Р Е
Ш Е Н
И Е № 49
гр. Видин,
17.02.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Видинският
районен съд, гражданска колегия, 3 – ти състав, в публично заседание на шестнадесети
януари през две хиляди и двадесета година,
в състав:
Председател:
Милена Стоянова
при
секретаря Милена Евтимова като разгледа докладваното от съдията Стоянова гр. дело № 2271 по описа за 2019г. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано
по искова молба от Е.М.С. ***, чрез адв. С.И. ***, с която са предявени искове
с правна квалификация чл. 179, вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР и чл. 86 от ЗЗД.
Твърди се в исковата молба, че от 2008 г. ищцата е
служител на МВР, като изпълнява задълженията си на територията на гр. Кула. От
08.08.2016г. до 01.06.2018г. е работила като полицай в отделение ООР на РУ –
Кула при ОД на МВР – Видин. Посочва също, че през цялото време е работила на
сменен режим на работа, като смените са били по 8, 12 или 24 часа и е полагала
труд повече от 40 часа седмично. За времето от 22.00 часа на текущия ден до
06.00 часа на следващия ден ищцата е полагала нощен труд, който не ѝ бил
заплатен за такъв. Дадените нощни дежурства на месец са били средно 7 или 8,
поради което за процесния период положения нощен труд е 2122 часа, които
преобразувани в извънреден труд са 303 часа. Ищцата поддържа, че към основното
месечно възнаграждение ответникът следвало да ѝ изплати допълнително
възнаграждение за извънреден труд, формиран чрез превръщане на нощните часови в
дневни съобразно чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ и чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407
на МВР за реда за организацията и разпределението на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време,
режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
МВР.
Иска се от съда да постанови решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата сумата
в размер на 2500.00 лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за
положен извънреден труд за периода от 08.08.2016г. до 01.12.2018г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба –
08.08.2019г., до окончателното плащане, както и сумата в размер на 350.00 лева,
представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата по тримесечия,
считано от последния ден от месеца, следващ този за тримесечието, за което се
отнася, до подаване на исковата молба в съда. Претендират се направените по
делото разноски.
По искане на ищеца на основание
чл. 214 от ГПК с протоколно определение
от 16.01.2020г. съдът е допуснал изменение в размера на исковите претенции като
искът за заплащане на допълнително възнаграждение за положен извънреден труд се
счита предявен за сумата от 2000.48 лева, а искът за заплащане на обезщетение
за забава се счита предявен за сумата от 385.61 лева.
Ответникът е
подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, в който е
оспорил исковата претенция като неоснователна и недоказана по размер. Не се
оспорва, че ищцата се намира в служебно правоотношение с ОДМВР – Видин. Оспорва
се, че на ищцата се дължи възнаграждение за извънреден труд и нощен труд за
процесния период, като се твърди, че на ищцата е изплатено възнаграждение за
всичкия положен от нея извънреден и нощен труд. Твърди се, че ищцата е получила
допълнително възнаграждение по 0,25 лв. на час за положения от нея нощен труд.
Оспорва се приложимостта на разпоредбите на ЗДС и НСОРЗ по отношение на
служителите на МВР. Поддържа се, че в процесния период е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016г., в сила от
02.08.2016г., в която липсвала изрична норма, съответстваща на чл. 31, ал. 2 от
Наредба № 8121з-407/2014г. на министъра на вътрешните работи. Поддържа се, че
Наредба № 8121з-407/2014г. за реда за организацията и разпределението на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в МВР, отменена с Наредба № 8121з – 592/2015г. на МВР, считано от
01.04.2015г., не е действала през процесния период. Направил е възражение за
прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.
По
делото са събрани писмени доказателства, назначена и изслушана е
съдебно-счетоводна експертиза.
С оглед
данните по делото, Съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Не се оспорва, че страните се
намират в служебно правоотношение на
посоченото основание, както и не е се оспорва, че за исковия период от 08.08.2016г. до 01.12.2018г. ищцата е работила на сменен режим по график
при сумарно отчитане на отработеното време между 22.00 ч. и 06.00 ч., времето на
разположение и положения труд по време на официални празници.
От
заключението на вещото лице по назначената и приета
по делото съдебно-икономическа експертиза, изготвена
въз основа на представените разплащателни ведомости за начисленото трудово
възнаграждение на ищеца, както и графиците за отработени смени, се установява че през исковия
период ищцата е отработила 2240 часа нощен труд. Приравненият с коефициент 1,143 нощен труд в дневен
възлиза на 320 часа положен извънреден труд, който се равнява
на 2000.48 лева. Според заключението на вещото лице, обезщетението за забава на
плащането на главниците за заявения три годишен период по периоди на възникване
до 08.08.2019г. е в размер на 385.61 лева.
Съдът кредитира
заключението на вещото лице като обективно и компетентно изготвено.
При
така установената фактическа обстановка, настоящия съдебен състав намира от правна страна следното:
Съгласно
чл. 176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР
се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Към
основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат
допълнителни възнаграждения за извънреден труд /178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР/.
Съгласно чл. 143, ал. 1 от КТ, извънреден е трудът, който се полага по
разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на
съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него
работно време. Нормалната продължителност на работното време на държавните
служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица
/чл.
187, ал. 1 от ЗМВР/. Работното време на държавните служители се изчислява в
работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени –
сумирано за тримесечен период / чл. 187, ал. 3, изр. 1 от ЗМВР/. При работа на
смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22, 00 ч. и 6, 00 ч.,
като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период /чл. 187, ал. 3, изр. 3 от ЗМВР/. Работата извън редовното работно време
до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за
отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени,
чрез заплащане с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение /чл.
187, ал. 6, вр. ал. 5, т. 2 от ЗМВР/.
Редът за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство,
времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с Наредба на Министъра на вътрешните работи /чл. 187, ал. 9 от ЗМВР/.
През
процесния период 01.07.2016 г. – 30.06.2019 г. са действали Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г., Наредба №
8121з-592 от 25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г., издадени от Министъра на вътрешните работи. В чл. 3, ал. 3 от трите наредби е предвидена
възможността за полагането на труд и през нощта - между 22.00 и 06.00 часа, при
работа на смени, като работните часове не следва да надвишават средно 8 за
всеки 24-часов период.
С
първата от тях (чл. 31, ал. 2) изрично е уредена редукцията на часовете положен
нощен труд към дневен, при сумирано отчитане на отработеното време. За целта
общият брой часове нощен труд за отчетния период се умножава с коефициент 0.143.
Тази наредба е отменена с приемането на втората, в сила от 01.04.2015 г. Тя пък
е отменена с решение по адм. дело № 5450/2016 г. на ВАС, в сила от датата на
постановяването му и обнародвано. В периода от отмяната до издаването и
обнародването на третата наредба – на 02.08.2016 г., отново приложима е била
първата, предвиждаща преизчисляване на нощния труд в дневен.
Съгласно
чл. 179, ал. 1, предл. 2 от ЗМВР, на държавните служители се изплащат
допълнителни възнаграждения за полагане на труд през нощта от 22.00 ч. до 6.00 ч., а съобразно чл. 9 и
чл. 12 от Раздел ІІІ на Наредба № 8121з-908/02.08.2018 г. за условията и реда
за изплащане на допълнителни възнаграждения на държавните служители в Министерството на вътрешните работи /обн. ДВ, бр. 67/14.08.2018 г., в сила
от 14.08.2018 г., изд. на осн. чл. 179, ал. 2 от ЗМВР/, за всеки отработен
нощен час или за част от него от 22.00 ч.
до 06.00 ч., на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен
труд след предоставяне в съответните финансови звена на протокол-приложение № 6
към чл. 31, ал. 1 от Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. При липсата на специално
правило за ставка на допълнителното възнаграждение за нощен труд или което да
определи методология за превръщането на отработените нощни часове в дневни при
сумирано изчисляване на работното време по отношение на държавните служители в
МВР, съдът намира, че е налице нормативна празнота, която следва да се
преодолее чрез субсидиарното приложение на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/. Съгласно това общо
правило, при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се
превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане
на работното време за съответното работно място, т. е. приложимият коефициент
за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1, 143, получен като частно при
деление на нормалната продължителност на дневното /8 часа/ и нощното /7 часа/
работно време. Възприемането на обратното становище би поставило държавния
служител в МВР в неравностойно положение спрямо работниците и служителите,
чиито правоотношения се регулират от Кодекса на труда и Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата. Ето защо, съдът намира за неоснователни изложените в отговора възражения относно
приложимостта на установения в чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ коефициент към процесното
служебно правоотношение.
Относно
нормата на чл. 9г от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, както
и редакцията й от 01.01.2018 г., която предвижда отпадане на израза "без
превръщане на нощните часове в дневни", няма отношение при преценката за
начина на начисляването положения труд и дължимостта на претендираното
възнаграждение за извънреден труд, тъй като въпросната разпоредба касае само
отчитането на същия пред Инспекцията по труда.
Ето защо исковата претенция за заплащане на
извънреден труд за периода от 08.08.2016г. до
01.12.2018г., получен след преобразуване на положените
часове нощен труд в дневен, се явява доказана по основание. От събраните по
делото доказателства се установи, че ищцата е
положила 2240 часа нощен труд, който изчислен с коефициент 1,143
за превръщането му в дневен труд възлиза общо на 2560 часа. Разликата между тези стойности е в размер на 320 часа, което представлява положен от ищеца извънреден труд, поради което
дължимото възнаграждение според
заключението на вещото лице възлиза в размер на 2000.48 лева.
Искът за лихва за забава е акцесорен по
отношение на иска за главното вземане. С оглед уважаването на главния иск
подлежи на уважаване и обусловената претенция, която за периода на забавата от
момента, в който вземанията за трудови възнаграждения по отчетни периоди са
станали изискуеми, до депозиране на исковата молба /08.08.2019г./ възлиза според заключението на вещото лице в размер на 385.61 лева.
Ответната страна не е ангажирала доказателства на ищеца да е изплатено дължимото възнаграждение в горния размер за положения от него
извънреден труд, поради което исковите претенции ще следва да се
уважат изцяло.
При
този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в тежест на ответника
следва да бъдат възложени направените от ищеца разноски за адвокатско
възнаграждение.
Съдът
намира за основателно направеното от ответната страна възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар в общ размер от 700.00 лева, който се претендира от ищеца. Това
възнаграждение обаче е договорено при първоначално посочен материален интерес
от 2500.00 лева за главницата и 350.00 лева – за лихвата. В процеса на делото
ищецът намалява размера на исковата претенция за главницата. Именно заради това, съдът на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК следва да вземе предвид фактите, настъпили
след предявяване на иска и да редуцира разноските за адвокатско възнаграждение.
Съгласно
чл. 78, ал. 5 ГПК, при възражение за прекомерност на хонорара, съдът може да
намали същия съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. Така дължимите разноски за адвокатско
възнаграждение по главния иск за сумата от
2000.48 лева,
изчислени съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения възлизат на 370.00 лева, а разноските по иска за лихва
за забава съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата възлизат на 300.00 лева.
Тъй като
ищецът е освободен по силата на закона от заплащане на държавна такса за водене
на делото /т. 23 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012
г.,ОСГТК на ВКС/, по правилото на чл. 78, ал. 6 от ГПК, при този изход от спора
ответникът следва да бъде осъден да заплати дължимата държавна такса в размер
на 95.44 лева. Ответникът като държавно учреждение не е освободено от заплащане
на държавни такси по смисъла на чл. 84, ал. 1, т. 1 от ГПК, тъй като предмет на
делото не са публични държавни вземания, а частни субективни права на ищеца
/така т. 10 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012
г.,ОСГТК на ВКС/.
Ответникът следва да понесе и разноските за
вещо лице в размер на 80.00 лева, платени от бюджета на съда.
Воден
от горното, Съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Видин с адрес: гр. Видин, ул.
Цар Симеон Велики № 87, представлявана от Директора Петър Коцин, да
заплати на Е.М.С. с ЕГН ********** ***, със съдебен
адрес:***, офис 2, сумата от 2000.48
лева, представляваща дължимо допълнително трудово
възнаграждение за положен извънреден труд за
периода 08.08.2016г. - 01.12.2018г., получен след преобразуване на положени часове нощен труд в дневен, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от предявяване на иска
в съда – 08.08.2019г., до окончателното плащане,
както и сумата от 385.61 лева, представляваща лихва за
забава върху главницата по периоди на възникване до
предявяване на иска в съда – 08.08.2019г.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Видин с адрес: гр. Видин, ул.
Цар Симеон Велики № 87, представлявана от Директора Петър Коцин, да
заплати на Е.М.С. с ЕГН ********** ***, със съдебен
адрес:***, офис 2, разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 670.00
лева.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Видин с адрес: гр. Видин, ул.
Цар Симеон Велики № 87, представлявана от Директора Петър Коцин, да
заплати по сметка на РС – Видин сумата от 95.44 лева – държавна такса, както и сумата от 80.00 лева – разноски за вещо лице.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Видински
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: