Определение по дело №300/2024 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 475
Дата: 31 юли 2024 г. (в сила от 31 юли 2024 г.)
Съдия: Милен Петров Славов
Дело: 20243000500300
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 26 юни 2024 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 475
гр. Варна, 31.07.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова
като разгледа докладваното от Милен П. Славов Въззивно гражданско дело
№ 20243000500300 по описа за 2024 година
намира следното:
Настоящото производство е образувано след като с решение №
385/21.06.24г. по гр.д. № 3551/23г. на ВКС, І г.о. е било обезсилено решение №
88/09.05.23г., постановено по в.гр.д. № 55/23г. на ВАпС и делото е било
върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. В решението на ВКС е
посочено, че при постановяване на въззивното решение не е било взето
предвид, че вредите се претендират не на основание договорна отговорност на
ответника по реда на чл. 145 от ТЗ, а на основание деликтна отговорност по
чл. 45 от ЗЗД, произтичаща от извършено престъпление „присвояване“.
Именно по основателността на тези твърдения – дали от извършеното
престъпление „присвояване“, за дружеството-ищец са произлезли
претендираните вреди, съдът е бил длъжен да се произнесе.
Въззивното производство е образувано по въззивна жалба на „Стария
дъб – 97“ ООД, ЕИК *********, чрез представляващия го управител А. А.,
против решение № 260007/21.12.2022г. на ОС-Разград, постановено по т.д. №
65/2014г., с което е отхвърлен предявеният от въззивника против Д. В. К., иск
за заплащане на сумата от 331 601 лева, съставляваща стойността по данъчна
оценка на три недвижими имота, бивша собственост на „Стария дъб“ ЕООД,
ЕИК *********, които са били предмет на покупко-продажба по нот.акт №
107/2006г., нот.акт № 106/2006г. и нот.акт № 22/2006г. на нотариус с район на
действие РС-Търговище и претендирана като обезщетение за претърпени от
дружеството вреди, на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД, ведно със законната лихва
върху нея, считано от 17.03.2006г. до окончателното и изплащане. Твърди се в
жалбата, че така обжалваното решение е неправилно, неоснователно и
необосновано. Сочи се, че от доказателствата по делото е установено, че към
17.03.2006г. - датата на продажбата на търговското предприятие на „Стария
1
дъб“ ЕООД, въззивното дружество е било негов едноличен собственик, в т.ч. и
на имуществото от търговското предприятие, а не както е приел съдът, че
притежава само 80 % от капитала. Именно поради това, че е бил единствен
собственик на капитала, счита за неправилен и извода на съда за липса на
материалноправна легитимация по предявения иск. Въз основа на изложени
доводи по съществото на спора се твърди, че исковата претенция е доказана и
основателна, поради което и се иска от настоящата инстанция да отмени
първоинстанционното решение и да уважи изцяло предявения иск.
В срока по чл. 263 ГПК е постъпил писмен отговор от ответната страна
– въззиваемия Д. В. К., в който се изразява становище за неоснователност на
жалбата.
В изпълнение на указанията, дадени от въззивния съд при предходното
разглеждане на делото, въззивникът (той и ищец в исковото производство) с
молба от 21.02.23г. е посочил, че към 16.03.06г. ответникът е бил управител,
както на ищцовото дружество, така и на „Стария дъб“ ООД; че същият като
управител на ищцовото дружество и представлявайки го като едноличен
собственик на капитала на „Стария дъб“ ЕООД към 17.03.06г. (след изготвен
еднолично на 16.03.06г. протокол за преобразуване на „Стария дъб“ ООД в
ЕООД и приемане на нов учредителен акт на ЕООД-то, без да има решение
на Общото събрание на „Стария дъб-97“ ООД, с който К. се е
„самоназначил“ за управител на „Стария дъб“ ЕООД), е взел решение за
продажбата на търговското предприятие на последното. Поради това „Стария
дъб-97“ ООД предявява иск срещу ответника К. в качеството му на управител
на „Стария дъб-97“ ООД за незаконната продажба на търговското предприятие
на „Стария дъб“ ЕООД към 17.03.06г., която сделка е била обявена за
престъпление. С извършената противоправна продажба на търговското
предприятие на „Стария дъб“ ЕООД от ответника К., е нанесена вреда на
едноличния собственик на капитала „Стария дъб-97“ ООД, в размер на
1 040 000 лв. Поради всичко това за ищеца е налице правен интерес и е
активно легитимиран да предявява искове срещу бившия си управител.
Вредата на ищцовото дружество се изразява в намаляване на неговото
имущество и декапитализиране. Чрез присвояването на предприятието на
„Стария дъб“ ЕООД ответникът К. пряко е причинил вреда на едноличния
собственик на капитала му – ищцовото дружество. Това, че ищцовото
дружество не е посочено в присъдата, не променя факта на увреждането, което
е настъпило именно за него. Сочи се, че след влизането в сила на решението
по гр.д. № 176/14г. на СГС, І-1 с-в, с което са били върнати на „Стария дъб“
ЕООД 5 имота, исковата претенция е била коригирана на 331 601 лв. –
стойността на трите имота, които са били продадени и не могат да се върнат в
патримониума на „Стария дъб“ ЕООД.
В цитираното решение на ВКС не са дадени указания за предприемане
на други процесуални действия от настоящия състав на съда извън
произнасянето по предявения иск. Поради това и настоящото дело следва да
бъде внесено за разглеждане в открито съдебно заседание.
2
Едновременно с горното, на въззивника (той и ищец в исковото
производство) следва да се даде възможност да обоснове правния си интерес
от предявения иск по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за обезщетяване на вреди, настъпили
вследствие на противоправното поведение на ответника, изразяващо се в
„присвояването“ на имущество, съставляващо част от търговското
предприятие на „Стария дъб“ ЕООД чрез продажбата от 17.03.06г. (за което
ответникът е признат за виновен с влязла в сила на 26.02.10г. присъда по
НОХД № 733/08г. на РС-Търговище), след като твърди, че междувременно са
били постановени и влезли в сила решения, с които е била прогласена
нищожността на договора за продажба на търговското предприятие, сключен
между „Стария дъб“ ЕООД, гр. Търговище и „Лоджистик“ ЕООД, гр. София, а
именно:
решение №1/06.01.2016г. по т.д. № 80/10г. на ОС-Разград (в сила от
04.07.18г.), с което е била прогласена нищожност на договор за продажба
на търговското предприятие, сключен между „Стария дъб“ ЕООД, гр.
Търговище и „Лоджистик“ ЕООД, гр. София, по иск с правно основание
чл. 26 ЗЗД, предявен от „Стария дъб-97“ ООД, гр. Търговище против
страните по посочената сделка „Стария дъб“ ЕООД, гр. Търговище и
„Лоджистик“ ЕООД, гр. София;
решение по гр.д. № 959/12г. на РС-София, ІІ г.о., 119 с-в, влязло в сила
на 16.11.16г., с което е бил обявен на осн. чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД за
нищожен договора от 17.03.06г. за прехвърляне на търговското
предприятие на „Стария дъб“ ЕООД, сключен между „Стария дъб“ ЕООД
и „Лоджистик“ ЕООД, по иска на „Стария дъб“ ООД срещу „Лоджистик“
ЕООД.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВНАСЯ в.гр.д. № 300/24г. на ВАпС за разглеждане в открито съдебно
заседание на 02.10.24г. от 9:45 ч., за която дата и час да се призоват страните
чрез процесуалните им представители – въззивното дружество чрез
управителя му Ал. А., а въззиваемият – чрез адв. В. С. от АК-Варна (съобразно
пълномощно, регистрирано с вх. № 4857/03.07.24г.).
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на въззивника „Стария дъб – 97“ ООД, гр.
Търговище в 1-седмичен срок от получаване на настоящото определение, с
препис за насрещната страна, да обоснове правния си интерес от предявения
иск по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за обезщетяване на вреди, настъпили вследствие на
противоправното поведение на ответника, изразяващо се в „присвояването“ на
имущество, съставляващо част от търговското предприятие на „Стария дъб“
3
ЕООД чрез продажбата от 17.03.06г., след като твърди, че междувременно са
били постановени и влезли в сила решения, с които е била прогласена
нищожността на договора за продажба на търговското предприятие, сключен
между „Стария дъб“ ЕООД, гр. Търговище и „Лоджистик“ ЕООД, гр. София -
решение №1/06.01.2016г. по т.д. № 80/10г. на ОС-Разград (в сила от 04.07.18г.)
и решение по гр.д. № 959/12г. на РС-София, ІІ г.о., 119 с-в, влязло в сила на
16.11.16г.
При неизпълнение в срок, съдът ще се произнесе съобразно
обстоятелствата по делото.
Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4