№ 141
гр. Враца , 12.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на осми септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Калин Тр. Тодоров
при участието на секретаря М.Т.К.
като разгледа докладваното от Калин Тр. Тодоров Гражданско дело №
20211420101859 по описа за 2021 година
Производството е по обективно кумулативно съединени положителни
установителни искови претенции по чл. 422, ал. 1 вр. с чл. 410 ГПК, вр. с
чл.79, ал.1, предл. 1 ЗЗД, вр. с чл.149 и чл.150 ЗЕ и с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД за съществуване на вземания по договор за
продажба на топлинна енергия (ТЕ) на потребител (купувач).
В исковата молба ищецът „Топлофикация - Враца” ЕАД, гр. Враца,
твърди, че за периода от 31.10.2017 г. до 30.06.2020 г. ответницата В.Д.И. от
гр. Враца му дължи сумата 2424, 93 лв., представляваща незаплатени суми за
отопление, битово горещо водоснабдяване и топлоенергия, отдадена от
сградна инсталация в жилище с адрес: **********. Поддържа, че със
Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК е поискал
от Районен съд - гр. Враца издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК срещу В.Д.И. за посочената сума, като в хода на производството по
ч.гр.д. № 428/2021г. по описа на РС Враца длъжницата е подала възражение
срещу заповедта за изпълнение. Сочи, че въпреки многократно отправяните
от него до ответницата покани за доброволно уреждане на
взаимоотношенията им, същото не е сторено до подаване на исковата молба,
което му дава основание да предяви претенциите си по съдебен път. Моли
съда, след като установи изложеното, да постанови решение, с което да
признае за установено, че ответницата В.Д.И. му дължи сумата 2424, 93 лв.,
представляваща стойността на консумирана и незаплатена топлинна енергия
за периода от 31.10.2017 г. до 30.06.2020 г. вкл., сумата 511, 35 лв.,
представляваща размера на обезщетението за забавено плащане, съгласно чл.
1
86, ап. 1 ЗЗД, считано от падежа на всяко отделно месечно задължение до
датата на предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение за
периода 30.11.2017 г. - 21.01.2021 г. вкл., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на депозиране на заявлението до окончателното й
изплащане. Моли също съда, да му присъди разноските, направени в
заповедното производство и в настоящото исково производство, включително
и юрисконсулско възнаграждение в размер 100,00 лв.
Ответницата В.Д.И. от гр.Враца, редовно известена, в срока за отговор
на исковата молба не взема становище по исковете, не прави възражения, не
посочва и не представя доказателства и не е поискала събирането на такива.
Същата е подала възражение по чл.414 от ГПК срещу издадената заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 428/2021 г. на ВРС, в което е направила възражение
за погасяване по давност на част от вземанията на ищеца по договора за
продажба на топлинна енергия и на претендираното обезщетение за забавено
изпълнение и с определението по чл.140 от ГПК съдът го е приел за
съвместно разглеждане в настоящото производство.
Съдът, като прецени събраните по делото и по ч.гр.д. № 428/2021г. на
ВРС писмени доказателства и заключението на вещото лице по изпълнената
съдебно-техническа експертиза, намери за установено от фактическа страна,
следното:
По делото не е спорно, че ищцовото дружество "Топлофикация-Враца"
ЕАД е топлопреносно предприятие и в това си качество доставя топлинна
енергия за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване на
потребителите на територията на гр. Враца при публично известни Общи
условия, а ответницата В.Д.И. е собственик на недвижим имот – апартамент
№ 17, находящ се в **********
За установяване правата и задълженията на страните по делото са
приложени относимите за процесния период Общи условия (ОУ) на
договорите за продажба на топлинна енергия за битови нужди от
"Топлофикация Враца" ЕАД на потребители в гр. Враца, одобрени с Решение
№ ОУ-004/07.01.2008 г. на ДКЕВР. Установи се също, от представените по
делото копия от страници на вестници, че ОУ на ищцовото дружество са
публикувани, съгласно чл.150, ал.2 от ЗЕ, в един централен и един местен
всекидневник - във вестник "24 часа", в бр.24 от 25.01.2008 г. и във вестник
"Шанс Експрес" – ежедневник за Враца и региона, в бр.10 от 16.01.2008 г.
По делото е представена справка за неплатените фактури и дължими
лихви от В.Д.И. за жилище на адрес **********, от която е видно, че в
счетоводството на ищцовото дружество са отразени 33 броя фактури,
издавани ежемесечно, начиная от фактура № ********** от 31.10.2017г.
(първата издадена фактура) с падеж 30.11.2017г. до фактура № ********** от
30.06.2020г. (последната издадена такава) с падеж 31.07.2020г., които не са
издължени. В справката са посочени номерата на фактурите, датите на
тяхното издаване, падежът на плащане, както и дължимата сума и
2
начислената лихва за забава по всяка от тях.
От приложените към исковата молба 3 броя изравнителни сметки за
топлоенергия, касаещи разпределението на топлинната енергия по партида №
209 с абонат В.Д.И. за жилище на адрес **********, съответно за периодите
м.10.2017 г. – м.04.2018 г., м.05.2018 г. – м.04.2019 г. и м.05.2019 г. –
м.04.2020 г., се установява, че след извършване на изравняване на
потребеното количество топлоенергия и платените през отоплителните сезони
суми не е налице основание за корекция на сумите.
От заключението на назначената по делото съдебно-техническа
експертиза, което съда цени като обосновано, обективно и професионално,
изготвено въз основа на събраните по делото доказателства, след справка със
счетоводството на ищеца и на топлинния счетоводител, се установява, че
етажната собственост на адрес ********** част от която е имота на
ответницата В.Д.И., е била топлоснабдена с енергия за отопление и битово
горещо водоснабдяване (БГВ) от "Топлофикация Враца" ЕАД, посредством
абонатна станция № 13. През процесния период абонатната станция е
работила и е доставяна енергия до етажната собственост. Енергията е
отчетена по абонатния топломер и е вписана в „Равнителна сметка” на
топлинния счетоводител на ред „Енергия по общ топломер”. Отчета на
показанията при потребителите за абонатна станция 13 е годишен с годишна
равнителна сметка, издавана от топлинен счетоводител „Techem”. От
представените му от топлинния счетоводител документи вещото лице е
установило, че отоплителните тела в жилището на ответницата (в кухня,
спалня, хол и баня) са подсъединени към топлофикационната мрежа на
етажната собственост и работят, като в кухня, спалня и хол са инсталирани
уреди за дялово разпределение, а в банята има щранг-лира общо отоплително
тяло; инсталацията за битово горещо водоснабдяване е с един брой
индивидуален водомер. Според заключението жилището е посещавано за
годишни отчети за всеки отоплителен период, като показанията на уредите са
вписани в талон за отчет на „Techem” и по тях е извършено дяловото
разпределение на консумираната топлоенергия, като за процесния период от
30.10.2017 г. до 30.06.2020 г. общо за отопление и БГВ се дължи сума в
размер 1838,06 лв. за 23,026 мвтч. Според вещото лице нормативната уредба
за начисление на количеството енергия за отопление и БГВ е спазена. Според
заключението за процесния период в рамките на отоплителния сезон е
начислявана енергия за общи разходи върху пълния отопляем обем на
жилището на ответницата - 131,00 куб.м, съгласно чл.143, ал.2 от ЗЕ и т. 61.1.
от Методика за дялово разпределение на топлинна енергия в сгради етажна
собственост - Приложение № 1 към чл. 61, ал.1 от Наредбата за
топлоснабдяването. Топлоенергията, отдадена от сградната инсталация в
жилището на ответницата - общи разходи за трите отоплителни сезони за
процесния период е 2,897 мвтч. за която се дължи сумата 225, 38 лв. без ДДС.
Според вещото лице нормативната уредба за начисление на количеството
енергия за сградна инсталация е спазена. За процесния период по данни,
3
предоставени на вещото лице от ищеца и топлинния счетоводител,
ответницата не е подавала жалби, декларации и възражения до
,,Топлофикация - Враца” ЕАД и търговеца, извършил дялово разпределение,
относно начислените суми за топлинна енергия. Според заключението за
процесния период от 30.10.2017 г. до 30.06.2020 г. за трите сезона се дължи
общо сумата 2936, 28 лв. по издадени 33 бр. фактури, от която сума 2424, 93
лв. е главница, а дължимото обезщетение за забава върху тази главница за
процесния период 30.11.2017 г. - 21.01.2021 г. вкл., е 511, 35 лв.
За изготвяне на експертното заключение по съдебно-техническата
експертиза са ползвани както документите, представени от ищеца с исковата
молба, така и изготвени от топлинния счетоводител формуляри за годишен
отчет, констативни протоколи за отчитане на топлинна енергия за процесния
период и индивидуални справки за използвана топлинна енергия, представени
на вещото лице и приложени към заключението.
По делото е приложено ч.гр.д. № 428/2021 г. на РС-Враца, образувано
въз основа на подадено на 28.01.2021г. заявление от дружеството - ищец в
настоящото производство за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение, въз основа на което съдът е издал заповед № 260293 от
02.02.2021г. по чл.410 ГПК срещу В.Д.И. за заплащане на сумите: 2424, 93
лв., представляваща стойността на консумирана и незаплатена топлинна
енергия за периода 31.10.2017 г. до 30.06.2020 г., сумата 511, 35 лв.,
представляваща лихва за периода от 30.11.2017 г. - 21.01.2021 г., ведно със
законната лихва върху главницата считано от 28.01.2021г. - датата на
предявяване на заявлението, до окончателното й изплащане, както и за
направените по делото разноски от 58, 73 лв. държавна такса и 50,00 лв.
юрисконсултско възнаграждение.
Срещу издадената заповед за изпълнение длъжницата В.Д.И. в
законоустановеният срок е подала възражение по чл.414 от ГПК, което е
наложило установяване дължимостта на сумите в настоящото исково
производство.
Ответницата не оспорва твърденията на ищеца, че не е заплатила
претендираните суми, респ. същата не е представила по делото никакви
доказателства за извършени плащания.
При така изложената фактическа обстановка, съдът приема следното от
правната страна на спора:
Предявени са обективно кумулативно съединени положителни
установителни искове по чл. 422, ал. 1 вр. с чл. 410 ГПК, вр. с чл.79, ал.1,
предл. 1 ЗЗД, вр. с чл.149 и чл.150 ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл.86, ал.1
ЗЗД за съществуване на вземания по договор за продажба на топлинна
енергия на потребител/клиент за битови нужди. Производството се развива
след подадено възражение от длъжницата срещу издадената в полза на ищеца
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК и съгласно разпоредбата на чл. 422
4
ГПК за ищеца е налице правен интерес от търсената съдебна защита.
С иска по чл. 422 от ГПК се цели установяване на съществуването на
вземане, реализирано по реда на заповедното производство в хипотезите на
подадено възражение от страна на длъжника или когато заповедта за
изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК или
когато съдът е отказал да издаде заповед за изпълнение (чл.415, ал.1 ГПК). В
това производство по същество се установява дали вземането съществува и
дали е изискуемо. Искът е положително установителен и целта на
предявяването му е да се установи със сила на присъдено нещо, че ищецът
има вземане срещу ответника, като заповедта за изпълнение на паричното
задължение и решението по иска по чл. 422 ГПК съставляват двете
кумулативни предпоставки за издаването на изпълнителен лист.
За уважаването на предявения иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. 79, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД ищецът трябва да установи по реда на пълното и главно
доказване следните кумулативни предпоставки: възникването,
съществуването, изискуемостта и размера на претендираните от него
вземания, т.е. наличието на правоотношение между топлопреносното
предприятие и ответницата като потребител/купувач на топлинна енергия за
битови нужди през процесния период; предоставянето от него, респ.
използването от ответницата на претендираното количество топлинна
енергия; стойността на топлинната енергия и изискуемостта на вземането.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответницата,
съгласно чл.154, ал.1 от ГПК, е да докаже недължимост на претендираните
суми (главница и/или обезщетение за забавено плащане) изцяло или отчасти,
като установи изпълнение на задълженията си по договора или да докаже
наличието на правопогасяващи, правоизключващи, правоунищожаващи или
правоотлагащи факти и обстоятелства.
В тежест на ответницата е да докаже възражението си за погасяване по
давност на част от вземанията на ищеца, направено с възражението по чл.414
от ГПК срещу издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 428/2021 г. на
ВРС.
Съгласно нормата на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, която
действа в процесния период и към настоящия момент, всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са потребители/клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. За да
бъде изгубено качеството на потребител на топлинна енергия, е необходимо
собствениците, притежаващи най-малко две трети от собствеността в
сградата - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, да декларират писмено пред
5
топлопреносното предприятие, че не желаят да бъдат клиенти на топлинна
енергия за отопление и/или за горещо водоснабдяване и да поискат
прекратяване на топлоснабдяването за отопление и/или горещо
водоснабдяване от тази абонатна станция или от нейното самостоятелно
отклонение - чл. 153, ал. 2 от ЗЕ. Според алинея трета на същата разпоредба,
лицата по ал. 2 се смятат за потребители (клиенти) на топлинна енергия до
датата на прекратяване на топлоснабдяването.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР, в които се определят
правата и задълженията на топлопреносното предприятие и на клиентите;
редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на количеството
топлинна енергия; отговорността при неизпълнение на задълженията;
условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване на
топлоснабдяването; редът за осигуряване на достъп до отоплителните тела,
средствата за търговско измерване или други контролни приспособления и
пр. Топлопреносните предприятия задължително публикуват одобрените от
комисията общи условия най-малко в един централен и в един местен
всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване. Общите условия влизат
в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
писмено приемане от клиентите (ал.2). В ал. 3 на същата разпоредба е
предвидено, че в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия
клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното
топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. Предложените от клиентите и приети от топлопреносните
предприятия специални условия се отразяват в писмени допълнителни
споразумения.
Посочената нормативна уредба и анализът на същата водят до извода,
че не съществува задължение за сключване на изрични писмени договори
между топлопреносното предприятие и отделните потребители на топлинна
енергия за битови нужди или изрично приемане на общите условия от
последните като условие за възникване на облигационно отношение във
връзка с продажбата на топлинна енергия. Фактът на притежаване на правото
на собственост върху самостоятелен обект в сграда - апартамент, находящ се
в топлоснабдена сграда - етажна собственост, е достатъчен, за да направи
собственика потребител (клиент) на топлинна енергия за битови нужди и за
възникването на облигационно правоотношение във връзка с продажба на
топлинна енергия. Следователно това правооотношение възниква по силата
на самия закон и Общите условия и обвързва потребителя с въведените в тях
права и задължения.
По делото не е спорно, че ответницата В.Д.И. е собственик на недвижим
имот – апартамент № 17, находящ се в ********** който апартамент се
намира в сграда-етажна собственост, включена към топлопреносната мрежа
6
на „Топлофикация Враца” ЕАД и обслужвана от абонатна станция № 13,
поради което, съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/,
ответницата е потребител/клиент на ТЕ и по отношение на нея е налице
пасивна материална легитимация по иска.
По делото не са ангажирани доказателства ответницата да е упражнила
правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ, поради което съдът приема, че в
отношенията между страните са приложими действащите за процесния
период Общи условия на договорите за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от "Топлофикация Враца" ЕАД на потребители в гр. Враца,
одобрени с Решение № ОУ-004/07.01.2008 г. на ДКЕВР. Посочените Общи
условия уреждат взаимоотношенията между страните относно продажбата на
топлинна енергия за битови нужди между ищцовото дружество, наричано за
краткост "продавач" и всички потребители/клиенти на топлинна енергия за
битови нужди, наричани за краткост "купувач/и", присъединени към
топлоснабдителната мрежа на територията на гр.Враца и са издадени на
основание чл. 150 от ЗЕ.
Предвид изложеното следва да се приеме, че по силата на закона между
страните е налице облигационно правоотношение, възникнало от неформален
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди, чието съдържание
е установено в Общите условия, като отношенията им в процесния период се
регулират от ЗЕ и Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
При установеното наличие на облигационно правоотношение между
страните за процесния период следва да бъде установено наличието или
липсата на доставяна до имота на ответницата топлинна енергия и нейната
стойност.
Съгласно разпоредбата на чл.140а от ЗЕ общото консумирано
количество топлинна енергия в сграда - етажна собственост, присъединена
към една абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, се
разпределя за горещо водоснабдяване и за отопление. Според на чл. 142, ал. 2
от ЗЕ, топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се
разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна
енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на
имотите, като топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и тази
за отопление на общите части, се разпределя между всички потребители
пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект (чл. 143,
ал. 5 и чл. 145, ал. 3 ЗЕ). Съгласно легалната дефиниция в § 1, т. 38 ЗЕ,
"отопляем обем на имот" включва обема на всички собствени и/или ползвани
от абоната помещения и съответните припадащи се части от общите части на
сградата, предвидени за отопление по проект.
Количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
зависи не от потребеното количество топлинна енергия в отделните имоти, а
от вида и топлофизичните особености на сградата, на отоплителната
инсталация и др. фактори. Сградната инсталация е обща етажна собственост -
7
чл. 140, ал. 3 от ЗЕ и чл. 38, ал. 1 от ЗС, и чрез нея се затоплят не само
индивидуалните имоти, но и ограждащите стени на имотите, подове, тавани и
пр., т.е. налице е топлообмен, в резултат на който се повишава температурата
в цялата сграда. Ето защо всички собственици на имоти, находящи се в сграда
- етажна собственост, следва да участват в разпределението на отдадената от
сградната инсталация топлинна енергия, която се явява реално енергийно
потребление и да заплащат същата съразмерно на отопляемите обекти по
проект. В случаите на чл. 153, ал. 6 от ЗЕ, в които потребители (клиенти) в
сграда - етажна собственост прекратят топлоподаването към отоплителните
тела в имотите си, същите остават потребители (клиенти) на топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите
части на сградата. В този смисъл е и решение № 5 от 22.04.2010 г. по
конституционно дело № 15/2009 г. на КС /обн. ДВ, бр.34 от 04.05.2010 г./.
В настоящия случай, видно от заключението на вещото лице, на
ответницата е начислявана топлинна енергия за отопление на имота й,
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и за отопление на
общите части, и топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване, поради
което за съответния период ответницата дължи суми за тази ТЕ.
В тази насока съдът, анализирайки представените по делото писмени
доказателства и въз основа на заключението по изпълнената съдебно-
техническа експертиза, установява, че за процесния период 31.10.2017 г. -
30.06.2020 г. ищцовото дружество е доставило за имота на ответницата
топлинна енергия на стойност 2424, 93 лв. От заключението се установява
също, че начислената на ответницата сума е правилно определена, в
съответствие с действащата нормативна уредба в областта на енергетиката и
при ползване на информацията от дружеството за топлинно счетоводство -
спазени са редът, техническите условия за топлоснабдяване и прилагането на
дяловото разпределение на ТЕ в сградата – етажна собственост.
В Общите условия на договорите за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от "Топлофикация Враца" ЕАД са определени редът и срокът,
по който потребителите/клиентите на ТЕ са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за ТЕ. Съгласно чл. 32, ал. 1 от ОУ купувачите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия (прогнозни или
изравнителни) в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят, а ал. 3 дава право на купувачите да предявят възражения до
продавача за начислената сума за топлинна енергия в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. По делото липсват доказателства за
направени възражения от ответницата срещу начислените й от ищеца суми за
плащане, липсват и доказателства за направен отказ от нейна страна от
ползване на топлоенергия.
При съвкупния анализ на представените по делото счетоводни
документи и заключението на приетата съдебно-техническа експертиза се
стига до извод, че задължението на ответницата към топлопреносното
8
предприятие за заплащане на количеството топлинна енергия за отопление на
имота й и топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и за отопление
на общите части, и топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване, е
установено по основание и по размер. В полза на ищеца е възникнало вземане
за плащане на цена за топлинна енергия за процесния период и в размера,
посочен в заключението на приетата съдебно-техническа експертиза,
съвпадащ с исковата претенция.
Представените от ищцовото дружество справки и изравнителни сметки
по своя характер са частни свидетелстващи документи, но същите не са
оспорени от ответницата, поради което съдът приема, че начислените за
имота суми са правилно определени, при съобразяване на действащите
нормативни изисквания, поради което настоящия състав намира, че на същите
следва да се даде вяра. Следва да се има предвид още, че след като е
установена доставката на топлоенергия, потребителя дължи заплащането й,
без значение дали ищцовото дружество е издало фактури за тези доставки,
доколкото вземанията на ищеца не са доказани само чрез счетоводните му
записвания. Без значение е и обстоятелството дали потребителя е получавал
издаваните от ищеца фактури, тъй като задължението за плащане на
топлинната енергия произтича от доставката й до топлоснабдения имот, а не
от фактурирането й.
С предявения иск ищцовата страна твърди един отрицателен факт -
липса на плащане по договора за процесния период, който не подлежи на
доказване от същата, а на оборване от ответната страна с надлежни за това
доказателства, удостоверяващи извършено плащане на дължимата цена, което
може да стане само с писмени такива. По делото не се твърди от ответницата
и не са представени документи, доказващи плащане от нейна страна на
дължимата сума, поради което съдът приема, че е налице неизпълнение на
задължението й за плащане, което е във формата на пълно неизпълнение -
непрестиране на сумата 2424, 93 лв., представляваща стойността на
консумираната в имота на ответницата топлинна енергия за периода
31.10.2017 г. - 30.06.2020 г.
Със заявлението за издаване на заповед за изпълнение заявителят-ищец
в настоящото производство е претендирал и лихва за забава по чл.86, ал.1 от
ЗЗД върху главницата от 2424, 93 лв. в размер 511, 35 лв., представляваща
дължимото обезщетение за забава върху тази главница за периода от
30.11.2017 г. до 21.01.2021 г. вкл.
Основателността на иска по чл.86, ал.1 от ЗЗД предполага наличие на
главен дълг и забава в погасяването му. Моментът на забавата в случая се
определя съобразно уговореното от страните. В чл. 32, ал.1 и ал.2, Раздел VII
от ОУ - „Заплащане на ТЕ" е установено, че купувачите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят, а дължимата сума от
изравнителните сметки се заплаща в 30-дневен срок след датата на издаване
9
на дебитни известия. В този смисъл, задължението на
потребителите/клиентите за заплащане на дължимите от тях суми е най-късно
до края на месеца, следващ месеца на доставката на ТЕ. С изтичането на
последния ден от месеца потребителите изпадат в забава за дължимите суми
и на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД се начислява законна лихва върху
задължението. Съгласно чл. 32, ал.6 от ОУ при неизпълнение в срок на
задълженията по ал.1, купувачите заплащат на продавача обезщетение в
размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на
ТЕ.
В настоящия случай, с оглед установеното неизпълнение на
задължението за заплащане на главния дълг, ответницата дължи лихва върху
месечните задължения съгласно издадените фактури, считано от падежа на
всяко отделно вземане до 21.01.2021г. Размерът на дължимото от ответницата
обезщетение за забава по делото е установен със заключението на вещото
лице по изпълнената съдебно-техническа експертиза, от което се установява,
че общия размер на вземането за обезщетение за забава върху главницата от
2424, 93 лв. за периода от 30.11.2017 г. до 21.01.2021 г. е 511, 35 лева.
С възражението по чл.414 от ГПК срещу издадената заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 428/2021 г. на ВРС ответницата е направила
възражение за погасяване по давност на част от вземанията на ищеца, и с
определението по чл.140 от ГПК съдът го е приел за съвместно разглеждане в
настоящото производство, поради което дължи произнасяне в решението.
По отношение на вземанията на топлофикационните дружества за
неизплатена топлинна енергия е приложима кратката 3 - годишна давност.
Съгласно разпоредбата на чл. 111, б."б" и "в" от ЗЗД, вземанията за
обезщетения и неустойки, както и за периодични плащания се погасяват с
изтичането на тригодишна давност. Периодични задължения съществуват,
когато са налице повтарящи се еднородни задължения през определени
периоди от време, като с оглед спецификата на продаваната от
топлофикационните дружества стока, насрещните престации на абонатите им
имат характер на периодични плащания. В този смисъл е и задължителната
съдебна практика, обективирана в Тълкувателно решение № 3/2012 г. на
ОСГТК по т.д. № 3/2011 г.
Според чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо, като при срочните задължения /каквито са
процесните/, давността тече от деня на падежа /тъй като срокът е уговорен в
полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение/. В
чл. 32, ал. 1 от Общите условия е предвидено, че купувачите са длъжни да
заплащат месечните си задължения за доставена топлинна енергия в 30-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно
задълженията на ответницата за заплащане на стойността на доставената
енергия са възникнали като срочни – както вече бе отбелязано, според общите
условия месечните суми за топлинна енергия са били дължими в 30-дневен
10
срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно за всяка
една от претендираните от ищцовото дружество суми, касаещи процесния
период, тригодишният давностен срок тече от момента, в който изтича срока
за тяхното заплащане.
Съгласно разпоредбата на чл. 116, б. "б" от ЗЗД давността се прекъсва с
предявяване на иск. Разпоредбата на чл. 422, ал. 1 от ГПК предвижда, че
искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато е
спазен срокът по чл. 415, ал. 4 от ГПК за депозиране на възражението.
Исковата молба по чл. 422 от ГПК има правните последици на прекъсване на
погасителната давност на основание чл. 116, б. "б" от ЗЗД. По силата на чл.
422, ал. 1 от ГПК погасителната давност се счита прекъсната от датата на
подаване на заявлението в заповедното производство – така т. 9 от ТР от
18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС.
В настоящия случай, вземанията е следвало да се изплатят до датата,
посочена за краен срок за плащане (падеж) във всяка от фактурите. След
изтичане на тези срокове ответницата-потребител е изпаднала в забава.
Установява се, че заявлението, въз основа на което е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК № 260293 от 02.02.2021г., е подадено на
28.01.2021 г., поради което, с оглед липсата на твърдения и доказателства за
спиране или прекъсване на давността преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, погасени по давност са вземанията с
настъпил падеж преди повече от три години назад, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 28.01.2021 г.,
с който момент законът свързва настъпването на последиците на подаване на
исковата молба, т. е. преди 28.01.2018 г. Такива са претендираните вземания
по фактура № ********** от 31.10.2017г. с падеж 30.11.2017г. за сумата 25,
74 лв. главница и 8,09 лв. лихва и по фактура № ********** от 30.11.2017г. с
падеж 31.12.2017г. за сумата 120, 02 лв. главница и 36,67 лв. лихва.
Изложеното обуславя извод за основателност на направеното
възражение за погасяване на вземанията за неизплатена топлинна енергия и за
обезщетение за забава по давност по посочените две фактури и в тази част
исковете следва да се отхвърлят, като неоснователни - погасени по давност.
Предвид гореизложеното, предявените установителни искове следва да
се уважат за сумата 2279, 17 лв., представляваща стойността на консумирана
и незаплатена топлинна енергия за периода от 31.10.2017 г. до 30.06.2020 г.
вкл. за жилище на адрес **********, и за сумата 466, 59 лв., представляваща
размера на обезщетението за забавено плащане, съгласно чл. 86, ап. 1 ЗЗД,
считано от падежа на всяко отделно месечно задължение до датата на
предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение за периода
30.11.2017 г. - 21.01.2021 г. вкл., като за разликата до пълния предявен размер
от 2424, 93 лв. главница и от 511, 35 лв. обезщетение за забавено плащане,
исковете са неоснователни и следва да се отхвърлят като погасени по давност.
11
С исковата молба ищецът е поискал установяването на присъдената от
заповедния съд законна лихва върху главницата, т.е. въвел е в предмета на
делото и това вземане, поради което, с оглед уважаването на установителния
иск за главницата, следва да се уважи и искането за установяване на
законната лихва върху нея за претендирания период - от датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК в съда – 28.01.2021г. до окончателното й
изплащане.
По отношение на разноските:
Съгласно т.12 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по
т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по
реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като
съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в
исковото, така и в заповедното производство.
С оглед изхода на спора право на разноски имат и двете страни.
Ответницата не претендира и не е представила доказателства да е
сторила разноски, поради което такива не следва да й се присъждат.
С оглед искането на ищеца за присъждане на разноски и на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК ответницата следва да бъде осъдена да заплати направените
от ищеца разноски съразмерно с уважената част на исковете.
В настоящото производство ищцовото дружество претендира разноски,
които включват 88, 27 лв. държавна такса, 150,00 лева възнаграждение за
вещо лице и 100, 00 лв. юрисконсултско възнаграждение. Ответницата следва
да бъде осъдена да заплати разноски за исковото производство в общ размер
316, 32 лева съразмерно с уважената част на исковете.
В заповедното производство по ч.гр.д. № 428/2021г. на ВРС са
присъдени разноски за държавна такса в размер 58, 73 лева и за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева, от които ответницата
следва да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата 101, 68 лева съразмерно с
уважената част на исковете.
Водим от горното, на основание чл. 422 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В.Д.И., ЕГН
**********, с постоянен адрес **********, съществуването на вземането на
„Топлофикация Враца” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Враца, ул. ”Максим Горки” № 9, представлявано от
изпълнителния директор Р.И.М., по Заповед № 260293 за изпълнение на
12
парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена на 02.02.2021г. по ч. гр. д. №
428/2021 г. на Районен съд - Враца, за сумата 2279, 17 лв., представляваща
стойността на консумирана и незаплатена топлинна енергия за периода от
31.10.2017 г. до 30.06.2020 г. вкл. за жилище на адрес **********, и за сумата
466, 59 лв., представляваща размера на обезщетението за забавено плащане,
съгласно чл. 86, ап. 1 ЗЗД, считано от падежа на всяко отделно месечно
задължение до датата на предявяване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение за периода 30.11.2017 г. - 21.01.2021 г. вкл., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 28.01.2021г. - датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, до
окончателното изплащане на сумите, като ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата
над уважените суми до предявените такива от 2424, 93 лв. главница и от 511,
35 лв. обезщетение за забавено плащане, като неоснователни поради
погасяване на вземанията за тях по давност.
ОСЪЖДА В.Д.И., ЕГН **********, с постоянен адрес **********, ДА
ЗАПЛАТИ на „Топлофикация Враца” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.Враца, ул. ”Максим Горки” № 9, представлявано от
изпълнителния директор Р.И.М., сумата 101, 68 лева разноски в заповедното
производство по ч. гр. д. № 428/2021 г. на Врачански районен съд и сумата
316, 32 лева разноски в настоящото производство, съразмерно с уважената
част от исковете.
Решението може да се обжалва чрез Районен съд - Враца пред
Окръжен съд - Враца в двуседмичен срок от връчването на препис от него
на страните.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
13