№ 4505
гр. София, 21.02.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20211110156450 по описа за 2021 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Ищецът е представил писмени доказателства, които са допустими, относими и
необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради което
следва да бъдат приети като доказателства по делото.
Искането на ищеца ответникът да бъде задължен на основание чл. 190 ГПК да
представи цялото му лично трудово досие следва да се остави без уважение, тъй като
същото не е конкретизирано, както и не е посочено какви обстоятелства ще бъдат
установявани посредством това доказателство.
Следва да се уважи искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза,
която да отговори на поставените в исковата молба въпроси.
Исканията на ответника да бъде извършена служебна справка в НАП за наличие на
сключени от ищеца трудови договори, както за събиране на гласни доказателства чрез
разпита на един свидетел при режим на довеждане за установяване на обстоятелствата
относно желанието на ищеца да напусне ответното дружество, следва да бъдат уважени.
Страните следва да се поканят към постигане на спогодба за доброволно уреждане на
спора между тях.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждането му в открито
съдебно заседание.
По тези съображения и на основание 146 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените от ищеца писмени доказателства.
ДА СЕ ИЗИСКА на основание чл. 186 ГПК от ТД на НАП София – град справка за
сключени трудови договори на ЛЮБ. М. М., ЕГН ********** за периода след 20.09.2021 г.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателства чрез разпита на един свидетел при
режим на довеждане от ответника за установяване на обстоятелствата, относно желанието
на ищеца да напусне ответното дружество.
ДОПУСКА изготвяне на съдебно-счетоводна експертиза за отговор на въпросите,
поставени в исковата молба.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Р.... като му УКАЗВА, че следва да изготви заключението
1
след проверка в счетоводството на ответното дружество.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на ССчЕ в размер на 200.00 лева, платими от
бюджета на съда.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца по чл. 190 ГПК за задължаване на
ответника да представи личното му трудово досие.
ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 11.04.2022 г. от 10.45 часа , за когато да се
призоват страните и вещото лице.
Съставя проект на доклад по делото, както следва:
Ищецът твърди, че въз основа на сключен с ответника трудов договор №12 от
10.04.2017 г. е заемал при последния длъжността „шофьор (водач) на специален автомобил“
при месечно трудово възнаграждение в размер на 580.00 лева, което с допълнителни
споразумение от 29.12.2017 г., от 29.12.2019 г. и от 29.12.2020 г. е увеличено до сумата
650.00 лева. Посочва, че на 20.09.2021 г. му е връчена заповед №12/20.09.2021 г. на
управителя на ответното дружество, с която трудовото му правоотношение е прекратено на
основание чл. 325, ла. 1 КТ. Поддържа, че нито той, нито работодателят са отправяли
предложение за прекратяване на правоотношението. Счита, че извършеното прекратяване е
незаконосъобразно, тъй като не ебил налице фактическият състав на чл. 325, ал. 1 КТ, който
изисква всяка от страните да направи категорично писмено изявление за прекратяването му.
Посочва, че положеният от работника подпис в заповедта удостоверява единствено, че
същата е получена, но не представлява обективиране на воля за прекратяването му. При
липса на взаимно съгласие за прекратяване на договора уволнението е незаконно,
обжалваната заповед на работодателя незаконна. Посочва, че за периода от 10.04.2017 г. до
20.09.2021 г. е ползвал само по 10 дни отпуск в годината, поради кеото претендира
заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 10 дни за 2020
г. и 10 дни за 2021 г., възлизащо на по 325 лева. Моли да бъде отменена заповед
№12/20.09.2021 г. на управителя на ответното дружество, с която е прекратено трудовото
правоотношение, да бъде възстановен на заеманата до уволнението длъжност, както и да му
бъде заплатено обезщетение за оставане без работа вследствие незаконното уволнение в общ
размер 3900.00 лева за периода 20.09.2021 г. до 20.03.2022 г.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който
оспорва исковете по основание и размер. Не оспорва, че с ищеца са се намирали в
трудовоправна връзка въз основа на трудов договор №12 от 10.04.2017 г. Посочва, че
ищецът е искал да бъде преназначен на друга длъжност, каквато при отвтеника не
съществувала, след което започнал да твърди, че ще напусне и ще си намери друга работа.
Твърди, че в присъствието на счетоводителката на ответното дружество ищецът е заявявал,
че желае да напусне. Поддържа, че при подписване на заповедта служителят, не е имал
възражение относно основанието, на което е прекратен договора. Твърди, че ищецът е
започнал работа през периода, за който претендира обезщетение. Посочва, че ищецът се е
подписвал лично във ведомостите, че е ползвал полагащия му се отпуск.
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ -
за отмяна на уволнението, извършено със №12/20.09.2021 г. на управителя на „Интерклир“
ЕООД; иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ - за възстановяване на ищеца на заеманата до
уволнението длъжност „водач, специален автомобил“;чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225 КТ – за
заплащане на сумата 3900.00 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа в
резултат от незаконното уволнение за периода от 20.09.2021 г. до 20.03.2022 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане; чл. 224
КТ - за заплащане на сумата 325.00 лева –дължимо обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск за 2020 г. в размер на 10 дни и за заплащане на сумата 325.00 лева –
дължимо обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 202021 г. в размер на 10
дни.
2
По исковете по чл.344, ал.1, т.1 в тежест на ищеца е да докаже съществувало между
страните безсрочно трудово правоотношение, което е прекратено, които факти не се
оспорват от ответника.
В тежест на ответника е да докаже, че е било налице твърдяното основание за
прекратяване на трудовото правоотношение, а именно постигнато между страните взаимно
съгласие.
По иска по чл.344, ал.1, т.2 КТ в тежест на ищеца е да докаже, че след надлежно
упражнено преобразувателно право по същата норма е налице съвпадение между
длъжността, от която е уволнен и тази, на която иска да бъде възстановен, както и че срокът
на договора не е изтекъл.
По иска по чл.344, ал.1, т.3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ в тежест на ищеца е да докаже
изгодния за него факт - че е останал без работа за сочения период, че оставането без работа е
в причинна връзка с уволнението, както и размера на брутното трудово възнаграждение,
получено за последния пълен отработен месец преди уволнението.
В тежест на ответника е да докаже положителния факт на плащане на сумата, за което
не сочи доказателства.
ОТДЕЛЯ като безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че между
страните е съществувало трудово правоотношение по силата на сключен трудов договор
№12 от 10.04.2017 г., по силата на който ищецът е заемал длъжността „шофьор (водач) на
специален автомобил“.
УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства за оставането си без работа за периода
след 20.09.2021 г., евентуално за получавано от него по-ниско трудово възнаграждение на
друга работа, както и за размера на брутното трудово възнаграждение, получено за
последния пълен отработен месец преди уволнението.
УКАЗВА на ответника, че не сочи доказателства за погасяването на дълга
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез МЕДИАЦИЯ. При
постигане на спогодба дължимата държавна такса за разглеждане на делото е в
половин размер. КЪМ СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД действа програма „Спогодби“, която
предлага безплатно провеждане на медиация.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като ги ПРЕДУПРЕЖДАВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени, съгласно чл.
41, ал. 2 от ГПК.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение, в което е обективиран
докладът по делото, а на ищеца и копие от отговора на исковата молба и доказателствата
към него.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3