№ 414
гр. София, 25.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 106-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ
при участието на секретаря ПАВЕЛ АЛЬ. БОЖИНОВ
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ Административно
наказателно дело № 20221110201328 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 - 63 ЗАНН
Образувано е по жалба от „Уан Вейп“ ЕООД, ЕИК *********,
представлявано от С. Д. Г. – управител чрез неговия упълномощен
процесуален представител – адв. И. Е. от АК-Монтана срещу наказателно
постановление № К-041007/27.10.2021 г., издадено от Елена Михайлова
Гунчева – директор на РД за областите София, Софийска, Кюстендил, Перник
и Благоевград при Комисията за защита на потребителите /КЗП/, с което на
основание на основание чл. 51б, ал. 1 от Закона за тютюна, тютюневите и
свързаните с тях изделия /ЗТТСИ, обн. в ДВ бр. 101 от 30.11.1993 г./ на
търговското дружество са наложени две отделни „имуществени санкции“,
всяка в размер на 2 000,00 /две хиляди/ лева, за неизпълнени правни
задължения по чл. 43з, ал. 2, т. 2 ЗТТСИ, съответно по чл. 43з, ал. 1, т. 5
ЗТТСИ.
В депозираната жалба са инвокирани подробни оплаквания за
некоректно приложение на материалния закон. Отправена е молба за
цялостна отмяна на обжалваното наказателно постановление като
неправилно.
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, не се
1
представлява. Постъпили са писмени бележки от адв. И. Е. от АК-Монтана, с
пълномощно по делото, който поддържа жалбата и изложените в нея
съображения, като в допълнение са релевирани възражения за допуснати
съществени процесуални нарушения в предходната фаза на
административнонаказателното производство, довели до ограничаване
правото на защита на дружеството-въззивник. Претендират се разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител
да изрази становище по фактите и приложимия по делото закон. В
съпроводителното писмо жалбата е оспорена и е отправена молба
атакуваният санкционен акт да бъде потвърден. Формулирано е и искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея
твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14, чл. 18 и чл. 107, ал. 5
НПК, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити обуславящи
нейната редовност, което предпоставя пораждането на предвидения в закона
суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по същество се явява
НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
С акт за установяване на административно нарушение № К-
041007/29.09.2021 г., съставен от Н. С. С.-Г. – ст. инспектор в РД - София при
КЗП и в присъствието на Атанас Петров Кулев – свидетел при установяване
на твърдените нарушения и Илиана И.ова Кираджийска – свидетел при
съставянето на акта е констатирано, че на 20.07.2021 г. в гр. София
жалбоподателят „Уан Вейп“ ЕООД е продал на търговско дружество „Глобал
Ритейл Холдинг“ ЕООД електронни цигари марка „MAXX VAPE”, различни
2
вкусове, като потребителските опаковки не съдържат информация за
поемното количество никотинна доза, а в листовките липсва предупреждение
за опасността от пристрастяване и токсичност.
В акта е отразено, че са нарушени разпоредбите на чл. 43з, ал. 2, т.
2 и чл. 43з, ал. 1, т. 5 ЗТТСИ, като препис от него е връчен на управителя на
дружеството-въззивник на същата дата.
Въз основа на горепосочения акт е издадено атакуваното
наказателно постановление № К-041007/27.10.2021 г. от Елена Михайлова
Гунчева – директор на РД за областите София, Софийска, Кюстендил, Перник
и Благоевград при КЗП, с което на основание чл. 51б, ал. 1 ЗТТСИ, при
цялостното възпроизвеждане на фактическите констатации от акта, на
търговско дружество „Уан Вейп“ ЕООД са наложени две отделни
„имуществени санкции“, всяка в размер на 2 000,00 /две хиляди/ лева, за
неизпълнени правни задължения по чл. 43з, ал. 2, т. 2 ЗТТСИ, съответно по
чл. 43з, ал. 1, т. 5 ЗТТСИ.
По делото липсват фактически данни препис от наказателното
постановление да е връчен на представител на дружеството-въззивник, в
който смисъл са констатациите на касационната инстанция, обективирани в
определение № 6480/22.08.2022 г. по ЧКНАХД № 7005/2022 г. по описа на
АССГ, XVI касационен състав, поради което съдът приема, че същата е
депозирана в законоустановения срок, като възраженията за просрочие,
изтъкнати в съпроводителното писмо следва да се отхвърлят.
При проведения непосредствен разпит на свидетеля Н. С.
/актосъставител/ изложената в акта фактическа обстановка се потвърждава
изцяло по категоричен и безспорен начин. Показанията на посоченото лице са
подробни, логични и по еднопосочен начин доказват неизпълнените от
търговеца правни задължения, като в тази връзка същите кореспондират и с
приложените по делото писмени доказателства. Ето защо, съдът кредитира
инкорпорираните на етапа на съдебното следствие гласни и писмени
доказателствени средства без резерви, а липсата на противоречия
обезпредметява тяхното подробно обсъждане. Нещо повече – между страните
не се спори по фактите, а единствено досежно приложимите процесуален и
материален закон.
3
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Административнонаказателното производство е строго формален
процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и
юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол
върху издадените от административните органи наказателни постановления е
за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или
в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и
т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС /, а е длъжен
служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В
тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите
функции – констатираща, обвинителна и сезираща.
В настоящия случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП са
съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност, видно
от приложените по делото писмени доказателства относими към
назначаването, съответно оправомощаването на актосъставителя и
наказващия орган.
На следващо място, съдът служебно констатира, че са спазени
императивните процесуални правила при издаването на АУАН и НП –
тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40,
42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Налице е пълно съвпадение между
установените фактически обстоятелства и тяхното последващо
възпроизвеждане в атакуваното НП, като с изискуемата се от закона
конкретика административните органи са очертали времето, мястото,
механизма на твърдените нарушения и обстоятелствата, при които същите са
намерили проявление в обективната действителност, с което правото на
защита на жалбоподателя е гарантирано в пълна степен.
В конкретния случай административнонаказателното производство
е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен
срок от открИ.е на нарушителя, респективно 1-годишен срок от
неизпълнението на правните задължения. От своя страна обжалваното
наказателното постановление е постановено в изискуемия 6 – месечен срок.
4
Ето защо са спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на
чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на имуществената
отговорност на търговеца от формална страна.
Предвид изложеното, АУАН и НП са съставени без допуснати
съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната
на атакуваното наказателно постановление на формално основание.
Имуществената отговорност на въззивника „Уан Вейп“ ЕООД е
ангажирана за неизпълнени правни задължения по чл. 43з, ал. 2, т. 2 ЗТТСИ,
съответно по чл. 43з, ал. 1, т. 5 ЗТТСИ, като на основание чл. 51б, ал. 1
ЗТТСИ са наложени две отделни „имуществени санкции“, всяка в размер на 2
000,00 /две хиляди/ лева.
По делото се установи по категоричен и безспорен начин, че на
20.07.2021 г. в гр. София жалбоподателят „Уан Вейп“ ЕООД е продал на
търговско дружество „Глобал Ритейл Холдинг“ ЕООД електронни цигари
марка „MAXX VAPE”, различни вкусове, като потребителските опаковки не
съдържат информация за поемното количество никотинна доза, а в
листовките липсва предупреждение за опасността от пристрастяване и
токсичност. С демонстрираното противоправно поведение закономерно са
били осъществени съставите на чл. 43з, ал. 2, т. 2 ЗТТСИ и чл. 43з, ал. 1, т. 5
ЗТТСИ, които разпоредби предвиждат изисквания относно задължителната
информация, съдържаща се в потребителската опаковка и листовката на
посочените изделия.
От своя страна, административнонаказващият орган правилно и
законосъобразно е приложил санкционната разпоредба на чл. 51б, ал. 1
ЗТТСИ, която пряко препраща изрично към ситуираните в чл. 43з от
посочения нормативен акт правни задължения. Налице е пълно съответствие
между словесното описание на релевантната фактическа обстановка в акта,
очертана чрез изискуемата се конкретика, нейното последователно
възпроизвеждане в атакуваното наказателно постановление и възприетата
цифрова квалификация. Ето защо, съдът намира, че материалният закон също
е приложен правилно, като възражението в писмените бележки за липсата на
конкретизация на нормативния регламент по чл. 51б, ал. 1 ЗТТСИ е
несъстоятелно, имайки предвид, че от словесното описание на нарушенията в
АУАН и НП недвусмислено се изяснява, че търговецът е привлечен към
5
отговорност, респективно санкциониран с оглед извършена продажба на
електронни цигари. Съгласно чл. 26, ал. 1 и 2 от Указ № 883 за прилагане на
Закона за нормативните актове всеки нормативен акт се състои от членове,
като членът може да съдържа алинеи, алинеята – отделни точки, а точката –
букви. Прецизирането на разпоредбите чрез посочване на структурни
единици от по-ниска степен каквито са отделните изречения, предложения,
алтернативи и пр. е без каквото и да било правно значение и по-никакъв
начин не би могло да ограничи правото на защита на въззивника, преценено в
контекста на изискванията за посочване от страна на административните
органи на нарушените законови разпоредби.
Настоящият съдебен състав не споделя проведеното в жалбата и
писмените бележки от адв. Е. стеснително казуално тълкуване, с което е
направен неуспешен опит за изключване на отговорността на дружеството-
вносител. Санкционната норма на чл. 51б, ал. 1 ЗТТСИ предвижда
отговорност за този, който съхранява, предлага или продава електронни
цигари и/или контейнери за многократно пълнене или изделия за пушене,
различни от тютюневи изделия в нарушение на чл. 43а, ал. 1 – 3 и ал. 6, чл.
43б, ал. 1 и чл. 43в – 43и и чл. 43к, ал. 1 – 3 ЗТТСИ. Употребеното от
законодателя относително местоимение „който“, съобразявайки и
предвидената наказуемост /“глоба“ и „имуществена санкция“/, налагат извод,
че потенциален субект на отговорност е всяко физическо или юридическо
лице, в т.ч. и ЕТ, осъществили някоя от формите на изпълнителното деяние –
съхранява, предлага или продава, без да са поставени изисквания при
евентуална разпоредителна сделка насрещната страна да притежава
качеството на потребител по смисъла на § 1, т. 26 от ДР на ЗТТСИ,
респективно да е осъществено пускане на пазара, съгласно легалната
дефиниция, ситуирана в § 1, т. 30 от ДР на ЗТТСИ. Това е така, доколкото
при обикновеното съхранение на такива стоки в потребителска опаковка не
би могло да се извърши представяне, предоставяне или предлагане на
потребителите в Република България срещу заплащане или безплатно, но
въпреки това визираният административнонаказателен състав ще бъде
изпълнен. Повече от очевидно волята на нормотвореца е свързана със
запретяване на всяко предлагане и продажба, дори и между търговци, за да се
предотврати последваща реализация на подобни изделия на пазара и
накърняването на правата на потребителите. При това положение, в
6
съответствие със закона дружеството-жалбоподател е било привлечено към
отговорност, отчитайки факта на осъщественото възмездно разпореждане с
процесните стоки. Възражението за неправилно транспониране на Директива
2014/40/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 година за
сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби
на държавите членки относно производството, представянето и продажбата
на тютюневи и свързани с тях изделия и за отмяна на Директива 2001/37/ЕО
не може да бъде споделено, доколкото посоченият акт от вторичното право
не съдържа административнонаказателни състави, като съгласно чл. 23, § 3
европейският законодател е предоставил възможност на всяка държава
членка да установи правила относно санкциите, приложими при нарушения
на националните разпоредби, приети в съответствие с настоящата директива,
и да предприеме всички необходими мерки за осигуряване на тяхното
прилагане.
В процесния случай въпросът за вината се явява ирелевантен,
предвид обстоятелството, че отговорността на търговеца е обективна и касае
неизпълнени задължения към държавата /арг. от чл. 83 ЗАНН/.
По отношение на наложените “имуществени санкции” в размер на
2 000,00 /две хиляди/ лева, настоящият съдебен състав намира за необходимо
да отбележи, че предвидената от законодателя санкция в разпоредбата на чл.
51б, ал. 1 ЗТТСИ по отношение на ЕТ и юридически лица е относително
определена в границата от 2 000,00 до 5 000,00 лева. В конкретния случай
административнонаказващият орган е преценил добросъвестно смекчаващите
и отегчаващите отговорността обстоятелства, поради което обосновано е
индивидуализирал същите в минимален размер, като не съществува
юридическа възможност за тяхното редуциране /арг. от чл. 27, ал. 5 ЗАНН,
приложим по аналогия на закона/.
Не са налице предпоставките за третиране на процесния случай
като маловажен, което да обуслови приложното поле на общата разпоредба на
чл. 28 ЗАНН. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. по т. д.
№ 1/2007 г. на ОСНК на ВКС, докладчик-съдия Блага И.ова преценката
на административнонаказващия орган за „маловажност” на случая по чл. 28
ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол.
Безспорно визираният нормативен регламент е относим и към
7
неизпълнението на задълженията на юридическите лица и едноличните
търговци към държавата и общините при осъществяване на дейността им по
смисъла на чл. 83 ЗАНН, но преценката за неговото наличие е фактическа и
се предопределя от спецификите на всеки отделен случай. Установените в
практиката критерии за неговото дефиниране са свързани с естеството на
засегнатите обществени отношения, липсата или незначителността на
настъпилите общественоопасни последици и обстоятелствата, при които
неизпълненото правно задължение е намерило проявление в обективната
действителност – време, място, обстановка, механизъм и т.н.. Съгласно
разпоредбата на чл. 93, т. 9 НК “маловажен случай” е този, при който
извършеното престъпление /административно нарушение, б.м./ с оглед
липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена
опасност /вредност, б.м./ в сравнение с обикновените случаи на
престъпление /административно нарушение, б.м./ от съответния вид”. В
случая не би могло да се говори за липса или незначителност на вредните
последици, тъй като посоченото нарушение е формално, на просто
извършване и за довършването му не е необходимо настъпването на някакъв
допълнителен съставомерен резултат. Не е налице и третата алтернатива от
визираната дефинитивна норма, а именно “други смекчаващи обстоятелства”,
които да редуцират степента на обществена вредност на нарушението
съпоставима с нарушенията от същия вид. Като се е разпоредил с процесните
изделия, които не отговарят на изискванията на чл. 43з ЗТТСИ
жалбоподателят е създал предпоставки за нарушаване на правата на
потребителите посредством последващото им безпрепятствено пускане на
пазара, а такова поведение е укоримо от правна гледна точка и не може да
бъде толерирано чрез приемането му за маловажно за целите както на
индивидуалната, така и на генералната превенция.
Съдът констатира, че съобразно изложените фактически и правни
доводи, така протеклата фаза на административнонаказателното производство
по установяване на административно нарушение и по налагане на
административно наказание не е опорочена поради допуснати съществени
процесуални нарушения, а отговорността на търговеца е ангажирана
правилно.
Ето защо, съдът намира, че така издаденото наказателно
8
постановление следва да бъде потвърдено изцяло като правилно и
законосъобразно.
Съгласно изричната разпоредба на чл. 63д, ал. 1 ЗАНН съдът следва
да се произнесе по извършените от страните разноски, отчитайки изрично
отправеното искане в тази насока. Предвид изхода на делото, съобразявайки
степента на неговата фактическа и правна сложност /наличието на две
отделни нарушения/, релевираните възражения в жалбата, обемът на
доказателствения материал, както и осъщественото процесуално
представителство на въззиваемата страна пред СРС, на основание чл. 63д, ал.
4 ЗАНН, дружеството-жалбоподател следва да бъде осъдено да заплати на
Комисия за защита на потребителите юрисконсултско възнаграждение в
размер на 120,00 лв. /арг. от чл. 37 от Закона за адвокатурата във вр. с чл. 27е
от Наредбата за изплащането на правната помощ/.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 9 във вр. с ал. 2, т. 5
ЗАНН, Софийски районен съд, НО, 106 състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло наказателно постановление № К-
041007/27.10.2021 г., издадено от Елена Михайлова Гунчева – директор на РД
за областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград при
Комисията за защита на потребителите /КЗП/, с което на основание на
основание чл. 51б, ал. 1 от Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях
изделия /ЗТТСИ, обн. в ДВ бр. 101 от 30.11.1993 г./ на търговско дружество
„Уан Вейп“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от С. Д. Г. – управител са
наложени две отделни „имуществени санкции“, всяка в размер на 2 000,00
/две хиляди/ лева, за неизпълнени правни задължения по чл. 43з, ал. 2, т. 2
ЗТТСИ, съответно по чл. 43з, ал. 1, т. 5 ЗТТСИ, като правилно и
законосъобразно.
ОСЪЖДА, на основание чл. 63д, ал. 4 във вр. с ал. 1 ЗАНН,
търговско дружество „Уан Вейп“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на
Комисия за защита на потребителите разноски за юрисконсултско
9
възнаграждение в размер на 120,00 /сто и двадесет/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - София град, на основанията предвидени в НПК,
и по реда на Глава Дванадесета от АПК, в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10