РЕШЕНИЕ
Номер 526/16.09. Година 2019 Град Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд Втори наказателен състав На девети септември Година 2019 В публичното заседание в следния състав:
Председател: Петя Котева
Съдебни заседатели:
Секретар Катя Василева
като разгледа докладваното от съдията административно-наказателно дело № 00983 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалван е електронен фиш (ЕФ) серия К, № 2445106 на ОД на МВР-Перник, с който на С.И.С., ЕГН **********, в качеството му на законен представител на „*******” ООД, ЕИК *******е наложено административно наказание глоба в размер на 600 лв (шестотин лева) на основание чл. 189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) за нарушаване на чл. 21, ал.1 от същия закон, извършено на 18.12.2018 г. в 15:25 часа, в гр.Перник, кв.Бела вода, на път І-6, км 74+800 в посока към гр. София, тъй като при ограничение от 50 км/ч валидно за населено място, е управлявал лек автомобил „Ленд Ровер Рейндж Ровер Спорт“ с рег. № *******със скорост от 91 км/ч, при което превишението е 41 км/ч и е установено с автоматизирано техническо средство № 11743d0.
По изложени в жалбата доводи жалбоподателят С.И.С., чрез процесуалния си представител адв. В.Б. ***, моли ЕФ да бъде отменен, тъй като е издаден в нарушение на закона и процедурните правила. Акцентира, че неправилно е било използвано автоматизираното техническо средство, поради което не е следва да се ангажира административната отговорност на нарушителя с издаването на процесния фиш. Лансира тезата, че ЕФ не съдържа подпис на длъжностното лице, което е въвело данните в него, като не е посочена и дата на издаване, което е от значение за изчисляване давностните срокове и извършване на преценка за приложение на по-благоприятен закон при евентуално настъпили законодателни промени. Сочи още, че нарушението не е достатъчно ясно описано, както и че не са налице данни кой, кога, на кое място е инсталирал процесното автоматизирано средство. В хода на съдебното производство адв. В.Б. поддържа жалбата на изложените основания, като предлага същата да бъде уважена. Жалбоподателят С.И.С. лично не участва в производството пред съда.
Въззиваемата страна ОД на МВР-Перник–редовно призована, не изпраща представител за съдебно заседание.
Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства и служебно провери правилността на обжалвания ЕФ намира за установено следното:
Жалбата е подадена от лице, имащо правен интерес и в срок, а разгледана по същество е неоснователна.
От фактическа страна:
На 18.12.2018 г. в 15:25 часа в гр. Перник, кв.Бела вода, на път І-6, км 74+800 с посока на движение към гр. София, преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средство с вградено разпознаване на номера и комуникации тип „ARH CAM S1“ с автоматизирано техническо средство за измерване на скоростта № 11743d0 заснело лек автомобил „Ленд Ровер Рейндж Ровер Спорт“ с рег. № *******със скорост от 94 км/ч при разрешена такава от 50 км/ч, валидна за населено място.
След
преустановяване на извършвания контрол на скоростния режим на движещите се МПС
на посочената дата и място, полицейският служител Р. Атанасов-на длъжност „мл.автоконтроьор” в сектор „Пътна полиция” в ОД на МВР -Перник
изготвил протокол съгласно чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 18.12.2018 г.
за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение, който бил регистриран на
20.12.2018 г. с № 1158р-8694.
При направена справка в централна база–КАТ било установено, че цитираният автомобил, чиято скорост на движение е отчетена, е собственост на „*******” ЕООД, а като ползвател на същия е посочено „*******” ООД, ЕИК *******. Предвид обстоятелството, че дружеството се представлява от С.И.С. и С.М.С.заедно и поотделно, за адресат на административната санкция е посочен жалбоподателя, в чието отсъствие, съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП е издаден процесния ЕФ. С обжалвания фиш отчетената скорост била редуцирана на 91 км/ч, предвид приспадане на допустимата техническа грешка при измерването на скоростта, т.е. превишаването на максимално допустимата скорост на движение било с 41 км/ч, поради което и за нарушаване на чл. 21, ал.1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено на основание чл. 189, ал.4, вр. чл. 182, ал.1, т.5 от ЗДвП административно наказание глоба в размер на 600 лв (шестотин лева). С.С. не се възползвал от правото си на възражения по чл.189, ал.6 от ЗДвП, а обжалвал същия с процесната жалба пред съда.
По доказателствата:
Съдът възприе гореизложената фактическа обстановка за установена по несъмнен начин, предвид приетите писмени доказателства, а именно:
Справката от централна база данни- КАТ, доказва, че лек автомобил „Ленд Ровер Рейндж Ровер Спорт“ с рег. № *******е собственост на „*******” ЕООД, като ползвател на същия е „*******” ООД, ЕИК *******. Въпросното превозно средство е било предоставено на лизинг на последното, предвид кредитираното по делото писмо от лизингодателя, входирано в Районен съд Перник с рег. № 22325/06.08.2019 г., което не се и оспорва от жалбоподателя. Разпечатката от показанията на автоматизираното техническо средство - статичното изображение с № 0047742, установява, че на 18.12.2018 г. в 15:25 часа автомобил с рег. № *******е засечен със скорост от 94 км/ч, която съвпада с обективираната такава от 91 км/ч в процесния фиш, предвид приспаднатия толеранст. Съдебният състав кредитира към доказателствения материал протокола от 18.12.2018 г. за използване на автоматизираното техническо средство, съгласно чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5125 от 07.09.2017 г. доказващо, че преносимата система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации, тип ARH CAM S1 е вписана в регистъра на одобрените за използване средства за измерване под № 5126, протокол за последваща проверка № 55-С-ИСИ от 11.10.2018 г. и приложение, издадено от производителя за техническите и метрологични характеристика на процесната система.
От правна страна:
Обжалваният ЕФ е издаден от компетентен орган съгласно чл. 189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП, тъй като ОД на МВР-Перник е съответната териториалната структура на Министерство на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението – км 74+800 на път І-6, намиращ се в кв. Бела вода в гр. Перник.
От приложената
справка за собствеността на лек автомобил „Ленд Ровер Рейндж Ровер
Спорт“ с рег. № *******е видно, че същият е собственост на „*******”
ЕООД. Не се спори, че собственикът по занятие е лизингодател, който
предоставя на лизинг автомобили. Същият се е възползвал от предоставената му
правна възможност в чл.4, ал.3 от Наредба № І-45 от 24.03.2000 г. за
регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно
отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторни превозни
средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за
регистрираните пътни превозни средства, тъй като при регистрацията на
автомобила е посочил юридическото лице, което използва превозното средство по
силата на договор за лизинг, а именно „*******” ООД, ЕИК *******. Нормата на
чл. 188, ал.1 от ЗДвП е категорична, че собственикът или този, на когото е
предоставено моторното превозно средство отговаря за извършеното от него
нарушение, т.е. отговорността за такова нарушение може да бъде ангажирана или
на собственика или на този, на когото е предоставен автомобила. След като е
безспорно установено, предвид писмо от „*******”
ЕООД, входирано в Районен съд Перник с рег. №
22325/06.08.2019 г., че въпросния автомобил е предоставен на лизинг на „*******”
ООД, ЕИК *******, поради което и при неговата регистрацията е направено
вписването в централна база–КАТ, че
ползвател на същия е посочения търговец, то правилно процедурата е била
насочена срещу лизингополучателя, на когото въпросното
превозно средство е предоставено за ползване на валидно правно основание.
Доколкото дружеството, видно от справката в търговския регистър е с
регистрирани двама управители - С.И.С. и С.М.С., които го представляват заедно
и поотделно, то без значение е спрямо кое от двете лица, в качеството му на
законен представител ще е адресиран фиша. Ето защо и правилно в съответствие с
разпоредбата на чл.189, ал.5, вр. чл. 188, ал. 2 от ЗДвП е била ангажирана административнонаказателна отговорност на жалбоподателя.
От страна на С.С.
не се навеждат и възражения, че друго лице е извършило нарушението, както и не
са налице доказателства за евентуално упражняване, в законовия 14-дневен срок
от получаване на фиша, на правото по чл. 189, ал.5 и ал.6 от ЗДвП. Съдът прие
като довод, че не са налице последно посочените хипотези, и самия факт, че
подадената жалба е именно срещу процесния ЕФ.
Съдът не приема възраженията на процесуалния представител на жалбоподателя, че ЕФ е незаконосъобразен и необоснован, тъй като не съдържа точни данни за неговия издател, не съдържа дата на издаване и описание на нарушението, като съображенията са следните:
Общите правила на ЗАНН относно съдържанието на едно наказателно постановление, за да бъде то законосъобразно, не намират приложение в процесния случай, защото приравняването с ЕФ се свежда единствено до правните последици произтичащи от влизането в сила на двата акта, но не и до процедурни изисквания свързани с издаването им и очертаването на съдържанието им. В чл.189, ал.4 от ЗДвП законодателят изрично и изчерпателно е изброил реквизитите, които следва да съдържа ЕФ, а именно - териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане, като образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи. Затова липсата на означена дата на издаване, посочване на длъжностно лице, което е попълнило данните в ЕФ и полагането на подпис от негова страна, както и подробно описание на нарушението, след като остават извън задължителните реквизити в чл.189, ал.4 от ЗДвП, не представляват нарушения на процесуалните изисквания към формата и съдържанието на обжалвания ЕФ, поради което и същият е законосъобразен. В тази насока настоящият състав отбелязва, че приложимостта на ЗАНН е посочена единствено при обжалването на електронните фишове – аргумент от чл.189, ал.8 от ЗДвП, поради което и спазването на давностните срокове по чл.34 от ЗАНН касаят съставянето на акт за установяване на административно нарушение и издаването на наказателно постановление и са неприложими при санкционирането на нарушения по реда на облекчената процедура по чл.189, ал.4 от ЗДвП. Възможността за упражняване на съдебен контрол за спазване на преклузивните срокове по чл.11 от ЗАНН, препращащ към уредбата относно погасяването на наказателното производство по давност в НК не е преклудирана от липсата на дата на издаване на ЕФ, тъй като меродавна за тях е датата на извършване на деянието съобразно изготвения видеоклип. Ето защо и не е основателно възражението, че неозначена дата на издаване на ЕФ засяга възможността за изчисляване на съответните давностни срокове. Преценката относно последвал по-благоприятен закон също не е възпрепятствана, тъй като прилагането на принципа в чл.3, ал.2 от ЗАНН не е ограничено до датата на издаване на ЕФ, а до неговото влизане в сила.
Съдът констатира, че атакувания ЕФ съдържа и надлежно
описание на нарушението, каквото изискване съдържа разпоредбата на чл. 189,
ал.4 от ЗДвП. Описано е мястото на нарушението, като са посочени данни за
наименованието на пътя, пътния участък, който е бил обхванат от
автоматизираното техническо средство, посоката на движение, като изрично е
посочено, че се касае за населено място, където максимално разрешена скорост е от 50 км/ч.
Безспорно установено е по делото, че процесното нарушение е заснето с преносима сиситема за контрол на скоростта на моторни превозни средства тип „ARH CAM S1“ с автоматизирано техническо средство за измерване на скоростта № 11743d0. Същата е одобрен на 07.09.2017 г. тип средство за измерване съгласно приетото като писмено доказателство удостоверение № 17.09.5126, издадено от Българския институт по метрология, като същевременно е отговаряла на съответните технически изисквания, предвид приобщения към доказателствения материал протокол за проверка № 55-С-ИСИ от 11.10.2018 г. на отдел „Изпитване на средства за измерване” към Българския институт по метрология, удостоверяващ последваща проверка за нейната годност съгласно чл. 38 от Закона за измерванията. Предвид изложеното по-горе съдът приема, че използването на заснемащото автоматизирано техническо средство е станало при спазване на изискванията за техническата изправност на измервателния уред. По категоричен начин се доказа, че процесната преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства работи в автоматичен и автономен режим, без участие и намеса от служител, който само разполага техническото средство, въвежда необходимите параметри за контрол и изключва същото при приключване на работа. Самата система измерва скоростта на преминаващите автомобили, като заснема само тези, движещи се с превишена скорост и автоматично разпознава регистрационния номер на МПС-то. В приложението, което е неразделна част към удостоверението за одобрен тип като средство за измерване на процесната система подробно е описана процедурата по обработване на данните, които са получени от лазерния модул, като събраните данни не могат да бъдат променени от човешки фактор. Пълното наименование на използваната система е посочено в изготвения протокол по чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., където е индивидуализиран и номера на автоматизираното средство 11743d0. Именно последният е изписан и в обжалвания ЕФ. От съдържанието на кредитирания по делото като писмено доказателство протокол по чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., който е официален документ, се установява по несъмнен начин, използването на автоматизираното средство именно на мястото на извършване на нарушението - км 74+800 на път І-6, намиращ се в кв.Бела вода в гр. Перник, като изрично е посочено и че се касае за населено място, където максимално разрешена скорост е от 50 км/ч. Същевременно и в самата разпечатка на изготвеното статично изображение с № 0047742 на която е заснет процесния автомобил са създадени автоматично данни, сочещи, че извършеното заснемането на нарушението с автоматизираното техническо средство е осъществено в гр. Перник, кв. Бела вода. Същата кореспондира и с писмо изх. № 11-00-50 от 29.07.2019 г. на Областно пътно управление Перник от което е видно, че процесния км 74+800 на път І-6 попада в рамките на населеното място гр. Перник, намиращ се в кв.Бела вода в гр. Перник. Ето защо съдът приема за безспорно доказано, че ограничението на скоростта на процесното място е общоважимото такова за населено място – 50 км/час. Разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП е категорична, че когато самото нарушение е установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган на нарушителя се издава ЕФ. Това е специална норма по отношение на разпоредбите, регулиращи общия ред за налагане на административно наказание по ЗАНН, като същата дерогира приложението на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
Не е спорно, че за използването на автоматизираното техническо средство на процесното място е изготвен приложения по административнонаказателната преписка протокол съгласно чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. От неговото съдържание се установява, освен мястото на което е бил извършван, и посоката на движение на контролираните моторни превозни средства, която е в посока към гр. София, режимът на измерване, който е бил стационарен, посоката на задействане - приближаващи автомобили, както и че контролът се е извършил за времето от 14:10 часа до 16:40 часа. Конкретизирания по недвусмислен начин времеви отрязък през който системата е работила налага извод, че непосочването на конкретните номера на първото и на последното изображение, които са били заснети, не съставлява достатъчно основание да се приеме, че процедурата по издаване на ЕФ е опорочена или материалният закон е приложен неправилно, след като възпроизведения час на заснемане на процесната снимка – 15:25 часа е именно в периода през който системата е била експлоатирана. В протокола изрично е отбелязано и обстоятелството, че се касае за общо ограничение на скоростта от 50 км/ч, регламентирано за населено място Тук е мястото съдът да посочи, че направените бланкетни възражения в жалбата за незаконосъобразност на ЕФ относно липсата на данни кое лице, кога, къде е инсталирало автоматизираното техническо средство са неоснователни, тъй като същите подробно са отразени в протокола по чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. От съдържание на този документ е видно, че той е изготвен от служителя Р.Атанасов, който го е подписал. Същият е определен със заповед № 313-з-461 от 12.03.2018 г. на Директора на ОД на МВР Перник да осъществява дейност по заснемане на нарушения на правилата за движение по пътищата със стационарно преносими уреди за контрол на скоростта, след като е бил обучен за работа с тях, с оглед Заповед № 8121З-205 от 27.02.2018 г. на Министъра на МВР, с която са утвърдени„Организационно-технически правила за работа със стационарно преносими уреди за контрол на скоростта” и „Ръководство за работа на потребителите (администратори) със стационарно преносими уреди за осъществяване на контрол на пътното движение „ARH CAM S1“ и протокол с рег. № 1158р-1893 от 22.03.2018 г. на Началник сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР Перник.
Съдът намира за безспорно установено, че посочената в статичното изображение с № 0047742 (което представлява веществено доказателствено средство от категорията на визираните в чл. 189, ал.15 от ЗДвП) скорост от 94 км/ч, с която се е движел автомобилът на жалбоподателя към момента на констатиране на нарушението, е точно измерената от автоматизираното техническо средство. В ЕФ коректно е приспаднат в полза на нарушителя толеранса от допустимата техническа грешка при измерването на скоростта, като същата е редуцирана на 91 км/ч, като е конкретизирана и разликата между засечената и разрешената скорост - 41 км/ч. Ето защо и горното несъответствието между съдържанието на направения запис и издадения въз основа на него ЕФ не представлява съществено нарушение на процедурата, още повече, че скоростта за която е наказан жалбоподателя е по-благоприятна, предвид приспадането на пълния толеранс от допустимата техническа грешка, като двете попадат в една и същата санкционна норма – чл. 182, ал1, т.5 от ЗДвП.
Данните в протокола по чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г, ведно с приобщения снимков материал от записа, който съгласно чл. 189, ал.15 от ЗДвП представлява годно веществено доказателствено средство в административнонаказателния процес, съответстват на посочена за нарушена от жалбоподателя разпоредба – чл. 21, ал.1 от ЗДвП, а именно, че деянието е извършено в населено място при валидното за него общо ограничение на скоростта от 50км/ч, което изрично е вписано при описание на нарушението. Именно срещу така предявените с ЕФ факти се е защитавал жалбоподателя, поради което и той е можел да реализира в пълен обем правото си на защита.
По вида и размера на наказанието:
Санкцията за неизпълнение на задължението по чл. 21, ал.1 от ЗДвП е установена в разпоредбата на чл. 189 ал.4, вр. с чл. 182, ал.1 от ЗДвП. Последната разпоредба от своя страна диференцирана нейния размер (в шест отделни точки), в зависимост от превишената стойност на скоростта. Деянието на жалбоподателя е санкционирано на основание чл.189, ал.4, вр. с чл. 182, ал.1, т.5 от ЗДвП, която предвижда точно фиксирано по вид и размер наказание - глоба от 600 лева, каквато е била и наложена на С.И.С.. Посочената разпоредба обвързва наказващия орган при реализиране отговорността на нарушителя и изключва възможността му за преценка на обстоятелствата по чл.27, ал.2 от ЗАНН.
С оглед гореизложеното съдът намира, че при издаването на обжалвания ЕФ
не е допуснато съществено нарушение на процесуалния и материалния закон, поради
което прие, че е законосъобразен, което води до неговото потвърждаване.
Мотивиран от гореизложеното горното и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К, № 2445106 на ОД на МВР-Перник, с който на С.И.С., ЕГН **********, в качеството му на законен представител на „*******” ООД, ЕИК *******е наложено административно наказание глоба в размер на 600 лв (шестотин лева) на основание чл. 189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.5 от Закона за движението по пътищата за нарушаване на чл. 21, ал.1 от същия закон, извършено на 18.12.2018 г. в 15:25 часа, в гр.Перник, кв.Бела вода, на път І-6, км 74+800 в посока към гр. София, тъй като при ограничение от 50 км/ч валидно за населено място, е управлявал лек автомобил „Ленд Ровер Рейндж Ровер Спорт“ с рег. № *******със скорост от 91 км/ч, при което превишението е 41 км/ч и е установено с автоматизирано техническо средство № 11743d0.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Перник в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по реда на глава дванадесета от АПК.
Председател:/п/
Вярно с оригинала,
ИГ