Р Е Ш Е Н И Е
№ 20
гр.Велико
Търново, 24.02.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Великотърновският административен съд, X-ти състав, в публично заседание на двадесет и втори януари две хиляди и двадесета година в състав:
Съдия: Ивелина Янева
при секретаря Д.
С., като
разгледа докладваното от съдията И. Янева адм.дело N
734 по описа на
Административен съд Велико Търново за 2019 год., за да се
произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на И.И.Д. *** срещу Заповед за налагане на принудителна
административна мярка № 19-0268-000437 / 11.10.2019г., издадена от началника на
РУ Горна Оряховица към ОД на МВР - Велико Търново, с която на лицето е наложена
принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на МПС“ за
срок от 6 месеца. В жалбата и пледоария по същество се
твърди, че оспорения акт е издаден в нарушение на процесуалните
правила и материалния закон, тъй като собственика на автомобила е положил
дължимата грижа – уверил се е , че лицето притежава свидетелство за
правоуправление и едва след това му е предоставено управлението. Моли се за отмяна на оспорения административен акт.
Ответната страна не изразява становище по същество на спора.
Предмет
на настоящото съдебно производство e Заповед
за налагане на принудителна административна мярка № 19-0268-000437 / 11.10.2019г.,
издадена от началника на РУ Горна Оряховица към ОД на МВР - Велико Търново, с
която на лицето е наложена принудителна административна мярка „прекратяване на
регистрацията на МПС“ за срок от 6 месеца.
След като разгледа оплакванията,
изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в
рамките на задължителната проверка по чл.168 от
АПК,
административния съд приема за установено от фактическа страна следното:
Ф.Е.К.управлява
лек автомобил ВАЗ Нива с рег. № ***,
собственост на И.И.Д., като е спрян за проверка от органите на полицията и е
установено, че водачът е лишен от право да управлява МПС със Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 18-0268-000513 /
22.07.2018г., влязла в сила на 20.05.2019г.
На водача е
съставен акт за установяване на административно нарушение № 633499 / 11.10.2019г.
за това, че управлява автомобила след като е лишен от право да управлява МПС
със Заповед за налагане на ПАМ. На собственика на автомобила е наложена
процесната принудителна административна мярка по чл.171, т.2, б.“а“ от ЗДвП.
В хода на съдебното производство нови доказателства не
се представят от страните.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
След
извършване на служебна проверка, съдът установи, че обжалвания акт е издаден от компетентен орган, в предписаната писмена
форма, но в нарушение на материалния закон.
Разпоредбата на чл.171, т.2А, б.“а“ на ЗДвП, предвижда налагането на принудителна административна мярка прекратяване на
регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно
превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за
управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него
моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно
превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за
управление е временно отнето по реда на чл.
171, т. 1 или 4
или по реда на чл.
69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието
моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези
обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.
Между
страните няма спор, че И.И.Д. е собственик на автомобил с рег. № ***, следователно
правилно същия е адресат на оспорената заповед.
Основният
спорен въпрос е наличието на правоспособност на водача Ф.К. Жалбоподателя
твърди, че преди да предостави автомобила К. му е представил свидетелство за
правоуправление, издадено от друга държава-членка. Ответникът твърди, че към
датата на проверката – 11.10.2019г. Ф.К. е лишен от право да управлява МПС по
административен ред със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
18-0268-000513 / 22.07.2018г., влязла в сила на 20.05.2019г.
Съгласно
представената по делото Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
18-0268-000513 / 22.07.2018г. за установени с Акт за установяване на
административно нарушение № 0633301 / 22.07.2018г. нарушения на ЗДвП на Ф.Е.К.е
наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на
въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Заповедта е връчена чрез
отказ на 20.05.2019г. Липсват данни същата да е обжалвана. Следователно наложената
на Ф.К. принудителна административна мярка личаване от право да управлява
моторно превозно средство е временна – до решаване на въпроса за отговорността.
Въпросът за отговорността на водача за констатираните с Акт за установяване на
административно нарушение № 0633301 / 22.07.2018г. нарушения на ЗДвП се решава
с издаването на наказателно постановление. Видно от представена от
административния орган Справка за нарушител/водач на Ф.Е.К.въз основа на Акт Д
633301 / 22.07.2019г. е издадено Наказателно постановление № 18-0268-001151 /
10.08.2018г., с което са наложени 4 глоби и лишаване от право да управлява МПС
за срок от 24 месеца. Следователно от 10.08.2018г. въпросът за отговорността на
водача е решен / с издаването на наказателно постановление / и принудителната
административна мярка по чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП преустановява своето
действие. Следователно към момента на връчването й и към момента на процесната
проверка 11.10.2019г. принудителна административна мярка, наложена със Заповед
№ 18-0268-000513 / 22.07.2018г. е преустановила своето действие. Недопустимо е
налагането на лишаване от права едновременно с два различни акта – заповед за
налагане на ПАМ и Наказателно постановление. След като е налице издадено
наказателно постановление, то лишаването от права е разпоредено с него и
временната принудителна административна мярка е прекратена по силата на закона.
Следователно в оспорената пред съда Заповед
за налагане на принудителна административна мярка № 19-0268-000437 / 11.10.2019г.
неправилно е посочено, че водачът Ф.К. е лишен от право да управлява МПС със
Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 18-0268-000513 /
22.07.2018г., влязла в сила на 20.05.2019г.
Доколкото
аднинистративния орган твърди наличието на лишаване на водача К. от право да
управлява МПС на 11.10.2019г., съдът намира, че следва да извърши проверка дали
към тази дата е налице твърдения факт.
Безспорно
с Наказателно
постановление № 18-0268-001151 / 10.08.2018г. Ф.К. е лишен от право да
управлява МПС за срок от 24 месеца. За разлика от принудителните
административни мерки по чл.171 от ЗДвП, наказателните постановления нямат
предварително изпълнение и за да е налице лишаване от права наказателното
постановление трябва да е влязло в сила. В представената по делото Справка за
нарушител/водач на Ф.Е.К.е отбелязано, че наказателно постановление №
18-0268-001151 / 10.08.2018г. е отменено. Този факт се установява и от
извършената от съда справка на сайта на Районен съд Горна Оряховица, където в
секцията постановени решения на 17.10.2019г. е вписано Решение № 376 /
16.10.2019г., постановено по АНД № 404 / 2019г., с което е отменено наказателно
постановление № 18-0268-001151 / 10.08.2018г.
Следователно наказателното постановление, с което е
наложено административно наказание „лишаване от право да управлява МПС” не е
влязло в сила към 11.10.2019г. /датата на проверката от органите на МВР/ и
водачът К. към тази дата не е лишен от права, а се явява правоспособен водач.
Следователно
липсва както нарушение на чл.150 от ЗДвП, така и основание за налагане на принудителна
административна мярка по чл.171,
т.2А, б.“а“ на ЗДвП.
По
изложените съображения съдът намира оспорената заповед за издадена в нарушение
на материалния закон, поради което и същата следва да бъде отменена.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 19-0268-000437 / 11.10.2019г.,
издадена от началника на РУ Горна Оряховица към ОД на МВР - Велико Търново.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на
касационно обжалване.
Съдия: