Решение по дело №59/2022 на Административен съд - Търговище

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 96                                       14.07.2022 г.                град Търговище

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд- гр.Търговище,                       

на четиринадесети юни        две хиляди и двадесет и втора година,

в публично съдебно заседание, в следния  състав:

                    

                                                                 Председател -  Албена Стефанова

 

      Секретар – С. Иванова,

       като разгледа докладваното от председателят административно дело № 59 по описа за 2022 г. на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

      Производството е по реда на Раздел I,  Глава десета  от  АПК, във връзка с чл.31, ал.2 от Закона за частните съдебни изпълнители /ЗЧСИ/.

Образувано е по жалба на С.А.Г., ЕГН ********** ***, подадена чрез адвокат И.З. от САК, с посочен адрес *** против Заповед № СД-04-20/24.02.2022 г. на Министъра на правосъдието, в частта й по т.II, с която се прекратяват правомощията му по изпълнение на частен съдебен изпълнител /ЧСИ/, рег. № 873, в регистъра на Камарата на частните съдебни изпълнители, с район на действие Окръжен съд-Търговище.

      В жалбата се излагат подробни доводи, обосноваващи неспазване на чл.34, ал.3 и чл.35 от АПК в производството по издаване на оспорената Заповед. Излага се твърдение, че оспорващият е загубил правоспособността си поради наложено дисциплинарно наказание, а не въз основа на пречка по чл.5, ал.1,т.4 от ЗЧСИ. Навежда се, че пречката по чл.5, ал.1,т.4 от ЗЧСИ-Присъда №79/14.11.2016г. по НОХД №2325/2016г. по описа на РС-Шумен е възникнала тогава, когато оспорващият не е притежавал правоспособност и същата като юридически факт не е могла да породи като последица загубване на правоспособност, каквато оспорващият не е имал. Моли се заповедта в оспорената и част да бъде отменена като незаконосъобразна.

В съдебно заседание оспорващият се явява лично и с адвокат И.З. от САК и поддържа жалбата на изложените в нея основания. Излага становище, че към момента на възникване на пречката по чл.5, ал.1,т.4 от ЗЧСИ оспорващият вече е бил лишен от правоспособност поради наложено дисциплинарно наказания. С оглед на това, че същият към посоченият момент не е притежавал правоспособност, няма и как да бъде лишен от такава. Навежда се, че във фактическия състав на чл.31, ал.1,т.4 от ЗЧСИ се изисква наличие на ЧСИ с действаща правоспособност, като в случая този юридически факт е липсвал. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Представя  писмена защита, в които излага становище за неспазване на чл. 34, ал.3 от АПК. Излага подробни доводи, обосноваващи липса на основание за издаване на оспорената Заповед поради неосъществен фактически състав по чл.31, ал.1,т.4 от ЗЧСИ.

         Ответникът по оспорването – Министърът на правосъдието в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт П.Н., която излага становище за неоснователност на жалбата. Излага доводи, че първо по време влиза в сила присъдата, а именно на 30.11.2016г. и че към посочения момент оспорващия все още е имал правоспособност и по отношение на него все още не е било налице наложено дисциплинарно наказание. Навежда, че дисциплинарното наказание е влязло в сила на 16.12.2016г., с постановяването на окончателно решение по гр.д.№283/2016г. по описа на ВКС. Моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на оспорващия. От Министърът на правосъдието са постъпили  писмено становище и писмени бележки, в които се излагат подробни доводи, обосноваващи липса на допуснати процесуални нарушения в производството по издаване на оспорената Заповед, които да са съществени и  наличие на материалните предпоставки по чл.31, ал.1,т.4 от ЗЧСИ.

         След преценка на събраните по делото доказателства, съдът констатира следното:

С присъда № 79/14.11.2016 г. по НОХД №2325/16 г. по описа на Районен съд-Шумен оспорващият  С.А.Г. е признат за виновен за това, че при условията на продължавано престъпление от 06.12.2011г. до 22.02.2013г. в гр. Търговище, в качеството си на длъжностно лице - частен съдебен изпълнител с рег. № 873 с район на действие Окръжен съд-Търговище, е присвоил чужди пари - сума от 294 584.59 лева, собственост на „Агрокомплект“ ЕООД гр. Търговище, връчени му в това му качество и поверени му да ги пази и управлява, предназначени за удовлетворяване на взискателите по изпълнителни дела. Съдът е констатирал, че престъплението е извършено с пряк умисъл. Присвояването е в големи размери според Тълкувателно решение № 1/98 г. на ОСНК, Постановление № 8/78 г. на Пленума на ВС, Решение № 106/96 г. на Второ Н.О. на ВС, Решение № 79/86 г. на ОСНК и др. Съдът е определил общо наказание на подсъдимия С.А.Г. по настоящата присъда с присъдите по НОХД №1835/14 г. на Районен съд-Шумен, по НОХД № 501/15 г. на Районен съд-Шумен, по НОХД № 446/16 г. на РзРС и по НОХД №1562/16 г. на Районен съд-Шумен, а именно- три години лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено по реда на чл. 66, ал. 1 от НК за изпитателен срок от пет години.

Със същата присъда на основание чл. 202, ал. 3, във вр. с чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК съдът лишил подсъдимия С.А.Г. от право да упражнява дейност, свързана с пазене и управление на чуждо имущество за срок от пет години.

Присъда № 79/14.11.2016 г. по НОХД №2325/16 г. по описа на Районен съд-Шумен е влязла в законна сила на 30.11.2016г., съгласно приложеното по делото Писмо с рег.и.№94-С-332/14.02.2022г. на председателя на Районен съд-Шумен.

Не се спори по делото, че с Решение от 18.02.2016 г. на Дисциплинарната комисия на КЧСИ по д.д. № 23/2015 г.,  на  оспорващия С.А.Г. като ЧСИ е наложено дисциплинарно наказание „лишаване от правоспособност за срок от пет години “ - чл. 68, ал. 1, т. 4 ЗЧСИ. Посоченото решение е обжалвано по съдебен ред и оставено в сила с Решение № 215/16.12.2016 г. на Ш-то ГО на ВКС, постановено по гр. д. № 2837/2016 г. по описа на ВКС. Посоченото решение на ВКС е окончателно и в сила от 16.12.2016г.

Съгласно приложената с преписката справка за съдимост на  С.А.Г., рег.№ 657/07.08.2014 г., издадена от Служба Бюро „Съдимост“ при РС - Търговище по делото се установява, че Г. е осъждан и по НОХД № 460/2013 г., приключило със Споразумение № 107/23.04.2013 г. на РС - В. Търново, в сила от 23.04.2013 г., като е признат за виновен в това, че при условията на продължавано престъпление е потвърдил неистини в писмени декларации, които по силата на закон - по чл. 41 ЗОДФЛ и чл. 50 ЗДДФЛ се подават пред орган на властта - ГД на НАП - Варна за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, за което му е наложено общо наказание по чл. 23, ал. 1 от НК, на основание чл. 313, ал. 2, във вр. сал. 1, във вр. с чл.26, ал. 1 от НК, при условията на чл. 36 и 54 НК - глоба в размер на 1000 лв.

От същата справка се установява също така, че С.А.Г. е осъждан и по НОХД № 234/2013 г. с Присъда № 5/13.01.2014 г. на ОС - Търговище, в сила от 28.01.2014 г., като  Г. е признат за виновен в това, че при условията на продължавано престъпление е потвърдил неистини в годишните данъчни декларации по чл. 50 ЗОДФЛ за 2009 г. и 2010 г. и на осн. чл. 255, ал. 4, във вр. с ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК и чл. 78а НК го освобождава от наказателна отговорност за извършено престъпление, като му налага административно наказание - глоба в размер на 3500 лв.

На 17.12.2021г. оспорващият С.А.Г. е подал в Министерство на правосъдие молба с рег. № 94-С-332/17.12.2021г., с която е поискал да му бъдат възстановени правата по изпълнението като ЧСИ, рег.№873 с Район на действие Окръжен съд-Търговище. Молбата е подадена на основание чл.35, ал.1 от ЗЧСИ като молителя е посочил, че срокът на наложено с Решение от 18.02.2016 г. на Дисциплинарната комисия на КЧСИ по д.д. № 23/2015 г. дисциплинарното наказание е изтекъл на 16.12.2021г.

Въз основа на подадената от С.А.Г. молба с рег. № 94-С-332/17.12.2021г., след проведено административно производство и проучване на 24.02.2022г. Министърът на правосъдието е издал оспорената Заповед № СД-04-20/24.02.2022 г. С т.I от същата се възстановяват правомощията по изпълнение на ЧСИ С.А.Г. рег. № 873, в регистъра на Камарата на частните съдебни изпълнители, с район на действие Окръжен съд-Търговище, поради изтичане на срока на наложеното наказание „лишаване от правоспособност за срок от 5г“. С т.II от същата Заповед са прекратени  правомощията  на С.А.Г. по изпълнение на частен съдебен изпълнител /ЧСИ/, рег. № 873, в регистъра на Камарата на частните съдебни изпълнители, с район на действие Окръжен съд-Търговище.

В Заповедта като фактически основания за постановяване на диспозитива по т.II от същата са описани данните по влязла в сила Присъда № 79/14.11.2016 г. по НОХД №2325/16 г. по описа на Районен съд-Шумен, а като правно основание се сочи  чл.31, ал.1,т.4 от ЗЧСИ, във връзка с чл.5, ал.1,т.4 от ЗЧСИ.

Заповед № СД-04-20/24.02.2022 г. на Министъра на правосъдието е съобщена на С.А.Г. с Писмо с рег.№94-С-332/28.02.2022г. Заповедта и посоченото писмо са получени от Г. на 04.03.2022г. Заповедта е оспорена от Г. само в частта и по т.II.

Жалбата на С.А.Г. срещу т.II от Заповед № СД-04-20/24.02.2022 г. на Министъра на правосъдието е подадена до Административен съд София-град по пощата на 18.03.2022г. и с рег.и.№94-С-83/21.03.2022г.

С  Определение №2620/31.03.2022г. по ад.д.№2863/2022г. на Административен съд София-град производството по посоченото ад.д. е прекратено и жалбата на С.А.Г. е изпратена по подсъдност за разглеждане от Административен съд-Търговище.

Така установената фактическа обстановка се подкрепя от събраните по делото писмени доказателства.

При така установеното, съдът намира жалбата за допустима като подадена в срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес.

При така установеното от фактическа страна, съдът след като извърши служебна проверка, съгласно чл.168 от АПК, прави следните правни изводи:

 Оспорената Заповед е издадена от компетентен орган. Същата съдържа посочване както на фактическите, така и на правните основания, въз основа на които се издава и отговаря на законовите изисквания за форма и съдържание.

В хода на съдебното производство е извършено задълбочено проучване и са събрани доказателства, от които се установяват достатъчно данни за наличие на основание по чл. 31, ал. 1, т. 4 ЗЧСИ по отношение на С.А.Г. за прекратяване на правомощията му по  изпълнение на ЧСИ.

В хода на административното производство са събрани достатъчно данни и е установено, че Г. е осъден с влязла в сила Присъда № 79/14.11.2016 г. по НОХД №2325/16 г. по описа на Районен съд-Шумен.   Срещу посочената присъда Г. не би могъл да противопостави каквито и да е възражения и да представи опровергаващи това обстоятелство доказателства още повече, че той и не го и оспорва.

По изложените съображения, съдът приема, че в хода на административното производство по издаване на заповедта са спазени чл.35 и чл.7 от АПК, като не е налице такова нарушение на чл.34, ал.3 от АПК, което да се квалифицира като съществено и изложените в жалбата доводи на оспорващия в тази насока се явяват неоснователни.

По отношение на съответствието на оспорения акт с материалния закон, съдът намира следното:

 От така събраните доказателства безспорно по делото се явява доказано, че Г. е осъден на лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер с Присъда № 79/14.11.2016 г. по НОХД №2325/16 г. по описа на Районен съд-Шумен. Доказано е също така и че посочената присъда е влязла в законна сила на 30.11.2016г., което е преди влизане в сила на Решението на Дисциплинарната комисия на КЧСИ по д.д. № 23/2015 г.,  с което на С.А.Г. като ЧСИ е наложено дисциплинарно наказание „лишаване от правоспособност за срок от пет години “. Последното е влязло в законна сила на 16.12.2016г. Следователно към момента на влизане в сила на посочената присъда Г. все още не е бил лишен и е разполагал с  правоспособност, предвид което посочената влязла в сила присъда се явява годно основание за прекратяване на правомощията на Г..

       Преди правомощията на Г. да бъдат прекратени с оспорената заповед същите надлежно са му възстановени по реда на чл.35 от ЗЧСИ със заповед, поради изтичането на срока на наложеното му дисциплинарно наказание. Следователно към деня-24.02.2022г. на прекратяване на правомощията  по изпълнението на ЧСИ Г. вече е  разполагал с правоспособност, която да бъде предмет на последващо отнемане.

Към посочения момент по отношение на Г. е налице пречката по чл.5,т.4 от ЗЧСИ - осъждане на лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер с влязла в сила присъда, като както към същия момент, така и към момента на влизане на присъдата той е  разполагал с правоспособност, с оглед на което съдът приема, че по отношение на Г. към 24.02.2022г.  са били налице всички елементи от сложния фактическия състав по чл.31, ал.2 от ЗЧСИ, въз връзка чл.5,т.4 от ЗЧСИ за прекратяване на правомощията  по изпълнението на ЧСИ  на това основание и Заповедта  в оспорената и част се явява постановена при правилно приложение на материалния закон.

Издадената заповед е съобразена и с целта на закона - наличие на пречка за упражняване на правомощията на частен съдебен изпълнител съобразно разпоредбата на чл. 5, ал. 1, т. 4 ЗЧСИ.

      На основание всичко гореизложено, съдът намира жалбата на С.А.Г. против Заповед № СД-04-20/24.02.2022г. на Министъра на правосъдието, в частта и по т.II за неоснователна и следва същата, като такава да бъде отхвърлена.

Предвид  изхода на спора, следва на основание чл.143, ал.3 от АПК, във връзка с чл.37 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП, на ответника по оспорването да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

Воден от горното и на основание на чл.172,ал.2 от АПК , съдът 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.А.Г., ЕГН ********** ***, подадена чрез адвокат И.З. от САК, с посочен адрес *** против Заповед № СД-04-20/24.02.2022 г. на Министъра на правосъдието, в частта й по т.II, с която се прекратяват правомощията му по изпълнение на частен съдебен изпълнител /ЧСИ/, рег. № 873, в регистъра на Камарата на частните съдебни изпълнители, с район на действие Окръжен съд-Търговище.

 

ОСЪЖДА С.А.Г., ЕГН ********** *** да заплати на Министерство на правосъдието разноски по делото в размер на 100 /сто/ лева.

        Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от неговото получаване.

 

   Препис от решението да се изпрати на страните.

 

                                                    Председател: