и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 196 и сл. от ГПК /отм./ във вр. с § 2 ал. 1 от ПЗР на ГПК. С решение № 80/08.08.2008 г., постановено по гр. д. № 763/2007 г. Кърджалийският районен съд е отхвърлилпредявения от Нурие Ниязи Хасан с ЕГН ********** и Хасан Хасанхилми Хасан с ЕГН **********, и двамата от гр. Кърджали срещу Хатидже Салиф Мюмюн с ЕГН **********, Кадришен Вели Расим с ЕГН **********, Недрет Вели Али с ЕГН ********** и Фейзи Тасим Али с ЕГН **********, всички от с.Сипей, общ.Кърджали иск по чл. 108 от ЗС за предаване владението на недвижим имот, представляващ масивна двуетажна двуфамилна жилищна сграда- близнак със застроена площ 177.40 кв. м., построена с отстъпено право на строеж в държавен УПИ I в кв.10 по плана на с. Сипей, общ. Кърджали, целият с площ 770.70 кв. м., при граници на УПИ I кв. 10: север: - улица, изток- УПИ II- 58, запад- земеделска земя катоНурие Ниязи Хасан и Хасан Хасанхилми Хасан са осъдени да заплатят на Кадришен Вели Расим сумата 435 лв., представляваща разноски по делото, а на Хатидже Салиф Мюмюн и Недрет Вели Али сумата 200 лв., представляващи разноски по делото. Недоволни от така постановеното решение са останали жалбодателите НуриеНиязи Хасан и Хасан Хасанхилми Хасан, които го атакуват като незаконосъобразно и необосновано, постановено при съществено нарушение на процесуалните правила. Излагат съображения, че доказали, че са собственици на процесния имот, който се владеел от ответниците без правно основание, и че те не били собственици на имота. Било доказано, че ответниците лишили ищците от владение на процесния имот. Молят на основание чл. 208 от ГПК да се отмени решението на Кърджалийския районен съд и вместо него се постанови ново решение по съществото на делото, с което предявения иск бъде уважен. Сочат доказателства. Претендират разноски. В писмена защита излагат съображения. Ответниците по жалбата Хатидже Салиф Мюмюн, Кадришен Вели Расим и Недрет Вели Али чрез процесуалният им представител я оспорват и молят да се остави в сила атакуваното решение като правилно и законосъобразно. Ответникът Фейзи Тасим Али, чрез назначения му служебен защитник моли да се остави в сила атакуваното решение. Въззивният съд като прецени събраните по делото доказателства при и по повод подадената жалба, констатира: Жалбата е подадена в срок от лица, имащи интерес от обжалването и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Пред първоинстанционният съд е предявен иск с правно основание чл. 108 от ЗС. Установява се по делото, че с нот. акт № 5 том V дело № 777/2006 г. от 24.07.2006 г. и нот. акт № 6 том V дело № 778/2006 г. от 24.07.2006 г., Саим Емин Мюмюн и Съби Стоянов Милев били признати за собственици- първият на югоизточната половина от масивна двуетажна двуфамилна жилищна сграда- близнак, а втория- на северозападната половина на същата сграда, построена въз основа на разрешение за строеж и договор за учредяване на право на строеж от 1987 г., върху държавна земя в държавен УПИ /парцел/ 1 кв. 10 по плана на с. Сипей, община Кърджали. Установява се също, че имената Саим Мюмюн Емин и Сергей Емилов Михайлов са имена на едно и също лице. Ищците по делото Нурие Ниязи Хасан и Хасан Хасанхилми Хасан са съпрузи от 25.01.1981 г., видно от заверено ксерокопие на удостоверение за граждански брак от 15.01.2008 г. На 10.05.2007 г. с нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот № 196 том IV рег. № 6367 дело № 755/2007 г. ищците закупили от Съби Стоянов Милев и съпругата му Славея Росенова Милева северозападната половина от масивна двуетажна сграда- близнак със застроена площ 88.70 кв. м., цялата от 177.40 кв. м., построена с отстъпено право на строеж в държавен УПИ I в кв.10 по плана на с. Сипей, общ. Кърджали, с площ 770.70 кв.м., състояща се от три стаи, кухня, коридор, баня с тоалетна, тераса и вътрешно стълбище на първия етаж и три стаи, кухня, коридор, баня с тоалетна, тераса и вътрешно стълбище за тавана на втория етаж, ведно с 1/2 идеална част от общите части на сградата и 1/2 идеална част от отстъпеното право на строеж, при граници на УПИ I, кв.10: север- улица, изток- УПИ II пл. сн. № 58, запад- земеделска земя. На същата дата 10.05.2007 г. с нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот № 197 том IV рег. № 6368 дело № 756/2007 г. ищците закупили от Саим Емин Мюмюн и съпругата му Сениха Йозтюрк /Снежа Райкова Михайлова/ чрез пълномощника си Саим Емин Мюмюн югоизточната половина от масивна двуетажна сграда- близнак със застроена площ 88.70 кв. м., цялата от 177.40 кв.м., построена с отстъпено право на строеж в държавен УПИ I в кв. 10 по плана на с. Сипей, общ. Кърджали с площ 770.70 кв.м., състояща се от три стаи, кухня, коридор, баня с тоалетна и вътрешно стълбище на първия етаж и три стаи, кухня, коридор, баня с тоалетна, тераса и вътрешно стълбище за тавана на втория етаж, ведно с 1/2 идеална част от общите части на сградата и 1/2 идеална част от отстъпеното право на строеж, при граници на УПИ I кв.10: север- улица, изток- УПИ II- пл. сн. № 58, запад- земеделска земя. Или, на 10.05.2007 г. ищците закупили цялата жилищна сграда. От изложеното в исковата молба, от показанията на св. Мустафа Хасан- син на ищците, както и от твърденията в жалбата на ищцата Нурие Ниязи Хасан подадена на 11.06.2007 до РП- Кърджали, следва да се приеме, че както ищците- купувачи, така и продавачите на процесния имот, са знаели, че ответниците „от дълги години" и към момента на сключване на договорите за продажба, са живеели в същия. От удостоверение за наследници на Вели Расим Мюмюн се установява, че същият е починал на 25.05.2002 г. и е оставил за свои законни наследници Хатидже Салиф Мюмюн- съпруга, Неврия Вели Бекир, Кадришен Вели Расим, Рушен Вели Мюмюн и Недрет Вели Али като деца. Установява се от удостоверение за идентичност на лице с различни имена, че до 1990 г. Вели Расим Мюмюн се е водил в регистрите на населението на с. Сипей с името Велин Райков Митрев. От представения по делото документ, наименован „договор", подписан от продавач и купувач, и имащ характер на разписка, се установява, че на 15.07.1994 г. Съби Стоянов Милев получил от Велин Райков Митрев сумата 40000 лв. за продажбата на къщата, която се намира в с. Сипей и останалата сума от 110 хиляди лева било уговорено да се получи в марки в срок до 30.12.1994 г. В края на документа е записана сумата 3230 германски марки. На гърба на същия, Съби Стоянов Милев се подписал, че от сумата 110000 лв. е получил още 50000 хиляди лева и остава да получи 60000 лв. на два пъти- едното плащане до един месец, а второто плащане до 30 декември. Представена е и разписка от 22.12.1999 г., от която се установява, че Радие Еминова Алиева получила сумата 3000 лв. за капаро на къща в село Сипей от Кадришен Вели Расим. Разпитаният като свидетел по делото Съби Стоянов Милев обяснява, че се изселил в Турция през 1989 г. като оставил своята половина от къщата отвън неизмазана и позволил на Вели и жена му през 1994 г. да живеят в къщата, за да я пазят. През 1995- 1996 г. се върнал и в неговата половина на къщата живеели Вели и жена му, от които поискал 2000 марки наем, които получил, както сам обяснява „може би през 1999 г.”, а през 2003 г. потърсил съдействие от кмета на селото и кварталния за изкарване на Вели и жена му от къщата. Установява също, че в другата половина от къщата, която била груб строеж без врати и прозорци и била на баджанака му Саим, „те" живеели като били сложили само едно перде. Свидетелят отрича да е сключвал договор за продажба на къщата с Вели или Кадришен и да е получавал пари на това основание. Отрича също, Радие Еминова Алиева, която била сестра на другия продавач Саим, да му е носела пари за къщата. Съдът не кредитира показанията на св. Съби Милев, в частта им, в която твърди, че ответниците били наематели на къщата, тъй като противоречат на представената по делото разписка от 15.07.1994 г., материализираща съгласие между свидетеля Милев и Вели Расим Мюмюн /Велин Райков Митрев/ за неформална продажба на къщата и за това, че свидетелят получил пари на това основание. Освен това, същият сочи, че през 2003 г. правил опити да изкара от къщата Вели, който обаче бил починал още на 25.05.2002 г. Показанията на св. Милев противоречат и на собствените му обяснения по преписка с В. № 1212/2006 г. на РП- Кърджали, в които признава, че с хората, които живеели в къщата, имал уговорка през 1994 г. да им продаде къщата и същите му дали 1500 марки чак след 5 години в присъствието на кмета Ердинч. Тези обяснения на Милев пред органите на РП- Кърджали, представляват частен документ за настъпили неизгодни за него факти и като такъв същия има доказателствена сила. Преценени същите във връзка с представената по делото разписка от 15.07.1994 г. и показанията на самия свидетел по делото, водят до извода, че през 1994 г. Съби Милев се е договорил с Велин Митрев да му продаде къщата и на 15.07.1994 г. е получил 40000 лв., а по- късно още 90000 лв. Този извод се подкрепя и от показанията на св. Ердинч Джемал Мюмюн- който бил кмет на с. Сипей от 1991 г., и който обяснява, че познава Вели, Кадришен и Съби, но не познава Саим, както и, че къщата, за която се спори, била построена от Съби /Сабри/, който през 1989- 1990 г. заминал за Турция и оставил къщата в груб строеж, а през 1994 г., когато в къщата вече живеели Вели, Хатидже и Кадришен, последните двама му казали, че собствениците продавали къщата и поискали да присъства на даването на парите. Той отишъл в къщата и в негово присъствие Кадришен броил на Сабри 3250 германски марки и Сабри си тръгнал. Свидетелят установява и това, че Вели и Кадришен влезнали да живеят в къщата през 1991 г., която била в груб строеж, а през 1994 г., когато се брояли парите, имало само една стая пригодена за живеене. След 1994 г. Кадришен и Вели прекарали В и К и ел. инсталация, сложили комини, дограми и прозорци. Установява също, че в едната половина на къщата живеели Вели, Хатидже и Кадришен, а в другата половина на къщата от 1997- 1998 г. започнали да живеят Недрет заедно със съпруга си Фейзи и децата им. Свидетелят Ибрям Юзеир обяснява, че през 1994 г. Вели и Кадришен започнали да живеят в къщата. Свидетелят им дал пари назаем за покупка на къщата, а през 1995- 1996 г. Вели и Кадришен направили ремонт на къщата. Направили В и К- инсталация, ел. инсталация, сложили керемиди, улуци, капаци, комин. От другата страна на къщата влезнали да живеят други хора, но това станало 5- 6 години след 1994 г. Свидетелят Халим Халил Юсеин установява, че от 1994 г. в къщата живеели Хатидже, Вели, Кадришен, Недрет и Фейзи. Последният не живеел в къщата от 3- 4 години. Вели, Хатидже и Кадришен се настанили в къщата през 1994 г., а Недрет и Фейзи се настанили по- късно- след 6 месеца. Обяснява също, че през 1994 г. къщата била груб строеж, след което ответниците я измазали, сложили дограма на прозорците и вратите, подредили керемидите на покрива, който бил полуразрушен, иззидали комин. Кадришен направил ограда и прекарал обратни води, Фейзи и Кадришен положили бетон, а самият свидетел правил кофраж и арматура. Свидетелят Саим Емин Мюмюн сочи, че къщата в с. Сипей, която продал на ищците, строил заедно с баджанака си Сабри през 1987- 1989 г., след което заминали за Турция като неговата страна от къщата била в груб строеж, без врати и прозорци, с покрив. Обяснява, че от 1989 г. до 2006 г. не бил идвал в къщата. През 1998 г. научил от баджанака си Сабри, че в неговата половина от къщата живеели хора, макар, че свидетелят не бил пускал никой да живее там. Разпитаният пред тази инстанция свидетел Изет Аптилязим Хасан, обяснява, че живее в с. Сипей от 1976 г. Познавал съсед на име Вели от с. с., който живеел в къщата на Сабри. През 2007 г. Сабри продал собствената си къща на Хасан. През 1994 г. в имота на Сабри влезнал да живее Вели, който починал и той нямал други къщи в селото. Сочи, че двама баджанаци- Сабри и Саим, били собственици на цялата къща. Обяснява, че Вели и децата му влезли да живеят в къщата на Саим през 1997 г. и до тогава тя била необитаема- нямала ток, вода, замазка, дограма, прозорци, врати, а имала само покрив. През 1992 г. помагал да правят къщата. Сабри започнал да прави къщата през 1988- 89 г. и заминал за Турция през 1989 г. Като тръгнал за Турция, къщата му била построена, а тази на Саим имала само покрив и нищо друго. От заключението по назначената по делото съдебно-техническа експертиза и разпита на вещото лице се установява, че стойността на претендираните от ответниците строително-ремонтни довършителни дейности в процесния имот възлиза на сумата 29139.35 лв. От представените по делото удостоверения за постоянни адреси се установява, че ответниците по иска имат за свой постоянен адрес с. Сипей, Извън регулацията 62, като Фейзи Тасим Али, Недрет Вели Али и Кадришен Вели Расим са регистрирани от 2001 г., а Хатидже Салиф Мюмюн от 2002 г. При така установеното от фактическа страна, въззивният съд намира предявения иск по чл. 108 от ЗС за неоснователен, поради което следва да се отхвърли. Съображенията за това са следните: За да се уважи предявеният иск за собственост по чл. 108 от ЗС е необходимо да се установи, че ищците са собственици на процесния имот на посоченото от тях в исковата молба основание, и че ответниците владеят или държат имота без да имат основание за това. Правото на собственост не се губи поради неупражняване на владение, т. е. по давност, но правото на собственост се загубва, когато премине върху друго лице- чрез сделка или по оригинерен начин /чл. 77 във вр. с чл. 99 от ЗС/. Владелецът на имот- този, който упражнява фактическа власт върху вещ, която държи лично или чрез другиго като своя, може да го придобие по давност. Според чл. 79 ал. 1 от ЗС правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на десет години, а ако владението е добросъвестно, правото на собственост се придобива с непрекъснато владение в продължение на пет години. По делото се установява, че процесната сграда се владее от ответниците, които се считат за нейни собственици на основание изтекла в тяхна полза придобивна давност. Установява се от доказателствата, че от 1994 г. ответниците, в т. ч. и наследодателят на първите трима ответника, установили фактическа власт върху процесните имоти след като са заплатили на единия от бившите собственици- Съби Стоянов Милев сумата 40000 лв. или 3250 германски марки, а по- късно са му заплатили и още 5000 марки, и са били допуснати в имота от Съби Милев. Установява се също, че от 1989 г. до 2006 г. другият собственик Саим Емин Мюмюн не е упражнявал фактическа власт върху имота, тъй като не е бил в България. Макар, че през 1998 г. научил, че в неговата половина от къщата живеели хора, не е предприел конкретни правни действия за защита на правото си на собственост и отстраняване на владелците, а през 1999 г. неговата сестра Радие Еминова Алиева е получала от ответника по иска Кадришен Вели Расим 3000 лв. "за капаро на къща в с. Сипей". Установява се и това, че ответниците, в т. ч. и наследодателят на първите трима ответника са започнали след извършеното през 1994 г. плащане, довършителни ремонтни дейности в процесната сграда, която представлявала груб строеж и по този начин са демонстрирали владение на цялата сграда като собственици. Владението на ответниците е било необезпокоявано до 10.07.2007 г., когато ищците са предявили настоящия иск. Предишните собственици на имота не са предприели действия по смисъла на чл. 116 от ЗЗД за прекъсване на владението на ответниците, в т. ч. и действия по отстраняването им от имота, които да доведат до прекъсване на давността поради изгубване на владението за срок по- голям от 6 месеца съгласно чл. 81 от ЗЗД. Съгласно чл. 68 от ЗС, владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично и чрез другиго, като своя, а съгласно чл. 69 от ЗС се предполага, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго. Тази фактическа власт на лицето върху вещта трябва да е установена по траен начин, владението трябва да е постоянно и непрекъснато, а също така да е несъмнено и спокойно, и с намерение да се държи веща като своя. За да се осъществи фактическият състав на чл. 79 ал. 1 ЗС, е нужно владението да е осъществявано по начин, който да разкрива желанието на владелеца да държи вещта като своя и да е противопоставено на собствениците, да е достигнало до тях, които елементи в случая са налице. По делото са налице безспорни доказателства, че ответниците са упражнявали фактическа власт върху процесните имоти по смисъла за Закона и с намерението да своят вещта. Поставянето на дограма, поправката на покрива, който бил полуразрушен, прекарването на В и К и ел. инсталации, изграждането на комин, подпори, ограда и др., сочат на намерение да се свои вещта и може да служи за основание за придобиване на владение с намерение да се свои вещта. Намерението за своене се предполага съгласно чл. 69 ЗС, което в случая не е оборено. Представените пред тази инстанция доказателства не променят направените по- горе изводи. Или, въззивният съд намира, че по делото е доказано владение от страна на ответниците по жалбата върху процесния имот за съответния период от време, необходим за придобиването му по давност, както и намерение за своене за този период, поради което е текла придобивна давност за тях, и поради това същите са придобили собствеността върху имота по давност, респективно станали са собственици. В случая се установява, че ответниците, в т. ч. и Вели Али до смъртта си, от 1994 година са упражнявали фактическа власт върху имота като свой до предявяването на иска- 10.07.2007 г., при което е налице недобросъвестно владение в продължение на повече от 10 години съгласно чл. 79 ал. 1 от ЗС, което ги е направило собственици на имота, тъй като правото на собственост са придобили по давност и това е довело до изгубване на същото от бившите собственици на имота. Или ищците са купили имота от продавачи, които не са били собственици, защото към датата на продажбите последните са изгубили правото си на собственост върху процесната сграда. И тъй като никой не може да прехвърли повече права, отколкото притежава, то и договорите за покупко- продажба на процесните имоти за последващите приобретатели- ищците, не са прехвърлили собствеността върху тях, сделките не са породили своя транслативен вещно- правен ефект и титулярите по тези нотариални актове, в случая жалбоподателите, не се легитимират като собственици на процесните имоти. Несъстоятелни са доводите на ищците, че владението наответниците по иска не било необезпокоявано, поради което не са могли да придобият имота по давност, тъй като ангажирали държавни органи и институции. Спокойното владение означава, фактическата власт върху имота да не е установена чрез насилие от предишния владелец, за каквото данни по делото няма. Освен това, владението може да бъде обезпокоено, само ако бъде заведен иск относно спорното право. Подаването на жалби до кмета на селото или до прокуратурата, не могат да смутят владението на ответниците, още повече, че владението е било непрекъснато- същите никога не са били отстранявани от владението на имота. В тази насока следва да се имат предвид и разпоредбите на чл. 115 и 116 от ЗЗД, които определят случаите, при които давност не тече или се прекъсва, като в настоящия случай подадените жалби до различни органи против ответниците по иска, не попада в хипотезите на чл.115 от ЗЗД, нито в тези на чл. 116 от ЗЗД. Впрочем, владението може да бъде обезпокоено само чрез завеждането на иск относно спорното право, което е в съответствие с правната норма на чл. 71 ЗС. Поради това всякакви други действия, извън предявяването на иск за собственост, които макар и да са относими към процесния имот, не представляват обезпокояване на владението. Несъстоятелни са и доводите на пълномощника на ищците- жалбодатели пред тази инстанция, че по отношение на ответника Фейзи Тасим Али било налице прекъсване на владението по смисъла на чл. 81 от ЗС. В тази връзка следва да се посочи, че дори и това да е така, то останалите ответници са осъществили в определения от закона срок и продължават да осъществяват, владение върху процесните имоти. С оглед на горното предявения иск по чл. 108 от ЗС ще следва да се отхвърли. Искането на адвоката- пълномощник на първите трима ответника, за отмяна на нотариалните актове за продажба, на които ищците основават правата си, е неоснователно, тъй като ответниците не са предявили срещу ищците насрещен иск за собственост и правото им на собственост не се установява със сила на присъдено нещо. Направено е само възражение за изтекла в тяхна полза придобивна давност като защитно средство срещу иска по чл. 108 от ЗС. Неоснователно е и искането за отмяна на констативните нотариалните актове на бившите собственици на имота, тъй като делото няма за предмет правоотношение между ответниците и бившите собственици на имота.При този изход на делото, съдът не следва да се произнася и по възражението за право на задържане на имота. Първоинстанционният съд при така изяснената фактическа обстановка, като е направил същите изводи и е отхвърлил иска по чл. 108 от ЗС, е постановил правилно решение, съобразено със закона, което следва да се остави в сила, тъй като ответниците по иска са придобили имота на основание давностно владение. При този изход на делото разноски в полза на жалбодателите не се следват, поради което не следва да се присъждат, а ответниците по жалбата не претендират такива. Водим от изложеното и на основание чл. 208 от ГПК /отм./ вззивният съд
РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 80/08.08.2008 г., постановено по гр. д. № 763/2007 г. Кърджалийският районен съд. Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в 30- дневен срок от съобщението на страните.
Председател: Членове: 1/ 2/
|