице абсолютна идентичност на казусите, доколкото е разглеждана хипотеза на кредит, по който цялата сума фактически е предоставена на разположение на кредитополучателя в националната валута, а не в чуждестранната валута (швейцарски франкове), останалите уговорки по настоящия кредит и разглеждания от СЕС съвпадат. Кредитът е остойностен в чуждестранна валута и задължението за погасяване е в същата чуждестранна валута, но кредитът реално е договорен във валута, към която е фиксирана националната валута, като паричната единица на сметката се използва само за изчисление на сумите по кредита /не се използват реално от потребителя франкове/. По този начин валутата, в която е сключен кредитният договор, има само функцията на парична виртуална единица, служеща за изчисление, тъй като договорът за кредит не предвижда реално използване от потребителя на чуждестранната валута, а е ясно, че е необходимо ново превалутиране в евро, за да бъде използван кредита за целта, за която е сключен. Кредитът следва да се погаси в чуждестранната валута независимо, че договорът предвижда преобразуване на налични на кредитополучателя по негова банкова сметка ***но средство във валутата на кредита с цел осигуряване на плащането на месечните вноски.
Това е възприето и в Решение № 295/22.02.2019 год. на ВКС, ТК, Второ отделение, по т. дело N 3539 по описа за 2015г., Решение № 155 от 24.01.2020 г. на ВКС по т. д. № 2561/2018 г., II т. о., ТК, Решение № 67 от 12.09.2019 г. на ВКС по т. д. № 1392/2018 г., I т. о., ТК, Решение № 314 от 29.07.2019 г. на ВКС по т. д. № 1766/2016 г., II т. о., ТК, чиито мотиви настоящият състав споделя изцяло.
По същество на определението по дело № С-119/17 СЕС:
С определението си по дело № С-119/17 СЕС препраща към свое решение от 20.09.2017г. по дело С-186/16 относно критериите, които националният съд трябва да прилага при преценка на клауза от договор за банков кредит от гледна точка на разпоредбите на чл.3, пар.1 и чл.4, пар.2 от Директива 93/13. Посочените разпоредби са транспонирани в чл.145, ал.1 и ал.2 ЗЗП, поради което даденото от СЕС тълкуване е задължително за националните юрисдикции на държавите - членки на Европейския съюз.
Съгласно чл.4, пар.2 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. и чл.145, ал.2 ЗЗП, преценката за неравноправния характер на клаузите не се свързва, нито с основния предмет на договора, нито със съответствието на цената и възнаграждението, от една страна, и по отношение на доставените стоки или предоставените услуги, от друга, при условие, че тези клаузи са изразени на ясен и разбираем език.
В т.1 от диспозитива на решението по дело С-186/16 на СЕС и в разяснителната част към него е посочено, че чл. 4, пар. 2 от Директива 93/13 трябва да се тълкува в смисъл, че понятието „основен предмет на договора“ по смисъла на тази разпоредба обхваща договорна клауза, включена в договор за кредит, изразен в чуждестранна валута, която не е била индивидуално договорена и по силата на която кредитът трябва да се погасява в същата чуждестранна валута, в която е бил договорен, тъй като посочената клауза определя основна, характеризираща този договор престация. СЕС се е произнесъл, че чл. 4, пар.2 от Директива 93/13 установява изключение от механизма за контрол по същество на неравноправните клаузи, предвиден от въведената с тази директива система за защита на потребителите (в този смисъл и т.42 по дело C-26/13 и т.31 по дело C-96/14 на СЕС), но само при условие, че клаузата е изразена на ясен и разбираем език. Съдът е подчертал, че изискването за изразяване на ясен и разбираем език се прилага дори когато клаузата попада в обхвата на понятието „основен предмет на договора“ или „съответствие на цената и възнаграждението, от една страна, и на доставените стоки или предоставените услуги, от друга“ по смисъла на член 4, пар. 2 от Директива 93/13 (в този смисъл е и т.68 от решение от 30 април 2014 г. по дело C-26/13 на СЕС). Не се прави преценка на неравноправния характер на посочените в споменатата разпоредба клаузи, само ако след самостоятелно изследване на всеки отделен случай компетентната национална юрисдикция приеме, че те са били изразени от продавача или доставчика ( в случая от банката), на ясен и разбираем език (разрешението е дадено и в т.32 от решение на СЕС от 03.06.2010 г. по C-484/08).
Според т.2 от диспозитива на решението на СЕС по дело С-186/16, чл. 4, пар. 2 от Директива 93/13 трябва да се тълкува в смисъл, че изискването договорна клауза да бъде изразена на ясен и разбираем език предполага, че при договорите за кредит финансовите институции трябва да предоставят на кредитополучателите достатъчна информация, която да им позволява да вземат решения, основани на добра информираност и благоразумие. Във връзка с това посоченото изискване означава, че клауза, съгласно която кредитът трябва да бъде погасяван в същата чуждестранна валута, в която е бил договорен, се разбира от потребителя едновременно от формална и граматическа гледна точка, но и по отношение на конкретния ѝ обхват в смисъл, че среден потребител, относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен, може не само да установи възможното поскъпване или обезценяване на чуждестранната валута, в която кредитът е бил договорен, но и да прецени потенциално значимите икономически последици от подобна клауза върху финансовите му задължения. В т.50 от решението е разяснено, че от една страна, потребителят трябва да е добре осведомен, че със сключването на договор за кредит в чуждестранна валута той се излага на определен риск, свързан с обменния курс, който евентуално ще му бъде икономически трудно да понесе при обезценяване на валутата, в която получава доходите си. От друга страна, банковата институция, трябва да представи възможните промени в обменните курсове и рисковете, свързани с вземането на кредит в чуждестранна валута, по-специално когато потребителят кредитополучател не получава доходите си в тази валута. При това положение националната юрисдикция следва да се увери, че банката е предоставила на съответните потребители цялата относима информация, която им позволява да преценят икономическите последици от клаузата за финансовите им задължения. Разрешението се извежда от закрепеното в постоянната практика на СЕС (т.47 по дело С-484-08) разбиране, че въведената с Директива 93/13 система на защита се основава на идеята, че потребителят е в положението на по-слабата страна в отношенията с продавача или доставчика от гледна точка, както на позицията му в преговорите, така и на степента на информираност - положение, което го принуждава да се съгласява с установените предварително от продавача или доставчика условия, без да може да повлияе на съдържанието им.
В т.3 от диспозитива и т.54 и т.56 от мотивите на горното решение СЕС се е произнесъл, че чл. 3, пар. 1 от Директива 93/13 (транспониран в чл.145, ал.1 ЗЗП) трябва да се тълкува в смисъл, че преценката на неравноправния характер на дадена договорна клауза трябва да се направи спрямо момента на сключване на разглеждания договор при отчитане на всички обстоятелства, за които продавачът или доставчикът е можел да знае към този момент и които са от естество да се отразят на по-нататъшното му изпълнение, тъй като дадена договорна клауза може да е носител на неравнопоставеност между страните, проявяваща се едва в хода на изпълнение на договора. Националната юрисдикция трябва да направи оценка относно наличието на евентуална значителна неравнопоставеност по смисъла на посочената разпоредба с оглед на всички обстоятелства по делото и отчитайки по-специално експертната компетентност и познанията на банката относно възможните промени в обменните курсове и рисковете, свързани с вземането на кредит в чуждестранна валута (най-напред евентуалното неспазване на изискването за добросъвестност, а след това наличието на евентуална значителна неравнопоставеност по смисъла на чл. 3, пар. 1 от Директива 93/13). За да установи дали клаузата води в разрез с принципа на добросъвестност до значителна неравнопоставеност в ущърб на потребителя между правата и задълженията, произтичащи от договора, националният съд трябва да провери дали, като постъпва добросъвестно и справедливо с потребителя, продавачът или доставчикът може основателно да очаква, че потребителят ще се съгласи с подобна клауза след индивидуално договаряне (т.57 от решението по С-186/16, в който смисъл и решение по C-415/11, т. 68 и 69).
В т. 55 от разяснителната част на решението си по дело С-186/16 СЕС е посочил, че клауза, включена в договорите за кредит, изразени в чуждестранна валута, която изисква месечните вноски за погасяване на кредита да се извършват в същата валута, в случай на обезценяване на националната парична единица спрямо тази валута, поставя курсовият риск в тежест на потребителя.
В диспозитива на определението по дело № С-119/17 е постановено, че чл.3 до чл.5 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993г. (транспонирани в чл.143, чл.145 и чл.147 ЗЗП) следва да се тълкуват в смисъл, че може да бъде преценена от националната юрисдикция като неравноправна клауза от кредитен договор, последиците от която са цялостно прехвърляне на валутния риск върху потребителя и която не е съставена по прозрачен начин, така че кредитополучателят не може да прецени на основание ясни и разбираеми критерии икономическите последици от сключването на договора и когато при проверката й за неравноправния характер бъде констатирано, че въпреки изискванията за добросъвестност, тя създава в ущърб на потребителя значително неравновесие между правата и задълженията на страните, произтичащи от договора.
Така въз основа на задължителна практика на СЕС, постановена по транспонирани в ЗЗП разпоредби на общностното право, както и практиката на ВКС, съставът на ВКС в Решение № 295/22.02.2019 год. на ВКС, ТК, Второ отделение, по т. дело N 3539 по описа за 2015г., дава следния отговор на поставения правен въпрос:
„Неравноправна е неиндивидуално договорена клауза от кредитен договор в чуждестранна валута, последиците от която са цялостно прехвърляне на валутния риск върху потребителя и която не е съставена по прозрачен начин, така че кредитополучателят не може да прецени на основание ясни и разбираеми критерии икономическите последици от сключването на договора и когато при проверката й за неравноправния характер бъде констатирано, че въпреки изискванията за добросъвестност, тя създава във вреда на потребителя значително неравновесие между правата и задълженията на страните, произтичащи от договора, като в този случай за валутните разлики приложение не намират изключенията на чл.144, ал.3 ЗЗП.”
Въз основа на описаните критерии за преценка на неравността на клаузите в процесния договор, настоящият съдебен състав намира, че:
По делото е безспорно, че на ищцата като физическо лице по силата на сключен с банката през 2008г. договор е предоставен ипотечен кредит по ЗКИ, който не е предназначен за извършване на търговска или професионална дейност, поради което същите имат качеството на потребители по см. на пар.13, т.1 от ДР на ЗЗП, а банката – ответник съответно се явява търговец по см. на пар.13, т.2 от ДР на ЗЗП.
Съдът намира, че не са били индивидуално уговорени клаузите, предмет на настоящите искове, а именно тези за „превалутирането“ на отпуснатия кредит и приложимостта на БЛП на банката при определяне на лихвения процент.
Тежестта на доказване, че определено условие на договора е индивидуално уговорено, е на търговеца /чл.146, ал.4 ЗЗП/, особено в случаите на договор при общи условия, какъвто е настоящия случай (чл.146, ал.2 ЗЗП). Така е прието и в константната практиката на ВКС по приложението на посочената разпоредба, обективирана в решение № 98/17г. по т.д. № 535/2016г. на ВКС, ТК, II ТО, решение № 51/04.04.2016г. по т.д. № 504/2015г. на ВКС, ТК, II ТО, и решение № 77/22.04.2015г. по гр.д.№ 4452/2014г. на ВКС, ГК, III ГО - подписването на договор за банков кредит от потребителя не освобождава банката от задължението й да докаже, че намиращи се в договора клаузи, оспорени от потребителя като неравноправни, са били индивидуално уговорени с него, тъй като доказателствената тежест за установяване на обстоятелството, че клаузата е индивидуално уговорена, се носи именно от доставчика на услугата.
Индивидуалното договаряне не се доказа от събраните гласни доказателства чрез разпита на св. на ответната страна А. Владимирова Андонова - експерт жилищно кредитиране в ответната банка. Същата заявява, че по това време кредитополучателя се одобрявал на няколко етапа: Първия етап от одобрението на кредита, бил предварително одобрение по доходи, който включвал одобрение по доходи на веси един кандидат, едва след като кредита се одобри по доходи, се пристъпвало към избиране на имот, предоставяне на документи за имота, обследване на имота, след това вече има етап подписване на договор, сключване на сделка и усвояване на кредита. Изтъква, че след изготвяне на договорите, клиента се уведомявал, че договора е готов, като нямало срок в който той трябва да бъде подписан. Заявява, че клиента и е имал право да се запознае с текста на договора и предложените примерни погасителни планове. Окончателният погасителен план се изготвял и предоставял на клиента след подписване на договора. Твърди, че в хода на преговорите било възможно да се внесат промени в проекто-договора, както и на по-късан етап при усвояването на кредита, но в същото време заявява, че договорите на практика се подготвяли от юристи в централата на банката и не знае случай, в който клиента да е предложил договори и той да е бил сключен. Заявява, че не помни дали е обяснявала на клиентите, че курса на швейцарския франк не е фиксиран, но тъй като той на практика не е фиксиран заявява, че те не са имали причина да обясняват подобни обстоятелства. Заявява, че тя е работила по подготовка на сключването на договора с ищцата, но не помни подробности. По това време договорите за кредит в швейцарски франкове били атрактивни, заради ниската лихва и това била причината да се търси и от клиентите. Заявява, че по отношение на кредитите в швейцарски франкове, банката не е инструктирала служителите си да дават по специална информация, освен базовите данни като всеки кредит и не са уведомявали клиентите за валутен риск. Твърди, че се е стремила да консултира клиентите, че е най - добре да имат кредит във валутата в която получават заплатата си, но в същото време заявява, че не помни дали ищцата е получавала заплатата си в швейцарски франкове. Твърди, че самите клиенти идвали в банката, за да се интересуват от кредити в шв.франкове. Заявява, че искането за отпускане на ипотечен кредит се попълва от клиента, но се било случвало да го попълва и тя самата, като това се извършвало в клона на банката. Причината обикновено била, че клиентите заявявали, че не им се попълва бланката лично и служителите им извършвали услуга, като го попълвали. След това клиента подписвал искането пред служителя в клона на банката. На бланката се пишела сума в равностойност в евро, а след това имало чек-бокс в каква валута трябва да се отпусне кредита реално, но това ще бъде равностойността на определена сума в евро. Заявява, че доколкото помни в самия договор се записвали и двете - и сумата равностойност в евро и сумата в швейцарски франкове. Заявява, че Декларациите за свързани лица се изготвят от клиента и се попълват пред служителя на банката, на се случвало често клиентите да не могат да се ориентират и затова им показвали, как се попълва. Тази декларация се подавала заедно с искането за отпускане на кредит, като пред служителя и искането и декларацията се подписвали в офиса, като не е възможно декларациите за свързани лица и искането за отпускане на кредит да се подпишат от друго лице, а не от кредитоискателя. Заявява, че обекновено клиентите отиват в банката, като заявяват, че им трябва кредит, за да закупят имот и обявяват каква сума в евро лева им е необходима, защото цената на имотите е в евро или лева. Заявява, че след усвояване на кредита и вписване на ипотеката се попълвала молба, или искане за усвояване, за превалутирането от една валута в друга.заявява, че лично тя е участвала в сключването на договорите, по които работи. В конкретния случай е прочела договора с ищцата, преди да бъде подписан, но не помни дали в него е фигурирала сумата в швейцарски франкове.
От показанията на свидетеля не се установява да е било извършвано индивидуалното договаряне на процесните клаузи с настоящите ищци. Показанията й не са за факти, осъществени при договарянето с ищцата, а по принцип. Не е ясно дали на конкретната ищца е бил споменат валутния риск /за по-подробно обяснение даже и по принцип не става въпрос/. Същата е подписала договор при общи условия, като реално не са били променяни процесните договорни клаузи. Поради това съдът приема, че липсва индивидуално договаряне.
По възраженията на ответника съдът намира, че факта, че е налице разлика в размера на отпуснатия кредит при различните клиенти, в срока на договора или в падежа на месечните задължения, не прави договора при общи условия индивидуално уговорен, доколкото останалите договорни клаузи са едни и същи. А продължителността на времето, изтекло от подаване на молбата за кредит до подписването на договора и отпускането на кредита, няма пряко отношение към факта дали през това време реално е имало договаряне или не.
Поради това съдът намира, че процесните клаузи на договора за кредит са били изготвени предварително от банката и потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им.
Съдът намира още, че процесните клаузи на договора за превалутиране не са написани на ясен и разбираем език. Цитираната по-горе практика на СЕС подчертава, че това изискване следва се разбира не само като езиково съответствие, но и следва да се преценява от съдържателна гледна точка. С други думи потребителя едновременно следва да е наясно с клаузите на договора от граматическа гледна точка, и по отношение на конкретния смислов обхват – да прецени възможното поскъпване или обезценяване на чуждестранната валута, и икономическите последици от подобна клауза върху финансовите му задължения.
Съдът намира, че от съдържанието на договора, средностатистическият потребител на финансовата услуга, каквато безспорно е ищцата, макар да може да разбере езиковото съдържание на договора и преките последици на договора /какво и как следва да плаща по договора/, същият няма достатъчно познания, за да разбере смисъла на подписаните от него договорни клаузи, т.е. същият не може от разпоредбите на договора да извлече достатъчно информация за валутния риск, който поема, подписвайки клаузите за превалутиране.
Съдът намира, че самото подписване на клауза на чл. 23 от кредитния договор, наред с останалите договорни клаузи, не доказва, че ищцата действително е била наясно с последиците от същата. Не е налице доказване, че на ищцата е била предоставена достатъчна преддоговорна информация за поемания валутен риск, в следствие на което същата да взема информирано решение. От показанията на св. Андонова се установява, че на същата са разяснявани общо всички предлагани от банката продукти, а по избрания от нея продукт, не са били задължени от банката да се предупреждават клиентите, че има валутен риск, поради което и подобни разяснения в случая на ищцата не са давани.
Това води до извод, че не е налице „достатъчна информираност” на потребителя, съобразно даденото от СЕС тълкуване. Кредитополучателят - физическо лице е сключил жилищен кредит в швейцарски франкове при необходим му, с оглед целта на кредита паричен ресурс в евро – „резервната валута” по чл.29 ЗБНБ, при клауза в договора, възпрепятстваща реалното предоставяне на потребителя на паричен ресурс в швейцарски франкове (блокирана сметка). Това сочи, че към момента на сключването на договора потребителят е възприел предлаганият му кредитен продукт за по-изгоден с оглед по-нисък лихвен процент, доверявайки се на стабилността на швейцарския франк като една от основните световни валути.
На потребителя обаче като по-слабата страна в правоотношението, вкл. с оглед степен на информираност, не е предоставена информация при сключването на договор за жилищен кредит със срок на издължаване от 25 години какви са очакваните прогнози относно промяната на швейцарския франк, спрямо който националната валута няма фиксиран курс, с каквато информация банката следва да разполага.
Ответникът сочи, че банката не знае и не е длъжна да знае как ще се промени курсът на шв. франк във времето. Същата обаче би следвало да знае, че макар и стабилна, за една валута винаги съществува риск от промяна, повече или по-малко драстична, с оглед на различни икономически, политически и социални фактори.
След като банката не е изпълнила задължението си да уведоми по - слабата страна по договора за възможните промени в обменните курсове с оглед валутния риск, свързан с вземането на кредит в посочената чуждестранна валута, не може да се приеме, че кредитополучателят е могъл да прецени потенциално значимите икономически последици върху финансовите му задължения от възникващия за него още със сключването на договора валутен риск при получаван доход в местната национална валута.
Съдът намира, че чрез посочените клаузи за превалутиране, се прехвърля изцяло валутния риск върху кредитополучателя, с което се създава значително неравновесие между правата и задълженията на страните по кредитния договор по см. на чл.143, т.19 ЗЗП.
Прехвърлянето на валутния риск изцяло на кредитополучателя следва от всички разпоредби на договора, но е особено видно от начина, по който е формулирана разпоредбата на чл. 23 от Договора. Видно е и от преките последици на договора за ищците във връзка с историческото поскъпване на шв. франк след сключване на договора.
Рискът не се носи по никакъв начин от банката, както се опитва да установи ответника. Това е така, тъй като банката, занимаваща се с банкова дейност по занятие, има ресурса /човешки и финансов/ да реагира незабавно на промените в котировките на съответната чуждестранна валута. Поскъпването на ресурса няма за банката последици, каквито има за обикновения потребител, доколкото банката кумулира съответни печалби от курсовите разлики на валутните операции. Намаляването на цената на шв. франк също не би се отразило негативно на банката, както се домогва да внуши ответната страна. Банката получава печалба, както в следствие на кредитирането чрез уговорената възнаградителна лихва, така и посредством валутните операции, които осъществява всеки месец. Банката изпълнява собственото си задължение да предостави банковия кредит по курс „купува“ на банката, а изпълнението на задълженията на кредитополучателя са уговорени в чл. 6 от Договора по курс „продава“ на банката. С други думи всеки месец банката предоставя на кредитополучателя за закупуване необходимите му шв. франкове за погасяване на вноската по кредита по курс „продава“ на банката, т.е. със съответна печалба при валутната операция.
Следва да се има предвид, че съобразно задължителната практика на СЕС, цитирана по-горе, дадена договорна клауза може да е носител на неравнопоставеност между страните, проявяваща се едва в хода на изпълнение на договора.
Съдът намира, че разпоредбата на чл. 3, ал.5 от Договора, даващи възможност за едностранно изменение на приложимия лихвен процент от страна на банката са нищожни, на основание чл. 143. т. 10 и т. 12 от ЗЗП.
По силата на чл. 143. т. 10 неравноправна е клауза в договор, която позволява на търговеца или доставчика да променя условията по договора, въз основа на непредвидено в него основание.
На основание чл. 143, т. 12 от ЗЗП, неравноправна е клауза в договор, която дава възможност на търговеца да увеличава цената на предоставената стока или услуга, без за потребителя да е налице възможност да се откаже от договора, ако окончателно определената цена е значително увеличена.
Съгласно изготвената по делото съдебно счетоводна експертиза/ССЕ/, органът на "Ю.Б." АД, отговорен за първоначалното определяне и следващите промени в размера на БЛП, е Комитетът по управление на активите и пасивите (КУАП), който определя БЛП съгласно Методология за определяне на базисните лихвени проценти – орган на самата банка.
Съгласно Методологията, БЛП се определя като сбор от трансферна цена на ресурса и буферна надбавка. Трансферната цена се формира от разходите на Банката за привличане на паричен ресурс, в т.ч. пазарните лихвени мерители - Софибор, Юрибор и Либор, от рисковата премия, приложима за Банката при привличане на финансов ресурс и от директните нелихвени разходи на Банката по привличания паричен ресурс - минимални задължителни резерви (МЗР), фонд за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ) и др. Буферната надбавка включва оценката под форма на лихвена премия на нивото на риска при най-кредитоспособните клиенти и временните пазарни сътресения в лихвените нива в размер до 0.50 % годишно. Съгласно Методологията на Банката, при промяна на един или повече от изброените компоненти при всяко заседание на КУАП нивата на БЛП са се разглеждали и актуализирали. От описаните компоненти като обективни и независещи от Банката се приемат пазарните лихвени мерители - Софибор, Юрибор и Либор, МЗР и ФГВБ. Показателят "рискова премия" не е изрично посочен в Методологията. Върху размера на ГЛП по настоящия кредит влияе единствено определеният от Банката БЛП. От представените в табличен вид стойности на 3-месечния LIBOR за швейцарския франк / таблица № 1 и графика № 1/ и 5-годишния CDS за България / таблица № 21, както и от изписаната графика № 2 се установява, че след месец април 2009г. е налице тенденция за намаляване стойностите на компонентите. Върху увеличението на БЛП на Банката за процесния период влияние са оказали й увеличените разходи за вноски за гарантиране влоговете на гражданите / таблица № 4 и графика № 4/, както и плащанията на Банката към ФГВГ и ФПБ за периода 2008 - 2017г./ таблица № 3 и графика № 3/
Експертизата заключава, че Банката отчита промените в стойностите на отделните мерители, но не е ясно как точно се определя размера на съответната промяна на БЛП, тъй като общият размер на измененията на мерителите не е равен на изменението на БЛП. Липсва конкретна формула, определяща трайно съотношението между изменението на лихвения процент и пазарните лихвени индекс.
Използваната от Банката Методология за изчисляване на БЛП не съдържа ясна и конкретна формула за установяване и изчисляване на лихвения процент, която да е разбираема за средния потребител относно начина, по който предвид настъпилите изменения в съответния финансов индекс, респ. валутен курс, ще се формира новият БЛП. Липсата на такава конкретна формула, определяща трайно съотношението между изменението на лихвения процент и пазарните лихвени индекси, създава възможност при наличие на предвидените в договора и/или ОУ изменения на променливата компонента, Банката произволно да променя размера на лихвите по кредита.
Не може да бъде дадено и конкретно становище, в кой момент изменението на кои компоненти и в каква степен водят до промяна в БЛП.
Въз основа на изложеното в ССЕ съдът намира, че клаузата на чл. 3 ал. 1 от договора, обвързваща размера на дължимата от ищците договорна лихва с определен от банката БЛП, представлява неравноправна клауза, която позволява на търговеца или доставчика да променя условията по договора, въз основа на непредвидено в него основание. Изменението на БЛП едностранно от банката при условия, които не са конкретно разписани в договора /а в методологията за определяне на БЛП/ е основание да се приеме, че клаузата е нищожна, на основание чл. чл. 143. т. 10 от ЗЗП.
Безспорно в случая посочената клауза дава възможност на търговеца да увеличава цената на предоставената стока или услуга. Цената е увеличена и реално, доколкото изменението на БЛП е довело до увеличаване на лихвения процент по кредита от 6,15 на 7,4 %, съгласно приетата по делото допълнително заключение по ССЕ. Това увеличение е извършено без за потребителя да е налице възможност да се откаже от договора, ако окончателно определената цена е значително увеличена спрямо уговорената първоначално. Възможност за отказ от договора в случая е предвидена, но само при предсрочно погасяване на кредита, като отказът в този случай влече съответни санкции, водещи до даже по-драстично увеличение на финансовата тежест – предвидена е 4 % такса върху размера на предсрочно погасената главница в чл. 8 ал. 2 от Договора /в случая увеличението на БЛП е от 1,25%/. Поради това съдът намира, че ищецът не може без съответни санкции да се откаже от договора в случай на увеличаване на финансовата тежест едностранно от банката, поради което клаузата е неравноправна и на основание чл. 143, т. 12 от ЗЗП.
Не се оспорва от ответника, че сумите по кредита за процесния период 26.03.2014 г. до 26.02.2019 г. са получени от него. Същите обаче за получени без годно правно основание, поради нищожността на процесните клаузи в Договора за кредит, поради което подлежат на връщане. Съгласно ССЕ е установено, че надвнесените суми за курсови разлики, изчислени като разлика между стойността на действително заплатените в полза на ответника суми в лева, по фиксинга на БНБ за шв.франк в деня на плащането на всяка вноска и стойността на вноските, по фиксинга на БНБ за шв.франк в деня на усвояване на кредита, за периода от 26.03.2014 г. до завеждане на исковата молба, е в размер на 10492.66 евро, а разликата в лихвите по първоначален погасителен план и по актуален погасителен план за периода 26.04.2015 г. - 26.02.2019 г., е в размер на 3723,16 шв.франка, Превалутирана съобразно курсовете, приложими към датата на плащане на вноските възлиза на 6574,16 лева, съответно 3 361,32 евро.
Въз основа на гореизложеното съдът намира, че предявения иск за сумата от 10492.66 евро е изцяло основателен, а иска за сумата от 4560,38 швейцарски франка следва да бъде уважен до доказания размер от 3723,16 швейцарски франка.
Предвид изхода на делото в полза на ищцата се следват разноски за производството в размер на сумата от 5833,94 лв., съобразно уважената част от исковете, съгласно списъка по чл. 80 от ГПК и доказателствата.
На
ответната страна също се следват разноски, като съобразно отхвърлената част от
исковете, техния размер е 525,25 лева на осн.чл.78,
ал.3 ГПК.
Водим от
горното съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА "Ю.Б." АД, ****, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от ****., ****и **** ДА ЗАПЛАТИ НА В.Г.Б.-С., ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес ***, съдебен адрес:***, сумата от 10492,66 евро /десет хиляди четиристотин деветдесет и два евро и 66 евроцента/, формирана като разлика между стойността в евро на платените месечни вноски в швейцарски франкове по курс към датата на плащането и стойността на дължимите месечни вноски в евро през периода от 26.03.2014 г. до 26.02.2019 г. и представляваща сбор на валутните разлики от всички платени месечни вноски за процесния период, като заплатени без основание по нищожни клаузи на Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL **** от 11.03.2008 г. сключен с "Ю.Б." АД, а именно: чл. 2, ал.2 и чл. 23, даващи право на банката да преизчислява и изисква погасяване на вноските по кредита в шв.франкове и сумата от 3723,16 шв.франка /три хиляди седемстотин двадесет и три швейцарски франка и 16 рапена/, представляваща разликата между дължимите вноски в евро и евровата равностойност на платените вноски в швейцарски франкове, платени за периода от 26.03.2015 г. до 26.02.2019 г. в резултат на едностранно увеличаване на лихвения процент, като заплатени без основание по нищожни клаузи на Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL **** от 11.03.2008 г., сключен с „Ю.Б.“ АД, а именно: чл.3, ал.5, чл.6, ал.3 и чл.13, ал.1 от Договора, даващи право на банката да увеличава приложимият лихвен процент по Договора, чрез промяна на БЛП, автоматична промяна на определените в договора погасителни вноски, при едностранна промяна на БЛП от страна на банката, както и едностранна промяна от страна на банката на Тарифата за условията, лихвите, таксите и комисионите, ведно със законната лихва върху сумите, считано от предявяване на исковете – 06.03.2019г. до изплащане на вземанията, на основание чл. 55 ал.1 пр. 1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА "Ю.Б." АД, ****, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от ****., ****и **** ДА ЗАПЛАТИ НА В.Г.Б.-С., ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес ***, сумата от 5833,94 лв. /пет хиляди осемстотин тридесет и три лева и 94 стотинки/, представляваща разноски по делото, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА В.Г.Б.-С., ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес *** ДА ЗАПЛАТИ НА "Ю.Б." АД, ****, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от ****., ****и ****, сумата от 525,25лв. /петстотин двадесет и пет лева и 25 стотинки/, представляваща разноски по делото, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен
съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването му на страните.
Решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: