№ 987
гр. Русе, 23.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Тихомира Г. Казасова
при участието на секретаря В.ена В. Жекова
като разгледа докладваното от Тихомира Г. Казасова Гражданско дело №
20244520107020 по описа за 2024 година
В. П. С. и Ю. Д. С. твърдят, че са наследници на С. Ю. Д. – техен син, починал на
********г., вследствие декомпенсирана чернодробна цироза – Ч. С. чернодробна
недостатъчност (епикриза, издадена от УМБАЛ „Канев“ АД).
На *****г. С. Д. сключил с „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД Договор да
потребителски кредит №*******, по силата на който кредитната институция му
предоставила заем в размер на 10 000 лева при общо дължима сума 13 050.16 лева.
Пояснява, че цената на договора е формирана от Софибор + фиксирана надбавка 5.49% и
ГПР – 7.24%.
Кредиторът поставил условия за отпускане на кредита, а именно имуществена
застраховка и застраховка „Живот“ в негова полза, за което застрахования кредитополучател
дал изрично съгласие посредством Декларация за приемане на застраховането по
застрахователна програма „Кредитна протекция плюс“, пакет Б, подписана на *****г. Във
връзка със застраховките бил предоставен Кратък медицински въпросник и Сертификат за
застраховка „Кредитна протекция Плюс“ пакет Б №******* на застрахователите “Кардиф
Животозастраховане - клон България“, ЕИК: ********, и “Кардиф Общо застраховане - клон
България“, ЕИК: *********. Застрахователите приели, срещу заплащане застрахователна
премия да застраховат кредитополучателите по банкови потребителски кредит, съгласно ОУ
на застраховка „Кредитна протекция Плюс“, администрирани от „Уникредит Кънсюмър
Файненсинг“ ЕАД.
Страните уговорили следните застрахователни покрития: смърт настъпила в резултата
на злополука или заболяване, ТНЗР, ВН, НБРУ. Общият размер на застрахователната премия
възлизал на 792 лева, разсрочена на месечни вноски за срока на договора за потребителски
1
кредит, всяка в размер на 6.60 лева.
Общите условия за застрахователна програма „Кредитна протекция Плюс“ на
кредитополучателите на потребителски кредити, отпуснати от „Уникредит Кънсюмър
Файненсинг“ ЕАД се явявали неразделна част от Групов застрахователен договор за
застрахователни програми „Кредитна протекция плюс“, защита Макс и „66 плюс“ №1/2014
г., сключен между “Кардиф Животозастраховане Клон България“ и „Кардиф Общо
застраховане Клон България“ от една страна, като застрахователи, и “Уникредит Кънсюмър
Файненсинг“ ЕАД, като застраховащ. Застраховка „Кредитна протекция Плюс“ била
сключена при условията на чл.382 от КЗ - застраховка за обезпечение на заем или банков
кредит и предоставяла на застрахованите лица застрахователна защита при настъпване на
рискове посочени в ОУ, в резултат на които застрахованото лице реализира загуба на
обичайния си доход, влияеща неблагоприятно да обслужва кредита си във връзка с който е
сключена застраховката (чл.1 от ОУ).
Съобразно разпоредбата на чл.11 от ОУ, при смърт, застрахователят приел да изплати
остатъчния баланс по кредита към датата на настъпване на смъртта. Клаузата уреждала
сроковете и размера на застрахователното плащане.
В чл.12 били визирани изключенията от застрахователното покритие. Общите за
всички видове рискове изключващи клаузи, освобождавали застрахователите от
застрахователно плащане ако застрахователното събитие е причинено умишлено от
застрахования или от лице, което е съкредитополучател, съдлъжник или поръчител по
отпуснатия кредит, както и случаите, в които при приемане на застраховането или
възникване на събитието са представени неверни или неистински доказателства или
документи, които не потвърждават безспорно, че настъпилото състояние отговаря стриктно
на дефиницията по чл.2 от ОУ. Според клаузата, отговорността на застрахователите се
изключвала по отношение на всички рискове в случай, че застрахователното събитие е в
причинно – следствена връзка с предварително съществуващо заболяване, страдание или
физическо състояние, както и неговите усложнения или рецидив, за които застрахования е
получил медицинско консултиране, диагностициране или лечение в двугодишен период
преди влизане в сила на застраховането, за които застрахования е предоставил на
застрахователя невярна и/или непълна информация или не е обявил при попълване на
медицинския въпросник.
Молителите твърдят, че след като уведомили ответниците за смъртта на сина си,
последните отказали да изплатят застрахователно обезщетение, с мотива, че са налице
изключващите клаузи от ОУ. Банката бенефициер бездействала, тъй като кредитът бил
обезпечен с договорна ипотека, осигуряваща възможността да се удовлетвори от
имуществото на наследниците.
Поддържат, че отказът на застрахователите да изплатят обезщетение е
незаконосъобразен. В тази връзка сочат, че клаузата, ангажираща т.нар. „изключение“ като
неравноправна е нищожна, тъй като налагала извод, че застрахователят никога не би
изплатил дължимото обезщетение. В понятието „застрахователен риск“ - § 1, т.3 от ДР на
КЗ, законодателят акцентирал върху съществуващата вероятност от неблагоприятно засягане
2
на застраховано благо, осъществяването на която е несигурно, неизвестно и независимо от
волята на застраховащия, застрахования или третото ползващо се лице. При сключване на
договор по чл.348 КЗ застрахованият бил длъжен да съобщи на застрахователя всички
известни нему обстоятелства от съществено значение за естеството и размера на риска,
предвид възможността за реална оценка степента на риска. При лична застраховка, касаеща
живота, здравето и трудоспособността на застрахования, били значими обстоятелствата,
позволяващи на застрахователя да извърши преценка относно здравния статус на
застрахования към момента на сключване на договора. С нормата на чл.362, ал.1 КЗ,
законодателят въвел възможността застрахователят да поставя въпроси на застрахования
именно за тези съществени обстоятелства, а на застрахования – задължение да отговори на
поставените въпроси. С ал.2, пр.1 от разпоредбата били изключени от класификацията
„съществени за риска“ обстоятелствата, за които застрахователят не е поставил въпроси.
Считат, че преценката относно здравния статус на застрахования следва да се основава на
информация, събрана по реда на чл.362 КЗ, но не и чрез въпроси за отрицателна
информация към застрахования. Сочат, че неравноправна е тази клауза, която позволява на
търговеца да се освободи от задълженията си по договора по своя преценка, като същата
възможност не е предоставена на потребителя. Твърдят, че в случая, спорната клауза е
именно такава, тъй като позволява на застрахователя да се позове на изключен
застрахователен риск по своя преценка, при смърт настъпила по всяка причина. Предвид
механизма на присъединяване към вече сключен договор с определено съдържание, твърдят,
че застрахованият потребител не е участвал в изготвяне съдържанието на застрахователния
договор и не може да влияе върху предложените от застраховащия и застрахователя условия,
тъй като със съгласието му да бъде застрахован, кредитополучателя договорил ползване на
предложен типизиран застрахователен продукт. Сделката по присъединяване на
кредитополучателя към застрахованите лица била сключена при условия, едностранно
унифицирани от доставчика за всички потенциални негови клиенти. Индивидуално
договорени се явявали единствено размера на застрахователната сума и размера на
годишната премия, но не и покритите рискове, определени според интереса на
застраховащия, като гаранция срещу евентуално неизпълнение на кредитополучателя. Само
по себе си, липсата на индивидуален преговорен процес по останалата част от съдържанието
на този договор и конкретно по това кои неимуществени блага на застрахования ще бъдат
застраховани, предполагало недобросъвестност на доставчика на услугата. За да е налице
неравноправност, опредЕ. клауза следвало да създава значително несъответствие в правата и
задълженията на насрещните страни и то в ущърб на физическото лице, договарящо без
съответни знания и възможност да прецени действителния си индивидуален интерес
(аргумент от чл. 143, ал.1 33П).
Считат, че според условията на застрахователния договор, при настъпила смърт,
застрахователят е следвало да заплати на банката остатъка от кредита към датата на смъртта
на застрахования, а на законните наследници на кредитополучателя – издължените за тяхна
сметка суми по кредита за периода от смъртта на застрахования до момента на депозиране
исковата молба.
3
В. С. твърди, че след смъртта на сина си заплащала вноските по кредита.
Молят съда да постанови решение, с което да осъди “Кардиф Животозастраховане -
клон България“, ЕИК: ********, и “Кардиф Общо застраховане - клон България“, ЕИК:
********* да заплатят на:
- „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, ЕИК ******** със седалище и адрес на
управление: гр.София, ************, представлявано от И. Р. Г. сумата 7568.91 лева –
застрахователно обезщетение по застраховка „Живот“ по програма „Кредитна протекция
Плюс“, пакет Б №******* за периода ********г. – **********г.
- В. П. С., ЕГН ********** сумата 1150 лева – погасени задължения по Договор за
потребителски кредит №*******/*****г., сключен с „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“
ЕАД за периода ********г. – **********г.
В становище вх.№1341/14.01.2025г. конституираният в производството съищец
„Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД сочи, че към 10.01.2025г. задължението по
кредита е погасено изцяло. Пояснява, че на 07.01.2025г. ответникът превел на дружеството
сумата 7793.01 лева за пълно предсрочно погасяване на кредита към датата на
застрахователното събитие – ********г. В подкрепа на твърдението прилага справка за
движение по кредита.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът Кардиф Животозастраховане - клон България“,
ЕИК: ******** е депозирал отговор на исковата молба, в който излага доводи досежно
неоснователността на ищцовите претенции.
Не оспорва наличието на валидно сключен договор, обективиран в Сертификат за
застраховка „Кредитна протекция Плюс“ пакет Б №*******, в който г-н Д. бил включен в
застрахователното покритие по застраховката, в качеството на кредитополучател.
На 04.03.2022г. ищцата уведомила ответника за настъпилото застрахователно събитие
и поискала да бъде изплатено съответното застрахователно обезщетение. Експерти на
ответното дружество разгледали документацията и приели, че в случая се касае за събитие,
което представлява изключен риск. В тази връзка ответникът сочи, че кредитополучателят
страдал от редица психични и поведенчески разстройства, дължащи се на употреба на
алкохол, а системната употреба на алкохол била в пряка причинно – следствена връзка с
причината за смъртта (декомпенсирана чернодробна цироза с алкохолна генеза). Предвид
медицинската документация, застрахователят счел, че г-н Д. некоректно е попълнил
медицинския въпросник, в който не декларирал наличие на здравословен проблем, свързан
със заболявания от психичен и поведенчески характер, въпреки че застрахователят изрично
изброил част от заболяванията, за които не носи риска, между които „нервно – психиатрични
разстройства“ и „неврологични заболявания“.
При наличната информация за здравословното състояние на С. Д., с оглед
приложимите ОУ, молителят бил информиран, че застрахователят не дължи изплащане на
застрахователно обезщетение за събития, които имат причинно – следствена връзка с
предходни заболявания и тези факти са оказали съществено въздействие за настъпване на
събитието.
Ответникът поддържа, че в ОУ към застраховката изрично е предвидена
4
възможността за отказ от изплащане на застрахователно обезщетение. Клаузата на чл.12
регламентирала, че Кардиф не покрива риска „смърт“ при положение, че застрахователното
събитие е в резултат от предварителни съществуващи заболявания, страдание или физическо
състояние, както и неговите усложнения и рецидиви, за които застрахованият е получил
медицинско консултиране, диагностициране или лечение в двугодишния период преди
влизане на застраховката в сила.
Застрахователят намира за неоснователно възражението за нищожност на клаузата на
която базира отказа за изплащане на обезщетение, респективно за нейната неравноправност.
В тази връзка сочи, че има право да предвиди изключения от покритите рискове, като част
от тези изключения са предвидени изрично в КЗ.
В молба вх.№4213/06.02.2025г. ответниците заявяват, че сумата 7793.01 лева, платена
на „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД на 07.01.2025г. е преведена погрешно, поради
което не следва да се приема като признание на иска и/или съгласие за удовлетворяване
претенцията на ищците.
След преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и
приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На *****г. С. Ю. Д. сключил с „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД Договор да
потребителски кредит №*******, по силата на който кредитната институция му
предоставила заем в размер на 10 000 лева при общо дължима сума 13 050.16 лева.
Пояснява, че цената на договора е формирана от Софибор + фиксирана надбавка 5.49% и
ГПР – 7.24%.
Във връзка с договора с ответниците е сключена имуществена застраховка и
застраховка „Живот“ в полза на кредитора по застрахователна програма „Кредитна
протекция плюс“, пакет Б. Приложен е Кратък медицински въпросник и Сертификат за
застраховка „Кредитна протекция Плюс“ пакет Б №******* на застрахователите “Кардиф
Животозастраховане - клон България“, ЕИК: ******** и “Кардиф Общо застраховане - клон
България“, ЕИК: *********. Застрахователите приели, срещу заплащане застрахователна
премия да застраховат кредитополучателите по банкови потребителски кредит, съгласно ОУ
на застраховка „Кредитна протекция Плюс“, администрирани от „УниКредит Кънсюмър
Файненсинг“ ЕАД. Един от покритите застрахователни рискове е „Смърт“, настъпила в
резултат на злополука или заболяване.
В „Медицински въпросник за приемане за застраховане“, С. Д. е отговорил
отрицателно на всички въпроси, включително и тези, свързани с провеждане на лечение,
хоспитализации, прием на медикаменти във връзка с хронично и/или периодично обострящо
се заболяване или изброени заболявания.
С. Ю. Д., починал на ********г. оставил следните наследници по закон: В. П. С. -
майка и Ю. Д. С. – баща.
На 04.03.2022г. ищцата уведомила ответниците за настъпилото застрахователно
събитие. Застрахователят отказал да изплати застрахователно обезщетение с мотива, че е
налице изключение от застрахователното покритие.
През м.януари 2025г. ответникът превел по сметка на „УниКредит Кънсюмър
5
Файненсинг“ ЕАД сумата 7793.01 лева за пълно предсрочно погасяване на кредита към
датата на застрахователното събитие – ********г. Един месец по-късно застрахователят
поискал да му бъде възстановена сумата. Мотивирал искането с твърдение, че е допусната
грешка.
Безспорно е, че наследодателят на ищците В. и Ю. С. е починал в УМБАЛ „Канев“
вследствие „Декомпенсирана чернодробна цироза – Ч. С. Чернодробна недостатъчност“.
Установено е, че С. Д. е страдал от хронична чернодробна болест, асоциирана с употреба на
алкохол, стеатоза на черния дроб, стеатохепатит, хепато-спленомегалия, стеатохепатит
наближаващ цироза, портална хипертония, декомпенсирана чернодробна цироза.
Заболяването е прогресирало от повишени трансаминази и леки морфологични промени
през 2018г. до декомпенсирана цироза през 2022г., в резултат на което е настъпил и леталния
изход. Диагнозата „Тревожно депресивно разстройство“ се споменава за пърли път на
08.10.2018г. като придружаващо заболяване.
В периода ********г. – **********г. наследниците на С. Д. са погасили по кредита
общо 1270 лева, от които: 838.83 лева – главница; 376.65 лева – редовна лихва; 25.12 лева -
лихва за просрочие и 29.40 лева – разсрочена лихва за гратис.
Установеното, фактическа обстановка налага следните правни изводи:
С оглед твърдяните юридически факти, от които произтича претендираното право и
петитума, съдът квалифицира правно предявените обективно съединени искове по чл.134 от
ЗЗД във вр.с чл.382, ал.3 и чл.456, ал.1 от КЗ.
По иска с правно основание чл.134 ЗЗД, вр.чл.382, ал.3 КЗ:
Ищците претендират, като наследници на кредитополучателя по договор за кредит,
изплащане на застрахователно обезщетение от застрахователя по договор, поради
бездействие на кредитната институция и неупражняване на имуществени права спрямо
застрахователя, към момента на настъпване на застрахователното събитие. Съгласно чл.382
КЗ при застраховка, сключена в полза на кредитор, между застраховател и застраховащ,
който е кредитор на трето лице – длъжник, при настъпване на застрахователното събитие
застрахователят отговаря пред кредитора до размера на застрахователната сума за
непогасената част от задължението, за обезпечението на което е сключен застрахователния
договор. Съгласно ал.3 на правната норма, в случай на смърт на длъжник – застраховано
лице по застрахователен договор по повод негово имуществено благо, кредиторът е длъжен
да предприеме с грижата на добър стопанин всички необходими действия, относно
претендирането и изплащането от страна на застрахователя на застрахователната сума по
застрахователния договор. В случая кредитната институция не е предприела действия по
получаване застрахователното обезщетение, с което е накърнила интереса на ищците,
встъпили в правата на застрахованото лице.
Спорът между страните се свежда до това, дали смъртта на наследодателят на ищците
е покрит риск; резултат ли е от предварителни съществуващи заболявания, за които
застрахованият е получил медицинско консултиране, диагностициране или лечение, преди
влизане на застраховката в сила и за които застрахованият не е предоставил информация;
неравноправна ли е клаузата, относно изключени застрахователни рискове и покритие.
6
При сключването на договор по чл.348 КЗ застрахованият е длъжен да съобщи на
застрахователя всички известни му обстоятелства, които имат съществено значение за
естеството и размера на риска. Това е от значение за преценката относно степента на риска.
В своята практика ВКС приема, че когато личната застраховка касае живота, здравето и
трудоспособността на застрахования, обстоятелствата имащи съществено значение са тези,
позволяващи на застрахователя да извърши преценка относно здравния статус на
застрахования към момента на сключване на договора. Поради това, с чл.362, ал.1 КЗ,
законодателят е въвел възможността за застрахователя да поставя въпроси на застрахования
за съществените обстоятелства; въвел е задължение за застрахования да отговори, когато
такива въпроси са поставени; изключил е от класификацията „съществени за риска“ тези
обстоятелства, за които застрахователят не е поставил въпроси (чл.362, ал.2, пр.1 КЗ).
От релевираните в хода на производството доказателства е видно, че С. Д. е
диагностициран със здравословни проблеми, асоциирани със злоупотреба с алкохол на
18.09.2018г., т.е. след сключване на договора за застраховка и попълването на въпросника
(*****г.). Отговаряйки на поставените в медицинския въпросник въпроси,
кредитополучателят не е целял прикриване и премълчаване на факти и обстоятелства,
водещи до отказ от застраховане или до основание за отказ от застрахователно покритие.
Тревожно – депресивното разстройство, от което е страдал наследодателя на ищците, също е
констатирано след сключване на застрахователния договор – на 08.10.2018г.
Следователно не е налице една от предпоставките, визирани в чл.12 от ОУ –
застрахованият да е предоставил на застрахователя невярна и/или непълна информация или
да не е обявил съответните обстоятелства при попълването на медицинския въпросник.
Изложеното води до извод, че претенцията е основателна и следва да бъде уважена,
като ответниците бъдат осъдени да заплатят солидарно на Уникредит Кънсюмър
Файненсинг“ ЕАД, ЕИК ******** сумата 7568.91 лева – застрахователно обезщетение по
застраховка „Живот“ по програма „Кредитна протекция Плюс“, пакет Б №******* за
периода ********г. – **********г.
По иска с правно основание чл.456 КЗ:
Правната норма дава право на наследниците на застрахования, които не са били
страна по застрахователния договор за искат възстановяване на платените от тях суми по
кредита при настъпило застрахователно събитие.
Установено е, че в периода ********г. – **********г. наследниците на С. Д. са
погасили по кредита общо 1270 лева, поради което претенцията за заплащане сумата 1150
лева, като основателна и доказана по размер следва да бъде уважена.
По разноските:
Предвид изхода на спора, съобразно разпоредбата на чл.78, ал.1 ГПК в тежест на
ответниците са направените от ищеца разноски по делото в размер на 3058.76 лева (списък
по чл.80 ГПК). Съдът намира за неоснователно, релевираното от ответната страна
възражение по чл.78, ал.5 ГПК, тъй като претендираното адвокатско възнаграждение е
съобразено с фактическата и правна сложност на спора и извършените от пълномощника на
ищците процесуални действия.
7
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА “Кардиф Животозастраховане - клон България“ КЧТ, ЕИК: ********, и
“Кардиф Общо застраховане - клон България“, ЕИК: *********, двата клона със седалище и
адрес на управление: гр.София, **********, представлявани от М. К. да заплатят солидарно
на „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, ЕИК ******** със седалище и адрес на
управление: гр.София, ************, представлявано от И. Р. Г. сумата 7568.91 лева –
застрахователно обезщетение по застраховка „Живот“ по програма „Кредитна протекция
Плюс“, пакет Б №******* за периода ********г. – **********г.
ОСЪЖДА “Кардиф Животозастраховане - клон България“ КЧТ, ЕИК: ********, и
“Кардиф Общо застраховане - клон България“, ЕИК: *********, двата клона със седалище и
адрес на управление: гр.София, **********, представлявани от М. К. да заплатят солидарно
на В. П. С., ЕГН ********** сумата 1150 лева – погасени задължения по Договор за
потребителски кредит №*******/*****г., сключен с „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“
ЕАД за периода ********г. – **********г.
ОСЪЖДА “Кардиф Животозастраховане - клон България“ КЧТ, ЕИК: ********, и
“Кардиф Общо застраховане - клон България“, ЕИК: *********, двата клона със седалище и
адрес на управление: гр.София, **********, представлявани от М. К. да заплатят на В. П.
С., ЕГН ********** разноски по делото в размер на 3058.76 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Русенски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
8