Р Е Ш Е Н И Е
град Бургас, № 1528 / 21.12.2022г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на осми декември, през две хиляди двадесет и
втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ГАНЕВА
ЙОВКА БЪЧВАРОВА
при секретар Илияна Георгиева,
изслуша докладваното от съдия Л.АЛЕКСАНДРОВА по КАНД № 1186/2022г. за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.63в
от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от АПК.
Касаторът изпълнителен директор на
Държавен фонд „Земеделие“, с адрес: гр. София, бул. „Цар Борис ІІІ“ № 136, чрез
юрисконсулт Г. Б., с адрес за призоваване: гр. Бургас, ул. „Фердинандова“ № 5,
е оспорил решение № 44/12.05.2022г., постановено по АНД № 69/2022г. на Районен
съд Айтос, с което е отменено наказателно постановление
№01-2600/4779/20.08.2021г., издадено от касатора.
С наказателното постановление на
„МЕГАКОМЕРС 2001“ ЕООД, БУЛСТАТ *********, са наложени 33 имуществени санкции,
всяка от които от по 1000 лв., за 33 нарушения на чл.55б, ал.5 от Закона за
прилагане на Общата организация на пазарите на земеделски продукти на
Европейския съюз (ЗПООПЗПЕС), на основание чл.74, ал.4 от същия закон.
Касаторът твърди, че обжалваното решение
е постановено при неправилно приложение на закона – касационно основание по
чл.209, т.3 от АПК. Според касатора, както в АУАН, така и в наказателното
постановление, са описани всички съставомерни факти, касателно 33-те
административни нарушения поотделно. Наказателното постановление е издадено в
предписаната форма, от компетентен орган и в съответствие с материалния закон.
Санкционираното дружество е осъществило от обективна страна визираните
нарушения, а наложеното наказание по вид и размер е в съответствие със
санкционната норма и с целта на закона. Според касатора в хода на
административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения
на процедурата, наложените наказания са в минималния предвиден от закона
размер, затова иска обжалваното решение да бъде отменено като неправилно, а по
съществото на спора
- да
бъде
потвърдено
издаденото
от
него
наказателно постановление. Претендира
разноски за юрисконсултско възнаграждение, в т.ч. и за производството пред
Районния съд. В случай, че съдът остави в сила обжалваното решение, прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, платено от
наказаното лице.
В съдебно заседание касаторът, чрез
представител по пълномощие юрисконсулт Б., поддържа касационната жалба и
пледира за нейното уважаване. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по касация „МЕГАКОМЕРС 2001“
ЕООД, чрез представител по пълномощие адвокат Б., оспорва касационната жалба.
Иска съдът да остави в сила обжалваното решение на Районен съд Айтос. Препраща
към подробно изложени възражения в писмен отговор на касационната жалба,
депозиран пред Районен съд Айтос. Претендира разноски.
Представителят на прокуратурата счита,
че обжалваното съдебно решение е правилно и предлага да бъде оставено в сила.
Съдът като прецени
събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните намира
следното:
Касационната жалба е
подадена в срок от надлежно легитимирано лице, поради което е допустима за
разглеждане.
Разгледана по
същество е неоснователна.
Търговското дружество „МЕГАКОМЕРС 2001“
ЕООД е наказано за това, че като регистриран първи изкупвач на сурово краве,
овче, козе и биволско млякоq
изкупува сурово мляко от производители за млекопреработвателна дейност въз
основа на сключени договори, които не са регистрирани по реда и в сроковете по
чл.55б, ал.5 от ЗПООПЗПЕС. В наказателното постановление са описани поотделно
всички съконтрагенти по констатираните 33 нерегистрирани договора, които са
индивидуализирани с три имена, дата, на която е следвало да бъде регистриран съответният
договор и дата, на която реално е бил регистриран. Осемнадесет от тези договори
е следвало да бъдат регистрирани най-късно до 25.05.2020г., а реално са
регистрирани три дни по-късно – на 28.05.2020г. Един от договорите е следвало
да бъде регистриран най-късно до 25.04.2020г., а реално регистрацията му е
извършена на 28.05.2020г. Други шест договора е следвало да бъдат регистрирани
най-късно до 01.05.2020г., а са били регистрирани на 28.05.2020г. Два от
договорите е следвало да бъдат регистрирани най-късно до 28.04.2020г., а са
регистрирани реално в Държавен фонд „Земеделие“ на 28.05.2020г. Останалите шест
договора са регистрирани на 13.11.2020г., като закъснението за всеки от тях е
различно – от един до десет месеца.
Според чл.55 б, ал.5 от ЗПООПЗПЕС
договорите за доставка на сурово мляко от всички видове млека се регистрират от
първия изкупвач в областната дирекция на Държавен фонд "Земеделие" по
адреса на дейността на изкупвача в 30-дневен срок от сключването. При
прекратяване, преди да е изтекъл срокът на договора, или при удължаване на
срока на договора с анекс изкупвачът уведомява съответната областна дирекция на
Държавен фонд "Земеделие" в 30-дневен срок.
Съгласно приложената санкционна норма на
чл.72а, ал.2 от ЗПООПЗПЕС на регистриран първи изкупвач, който изкупува сурово
мляко без договор, регистриран по реда и в срока по чл.55б, ал.5, се налага глоба или
имуществена санкция от 1000 до 4000 лв.
Районният съд в обжалваното решение е
приел, че в АУАН липсва дата на извършване на нарушенията, както и надлежно
описание на самите нарушения, което според съда води до накърняване правото на
защита на привлеченото към отговорност лице. Едва в наказателното постановление
са описани конкретни нарушения, както и датите на извършването им, което според
съда не е достатъчно, за да санира пропуските, извършени с АУАН.
Според Районния съд в АУАН погрешно е
посочено и мястото на извършване на деянието, тъй като според нарушената
разпоредба санкционираният субект е бил длъжен да регистрира договорите за
доставка на сурово мляко в Държавен фонд „Земеделие“ по адреса на дейността си
в 30-дневен срок от сключването му. Затова съдът счита, че
административнонаказващият орган необосновано и в противоречие със закона е
възприел като място на извършване на нарушението офиса на наказания субект в
с.Люляково.
На следващо място, според районния съд,
в наказателното постановление е допуснат и друг порок, изразяващ се в това, че
след посочване на нарушената норма на чл.55б, ал.5 от ЗПООПЗПЕС е посочен и
подзаконов нормативен акт, който липсва в АУАН, което препятства адекватността
на защитата на санкционираното лице.
Освен това за пълнота съдът е приел, че
случаят се явява маловажен, представляващ самостоятелно основание за отмяна на
наказателното постановление, тъй като всяко от задълженията, а именно да бъде
регистриран съответният договор, е изпълнено преди проверките, извършени от
компетентния орган, довели до образуване на процесното
административнонаказателно производство. Този факт, съчетан с липсата на данни
за настъпили неблагоприятни последици, според съда, сочи на по-ниска степен на
обществена опасност на конкретните деяния, в сравнение с обикновените случаи на
нарушения от този вид. Отделно от това съдът е допуснал вероятност причините за
пропускане на законовия срок да са поради разразилата се пандемия от Ковид-19 и
въведената епидемиологична обстановка.
Обжалваното решение е валидно, допустимо
и правилно.
Настоящият съдебен състав споделя
изводите на съда относно допуснатите процесуални нарушения в АУАН във връзка с
описанието на процесните 33 нарушения, като в допълнение счита за нужно да
посочи, че в АУАН, послужил за основание за издаване на обжалваното наказателно
постановление, освен, че не са описани поотделно нарушенията, актосъставителят
е използвал както израза „нарушение“ в единствено число, така и изрично е
посочено, че проверката е установила 53 бр. нерегистрирани договори за
изкупуване и доставка на сурово мляко,
а
същевременно
с
наказателното
постановление
е
ангажирал
отговорността за 33 договора, съответно 33 различни нарушения.
Така
много грубо е погазено правото на защита на наказаното лице, тъй като от
обвинението, съдържащо се в АУАН, то може да остане с впечатление, че
отговорността му ще бъде ангажирана за едно административно нарушение,
изразяващо се в нерегистриране на 53 договора, а
същевременно
при
получаване
на
наказателното
постановление
е установило, че се касае за множество еднакви по вид нарушения, минималната
санкция за всяко от които е 1000 лв. Освен това неясно
остава
и
за
съда защо в АУАН са посочени 53 нерегистрирани договора, а в наказателното
постановление са описани 33.
Настоящият съдебен състав не споделя
изводите на Районния съд относно датата на нарушението, както и относно
наличието на предпоставки за приложение на чл.28 от ЗАНН. Вярно е, че датата на
нарушението е описана за първи път в наказателното постановление и по отношение
на някои от договорите тя е сгрешена, но при описанието на всяко от нарушенията
изрично и записана датата, до която е следвало да бъде регистриран съответният
договор, от което става ясно, че датата на нарушението е следващия ден след
изтичане на 30-дневния срок.
Според настоящия съдебен състав
нарушенията не са с по-ниска степен на обществена опасност. Те са типични
нарушения от този вид. Обстоятелството, че всички договори са били регистрирани,
както изисква законът, макар и след срока, обосновава налагане на най-ниската
възможна санкция, но не и наличие на предпоставки за маловажност на деянието.
Отделно от това, доколкото самите деяния са на простото извършване, при
обсъждане на приложението на чл.28 ЗАНН не могат да се вземат предвид
отсъстващите неблагоприятни последици, от една страна, защото деянията не са
резултатни, а от друга, защото отсъствието на данни за такива последици
произтича от нерезултатността на деянията, т.е. такива факти не са изследвани,
а не от отсъствието на самите последици.
Настоящият съдебен състав счита обаче,
че е налице друго особено съществено нарушение - на чл.34, ал.1 от ЗАНН. Актът
за установяване на административно нарушение е съставен на 07.04.2021г., както
сочи актосъставителят на л.2 от АУАН. В самия АУАН не са описани поотделно
нарушенията, но в наказателното постановление са описани и оттам става ясно, че
тези 33 договора са регистрирани надлежно, макар и по-късно, съответно на
28.05.2020г. и на 13.11.2020г. Законът изисква договорите да бъдат регистрирани
в Държавен фонд „Земеделие“, който е и органът, оправомощен да налага
административни наказания за нарушаването на чл.55б, ал.5 от ЗПООПЗПЕС. След
като договорите са регистрирани съответно на 28.05.2020г. и на 13.11.2020г., то
наказващият орган на тези дати е узнал за извършеното нарушение и с оглед
неговото естество на същите дати е открил нарушителя по смисъла на чл.34, ал.1
от ЗАНН. Тази разпоредба изисква административнонаказателното производство да
не се образува, ако не е съставен АУАН в продължение на три месеца от откриване
на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението. След
като компетентният да образува административно-наказателно производство и да
наложи наказанието орган е узнал за нарушенията и нарушителя, съответно на
28.05.2020г. и на 13.11.2020г., то той е бил длъжен да състави АУАН най-късно
до 28.08.2020г., респ. до 13.02.2021г. По делото не е спорно, че процесният
АУАН е съставен след тези дати, а именно на 07.04.2021г., което е извън срока,
регламентиран в чл.34, ал.1 от ЗАНН. Само на това основание наказателното
постановление следва да бъде отменено. Нарушението е особено съществено, тъй
като производството е започнало след като е изтекъл визираният давностен срок
за неговото образуване.
По изложените съображения обжалваното
решение следва да бъде оставено в сила.
Разноски следва да се присъдят в полза
на ответника по касация, които са своевременно претендиране и се дължат от
касатора в размер на 1000 лева, представляващи платено възнаграждение на един
адвокат (л.20). Възражението за прекомерност на възнаграждението на
процесуалния представител на ответника по касация направено от касатора в
касационната жалба е неоснователно. Съгласно чл. 18, ал.2 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, ако административното наказание е под формата на глоба,
имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението
се определя по реда на чл.
7, ал. 2 върху стойността на всяка наложена
глоба, санкция и/или обезщетение. В процесният случай са наложени 33
имуществени санкции, всяка от които по 1000 лева. За това приложима е
разпоредбата на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, според която
за конкретния материален интерес минималното адвокатско възнаграждение е 3290
лева.
На основание чл.221, ал.2 във вр. с
чл.218 от АПК, във вр. с чл.63в, от ЗАНН, Административен съд Бургас,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 44 от 12.05.2022г.
постановено по АНД № 69/2022г. на Районен съд – Айтос.
ОСЪЖДА Държавен
фонд „Земеделие“ да заплати на „МЕГАКОМЕРС 2001“ ЕООД, БУЛСТАТ *********
направените по делото пред настоящата инстанция разноски в размер на 1000 лева.
Решението не подлежи на обжалване и
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: