Определение по дело №2487/2022 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 4435
Дата: 29 ноември 2022 г. (в сила от 29 ноември 2022 г.)
Съдия: Светла Величкова Пенева
Дело: 20223100502487
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 28 ноември 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 4435
гр. Варна, 29.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет
и девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев

Мирела Огн. Кацарска
като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно частно
гражданско дело № 20223100502487 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по частна жалба с вх.№ 268628 от 23.09.2022 г. на С. Г.
С. против определение № 260709 от 23.08.2022 г., постановено по гр.д.№ 12014 по описа за
2019 г. на Районен съд - Варна, четиридесет и седми състав, с което е оставена без уважение
молбата й от 20.07.2022 г. с правно основание член 83, алинея 2 от ГПК за освобождаване от
заплащане на държавна такса по частна жалба с вх.№ 257384 от 26.02.2021 г. срещу
определение № 261257 от 01.02.2022 г.
Сочи се, че така обжалваното определение е недопустимо, незаконосъобразно,
необосновано и неправилно, тъй като за произнасяне по молбата съдът е следвало да
направи служебни справки. Иска се отмяна на определението.

Жалбата е подадена от легитимирана страна срещу акт, който подлежи на обжалване и
в законовия срок за това, поради което и същата се явява процесуално допустима.

За да се произнесе, настоящият въззивен състав съобрази следното:
Производството по гр.д.№ 12014/2019 г. по описа на ВРС е образувано въз основа на
искова молба, депозирана от С. Г. С. против Г.В.А. с искане съдът да установи
недействителността на публична продан на основание член 496, алинея 3 от ГПК и да отрече
право на собственост на основание член 124, алинея 1 от ГПК върху недвижим имот, за
който твърди, че притежава в съсобственост със съпрузите Ж. Ж. Спасови, както и със
съпруга й С.И.С. и С.И.Н.
С разпореждане № 262296 от 24.06.2022 г. първоинстанционният съд е указал на
1
частната жалбоподателка, че с определение № 2291 от 17.06.2022 г., постановено по в.гр.д.
№ 1278/2022 г. по описа на гражданско отделение на ВОС, е потвърдено определение №
260397 от 20.04.2022 г., постановено по първоинстанционното дело, с което е оставена без
уважение молбата на С. С. от 14.03.2022 г. за освобождаването й от заплащане на държавна
такса, дължима с оглед депозираната от нея частна жалба срещу определение № 261257 от
01.02.2021 г. , поради което е оставил без движение частната жалба от 26.02.2022 г.,
указвайки на жалбоподателката, че в едноседмичен срок от получаване на съобщението
следва да приведе жалбата си съобразно изискванията за редовност, като внесе по сметка на
Окръжен съд – Варна държавна такса в размер на 15 лева.
В указания срок на 20.07.2022 г. С. е депозирала молба, с която иска да бъде
освободена от заплащането на посочената такса.
С разпореждане № 262663 от 25.07.2022 г., постановено по първоинстанционното дело,
е оставено без движение производството по молбата с правно основание член 83 от ГПК с
указания до молителката С. С. в едноседмичен срок от получаване на съобщението да
отстрани нередовностите по молбата за освобождаване от държавна такса, като представи
доказателства за следните обстоятелства: доходите на лицето или семейството;
имущественото състояние, удостоверено с декларация; семейното положение;
здравословното състояние; трудовата заетост; възрастта; други констатирани обстоятелства;
както и да изложи обстоятелства във връзка с това за периода от постановяване на
определение № 2291 от 17.06.2022 г. по в.гр.д.№ 1278/2022 г. по описа на ВОС до
депозиране на настоящата молба с какво се е променило имущественото състояние на
молителката.
Разпореждането е връчено на лично С. на 29.07.2022 г. и в указания срок, изтекъл на
05.08.2022 г., констатираните нередовности не са отстранени.

Искането за освобождаване от такси и разноски се обосновава със затруднено
материално положение, което се установява с декларация и с доказателства за факти, които
съдът взема предвид и които не са лимитативно изброени в разпоредбата на член 83, алинея
2 от ГПК. Молителят е длъжен да обоснове искането си с твърдения за такива факти, а
тежестта на доказване за тях е негова, като за твърдяните отрицателни факти се подава
декларация. В тази връзка следва да се подчертае, че изложеното в частната жалба, че съдът
е бил длъжен да извърши справки /вероятно за указаните факти/ се явява абсолютно
необосновано. Съдът събира служебно доказателства само, ако извършва проверка на
фактическите твърдения на страната, които е изложила в декларацията.
Първоинстанционният съд многократно е указвал на страната задължението да обоснове
молбата си за освобождаване от държавна такса и да представи доказателства. По делото са
налице постановени множество определения, с които са оставени без уважение исканията на
С. за освобождаване от заплащане на държавни такси и за предоставяне на правна помощ
именно поради непредставяне на каквито и да било доказателства за предпоставките по член
83, алинея 2 от ГПК. Във всички случаи страната е бездействала, както и при депозиране на
2
настоящата молба, но за сметка на това намира, че съдът следва служебно да изиска
справки.
Това поведение на страната с нескончаеми молби за освобождаване от такси,
непредставяне на доказателства за посочените в член 83, алинея 2 от ГПК обстоятелства и
подаване на частни жалби срещу постановените определения може да се квалифицира като
злоупотреба с процесуални права, за каквото поведение съгласно член 3 от ГПК страната
носи отговорност за вреди. Съдът е длъжен да даде правосъдие, но при недобросъвестно
упражнени от страната процесуални права търсената защита не се дължи, защото със
злоупотребата се нарушават установените граници за упражняване на субективните права,
основните принципи на гражданския процес и се препятства правосъдието.
С оглед изложенотовъззивният съд намира, че обжалваното определение е правилно и
обосновано, доколкото нито пред първоинстанционния, нито пред въззивния съд са
представени доказателства за наличие на предпоставките по член 83, алинея 2 от ГПК за
освобождаване от държавни такси.

По изложените съображения, настоящият състав на въззивния съд


ОПРЕДЕЛИ:


О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение № 260709 от 23.08.2022 г., постановено по гр.д.№
12014 по описа за 2019 г. на Районен съд - Варна, четиридесет и седми състав.

Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3