№ 91
гр. Ихтиман, 10.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Радослава М. Йорданова
при участието на секретаря НИКОЛЕТА Г. КУЗЕВА
като разгледа докладваното от Радослава М. Йорданова Гражданско дело №
20211840101171 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по повод подаден иск по реда на чл. 422
ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД от „апи“ ЕАД срещу Н. Г. Т. от с. в за установяване на
съществуване на вземане в размер на 15 150,00 лева главница, 877,25 лева договорна лихва
за периода от 14.02.2020 г. до 18.01.2021 г., 1559,86 – лихва за забава за периода от
15.02.2020 г. до 01.10.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата.
Претендират се разноски.
Ищецът твърди, че по силата на договор за потребителски кредит №
4059377/10.02.2020 г., сключен между длъжника и „укф“ ЕАД Т. е получил сумата от 15 000.
Страните постигнали съгласие в месечната погасителна вноска да бъдат включени и таксата
за разглеждане на кредита, както и застрахователна премия. Общият размер на
задължението на ответника възлизало на 16 573,20 лева, което е следвало да бъде погасено
на 120 погасителни вноски, при уговорен годишен лихвен процент 11,70 %. Твърди се, че
ответникът не е заплатил дължимите вноски за връщане на кредита . Вземането на
кредитора е прехвърлено на „апи“ ЕАД на 21.09.2020 г., за което длъжникът е надлежно
уведомен.
В срока по чл. 131 ГПК е подаден писмен отговор, с който се оспорва искът. Твърди
се, че Т. не е давал съгласието си за сключване на договора, не е знаел за съществуването му
и не го е подписвал. Сочи се, че дори да е подписал договора, ответникът не е съзнавал
свойството и значението на постъпките си. Навеждат се доводи за това, че с решение №
260031 от 04.02.2021 г. по гр. дело № 245/2020 г. на СОС Н.Т. е поставен под ограничено
запрещение, като за негов попечител с решение № 003/30.06.2021 г. на Кмета на община
Ихтиман е назначен цем.
Предявява насрещни искове за прогласяване на нищожността поради липса на
съгласие на договора за кредит /чл. 26, ал. 2 ЗЗД/, алтернативно за унищожаването му на
основание чл. 31, ал. 1 ЗЗД, като сключен от дееспособно лице, което при сключването му
не е могло да разбира или да ръководи действията си, или по чл. 29, ал. 2 ЗЗД - че договорът
1
е сключен поради измама, или по чл. 30 ЗЗД – че договорът е сключен поради заплашване.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните писмени доказателства,
съобразно с чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема следното от фактическа страна:
Предявен е положителен установителен иск по чл. 422 ГПК, който е допустим, тъй
като е налице правен интерес от предявяването му, което се доказва от приложеното ч.гр.д.
№ 960/2021 г. по описа на ИРС, по което срещу ответника е издадена Заповед №
364/04.10.2021 г. за изпълнение по чл.410 ГПК за сумата от 15 150,00 лева главница, 877,25
лева договорна лихва от 14.02.2020 г. до 18.01.2021 г., 1559,86 лева – обезщетение за забава
от 15.02.2020 г. до 01.10.2021 г., ведно със законната лихва от датата на постъпване на
заявлението в съда до окончателното изплащане на вземането, като в законоустановения
срок е постъпило възражение от страна на длъжника.
По делото е представен договор за потребителски кредит № 4059377/10.02.2020 г.,
сключен между „укф“ ЕАД и Н.Т., по силата на който на ответника е предоставена сумата от
15 000 лева. В цената на кредита е включена такса за разглеждане на кредита в размер на
150 лева и застрахователна премия в размер на 11,86 лева, като общият размер на
задължението възлиза на 15 150,00 лева, която е следвало да бъде върната на 120 месечни
вноски в размер на 207,23 лева. Уговореният годишен лихвен процент 9,45 %, а годишният
процент на разходите – 11,70 %.
От представения по делото индивидуален договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ от 21.09.2020 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ от 02.11.2018 г. се установява, че „укф“ ЕАД е прехвърлило на „апи“ ЕАД
свои вземания, които са индивидуализирани в Приложение № 1, неразделна част от
договора. Към договора за цесия е приложено и извлечение от приложение № 1 от
21.09.2021 г., в което е описано вземане спрямо Н. Г. Т. по договор № 4059377 от 10.02.2020
г., чийто остатък за главница е 15150 лева, а за договорна лихва – 922,23 лева.
Видно от приложеното уведомление от 30.09.2021 г. кредитът е обявен за предсрочно
изискуем поради просрочие на погасителни вноски, което съгласно приложената обратна
разписка е получено на 07.10.2020 г. от цм. Със същото уведомление на Н.Т. е съобщено, че
вземането на „укф“ ЕАД е прехвърлено на „апи“ ЕАД.
От представеното решение № 26031/04.02.2021 г. по гр. дело № 245/2020 г. по описа
на Софийския окръжен съд, влязло в законна сила на 20.04.2021 г. се установява, че Н. Г. Т.
е поставен под ограничено запрещение.
Съгласно приложеното Експертно решение на ТЕЛК към „Център за психично здраве
– София“ ЕООД № 0455/067 от 08.04.2016 г. Н.Т. е с пожизнено призната 54 % трайно
намалена работоспособност поради наличието на лека умствена изостаналост.
Съгласно Решение № 003/30.03.2021 г. на органа по настойничество и попечителство
при община Ихтиман спрямо Н.Т. е увреден настойнически съвет, като за негов попечител е
определен цем.
От представените материали от Специализираната прокуратура се установява, че има
образувано досъдебно производство № ЗМ277/2020 г. по описа на СДВР, пр. пр. №
2116/2020 г. по описа на Специализираната прокуратура за това, че на 09.03.2020 г. с цел да
набави за себе си имотна облага е принудил Н. Г. Т. да извърши нещо против волята му – да
му предаде парична сума и с това му е причинил имотна вреда – престъпление по чл. 214,
ал. 2, т. 1, вр. чл. 213а, ал. 2, т. 1 НК.
От показанията на св. рв, се установява, че н е с умствено изоставане и за него се
грижи брат му цм. н не може да чете и пише, не познава часовник. За изтеглените кредити
семейството му разбрало от негови приятели, като самият той не могъл да обясни какво се е
случило. Споделил, че хората, които са го накарали да изтегли кредитите, обещали те да ги
2
връщат. Не е имал у се бе си парични суми, като дори не умее да работи с банкова карта.
В показанията си св. цм, който е брат на Н.Т. и негов попечител, твърди, че през 1996
г или 1997 г. е бил диагностициран с диагноза епилепсия, като имал чести припадъци. Към
настоящия момент е на медикаментозно лечение, като в резултат именно на лечението е с
умствена изостаналост, не може да говори правилно. Семейството му разбрало, че има
изтеглени десетина кредита, като във връзка с тях има образувано досъдебно производство в
Специализираната прокуратура. н споделил, че е бил заплашвана, за да изтегли кредитите.
Според свидетеля н чете много трудно, не разбира съдържанието на прочетеното, почти не
може да пише. Св. м не е виждал някакви придобивки у н, нито парични суми, като твърди,
че той дори не може да работи с банкова карта.
От заключението на допуснатата съдебно-психиатрична експертиза, която съдът
кредитира като обективна и безпристрастна, се установява, че Н.Т. е с лека към умерена
умствена изостаналост, като предвид състоянието му той е разбирал по същество
подписването на договора, но не е могъл да разбере цялостната обстановка и оттам – към
10.02.2020 г. не е могъл да разбере свойството и значението на постъпките си и не е можел
да ръководи действията си. Според вещото лице при Н.Т. мисленето е развито на ниско
абстрактно ниво, като се наблюдават трудности в съобразяването и самостоятелното
организиране на отговори, особено при нови и необичайни за него обстоятелства, както и
при по-сложни ситуации, изискващи разнообразен житейски опит и социална
компетентност. В заключението е посочено, че Т. е могъл да бъде измамен и манипулиран,
тъй като е характерово наивен, отзивчив, склонен към доверяване и съобразяване с
„авторитети“, емоционално незрял, достъпен за външно влияние и контрол, дълбоко
вътрешно несигурен. Вещото лице е категорично, че той не е способен да взима
самостоятелни решения и да отстоява собствените си позиции и интереси.
В съдебно заседание вещото лице потвърждава, че Н.Т. не е в състояние да прецени
последствията от подписване на договори – той разбира, че става въпрос за пари, но не може
да предвиди, че тези пари трябва да ги връща лично той. Упражненият над него натиск е
утежнил нещата, тъй като той действа първично, импулсивно и емоционално, като няма
капацитета да разсъждава, когато му е упражнен натиск.
При установеното от фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи:
В производството по чл. 422 ГПК за установяване на вземане ищецът следва да
докаже факта, от който произтича вземането му, а ответникът – възраженията си срещу него.
Доказателствената тежест за спорните факти се разпределя с оглед на твърденията на
страните, т.е. ищецът дължи пълно и главно доказване на фактите, въз основа на които
претендира изпълнение от ответника – в случая валидно облигационно отношение между
„укф“ ЕАД и Н.Т., произтичащо от договор за кредит и получаване на парична сума,
валиден договор за цесия, с който е прехвърлено процесното вземане от, както и
уведомяване от цедента за извършената цесия.
С оглед направените от страна на ответника възражения по делото е спорно дали
между „укф“ ЕАД и Н.Т. е възникнало валидно облигационно правоотношение въз основа
на сключения договор за кредит или конкретно дали този договор е действителен.
В този смисъл съдът приема, че за преценката за наличието на валиден договор, на
първо място следва да се произнесе по насрещните обективно алтернативно съединените
искове за прогласяване на нищожността на сключения между цедента и ответника договор
за потребителски кредит поради липса на съгласие по смисъла на чл. 26, ал. 2 ЗЗД,
алтернативно за унищожаването му на основание чл. 31, ал. 1 ЗЗД, тъй като е сключен от
дееспособно лице, което при сключването му не е могло да разбира или да ръководи
постъпките си, или по чл. 29, ал. 2 ЗЗД, като договор сключен поради измама, или по чл. 30
ЗЗД, като договор сключен поради заплашване.
3
Установено е в хода на производството от заключението на съдебно-психиатричната
експертиза, че Н.Т. страда от лека към умерена умствена изостаналост и предвид
заболяването си не е могъл да разбира и ръководи действията си към датата на подписване
на договора – 10.02.2020 г.
Установено е също така, че към момента на сключване на договора – 10.02.2020 г.,
той е дееспособен и е поставен под запрещение решение № 26031/04.02.2021 г. по гр. дело
№ 245/2020 г. по описа на Софийския окръжен съд, влязло в законна сила на 20.04.2021 г.
Дееспособността на дадено лице да участва в гражданския оборот следва да бъде
разбирана като годност на правните субекти със свои правомерни действия, по силата на
правната норма да придобиват, поемат, изменят или погасяват права и задължения и
представлява юридическо отражение на онова състояние на правния субект, в което той
разбира естеството и значението на действията си, предвижда техните съществени
последици, схваща предписанията на правната норма и ръководи постъпките си.
Дееспособността не е критерий за наличието или отсъствието на воля, а обуславя
единствено годността изявената воля да произведе правно действие.
В случая по делото е установено, че Н.Т. към момента на сключване на договора е
формално дееспособен, но предвид заболяването си - умствена изостаналост, и предвид
предмета на договора, не е бил в състояние да прецени правилно значението и съдържанието
на извършваните от него действия, както и последиците от същите.
За да е нищожен договорът поради липса на съгласие по смисъла на чл. 26, ал. 2, изр.
1, пр. 2 ЗЗД, е необходимо да бъде установено, че външно проявената воля на дееспособното
лице е обективирана чрез надлежно поведение, но зад изявлението липсва вътрешно волево
решение. В т. 11 на ТР № 5/2014 г. от 12.12.2016 г. по тълк. дело №5/2014 г. на ОСГТК, ВКС
е приел, че липсата на съгласие по смисъла на чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 2 ЗЗД е тежък порок на
правната сделка, който е налице, когато волеизявлението е направено при т. нар. „съзнавана
липса на съгласие“ /например - изтръгнато е с насилие, направено е без намерение за
обвързване - на шега, като учебен пример и др. подобни/.
За да е унищожаем договора по чл. 29 ЗЗД е необходимо да се установи, че една
страните по договора е въведена в заблуждение, което е предизвикано умишлено от другата
страна или от трето лице и договорът да е сключен именно поради заблуждението.
Основанието за унищожаване на договора по чл. 30 ЗЗД пък изисква да се установи,
че едната страна по сделката или трето лице е възбудило основателен страх у другата
страна, в резултат на който е деформирана неговата воля, т.е. да се докаже, че действията на
страната или третото лице са годни да възбудят основателен страх, които са мотивирали
другата страна да сключи договора.
В конкретния случай, въпреки че по делото има данни за това, че спрямо ответника е
било упражнено насилие преди подписването на договора /видно от изисканата преписка,
наблюдавана от Специализираната прокуратура/, този факт, предвид висящото досъдебно
производство, не е установен с необходимата категоричност, така че съдът да може да
приеме, че в действителност именно това насилие е довело до съзнавана липса на съгласие.
Събраните по делото гласни доказателства, доколкото свидетелите не възпроизвеждат
непосредствено възприети от тях факти за случилото се непосредствено преди подписване
на договора за кредит, не са достатъчни да докажат обстоятелството, че Т. не е разбирал
свойството и значението на извършеното именно поради упражненото спрямо него насилие,
което да е довело до липса на съгласие. Доказателствената съвкупност не установява и
наличието на измама или заплашване, които да са основание за унищожаемост на договора
за потребителски кредит.
В този смисъл съдът приема, че така предявените насрещни искове за прогласяване
на нищожността на сключения договор за потребителски кредит поради липса на съгласие,
4
както и за унищожаването му поради измама или заплашване, са неоснователни и следва да
бъдат отхвърлени .
По отношение на иска за унищожаване на договора за потребителски кредит по чл.
31 ЗЗД съдът приема, че същия е основателен.
В чл. 31, ал. 1 ЗЗД е предвидено, че договорът, сключен от дееспособно лице, ако то
при сключването му не е могло да разбира или да ръководи действията си, е унищожаем. В
тази хипотеза лицето не е в състояние да действа съзнателно и разумно, така че да може
правилно да формира и изрази волята си.
При преценката на валидността на сключения договор следва да се съобрази
разрешението, дадено от Тълкувателно решение № 5 от 30.05.2022 г. по тълк. д. № 5 / 2020 г.
на ВКС, ОСГТК, съгласно което договорът, сключен от дееспособно лице, ако то при
сключването му е било в състояние на трайна неспособност да разбира или да ръководи
действията си, е унищожаем на основание чл. 31, ал. 1 ЗЗД.
Настоящият състав приема, че от събраните по делото доказателства – съдебно-
психиатричната експертиза и свидетелските показания, е установено, че при сключването на
процесния договор за потребителски кредит ответникът не е могъл да разбира и ръководи
действията си. Изводите на вещото лице, дало заключение за вменяемостта на Н.Т.,
кореспондират изцяло с показанията на разпитаните свидетели рв и цм, които имат пряко
наблюдение върху поведението на ответника в периода преди и след сключване на договора.
В контекста на естеството на сделката и интелектуалния капацитет на Н.Т., съдът приема, че
посочените доказателства установяват, че ответникът при сключването на договора е бил в
трайна неспособност да разбира действията си, поради което и този договор е унищожаем. В
този смисъл, съдът намери, че насрещният иск с правно основание чл. 31, ал. 1 ЗЗД е
основателен и следва да бъде уважен.
След като сключеният договор за кредит е унищожаем по смисъла на чл. 31, ал. 1
ЗЗД, то отсъства валидно облигационно правоотношение между страните, поради което и
предявеният от ищеца иск за установяване на вземане, което произтича от този договор, е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По разноските
Предвид изхода на спора на ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК се дължат
направените разноски. С определение от 16.03.2022 г. ответникът на основание чл.83, ал.2
ГПК е освободен от заплащане на държавна такса и разноски в настоящото производство,
поради което и с оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал. 6 ГПК ищецът следва да
заплати по сметка на съда дължимата ДТ по уважения насрещен иск в размер на 703,48
лева. В хода на производството от бюджета на съда са направени разноски за
възнаграждение на вещото лице, което би било платено от ответника в общ размер на 253,00
лева, които също следва да бъдат заплатени от ищеца в полза на съда.
Съобразно представения договор за правна защита и съдействие от 17.01.2022 г.,
сключен между ищеца, действащ със съгласието на попечителя си, и адв. Ц.Г. - САК,
последната е оказала безплатно адвокатска помощ за процесуално представителство по
делото на основание чл.38, ал.1 от Закона за адвокатурата. В този случай съдът следва да
определи размер на адвокатското възнаграждение в съответствие с чл.36, ал.2 ЗА и чл.7,
ал.2, т.4 от Наредба № 1/09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Съдът като съобрази размера на уважената претенция прие, че ищецът
дължи възнаграждение в размер на 1057,61 лева, която сума следва да заплати на
пълномощника на ответника.
Воден от горното С Ъ Д Ъ Т
5
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на „апи“ ЕАД ЕИК ...., седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „Д-р пд“ № 25, офис сграда Лабиринт срещу Н. Г. Т. ЕГН ********** от с. в,
ул. „спе“ № 30 за установяване на съществуване на вземане в размер на 15 150,00 лв.
/петнадесет хиляди сто и петдесет лева/ - главница договор за потребителски кредит №
4059377/10.02.2020 г., сключен с „укф“ ЕАД, 877,25 лв. /осемстотин седемдесет и седем
лева и двадесет и пет стотинки/ - договорна лихва за периода от 14.02.2020 г. до 18.01.2021
г., 1559,86 лв. /хиляда петстотин петдесет и девет лева и осемдесет и шест стотинки/ – лихва
за забава за периода от 15.02.2020 г. до 01.10.2021 г., ведно със законната лихва върху
главницата от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 01.10.2021 г.,
до окончателното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ исковете на Н. Г. Т. ЕГН ********** от с. в, ул. „спе“ № 30 против
„апи“ ЕАД ЕИК ...., седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Д-р пд“ № 25 за
прогласяване на нищожността договор за потребителски кредит № 4059377/10.02.2020 г.,
сключен с „укф“ ЕАД поради липса на съгласие по чл. 26, ал. 2 ЗЗД; за унищожаването на
основание чл. 29, ал. 2 ЗЗД на договор за потребителски кредит № 4059377/10.02.2020 г.,
сключен с „укф“ ЕАД, като сключен поради измама; и за унищожаването на основание чл.
30 ЗЗД на договор за потребителски кредит № 4059377/10.02.2020 г., сключен с „укф“ ЕАД,
като сключен поради заплашване.
УНИЩОЖАВА на основание чл. 31, ал. 1 ЗЗД договор за потребителски кредит
№ 4059377/10.02.2020 г., сключен между Н. Г. Т. ЕГН ********** от с. в, ул. „спе“ № 30 и
„укф“ ЕАД като сключен от лице, което при извършването му не е могло да разбира
действията си.
ОСЪЖДА „апи“ ЕАД ЕИК ...., седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Д-
р пд“ № 25 ДА ЗАПЛАТИ на адв. Ц.Г. - САК сумата от 1057,61 лв. /хиляда и петдесет и
седем лева и шестдесет и една стотинки /, представляващо адвокатско възнаграждение по
чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА „апи“ ЕАД ЕИК ...., седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„Д-р пд“ № 25 ДА ЗАПЛАТИ в полза на РС-Ихтиман държавна такса и разноски в размер
на 956,48 лв. /деветстотин петдесет и шест лева и четиридесет и осем стотинки /.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Софийски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
6