РЕШЕНИЕ
№ 281
гр. Нови пазар, 26.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВИ ПАЗАР, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Галина Николова
при участието на секретаря Галина Ал. Иванова
като разгледа докладваното от Галина Николова Гражданско дело №
20243620100506 по описа за 2024 година
Производството по делото е по предявени по реда на чл.422, ал.1 във вр. с чл.415
от ГПК обективно кумулативно съединени искове.
Исковете са с правна квалификация, както следва: 11/ иск по чл.415 от ГПК във вр. чл.
79, ал.1 във вр. с чл. 240 от ЗЗД за сумата от 1000 лв.главница, ведно със законната лихва
върху главницата от подаване на заявлението в съда; 2/ иск по чл.415 от ГПК във вр. с чл.
79, ал.1 ЗЗД за сумата от 924,96 лв. възнаграждение по договор за поръчителство, ведно със
законната лихва върху главницата от подаване на заявлението в съда; 3/ иск по чл.415 от
ГПК във вр. с чл. 86, ал.1 от ЗЗД за сумата от 240,77 договорна лихва върху главницата за
периода от ***; 4/ иск по чл.415 от ГПК вр. с чл. 86, ал.1 от ЗЗД за сумата от 602,41 лв.
законна лихва за забава върху главницата за периода от 18.12.2024 г. до 05.04.2022 г.; 5/ иск
по чл.415 от ГПК във. с чл. 86, ал.1 от ЗЗД за сумата от 489,31 лв. законна лихва върху
договор за предоставяне на поръчителство за периода от *** г.
Исковете са осъдителни. По делото е заплатена дължимата държавна такса в размер
на 159,85 лв.
Ищецът сочи, че съгласно Договор за потребителски кредит № ***г. между „К.“ ЕД и
длъжника, представен по заповедното производство по ч.гр.д. № 369/024 г. НПРС, са
договорени условията на самия кредит – размер на кредита 1000 лв., който да бъде погасен
за 13 бр. месечни вноски в размер на 96,67 лв. Общия размер на плащанията е 1256,71 лв.
1
Договорени са ГЛП – 41,24 % и ГПР – 50 %.
Ищецът сочи, че крайният срок за изпълнение на договора за кредит е настъпил и
заемът е падежиран.
Ищецът сочи, че между ответника и * бил сключен договор за предоставяне на
поръчителство от 25.02.2018 г. между „*“ ЕООД, с който поръчителят се задължава да
сключи договор за поръчителство с „*“ ЕООД и длъжника, по силата на който да отговаря
солидарно с потребителя пред „К.“ ЕД за изпълнението на всички задължения на
потребителя във връзка с договора за паричен заем, както и за всички последици от
неизпълнението на задължението по договора.
Ищецът сочи, че между „К.“ ЕД и „*“ ЕООД от 25.02.2018 г. е бил сключен договор за
поръчителство.
Ищецът твърди, че поръчителят * е изплатило на кредитора К. дължимата от
кредитополучателя сума, както следва 1000 лв. главница, 240,77 договорна лихва върху
главницата за периода от ***; 602,41 лв. законна лихва за забава върху главницата за периода
от 18.12.2024 г. до 05.04.2022 г.
Ищецът сочи, че като е извършил плащането „*“ ЕООД в качеството си на
поръчител, на основание чл. 143 ЗЗД се е суброгирал в правата на удовлетворения кредитор.
Ищецът сочи, че на 23.02.2021 г. е уведомил по електронна поща длъжника за
извършеното плащане.
С договор за цесия от 02.03.2021 г. между „К.““ ЕАД и „*“ ЕООД, като цедент, е
прехвърлило своите вземания към длъжника по договора за потребителски кредит на
цесионера „***“ ЕООД. Ищецът сочи, че е уведомил длъжника за цесията чрез имейл на
електронната му поща от 30.03.2021 г.
Ищецът сочи, че ответникът не е изпълнил задълженията си както към
първоначалния кредитор в срок, така и към цесионера и към настоящия момент
задължението не е погасено.
Предвид на горното ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди
ответника да заплати претендираните от него суми.
Ищецът претендира направените по делото разноски и тези по заповедното
производство.
От името на ответника не е постъпил писмен отговор. Ответникът е уведомен за
воденото срещу него дело, редовно, предвид на това, че съдебните книжа и разпореждането
за образуване на делото са получени лично на 20.05.2024 г. и в законния срок до 20.06.2024 г.
не е постъпил писмен отговор по предявените срещу ответника искове. Ответникът, редовно
призован за съдебното заседание по делото, не се явява и не изпраща свой представител.
2
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът прие за безспорно
установено от фактическа и правна страна следното:
По приложеното ч. гр. д. № 369/2024 г. на НПРС, по което съдът е постановил
Разпореждане № 712/02.04.2024 г., поправено с Определение № 366/23.04.2024 г., с което е
отхвърлил изцяло искането на заявителя за издаване на заповед за изпълнение срещу
ответницата за сумите от 1000 лв. главница; 924,96 лв. – възнаграждение по договор за
предоставяне на поръчителство; 240,77 лв. договорна лихва за периода от 25.02.2018 до
31.03.2019 г.; 602,41 лв. лихва за забава по договор за кредит за периода от 18.12.2020 г. до
05.04.2022 г.; 489,31 лв. лихва за забава по договор за предоставяне на поръчителство за
периода от 25.02.2018 до 05.04.2022 г.; законна лихва върху главницата по договора за кредит
и върху главницата по договора за предоставяне на поръчителство, считано от подаване на
заявлението – 12.02.2024 г.
Разпореждането и определението не са били обжалвани от заявителя, а за
отхвърлените вземания същия е предявил в указания от закона едномесечен срок
осъдителни искове.
От представените по настоящето дело доказателства се установява, че ответника по
делото е сключил Договор за потребителски кредит № *** г., л. 34- 36, който е бланков
договор, доколкото не съдържа конкретни договорни клаузи, а само бланкетни. С
Приложение № 1 към договора, л. 35-36, са договорени условията на самия кредит – размер
на кредита 1000 лв., който да бъде погасен за 13 бр. месечни вноски в размер на 96,67 лв.
Общия размер на плащанията е 1256,71 лв. Договорени са ГЛП – 41,24 % и ГПР – 50 %.
Така сключеният между страните договор за паричен заем К., отговаря на критериите
на чл. 9 ЗПК, а от своя страна ищецът притежава качествата на кредитор по смисъла на чл.
9, ал.4 ЗПК, който е сключил договора с физическо лице, което по см.на §13, т. 1 от ДР към
ЗЗП е потребител.
Съгласно чл. 7, ал. 3 ГПК съда е задължен да извърши служебно проверка на самия
договор и приложенията към него относно наличието на неравноправни клаузи в
договорите с потребителите. Съдът намира, че следва да се извърши преценка дали
договорът за потребителски кредит отговаря на изискванията на Закона за потребителския
кредит (ЗПК), както и на разпоредбите на Закона за защита на потребителите (ЗЗП),
приложими съгл. чл. 24 ЗПК. Това следва от разпоредбата на
Съгласно посоченото в чл. 3 от договора, същия се сключва при условията,
предвидени в Общите условия (последните са приложени на л. 26-34 от делото). Съгласно
посоченото в ОУ, в т. ІІІ. „Кандидатстване за кредит. Обезпечение“, кредитополучателят
може да избере вид обезпечение на кредита Поръчителство, като в този случай, съгл. т. 12 от
този раздел, това се посочва в самото заявление. Самото обезпечение е посочено по какъв
начин може да бъде извършено: (i) да предостави на К. банкова гаранция съгласно
настоящите ОУ в срок до 10 (десет) дни от подаване на Заявлението; или (ii) да сключи
3
договор за предоставяне на поръчителство с Поръчител в срок до 48 (четиридесет и осем)
часа от подаване на Заявлението.
В раздел ІV, т. 4 от ОУ е посочено още, че в случай че К. одобри Заявлението,
Кредитополучателят ще бъде уведомен за това на указания от него e-mail и/или телефонен
номер (чрез SMS или позвъняване), както и чрез съобщение в Профила. Срокът за
одобрение на Заявлението е както следва: (i) в случай че Кредитополучателят е заявил
Кредит без Обезпечение - 14 (четиринадесет) дни от подаване на Заявлението, (ii) в случай
че Кредитополучателят предостави Обезпечение по реда на т.III.12 - 24 (двадесет и четири)
часа от предоставянето му на К.. В случай че Кредитополучателят не е предоставил
Обезпечение съгласно Заявлението в посочения в т.III.12 срок, ще се счита, че Заявлението
не е одобрено от К..
Самите ОУ и подаденото заявление, както и стандартния европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителските кредити, относно предоставянето на
обезпечения е посочено в т. 8 от него, че изискване на обезпечения е „неприложимо за този
вид кредит“.
Независимо от това обстоятелство в чл. 4 от договора за кредит е посочено, че
заемателят се задължава в срок от 3 дни, считано от датата на сключване на договора да
предостави на Заемодателя едно от посочените обезпечения 1/ да представи банкова
гаранция, съгласно ОУ в 10 дневен срок от сключване на договора или 2/ да сключи договор
за поръчителство с одобрено от заемодателя дружество - поръчител. В ал. 2 е посочено, че
ако не представи исканите обезпечения, договора за кредит ще се счита, че заявлението не е
одобрено и договорът не поражда действие между страните. В ал. 3 е посочено, че в случай,
че кредитополучателят е заявил кредит без обезпечение, срокът за одобряване на
заявлението е 14 дни от подаването му.
Заявлението е подадено на 25.02.2018 г., съгласно приложения формуляр.
По делото е представена разписка за извършено плащане от дата 25.02.2018 г. чрез
EasyPay, за изплатена на длъжника сума в размер на 1000 лв.
По делото е приложен и Договор за предоставяне на поръчителство от 25.02.2018
г. между „*“ ЕООД, в качеството на поръчител и длъжникът, в качеството на потребител, с
който поръчителят се задължава да сключи договор за поръчителство с „*“ ЕООД и
длъжника, по силата на който да отговаря солидарно с потребителя пред „К.“ ЕД за
изпълнението на всички задължения на потребителя във връзка с договора за паричен заем,
както и за всички последици от неизпълнението на задължението по договора.
В чл. 4, ал.1 от този договор е посочено, че поръчителят има право на възнаграждение
за изпълнение на задълженията си по този договор. Съгласно чл. 8, ал.1 от Договора за
предоставяне на поръчителство, потребителят дължи на поръчителя възнаграждение,
4
определено в Приложение №1 към договора. Определеното в Приложение № 1, на
основание чл. 8 от договора възнаграждение, л. 16 от делото, възнаграждение е платимо
разсрочено на вноски, дължими на падежа на погасителните вноски по договора за паричен
заем, общо 13 на брой вноски по 77,09 лв.
Общата сума на това допълнително възнаграждение е в размер на 1002,17 лв.
Приложен е и договор за поръчителство между „К.“ ЕД и „*“ ЕООД от 25.02.2018
г., л. 37 от делото.
Съдът намира, че Договора за потребителски кредит, л- 34-35, съдържа
неравноправни клаузи, които задължават кредитополучателят да приеме условията на
кредитора, които от своя страна налагат на потребителя да приеме условията на договора,
без да е имал възможност да се запознае с условията по договора за предоставяне на
поръчителство и договорът за поръчителство предварително и да ги прецени спрямо
основния договор за кредит, с което не позволява на потребителя да прецени
икономическите тежести и рискове при сключването на този договор. Това са неравноправни
клаузи по смисъла на чл. 143, ал.1 и ал.2, т. 3, 10 и 19 ЗЗП.
Условията на чл. 4 от договора за потребителски кредит, относно предоставянето на
обезпечение, са установени изцяло в полза на кредитора, но в нарушение на собствените му
ОУ за предоставяне на потребителски кредити, съгласно т. ІІІ, т. 12 от които в
предоставянето на обезпечение е възможност, а не задължение. Освен това, съгласно
приложения стандартен европейски формуляр за предоставяне на кредити, за посочения
размер на кредита, предоставянето на обезпечение е посочено в т. 8 като „неприложимо за
този вид кредит“.
В този смисъл сключването на договор за предоставяне на поръчителство и договор
за поръчителство, основани на чл. 4 от Договора за потребителски кредит, налагат на
потребителя да приеме условия, които обслужват единствено кредитора, но не се изискват
според собствените му ОУ, а освен това не позволят на потребителя да прецени
предварително всички финансови рискове и задължения по сключения договор за
потребителски кредит.
Това прави клаузата по чл. 4 от договора за потребителски кредит неравноправна по
смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 3 от ЗЗП.
Клаузите относно обезпечеността на кредита не сочат на доброволност при избора на
обезпечение, а обратното, те са задължително условие за сключване на договора за паричен
заем, без значение дали заемополучателят е в състояние или не да го изпълнява, съгласно
договореното. Договорът за предоставяне на поръчителство има за цел да обезщети
кредитора за вредите от възможна фактическа неплатежоспособност на длъжника, което
влиза в противоречие с предвиденото в чл. 16 от ЗПК изискване към доставчика на
финансова услуга - да оцени сам платежоспособността на потребителя и да предложи цена
за ползването на заетите средства, съответна на получените гаранции. Разпоредбата на чл.
143 от ЗЗП дава легално определение на понятието „неравноправна клауза“ в договор,
5
сключен с потребителя и това е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, доколкото и съгл.т. 19 не дава
възможност на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на
договора. Съгласно посоченото в чл. 3 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г.
относно неравноправните клаузи в потребителските договори, която е транспонирана с нов
чл. 13а, т. 9 от ДР на ЗЗП /ДВ бр. 64/ 2007 г/, неравноправни клаузи са договорни клаузи,
които не са индивидуално договорени и които въпреки изискванията за добросъвестност
създават в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и
задълженията, произтичащи от договора. Според Директивата не се счита индивидуално
договорена клауза, която е съставена предварително и следователно потребителят не е имал
възможност да влияе на нейното съдържание. Клаузата по чл. 4 от договора за заем е именно
такава – предварително изготвена и задължителна, без възможност на потребителя да влияе
върху нея, в т.ч и относно избора на дружество – поръчител.
Съдът приема, че клаузата по чл. 4 от договора за потребителски кредит относно
предоставянето на обезпечение е нищожна клауза. Всъщност предоставянето на
обезпечението освобождава кредитора от отговорност да провери платежоспособността на
потребителя на кредита, каквото задължение той има съгласно чл. 16 от ЗПК и съгл. т. ІV от
собствените му ОУ.
Според чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, неравноправните клаузи в договорите са нищожни.
Сключеният в същия ден, в който е сключен и договора за потребителски кредит,
Договор за предоставяне на поръчителство от 25.02.2018 г., между „*“ ЕООД и потребителя,
има акцесорен характер по отношение на договора за потребителски кредит, т.к има пряка
връзка с него и е сключен за да се поеме задължение да се поръчителства по договора за
потребителски кредит между физическо лице /длъжника по договора за потребителски
кредит/ и кредитора „К.“ АД. Поради това длъжникът има качеството потребител по този
договор и заповедният съд следва служебно да прецени дали искането се основава на
неравноправни клаузи от договора.
Съгласно посоченото в договора за предоставяне на поръчителство,
възнаграждението по него по чл. 8 от него и съгласно Приложение № 1 към него, в размер
на 77,09 лв. месечно се дължи, независимо дали отговорността на поръчителя ще бъде
ангажирана при евентуално неизпълнение от страна на длъжника или не. Това
възнаграждение води до увеличение на ГПР по договора за заем, което от своя страна
представлява заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, т.к води до увеличение на
размера на разходите по кредита. Посочената разпоредба ограничава размера на ГПР до пет
пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Република България. С ПМС № 426
на МС от 18.12.2014 г., в сила от 01.01.2015 г. за определяне размера на законната лихва по
просрочени парични задължения е определен годишния размер на законната лихва за
просрочени парични задължения в размер на основния лихвен процент на Българската
6
народна банка в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на текущата година плюс 10
процентни пункта. Предвид на това, че ОЛП на БНБ момента на сключване на договора е
бил 0, 00 % и до настоящия момент е в същия процент, то нормата на чл. 19, ал.4 от ЗПК
означава, че ГПР не може да е повече от 50%. Съгласно чл. 19, ал.1 и § 1, т. 1 от ДР на ЗПК –
в разходите по кредита се включват всички разходи по кредита, включително лихви,
комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи,
пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи
и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.
При заплащането на посоченото в чл. 8 от Договора за предоставяне на
поръчителство възнаграждение на поръчителя, се увеличава месечната погасителна вноска
по договора от 96,67 лв. на 173,76 лв. и с това се увеличават значително посочените ГЛП и
ГПР по основния договор, като се стига до Годишен лихвен процент от 171.94% и Годишен
процент на разходите (ГПР): 398.72%. Последното се установява чрез използване
калкулатор за бързи кредити, достъпен на адрес:
https://www.calculator.bg/1/barzi_krediti.html#imgl.
С уговарянето на това допълнително възнаграждение се заобикаля разпоредбата на
чл.19, ал.4 от ЗПК, касаеща ограничение в размера на ГПР. На основание чл. 21, ал.1 от ЗПК,
всяка клауза в договора за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на
изискванията на закона, е нищожна. Освен това възнаграждението е уговорено като
дължимо предварително, преди и без да се знае дали изобщо длъжникът ще прибегне да тази
възможност. Така чрез него се предвижда допълнителна такса за услуга, която не е
задължителна според условията за самия договор и освен това не е ясно дали ще се
предостави, което я прави в нарушение на чл. 10а, ал. 4 от ЗПК.
Освен това самият размер на обезпечението е по – голям от размера на предоставения
кредит, което дава основание на съда да приеме, че договорът е сключен в нарушение и на
добрите нрави и конкретно на принципите на добросъвестността, справедливостта и
еквивалентността на насрещните престации.
От извършената по делото служебна справка в търговския регистър се установява, че
кредитодателят „К.“ АД е едноличен собственик на капитала на поръчителя „*“ ЕООД,
поради което сключването на договор за предоставяне на поръчителство срещу
възнаграждение със свързано с кредитодателя лице е способ за заобикаляне на
императивната разпоредба на чл. 19, ал.4 от ЗПК.
Всичко гореизложено прави клаузата по чл. 4 от договора за потребителски кредит,
относно обезпечението на кредита нищожна и на основание чл. 19, ал.4 от ЗПК.
В обобщение, клаузата по чл. 4 от договора за паричен заем е нищожна на
7
основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП и чл. 19, ал.4 от ЗПК.
Самият договор за потребителски кредит, поради това, че не сочи съгл. т. 9а и т. 10 от
чл. 11, ал.1 ЗПК, методиката за изчисляване на референтния лихвен процент, както и
действителния годишен процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, поради
неотчитане в тях на разходите по договора за поръчителство.
Това представлява нарушение на чл. 11, ал.1, т. 9а и 10 ЗПК, което на основание чл. 22
ЗПК прави договорът за потребителски кредит недействителен.
Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва
или други разходи по кредита. За да се претендира плащане дори и на чистата сума по
кредита, е необходимо в полза на заявителя да е настъпило надлежно правоприемство,
основано на договора за цесия, който ще бъде обсъден по - долу.
Поради това, че Договорът за предоставяне на поръчителство от 25.02.2018 г., между
„*“ ЕООД и длъжника е сключен на основание чл. 4 от договора за паричен заем, която
разпоредба съдът приема за нищожна, то целият договор за предоставяне на поръчителство е
нищожен и също не задължение за сключване на договор за поръчителство с избрания от
кредитора поръчител.
Поради нищожността на чл. 4 от договора за потребителски кредит, цялостната
нищожност на последвалия го договор за предоставяне на поръчителство, то изцяло
нищожен се явява и сключения на същия ден Договор за поръчителство между „К.“ АЗ и „*“
ЕООД. Създадените с този договор правоотношения не могат да възникнат, поради което и
за поръчителя не може да възникнат задълженията по чл. 8 от договора за поръчителство за
извършване на плащане в полза на кредитора на всички задължения на кредитополучателя,
както и не могат да възникнат в полза на поръчителя правата по чл. 4, ал.1 и ал.2 от
договора за предоставяне на поръчителство, т.е тези които му дават право да изисква от
кредитополучателя възстановяване на платените то него задължения по договора за кредит.
Относно договорът за цесия.
Настоящето производство, както и заповедното са инициирани от „***“ ЕООД, като
цесионер по договор за цесия от 02.03.2021 г., л. 19-25, сключен с „К.“ ЕД и „*“ ЕООД, като
цеденти.
Съдът е приел, че договорите за предоставяне на поръчителство и за поръчителство,
при които „*“ ЕООД е поръчител на задълженията на кредитополучателя пред кредитора
„К.“ са нищожни и не пораждат задължения за поръчителя за изпълнение по тях, то същия
не притежава и права да претендира от потребителя платеното от него по тези договори в
полза на кредитора. „*“ ЕООД не може да прехвърля права и на ищеца по настоящето дело,
основаващи се на сключения договор за цесия, тъй като не може да се прехвърлят
несъществуващи права. Договорът за цесия предполага действително съществуващо вземане
към момента на сключването на цесията, а такова в полза на поръчителят „*“ ЕООД няма и
8
не може да възникне съгласно договора за поръчителство, който е нищожен.
Предвид цялостната нищожност на договора за предоставяне на поръчителство от
страна на „*“ ЕООД, то нищожен се явява и последващия го договор за цесия, относно
прехвърленото вземане спрямо длъжника С. М. А. на сумите за 1000 лв. главница; 924,96 лв.
– възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство; 240,77 лв. договорна лихва
за периода от 25.02.2018 до 31.03.2019 г.; 602,41 лв. лихва за забава по договор за кредит за
периода от 18.12.2020 г. до 05.04.2022 г.; 489,31 лв. лихва за забава по договор за
предоставяне на поръчителство за периода от 25.02.2018 до 05.04.2022 г.; законна лихва
върху главницата по договора за кредит и върху главницата по договора за предоставяне на
поръчителство, считано от подаване на заявлението – 12.02.2024 г.
Предвид на горното, съдът намира, че ищецът няма права, произтичащи от сключения
между него и цедентите „К.“ ЕД и „*“ ЕООД договор за цесия, които да му дават правото да
встъпи в правата на неудовлетворения кредитор и да иска от длъжника заплащането на
посочените в заявлението суми 1000 лв. главница; 924,96 лв. – възнаграждение по договор за
предоставяне на поръчителство; 240,77 лв. договорна лихва за периода от 25.02.2018 до
31.03.2019 г.; 602,41 лв. лихва за забава по договор за кредит за периода от 18.12.2020 г. до
05.04.2022 г.; 489,31 лв. лихва за забава по договор за предоставяне на поръчителство за
периода от 25.02.2018 до 05.04.2022 г.; законна лихва върху главницата по договора за кредит
и върху главницата по договора за предоставяне на поръчителство, считано от подаване на
заявлението – 12.02.2024 г.
Твърдението за изпратено до потребителя и кредитополучател уведомление за
извършената цесия, копие от което е приложено на л. 8 от делото не се доказва от
представените по делото доказателства, поради което за такова уведомяване следва да се
счита, направеното едва с връчване на исковата молба по делото. Поради това, че договорът
за цесия е приет от съда за нищожен, то макар и на 20.05.2024 г. ответницата да е получила
съдебните книжа, и с това и копието от уведомлението, то поради нищожността на целия
договор за цесия, това уведомяване също не поражда правно действие и задължение на
потребителя да плати на ищеца по делото „***“ ЕООД.
Предвид на горното, съдът намира, че искането на заявителя следва да се отхвърли
изцяло, като противоречащо на закона (чл. 26 ЗЗД, поради сключването му на основание
нищожен договор за предоставяне на поръчителство), в частта относно вземането спрямо С.
М. А. от гр. К.
Предвид на всичко гореизложено, съдът намира, че всички кумулативно предявени
искове са неоснователни и недоказани и следва да се отхвърлят изцяло, както следва: 1/ иск
по чл.415 от ГПК във вр. чл. 79, ал.1 във вр. с чл. 240 от ЗЗД за сумата от 1000 лв.главница,
ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението в съда; 2/ иск по
чл.415 от ГПК във вр. с чл. 79, ал.1 ЗЗД за сумата от 924,96 лв. възнаграждение по договор за
поръчителство, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението в
съда; 3/ иск по чл.415 от ГПК във вр. с чл. 86, ал.1 от ЗЗД за сумата от 240,77 договорна
9
лихва върху главницата за периода от ***; 4/ иск по чл.415 от ГПК вр. с чл. 86, ал.1 от ЗЗД за
сумата от 602,41 лв. законна лихва за забава върху главницата за периода от 18.12.2024 г. до
05.04.2022 г.; 5/ иск по чл.415 от ГПК във. с чл. 86, ал.1 от ЗЗД за сумата от 489,31 лв.
законна лихва върху договор за предоставяне на поръчителство за периода от *** г.
Относно разноските по чл. 81 от ГПК:
Относно разноските в исковото производство.
Ищецът претендира направените по настоящето дело разноски, както и тези по
заповедното производство.
По исковото производство ищецът е заплатил дължимите разноски в общ размер на
159,85 лв. за държавна такса.
Отделно ищецът претендира възнаграждение за юрисконсулт в размер на 100 лв.
Ищецът не е представил списък на разноските по чл. 80 ГПК.
Ответникът не е направил разноски по делото.
Относно разноските по чл. 78, ал.1 ГПК.
Поради това, че всички искове на ищеца се отхвърлят от съда и по аргумент на
обратното на чл. 78, ал.1 ГПК, поради пълната липса на уважена част от тях, същия няма
право на разноски, и искането му за такива за държавна такса и юрисконуслтско
възнаграждение следва да се отхвърли.
Относно разноските в заповедното производство.
Съгласно задължителната съдебна практика - т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по
тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът по исковото производство следва да се
произнесе и по искането за разноски, направени по заповедното производство. В
заповедното производство ищецът е направил разноски в размер на 65,15 лв. за държавна
такса и е претендирал възнаграждение от 100 лв. за юрисконсулт. Тези суми са отхвърлени с
разпореждането за отхвърляне на искането за издаване на заповед за изпълнение.
Поради отхвърляне на всички предявени от ищеца осъдителни искове, то не се
дължат разноски, направени и по заповедното производство.
На основание чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска по чл.415, ал. 3 от ГПК вр. чл. 79, ал.1 във вр. с чл. 240 от ЗЗД, предявен
от „***“ ЕООД с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление – гр. С., бул. „Б.“ № ***,
представлявано от управителя Х.М. и П.В., срещу С. М. А. с настоящ адрес в гр. К.с ЕГН
10
**********, за заплащане на сумата от 1000 лв. (хиляда лева) главница, ведно със
законната лихва върху главницата от подаване на заявлението в съда – 08.02.2024 г.
ОТХВЪРЛЯ иска по чл.415, ал. 3 от ГПК вр. чл. 79, ал.1 във вр. с чл. 240 от ЗЗД, предявен
от „***“ ЕООД с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление – гр. С., бул. „Б.“ № ***,
представлявано от управителя Х.М. и П.В., срещу С. М. А. с настоящ адрес в гр. К.с ЕГН
**********, за заплащане на сумата от 924,96 лв. (деветстотин двадесет и четири лева
деветдесет и шест ст.), възнаграждение по договор за поръчителство, ведно със законната
лихва върху главницата от подаване на заявлението в съда, ведно със законната лихва върху
главницата от подаване на заявлението в съда – 08.02.2024 г.
ОТХВЪРЛЯ иска по чл.415, ал. 3 от ГПК вр. чл. 86, ал.1 от ЗЗД предявен от „***“ ЕООД с
ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление – гр. С., бул. „Б.“ № ***, представлявано от
управителя Х.М. и П.В., срещу С. М. А. с настоящ адрес в гр. К.с ЕГН **********, за
заплащане на сумата от 240,77 лв. (двеста и четиридесет лева седемдесет и седем ст.),
договорна лихва върху главницата за периода от ***
ОТХВЪРЛЯ иска по чл.415, ал. 3 от ГПК вр. чл. 86, ал.1 от ЗЗД предявен от „***“ ЕООД с
ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление – гр. С., бул. „Б.“ № ***, представлявано от
управителя Х.М. и П.В., срещу С. М. А. с настоящ адрес в гр. К.с ЕГН **********, за
заплащане на сумата от за сумата от 602,41 лв. (шестстотин и два лева и четиридесет и
една ст.), законна лихва за забава върху главницата за периода от 18.12.2024 г. до 05.04.2022
г.
ОТХВЪРЛЯ иска по чл.415, ал. 3 от ГПК вр. чл. 86, ал.1 от ЗЗД, предявен от „***“ ЕООД
с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление – гр. С., бул. „Б.“ № ***, представлявано от
управителя Х.М. и П.В., срещу С. М. А. с настоящ адрес в гр. К.с ЕГН **********, за
заплащане на сумата от 489,31 лв. (четиристотин осемдесет и девет лева тридесет и една
ст.), законна лихва върху договор за предоставяне на поръчителство за периода от *** г.
ОТХВЪРЛЯ искането по чл. 78, ал.1 от ГПК на „***“ ЕООД с ЕИК: ***, със седалище и
адрес на управление – гр. С., бул. „Б.“ № ***, представлявано от управителя Х.М. и П.В. за
заплащане на направените по делото разноски в размер на 159,85 лв. за държавна такса и
100лв. за юрисконсулт, както и за направените такива по заповедното производство по
ч.гр.д. № 369/2024 г. на НпРС в размер на 65,15 лв. за държавна такса и 100 лв. за
юрисконсулт.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Шумен в двуседмичен срок от
11
съобщаването му на страните.
На основание чл. 7, ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от страните.
Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи по ч.гр.д. № 369/2024 г. на
НПРС.
Съдия при Районен съд – Нови Пазар: _______________________
12