Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 05.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV-А въззивен състав в открито съдебно заседание на дванадесети октомври две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА
мл. съдия МИРОСЛАВ СТОЯНОВ
при секретаря Ирена Апостолова, като
разгледа докладваното от мл. съдия Стоянов в.гр.д. № 14118/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по следните жалби:
- въззивна жалба от 27.08.2019 г. на „Т.С.“ ЕАД чрез юрк. И.М.срещу Решение № 198641 от 22.08.2019 г. по гр.д. № 62531/2018 г. на СРС в частта, с която частично са отхвърлени исковете на „Т.С.“ ЕАД срещу К.П.П. за главница за топлинна енергия (ТЕ) и мораторна лихва върху нея за сумата над присъдените размери до пълните предявени размери поради погасяване по давност и изцяло е отхвърлен искът за главница за дялово разпределение. Твърди, че районният съд не съобразил, че сумите по фактури за м. 09.2015 г. стават изискуеми пред м. 11.2015 г. Част от претендираната сума за дялово разпределение е дължима по издадени фактури от ищеца за процесния период, като е включена при формиране на главницата в заявлението по чл. 410 ГПК. Във връзка с договор между ищеца и дружеството за дялово разпределение е настъпила суброгация в правата относно главницата за дялово разпределение. Иска отмяна на акта в обжалваната част;
- въззивна жалба от 11.09.2019 г. на К.П. чрез адв. И.С. срещу Решение № 198641 от 22.08.2019 г. по гр.д. № 62531/2018 г. на СРС в частта, с която К.П. е осъден да заплати на „Т.С.“ ЕАД сумата от 534,50 лв. главница за ТЕ за периода 01.05.2014 г. - 30.04.2017 г., ведно със законна лихва от 28.03.2018 г. до изплащане на вземането, както и мораторна лихва в размер на 45,27 лв. за периода 15.11.2015 г. - 20.03.2018 г. Иска отмяна на акта в обжалваната част по подробно изложени съображения.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не са подадени отговори на горепосочените две жалби.
Съдът, като прецени
събраните доказателства и доводите на страните, приема за установено следното
от фактическа и правна страна:
Обжалваното решение е изцяло валидно, а в обжалваните части допустимо (чл. 269 ГПК).
Предявени са искове по чл. 79, ал. 1 вр.чл. 150, ал. 1 ЗЕ и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
С обжалваното решение е прието, че ответникът е съсобственик на процесния имот и съответно потребител на ТЕ за битови нужди. Дължимата сума от 831,09 лв. за потребена ТЕ в размер на 831,09 лв. следва да се намали със сумата, погасена по давност за периода м. 05.2014 г. - м. 01.2015 г., като така се получава сумата от 534,50 лв. Издаването на обща фактура не променя падежа на месечните задължения по чл. 33 от Общите условия, включени в тази фактура. Недължима е сумата за дялово разпределение (ДР), тъй като от доказателствата се установява, че в процесната сграда няма техническа възможност за прилагане на ДР. Неоспорен е ноторно известния факт, че изравнителните сметки се публикуват на сайта на ищеца, като искът за мораторна лихва върху главницата за ТЕ е частично основателен до размера, посочен от вещото лице - 45,27 лв.
Производството пред СРС е образувано по искова молба, подадена в срока по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК от заявителя и ищец по делото. Със заповедта за изпълнение е разпоредено длъжникът да заплати на заявителя суми на основание и в размери, за които е предявен искът. Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.
За уважаването на иска за топлинна енергия е необходимо проявлението на следния фактически състав: доставена и потребена топлинна енергия (ТЕ) в определено количество, период и цена, която не е заплатена, в топлоснабден имот (в сграда - етажна собственост) на ответник, който е собственик или вещен ползвател на същия имот. За уважаването на иска за мораторна лихва е необходимо ответникът да изпадне в забава през определен период относно погасяването на главния дълг за ТЕ, който е в определен размер.
От договор за доброволна делба от 01.04.1991 г. се установява, че ответникът е собственик на топлоснабдения имот в сграда – етажна собственост, присъединена към топлопреносната мрежа и като клиент на ТЕ за битови нужди е обвързан от валидно облигационно правоотношение с въззивното дружество по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ.
В определението по чл. 140 ГПК липсва произнасяне по искането на ищеца за назначаване на съдебно-техническа експертиза (СТЕ), като актът не е оспорен от ищеца в първото заседание по делото и същото искане не е подновено. Именно от заключението на СТЕ може да се установи количеството на доставена ТЕ през процесния период в процесния апартамент. Тази доставка представлява основанието на претендираните от ищеца суми, чието наличие е изрично оспорено от ответника в отговора на исковата молба и в жалбата му срещу решението в неговата осъдителна част. По делото липсват каквито и да е доказателства за основанието на иска, което прави излишно обсъждането на останалите оплаквания на двамата въззивници относно теченето на погасителна давност за процесните вземания. Поради това исковете за главници за ТЕ и ДР не са доказани по основание. Неоснователността на главния иск за ТЕ влече неоснователност и на обусловения от него акцесорен иск за мораторна лихва върху главницата за ТЕ.
В случая исковете за главница за ТЕ и лихва върху нея са частично отхвърлени поради погасяване по давност на претендираните вземания, а искът за главница за ДР е изцяло отхвърлен, тъй като съдът е приел, че липсва техническа възможност за дялово разпределение в процесната сграда, а не поради това, че не е доказано доставяне на определено количество ТЕ в процесния имот.
С оглед на гореизложеното, обжалваното решение следва да бъде отменено не само в частта, с която ответникът е осъден да заплати на ищеца определени суми за определен период, но и в частта, с която частично са отхвърлени исковете срещу него за главница за ТЕ и лихва върху нея и изцяло е отхвърлен искът за главница за ДР, и да бъде постановено друго решение, с което предявените искове за главница за ТЕ и ДР, както и за лихва върху главницата за ТЕ да бъдат изцяло отхвърлени като недоказани по основание.
По разноските
С оглед изхода на делото и на основание чл. 77 ГПК въззивното дружество следва да бъде осъдено да заплати държавна такса в размер на 50 лв. за въззивната жалба на ответника К.П., комуто е бил назначен особен представител в настоящото производство, който не дължи внасяне на държавна такса за въззивната жалба (т. 7 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС).
По молба по чл. 250 ГПК
Въззивна жалба от 27.08.2019 г. на „Т.С.“ ЕАД в частта относно мораторната лихва върху главницата за ДР представлява молба за допълване на обжалваното решение по иска за същата лихва. В мотивите на акта и в самото решение няма произнасяне по този иск. Делото следва да бъде върнато на СРС с оглед преценка за произнасяне по горната молба по реда на чл. 250 ГПК.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО Решение № 198641 от 22.08.2019 г. по гр.д. № 62531/2018г. на СРС и вместо ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ ИЗЦЯЛО исковете по чл. 79, ал. 1 вр.чл. 150, ал. 1 ЗЕ и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК: ********* срещу К.П.П., ЕГН: ********** за признаване на установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 05.04.2018 г. по ч.гр.д. № 20292/2018 г. на СРС, относно топлоснабдения имот, находящ се в гр. София, ж.к. „*********аб. № 220615:
- 831,09 лв. - цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода 01.05.2014 г. - 30.04.2017 г., ведно със законна лихва от 28.03.2018 г. до изплащане на вземането;
- 107,45 лв. - мораторна лихва върху главницата за периода 15.11.2015 г. - 20.03.2018 г.;
- 36,98 лв. - извършена услуга
за дялово разпределение за периода 01.05.2014
г. - 30.04.2017 г., ведно със законната лихва от 28.03.2018 г. до изплащане на
вземането.
ОСЪЖДА на основание
чл. 77 ГПК „Т.С.“ ЕАД да заплати по сметка на СГС сумата в размер на 50 лв. -
държавна такса за въззивна жалба от 11.09.2019 г. на К.П. срещу горепосоченото
решение.
ВРЪЩА делото на СРС за произнасяне по молба за допълване на горепосоченото решение съобразно гореизложените указания.
Решението e окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.