№ 400
гр. София, 18.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Евгения Т. Генева
Членове:Георги Ст. Мулешков
Магдалена Д. Инджова
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от Магдалена Д. Инджова Въззивно гражданско
дело № 20241800500429 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, във връзка с чл. 17 от
Закона за защита срещу домашното насилие.
Образувано е по въззивна жалба на малолетната И. Б. К., чрез законния й
представител А. Е. А., срещу Решение № 94/ 25.05.2023 г. по гр. д. № 751 /
2023 г. по описа на РС – Б., с което молбата на И. Б. К. по чл. 4, ал. 1 ЗЗДН за
съдебна защита е била отхвърлена.
В жалбата се твърди неправилност на решението поради противоречие с
материалния закон и непълнота на доказателствата. По същество се иска
обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено
друго решение, с което да бъде издадена исканата заповед за защита от
домашно насилие.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от К. Ц. Я., с който
жалбата се оспорва.
Софийският окръжен съд, като взе предвид подадената въззивна жалба,
съдържащите се в нея оплаквания и съобразявайки събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Въззивната жалба е допустима. С нея се обжалва валидно и допустимо
решение на първоинстанционния съд.
Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
Решението на първоинстанционния съд е правилно. То е постановено в
съответствие с ангажираните от страните доказателства. Ето защо на
1
основание чл.272 ГПК Софийският окръжен съд препраща към мотивите на
районния съд както относно установената по делото фактическа обстановка,
така и относно направените въз основа на нея правни изводи.
Първоинстанционното производство е образувано по молба на И. Б. К. по
Закона за защита от домашно насилие с искане да й бъде издадена съдебна
заповед за защита против К. Ц. Я..
Защита по Закона за защита от домашно насилие може да търси всеки,
който е пострадал от акт на домашно насилие, осъществен спрямо него от
лицата, изчерпателно посочени в чл. 3 ЗЗДН. Според чл. 3, ал. 1, т. 4 ЗЗДН
защита може да търси пострадал от домашно насилие от лице – възходящ. Не
е спорно обстоятелството, че К. Ц. Я., от една страна, и И. Б. К., от друга
страна, са роднини по права линия, а именно – дядо и внучка.
Целта на ЗЗДН е да даде възможност на пострадалите да потърсят защита
от съда чрез налагане на съответни мерки за въздействие спрямо
нарушителите, изчерпателно посочени в чл. 5, ал. 1, т. 1 – 6 ЗЗДН. В тази
връзка, за да се предостави защита на определено лице трябва да се изследва
въпросът дали по отношение на него е осъществен акт на физическо или
психическо насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН. Следователно, в случая
трябва да се прецени има ли основание да се приеме, че спрямо молителката
са били извършени конкретни действия от страна на ответника – нейния дядо
по бащина линия, които биха могли да се квалифицират като домашно
насилие, както и момента на тяхното извършване.
Към молбата за защита И. Б. К. е депозирала декларация по чл. 9, ал. 3
ЗЗДН, в която е посочила, че спрямо нея е осъществен акт на домашно
насилие. Посочено е, че на 07.04.2023 г. около 14,30 ч., дядо й – К. Ц. Я., й
ударил шамар, от които И. изпитала силна болка в областта на лицето и носа,
като физическата агресия била придружена с обиди и заплахи. Вярно е, че в
декларацията не е посочено мястото, където се твърди да е извършено
физическото насилия спрямо молителката, но правилно първоинстанционният
съд, съпоставяйки декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН с подадената молба за
защита от домашно насилие е достигнал до извода, че твърденият акт на
насилие е извършен в магазин в гр. Б.. Така на стр. 3 от молбата е посочено, че
„На 07.04.2023 г. около 14,30 ч. детето се обадило на майка си и обяснило, че
току що е било ударено от дядо си. Спорът между тях започнал по повод това,
че детето поискало дядо му да му купи нещо от магазина, а той отказал.
Детето твърдяло, че лакомството струва три лева, а дядото – пет. Когато
детето настояло, че е видяло с очите си, че цената е три лева, дядото ударил, от
което И. изпитала силна болка в носа и в устата.“
Декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН е частен свидетелстващ документ,
който удостоверява изгодни за молителя факти. Действително, чл. 13, ал. 3
овластява съда да издаде заповед за защита единствено въз основа на
декларация, но само при липсата на други доказателства по делото с оглед
спецификата на характера, обичайното място, времето и обстановката на
извършване на актовете на домашно насилие, при които, в общия случай, най-
често други доказателства за това не могат да бъдат събрани. Това отклонение
2
от общите принципи на доказването в гражданския процес не създава обаче
законна доказателствена сила на декларацията, тъй като законът не съдържа
разпоредба, че фактите, посочени в нея, се считат за верни до доказване на
противното.
В настоящия случай предвид доказателства по делото (свидетелските
показания, медицинските документи, социални доклади, приложените
съдебни решения) декларацията не следва да се ползва от доказателствената
стойност, придадена й от чл. 13, ал. 3 ЗЗДН. Декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН
би била достатъчно доказателство, единствено когато по делото няма други
събрани доказателства, какъвто настоящият случай не е.
Така свидетелката А.Н., продавач във въпросния магазин, заявява
категорично, че на въпросната дата физическо съприкосновение между
малолетния молител и ответника не е имало. Ответникът купил два артикула
на внучката си, а тя си взела и сок. Между двамата имало кратка размяна на
реплики по повод на това, че две лакомства са достатъчни и сокът трябва да се
върне. Детето направило недоволна гримаса и двамата си тръгнали, без
ответникът да е проявил каквото и да е насилие, включително да е посягал на
детето. Това показал и записът от камерите за видеонаблюдение, прегледани
нарочно по случая. Правилно първоинстанционният съд е основал решението
си на показанията на свидетелката Н., тъй като и според настоящата съдебна
инстанция същата е безпристрастен и обективен свидетел, продавач в
процесния магазин. Показанията й са достатъчно подробни, последователни,
базират се на ясен спомен и конкретни непосредствени впечатления и
опровергават твърдения акт на домашно насилие.
Наред с това, медицинските документи – Амбулаторен лист № 006435 от
07.04.2023 г. и Медицинско удостоверение №150/2023 г. ОТ 08.04.2023 г.,
установяват съвсем леко едемен нос и синини по крайниците, за които
изрично се сочи, че датират от повече дни, както и леки охлузвания около
венците, констатирани едва на следващия ден. Охлузванията на венците и
насиняванията на крайницитеобаче не съответстват на описания в молбата
механизъм на извършване на деянието.
Родителските права по отношение на малолетната И. са предоставени на
баща й Б.лав Ц.. С Решение от 07.12.2016 г. по гр. д. № 1273/2016 г. по описа
на БРС срещу А. Е. А., майка на малолетния молител, са наложени мерки за
защита по ЗЗДН, а видно от Амбулаторен лист от 22.05.2023 г. А. Е. А. страда
от биполярно афективно разстройство, като в момента е в ремисия. Тези
обстоятелства свидетелстват за влошени отношения в семейството на
молителката, но по делото не се доказа да е извършен твърдения акт на
домашно насилие от 07.04.2023 година.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че
постановеното от първоинстанционният съд решение е правилно и следва да
бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото и предвид обстоятелството, че молителката И. Б.
К., с ЕГН:**********, е непълнолетна, то с оглед на разпоредбата на чл. 11,
ал. 3 ЗЗДН не следва да й бъдат възлагани направените от ответника разноски
3
за адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Софийският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 94/ 25.05.2023 г. по гр. д. № 751 / 2023 г. по
описа на РС – Б..
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4