Протокол по дело №451/2022 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 503
Дата: 27 юни 2022 г. (в сила от 27 юни 2022 г.)
Съдия: Иваничка Димитрова Славкова
Дело: 20223100600451
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от частен характер
Дата на образуване: 5 май 2022 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
№ 503
гр. Варна, 23.06.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Иваничка Д. Славкова
Членове:Светлозар Г. Георгиев

Стоян К. Попов
при участието на секретаря Родина Б. Петкова
Сложи за разглеждане докладваното от Иваничка Д. Славкова Въззивно
наказателно дело от частен характер № 20223100600451 по описа за 2022
година.
На именното повикване в 14:30 часа се явиха:
Жалбоподател-частен тъжител:
КР. Д. П.- редовно призован, явява се лично и с адв. М. Д., редовно
упълномощена от преди.
Жалбоподател-подсъдим:
ИЛ. АТ. М. – редовно призован, не се явява. За него адв. З., редовно
упълномощен от преди.
Подсъдима:
П. ЕН. СТ. – редовно призована, не се явява. За него адв. З., редовно
упълномощен от преди.

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
Адв. Д.: Да се даде ход на делото.
Адв. З.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото,
поради което
1
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
На основание чл.331, ал.2 от НПК делото СЕ ДОКЛАДВА от съдия
съдия СЛАВКОВА

ПО СЪЩЕСТВО:
Адв. Д.: Изложили сме подробни мотиви във връзка с нашите
възражения срещу присъдата на ВРС. Считаме, че същата е неправилна,
незаконосъобразна и необоснована. В обжалваната от повереника ми част са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, свързани с
допускане, събиране, проверка и оценка на доказателствата и
доказателствените средства. Считаме, че първоинстанционният съд не е
осъществил внимателна преценка на показанията на свидетелите и
обясненията на подсъдимите. Не са съобразни относимите годни и
достоверни доказателства. В основата на мотивите към присъдата на ВРС,
съдът е приел по отношение на свид. П., че липсват каквито е и да е
основания в неговата обективност и безпристрастност, като същия е възприел
действията на страните от сравнително близко разстояние, поради което
показанията му се явяват изцяло достоверни и са от решаващо значение за
установяване на фактическата обстановка. Т.е. в присъдата ВРС поставя в
основата на своята обосновка за изводите си в нея именно свидетелските
показания на П..
Съдът не е установил породените противоречия между гласните
доказателства и писмени доказателства, поради което считаме и Ви молим да
прегледате писмените доказателства, които са в преписка № 1837/2021 г. на
РУ- Аксаково във връзка с тъжбата и където същия свидетел в сведения от
16.03.2021 г. на л. 30 от преписката е посочил неговите възприятия относно
произшествието. Разпитан обаче в с.з. същия този свидетел посочва вече
други възприятия по случая като разказва с обилни определения какво се е
случило, какво е възприел и изцяло променя тезите в подкрепа изложеното в
обясненията от обвиняемите. Първото голямо съществено противоречие е във
връзка с това, че свидетелят описва доверителят ми като тъжител вече като
нападател. Освен това от неговите показания в разрез с обясненията по
административната преписка пред РУ-Аксаково се сочи същественото
2
противоречие, че всъщност свидетелят не присъства при първоначалните
контакти между участниците в конфликта и поради тази причина няма как да
установява тези обстоятелства. Още по-малко нападение от доверителя ми
спрямо подс.М..
Второто съществено противоречие касае развоя на конфликта с
действията на тъжителя и подс. М., като противоречията се установяват по
сведенията по преписката и свидетелските показания на този свидетел в
съдебно заседание. Моля да обърнете внимание и да отчетете глаголното
време, в което дава показанията си в с.з. свид.П., т.к. той използва 3 лице,
единствено число като през цялото време имахме усещането, че той разказва
нещо, на което не е бил свидетел, каквото всъщност се установява и от
неговите обяснения. Той в обясненията си по преписката посочва, че вижда
част от конфликта, че е на 50 метра, че не вижда И. И. кого е ударила и т.н.
Подробно съм изложила доводи във въззивната жалба.
Моля, да вземете предвид едно трето съществено противоречие. Свид.
П. свидетелства вече недостоверно за действията на И. И., която е очевидец
на случилото се, макар и майка на доверителя ми. По този начин нейните
свидетелски показания се дискриминират по отношение на тяхната преценка,
т.к. свидетелят сочи, че е видял същата да участва в конфликта, да удря подс.
М. и свидетелските показания, които са изцяло недостоверни провеждат
линията на тезата на подсъдимия и на практика изцяло изключват нейните
показания. Считам, че съдът не следва да кредитира нито показанията на
свид. П., по подробно изложените съображения в писмен вид, както и на свид.
Р. Д. която в първоинстанционното решение е посочена, че всъщност в
някаква степен подкрепя тезата на подсъдимия. Неправилно съдът не е
кредитирал показанията на И. И., както и на Н. П.а. Приел е, че по отношение
показанията на свид. Н. П.а не се отличават с достатъчна степен на
достоверност, т.к. тя извършва действия в помощ на И. И., нейните показания
не са достатъчно достоверни.
Считам, че фактическата обстановка изцяло неправилно е установена по
отношение на случилото се и считам, че свидетелските показания следва да
бъдат внимателно преценени, както и да се вземат предвид всички обяснения
от всички страни дадени в приложената преписка от РУ- Аксаково. На
частите, на които част от свидетелите са присъствали, това е свид. П.а и свид.
3
П. в частта от конфликта потвърждават казаното от свид. И. и свид.П.а и
обосновават нашата теза, която считаме, че е достоверна.
През цялото време защитата на подсъдимите се насочва към факта, че
видите ли на И. И. всички лица, които минават по улицата са пречили. От
свидетелските показания, дадени в настоящото наказателно производство и
от обясненията, дадени в административното производство се вижда по повод
на какво е възникнал конфликта, че това не е някаква възрастна и болна жена,
която сама по себе си да предизвиква този конфликт по начина, по който е
описан. Освен това считам, че е уронващо достойнството на И. И., че тя е
направила забележка във времето за почивка на този ден, в който децата са
спирали и са звънели по звънците и са станали причина да възникне този
конфликт.
Казвам всички тези неща, защото на практика се използва от защитата
на подсъдимите да се установи, че моя доверител сам по себе си е
конфликтна личност, която в защита на майка си е извършил тези действия,
че е извършил нападението. Напротив, безспорно от свидетелските показания
се установява, че той е издърпан от двора си, в който се е намирал, неговата
дреха е била скъсана и след това му е нанесен удар без изобщо той да може да
отговори, т.к. веднага е и е паднал на земята. Неговото нараняване, което е
получил на дясната ръка е такова, че изцяло е невъзможно в момента той да
си служи с нея, че да нанася ударите, както се твърди от обвиняемите.
Второто падане вече предизвиква пълна невъзможност на доверителя ми дори
да стане, така че това е довело до реакцията на свид. И. И., която виждайки
безпомощността на сина си е излязла на улицата. Това се използва също от
защитата на подсъдимите, т.к. таз жена, която няма как да остане на улицата
без помощното си средство – тояга, бастун, или летва в случая, един вид е
оставена в състояние на безпомощност и не се вземат предвид очевидните
свидетелски показания на свид. Н. П.а, която стои до вратата и наблюдава
целия конфликт от началото до неговия край.
Считам, че фактическата обстановка е неизяснена изцяло, моля да
вземете предвид противоречията, както и изложеното от тъжителя,
обвиняемите и от хората, разпитани още в административното производство.
Моля, да вземете предвид във връзка със свидетелските показания на свид.Д.
че нейния преразказ беше в посока да преразкаже тезата на обвиняемите, като
4
в нито един момент тя не посочи конкретни реплики.
Считам, че фактическата обстановка е неправилно изяснена и тя е тази,
която сега аз възпроизвеждам и която съм изложила в писменото становище.
Искам да обърна внимание само на още един момент във връзка с
приложението на реторсията, моля да вземете предвид разпита на вещото
лице, изготвил СМЕ, там в.л. е посочило какви са нарушенията, установени
съобразно медицинското освидетелстване на подсъдимия. Посочил е и за
какво време такава вреда може да окаже въздействие и в какъв период от
време. Моля да вземете предвид кога е установено обстоятелството за
наличието на уврежданията, че същите са станали след времето, което е
посочило вещото лице по отношение на това нарушение, което е получил
като травма. Поради това при разговора и изслушването в съдебно заседание
вещото лице е казал, че не намира пряка връзка по отношение на тази травма,
че е вследствие на инцидента, в който са участвали страните.
Оспорвам изцяло жалбата, както и становището изложено във
възражението, представено днес.
Моля, да вземете предвид всички доказателства.
Представям договора за правна защита с отразени разноски.
Частния тъжител П.: Поддържам казаното от защитата ми. Искам да
добавя, че бях нападнат в дома си, измъкнат на улицата, малтретиран, бит и
оклеветен пред полицията. Като всички действия, които бяха извършени от
М. и С. са прехвърлени на мен
Адв. З.: От името на моите подзащитни поддържам въззивната жалба и
възражението, подадено от М. и С. срещу жалбата на тъжителя П.. Няма да
губя времето на съда да препрочитам въззивната жалба. Бих искал да се
съсредоточа върху моментите, които на практика не са намерили място във
въззивната жалба и възражението.
На практика оплакванията във въззивната жалба на К.П. се основават на
неправилно оценените показания на свид.П.. Всъщност обаче свидетелските
показания на П., Д. П.а и П. от първата инстанция изцяло кореспондират и се
допълват с фактическата обстановка, поради което подобен тип оплакване е
неоснователно на тази основа.
По отношение на реторсията в конкретния случай считам, че е следвало
5
да се приеме, че М. е бил в условията на неизбежна отбрана. Събраните
доказателства установяват, че той не е инициатор нас вадата. Бил е в дома си
и е отишъл на мястото на инцидента по оплакване на децата си за да ги изведе
от тази ситуация, да ги прибере в дома си, при което бил е нападнат от
тъжителя П.. Че инициатор е на първото нападение от П. са събрани
достатъчно доказателства, които кореспондират помежду си. Групата
свидетели на тъжителя естествено твърдят обратното, но те всички са
свързани емоционално с него, поради което считам, че показанията им са
необективни. Майка му, жената, която непрекъснато е била в дома на майка
му и неговия дом и т.н. - това са свидетелите, които дърпат чергата, условно
казано, посока на тъжителя. При условие, че М. е бил в ситуация на нападнат,
то неговите действия няма как да бъдат неправомерни, стига те да не
превишават неизбежната отбрана. Съгласно постановление № 12/1973 г. на
Първо НО на ВКС се приема, че ответните действия на защита, представляват
неправомерни действия, така че да бъде приложен института на реторсия. Ако
приемете, че ответните действия на М. са неправомерни, то тогава можем да
говорим за реторсия. Това, което в конкретния случай допълнително трябва
да се каже е обстоятелството, че във въззивната жалба на П. повечето от
оплакванията са бланкетни, без конкретика в какво точно мотивите на ВРС
са неправилни.
Оплакването на П., свързано с доверителката ми С. всъщност отсъства.
В първоинстанционното решение тя е оправдана, но във въззивната жалба на
П. няма нито ред, в който да се казва защо първоинстанционната присъда е
неправилна по отношения нея, но така или иначе се иска да бъде отменена
оправдателната присъда и да бъде осъдена. По същество събраните
доказателства не установяват С. да е участвала в причиняване увреждането на
тъжителя. Същата се е появила да разтърве двамата мъже и да защити децата
си, които все още са там, поради невъзможността на баща им да ги изведе от
конфликтната ситуация. Тя в конкретния случай е имала единствено
умиротворителна роля, роля която да снижи напрежението и да погаси
възникналия конфликт, защото същата нито е нанасяла удари на някого, нито
е изричала някакви обидни реплики, или по някакъв друг начин е
предизвиквала усложняване на ситуацията. Затова считам, че по отношение
на С. присъдата на първата инстанция е правилна и същата следва да бъде
потвърдена.
6
Що се отнася до т.н. твърдени противоречия между гласни и писмени
доказателства, при съпоставка сведенията по преписка в РУ-Аксаково,
подобен пит сравнения аз считам за недопустими. На практика тук се
сравняваме свидетелски показания, тук сравняваме различни по вид
производства и различни по вид процесуални действия. Едно е обяснение,
друго е разпит на свидетел. Затова считам, че в конкретния случай подобно
твърдение за неправилност в първоинстанционното решение е неоснователно.
На следващо място дори, ако извършим подобно сравнение, то ще се
установи, че същите не са в противоречие, те се допълват. Нормално е когато
кажем дай обяснения, той да включи в обясненията си само това съдържание,
което според него е важно и съвсем различно е когато лицето бъде разпитвано
и трябва да отговаря на въпросите, които са му зададени. А тези въпроси,
които се задават на свидетеля са тези, които разпитващия счита за важни и
релевантни. Затова в крайна сметка припокриване на съдържане при
обяснение и при разпит не възможно. На практика същите следва да бъдат
интерпретирани като допълващи се.
По отношение на гражданската претенция в условията на евентуалност
доколкото, ако приемете че М. е виновен, то размерът е прекомерен и считам,
че следва да бъде определен по справедливост.
Моля да приемете и договори за правна защита и съдействие.
След тайно съвещание, съдът счете делото за изяснено и обяви, че ще
се произнесе с решение в законоустановения срок.

Протоколът се изготви в с.з., което приключи в 14.55 часа.

Председател: _______________________
Секретар: _______________________
7