Решение по дело №68/2023 на Административен съд - Бургас

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№  181                                          21.02.2023 година                     гр.Бургас

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

Бургаският административен съд,            XXII-ри административен състав,

на четиринадесети февруари             две хиляди и двадесет и трета година,

В публично заседание в следния състав:

 

                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНА КОЛЕВА

 

при секретаря Г. Д.

като разгледа докладваното от съдията Колева административно дело № 68 по описа за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.172, ал.5 от ЗДвП.

            Съдът е сезиран с жалба, подадена от В.Н.М., ЕГН **********, с адрес *** против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 22-0769-001331/28.11.2022г., издадена от В. С. – полицейски инспектор към ОДМВР гр.Бургас, сектор Пътна полиция, с която на основание чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП е постановено временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на жалбоподателя до решаване на въпроса с отговорността, но не повече от 18 месеца.

Жалбоподателят оспорва издадената заповед за налагане на ПАМ, като неправилна, незаконосъобразна, издадена в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Иска съдът да отмени оспорената заповед, като посочва, че същата не съдържа фактически и правни основания, закъсняла да даде кръвна проба, тъй като талонът за изследване е бил нечетлив.

            В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв.А., който поддържа жалбата. Иска жалбата да бъде отменена ЗПАМ като незаконосъобразна. Не претендира разноски.

            Ответникът – полицейски инспектор към ОДМВР гр.Бургас, сектор Пътна полиция, наложил принудителната административна мярка –не се явява в съдебно заседание. Представя административната преписка.

            Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства счита за установено от фактическа страна следното:

На 25.11.2022г. около 18,00 часа, в гр.Бургас, бул.“Александър Коджакафалията“ жалбоподателят управлявал лек автомобил „Нисан Алмера“ с ДК №****и бил спрян за проверка. При извършена проверка от страна на полицейските органи жалбоподателят отказал да му бъде извършена проба за употреба на наркотични вещества или техни аналози с „Дрегер друг тест 5000“ с фабр. № ARME-0067. На водача бил връчен талон за изследване №136871 с указание да се яви до 45м. в спешен център на УМБАЛ-Бургас. По делото не се установи жалбоподателят да е изпълнил задължението си.

            За извършеното административно нарушение против жалбоподателя бил съставен АУАН № 485902/25.11.22г., за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП, от полицейския служител Н. Г. П.– мл. автоконтрольор, в присъствието на свидетеля Ю. Д. и М. И.. АУАН бил връчен незабавно на жалбоподателя, който го подписал без възражения.

На основание съставения АУАН №485902/25.11.22г. и в съответствие със заповед № 251з-1821 от 22.04.2022г. на директора на ОД на МВР гр.Бургас, полицейски инспектор към ОДМВР гр.Бургас, сектор Пътна полиция, издал Заповед № 22-0769-001331/28.11.2022г., за налагане на принудителна административна мярка, с която на основание чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП, по отношение на жалбоподателя е наложена ПАМ – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на жалбоподателя до решаване на въпроса с отговорността, но не повече от 18 месеца.

В резултат на служебния и цялостен съдебен контрол върху законосъобразността на обжалвания административен акт, съгласно нормата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът проверява най-напред неговата валидност. Това се налага, поради служебното начало в административния процес, съгласно принципа за това, възведен с нормата на чл. 9 от АПК. Разпоредбата на чл. 146 от АПК сочи основанията за оспорване на административните актове, които, ако са налице във всяка конкретна хипотеза, водят до незаконосъобразност на оспорения акт, а именно: липса на компетентност, неспазване на установената форма, съществено нарушение на административно производствените правила, противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона. При преценка законосъобразността на оспорения административен акт, съдът съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК не се ограничава само с обсъждането на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.

При така вменената на съда от закона служебна проверка за законосъобразност на оспорения акт по реда на чл. 168 от АПК, съдът приема следното:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Заповедта е връчена на 02.01.2023г., а жалбата е подадена на 05.01.2023г.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните съображения:

Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки/ПАМ/ по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5, буква „а”, т.6 и т.7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със заповед № № 251з-1821 от 22.04.2022г. на директора на ОД на МВР гр.Бургас , издадена на основание заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи, са определени длъжностните лица, в т.ч. т.1.8 от посочената заповед полицейските инспектори в сектор Пътна полиция, които могат да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки. По делото е представен акт за встъпване в длъжност от 23.06.2017г., от който е видно, че издателят на заповедта Васил Скопчанов е заемал длъжността полицейски инспектор към ОДМВР гр.Бургас, сектор Пътна полиция. В този смисъл процесната заповед се явява издадена от компетентен орган в рамките на неговите правомощия.

С оглед съдържанието на акта съдът счита, че е спазена установената от закона форма - чл.172, ал.1 от ЗДвП и чл.59, ал.2 от АПК. Заповедта е мотивирана - съдържа фактически и правни основания за нейното издаване- наименование на органа, който я издава, наименование на акта, адресат, разпоредителна част, определяща правата и задълженията на адресата, начина и срока на изпълнение на ПАМ, срокът и реда за обжалване и подпис на физическото лице, персонализиращо административния орган.

Заповедта е издадена при спазване на процесуалните правила, като не са допуснати съществени процесуални нарушения.

При преценка на материалната законосъобразност на заповедта, съдът взе предвид следното: Съгласно чл.171, т.1 от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения временно се отнема свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца.

Основното възражение на жалбоподателя е, че връченият му талон за медицинско изследване е нечетлив, поради което не могла да се яви навреме. Действително това обстоятелство би имало значение, ако жалбоподателят беше установил, че е отишъл в УМБАЛ-Бургас. По делото не се установява такова обстоятелство, дори не се и твърди. След като не се е явил на указаното място, ирелевантно е четливо или не, е било копието на талона за изследване. В същото време при връчването на талона е обяснено на жалбоподателя, че следва да се яви до 45 минути в УМБАЛ-Бургас, което той не е сторил. Предвид изложеното съдът счита за безспорно установено, че жалбоподателят е отказал както проба с техническо средство, така кръвна проба за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване.

При настоящата законова регламентация необходимата материалноправна предпоставка за налагане на мярката е установяване на управление на МПС и отказ да бъде проверен за употреба на наркотични вещества или техни аналози. Релевантният за приложението на  чл.171, т.1 от ЗДвП юридически факт е фактът на допуснато административно нарушение, което следва да е установено и подведено под приложимата материалноправна норма за ангажиране на административната отговорност на жалбоподателя.  В настоящия казус е установен основният релевантен за спора факт - управление на МПС и отказ да бъде проверен за употреба на наркотични вещества или техни аналози, както с техническо средство, така и непредоставяне на  кръвна проба за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване -нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП. При тези обстоятелства несъмнено е налице материалноправната предпоставка, правопораждаща задължението на административният орган за прилагане на процесната ПАМ.

Освен изложеното целта на ПАМ, съгласно разпоредбата на чл.22, ал.1 от ЗАНН е да се предотвратят и преустановят административните нарушения, както и да се предотвратят и отстранят вредните последици от нарушенията. При налагане на ПАМ административният орган действа при условията на обвързана компетентност, поради което при наличието на горепосоченото обстоятелство управление на МПС и отказ водачът да бъде проверен за употреба на наркотични вещества или техни аналози не е налице правна възможност, а задължение да наложи ПАМ.

            Настоящата инстанция счита, че от доказателствата по делото се установяват обстоятелствата попадащи в хипотезата на чл.171, т.1, б.“б“ ЗДвП и обуславящи временното отнемане на свидетелството за управление на МПС. Нарушението на водача е констатирано с издаден АУАН, който има обвързваща сила до установяване на противното съгласно чл.189, ал.2 ЗДвП.

По отношение определения срок в заповедта, същият е определен в закона и не подлежи на преценка, поради което е правилно определен.

          С оглед на изложеното, жалбата следва да бъде отхвърлена, тъй като оспорената Заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма, в съответствие с процесуалния и материалния закон и неговата цел.

            С оглед изхода на спора разноски се дължат на ответника, но поради липса на своевременно направено искане не се присъждат.

Мотивиран от гореизложеното, на основание чл.172, ал.2 от АПК, Бургаският административен съд, двадесет и втори състав

                                          

                                          Р    Е    Ш    И:

 

          ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.Н.М., ЕГН **********, с адрес *** против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 22-0769-001331/28.11.2022г., издадена от В. С. – полицейски инспектор към ОДМВР гр.Бургас, сектор Пътна полиция.

           На основание чл.172, ал.5 от ЗДвП решението не подлежи на обжалване.

 

                                                       СЪДИЯ: