№ 38
гр. Силистра, 31.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на първи март
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Н. Димитров
Членове:Добринка С. Стоева
Кремена Ив. Краева
при участието на секретаря Ели Ст. Николова
като разгледа докладваното от Пламен Н. Димитров Въззивно гражданско
дело № 20213400500446 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба подадена чрез
процесуален представител от „Екопродукт“ ЕООД с ЕИК *********, срещу Решение №
260059 от 07.07.2021г. постановено по гр.д. № 556 на РС – Силистра.
Въззивникът – „Екопродукт“ ЕООД с ЕИК *********, и адрес на управление:с.
Попина, общ. Ситово, обл. Силистра, ул. „Марица“ № 17, представлявано от Марияна
Атанасова Митева, не е доволен от първоинстанционното решение считайки, че същото е
неправилно, необосновано и постановено в нарушение на материалния и процесуалния
закон, като в тази връзка желае същото да бъде отменено, а вместо него въззивния съд да
постанови друго, с което да отхвърли изцяло осъдителните искови претенции на ищеца.
Въззиваемият – „Биосфера Фарм“ ЕООД с ЕИК ********* и адрес на управление: с.
Петърч, общ. Костинброд, обл. София, ул. „Христо Ботев“ № 1, депозира писмен отговор на
въззивната жалба в който излага становище за нейната неоснователност и моли въззивния
съд да я отхвърли и да потвърди атакуваното с нея първоинстанционно съдебно решение.
Съдът – след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл. 79 от ЗЗД, във
вр. с чл. 327, ал. 1 от ТЗ, и чл. 86 от ЗЗД, във вр. с чл. 309а, ал. 1 от ТЗ.
Съдът установил, че страните по делото са се намирали в трайни търговски
взаимоотношения по повод продажбата на фуражни добавки и стоки за животновъдния
сектор, свързани с основните предмети на дейност на двете търговски дружества. Като
конкретен предмет на осъдителната си искова претенция ищецът посочил цената на
доставките обективирани в пет броя конкретно изброени фактури, с твърдението, че стоките
по тях са получени от купувача – ответник, но дължимата цена не е платена. В тази връзка
ищецът поискал от съда да осъди ответника да му заплати следните суми:
- сумата от 119,85 лв., представляваща продажната цена по фактура № ********** от
15.05.2017г., като твърди, че стоките по фактурата са предадени на купувача на 16.05.2017
1
г., и за това претендира и обезщетение за забава върху тази сума за периода от 15.06.2017 г.
до 19.02.2020 г. в размер на 32,64 лв.;
-сумата от 8938,86лв., представляваща продажната цена по фактура № ********** от
18.08.2017г., твърдейки, че стоките по фактурата са предадени на купувача на 19.08.2017г., и
за това претендира обезщетение за забава върху тази сума за периода от 18.09.2017 г. до
19.02.2020 г. в размер на 2197,48 лв.;
-сумата от 8938,86лв., представляваща продажната цена по фактура № ********** от
06.09.2017 г., твърдейки, че стоките по фактурата са предадени на купувача на 08.09.2017 г.,
и за това претендира обезщетение за забава върху тази сума за периода от 07.10.2017г. до
19.02.2020г. в размер на 2150,30 лв.;
-сумата от 8938,86лв., представляваща продажната цена по фактура №
**********/14.03.2017 г., твърдейки че, стоките по фактурата са предадени на купувача на
17.03.2017 г., и за това претендира и обезщетение за забава върху тази сума за периода от
14.10.2017 г. до 19,02.2020 г. в размер на 2132,92 лв.;
-сумата от 23681,67 лв., представляваща продажната цена по фактура № **********
от 03.05.2018 г., твърдейки, че стоките по фактурата са предадени на купувача на
04,05.2018г., и затова претендира и обезщетение за забава върху тази сума за периода от
03.06.2018 г. до 19.02.2020 г. в размер на 4124,56 лв.;
-както и законна лихва върху сумите по главниците от датата на подаване на исковата
молба в съда — 20.02.2020 г., до окончателното им плащане. Претендира и направените по
делото разноски, включително и тези, свързани с обезпечаване на исковата претенция.
Ответникът „Екопродукт“ ЕООД, оспорил исковите претенции считайки ги за
неоснователни. Не оспорил, че с ищеца са имали търговски взаимоотношения, и че
многократно е получавал доставки от него, но твърдял, че не е получавал процесните
фактури.
За да постанови атакуваното по настоящем решение първоинстанционния съд след,
като обсъдил събрания по делото доказателствен материал приел за установено следното:
Всички фактури са надлежно издадени и подписани от представител на доставчика -
„Биосфера Фарм“ ЕООД, и носят печат на дружеството, но върху тях липсва подпис на
представител на насрещната страна, получател на доставката, както и печат на дружеството
получател.
Предмет на доставките е специализиран фураж използван в животновъдството и по
конкретно използван в стопанската дейност на ответника включваща отглеждане на
животни.
Съдът обсъдил заключението по назначената ССЕ, според което се установило, че
процесиите фактури са отразени в счетоводството на ищеца, включени са в дневниците за
продажби и дължимия ДДС е начислен, същите обаче не са отразени в счетоводството на
ответната страна, не са включени в дневниците за покупки, не е упражнено право на
данъчен кредит по тях и съответно не е извършвано плащане на обективираните в тях
задължения.
Съдът взел предвид и установените със свидетелски показания обстоятелства
установяващи трайните търговски отношения между страните и по конкретно, че поръчките
се приемали по телефона, обработвали се в рамките на същия ден, а транспортът се
осъществявал чрез куриер (най - често Транспрес и Спиди) за сметка на ищеца, като
доставената стока била придружавана от фактура и складова разписка. Същевременно
складовите разписки, които се връщали в дружеството понякога били неподписани, а често
върху тях бил положен подпис от лице, неиндивидуализирано със своите имена, но с
изключение на процесиите пет фактури плащанията по всички останали били извършвани
без оглед на начина на оформление на тези удостоверяващи получаването на стоката
2
документи.
Първоинстанционният съд е обсъдил детайлно установените от него обстоятелствата
съпътствали доставката на стоките – предмет на всяка една от петте процесни фактури,
ведно с които по твърдение на ищеца са доставени и самите фактури, както и складовите
разписки удостоверяващи получаването на доставките.
Във връзка с доставката на стоките по процесиите фактури съдът обсъдил събраните
по делото писмени и гласни доказателства и приел, че стоките по всичките пет фактури са
получени от ответника, макар да е установил следните неясноти и нередовности при
удостоверяване получаването.
-по фактура № ********** от 14.03.2017г. В куриерски лист от 17.03.2017 г. срещу
посочената доставка фигурира името „Василева“, както и подпис на това лице. Разпитана в
качеството си на свидетел Иванка Василева, служител в „Екопродукт“ ЕООД, с месторабота
на портала на обекта на дружеството в с. Попина, заявила, че името „Василева“ върху
куриерския лист не е изписано от нея, но потвърдила, че подписът е неин и че с полагането
му е удостоверила получаването на стоката, посочена в документа.
-по фактура № ********** от 15.05.2017г. В представената от ищеца складова
разписка към тази фактура фигурира подпис на получателя, макар под него да не е изписано
името на лицето, приело въпросната доставка.
-по фактура № ********** от 18.08.2017г. Според представената от ищеца складова
разписка към тази фактура, същата носи подпис на получател, но не съдържа
индивидуализация на лицето,което го е положило.
-по Фактура № ********** от 06.09.2017г., Според представената от ищеца складова
разписка стоката по фактурата е получена от лицето „Василева“, като разпитаната
свидетелка Иванка Василева, отрекла да е полагала подписа и изписвала името си под него.
По делото били извършени две съдебно - графически експертизи, от заключенията, на които
станало ясно, че подписът под разписката действително не е изпълнен от посоченото в нея
лице.
-по фактура № ********** от 03.05.2018г. От представен по делото куриерски лист,
установяващ получаването на пратката, се установило, че същата е предадена на лице,
индивидуализирано като „Рахми“, като по същия начин е оформена и стоковата разписка.
Първоинстанционният съд установил, че Рахми е свидетелят Рахми Реджеб, работил към
датата на доставката в строителна фирма в с. Попина, собственост на Николай Йорданов,
който ищецът определил като действителен собственик и на капитала на ответното
дружество. Това заключение на съда обаче не кореспондира с данните установени от
представеното с исковата молба удостоверение за актуално състояние на ответника
„Екопродукт“ ЕООД, от което е видно, че едноличен собственик на капитала на
дружеството е Мариана Атанасова Митева, което се потвърди и от извършената от съда
служебно справка в ТР.
За да установи коментираните обстоятелства първостепенният съд взел предвид и
показанията на свидетелката Димитрова която приела заявките за стоките по процесиите пет
фактури.
Съдът отчел и данните от заключението си вещото лице изготвило назначената по
делото съдебно - биологична експертиза според които продуктите, предмет на процесиите
пет фактури спадат към веществата влагани в храната за животните отглеждани от
дружеството ответник.
При така установената фактология районният съдебен състав достигнал до извода за
основателност на исковите претенции. Съдът приел, че именно коментираните количества
стоки са били доставени на получателя тъй, като се установило, че теглото на пратките
съответства на теглото на описаните във фактурите продукти и превозът им е възложен в
3
деня на издаването на счетоводния документ или до два дни след това. Съдът обсъдил
обстоятелството, че част от стоковите разписки към фактурите не съдържат
индивидуализация на лицето, получило фактически стоката, но приел, че във всеки един от
случаите стоката е достигнала до ответника. Съдът приел за редовно получени от ответника
и стоките – предмет на фактура № ********** от 06.09.2017г. въпреки липсата на логично
обяснение относно причината, поради която е съставен неистински документ за приемането
им позовавайки се единствено на доказателство съставено от служителя на търговското
дружество извършващо куриерски услуги.
ОС не споделя довода на първостепенния съд, че продуктите по тази фактура също са
били доставени на ответника съгласно приетото като доказателство по делото писмо на
куриера, чиито удостоверявания отделно от това имат силата на официален документ по
смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК (в този смисъл определение № 153 от 04.05.2006 г. на ВКС по
гр.д. № 114/2006 г., IV-A г.о. Съгласно тълкуването дадено в монографията на проф. д-р
Живко Сталев „Българско гражданско процесуално право“ За да е налице задължителна за
съдилищата материална доказателствена сила на един официален свидетелстващ документ,
то той следва да е издаден от длъжностно лице т.е. от орган снабден с държавна
удостоверителна власт, без значение дали е включен в държавния или обществен апарат, а
документа да е издаден в кръга на удостоверителната компетентност на издателя му при
спазване на предвидените от закона ред и форма. Посочената в атакуваното решение
съдебна практика - определение № 153 от 04.05.2006 г. на ВКС по гр.д. № 114/2006 г., IV-A
г.о. дава разрешение на въпроса доколко връчване осъществено по реда на 36, ал. 1, т. 2 от
ЗПУ /Закон за пощенските услуги/ от пощенски служител на адреса на получателя, но не
лично, а на негов представител удостоверено само с подпис и без други идентификационни
белези на лицето получило пратката може да се приеме за редовно от името на адресата.
Според ОС коментираното разрешение не кореспондира с настоящият случай предвид на
това, че връчването е осъществено от служител в търговско дружество, който не е
„длъжностно лице“ по смисъла на коментираната правна норма.
За да обоснове крайният си извод за основателност на ищцовите претенции съдът
коментирал и обстоятелството, че фактурите са отразени в счетоводството на ищеца,
приемайки, че това представлява пряко доказателство за сключването на сделките в
подкрепа на всички косвени доказателства по делото и приемайки, че липсват данни, които
да разколебават тяхната истинност.
ОС възприема установената от първостепенния съд фактическа обстановка, но не
споделя изведените от нея правни изводи, като счита за уместно да коментира и следните
установени при обстоен преглед на материалите по делото факти и обстоятелства:
В първоначално предявената искова молба и преди съда да допусне изменение на
иска вместо сумата по фактура № ********** от 14.03.2017г. ищецът е претендирал същата
по размер сума, но по фактура ********** от 13.09.2017г. за която вещото лице изготвило
назначената по делото ССЕ е установило, че е платена от ответника – получател на стоките с
платежно нареждане от 13.09.2017г. Според експерта с това плащане в счетоводството на
ищеца е закрито задължението по фактура ********** от 14.03.2017г. макар то да е било
изискуемо повече от шест месеца преди извършеното плащане. Горните обстоятелства са
били установени в първоинстанционната фаза на процеса и са мотивирали ищеца да измени
исковата си претенция, а съда да приеме за основателна и претенцията по фактура
********** от 14.03.2017г., макар в счетоводството на ищеца задължението по нея да е
закрито поради плащане.
Така установените обстоятелства мотивират въззивния съд да обоснове извода, че в
счетоводните записвания на дружеството – ищец са налични пропуски и несъответствия,
които обуславят възможността за наличие на неверни счетоводни записвания.
Основният довод мотивирал въззивния съдебен състав да формира извод за
4
неоснователност на исковите претенции е установеното по делото обстоятелство, че нито
една от коментираните пет броя данъчни фактури обективиращи извършени доставки на
стоки не е осчетоводена в счетоводството на дружеството ответник и по нито една от тях не
е изтеглен полагаемият се данъчен кредит. В противоречие с цялостната философия на
ЗДДС и с основните принципи на осъществяване на търговска дейност имаща за основна
цел постигане на положителен финансов резултата е регистриран по ЗДДС търговец да
получи облагаема доставка, за която ДДС е начислен и внесен от неговия доставчик и той
/получателя/ да не се възползва от правото си да изтегли и употреби за търговските си цели
или пък за печалба полагаемия му се ДДС. По делото безспорно е установено, че между
страните е бил налице интензивен търговски обмен включващ многократни доставки на
стоки нужни за дейността на ответника доставяни от ищеца. От данните по делото е видно,
че установеният начин на организация на доставките е включвал поръчки по телефон,
доставки чрез куриер, като заедно с доставената стока е били доставяни стоковата разписка
и съответната фактура. Не е спорно, че тази организация на доставките е била удачна и
всяка от страните е изпълнявала задълженията си по нея. Разминаване е установено само по
отношение на доставките по процесните пет фактури, които са издадени, подписани и
осчетоводени само от ищеца – доставчик, но не и от ответника получател. По делото е
установено, че фактурите не са осчетоводени от ответника, те не са подписани от негов
представител и не са включени в неговата справката декларация по ЗДДС за съответния
период.
Нещо повече по делото липсват данни в края на отчетната година при съставяне на
заверения от експерт счетоводител ГФО /Годишен финансов отчет/ на дружеството
доставчик сумите по тези фактури, като дължими да са отнесени по съответната счетоводна
сметка. Обичайна счетоводна практика е в края на всеки годишен отчетен период, в
случаите на установени регулярни търговски доставки между едни и същи доставчик и
получател да се изпрати писмо – справка за сверяване на салдата, за което по делото липсват
данни, нито пък са направени доказателствени искания за събиране на такива.
Съобразявайки изложеното ОС приема, че първоинстанционният съдебен състав
неправилно е интерпретирал установените по делото обстоятелства, като при формиране на
вътрешното си убеждение обусловило постановеното решение е дал превес на данните
установени от транспортните документи, които в съвкупност с останалите косвени данни го
довели до извод за основателност на исковите претенции без да съобрази липсата на
подписи в процесните пет фактури, на които всъщност се основават осъдителните ищцови
претенции, както и не включването на тези фактури в счетоводството на ответника и
неползвания данъчен кредит по тях.
По делото е установено, че ищецът многократно е доставял идентични стоки на
ответника при това често с идентично тегло и съдържание на отделните доставки.
Събраните по делото писмени доказателства удостоверяващи доставката на процесните
стоки съдържат данни само относно вида и количеството на стоката например „Фуражни
добавки“, общо тегло „един тон“, за изпращача и за лицето получило пратката. От тези
доказателства обаче не може да се установи дали коментираните пет пратки приети от
първоинстанционния съд за редовно получени са съдържали освен съответната стока и
складова разписка но и именно конкретните пет фактури възоснова, на които се претендира
плащане. Както бе установено и коментирано по – горе по задължението по фактура
********** от 14.03.2017г. която също е част от исковата претенция всъщност е било
погасено в счетоводството на самия ищец с извършено от ответника плащане по друга
фактура с № ********** от 13.09.2017г., поради грешка провокирана от съвпадение на
количествата, вида на стоките, цената на доставките и получателя по двете фактури.
Изложеното мотивира въззивния съдебен състав да приеме, че макар по делото да са
налице доказателства за доставката на стоките, за които ищеца твърди, че са предмет на
5
процесните пет фактури, макар тези доказателства представляващи основно транспортни
документи и свидетелски показания да не са съвсем безпротиворечиви и да са косвени може
да се приеме, че коментираните стоки са доставени на ответника. Липсват обаче
доказателства, които да установят, че тези доставени стоки са били предмет именно на петте
данъчни фактури, на които ищецът основава осъдителните си претенции. В транспортните
документи кредитирани и от първоинстанционния и от въззивния съдебни състави липсват
данни коментираните фактури да са били част от съдържанието на пратките. Установеният
по делото голям обем на търговски обмен между двете дружества именно в коментирания
период, както и обстоятелството, че предмет на множеството доставки са били еднотипни и
често в еднакви количества стоки мотивира въззивния съд да приеме, че липсват
доказателства, от които да се установи, че приетите за получени от ответника /макар и по
косвен път/ стоки са били предмет именно на процесните пет фактури. По делото не е
спорно, че всички други доставки са своевременно разплатени, фактурите, които ги
обективират съответно осчетоводени и подписани. Ето защо и най – вече предвид
установеното обстоятелство, че дружеството ответник в качеството си на регистриран по
ЗДДС търговски субект не се е възползвало от правото си да приспадне полагаемият му се
по тези доставки ДДС ОС приема исковите претенции за недоказани. След като е дал превес
на доказателствената стойност на транспортните документи и установените косвени данни
без да прецени правната стойност на липсата на осчетоводяване и не ползван данъчен
кредит по процесните пет фактури, на които именно се основават ищцовите претенции
първоинстанционния съдебен състав е постановил съдебен акт без да съобрази в пълнота
установените по делото факти и обстоятелства, което е предпоставка за неговата
неправилност.
По тези съображения ОС приема, че атакуваното решение следва да се отмени, а
вместо него да се постанови друго, с което да се отхвърлят изцяло исковите претенции, като
неоснователни.
Предвид изхода на делото и направеното още с въззивната жалба искане въззивникът
има право на разноски, които за въззивното производство са в размер на 1224.95лв. /хиляда
двеста двадесет и четири лева и деветдесет и пат стотинки/ платена държавна деловодна
такса, а за първоинстанционното производство са в размер на 2840.89лв. /две хиляди
осемстотин и четиридесет лева и осемдесет и девет стотинки/ с ДДС, представляващи
платен адвокатски хонорар. Ответникът в първоинстанционното производство не е
представил списък по чл. 80 от ГПК, и макар да твърди, че е сторил разноски и за депозит за
вещо лице доказателство за това не бе открито от съда в кориците на делото.
Предвид изхода на делото искането на „Биосфера Фарм“ ЕООД, с ЕИК *********, за
разноски следва да се отхвърли.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260059 от 07.07.2021г. постановено по гр.д. № 556 на РС –
Силистра, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ исковете на „Биосфера Фарм“ ЕООД, с ЕИК *********, и адрес на
управление: с. Петърч, общ. Костинброд, обл. София, ул. „Христо Ботев“ № 1, съда да осъди
„Екопродукт“ ЕООД с ЕИК ********* и адрес на управление:с. Попина, общ. Ситово, обл.
Силистра, ул. „Марица“ № 17, да заплати на „Биосфера Фарм“ ЕООД, с ЕИК *********:
-сумата от 119,85 лв. (сто и деветнадесет лв. и 85 ст,), представляваща продажната
цена по фактура № ********** от 15.05.2017г., стоките по която са предадени на купувача
на 16.05.2017г., и обезщетение за забава върху тази сума за периода от 15.06.2017 г. до
19.02.2020 г. в размер на 32,64 лв. (тридесет и два лв. и 64 ст.);
6
-сумата от 8938,86 лв. (осем хиляди деветстотин тридесет и осем лв. и 86 ст.),
представляваща продажната цена по фактура № ********** от 18.08.2017г., стоките по
която са предадени на купувача на 19.08.2017 г., и обезщетение за забава върху тази сума за
периода от 18.09.2017 г. до 19.02.2020 г. в размер на 2197,48 лв. (две хиляди сто деветдесет
и седем лв. и 48 ст.);
-сумата от 8938,86 лв. (осем хиляди деветстотин тридесет и осем лв. и 86 ст.),
представляваща продажната цена по фактура № ********** от 06.09.2017 г., стоките по
която са предадени на купувача на 08.09.2017 г., и обезщетение за забава върху тази сума за
периода от 07.10.2017 г. до 19.02.2020 г. в размер на 2150,30 лв. (две хиляди сто и петдесет
лв. и 30 ст.);
-сумата от 8938,86 лв. (осем хиляди деветстотин тридесет и осем лв. и 86 ст.),
представляваща продажната цена по фактура № **********/14,03.2017 г., стоките по която
са предадени на купувача на 17.03.2017 г., и обезщетение за забава върху тази сума за
периода от 14.10.2017 г. до 19.02.2020 г. в размер на 2132,92 лв. (две хиляди сто тридесет и
два лв. и 92 ст.);
-сумата от 23681,67 лв. (двадесет и три хиляди шестстотин осемдесет и един лв. и 67
ст.), представляваща продажната цена по фактура № ********** от 03.05.2018 г., стоките по
която са предадени на купувача на 04.05.2018 г., и обезщетение за забава върху тази сума за
периода от 03.06.2018 г. до 19.02.2020 г. в размер на 4124,56 лв, (четири хиляди сто двадесет
и четири лв. и 56 ст.);
-както и законна лихва върху сумите по главниците от датата на подаване на исковата
молба в съда - 20.02.2020 г., до окончателното им плащане (с изключение на периода
13.03.2020 г. до 08.04.2020 г. по чл. 6 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на народното събрание от 13 март 2020 г. и за
преодоляване на последиците).
ОСЪЖДА „Биосфера Фарм“ ЕООД с ЕИК ********* и адрес на управление: с.
Петърч, общ. Костинброд, обл. София, ул. „Христо Ботев“ № 1, представлявано от Димитър
Георгиев Димитров, да заплати на „Екопродукт“ ЕООД с ЕИК ********* и адрес на
управление:с. Попина, общ. Ситово, обл. Силистра, ул. „Марица“ № 17:
1224.95лв. /хиляда двеста двадесет и четири лева и деветдесет и пат стотинки/
деловодни разноски за в.гр.д. № 446/2021г. на ОС – Силистра;
2840.89лв. /две хиляди осемстотин и четиридесет лева и осемдесет и девет стотинки/ с
ДДС, деловодни разноски за гр.д. № 556/2020г. на РС – Силистра.
ОТХВЪРЛЯ искането на „Екопродукт“ ЕООД с ЕИК ********* и адрес на
управление :с. Попина, общ. Ситово, обл. Силистра, ул. „Марица“ № 17, представлявано от
Марияна Атанасова Митева, за присъждане на направените разноски по в.гр.д. № 446/2021г.
на ОС – Силистра.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му
на страните пред ВКС.
Пррепис от решението дасе връчи на страните чрез процесуалните им представители.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7
8