Р Е Ш Е Н И E 39/15.3.2017г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
КАРНОБАТ, ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в открито съдебно заседание, проведено на шестнадесети февруари през две хиляди
и седемнадесета година в състав:
Районен
съдия: М. Иванова
при участието на секретаря Г.М. и прокурор, като взе предвид докладваното
от съдия Иванова гр.д. № 475/2016г. по
описа на КРС, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано
по повод исковата молба от С.Д.Т. с ЕГН ********** ***, И.Д.Т.
с ЕГН ********** ***, Х.К.Х., ЕГН ********** ***, С.Д.Г. с ЕГН********** ***, Г.Д.Т.
с ЕГН **********о***, З.Х.Т. с ЕГН ********** *** против В.Т.В. с ЕГН **********
***, М.Т.С. с ЕГН ********** ***, А.П.П. с ЕГН **********
*** и Д.К.Т. с ЕГН ********** ***. В
исковата молба се твърди, че ищците са съсобственици на поземлен имот, находящ се в с.Дъбовица, общ.Сунгурларе, представляващ имот
пл.№159, за който е отреден УПИ I-159 в кв. 16 по
плана на селото, целият с площ от 3 624кв.м. при граници: от всички страни
улици, по силата на нотариален акт № 127,т.Х, нот.д.№1254/2014г.
на нотариус с № в НК . Твърди се още, че преди придобиването на имота той се е
ползвал под наем от ЗТО „Панайот Атанасов“ към ТКХИ „Иван Тенев“ гр.Ямбол по
силата на договор за наем от 15.09.1986г. Наемодателят е дал съгласие
наемателят да изгради със свои средства временна база за почивка на работниците
си. В изпълнение на този договор върху имота са монтирани четири бунгала, всяко
едно от които с площ от около 30-32кв.м.През м.август 2011г. всички бунгала са
закупени от ответниците с писмени договори като част
от инфраструктурата в имота, като ползват тези бунгала включително и част от
имота около тях и тази, върху която паркират автомобилите си. Ищците твърдят
още, че след придобиването на бунгалата имотът е ограден и ограничават достъпа
на ищците. Самите бунгала нямат характер на сгради, а на преместваеми
обекти, намират се в имота на ищците без основание и пречат на собствениците пълноценно да обработват и охраняват имота си. Предвид изложеното е
направено искане да се осъдят ответниците да
премахнат четирите броя бунгала, разположени в имота им.
В с.з. исковата претенция се поддържа.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците М.С. и Д.Т. са
подали отговор, с който са оспорили основателността на иска.В с.з. чрез
процесуалния си представител поддържат депозирания отговор.
Ответниците В. Т.В. и А.П.П. са
подали писмен отговор, с който оспорват исковата молба. В с.з. чрез
процесуалния си представител поддържат депозирания отговор.
Съдът като взе предвид
събраните по делото доказателства и обсъди становищата на страните намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно назначената и изслушана по делото СТЕ УПИ I-159 в кв. 16 по плана
на селото, целият с площ от 3 624кв.м. е
идентичен с част от бивш имот № 55, записан в разписния лист по стария план на
с.Дъбовица, действал в периода 1936г.-2000г.
на наследниците на Димитър Заралиев с площ
127кв.м., с част от бивш имот №54, записан в разписния лист на Витан Тенев с
площ 725кв.м., с част от бивш имот №53, записан на Иван Славов Джебиров с площ 3200кв.м. и с част от бивш имот №47,
записан на Стойко Д. с площ 149кв.м. Съгласно одобрената улична и дворищна
регулация от 1936г. от имот с пл.№53 а образувани УПИ I-53 с площ 1460кв.м. от които 25кв.м. придаваеми
от поземлен имот №№ 47 и УПИ II-53 с площ
1765кв.м. УПИ II-53 с ПМС №216/1963г. е изключен от регулацията на селото, а през 1991г. по
силата на Проткол № 9/1991г. на Вр.ИК
на ОНС Бургас отново е включен с регулационните граници. Съгласно ПУП-ПЗ УПИ
I-159 е отреден за база на „Хидравлика“ Ямбол.
Съгласно заключението по разписен лист към плана от 1936г. на с.Дъбовица за
имот № 53 има два записа-Иван Славов Джебиров -УПИ I и
II в кв. 29. Тези данни са зачертани и са записани имената
на ищците, респ. техните наследодатели.
С нотариален акт за собственост върху недвижим имот по давност № 195 по
н.д. № 449/1994г. на съдия от КРС ищците са признати за собственици на
основание давностно владение и наследство върху следния недвижим имот, находящ се в с.Дъбовица, състоящ се от дворно място с
пространство от 3200кв.м., образуващо имот с пл.№53 в кв. 29 по плана на
селото, за което се отрежда: дворно място, образуващо парцел I-53 в кв. 29 с
площ 1460кв.м. от които 25кв.м. придаваеми по
регулация при съседи:изток, запад и север-улици, юг-имот пл.№ 47 и наследници
на Иван Славов Джебиров, незастроен и дворно място от
1765кв.м., което представлява част от
имот с пл.№
II-53, която е изключена от
регулацията на селото по ПМС № 216 при съседи: изток-път, север-парцел I-53 ,
запад имот с пл.№ 47 и юг- Витан Тенев.
Според показаният на св. Магда Илиева Иван Стойчев Джебиров
е дядото на собствениците на имота-на ищците, а Слав Стойчев Джебиров е негов брат. Иван Славов Джебиров
е синът на Слав Стойчев Джебиров.Когато се е
подготвял нотариалния акт от 1994г. наследниците разбират, че има грешка в записването
на имота досежно имената на собствениците, т.к. Иван
Славов Джебиров е второ поколение наследник на Слав
Стойчев Джебиров. Затова синът на Иван Славов Джебиров- Димитър Славов Джебиров,
извиква част от наследниците и отиват заедно в общината, където съставят
протокол и поправят допуснатата грешка.
Съдът не кредитира показанията на св.Илиева в тази им част, тъй като са в
противоречие с останалите събрани по делото гласни и писмени доказателства.
Според показанията на св.Жечка С. и Пенка Янкова имотът е собственост на Иван
Славов Джебиров, който е работил имота, тъй като
неговата жена е била от Заралиевия род, а това място
„било на Заралиите“. В това място Иван Стойчев Джебиров няма имот. Техните показания се потвърждават и от
факта, че Димитър Заралиев е имал и друг имот в този
квартал, а именно съседния имот с № 55.
Също така според Удостоверение за наследници №15 от 18.10.2016г. изд. от
с.Дъбовица Иван Славов Джебиров е починал през
1997г., т.е. към 1994г., когато е съставен нотариален акт за собственост върху
недвижим имот по давност № 195, н.д. № 449/1994г. на съдия от КРС Джебиров е бил още жив.
С договор от 15.09.1988г. сключен между Бригада за селскостопанско
производство в качеството на наемодател
и ЗТО „Панайот Атанасов“ към ТКХИ „Иван Тенев“ гр.Ямбол се сключва договор, по
силата на който наемодателят се задължава да представи за ползване 3дка
необработваема площ от землището на звеното в с.Дъбовица, находящи
се в югозападния край на селото за срок от десет години. Наемодателят дава съгласие наемателят да изгради със свои средства временна
база за почивка на работниците си със собствени средства.
Според св. Тодор Т. по нареждане на тогавашния директор на ТКХИ „Иван
Тенев“ през 1984г. посещава с.Шехово, сега
с.Дъбовица, където оглеждат имоти за почивна база на завода. Там ги посреща
кмета на селото, който ги развежда из околността, за да им покаже места. В последствие
ги изпраща при кмета на гр.Сунгурларе, тъй като избраното от тях място е извън
регулация. По нареждане на кмета на града служители от отдел „Геодезия“
оразмеряват мястото. През 1984-1985г. е извършено
построяването на четири броя бунгала, произведени в гр. Велинград. По устна уговорка с кмета на с.Дъбовица
завода прави подобрения в селото на стойност 20 000лева. Според св.Т. базата се е ползвала
необезпокоявано от нейното построяване до 2011г., когато е продадена заедно с инфраструктурата на ответниците.
С договор за продажба на бунгало от 23.08.2011г. „ХЕС“ АД продава на А.П. бунгало №1 заедно с
¼ ид.ч. от инфраструктурата към база за отдих
„Дъбовица“, а с договор от 30.08.2011г. ХЕС“ АД продава на В.В. бунгало №4 заедно с ¼ ид.ч.
от инфраструктурата към база за отдих „Дъбовижа“.
Съответно с договори за продажба на бунгало ХЕС“ АД продава на Д.Т. и С. Стратев бунгала №2 и №3 заедно с ¼ ид.ч. от инфраструктурата към база за отдих „Дъбовица“. И
четирите договора са с нотариална заверка на подписите на страните.
С договор от 30.08.2011г. С. Стратев продава на М.С.
бунгало №3 заедно с ¼ ид.ч. от
инфраструктурата към база за отдих „Дъбовица“. Договорът е с нотариална заверка
на подписите.
За бунгалата Община Сунгурларе е издала през 2015г.удостоверения за
търпимост като жилищни сгради, масивна конструкция в уверение на това, че са
търпими строежи и не подлежат на премахване.
Съгласно заключението на назначената и изслушана тройна СТЕ, което съдът
кредитира като пълно, обективно и компетентно изготвено, процесните
бунгала представляват строеж по смисъла на §5,т.38 от ДР на ЗУТ.
С нотариален акт за собственост върху недвижим имот -констативен № 127,
н.д. № 1254/2014г. на нотариус с рег.№581 в регистъра на НК на ищците е
признато правото на собственост върху следния недвижим имот, находящ се в с.Дъбовица, а именно: 3591/3624ид.ч. кв.м от дворно място цялото с площ от 3624кв.м.,
което дворно място представлява УПИ I-159 в кв.
16 по ЗРП на селото при граници от всички страни улици. А с договор № 356 за
покупко-продажба на недвижим имот-частна общинска собственост от 27.05.2015г.
Община Сунгурларе продава на ищците правото на собственост върху недвижим
имот-ЧОС с площ 33кв.м., представляващо придаваемо
място при действието на ЗТСУ към парцел I в кв.16 по плана за с.Дъбовица, отреден за имот пл.№159 при граници на
имота от всички страни улици или 33/3624ид.ч. от този парцел.
От събраните по делото гласни доказателства-показанията на св.Жечка С.,
Иван Хаждиев и Пенка Янкова, които съдът кредитира
като последователно и непротиворечащи си, се установява, че процесният
имот представлява триъгълник, образуван от имотите на Димитър Заралиев, Витан Тенев, Иван Славов Джебиров,
както и Стайко Д.. Това са били ниви, които не са били внесени в ТКЗС, а всеки
си е оставил по една малка нива, за да си гледа зърно за животните. По това
време нивите са оградени с тръни, за да не минават животни. Около 1658г.-1960г.
нивите се изоставят и се затревяват, тъй като голяма част от хората се местят в
града. В тези имоти хората от селото са косели трева за техните животни, играли
са деца. След като са изоставени една година ТКЗС е засяло мястото с тютюн, но
след това го изоставя. Г. Джебиров, наследник на Иван
Стойчев Джебиров, е идвал в тези имоти, за да си коси
сено, но не да ги обработва, той е обработвал място в местността „Соргона“.През 80-те години, когато се е построила базата
имотът е бил неизползваем, но заводът е построил ограда, направил е осветление,
изградили са сонда, направили са отводнително шахти, асфалтирали са улици в
селото.
Предвид така събраните гласни и писмени доказателства настоящият съдебен
състав намира, че исковете с правно основание чл. 109 ЗС не са доказани и като
такива следва да бъдат отхвърлени като съображенията за това са следните:
Съгласно чл. 109, ал. 1 от Закона за
собствеността собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно
действие, което му пречи да
упражнява своето право. Или иначе казано,
за да се
уважи този иск ищците следва да
докажат наличието на две
кумулативни предпоставки- че са собственици на имота и ответниците пречат
на упражняването на правото на
собственост с неоснователно
действие или състояние.
В случая ищците не успяха да докажат твърдението си, че са собственици на процесния имот. Макар с нотариален акт за собственост върху
недвижим имот по давност № 195, н.д. № 449/1994г. на съдия от КРС ищците са
признати за собственици на основание давностно
владение и наследство върху дворно
място, образуващо парцел I-53 в кв. 29 и дворно място, което представлява част от имот с пл.№ II-53 по делото се доказа, че ищците не се явяват
наследници на Иван Славов Джебиров, нито са владели
този имот.
От събраните гласни доказателства по категоричен начин се установи също, че
не са владели и 3591/3624ид.ч. кв.м от
дворно място, представляващо УПИ I-159 в кв. 16 по ЗРП на селото в нито един
момент. Преди построяването на базата имотът се е владеел от Димитър Заралиев, Витан Тенев, Иван Славов Джебиров
и Стайко Д.. След това „Хидравлика“ построява почивна база и разполага четири
броя бунгала. Имотът още през 80-те години е бил ограден и достъпът до него е
бил ограничен. След продажбата на бунгалата и инфраструктурата на базата през
2011г. и досега имотът също е ограден и достъпът на ищците е бил ограничен.
Предвид липсата на доказателства за собственост на имота съдът намира, че
не следва да излага доводи за наличие на противоправно
действие от страна на ответниците.
При този изход от спора ищците нямат право на разноски и сами дължат
заплащането на сторените от ответната страна разноски.
Така мотивиран Районен съд -
Карнобат
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от С.Д.Т. с ЕГН **********
***, И.Д.Т. с ЕГН ********** ***, Х.К.Х., ЕГН ********** ***, С.Д.Г. с ЕГН**********
***,Г.Д.Т. с ЕГН **********о***, З.Х.Т. с ЕГН ********** *** против В.Т.В. с
ЕГН ********** ***, М.Т.С. с ЕГН ********** ***,А.П.П.
с ЕГН ********** *** и Д.К.Т. с ЕГН **********
*** искове с правно основание чл. 109 ЗС да се осъдят ответниците
да премахнат поставените четири броя бунгала в недвижим имот, находящ се в с.Дъбовица, общ.Сунгурларе, представляващ имот
пл.№159, за който е отреден УПИ I-159 в кв. 16 по
плана на селото, целият с площ от 3 624кв.м. при граници: от всички страни
улици.
ОСЪЖДА С.Д.Т. с ЕГН ********** ***, И.Д.Т. с ЕГН ********** ***, Х.К.Х., ЕГН **********
***, С.Д.Г. с ЕГН********** ***,Г.Д.Т. с ЕГН **********о***, З.Х.Т. с ЕГН **********
*** да заплатят на М.Т.С. с ЕГН ********** *** и Д.К.Т. с ЕГН ********** *** от 1143,50лв. съдебно
деловодни разноски.
ОСЪЖДА С.Д.Т. с ЕГН ********** ***, И.Д.Т. с ЕГН ********** ***, Х.К.Х., ЕГН **********
***, С.Д.Г. с ЕГН********** ***,Г.Д.Т. с ЕГН **********о***, З.Х.Т. с ЕГН **********
*** против В.Т.В. с ЕГН ********** *** и А.П.П. с ЕГН
********** *** сумата от по 821.75лв. съдебно-деловодни разноски.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ претенцията на С.Д.Т. с ЕГН ********** ***, И.Д.Т. с ЕГН ********** ***, Х.К.Х.,
ЕГН ********** ***, С.Д.Г. с ЕГН********** ***,Г.Д.Т. с ЕГН **********о***, З.Х.Т.
с ЕГН ********** *** зазаплащане на
съдебно-деловодните разноски.
Решението подлежи на обжалване
пред Бургаски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: