Р Е
Ш Е Н
И Е № 272
гр.Видин, 03.07.2017г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Видинският районен съд, гражданска кО.ия, 4 - ти състав в публичното заседание на двадесет и първи юни през две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Милена
Каменова
при секретаря
П.Й.а като разгледа докладваното от съдия Каменова гр.дело №. 1752 по описа за
2016г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.200 от КТ и чл. 86 от ЗЗД.
Предявени са обективно кумулативно съединени искове от П.П.И., ЕГН ********** против “Кнауф България” ЕООД - гр.София, с правно основание чл.200 от КТ и чл.86 от ЗЗД.
Твърди се от ищеца, че е бил в трудово правоотношение с ответното дружество, по време на което - на 11.09.2002г., ищецът претърпял трудова злополука, която е призната за такава с разпореждане № 137/16.09.2002г. на НОИ – РУСО – гр.Видин. След продължително лечение се наложило да се върне на работа, тъй като в ЕР № 1723/29.07.2003г. на ТЕЛК – Видин било отразено, че е работоспособен и било дадено предписание за трудоустрояването му на работа без натоварване на долен ляв крайник. Продължил работата си на длъжност „оператор ГФИ” в ответното дружество. Поддържа се от ищеца, че през м. април 2007г. ръководството на ответника взело решение ищецът да започне работа на ДЕП – инсталацията, която работа била свързана с полагане на тежък физически труд и с голямо пренапрежение на долните крайници. Поддържа се, че възложените нови трудови функции на ищеца били в нарушение на дадените от медицинските органи предписания и че вследствие на тях здравословното състояние на ищеца рязко се влошило: в областта на прасеца на крака започнало да се събира гной, поради което ищецът бил опериран през октомври 2007г.; образувал се лимфозастой на лявото му бедро през периода октомври 2007г. – януари 2008г.; кракът на ищеца изгубил напълно функцията си за същия период; провеждал лечение и рехабилитация.
Поради изложеното се стигнало до инвалидизиране на ищеца с ЕР 0009/06.01.2009г. на ТЕЛК за общи и професионални болести към Университетска болница – МБАЛ „Св. Иван Рилски "ЕАД гр.София, с което му е призната трайно намалена работоспособност 58% за срок до 01.01.2011г.
Твърди се още, че на 16.03.2009г. със споразумение за прекратяване на трудов договор № 005/16.06.1996г. трудовото правоотношение на ищеца с ответното дружество е прекратено по реда на чл.331, ал.1 от КТ, считано от 15.01.2009г.
Твърди, че за работата си в ответното дружество на длъжност "Оператор ГФИ" получавал месечно трудово възнаграждение над 900 лева, а впоследствие след прекратяване на договора с ответника, възнаграждението на тази длъжност е било увеличено и достигнало размер над 1300 лева. Твърди още, че за исковия е период е получавал пенсия за инвалидност и трудово възнаграждение в Помощно училище „ Д-р Петър Берон” гр.Видин.
Излага, че с решение по гр.д.№ 1773/2010г. на ВРС ищецът бил обезщетен за претърпените имуществени вреди, представляващи разликата между получаваното в ответното дружество трудово възнаграждение и пенсията за инвалидност за периода от прекратяване на ТПО -15.01.2009 до предявяването на иск по посоченото гражданско дело на 10.09.2010г.
Сочи, че здравословното му състояние се е влошило и продължава да се влошава, в резултат на злополуката. Към настоящия момент обективното му здравословно състояние е описано в ЕР 1348 от зас. 089 от 13.05.2015г., изд. от ТЕЛК Общи заболявания – Видин. За да не позволява влошаване на състоянието ищецът изпълнява предписанията на лекарите, редовно ходи на прегледи и изследвания, като за исковия период е направил разходи в размер общо на 138.00 лева.
Иска се от ищеца съдът да постанови решение, с което осъди ответника да му заплати сумата от 6 500 лева - обезщетение за претъпените от него имуществени вреди, изразяващи се в разликата между трудовото възнаграждение на длъжност „Оператор ГФИ”, което би получавал в предприятието на ответника, ако не бе претърпял трудова злополука и бе останал на работа и получавана от него пенсията за инвалидност и трудово възнаграждение в Помощно училище „Д-р Петър Берон” гр.Видин за периода от 01.04.2015г. до 31.07.2016г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от подаване на исковата молба в съда до окончателното плащане. Сумата от 500.00 лева – обезщетение по чл.86 ЗЗД за забава на плащането на всяка ежемесечна разлика между трудовото възнаграждение, което би получил ищеца на длъжност „Оператор ГФИ” и получавана от него пенсията за инвалидност и трудово възнаграждение в Помощно училище „Д-р Петър Берон” гр.Видин за периода от 01.04.2015г. до подаване на исковата молба в съда. Сумата от 138.00 лв. - обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди, представляващи направени разноски за лекарства и изследвания във връзка с предписаното му лечение на уврежданията от трудовата му злополука за периода от 01.04.2015г. до подаване на исковата молба в съда, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от подаване на исковата молба в съда до окончателното им плащане.
Възраженията на ответника са, че искът е недопустим, тъй като трудовата злополука е призната за такава с разпореждане на НОИ – РУСО – гр.Видин на 17.09.2002г. и от настъпването й са изминали повече от 3 години съгласно чл.358, ал.1, т.3 от КТ, и искът е погасен по давност; прави се възражение относно основателността на иска, тъй като, ако не се приемат доводите за погасена по давност претенция, не е налице и ексцес от трудовата злополука.
Сочи, че за периода от настъпване на трудовата злополука до 12.03.2008г. ищецът е изпълнявал длъжността „оператор ГФИ”, която работа и по твърдения на последния не е била тежка. На 12.03.2008г. ищецът е бил трудоустроен и преместен на длъжност „Пазач невъоръжена охрана” с работно място на портала на завода, поради което ответникът счита, че при евентуално присъждане на обезщетение като разлика между получаваната пенсия за инвалидност и трудово възнаграждение следва да се вземе това възнаграждение, което се получава от пазач-невъоръжена охрана на дружеството, където ищецът е бил трудоустроен. Посочва се и обстоятелството, че трудовото правоотношение между страните е прекратено по взаимно съгласие, при което ищецът е получил обезщетение в размер на 5 – кратния размер на месечното си брутно трудово възнаграждение и е декларирал, че няма никакви претенции към дружеството във връзка с прекратяването на трудовото правоотношение, както и че ищецът не представя доказателства, че е правил опити да си намери работа и да се преквалифицира. Сочи се съпричиняване на трудовата злополука от ищеца , който проявил груба небрежност като не е съобразил действащия към момента на злополуката правилник на дружеството, в който изрично се забранява придвижването с велосипеди на територията на завода, и се иска намаляване на евентуално присъденото обезщетение.
Оспорва се наличие на причинно – следствена връзка между трудовата злополука и твърдяното влошено здравословно състояние на ищеца. Оспорва се също, че единствено трудовата злополука е довела до трайната нетрудоспособност на ищеца, тъй като същият има и общо заболяване, както и са налице битови злополуки с ищеца, които обстоятелства също са допринесли за неблагоприятния здравен статус на ищеца, поради което това обстоятелство следва да се вземе предвид при преценка на обезщетението.
С протоколно определение е допуснато изменение на исковата претенция и същата се счита, предявена за сумата от 12 057.20 лева - обезщетение за претъпените от него имуществени вреди, изразяващи се в разликата между трудовото възнаграждение на длъжност „Оператор ГФИ”, което би получавал в предприятието на ответника, ако не бе претърпял трудова злополука и бе останал на работа и получавана от него пенсията за инвалидност и трудово възнаграждение в Помощно училище „Д-р Петър Берон” гр.Видин за периода от 01.04.2015г. до 31.07.2016г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от подаване на исковата молба в съда до окончателното плащане. Искът по чл.86 ЗЗД се счита предявен за сумата от 700.51 лева – обезщетение за забава на плащането на всяка ежемесечна разлика между трудовото възнаграждение, което би получил ищеца на длъжност „Оператор ГФИ” и получавана от него пенсията за инвалидност и трудово възнаграждение в Помощно училище „Д-р Петър Берон” гр.Видин за периода от 01.04.2015г. до подаване на исковата молба в съда.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства. Назначени са ,съдебно – медицинска и съдебно – икономическа експертизи, чиито заключения са изслушани и приети.
Съдът, намира за установено следното от фактическа страна:
Не се спори между страните, че ищецът е постъпил на работа в дружество - праводател на ответното дружество „Гипс” ЕАД – гр.Видин, понастоящем “Кнауф България” ЕООД - гр. София по силата на трудов договор № 5, сключен между страните на 10.06.1996г., на длъжност „оператор котелно ВОТ”. С допълнително споразумение към трудовия договор от 01.09.2001г. длъжността на ищеца е променена на „Оператор ГФИ”. Не се спори между страните, а е видно и от представените по делото Разпореждане от 16.09.2002г., издадено от РУ „СО” към НОИ – Видин, че декларираната злополука с вх. № 137/13.09.2002г. от ищеца е призната за трудова.
Видно от ЕР 1723/29.07.2003г. на ТЕЛК за общи заболявания към МБАЛ „Св. Петка” – Видин, ищецът е освидетелстван, като оценката на работоспособността е: работоспособен, а в решението е вписано обстоятелството за състоянието му след трудова злополука: състояние след конквасация на долен крайник и краш синдром, функционален дефицит на ляво коляно и ляв глезен, лезия на Н.Перунеус син.
С допълнително споразумение от 01.03.2004г. страните са договорили, че длъжността на ищеца остава „Оператор ГФИ”, но работодателят има право да внася промени в изискванията за изпълнение на заеманата от работника длъжност, както и ако се налага, да премести служителя временно или за постоянно в други отдели на предприятието в същото населено място, без да променя определеното място на работа, длъжността и размерът на основната работна заплата на работника. С допълнително споразумение от 01.01.2007г. ищецът е на длъжност „Оператор ГФИ”, регистриран с код по НКДП ********* – машинен оператор. Със заповед № 38/12.03.2008г. ищецът е преместен на длъжност невъоръжена охрана за срок от 6 месеца, като основанието на заповедта е поради предписание на здравен орган.
От представената епикриза, издадено от Университетска болница за активно лечение „Св.Иван Рилски” ЕАД – София, се установява, че ищецът е постъпил на лечение на 22.07.2008г. и е изписан на 27.07.2008г. с окончателна диагноза: лезия на нн.тибиалис ет фибуларис син. – средно – тежка степен, посттравматична. Лефидем на левия долен крайник. Състояние след конквасация на левия долен крайник /трудова злополука/. Епикризата е със заключение за насочване към ТЕЛК за произнасяне по характера на заболяванията и относно работоспособността на болния и с препоръки за спазване на хигиенно – диетичен режим и медикаментозно лечение след изписването: щадящ режим на бит и труд – без физическо пренапрежение и неблагоприятен микроклимат, тежък физически труд. Видно от ЕР 009/06.01.2009г. на ТЕЛК за общи и професионални болести към УБ – МБАЛ Св. Иван Рилски София на ищеца му е призната трайно намалена работоспособност 58% спрямо здравия човек, като намалената неработоспособност е: от общо заболяване 40 % и от трудова злополука 42 % със срок до 01.01.2011г. Противопоказни условия за труд са посочени: запрашена среда, неблагоприятен микроклимат, натоварване на долните крайници.
Със споразумение от 16.03.2009г., считано от 15.01.2009г., трудовото правоотношение между страните е прекратено, като работодателят е изплатил на ищеца обезщетение по чл.331, ал.2 от КТ в 5 – кратен размер на последното му брутно трудово възнаграждение.
С ЕР 0477/28.02.2011г. на ТЕЛК Общи заболявания към МБАЛ Св.Петка Видин на ищеца е призната трайно намалена работоспособност 38% поради причини 20% в резултат на общо заболяване и 36 % от трудовата злополука, за срок до 01.02.2013г.. Решението е обжалвано от ищеца, като с Експертно решение 0398/23.06.2011г. НЕЛК по нервни болести решението е отменено и е върнато на ТЕЛК за ново освидетелстване.
С ЕР 0680/10.04.2012г. ТЕЛК за белодробни болести при СБАЛПФЗ ЕООД гр.Враца е признала на ищеца 54%ТНР, от които 30 % от общо заболяване и 48% от трудова злополука за срок до 01.04.2012г. Решението е обжалвано от ищеца, като НЕЛК по хирургични болести отменя решението, като признава със свое решение 0351/ 03.07.2012г. 56 % ТНР по причини 30% общо заболяване и 50 % трудова злополука за срок до 01.04.2015г. Описана е диагноза от трудова злополука ХВБ- лимфедем на ляв долен крайник посттравматична периферно нервна увреда на левия н.перонеус тежка ст.и нервустибиалис средна степен .Вторична коксартроза, посттравматично плоскостъпие в ляво. Решението на НЕЛК е обжалвано и е образуванон адм.д №8598/2012г.на АС София, по което решение 0351/03.07.2012г. е обявено за нищожно и административната преписка е изпратена на НЕЛК за ново произнасяне с указания. С ЕР №0089/18.03.2014г. на НЕЛК по белодробни болести на ищеца е призната 58% ТНР, 30% по причини общо заболяване и 52% по причини трудова злополука и диагноза във връзка с трудовата злополука ХВБ, със срок до 01.04.2015г. Лимфедем на л.дол.крайник. Посттравматична периферно -нервна увреда на л.н.перонеус тежка ст. и н.тибиалис ср.ст.вт.гонартроза.коксартроза.псттравматично плоскостъпие в ляво.
С ЕР 1348 от зас. 089 от 13.05.2015г., изд. от ТЕЛК Общи заболявания – Видин на ищеца е призната 58% ТНР , 30% по причини общо заболяване и 52% по причини трудова злополука, със срок до 01.05.2017г. и диагноза във връзка с трудовата злополука ХВН. Лимфедем на л.дол.крайник. Посттравматична периферно -нервна увреда на л.н.перонеус тежка ст. и н.тибиалис вторична левостранна коксартроза и гонартроза и плоскостъпие в ляво.
С решение по гр.д. 1789/2009г.на ВРС ответникът е осъден да заплати на ищеца обезщетение за причинени неимуществени вреди , вследствие на получено от трудовата злополука на 11.09.2002г. заболяване - конквасация на ляв долен крайник и неговия ексцес , в размер на 5000 лева, като до пълния претендиран размер от 10000 лева искът е отхвърлен. ВОС с решение по гр.д.№347/2011г. потвърждава решението на ВРС . ВКС отменя решението на ВОС с решение по гр.д.№ 323/2012г., като уважава иска в пълен размер. Прието е от трите инстанции, че е налице ексцес на състоянието на ищеца след трудовата злополука с оглед констатираните факти и обстоятелства в ЕР 009/06.01.2009г. на ТЕЛК за общи и професионални болести към УБ – МБАЛ „Св Иван Рилски София.
С решение по гр.д. № 1773/2010г. на ВРС претенцията на ищеца за обезщетяване на имуществени вреди е частично уважена, като му е присъдено обезщетение в размер 8880.46 лева, за причинени имуществени вреди, представляващи разликата между трудовото възнаграждение, което ищецът би получил за периода от прекратяване на ТПО на 15.01.2009г. до предявяване на иска на 10.09.2010г. и получената за периода пенсия за инвалидност, ведно със законната лихва, както и обезщетение за забавено плащане на главницата за същия период в размер 689.79 лева. С решение на ВОС по гр.д.№ 557/2011г. решението е потвърдено. С решение по гр.д.№ 589/2012г. не е допуснато касационно обжалване на решението на ВОС.
С решение по гр.дело № 2170/2012г. претенцията на ищеца е частично уважена за сумата от 4 692.00 лева, представляваща обезщетение за претърпяна имуществена вреда, състояща се в разликата между трудовото възнаграждение, което ищецът би получил за периода от 01.04.2012г.до 29.09.2012г.,/датата на предявяване на иска/, ако не бе претърпял трудова злополука и беше останал на работа, и получената от него за този период пенсия за инвалидност, ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска на 29.09.2012г. до окончателното издължаване, сумата 550.00 лева, представляваща обезщетение за забава върху всяка ежемесечна разлика между трудовото възнаграждение, което би получил и получената пенсия за инвалидност, за същия период и сумата 14 414.40 лева, представляваща обезщетение за претърпяна имуществена вреда, състояща се в размера на трудово възнаграждение, което ищецът би получил за периода от 28.02.2011г. до 01.04.2012г., ако не бе претърпял трудова злополука и беше останал на работа, ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска на 29.09.2012г. до окончателното издължаване, сумата 1 478.06 лева, представляваща обезщетение за забава върху всяка ежемесечно трудовото възнаграждение, което би получил, за същия период, сумата от 181.70 лева, представляващи разходи за извършени медицински изследвания и транспортни разходи, за периода 28.02.2011-29.09.2012г., ведно със законната лихва, считано от 29.09.2012г. –предявяване на иска до окончателното издължаване.
Свидетелят Борисова - Антонова - съпруга на ищеца, заявява, че през този период ищецът ходел на лекар постоянно, спазвал предписанията, купувал лекарства и провеждал рехабилитация. Свидетелства, че знае за условията на работа от ищеца, че трудовите му задължения на ДЕП инсталацията били с голямо физическо натоварване, кракът му започнал да се влошава, започнал да го боли и се наложило да ползва бастун за придвижване. Кракът започнал да отича, да събира лимфа в бедрото, започнал да получава болезнени крампи нощем. След известно време кракът започнал да събира гной в прасеца, което наложило хирургична интервенция. От три години се придвижва само с две патерици, стойката му трайно се деформирала.
Показанията на същата се обсъждат с оглед близката връзка с ищеца и възможната заинтересованост на свидетеля, но доколкото същите кореспондират с останалите гласни и писмени доказателства, съдът ги кредитира.
Св. Ценков сочи, че е бил на работа по време на злополуката, но не е пряк очевидец на случилото се. Към момента в рамките на завода е разрешено да се придвижват със служебните велосипеди. Заявява, че към датата на злополуката не е имало служебни.
Св. Цветан И. заявява, че на въпросната дата бил на работа. Ищецът би трябвало между 14.00 часа и 15.00 часа да е зареждал дизелови мотокари, а ако е бил на смяна е трябвало да наглежда и инсталацията и помпите с масло. Лично е видял лошото състояние на ищеца след злополуката. Не знае кой и какво е разпоредил на ищеца. Не е имало забрана служителите да се придвижват в завода с лични велосипеди, но не е имало служебни.
Св. Х. С. сочи, че е изпълнявал длъжността „шлосермеханик” в ответното дружество от 1995г. до 2005г. Научил от работниците за трудовата злополука. Сочи, че са ползвани служебни велосипеди и не е имало забрана.
Св. А. сочи, че е изпълнявал длъжността „сътрудник склад резервни части” в ответното дружество от 1998г. до 1999г. и към онзи момент е имало два броя служебни велосипеди.
Съдът кредитира показанията на свидетелите, като кореспондиращи си с писмените данни по делото по отношение на липсата на забрана да се придвижват с велосипеди.
Заключението на назначената по делото съдебно - медицинска експертиза на вещо лице д-р Д., което съдът приема като компетентно и обективно изготвено, проследява хронологически заболяването на ищеца и посочва, че ищецът има трайно увреждане на здравето вследствие на претърпяна трудова травма и допълнителни усложнения възникнали по-късно във времето са в причинно следствена връзка с нея.
По делото са изготвени съдебно-счетоводни експертизи. Вещото лице е изчислило обезщетенията - на база получено брутно трудово възнаграждение от конкретен служител Венелин И.М., заемащ длъжността „Оператор ГФИ”, на база средно трудово възнаграждение, получавано от ищеца за периода 01.01.2008г. до 15.03.2009г. на длъжността Оператор ГФИ и за периода от 01.04.2015г. до м.07.2016г., на база средно трудово възнаграждение на ищеца на длъжността „Пазач невъоръжена охрана”, за периода 01.01.2008 -15.03.2009г., изчислил на база, получено възнаграждения от заемащи длъжността „Оператор ГФИ”, но е отчел реално отработено време, т.е. ползваните отпуски, болнични от съответните служители и допълнително заключение на база получено брутно трудово възнаграждение на заемащите длъжността Оператор ГФИ през исковия период, което допълнително заключение съдът приема за компетентно и обосновано. Видно от заключението е, че длъжността „Пазач невъоръжена охрана” не съществува през исковия период.
Съдът не следва да обсъжда „Правилник за вътрешния трудов ред за 2002г.” и длъжностна характеристика на „Оператор котелно ВОТ”, тъй като не са представени в оригинал, поискани са с цел оспорване и е направено изрично искане при непредоставяне да се изключат от доказателствата по делото. По тази причина настоящият съдебен състав намира, че не следва да ценят като годни доказателства, представените по делото преписи на „Правилник за вътрешния трудов ред за 2002г.” и длъжностна характеристика на „Оператор котелно ВОТ”.
От правна страна съдът намира за установено следното:
За да е налице фактическият състав на чл.200 от КТ за ангажиране отговорността на работодателя за обезщетение на претърпените вреди от работник или служител, следва да бъде установено, че през време и във връзка с работата по трудовото правоотношение, в резултат на трудова злополука или професионално заболяване е увредено здравето или живота на работника или служителя, като работодателят следва да обезщети всички претърпени от работника или служителя вреди в резултат на трудовата злополука, неимуществени и имуществени.
Съдът, с оглед твърденията на ищеца приема, че предявеният иск е за претърпените вреди вследствие на трудовата злополука, възникнали с новото преосвидетелстване на ищеца за нови периоди от време.
Неоснователно е възражението на ответника, че ищецът е обезщетен и искът му е недопустим. Сочените решения по гр. дело 2170/2012г. по описа на ВРС и по гр.1773/2010г. по описа на ВРС са за различни периоди, а гр.дело 453/2015г. има за предмет неимуществени вреди в резултат на ексцес.
Неоснователно е и възражението на ответника за съпричиняване на трудовата злополука от страна на ищеца. Процесната злополука е призната за трудова по характер, а твърдяното обстоятелство на съпричиняване не бе доказано от ответника, в чиято тежест е да го установи. От свидетелските показания се установи, че не е имало забрана за придвижване с велосипеди.
Неоснователно е възражението на ответника за погасена по давност искова претенция поради това, че от настъпването на трудовата злополука са изминали повече от 3 години съгласно чл.358, ал.1, т.3 от КТ. Тригодишният давностен срок за предявяване на настоящите искове започва да тече от деня, в който правото е станало изискуемо или е могло да бъде упражнено. При иск за имуществени вреди от професионално заболяване или от трудова злополука давностният срок започва да тече от всяко последващо решение на ТЕЛК за всеки нов период на преосвидетелстване, без значение дали се потвърждава диагнозата или е констатирано влошаване на здравословното състояние. Това приема ВКС в решение 1709/31.10.2006г. по гр.д.320/2004г. , III г.о. Всяко ново преосвидетелстване за нов период съставлява нов правопораждащ юридически факт, от който момент за работника или служителя възниква правото на иск за вреди за същия период. С ЕР 1348 от зас. 089 от 13.05.2015г., изд. от ТЕЛК Общи заболявания – Видин на ищеца е призната 58% ТНР , 30% по причини общо заболяване и 52% по причини трудова злополука, със срок до 01.05.2017г., което е правопораждащият факт и давността започва да тече от датата на решението и към момента на предявяване на иска не е изтекла.
Неоснователно е възражението, че ищецът е подписал споразумението за прекратяване на трудовото му правоотношение с условието, че няма право да предявява каквито и да било претенции към ответното дружество, свързани с прекратеното трудово правоотношение. Договореното представлява предварителен отказ от права – искът е за период след прекратяване на трудовото правоотношение, а от друга страна тази клауза е нищожна, тъй като с нея работникът предварително се отказва от правото си да бъде обезщетен за евентуални бъдещи вреди, които може да настъпят за него поради претърпяната трудова злополука . Неоснователен е и довода на ответника, че на ищеца е изплатено парично обезщетение, тъй като то изплатено на ищеца на основание чл.331, ал.2 от КТ – поради прекратяване на трудовия договор по искане на работодателя, а настоящия иск е с друго правно и фактическо основание – претендирани имуществени вреди от претърпяна трудова злополука.
Със задължителната практика на ВКС - решение №213 от 12.07.2011г. по гр.д.№1761/2009г. на ВКС, ІVг.о., постановено по реда на чл.290 ГПК, е прието, че експертното решение на ТЕЛК има двойствен характер - от една страна то представлява индивидуален административен акт относно наличието на трайно загубена работоспособност и нейния процент, а от друга е официален удостоверителен документ за установените в него факти и в частност за наличието на причинна връзка, като положителен юридически факт, който е елемент от фактическия състав на имуществената отговорност на работодателя и от който зависи съществуването на субективното право на обезщетение на работника или служителя. Причинно-следствената връзка между професионалната болест и условията на труд се установява с решение на ТЕЛК, а не със съдебномедицинска експертиза. В този смисъл за месец април 2015г. претенцията се явява недоказана и следва да се отхвърли, тъй като ЕР 1348 от зас. 089 от 13.05.2015г., изд. от ТЕЛК Общи заболявания – Видин е от м.май 2015г.
Основателно е възражението на ответника, че претърпяната вреда следва да бъде намалена пропорционално на процента на призната неработоспособност на ищеца, която се формира от процента на общото заболяване на ищеца. Това е така, защото намалената трудоспособност на ищеца се формира освен от процента нетрудоспособност от трудовата злополука, така и от процента нетрудоспособност, получен от общото му заболяване. Установява се от писмените доказателства - експертни решения, че полученото общо заболяване на ищеца: ХОББ /хронична обструктивна белодробна болест/, двустранна базална пневмофиброза, рестриктивен тип ВН и ДН първа степен, не е в причинно – следствена връзка с трудовата злополука. Но това общо заболяване увеличава определената на ищеца обща намалена трудоспособност и е в причинно – следствена връзка с невъзможността му да полага труд, съответно да търпи претендираната имуществена вреда. При определяне на действителната вреда за ищеца, съдът намира, че от представените варианти на заключението на съдебно – икономическата експертиза, следва да вземе предвид направените изчисления за трудовото възнаграждение, което той би получил на база сравнението му със средното брутно трудово възнаграждение, получавано на длъжността, която е заемал ищеца преди трудовата злополука Оператор ГФИ. Не следва да се сравнява възнаграждението на ищеца с това на посочен конкретен служител, тъй като се отнася до индивидуално определено трудово възнаграждение, с оглед трудов стаж, допълнителни възнаграждения, и др, които обстоятелства не се установи да са приблизително еднакви. Не следва да се възприемат и вариантите с изчисления за периоди, предхождащи исковите, с оглед обстоятелствата, че се дължи пълна обезвреда на вредите и ако не бе трудовата злополука ищецът би получавал трудовото възнаграждение в размерите, които се получават на длъжността за исковия период, ведно с увеличенията в размера и допълнителните възнаграждения.
Неоснователно е възражението, че не следва да се изплаща обезщетение в по-висок размер за месеците юни и юли 2016г., тъй като от Помощно училище „Д-р Петър Берон” гр.Видин не са изплатили възнаграждение на ищеца, поради неплатен отпуск. От изслушаното вещо лице в съдебно заседание се установява, че от училището са дали обяснения, че са на делегирани бюджети, поради което се налага работещите при тях да излизат в неплатен отпуск по молба на работодателя.
Посочената от вещото лице разлика като обща вреда на ищеца е 10 084.38 лева /изчислена за периода извън недоказания за м.април 2015г./, следва да се редуцира пропорционално с процента нетрудоспособност от общото заболяване на ищеца, допринесло към вредата, а именно да се намали пропорционално с 30 %, като се вземе предвид, че процента от общото заболяване и процента от трудова злополука формират общо 100% от причинената вреда. Така, съразмерно намалената вреда, съответстваща на процента намалена трудоспособност на ищеца от трудова злополука е общо в размер на 6 395.01 лева за периода от м.май 2015г. до м.юли 2016г., в който размер искът следва да бъде уважен. В останалата част до пълния претендиран размер от 12 057.20 лева същият следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Искът за заплащане на лихва за забава върху главницата с оглед уважаването на главния иск е основателен и доказан, но също до пропорционално намаления размер както главницата, който съдът определи на 339.30 лева. В останалата си част до пълния претендиран размер от 700.51 лева искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Относно искът
за сумата от 138.00 лева – разходи за лечение, прегледи, е посочено в
заключението на съдебномедицинската експертиза, че са извършени във връзка с
разглежданите заболявания и са непосредствено преди определената дата за
подаване на документи в ТЕЛК. Поради което и тази сума следва да се редуцира
пропорционално с процента нетрудоспособност от общото заболяване на ищеца,
допринесло към вредата, а именно да се намали пропорционално с 30 %, като се
вземе предвид, че процента от общото заболяване и процента от трудова злополука
формират общо 100% от причинената вреда. Така намалената вреда за разходи
възлиза на 87.52 лева, за която сума искът следва да бъде уважен и отхвърлен до
пълния размер от 138.00 лева.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът ще следва да заплати направените и претендирани от ищеца разноски по делото съразмерно уважената част на исковете, изразяващи се в платено адвокатско възнаграждение в размер на 788.21 лева, което не се явява прекомерно с оглед правната и фактическа дело на делото, броят на заседанията.
Трайната и безпротиворечива практика на ВКС, възпроизведена в определение № 58 от 8.02.11г.по ч.гр.д.№ 496/10г.на ІІІ г.о., поставено по реда на чл.274 ал.3 т.1 ГПК, приема, че безплатността на производството по трудови дела за работниците и служителите, предвидена в чл.359 КТ и чл.83 ал.1 т.1 ГПК се отнася само за дължимите към съда държавни такси и разноски в производството – за призоваване на свидетели, възнаграждения за вещи лица, но не обхваща дължимите към противната страна разноски. Заплащането на тези разноски се дължи както при отхвърляне на предявените от работника или служителя искове, така и при прекратяване на делото.
Предвид горното направените от ответното дружество разноски по делото за платено възнаграждение на вещи лица, съразмерно отхвърлената част на исковете се следва да се присъди в размер на 79.34 лева. Разноски за адвокатско възнаграждение не следва да се присъждат, тъй като до приключване на съдебното дирене искане за присъждане на разноски не е направено, нито е представено доказателство разноски за адвокатско възнаграждение да са направени. Искане е направено едва с писмените бележки, представени след приключване на последното съдебно заседание по делото.
Ответното дружество следва да заплати разноските за възнаграждения на вещи лица, съразмерно на уважената част от исковете, а именно 132.25 лева. Ответното дружество следва да заплати държавна такса по сметка на РС Видин в общ размер на 355.80 лв. / 255. 80 лева + 50 лв. + 50 лева/, както и 5 лева държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Мотивиран от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА “КНАУФ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр.София, район Овча купел, ул.”Ангелов връх” № 27, да заплати на П.П.И., ЕГН: ********** ***, сумата в размер на 6 395.01 лева, представляваща обезщетение за претърпяна имуществена вреда, състояща се разликата между трудовото възнаграждение на длъжност „Оператор ГФИ”, което би получавал в предприятието на ответника, ако не бе претърпял трудова злополука и бе останал на работа и получавана от него пенсията за инвалидност и трудово възнаграждение в Помощно училище „Д-р Петър Берон” гр.Видин за периода от 01.05.2015г. до 31.07.2016г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от подаване на исковата молба в съда - 02.08.2016г. до окончателното плащане, както и сумата 339.30 лева, обезщетение за забава на плащането на всяка ежемесечна разлика между трудовото възнаграждение, което би получил ищеца на длъжност „Оператор ГФИ” и получавана от него пенсията за инвалидност и трудово възнаграждение в Помощно училище „Д-р Петър Берон” гр.Видин за периода от 01.05.2015г. до подаване на исковата молба в съда.
ОТХВЪРЛЯ исковете до пълния претендиран размер /до 12 057.20 лева по иска за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, както и иска за присъждане на обезщетение за имуществени вреди за м. април 2015г., ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба в съда до окончателното плащане и до 700.51 лева по иска за заплащане на обезщетение за забава, както и иска за заплащане на обезщетение за забава за м.април 2015г. /, като недоказани.
ОСЪЖДА “КНАУФ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр.София, район Овча купел, ул.”Ангелов връх” № 27, да заплати на П.П.И., ЕГН: ********** ***, сумата от 87.52 лева, обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди, представляващи направени разноски за лекарства и изследвания за периода от 01.04.2015г. до подаване на исковата молба в съда – 02.08.2016г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от подаване на исковата молба в съда– 02.08.2016г. до окончателното им плащане, ОТХВЪРЛЯ иска до пълния претендиран размер от 138.00 лева, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА “КНАУФ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр.София, район Овча купел, ул.”Ангелов връх” № 27, да заплати на П.П.И., ЕГН: ********** ***, направените по делото разноски съразмерно уважената част на иска, изразяващи се в платено адвокатско възнаграждение в размер на 788.21 лева. В останалата част отхвърля искането за разноски.
ОСЪЖДА “КНАУФ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр.София, район Овча купел, ул.”Ангелов връх” № 27, да заплати на бюджета на съдебната власт разноски върху уважената част от исковете в размер 132.25 лева възнаграждение на вещи лица и 355.80 лв. – държавна такса, както и 5 лева държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА П.П.И., ЕГН: ********** ***, да заплати на “КНАУФ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр.София, район Овча купел, ул.”Ангелов връх” № 27, разноски съразмерно на отхвърлената част от исковете в размер на 79.34 лева възнаграждение на вещи лица. В останалата част отхвърля искането за разноски.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Видински окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: