Р Е Ш Е Н И
Е № 312
гр. Пловдив, 15.11.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, IІ търговски състав,
в открито заседание на втори ноември през две хиляди и осемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕСТОР
СПАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ БРУСЕВА
РАДКА ЧОЛАКОВА
при секретаря КАТЯ МИТЕВА като разгледа докладваното от съдия Емилия
Брусева въззивно търг. дело № 499 по описа за 2018 год. и за да се произнесе
взе предвид следното:
Производство по чл.258 и сл.
от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от ЗК „Л.И.” АД – ****, ЕИК *********
– чрез пълномощника на дружеството адв. В.Д. със съдебен адрес:***, ****против
решение №245/03.05.2018г., постановено по търг.д. № 408/2017г. по описа на Окръжен
съд – П., в частта, с която е осъдено ЗК „Л.И.” АД – гр. С. да заплати на Г.Б.Б.
ЕГН ********** ***, както и да заплати на Й.И.И. ЕГН ********** /починал в хода
на производството като на негово място е конституиран правоприемника му И.Й.И./
- на всеки от двамата - разликата над 100 000 лева до 170 000 лева - обезщетение
за неимуществени вреди за претърпените от всеки от тях болки и страдания в
резултат на причинената смърт на сина им П. Й.И., починал при пътно –
транспортно произшествие, настъпило на **.**.****г., предизвикано от виновен
водач Д. Р. М. при управление на лек автомобил марка *** ****, с рег. №* **** **, рискът от настъпването на което застрахователно
събитие е бил покрит със сключването на договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите”, сключен със ЗК “Л.И.“ АД със
застрахователна полица №**/**/************ от 04.11.2015г., ведно
със законната лихва върху сумата, считано от 23.05.2017г. до окончателното и изплащане,
както и в частта, с която ЗК „Л.И.“ АД е осъдено да заплати 10 410.312
лева – адвокатско възнаграждение на адв. А.С. при условията на чл.38 ал.1 т.2
от ЗА за осъществено безплатно представителство на ищците по делото, а по
бюджета на съда – държавна такса в размер на 13 783.32 лева и 520 лева –
разноски за експертизи. В жалбата са изложени оплаквания за необоснованост на
решението и за нарушение на материалния закон. Моли съда да отмени обжалваното
решение и да отхвърли предявените искове за разликата над 100 000 лева,
над който размер счита претенциите за прекалено завишени, а уважаващото ги
решение – несъобразено с критериите за справедливост.
Въззиваемите страни Г.Б.Б. ЕГН ********** *** и Й.И.И.
ЕГН ********** /починал в хода на производството като на негово място е
конституиран правоприемника му И.Й.И./ – чрез адв. А.С. с адрес: *** ****изразяват
становище за неоснователност на жалбата.
Постъпила е въззивна жалба и от Г.Б.Б. ЕГН ********** ***,
както и да заплати на Й.И.И. ЕГН ********** /починал в хода на производството
като на негово място е конституиран правоприемника му И.Й.И./ против същото
първоинстанционно решение №245/03.05.2018г., постановено по търг.д. №
408/2017г. по описа на Окръжен съд – П., в частта, с която са отхвърлени
предявените от ищците Г.Б.Б. ЕГН ********** ***, и Й.И.И. ЕГН **********
/починал в хода на производството като на негово място е конституиран
правоприемника му И.Й.И./ против ЗК „Л.И.“ АД – гр. С. искове за заплащане на
обезщетения за неимуществени вреди за претърпените от всеки от тях болки и
страдания в резултат на причинената смърт на сина им П. Й.И., починал при пътно
– транспортно произшествие, настъпило на **.**.****г., предизвикано от виновен
водач Д. Р. М. при управление на лек автомобил марка *** ****, с рег. №* **** **, рискът от настъпването на което застрахователно
събитие е бил покрит със сключването на договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите”, сключен със ЗК “Л.И.“ АД със
застрахователна полица №**/**/************ от 04.11.2015г., за разликата над уважения размер от
170 000 лева до пълния предявен размер от 200 000 лева за всеки от
тях, в частта с която са отхвърлени претенциите за заплащане на законна лихва
за периода **.**.****г. – 22.05.2017г. върху всяко от обезщетенията за
неимуществени вреди, както и върху присъденото на Г.Б. обезщетение за
имуществени вреди в размер на 4 575.80 лева. В жалбата са изложени
съображения относно противоречие на обжалваното решение с материалния закон и
неудовлетворяване на критерия за справедливост при определяне на размера на
дължимите обезщетения за неимуществени вреди. Молят съда да отмени решението в
обжалваната му част като уважи изцяло предявените искове и присъди законна
лихва върху обезщетенията, считано от **.**.****г. до окончателното им
изплащане. Претендира се по реда на чл.38 ал.1 т.2 от ЗА за осъществено
безплатно представителство на ищците по делото и пред въззивния съд да бъде
определено възнаграждение за адв. А.С. и съответно – осъждане на ответника за
заплащането му.
По тази въззивна жалба не е постъпил писмен отговор от
ответника.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства
и доводите на страните, намира за установено следното:
Обективно и субективно съединени искове с правно
основание чл.432 ал.1 и чл.497 от Кодекса за застраховането във връзка с чл.84,
ал.3 от ЗЗД.
Ищците Г.Б.Б. ЕГН ********** *** и Й.И.И. ЕГН ********** ***
/починал в хода на производството като на негово място е конституиран
правоприемника му И.Й.И./ твърдят, че на **.**.****г., на път **-** между гр. П. и гр.
А., е настъпило пътно – транспортно произшествие, при което е починал сина им П.
Й.И.. Твърдят, че автомобилната катастрофа е причинена от Д. Р. М. при управление на лек автомобил марка
*** ****, с рег. №* **** **. Твърдят, че ПТП е причинено от
водача М., поради неоправдано навлизане в насрещната лента за движение и поради
шофиране със скорост, несъобразена с пътната обстановка и надвишаваща
законоустановеното ограничение. Твърдят, че смъртта на сина им е пряка и
непосредствена последица от пътно транспортното произшествие. Твърдят, че наказателното
производство по дознание №449/2016г. е прекратено с Постановление от
04.01.2017г., водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.343 ал.1
б. „в“във вр. с чл.342ал.1 от НК относно причинена смърт по непредпазливост на
повече от едно лице – Д. М., М. Г. и П. И.. Твърдят, че вследствие на
причинената смърт на сина им са понесли неимуществени вреди – шок, чувство на
гняв и безпомощност, отчаяние, тревожност, загуба на смисъла за съществуване,
интензивно вътрешно напрежение, загуба на апетит и емоционална неустойчивост. Твърдят,
че към датата на ПТП гражданската отговорност на причинителя на вредите е била
предмет на застраховка „Гражданска отговорност” при ответника ЗК „Л.И.“ АД.
Молят съда да осъди ответника ЗК „Л.И.“ АД– гр. С. да им
заплати по 200 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди за
претърпените от всеки един от тях болки и страдания в резултат на причинената
смърт на сина им П. Й.И., починал при пътно – транспортно произшествие, станало
на **.**.****г., предизвикано от виновен водач Д. Р. М. при управление на лек
автомобил марка *** ****, с рег. №* **** **, рискът от настъпването на което
застрахователно събитие е бил покрит със сключването на договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, сключен със ЗК “Л.И.“
АД със застрахователна полица №**/**/************ от 04.11.2015г.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от **.**.****г. до
окончателното и изплащане, както и разноските по делото.
Ответникът ЗК „Л.И.” АД – ****, ЕИК ********* оспорва предявените
искове. Не се оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по
застраховка „гражданска отговорност”. Възразява относно твърденията за механизма
на процесното ПТП, наличието на противоправно поведение от страна на водача на
лекия автомобил *** ****, с рег. №* **** **. Твърди такова и от страна на водача
на другия лев автомобил Д. С. с рег № ** **** **, в който е пътувал сина на ищците.
Твърди липса на причинно – следствена връзка между ПТП и причинените телесни
увреждания, довели до смъртта на П. И.. Прави
възражение за съпричиняване от страна на починалия, тъй като твърди, че той е
бил без поставен обезопасителен колан и по този начин сам се е поставил в
рискова ситуация. Счита претендираното обезщетение за прекомерно завишено по
размер и неотговарящо за критериите за справедливост.
Първоинстанционният съд е намерил претенциите на ищците
за обезщетение за неимуществени вреди за основателни до размер от 170 000 лева
и я е отхвърлил за разликата до пълните предявени размери от по 200 000
лева. В частта относно претенцията на Г.Б. за заплащане на обезщуетение за
имуществени вреди решението не е обжалвано и не е предмет на въззивното
производството. Предмет обаче се явява частта, с която е отхвърлена претенцията
за заплащане на лихва за забава върху обезщетението за имуществени вреди за
периода **.**.****г. – 22.05.2017г. , както и за заплащане на лихва за забава
върху обезщетението за неимуществени вреди за периода **.**.****г. –
22.05.2017г.
Видно от представеното писмо и приложената към него
обратна разписка за връчването му, ищците са отправили писмена застрахователна
претенция да ЗК „Л.И.“ АД за заплащане на застрахователно обезщетение. Не се
спори, че това искане е достигнало до ответника на 22.02.2017г. С писмо от
01.06.2017г. той е отправил до тях предложение за сключване на споразумение. До
сключване на такова не се е стигнало, поради несъгласие на ищците с размера на
определеното им обезщетение от по 65 000 лева за неимуществени вреди и в
размер на 1055.80 лева – за имуществени вреди. Горното води до извод за наличие
на предпоставките по чл.380 от КЗ относно допустимостта на преките искове на
ищците против застрахователя.
Видно от материалите по приложеното по делото Дознание
№449/2016г. на * –во РУ – П. и Постановление от 04.01.2017г., с цитираното
постановление наказателното производство по дознанието е прекратено. Същото е водено
срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.343 ал.1 б. „в“във вр. с
чл.342ал.1 от НК относно причинена смърт по непредпазливост на повече от едно
лице – Д. М., М. Г. и П. И.. С Постановлението се приема, че деянието е
осъществено от Д. Р. М., който е нарушил правилата за движение – чл.16 ал.1 т.1
от ЗдвП като е навлязъл и се е движил в лентата за насрещно движение, по начин
и в момент, когато това не е било безопасно, т.е. когато там насрещно се е
движил друг лек автомобил – „Д. С.“, и поради движението му със скорост 178
км/ч, явяваща се технически несъобразена с конкретната пътно – климатична
обстановка при движение на къси и дълги светлини, с което по непредпазливост е
причинил смъртта на повече от едно лице – М. Г. и П. И.. Основание за
прекратяване на наказателното производство е смъртта на дееца – чл.24 ал.1 т.4
от НПК.
Причината за ПТП – според изложеното в цитираното
Постановление на Окръжна прокуратура – П. е противоправното поведение водача на
лекия автомобил марка *** ****, с рег. №* **** **, а
именно Д. М., също починал при процесното ПТП.
Видно от заключението на вещото лице по допуснатата
съдебна автотехническа експертиза инж. В. С. скоростта на движение на лекия
автомобил *** ****, с рег. №* **** **, управляван от М. е била 178 км/ч, а
скоростта на движение на лекия автомобил „Д. С.“, управляван от Г. е била около
50- км/ч към момента на удара. Водачът на л. а. Д. С. не е имал техническа
възможност да установи автомобила преди мястото на удара и така да избегне
произшествието чрез безопасно екстрено спиране. Водачът на л. а. *** **** е имал техническа възможност да избегне произшествието като се движи по
дясната /източна/ лента, без да навлиза в лявата /западна/ лента. При движение
на къси светлини – каквито са били конкретните условия на видимост технически
съобразената скорост би била 78 км/ч, а при движение на дълги светлини – 124
км/ч. Скоростта, с която се е движил л. а. Д. С. от около 50 км/ч е била
съобразена с конкретната пътна обстановка и движение на къси и дълги светлини.
В определен момент водачът на л.а. *** **** е отклонил автомобила на
ляво и е навлязъл в лявата /западна/ пътна лента. Ударът, който е настъпил е бил
неизбежен. Той е в предната лява част и на двата леки автомобила. Причината –
от техническа гледна точка – за ПТП е
навлизането на л.а. *** **** в лявата за него /западна/ пътна лента на платното за
движение на място, по начин и в момент, когато това не е било безопасно, т.е.
когато там насрещно се е движил л. а. Д. С..
С оглед на материалите по приложеното дознание, влязлото
в сила постановление за прекратяване на наказателното производство и
заключението на автотехническата експертиза, съдът намира, че процесното ПТП е
причинено в резултат на противоправното поведение на водача на лекия автомобил *** **** – Д. М.. С действията си той е нарушил конкретни изисквания и норми,
предвидени в ЗДвП. Съгласно чл.16 ал.1 т.1 от ЗДвП – На пътното платно с
двупосочно движение на водача на пътното превозно средство е забранено: 1.
Когато пътното платно за движение има две ленти – да навлиза и да се движи в
лентата за насрещно движение, освен при изпреварване и заобикаляне. Съгласно чл.20
ал.1 от ЗДвП – „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато ППС, което
управляват“, чл.20 ал.2 от ЗДвП – „Водачите са длъжни при избиране скоростта на
движение да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със
състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера
и интензивността на движението и с всички други обстоятелства, които имат
значение за безопасността на движението. Водачите са длъжни да направят всичко
възможно, за да намалят скоростта или да спрат превозното средство във всички
случаи, когато възникне опасност за движението“. В този смисъл е неоснователно
изложеното в писмения отговор на застрахователя твърдение за липса на
противоправно поведение от страна на водача на лекия автомобил *** ****, с рег. №* **** **.
Видно от заключението на вещото лице д-р Б.П. по
допуснатата съдебно- медицинска експертиза смъртта на П. И. се дължи на остро
настъпилата кръвозагуба на база на пълно разкъсване на аортата в резултат на
тежката гръдна травма при претърпяното ПТП. Същият е получил множество
травматични увреждания като механизмът за тяхното получаване е от действието на
твърд, тъп предмет със значителна кинетична енергия, чрез удар с такъв или
върху такъв и добре отговаря да е настъпил при ПТП – автомобилна травма –
пострадал пасажер на предна дясна седалка в лек автомобил при сблъсък на същия
с друг автомобил. Всички травми са получени вътре в купето на автомобила като
елементи от неговото обзавеждане са изместени значително навътре в купето и са
притиснали тялото и крайниците на пострадалия.
Обстоятелството, че ищцата е майка, а ищецът - баща на
починалия в резултат на ПТП П. Й.И., се установява от представеното
удостоверение за наследници, издадено от Община А. /стр.48 от делото на
първоинстанционния съд/. Показанията на разпитаните свидетели са обсъдени
подробно от окръжния съд. От тях може да се направи извод, за това, че са били
налице близки отношения и дълбока привързаност между родителите и починалия. Те
разчитали на грижите, които П. полагал за тях, особено бащата, който е
инвалидизиран. С него са споделяли и общо хоби – риболов. По отношение на
майката Г. Б. свидетелката П.ва твърди: „Не мога да позная дъщеря си,
счетоводител е, а едвам си отправя сметките, потърси медицинска и
психологическа помощ. Пиеше лекарства. Продължава да носи траур и да се облича
в черно. Говори само за П., много лошо го преживя“. Относно състоянието на
ищеца Й.И. са събрани и показанията на свидетеля К. Я. – „Нищо не му се прави
вече. Страда човекът.“ От гласните доказателства може да се направи извод за
съществуващите близки отношения между ищците и сина им П., основани на обич и
взаимна привързаност.
Видно от представеното извлечение от електронната
страница на Гаранционен фонд за лекия автомобил с регистрационен номер № * ****
** е била сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с полица №**/**/************ от 04.11.2015г., издадена от ЗК „Л.И.“ АД със срок на действие от 07.11.2015г.
– 06.11.2016г. Копие от полицата е представено по делото /стр.117 от същото/. От
нея се установява наличието на застрахователно правоотношение между ответника и
причинителя на увреждането. Д. М. като водач на лекия автомобил се явява
застрахован при ответника по задължителната застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите. Именно в периода на действие на застраховката е
настъпило и увреждането при ПТП, представляващо застрахователно събитие. Съгласно
чл.429 от КЗ с договора за застраховка "Гражданска отговорност"
застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в
застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са
пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие.
Съгласно чл.432 ал.1 от Кодекса за застраховането увреденото
лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението
пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при
спазване на изискванията на чл.380 от КЗ.
За вредите и техния размер: Установява се от показанията
на свидетелите, че ищците са претърпели значителни болки и страдания, свързани
със загубата на сина им. Те са били в състояние на стрес, отчаяние, изпълнени с
тъга и скръб.
С оглед на така събраните доказателства съдът намира
предявените искове за заплащане на обезщетение за репарация на търпените от ищците
болки и страдания за основателни. Същите са претърпяли значителни по степен емоционални
и психически вреди. Това води до извод за основателност на заявената претенция
за обезщетение.
Като съобрази степента на причинените болки и страдания, обстоятелството,
че се касае за загуба на близък човек – син, който е бил все още много млад, съдът
счита, че определеният от първоинстанционния съд размер на обезщетението за
всеки от ищците от по 170 000 лева е справедлив.
Не се установява и твърдяното от ответника съпричиняване
на вредите от страна на пострадалия. По делото е прието заключение на съдебно
автотехническа експертиза, от което се установява, че пътникът П. И. е бил с
поставен обезопасителен колан, но при процесното ПТПТ неговата роля е
незначителна. Наличието или не на предпазен колан от техническа гледна точка не
би имало значение за тежестта на травматичните му увреждания, защото
деформациите на лекия автомобил са притиснали тялото и крайниците на пътника.
Със или без предпазен колан – крайния резултат на претърпените увреждания не би
се различавал, тъй като нито той, нито сработената предна дясна въздушна
възглавница не могат да ограничат достигане на деформираните детайли на
автомобила до пътника при конкретния механизъм на ПТП. Дори и да е бил без поставен
предпазен колан това не би довело до избягване на комплекса от травматични
увреждания, които са причинени. С оглед на това заключение няма никакво
основание да се възприеме тезата на ответника за наличие на съпричиняване от
страна на пострадалия.
Ето защо следва да бъде потвърдено обжалваното решение
№245/03.05.2018г., постановено по търг.д. № 408/2017г. по описа на Окръжен съд
– П., както в частта, с която е осъдено ЗК „Л.И.” АД – гр. С. да заплати на Г.Б.Б.
ЕГН ********** ***, както и да заплати на Й.И.И. ЕГН ********** /починал в хода
на производството като на негово място е конституиран правоприемника му И.Й.И./
- на всеки от двамата - разликата над 100 000 лева до 170 000 лева -
обезщетение за неимуществени вреди за претърпените от всеки от тях болки и
страдания в резултат на причинената смърт на сина им П. Й.И., починал при пътно
– транспортно произшествие, настъпило на **.**.****г., предизвикано от виновен
водач Д. Р. М. при управление на лек автомобил марка *** ****, с рег. №* **** **, рискът от настъпването на което застрахователно
събитие е бил покрит със сключването на договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите”, сключен със ЗК “Л.И.“ АД със застрахователна
полица №**/**/************ от 04.11.2015г., така и в частта, с която са отхвърлени
предявените от ищците Г.Б.Б. ЕГН ********** ***, и Й.И.И. ЕГН **********
/починал в хода на производството като на негово място е конституиран
правоприемника му И.Й.И./ против ЗК „Л.И.“ АД – гр. С. искове за заплащане на
обезщетения за неимуществени вреди за претърпените от всеки от тях болки и
страдания в резултат на причинената смърт на сина им П. Й.И., починал при пътно
– транспортно произшествие, настъпило на **.**.****г., предизвикано от виновен
водач Д. Р. М. при управление на лек автомобил марка *** ****, с рег. №* **** **, рискът от настъпването на което застрахователно
събитие е бил покрит със сключването на договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите”, сключен със ЗК “Л.И.“ АД със
застрахователна полица №**/**/************ от 04.11.2015г., за разликата над уважения размер от
170 000 лева до пълния предявен размер от 200 000 лева за всеки от
тях.
По отношение на частта от решението, с която са
отхвърлени претенциите за заплащане на законна лихва за периода **.**.****г. –
22.05.2017г. върху всяко от обезщетенията за неимуществени вреди, както и върху
присъденото на Г.Б. обезщетение за имуществени вреди в размер на 4 575.80
лева: Съгласно чл.498 л.3 от ГПК увреденото лице може да предяви претенцията си
за плащане пред съда САМО ако застрахователят не е платил в срока по чл.496, откаже
да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на
определеното или изплатеното обезщетение. Задължение на увреденото лице е да
отправи искането си за заплащане на обезщетение първо към застрахователя.
Разпоредбата на чл.496 от КЗ предвижда, че срокът за окончателно произнасяне на
застрахователя по претенция по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите не може да е по-дълъг от три месеца от нейното
предявяване. Именно във връзка с горните предвиждания е и разпоредбата на
чл.497 от КЗ, която урежда отговорността на застрахователя за заплащане на
лихва за забава върху застрахователното обезщетение и на която правилно се е
позовал първоинстанционния съд. По аргумент от същата застрахователят дължи
законна лихва за забава върху размера на обезщетението, ако не го е определил
или изплатил в срок. В случая тримесечния срок за произнасяне от страна на
застрахователя е изтекъл на 22.05.2017г. и до края на този срок определяне на
обезщетение няма. Налице е писмо от по-късна дата – 01.06.2017г., с което
обезщетение е определено, но такова не е било заплащано, поради несъгласие на
ищците с така определения размер. Затова по отношение на лихвата за забава
приложение следва да намери чл497 ал.1 т.2 от КЗ. Както върху обезщетенията за
неимуществени вреди, така и върху това за имуществени, такава се дължи, считано
от 23.05.2017г. /изтичане на срока по чл.496 ал.1 от КЗ/. Разпоредбата на чл.84
ал.3 от ЗЗД касае забавата на длъжника в общата хипотеза на непозволено
увреждане. В случая обаче приложение намира нормата на чл.497 от КЗ, която
урежда специалните отношения по повод заплащане
на застрахователно обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите и свързаните с това задължения на увреденото
лице при настъпване на застрахователно събитие.
Ето защо първоинстанционното решение следва да се
потвърди и в частта, с която са отхвърлени претенциите за заплащане на законна
лихва за периода **.**.****г. – 22.05.2017г. върху всяко от обезщетенията за
неимуществени вреди, както и върху присъденото на Г.Б. обезщетение за
имуществени вреди в размер на 4 575.80 лева.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК на
жалбоподателите се дължат разноски съразмерно на уважената и отхвърлена част от
жалбите. На основание чл.38 ал.1 т.2 от Закона за
адвокатурата на адв. А.В.С. е дължима сумата 3247.50 лева за осъщественото от
него безплатно процесуално представителство във въззивното производство на Г.Б.Б.
ЕГН ********** *** и Й.И.И. ЕГН ********** /починал в хода на производството
като на негово място е конституиран правоприемника му И.Й.И./. Сумата е
определена съобразно уважената и отхвърлена част от жалбите в съответствие с
чл.9 ал.1 и чл.7 ал.2 т.5 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
С оглед на гореизложеното и на
основание чл.272 от ГПК, Пловдивският Апелативен съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№245/03.05.2018г., постановено по търг.д. № 408/2017г. по описа на Окръжен съд
– П., в частта, с която е осъдено ЗК „Л.И.” АД – гр. С. да заплати на Г.Б.Б.
ЕГН ********** ***, както и да заплати на Й.И.И. ЕГН ********** /починал в хода
на производството като на негово място е конституиран правоприемника му И.Й.И./
- на всеки от двамата - разликата над 100 000 лева до 170 000 лева -
обезщетение за неимуществени вреди за претърпените от всеки от тях болки и
страдания в резултат на причинената смърт на сина им П. Й.И., починал при пътно
– транспортно произшествие, настъпило на **.**.****г., предизвикано от виновен
водач Д. Р. М. при управление на лек автомобил марка *** ****, с рег. №* **** **, рискът от настъпването на което застрахователно
събитие е бил покрит със сключването на договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите”, сключен със ЗК “Л.И.“ АД със
застрахователна полица №**/**/************ от 04.11.2015г.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 23.05.2017г. до
окончателното и изплащане, както и в частта, с която ЗК „Л.И.“ АД е осъдено да
заплати 10 410.312 лева – адвокатско възнаграждение на адв. А.С. при
условията на чл.38 ал.1 т.2 от ЗА за осъществено безплатно представителство на
ищците по делото, а по бюджета на съда – държавна такса в размер на
13 783.32 лева и 520 лева – разноски за експертизи, както и в частта, с
която са отхвърлени предявените от ищците Г.Б.Б. ЕГН ********** ***, и Й.И.И.
ЕГН ********** /починал в хода на производството като на негово място е
конституиран правоприемника му И.Й.И./ против ЗК „Л.И.“ АД – гр. С. искове за
заплащане на обезщетения за неимуществени вреди за претърпените от всеки от тях
болки и страдания в резултат на причинената смърт на сина им П. Й.И., починал
при пътно – транспортно произшествие, настъпило на **.**.****г., предизвикано
от виновен водач Д. Р. М. при управление на лек автомобил марка *** ****, с рег. №* **** **, рискът от настъпването на което застрахователно
събитие е бил покрит със сключването на договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите”, сключен със ЗК “Л.И.“ АД със
застрахователна полица №**/**/************ от
04.11.2015г., за разликата над уважения
размер от 170 000 лева до пълния предявен размер от 200 000 лева за
всеки от тях, в частта с която са отхвърлени претенциите за заплащане на
законна лихва за периода **.**.****г. – 22.05.2017г. върху всяко от
обезщетенията за неимуществени вреди, както и върху присъденото на Г.Б.
обезщетение за имуществени вреди в размер на 4 575.80 лева.
В останалата част решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.” АД – ****, ЕИК ********* да заплати на
адв. А.В.С. с адрес: *** ****сумата 3247.50 лева – възнаграждение, определено на основание
чл.38 ал.1 т.2
от Закона за адвокатурата за осъщественото от него безплатно процесуално
представителство във въззивното производство на Г.Б.Б. ЕГН ********** *** и Й.И.И.
ЕГН ********** /починал в хода на производството като на негово място е
конституиран правоприемника му И.Й.И./.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от съобщаването му на страните, при наличие на предпоставките по чл.280 от ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: