Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Ивелина Солакова | |
С Решение № 6/ 06.01.2010г. ,постановено по гр.д. № 234/2009г. Великотърновският Районен съд е осъдил”М. „ О. / В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ/ гр. В. Т. да заплати на Н. С. А. сумата от 508лв. ,представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2005г. .- 10 дни и за 2006г. десет дни, в чист размер за получаване след приспаднати законоустановени удръжки, ведно със законната лихва , ведно със законната лихва върху тази сума, от датата на завеждане на иска 22.01.2009г. до окончателното изплащане, както и сумата от 49лв. разноски по делото. Със същото решение са отхвърлени предявените от Н. С. А. против „М. „ О. В. Т. искове за заплащане на трудово възнаграждение за януари 2005г. в размер на 600лв., за заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 10 дни за 2003г. в размер на 300лв., за 20 дни за 2004г. в размер на 600лв. и командировъчни за разходи за две нощувки в размер на 180 щатски долара , направени при командироване в Република Турция , в началото на декември 2005г. , като неоснователни и недоказани Против решението в частта му, с която са отхвърлени предявените искове, е подадена въззивна жалба от Н. С. А.. В жалбата се навеждат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на решението в отхвърлителната му част . Сочи се, че съдът е следвало да приложи разпоредбата на чл.161 от ГПК и при непредставяне на трудовото досие на ищцата и на доказателства за налично задължение на ответника да поемÕ неизплатените задължения на „Н.” Д. към работници и служители, да приеме за доказани твърдените от ищцата факти. Съдът не бил съобразил, че ищцата е направила разноски в размер на 100лв. чрез пълномощника си и тези разноски следвало да се поемат от ответната страна. Отправя се молба до съда да постанови решение, с което да отмени първоинстанционното решение в обжалваната му част и да уважи предявените искове. Ответникът по жалбата не заема становище по същата. Великотърновският Окръжен съд, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,приема за установено следното: След извършената служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК съдът намира, че обжалваното решение е изцяло валидно и допустимо в обжалваната му част . По същество решението в обжалваната му част е правилно и законосъобразно. Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена от първоинстанционния съд, като същият е съобразил всички събрани по делото доказателства и е достигнал до правилни изводи относно това какви факти се установяват с тях. По тези причини настоящата инстанция възприема изцяло така изяснената фактическа обстановка по делото и не намира за нужно да я възпроизвежда. Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 128 КТ , чл. 224 , ал.1 КТ и 215 КТ. Правните изводи на първоинстанционния съд, формирани въз основа на установената от този съд фактическа обстановка, са правилни. Въззивната инстанция с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК възприема изцяло мотивите на първоинстанционния съд, които са изчерпателни и са изцяло в съответствие със закона. На основание горепосочения текст въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд относно основателността на обективно съединените искове и размера, в който претенциите следва да бъдат уважени. По депозираните в жалбата оплаквания : Жалбоподателката сочи, че неправилно от страна на първоинстанционния съд е прието, че не е налице споразумение между „Н.” Д. и ответника „М.” О. гр. В. Т. последният да поеме неизплатените задължения на „Н.” Д. към работници и служители на това дружество, произтичащи от трудови правоотношения за минал период. Доказването на съществуването на такова споразумение е в тежест на ищеца по делото, както е указал и първоинстанционния съд в доклада си. Правилно и съвсем подробно на ищеца са дадени указания във връзка с претенцията си да докаже освен горния факт и факта, че се е намирал в трудово правоотношение с Н. Д., както и да докаже размера на евентуално дължимите му се суми. ПО делото са налице доказателства относно наличието на трудов договор между ищцата и „Н.” Д. към периода 30.04.2002г. – януари 2004г. Съдбата на това трудово правоотношение не е ясна. Няма данни то да е съществувало към 01.01.2005г. Установено е ,че между страните в настоящото производство е възникнало трудово правоотношение на 01.02.2005г. и от този момент насетне ответникът е следвало да изпълнява задълженията си по него, част от които са заплащането на трудово възнаграждение, респ- обезщетение за неизползван платен годишен отпуск при прекратяване. При това положение и с оглед факта, че през януари 2005г. между страните не е съществувало трудово правоотношение, претенцията на ищцата за заплащане на трудово възнаграждение за този месец се явява неоснователна и недоказана. Оплакването, че ответникът дължи на ищцата обезщетение за неползван платен годишен отпуск за периода 2003 и 2004г. в размерите, посочени в исковата молба само поради обстоятелството, че в трудовия договор на последната от 01.02.2005г. е вписано, че се запазват и отпуските от минали години на ползване, също е неоснователно. През сочените две години между страните не е съществувало трудово правоотношение, поради което претенцията е неоснователна. Трудовият договор има действие от момента на сключването му и занапред. Никъде в законодателството не е предвидено автоматично „запазване„ ,респ. възможност за ползване на неизползвани платени годишни отпуски за период, когато работникът е имал трудово правоотношение с друг рÓботодател. Подобна хипотеза е възможна, но при наличието на законови предпоставки, които в конкретния случай нито се твърдят, нито пък са налице/чл. 123,ал.2 от КТ например/. Оплакването, свързано с претенцията за заплащане на командировъчни разходи за командироване на ищцата в Република Турция за два дни през декември 2005г. е също неоснователно. Непредставянето на трудовото досие на ищцата от страна на ответника не е основание да се приемат за доказани твърденията й. Освен данните за командировки на ищцата, които евентуално биха могли да се съдържат в досието, фактът на командироване е могъл да се докаже и с редица други доказателства, като например справка за пътуванията на ищцата зад граница, самолетни или друг вид билети, респ. фактура за заплатени суми за престой в хотел и т.н. След като първоинстанционният съд е дал изрични и подробни указания на ищцата по отношение доказването на посочените факти, а тя не се е възползвала от дадените й законови възможности и срокове да се снабди с доказателства, които да ги установяват, следва да понесе неблагоприятните последици от това свое бездействие. Що се касае до оплакването на жалбоподателката, че съдът не е съобразил направени от нея разноски по делото, в тази своя част жалбата се явява молба за допълване на първоинстанционното решение в частта му за разноските. По тази молба въззивният съд не е компетентен да се произнесе. Това следва да стори първоинстанционният съд . Депозирано е оплакване, че на ищцата-жалбоподател не са присъдени суми за трудово възнаграждение за месец юни 2006г. Съдът намира, че не е надлежно сезиран с подобна претенция, макар и още пред първоинстанционния съд да е посочено, че на ищцата следва да се изплати и това възнаграждение в посочен от нея размер. Останалите депозирани в жалбата възражения касаят първоинстанционното решение в необжалваната му част. В тази си част то е влязло в законна сила, поради което съдът намира за безпредметно да обсъжда оплакванията. Гореизложените фактически и правни констатации на въззивния съд напълно съвпадат с тези на първоинстанционния съд, което обосновава извода за правилност и законосъобразност на решението в обжалваната му част. Същото не страда от пороците, посочени във въззивната жалба, поради което следва да се потвърди. Водим от горното, съдът, Р Е Ш И: ПОТВЪРЖДАВА Решение № 6/ 06.01.2010г., постановено по гр.д. № 234/2009г. на Великотърновския Районен съд в обжалваната му част. Решението подлежи на жалба в едномесечен срок, считано от 26.04.2010 г. пред ВКС. След влизане в сила на решението делото да се изпрати на ВТРС с указания за произнасяне по съдържащата се в жалбата молба за допълване на първоинстанционното решение в частта му за разноските. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |