Решение по дело №4406/2019 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 2093
Дата: 19 ноември 2019 г. (в сила от 10 декември 2019 г.)
Съдия: Даниела Маринова Михайлова
Дело: 20193110204406
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 2 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

№2093/19.11.2019г.

Година 2019                              Град Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд                                                      двадесет и трети състав

На  двадесет и осми октомври                           Година две хиляди и деветнадесета

В публично заседание в следния състав:       

                                                                                           Съдия  Даниела Михайлова

Секретар  Пламен Пламенов

като разгледа докладваното от съдията

НАХД № 4406 по описа на съда за 2019г.,

за да се произнесе взе предвид следното:    

  

 

          Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН въз основа на жалба предявена  от   И.С.Д. , в качеството й на управител и представител на ДЗЗД „Ми Комерс 1”, против  Наказателно Постановление  № 454691- F 498998 / 31.07.2019г. на    Началника на Отдел „Оперативни дейности“-Варна при ЦУ на  НАП , с което  й е наложена  "Глоба" в размер на 500  лева на основание чл.185 ал.2 вр. ал.1 от ЗДДС  .

          В жалбата  се оспорва фактическата обстановка, като се твърди, че в началото на работния ден е била въведена служебно сумата от 100лв., а остатъка, установен при проверката са представлявали монети, които се използвали за „ разваляне“ на едни банкноти и които не били част от оборота.Поради това се иска отмяна на постановлението като неправилно и необосновано.

           В съдебно заседание, въз. Д., редовно призована ,  не се явява.Постъпила е писмена молба от надлежно упълномощен процесуален представител,  в която се сочи, че депозираната жалба се поддържа и отново се иска отмяна на постановлението . 

          Въззиваемата страна, чрез процесуалният си представител, оспорва жалбата и моли съда да потвърди обжалваното наказателно постановление, като правилно и законосъобразно.

          След преценка на доводите на въззивника и становището на въззиваемата страна, с оглед събраните доказателства по делото, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

          На 06.07.2019г., служители на  ТД-НАП-Варна , един от които  св.    С.Г.,  в изпълнение на служебните си задължения, извършили проверка в павилион за кожени изделия, намиращ се в кк“Златни пясъци“, Алея Калиакра, обект № 21.  Установило се, че обекта се стопанисва от ДЗЗД „ Ми Комерс 1”.В момента на проверката там се намирала Виолина Петрова , която   била съдружник в дружеството и работела като продавач-консултант.В  павилиона имало въведен в експлоатация ЕКАПФ, който притежавал функциите „ служебно въведени” и „ служебно изведени” . Бил направен опис на наличните парични средства, които били в размер на 200,20лв. В изведения дневен финансов отчет обаче била отразена сумата от 100,20 лв.По този начин била установена разликата между разчетената касова и фактическа наличност , която данъчните служители изчислили, че е в размер на  100,20лв.  При изготвяне на описа на наличните средства Петрова посочила, че е забравила да ги въведе във фискалното устройство като служебно въведени.  Всички констатации били описани в протокол № 0350158, към който били приложени и иззетите писмени доказателства.При приключване на проверката възражения не били вписани. 

            Тъй като установената разлика между касовата и фактическата наличност не била отразена по съответния начин и ред, на 10.07.2019г. св.Г. съставил против въз. Д. акт за установяване на административно нарушение № F 498998. В него било описано установеното нарушение,  което било квалифицирано като  такова по чл.33 ал.1   от Наредба № Н 18 /13.12.2006г. на Министъра на финансите.При личното предявяване на акта, както и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН възражения не били направени и депозирани.

            Въз основа на съставеният акт било издадено и атакуваното наказателно постановление, в което административно-наказващият орган изцяло е възприел описаната в него фактическа обстановка,  както и правната квалификация на нарушението- на чл.33 ал.1 от Наредба № Н 18 / 2006г. на Министъра на финансите.  За него,  на основание чл.185 ал.2 вр. ал.1 от ЗДДС наложил на    въз. Д.  наказание “Глоба” в размер на 500 лв.

          В хода на съдебното следствие като свидетел бе разпитан      С.Г. – актосъставител,  чиито показания съдът кредитира изцяло като дадени обективно, безпристрастно и пълно.От тях стана ясно, че данъчните служители са установили разлика в касовата и фактическа наличност, като съответната сума не е била  въведена служебно чрез функциите на фискалното устройство.

           Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства по административно наказателната преписка, приобщени в хода на съдебното производство  , от събраните в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателства, които са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.

           При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание ,съдът прави следните правни изводи:  

           Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект,  поради което е процесуално допустима.

           Наказателното постановление № 454691- F 498998 / 31.07.2019г. е издадено от компетентен орган- от  Началника на Отдел „Оперативни дейности“-Варна в ЦУ на НАП, съгласно заповед № ЗЦУ – ОПР-17 /17.05.2018г. на Изпълнителния директор на НАП. Вмененото във вина нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща да се разбере  какво е обвинението и срещу какво да се организира защитата. Постановлението съдържа пълно описание на нарушението,  датата , мястото и обстоятелствата при неговото извършване, както и доказателствата, които го потвърждават Не са допуснати съществени процесуални нарушения при постановяване на постановлението и  по никакъв начин не е накърнено правото на защита на  нарушителя, което е упражнено с подаването на жалба до въззивната инстанция. Посочени са нарушените материално правни норми, като наказанието за нарушението е индивидуализирано. При предявяване на акта не са били направени възражения, в които да са били наведени спорни обстоятелства, нуждаещи се от разследване.    Поради това съдът намира, че в хода на производството не са допуснати нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили по какъвто и да е начин правото на защита на нарушителя.

              Въз основа на акта за нарушение е издадено обжалваното наказателно постановление, като административно-наказващият орган е възприел изцяло описаните в него обстоятелства.Административно-наказващият орган е квалифицирал нарушението като такова по чл.33 ал.1  от Наредба  № Н-18 /2006 г. на Министъра на финансите  . Съгласно тази норма извън случаите на продажби / сторно операции, всяка промяна в касовата наличност / начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата/ на фискалното устройство се регистрира във фискалното устройство чрез операциите „ служебно въведени“ или „ служебно изведени“ суми. 

           В настоящият казус от събраните по делото доказателства-  протокол за извършена проверка ,  опис на парични средства, дневен финансов отчет, както и от показанията на св.    Г. , се установява че  в обекта е била установена разлика между фактическата и касовата наличност в размер на 100,20 лв., като отчетената  фактическа наличност е била по-голяма от  касовата.Тази сума  не е била  отразена по предвидения в наредбата ред- регистриране във фискалното устройство, което на свой ред, видно от показанията на св.  Г. , е притежавало съответните функции за служебно въвеждане и извеждане.Това обстоятелство се потвърждава и от съдържанието на описа на паричните средства, приложен по преписката.Отново от този опис е видно, че в обекта е имало монети на обща стойност 45,20лв., а не на стойност 100,20лв. както се твърди в жалбата.Поради това и не може да се приеме, че установената разлика се дължи на неправилно включване на лични средства във фактическата наличност.С оглед на това    съдът намира , че описаното в постановлението нарушение безспорно е било допуснато. 

           Правилно наказващият орган е приложил и санкционната норма, тъй като именно в чл.185 ал.2 от ЗДДС е предвидена санкция   за лице, което извърши или допусне извършването на нарушение на нормативен акт по прилагането на чл.118 от ЗДДС, което не е довело до неотразяване на приходи, както е в случая.

          Съобразно доказателствата по делото съдът намира, че случаят не е маловажен. Допуснатото нарушение не се отличава по своята обществена опасност по никакъв начин от всички останали случаи на подобни нарушения.  Неговата съставомерност не е обусловена от настъпването на вредни последици, поради което същите са ирелевантни за спора.Следва да се отбележи, че в закона е направено разграничение в наказауемостта и размера на санкциите, в зависимост от това нарушението води ли до неотразяване на приходи, какъвто е  настоящия случай.По този начин е отчетена по-ниската обществена опасност на тази категория нарушения в сравнение с тази на случаите, при които вследствие на нарушението се е стигнало до неотразени приходи. От друга страна съдът взе предвид и степента на засягане на обществените отношения, охранени от ЗДДС и нормативните актове по неговото прилагане.Те са с особена обществена значимост с оглед връзката им с правилното и ефективно прилагане на фискалната политика на Държавата.  С оглед на това съдът намира, че не са налице основания случаят да бъде приет за маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН.

        При индивидуализация на размера на наложеното наказание обаче административно-наказващият орган не се е съобразил с всички обстоятелства, визирани в чл.27 ал.2 от ЗАНН, а именно това че нарушението е извършено за първи път.  Поради това , като взе предвид , че в случая са приложими санкциите визирани в чл.185 ал.1 от ЗДДС, съдът намира че следва да намали размера на наложената на въз.Д. „ глоба” от 500лв. в минималния предвиден закона размер от 100лв.  Това наказание е съответно на допуснатото нарушение и ще изпълни в цялост целите на чл.12 от ЗАНН.

            Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

                                                       Р Е Ш И:

 

          ИЗМЕНЯ Наказателно Постановление  № 454691- F 498998 / 31.07.2019г. на    Началника на Отдел „Оперативни дейности“-Варна при ЦУ на на НАП , с което на    И.С.Д.  е наложена  "Глоба" в размер на 500  лева на основание чл.185 ал.2 вр. ал.1 от ЗДДС , като НАМАЛЯВА размера на наложеното наказание „Глоба” от 500лв. на 100лв./ сто лева/ .

         Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че мотивите към решението са изготвени пред Административен Съд –Варна  по реда на АПК.

         След влизане в сила на съдебното решение, административно-наказателната преписка да се върне на наказващия орган по компетентност. 

 

 

  

                                                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: