Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София, 29.12.2020
г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Гражданска колегия, Въззивно отделение, ІV- Г
състав в публичното заседание на двадесет и девети септември две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА А.
ЧЛЕНОВЕ:ТАНЯ ОРЕШАРОВА
ИРИНА СТОЕВА
при участието на секретаря Вероника Димитрова, като разгледа докладваното
от съдия Орешарова гр.д.N4998 по описа
за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение№33745 от 05.02.2020г.,
постановено по гр.д.№57291 по
описа за 2019г., Софийският районен съд, 58-ми състав е признал за незаконно и е отменил на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 вр. чл. 188, т. 3 КТ,
дисциплинарно наказание „уволнение”, наложено на Е.Б.А. с ЕГН ********** със
Заповед №185/17.09.2019 г. на „О.Б.“ АД. Възстановил е Е.Б.А. на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, на
заеманата преди уволнението длъжност „Главен експерт“ в отдел „Клиентска
картотека и запори“ към дирекция „Операции“ на „О.Б.“ АД. Осъдена е „О.Б.“ АД с
ЕИК ******да заплати на Е.Б.А. на основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата 500 лв. —
разноски за адвокатско възнаграждение и да заплати в полза на СОФИЙСКИ РАЙОНЕН
СЪД сумата 100 лв. - държавни такси.
Срещу така постановеното решение е постъпила
въззивна жалба от ответника «О.Б. АД, в която посочва, че обжалваното решение е
неправилно, необосновано и постановено при нарушаване на материалния закон, и
моли да се отмени и постанови друго, с което се отхвърлят предявените искове. Сочи,
че първоинстанционният съд е следвало да разгледа нарушението от 28.11.2018год. самостоятелно, във формата на
бездействие, като не е осъществена проверка за акт на запопиращия орган, като в
следствие на това е вдигнат запора без правно основание при нарушение на т.5 и
т.7 от длъжностната характеристика и във вр.с пар.І,т.2 от писмото относно
централизиране на дейността по приемане, обработка и изготвяне на запорни
съобщения и което е извършено при неполагане на дължимата грижа от ищцата, още
повече, че писмените й обяснения съдържат извънсъдебно признание за извършеното
нарушение. Посочва също така, че неправилно е прието, че в т.10 от длъжностната
характеристика за длъжността главен експерт не е установено задължение за
контрол за съответствие върху съдържанието на писма-отговор по чл.508 ГПК.
Смята, че нарушенията са тежки като разкриват висок интензитет и с оглед на
рисковия характер на дейността по администриране на запорни съобщения и
голямата вероятност работодателят да претърпи имуществени вреди. В съдебно заседание пред въззивния съд, пълномощникът юрк.Романска
поддържа въззивната жалба и претендира за присъждане на разноски по делото и
представяя списък на разноските за въззивна инстанция.
Въззиваемата страна, ишец Е.Б.А., чрез своя пълномощник по делото адв.Н.
оспорва въззивната жалба и излага подробни съображения в отговор на същата. В съдебно заседание пред въззивния съд
пълномощникът на въззиваемата страна ищец адв. Стоицева оспорва жалбата и
поддържа становището изразено в отговора.
Софийският
градски съд, като взе предвид становищата на страните и след като обсъди
събраните по делото доказателства в рамките на въззивната жалба, намира за
установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран от Е.Б.А. с обективно кумулативно
съединени искове срещу „О.Б.“ АД, както следва: иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1
от КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението на ищцата, извършено със Заповед № РД04-185/17.09.2019г. и иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ- за
възстановяване на ищцата на заеманата преди
уволнението длъжност „Главен експерт“ в отдел „Клиентска картотека и запори“
към дирекция „Операции“ на „О.Б.“ АД.
В исковата молба ищцата Е.Б.А. твърди, че е незаконно
извършеното със заповед № РД04- 185/17.09.2019г. уволнение на ищцата, като изтъква, че не са искани
обяснения по
нарушенията, описани в т.4 от заповедта; не са посочени дати на откриване на нарушенията, като и в заповедта не е посочена
дата на връчването й, което препятства проверката за спазване на срока за
налагане на наказанието, в мотивите на заповедта не е посочен начин на извършване на нарушенията;
оспорва да са извършени посочените нарушения, но също така изтъква, че няма данни за произтекли вреди; липсват норми, които
да задължават ищеца да осъществява контрол за съответствие на фактите; смята, че описаните нарушения не са тежки и наложеното наказание не
съответства на описаните нарушения на трудовата дисциплина и е прекалено тежко.
Ответникът О.Б. АД, чрез своя представител
по делото юрк.Романска е оспорил
исковете. Посочва, че както заповед №185/17.09.2029год. за налагане на
дисциплинарното наказание уволнение, така и заповед №226/18.09.2019год. за
прекратяване на трудовото правоотношение, която има констативен характер са
връчени на ищцата срещу подпис, като преди това е изискано писмено обяснение от
ищцата и такова е дадено от нея и в което е признала извършеното на
28.11.2018год. нарушение, като се сочат две нарушения на трудовата дисциплина:
от дата 28.11.2018 г., което се състои в неизвършена проверка дали е наличен
акт на запориращ орган за отмяна на обезпечение, както и нарушение от дата
09.01.2019 г., което се състои в неосъществен ефективен контрол върху фактите
изложени в писмо-отговор по чл.508 ГПК изпратено до ЧСИ М.Ц..
За
да уважи предявените искове, първоинстанционният съд е приел, че не се
установява виновно неизпълнение на трудовите
задължения-чл. 186 КТ и след като в т. 4 и т. 5 от писмените обяснения на ищеца
е посочено, че причина за вдигане на запора е допусната грешка след като запорното
съобщение е било получено след края на работния ден и в бързината като краен
срок на запора, вместо 14.07.2019г., ищцата е посочила 14.07.2018г., поради
което впоследствие на 28.11.2018 г. е вдигнала запора поради по-рано
допуснатата грешка след края на работния ден при добросъвестно изпълнение на
задълженията с оглед на чл.8 КТ. По отношение на нарушението на 09.01.
2019год., за което се сочи, че ищцата не е осъществила ефективен контрол за
съответствие на фактите
описани в писмо - отговор до
ЧСИ М.Ц., в което писмо е записано, че по сметките с титуляр „И.К.“ ЕООА не са
налични суми за изпълнение на запора, а в действителност е имало разполагаема
свободна сума в размер на 998,20лв., за също е прието, че не е налице
установено от работодателя
задължение, което ищцата А. да
не е изпълнила, независимо от даденото от нея обяснение, след като с оглед на т.10 от длъжностната
характеристика на ищцата не се предвижда контрол за достоверност на
съдържанието на изходящата кореспонденция, а предвижда да „контролира, организира и отговаря за
подготовката и изпращането на пощата до органите и лицата, наложили
запора, а писмото е изготвено от друг служител, който следва да отговаря.
При извършената служебна проверка
по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че
обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, поради което
същият дължи произнасяне по съществото на правния спор, в рамките на заявените
с въззивната жалба доводи, съобразно нормата на чл. 269, изр. 2 ГПК. Настоящия
състав на въззивния съд намира, че обжалваното решение, като краен извод е правилно за основателност на предявените искове и излага
следните доводи:
Между
страните по делото не е спорен фактът, че са се намирали в безсрочно трудово
правоотношение по силата на което ищцата е изпълнявала при ответника длъжността „Главен експерт“ в отдел „Клиентска
картотека и запори“ към дирекция „Операции“ на „О.Б.“ АД от 01.08.2018год., като преди това и от 26.11.2004год. е работила на
длъжност счетоводител, отдел Счетоводна
отчетност при банката, като този релевантен за спора факт се установява и от
представените по делото: трудов договор №9/26.11.2004год. и допълнително
споразумение №315/08.08.2028год.
Приложена
е длъжностна характеристика за длъжността „Главен експерт“ в отдел „Клиентска
картотека и запори“ към дирекция „Операции“ на „О.Б.“ АД, утвърдена от
изпълнителния директор и връчена на ищцата
срещу подпис на 01.08.2018год. В длъжностната характеристика е посочено, че основната цел на длъжността е да отговаря за
цялостната дейност по поддържане и актуализиране на основната база от статични
данни и параметри в информационната система на банката в частта клиентска
картотека, като в т.5 е посочено, че изпълнява всички процедури по приемане и
обработка на запорни съобщения и искания за предоставяне на информация,
регламентирани с вътрешните правила на банката, в т.7-входира и въвежда запорни
съобщения и искания за предоставяне на информация в деловодна система, а в т.10
е посочено, че контролира, организира и отговаря за подготовката и изпращането
на пощата до органите и лицата, наложили
запорите.
Приложено
е писмо от 05.07.2018год., издадено от
директор Дирекция Операции, съгласувано с директор Дирекция „Управление
на клонова мрежа“ относно централизиране на дейността по приемане, обработка и
изготвяне на запорни съобщения, като в т. І.2 е посочено, че налагането на
запор се извършва от служител от отдела, който блокира банковите сметки на
клиента в приложната информационна система до размера на сумата, посочена в ЗС,
а вдигането за запора се извършва от служител на отдела на основание получено
уведомление за вдигането му от органа, който го е наложил и в т.І.3 е посочено,
че всички писма с отговор до запориращия орган се изготвя само от служител на
отдела. Не се оспорва от ищцата, че е била запозната със съдържанието на
посоченото писмо.
С
оспорената заповед №РД04-185/17.09.2019год., която е връчена на 18.092017г. на ищцата, работодателят е прекратил трудовото правоотношение с нея,
поради налагането на дисциплинарно
наказание „уволнение”. В мотивите на
заповедта е посочено, че дисциплинарното уволнение на ищцата се налага на основание чл.188, т.3, вр. с чл.190,
ал.1,т.7 и чл.187, т.3 КТ—неизпълнение
на възложената работа и неизпълнение на други трудови задължения и затова, че чрез
бездействие на 28.11.2018г. е вдигнала запор, наложен по сметка IB AN BG
07 SOMB 9130 10 509 60602 c титуляр „И.К.“ ЕООД, без да е налице акт
постановяващ отмяна на обезпечителната мярка, като не е извършила проверка дали
е получен такъв акт от запориращия орган, като е нарушила т.5, във вр. с т.7 от
длъжностната характеристика и също така на 09.01.2019г. не е осъществила ефективен
контрол за съответствие на фактите, описани в писмо - отговор до ЧСИ М.Ц. и в
което е записано, че по сметките с титуляр „И.К.“ ЕООД не са налични суми за
изпълнение на запора, а в действителност е имало разполагаема свободна сума в
размер на 998.20 лв. и е нарушила т.10 от длъжностната характеристика, във вр.
с пар.І.3 от писмо от 05.07.2018год. Посочено е, че с бездействието си е довела
до уронване на престижа на банката и е допринесла за евентуалното реализиране
на отговорността на банката като трето задължено лице, нарушила е установените
принципи на етично поведение. Коментирани са обясненията на ищцата дадени на
12.08.2019год. и които е посочено, че не
оборват констатираното нарушение.
Приложен е препис извлечение от протокол
№25/25.07.2019год. от заседание на управителния съвет на банката, на който са
присъствали двамата изпълнителни директори на банката и е обсъзенн доклад «Одит
на реда и организация на работа със запорните съобщения и предоставяне на
информация на клиенти на ОБ АД в дирекция Операции-ЦУ на ОБ АД и в тази връзка
конкретно казуса «И.К.»ЕООД и е възложено
на отдел ЧР да стартира дисциплинарно
производство относно служителите в доклада.
Приложени са писмени обяснения от ищцата от 12.08.2019год. след като й е връчено писмо от изпълнителните директори
на ответното дружество-работодател, че следва да даде обяснения за допуснати
нарушения на трудовата дисциплина и във връзка с това, че на 28.11.2018год.
е отменила активна блокировка по сметка
на клиент и на 09.01.2019год. не е извършила ефективен контрол за коректност на
съдържанието на писмо отговор до запориращия орган. В обясненията ищцата е
посочила, че запорно съобщение касаещо посочената сметка с титуляр «И.К.»ЕООД е
получила по факс след края на работния ден и в бързината вместо 14.07.2029год.
е описала, че запорът е със срок до 14.07.2028год. В тази връзка на
28.11.2018год. е отменила блокировката на сметката, като грещката била
установена при получаване на запитване от друга дирекция и блокировката била
възстановена на 09.05.2019год. За случая на 09.01.2019год. е посочено, че не е
възлагала на посочения служител Иванова, изготвяне на писмо отговор, но
практиката е била след изготвяне на писмото отговор да се проверява от нея или
от началник отдела за съответствие и в случия била извършила проверка за
коректност на съдържанието след като имало наложени предходни обезпечителни
запори от друг ЧСИ и не е забелязала, че по една от сметките салдото е
по-голямо от размера на обезпечителния запор, а преводът е следвало да се
направи от обслужващия филиал.
Приложено е писмо от 09.01.2019год. до ЧСИ М.Ц. относно «И.К.»ЕООД и
изпратено запорно съобщение от ЧСИ, в което е посочено, че посочените сметки на
длъжника са блокирани в изпълнение на запорното съобщение, по сметките няма
средства за изпълнение и има наложени предходни запори и при постъпване на
средства, същите ще бъдат преведени. Писмото е изготвено от експерт Елеонора
Иванова, за проверил е подписано от ищцата и е подписано и от директор и зам.
директор дирекция Операции- ОБ АД.
При
така установената фактическа обстановка Софийският градски съд достигна до
следните правни изводи:
Между страните в производството е съществувало валидно трудово правоотношение,
като ищцата е заемала длъжността главен експерт в отдел „Клиентска картотека и
запори“ към дирекция „Операции“ на „О.Б.“ АД и с атакуваната заповед работодателят е
упражнил дисциплинарната си власт, като е наложил на ищцата дисциплинарно
наказание „уволнение” и е прекратил трудовото й правоотношение на това основание.
Съгласно разпоредбата на чл.195 от КТ дисциплинарното наказание се налага с
мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога
е извършено, наказанието и законовия текст, въз основа на който се налага. Това
са задължителни реквизити на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание,
тъй като тази правна норма има императивен характер, съдът е длъжен във всеки
конкретен случай да се произнесе по съответствието й с формата установена в
закона, преди да разгледа спора по същество. Мотивирането на заповедта не е
самоцелно упражнение, нито формалистично изискване, а е продиктувано от
конституционното право на защита на работника или служителя и неговото
предназначение е уволнения работник или служител да знае за какво конкретно
нарушение, извършено от него или приписването му е уволнен, защото тогава ще
може да се защити. Като то определя и предмета на защита и в спора за
незаконното уволнение, проверка спазването на преклузивните срокове по чл.194,
ал.1 от КТ за които съдът следи служебно. Посочването на нарушението в случая
означава неговото конкретно описание, посочване на обективните и субективните
признаци на деянието, как, с какви действия или бездействия е извършено
нарушението, в каква последователност, какъв е резултата от него, ако има
резултат. В случая атакуваната заповед на работодателя е мотивирана, в частта в
която работодателят е посочил, че дисциплинарното уволнение на ищцата се
налага на основание чл.188, т.3, вр. с
чл.190, ал.1,т.7 и чл.187, т.3 КТ—неизпълнение на възложената работа и неизпълнение на други трудови
задължения и затова, че чрез бездействие
на 28.11.2018г. е вдигнала запор, наложен по сметка c титуляр
„И.К.“ ЕООД, без да е налице акт постановяващ отмяна на обезпечителната мярка,
като не е извършила проверка дали е получен такъв акт от запориращия орган,
като е нарушила т.5, във вр. с т.7 от длъжностната характеристика и също
така на 09.01.2019г. не е осъществила ефективен контрол за съответствие на
фактите, описани в писмо - отговор до ЧСИ М.Ц. и в което е записано, че по
сметките с титуляр „И.К.“ ЕООД не са налични суми за изпълнение на запора, а в
действителност е имало разполагаема свободна сума в размер на 998.20 лв. и е
нарушила т.10 от длъжностната характеристика, във вр. с пар.І.3 от писмо от
05.07.2018год., като е посочено, че с бездействието си е довела до уронване на
престижа на банката и е допринесла за евентуалното реализиране на отговорността
на банката като трето задължено лице.
По отношение на срока за налагане на дисциплинарното наказание с оглед на
чл.194, ал.1 КТ, който предвижда, че
дисциплинарното наказание се налага не по-късно от две месеца от откриване на
нарушението и не по-късно от една година от извършването му, настоящия състав
на въззивния съд намира, че с оглед на приложения препис извлечение от протокол
от заседание на 25.07.2019год. на УС на ОБ АД, в присъствието на изпълнителните
директори на банката и от който е видно, че е разгледан доклад за одит на реда и организацията на
работа със запорни съобщения и предоставяне на информация за клиенти на ОБ
АД дирекция Операции-ЦУ на ОБ АД, в
който е работила ищцата и във връзка и с конкретния казус в тази връзка с „И.К.“
ЕООД по отношение на който е посочено поведението на ищцата в уволнителната
заповед, към тази дата с оглед обсъждането резултата от одитен доклад, до работодателя, чрез изпълнителните
директори, като субект на дисциплинарна власт е обективирано откриване на нарушенията, за
които е издадена атакуваната заповед от 17.09.2019год. Поради което е спазен
срока за налагане на дисциплинарното наказание.
Изискани са, съответно на 12.08.2010год. са дадени писмени обяснения от
служителя преди налагане на дисциплинарното наказание с което е изпълнено и
изискването на чл.193, ал.1 КТ.
Изцяло в доказателствената тежест на ответника работодател е да проведе
пълно и главно доказване относно фактите и обстоятелствата на които се
позовава, за да посочи, че са налице нарушения на трудовата дисциплина от ищеца
и които са основание за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание-
уволнение. В случая при съвкупната
преценка на доказателствата по делото, настоящия състав на въззивния съд
намира, че не е доказано по делото такова поведение на ищцата, което да се
квалифицира в случая като тежко нарушение на трудовата дисциплина. Също така
съгласно съдебната практика на ВКС в решение
№48/14.05.2012год. по гр.дело №447/2011год., ІV ГО при спор за законност на
дисциплинарно уволнение в тежест на работодателят е да докаже извършването на
всички дисциплинарни нарушения, които да са дали основание за налагане на
най-тежкото дисциплинарно наказание. Когато работодателят не е доказал
извършването на дисциплинарните
нарушения, дисциплинарното наказание уволнение следва да се приеме, че е
незаконосъобразно. В случай, че част от нарушенията са доказани, а друга част
не са, то заповедта следва да се приеме, че е законосъобразно издадена само за
онези нарушения, които са доказани. В настоящия случай, въззивният съд намира
за доказано нарушение на задълженията на
ищцата на 28.11.2018г., когато е отменила активната блокировка по сметка c титуляр „И.К.“ ЕООД, наложена във връзка с
получено запорно съобщение без да е налице акт постановяващ отмяна на
обезпечителната мярка, като в случая не е извършила проверка дали е получен
такъв акт от запориращия орган, с което са нарушени задълженията по т.5, във
вр. с т.7 от длъжностната характеристика на ищцата, но и което е осъществено
след като преди това по признание на самата ищца, същата е въвела с техническа
грешка запорното съобщение, което е било със срок до 14.07.2019год., вместо 14.07.2018год.-грешната
дата и което се дължи на късното му получаване по факт в края на работния ден.
Независимо от това ищцата е следвало към 28.11.2018год. да провери наличието
на уведомление за вдигането на запора,
от органа който го е наложил, а такова не е имало и се е доверила на грешно
въведена вече информация от самата нея за крайния срок на запора, а в
последствие при постъпил сигнал от друга дирекция е възстановила блокировката,
като за този период не се твърди и няма установени вреди от това й поведение и
наличие на суми, които да са били изтеглени от длъжника, въпреки наложен запор.
Във връзка с второто нарушение от 09.01.2019год. на ищцата, че не е
осъществила ефективен контрол за съответствие на фактите, описани в писмо -
отговор до ЧСИ М.Ц. и в което е записано, че по сметките с титуляр „И.К.“ ЕООД
не са налични суми за изпълнение на запора, а в действителност е имало
разполагаема свободна сума в размер на 998,20 лв. и за което се сочи, че е
нарушила т.10 от длъжностната характеристика, във вр. с пар.І.3 от писмо от
05.07.2018год. настоящия състав на въззивния съд намира, че независимо, че няма
спор, че ищцата е подписала писмото отговор от 09.01.2019год. като проверил,
като и фактически признава, че е осъществила проверка, която е наложена от
практиката в банката, но с оглед на предхождащ запор не е съобразила, че по
една от сметките салдото е по-голямо от размера на обезпечителния запор, същото
писмо е изготвено от друг служител- експерт Иванова, на която е било възложено изготвянето
му и който е имал задължения съгласно т.8 от длъжността характеристика на
експерт да изготвя такива отговори, но оглед на текста на т.10 от длъжностната
характеристика на ищцата не се установява да е имала задължение да проверява
съдържанието на вече изготвеното писмо отговор.
В т.10 от длъжностната характеристика на ищцата като главен експерт и
която се цитира, като нарушена, същата следва да контролира, организира и
отговаря за подготовката и изпращането на пощата до лицата наложили запора и в тази връзка не
са й възложени задължения да възлага и
съответно да контролира дейността на експерта, изготвил писмото отговор.
Независимо от това в обясненията си ищцата излага коректно обстоятелствата, че
практиката е да се проверяват отговорите за съответствие, проверила е
информацията в писмото с признание, че не е забелязала, че салдо по една от
сметките е по-голямо от обезпечителния запор, но и превода е следвало да се
извърши от обслужващия филиал.
Съгласно
разпоредбата на чл.189, ал.1 КТ при определяне на дисциплинарното наказание
следва да се вземат в предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата при
които е извършено, както и поведението на работника или служителя. Касае се до
императивна законова разпоредба, която предвижда задължение за работодателя да
извърши посочената в нея преценка при определяне на вида на дисциплинарното
наказание преди неговото налагане. Осъществяването на тази процедура е
предпоставка за налагане на дисциплинарно наказание и е условие за неговата
законосъобразност. В тази връзка и
съдебна практика на ВКС в решение №461/17.06.2010год. по гр.дело
№626/2009год., ІІІ ГО, решение №236/19.09.2012год. по гр.дело №34/2012год., ІІІ
ГО и решение№372/01.07.2010год., по гр.дело №1040/2009год. при спор за законност на наложеното дисциплинарно наказание, съдът е
длъжен да извърши съдебен контрол за съответствие между наложеното
дисциплинарно наказание и извършеното нарушение, респективно относно това дали
работодателят преди налагане на дисциплинарното наказание е извършил преценка
по чл.189, ал.1 КТ, като е взел в предвид критериите-тежест на нарушението,
обстоятелствата при които е извършено, както и поведението на работника или
служителя. В случая настоящият състав на въззивния съд намира, че при конкретните обстоятелства в случая при които е извършено нарушението на
28.11.2018год. на задълженията на ищцата по т.5, вр. с чл.7 от длъжностната й характеристика и при липса на задължение за
упражняване на контрол за съответствие при отговор на писмо от 09.01.2019год.,
но дори и да се приеме, че е имала и задължение за контрол върху съдържанието
на писмото, изготвено от друг служител, извършеното нарушение от ищцата не следва да се квалифицира като
тежко такова по смисъла на чл.190 КТ и не оправдава налагане на дисциплинарно
наказание уволнение. Ищцата няма наложени други наказания, дългогодишен
служител е на банката, коректно признава извършеното от нея, съдейства за
отстраняване на допуснатите пропуски, не
се установяват, а не се и твърдят вреди за работодателя от действията на ищцата.
Поради което процесното уволнение е незаконно и следва да бъде отменено.
С оглед основателността на главния иск, основателен се
явява и следва да се уважи обословения иск с правно
основание чл.344, ал.1,т.2 от КТ с предмет възстановяване на ищцата на
заеманата преди незаконното уволнение длъжност.
Поради изложените съображения и поради съвпадението на крайните правни
изводи на двете съдебни инстанции, решението на първоинстанционният съд следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото не се дължат разноски на въззивника/ответник по
исковете/ и на основание чл.78, ал.2 ГПК се дължат
разноски по делото на въззиваемата страна/ищец/, но не следва да се присъждат
след като няма доказателства да са направени такива пред въззивна инстанция.
Воден от гореизложеното, Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №33745 от 05.02.2020год. на СРС, 58-ми състав, постановено по
гр.д. №57291/2019год. по описа на СРС.
Решението
може да бъде обжалвано с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от
връчване препис от същото, при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.