Решение по дело №265/2015 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 3359
Дата: 24 юли 2015 г.
Съдия: Петър Пандев
Дело: 20151200600265
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 1 юли 2015 г.

Съдържание на акта

Публикувай

Определение № 1826

Номер

1826

Година

25.4.2014 г.

Град

Благоевград

Окръжен Съд - Благоевград

На

04.25

Година

2014

В закрито заседание в следния състав:

Председател:

Лилия Масева

Секретар:

Анета Илинска Мария Шейтанова

Прокурор:

като разгледа докладваното от

Анета Илинска

дело

номер

20141200500038

по описа за

2014

година

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба на М. А. М., с ЕГН *, от гр.С., ж.к.”Л Г”, бл.32, вх.А, ап.16, действащ Ч. А. Х. Ц Х. от САК, съдебен адрес : гр.С. 1000, ул.”Св.С.” №8, .5, кантора № 10 против определение № 3816/28.11.2013 год. на Районен съд Г. Д., постановено по гр.д. № 1094/2013 г., с което е ПРЕКРАТЕНО производството по това гражданско дело поради недопустимост на предявения иск по чл.108 от Закона за собствеността.

Жалбоподателят моли обжалваното определение да бъде отменено като неправилно и да върне делото на РС Г. Д. за продължаване на съдопроизводствените действия.

На основание чл. 130, изр. 2 от ГПК, препис от постъпилата частна жалба не е връчван на ответника в първоинстанционното производство.

Частната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в рамките на законоустановения срок по чл.275, ал.1 от ГПК и срещу обжалваем съдебен акт по смисъла на чл.274, ал.1, т.1 от ГПК.

Разгледана по същество, частната жалба е основателна, поради следните съображения:

За да извърши проверка за законосъобразност на обжалваното определение на първоинстанционния съд съобразно компетентността си, въззивната инстанция намира за установено следното от фактическа страна:

Производството по делото е образувано въз основа на предявен иск от М. А. М. от гр.С. против О. гр.Г. Д.. Отправено е искане, на основание чл.108 от ЗС да бъде признато по отношение на ответника, че наследниците на А. В М. са собственици на следните имоти:

- бивш имот пл.№ 1623 от кв.98, 174 и 175 по плана на гр.Г. Д., одобрен със заповед № 32/1992г. на кмета на гр.Г. Д., отреден за жилищно строителство, парк и минерална баня и по графични данни съдържащ 11470 кв.м.;

- бивш имот пл.№ 1679 от кв.177 по плана на гр.Г. Д., одобрен със заповед № 562 от 1960г., отреден за жилищно строителство и подземни гаражи и състоящ се от 1380 кв.м.;

- бивш имот пл.№ 1685 от кв.255 по плана на гр.Г. Д., одобрен със заповед № 562 от 1960г., отреден за бензиностанция и по графични данни съдържащ 850 кв.м.,

да бъде възстановено това им право и да бъде осъден ответника да предаде владението на имотите.

Иска се също, в случай че ответната О. се е разпоредила с имотите, да бъдат осъдени владелците или държателите на тези имоти да предадат владението на същите, а актовете на разпореждане да бъдат обявени за нищожни на осн.чл.26, ал.1 от ЗЗД - поради противоречие с материалния закон и на осн. чл.537, ал.2 от ГПК да бъдат отменени.

Първоинстанционният съд извел правен извод, че при наличие на влязъл в сила отказ за възстановяване на собствеността, бившите собственици не могат да се легитимират като собственици на имота към настоящия момент, съответно не могат да търсят правата си по съдебен ред и в едно спорно исково производство поради липса на правен интерес, поради което искът е недопустим.

Въззивният съд, като съобрази представените от страната пред първата инстанция писмени доказателства и наведените твърдения и доводи, в т.ч. и тези пред въззивната инстанция, прие, че в конкретния случай преценката на първоинстанционния съд по допустимостта на иска е неправилна.

Окръжният съд констатира, че първостепенният съд се е произнесъл по допустимостта на исковата молба, обсъждайки като водещ мотив липсата на основна и абсолютна процесуална предпоставка, без да констатира, че са налице нейни нередовности и преди да е дал съответни указания и възможност за изправяне на недостатъците и. Не е изведен краен извод поради какво съдът смята за недопустим предявения ревандикационен иск – поради липса на правен интерес с оглед наличие на специален ред или .

Ищецът навежда доводи, че претендира собствеността върху описаните имоти като Н. на А. В М., бивш жител на гр.Г. Д., починал на 1973г.

Не е посочена цена на исковете; не е отправено надлежно искане, доколкото не са индивидуализирани имотите към момента на предявяване на претенциите. Не са дадени съответни указания от съда за отстраняване на нередовности по искането с правно основание чл. 26 ЗЗД и чл. 537 ал.2 ГПК – не са наведени съответните фактически обстоятелства и не е отправено надлежно искане. Не е изяснена и активната материалноправна легитимация по иска. Не е внесена следващата се държавна такса , като липсва и изложение на съда по искането, свързано с евентуалната претенция по ЗЗД. Следва да се наведат конкретни твърдения от ищеца за придобивното основание на собствеността от неговия наследодател.

Обстоятелството, дали ищецът е собственик на имота е винаги въпрос по съществото на спора и не касае неговата допустимост, доколкото същият сочи, че е собственик по силата на наследствено правоприемство. Самото твърдение на лицето, че е носител на накърнено субективно право, което се нуждае от защита, ангажира правораздавателната компетентност на съда и го задължава да разгледа и разреши повдигнатия гражданскоправен спор. Допустимостта на иска не може да се прецени в такъв ранен стадий на това исково производство и без да са дадени съответни указания по редовността на исковата молба. Не е изследван въпроса за идентичността на претендираните в собственост земи с притежаваните от наследодателя такива, доколкото и самото искане е непрецизно отправено. В противен случай, се слага знак за равенство между процесуална и материалноправна легитимация.

От изложеното следва, че така обжалваното определение за прекратяване на производството следва да се отмени.

Първоинстанционният съд е следвало да даде първо точни указания на ищеца за това, в какво се състои нередовността на исковата молба и едва след като се отстранят тези нередовности, първоинстанционният съд следва да прецени допустимостта на исковете като ясно посочи от какво е продиктувана тази недопустимост.

Като не е изпълнил това свое служебно задължение, съдът е направил необоснован извод за недопустимост на иска, което е основание за отмяна на определението като неправилно, като постановено в нарушение на разпоредбата на чл. 130 ГПК и да върне делото на РС Г. Д. за продължаване на съдопроизводствените действия от стадия на оставяне на исковата молба без движение за изправяне на нередовностите.

Водим от горното и на основание чл. 278 от ГПК, съставът на Окръжен съд Б.,

О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯопределение № 3816 постановено в закрито съдебно заседание на 28.11.2013 год. на Районен съд Г. Д. по гр.д. № 1094/2013 г.– КАТО НЕПРАВИЛНО.

ВРЪЩА делото на Районен съд – Г. Д. за продължаване на съдопроизводствените действия по гражданско дело 1094/2013 г. от стадия след приемане на исковата молба и оставянето и без движение за изправяне на нередовности.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: