№ 176
гр. С., 07.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С. в публично заседание на шести юли през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мартин Цв. Сандулов
Членове:Мария Ян. Блецова Калцова
Симеон Ил. Светославов
при участието на секретаря Нина Б. Кънчева
като разгледа докладваното от Мартин Цв. Сандулов Въззивно гражданско
дело № 20222200500221 по описа за 2022 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е решение № № 248/14.04.2022г. по гр. дело № 3975/2021г. на Районен съд С., с
което е признато оспорването на истинността на оспорения договор за заем от 02.04.2018г.
за недоказано и е отхвърлен предявения от СТ. Г. Г. с ЕГН-********** от гр.С., бул.“Х.Д.**
против СТ. Т. Д. с ЕГН-********** от гр.С., ул.“Б. ** иск с правно основание чл.59 от ЗЗД
за заплащане на сумата 9797,50 лева, ведно със законната лихва върху нея, считано от
31.08.2021г. до окончателното изплащане, като неоснователен С решението е осъден СТ. Г.
Г. с ЕГН-********** от гр.С., бул.“Х.Д.** да заплати на СТ. Т. Д. с ЕГН[1]********** от
гр.С., ул.“Б. ** сумата 780 /седемстотин и осемдесет/ лева, представляваща разноски по
делото.
Против решението е подадена въззивна жалба от ищеца, чрез представител по пълномощие,
в която се поддържа, че съдебният акт е незаконосъобразен, неправилен и необоснован.
Първоинстанциония съд е разпределил доказателствената тежест на всяка една от страните,
но не е взел в предвид твърденията на ответника в отговора на исковата молба и наличието
на. противоречие със свидетелските показания на св. Д.а. В решението съдът приема за
достоверни противоречиви показания - твърдението на ответника в отговора, че лично той е
дал сумата от 9800 на ищеца за да му плати сумата но застраховката, а в съдебно заседание
свидетелката на ответника Д.а, посочва, че тази сума от 9800лв. са били от нея и лично тя ги
е дала сумата на ищеца за плащането на вноската до договора за застраховка. Въпреки това
противоречие съда необяснимо дава вяра на показанията на св. Д.а, а оспорва показанията
на свидетелите на ищеца. Показания на дъщерята на ответника са напълно противоречиви
1
със свидетелските показания св. Йорданов, трето лице, неангажирано в процеса и без
интерес от настоящото производство. При разглеждането на целия доказателствен материал,
съдът е допуснал пропуск да анализира събраните по делото писмени и гласни
доказателства в тяхната съвкупност, които по безспорен и категоричен начин установяват,
че именно ищецът със свои средства е платил вноската по договора за застраховка, а
ответника не му е върнал сумата съгласно уговорката им. Първоинстанциония съд не е
установил спорните факти свързани с твърдението на ответника в отговора на исковата
молба и свидетелските показания на неговата дъщеря св.Д.а и не е посочил изводите си за
тези факти в мотивите към решението си, като е налице съществено нарушение на
съдопроизводствените правила и лишило страната от възможността за адекватна защита. В
обобщение се иска да бъде отменено решението и да се постанови ново, с което да бъде
уважена претенцията.
В срока по чл.263 от ГПК не е подаден отговор на въззивната жалба.
В с.з. за въззивника се явява представител по пълномощие, който поддържа подадената
жалба.
В с.з въззиваемият се явява лично и с представител по пълномощие, който оспорва жалбата.
Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл.
260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ
интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция
констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед обхвата на обжалването
– и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху
първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата
инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства и тези пред настоящата
инстанция, намира, че обжалваното решение е правилно, поради което следва да бъде
потвърдено.
Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка,
така както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с
доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята
към нея.
В исковата молба, а и в допълнителното становище на ищеца се твърди, че той се съгласил
да извърши недължимо плащане към застрахователно дружество по договор за застраховка,
като това се дължало на липсата на средства при ответника и по негова молба ищецът
платил на застрахователя исковата сума. Било му обещано, че сумата ще бъде върната.
Твърди се, че сумата не е върната, поради което от съда се иска да постанови решение, с
което да осъди ответника да заплати исковата сума, ведно със законната лихва и разноските
по делото.
В теорията и практиката се приема, че формите, чрез които се реализира обогатяването по
2
смисъла на чл.59, ал.1 ЗЗД, могат да са свързани с увеличаване актива на имуществото на
едно лице чрез придобиване на реални имуществени ползи за сметка на друго лице или
обогатяване, чрез намаляване на пасива или спестяване на имуществени разходи, които е
следвало да бъдат направени, но са направени от обеднилото се лице. За обедняване
говорим, когато е налице ефективно намаляване имуществото / намаляване на актива/ на
ищеца, увеличаване на пасива или пропускане на сигурно увеличаване на имуществото,
чрез придобиване на нова имуществена облага, като тази имуществена облага е реализирана
от друго лице. В Решение № 97 от 01.08.2014 г. по гр. д. № 1250/2011 г. на Върховен
касационен съд е прието, че фактическият състав на неоснователното обогатяване по чл. 59
ЗЗД е изпълнен и когато обогатяването на получателя се изразява в спестяване на разходи за
сметка имуществото на претърпялото обедняване лице. Тази позиция се застъпва и в по-
старата съдебна практика, като според ППВС № 1/28.05.1979 г. обогатяване е налице не само
при увеличаване имуществото на едно лице, но и когато са му спестени средства за сметка
на имуществото на друго лице. Именно на тази позиция е изградена и претенцията на
въззивника. Твърденията са, че той е получил заем от трето лице и с получената сума е
заплатил на застрахователя. Правилно, обосновано и законосъобразно обаче е приетото от
съда, че в случая исковата претенция е допустима, но за да е основателна е необходимо да се
установи, че е налице обедняване на ищеца и обогатяване на ответника, което да произтича
от един общ факт или обща група от факти. Такава връзка в случая не е налице. Не се
установява по несъмнен начин, че ищецът е внесъл по договора за застраховка на ответника
исковата сума, като е използвал получената по договора за заем сума. Двамата свидетели на
ищеца не установяват това обстоятелство. Единият свидетел казва, че заемът е взет от
ищеца да помогне на ответника, но точно за какво не знае. Другият свидетел заявява, че това
което знае го е научил от ищеца. Не могат да се приемат за основателни оплакванията в
жалбата, че по безспорен и категоричен начин е установено, че именно ищецът със свои
средства е платил вноската по договора за застраховка. Съвкупната преценка на
доказателствата не обосновава тоз извод.
Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват
отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение.
Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно
събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал
обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна
норма, като по този начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.
Въззиваемата страна е претендирала разноски и такива следва да бъдат присъдени в размер
на сумата от 400 лева представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за тази
инстанция.
Ръководен от гореизложеното съдът
РЕШИ:
3
ПОТВЪРЖДАВА решение № № 248/14.04.2022г. по гр. дело № 3975/2021г. на Районен съд
С..
ОСЪЖДА СТ. Г. Г. ЕГН-********** от гр.С., бул.“Х.Д.** да заплати на СТ. Т. Д. ЕГН-
********** от гр.С., ул.“Б. ** сумата от 400 /четиристотин/ лева представляваща заплатено
адвокатско възнаграждение за тази инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4