РЕШЕНИЕ
№ 68
гр. Павликени, 13.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАВЛИКЕНИ, III СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Цветомил Б. Горчев
при участието на секретаря Ирена Д. Илиева
като разгледа докладваното от Цветомил Б. Горчев Гражданско дело №
20214140100864 по описа за 2021 година
и за да се произнесе съдът взе предвид следното:
Обективно съединени искове с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1- 4 от КТ.
Производството е образувано по искова молба от М. Г. Г., ЕГН ********** от
гр. С., общ. ***, ул. „***“ № *** против СУ „С. К. О.“, ЕИК ***, гр. С. ул.
„***” № ***. В молбата се излага, че страните са били в трудово
правоотношение, като ищеца изпълнявал длъжността „***”. Твърди се, че със
заповед № ***/21. 10. 2021 год. на директора на ответника му било наложено
наказание „Дисциплинарно уволнение“ и счита така издадената заповед
незаконосъобразна, поради което и следвало да бъде отменена. Навежда
доводи за процедурни нарушения при реализиране дисциплинарното
производство, отделно от това твърди, да не е извършил описаното в
заповедта нарушение на трудовата дисциплина. В заключение ищцата моли
съда да признае уволнението му за незаконно и отмени процесната заповед,
да го възстанови на заеманата преди уволнението длъжност, да му присъди
обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ в размер на сумата от 8733.30 лв. за
периода 19.10.2021 г. – 18.04.2022 година - времето, през което е останал без
работа. Претендира присъждане на направените деловодни разноски.
1
Ответникът - СУ „С. К. О.“, ЕИК ***, гр. С., ул. „***” № *** - ангажира
становище, че исковата молба е неоснователна.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Безспорно по делото е, че ищецът работил при ответника на длъжност „***” -
за неопределен срок и при пълно работно време, до 21. 10. 2021 год. - , когато
с атакуваната Заповед на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 във връзка с чл. 190, ал.
1, т. 7 от КТ му е наложено наказание „дисциплинарно уволнение” и на
практика било прекратено трудовото му правоотношение – приложеното
трудово досие.
От изисканата от ТД на НАП – В. Т. справка за осигуряването на ищеца се
установява, че за последния месец, през който е заемал длъжността
осигурителния му доход е възлизал на сумата от 1819.16 лв., а начисления
месечен осигурителен доход на сумата от 2805.04 лв., както и че за периода
ноември 2021 година – 30.04.2022 година няма данни за осигуряване. Видно
от приложената по личното трудово досие справка за изплащане на
обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ брутното трудово възнаграждение на Г. за
последния пълно отработен месец – септември 2021 година възлиза на
1408.40 лева.
Видно от приетите като доказателства по делото Заповед за задържане и
Определение № ***от 21.10.2021 г. на РС-П. по ЧНД № ***/2021 г. ищеца е
бил задържан по реда на ЗМВР за периода от 15.13 часа на 19.10.2021 година,
продължено по реда на чл. 64, ал. 2 от НПК от РП и освободен съдебна зала
на 21.10.2022 година, около 13.30 часа.
Към момента на задържането на Г. от органите му били връчени приложените
Заповед за отстраняване от работа и искане за даване обяснения – личното
трудово досие и отразеното в атакуваната заповед.
При така установеното от фактическа страна се налаг следните правни
изводи:
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ:
Не е спорно и се установява от доказателствата по делото, че страните
2
са били страни по перфектно откъм валидност трудово правоотношение, по
което ищецът е работил на длъжност "***" в ответното СУ. С оспорваната
заповед директорът на ответното училище е наложил на ищеца
дисциплинарно наказание "уволнение" за това, че на 19.10.2021 година
постъпили 5 бр. писмени жалби от родители на възпитаници на училището, в
които се развивали оплаквания за извършени от Г. опити за *** действия при
и по повод изпълнение служебните му задължения и с тези си действия бил
нарушил категорично задълженията си по длъжностна характеристика, с
което осъществил тежки нарушения на трудовата дисциплина по смисъла на
чл. 190, ал. 1, т. 7 от КТ. Безпротиворечиво се приема в теорията и съдебната
практика, че по трудови спорове за защита срещу незаконно уволнение
доказателствената тежест лежи върху работодателя, който следва да установи,
че законосъобразно е упражнил потестативното си право на уволнение, в това
число изпълнението на задължението си да поиска обяснения, писмени или
устни, за конкретното деяние. В изпълнение на задължението си по чл. 193,
ал. 1 от КТ, работодателят следва да поиска от работника или служителя да
даде устни или писмени обяснения, като му предостави разумен срок за това
преди налагане на дисциплинарното наказание. Това искане може да бъде
направено от работодателя устно или писмено. Когато искането е направено
устно, то следва да е било направено по начин, че да бъде възприето от
работника или служителя. Когато искането е писмено, то следва да се връчи
на работника или служителя – лично, или чрез пощенска услуга, или по всеки
друг начин, допустим съобразно общите правила, уредени в глава шеста,
раздел първи на ГПК – на адрес, посочен от работника или служителя.
Съгласно разпоредбата на чл. 193, ал. 2 от КТ, когато работодателят
предварително не е изслушал работника или служителя или не е приел
писмените му обяснения, или изобщо не му е поискал обяснения, съдът
отменя дисциплинарното наказание, без да разглежда спора по същество -
презумира се, че наказанието с наложено без да са преценени всички
обстоятелства във връзка с дисциплинарното нарушение (Решение №
137/02.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 20/2009 г., IV г. о.). Съгласно
разпоредбата на чл. 193, ал. 3 от КТ, разпоредбата на чл. 193, ал. 2 от КТ не се
прилага, когато обясненията на работника или служителя не са били
изслушани или дадени по негова вина. Такова виновно поведение на
работника или служителя, препятстващо събирането на обяснения (писмени
3
или устни) от него, несъмнено е налице, когато до знанието му е достигнало
отправеното искане (писмено или устно) на работодателя за даване на
обяснения в разумен срок, но въпреки това работникът или служителят, без
извинителна причина, в рамките на предоставения му срок не се яви, за да
бъде изслушан от работодателя или не му предостави писмените си
обяснения. Виновно поведение на работника или служителя по смисъла на чл.
193, ал. 3 от КТ, е налице и тогава, когато по какъвто и да било начин, без
извинителна причина, той не приеме или се постави в невъзможност да
получи писменото искане на работодателя за даване на обяснения, като
например: откаже да го приеме, когато то му се връчва лично; откаже да
получи или не предприеме действия за получаване на пощенската пратка,
съдържаща писменото искане на работодателя, макар пощата да е
удостоверила доставянето й на адреса, посочен от работника или служителя;
промени или отсъства от този адрес, без да уведоми работодателя си за това и
пр. (решение по гр. дело № 985 по описа за 2011 г. на ІV ГО). Дали на
работника е предоставена реална възможност да даде обяснения за
извършеното от него дисциплинарно нарушение, се преценява с оглед
обстоятелствата на всеки конкретен случай. Нормите на чл. 193, ал. 1, чл. 194
и чл. 195, ал. 1 КТ са императивни и съдът следи служебно за прилагането им
(Решения №№ 1506/10.12.99 г. на ВКС по гр. д. № 408/99r., III г. о.;
432/20.04.2000 г. на ВКС по гр. д. № 1358/99г, III г. о.). Разпоредбата на чл.
193, ал. 1 КТ се счита за изпълнена, ако от препращащи в заповедта и познати
па ищеца документи може да се установи, че същият е разбрал за какви
нарушения се искат обяснения (Решение № 232/20.07.2012 г. на ВКС по хр. д.
№ 1008/2011 г., III г. о. - постановено по реда на чл. 290 ГПК).
В настоящия случай, съдът намира, че работодателят не е спазил
императивното изискване на чл. 193 от КТ след извършване на нарушението
на трудовата дисциплина да изиска обяснения от работника или служителя
във връзка с конкретното нарушение, да му определи разумен срок за
депозирането им и с оглед тези обяснения да оценени всички релевантни
доказателства и едва тогава да наложени дисциплинарното наказание.
Въпреки, че в оспорваната заповед е посочено, че на Г. е поискано писмено
обяснение и в личното му трудово досие да се съдържат писмени
доказателства да е изпратена покана до него за даване на обяснения, то по
4
делрото се установи, че на практика ищеца е бил в обективна невъзможност
да даде такива в предоставения му срок, който се явява и всичко друго но не и
разумен по смисъла на Закона. Видно от мотивите на оспорената заповед на
директора на ответното училище е било много добре известно, че в
определения срок ищеца е лишен от възможността да даде такива обяснения,
предвид задържането му. Напротив, видно от заповедта и съдържащите се в
ЛТД на ищеца документи е последвало налагане на дисциплинарно наказание
"уволнение" с оспорваната заповед на управителя на ответното дружество и
то в деня, в който Г. все още е бил задържан. Съобразно чл. 193, ал. 2 КТ,
съдът следва да отмени атакуваната заповед само на процесуално основание,
без да разглежда спора по същество, поради което предявеният иск по чл.
344, ал. 1, т. 1 от КТ се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен.
За пълнота следва да се добави, че работодателят е следвало да събере
доказателства, да изясни случаите с депозираните жалби, респективно да
изчака развитието на наказателното производство, а след задържането би
могъл да прекрати трудовото правоотношение, но на друго основание,
предвидено в КТ - чл. 328, ал. 1, т. 12 от КТ, поради "обективна
невъзможност за изпълнение на трудовия договор" Това основание има
предвид появата на законна пречка, извън волята на страните по трудовия
договор, работникът или служителят да изпълнява работата по трудовото
правоотношение - например осъждане за престъпление, което е несъвместимо
с изпълняваната работа, налагане на мярка за процесуална принуда, какъвто е
и конкретния случай (така решение № 946 от 14.05.2002 г. на ВКС по гр. д. №
1289/2001 г., III г. о. и т. н. В този смисъл е също и решение № 2169 от
11.03.2005 г. на ВКС по гp. д. № 3223/2002 г., III г. о. и др.).
Исковете по чл. 344 ал. 1 т. 2, 3 от КТ се явяват акцесорни по отношение
основния иск - този за отмяната на уволнението и следват неговата съдба,
поради което съдът намира, че претенциите на ищеца за възстановяване на
заеманата преди уволнението длъжност, за присъждане на обезщетение за
времето, през което е останал без работа, следва да се уважат изцяло.
Предвид изхода на процеса относно главния иск, следва да бъде уважен
акцесорният, обусловен от него иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от
КТ - за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност
"***" в СУ „С. К. О.“, ЕИК ***, гр. С., ул. „***” № ***.
5
Акцесорният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ се явява
основателен до размер на сумата от 7 794,40 лв., предвид безспорните по
делото оставане без работа, размер на брутно трудово възнаграждение за
последния отработен месец и данните за получени обезщетения за
безработица в размер на 656 лева. Лихва за забава не се претендира и
съответно присъжда.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 4 от КТ - с исковата молба,
ищецът иска поправка на основанието за уволнение в трудовата му книжка.
Основанието за уволнение се вписва в заповедта за уволнение и в трудовата
книжка. То е предвиденото в закона основание, при наличието на което
трудовият договор е бил прекратен. В трудовата книжка то трябва да е пълно
и точно вписано – да е вписано истинното основание - онова, на което
трудовият договор е бил прекратен и то по начина, установен в закона.
Искането, което се предявява с този иск е за поправка на основанието за
прекратяване на трудовия договор. С него се иска промяна на основанието за
прекратяване на договора, защото се твърди, че то е неправилно или неточно
вписано и се иска вписването на правилното, на точното основание. Този иск
не е иск за незаконност на уволнението, нито иск, с който се иска неговата
отмяна. Единственото, което се оспорва с него е само вписаното основание за
прекратяване на трудовото правоотношение, като се иска да се впише
правилното основание, съответно решението, с което се уважава такъв иск,
постановява промяна като предписва вписването на новото, точно и правилно
основание за прекратяването на правоотношението. Предвид изложеното този
иск не може да се съединява с исковете за признаване уволнението за
незаконно и неговата отмяна. С оглед на което, иска за поправка основанието
за уволнение в трудовата книжка се явява недопустим, което обосновава
извода за прекратяване на производството досежно него.
По разноските:
Ищеца не претендира разноски за производството – изявлението в с.з.,
поради което и не му се следват такива.
Ответника претендира разноски за производството, поради което на
основание член 78, ал. 3 от ГПК ищеца следва да бъде осъден да заплати на
ищеца направените разноски в размер на 280 лева, представляващи платено
адвокатско възнаграждение – съразмерно отхвърлената част от претенциите.
6
На основание член 78, ал. 6 от ГПК, съдът следва да се осъди ответника
да заплати, с оглед уважените искове държавна такса от 431.78 лева
(включващи по 60.00 лева за двата неоценяеми иска по член 344, ал. 1, т. 1 и 2
от КТ и 311.78 лева по иска по член 344, ал. 1, т. 3 от КТ).
Предвид така изложените съображения съдът
РЕШИ:
Признава, по реда на чл. 360 и сл. от КТ, за установено СУ „С. К. О.“,
ЕИК ***, гр. С., ул. „***” № ***, че уволнението по заповед № *** от
21.10.2021 година на Директора на СУ „С. К. О.“, ЕИК ***, с която М. Г. Г.,
ЕГН ********** от гр. С., общ. ***, ул. „***“ № ***е уволнен от длъжността
“***” е незаконно, като противоречащо на нормата на чл. 193, ал. 1 от КТ,
като постановява:
Отменя, по реда на чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, заповед № ***от 21.10.2021
година на Директора на СУ „С. К. О.“, ЕИК ***.
Възстановява, по реда на чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ, М. Г. Г., ЕГН
********** от гр. С., общ. ***, ул. „***“ № *** на длъжността “***” в СУ „С.
К. О.“, ЕИК ***, гр. С., ул. „***” № ***.
Осъжда СУ „С. К. О.“, ЕИК ***, гр. С., ул. „***” № ***да заплати на М.
Г. Г., ЕГН ********** от гр. С., общ. *** ул. „***“ № ***сумата от 7794,40
лв. (седем хиляди седемстотин деветдесет и четири лева и четиридесет
стотинки) за периода 19.10.2021 година - 18.04.2022 година - обезщетение за
времето, през което последният е останал без работа, вследствие на
незаконното уволнение, на основание чл. 225, ал. 1 от КТ, като ОТХВЪРЛЯ
претенцията за разликата до първоначално предявения размер от 8733.30 лв.,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН в отхвърлената част.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения от М. Г. Г., ЕГН **********
от гр. С., общ. ***, ул. „***“ № *** против СУ „С. К. О.“, ЕИК ***, гр. С., ул.
7
„***” № *** иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 4 от КТ за поправка на
основанието за уволнение в трудовата му книжка, като ПРОЦЕСУАЛНО
НЕДОПУСТИМ и ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. 864 по описа на РС
– Павликени за 2021 година в тая му част.
ОСЪЖДА М. Г. Г., ЕГН ********** от гр. С., общ. ***, ул. „***“ №
***да заплати на СУ „С. К. О.“, ЕИК ***, гр. С., ул. „***” № *** сумата от
280 лева, представляващи платено адвокатско възнаграждение, съразмерно
отхвърлената част от претенциите – чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Осъжда СУ „С. К. О.“, ЕИК ***, гр. С., ул. „***” № *** да заплати по
сметка на ПРС сумата от 431.78 лева, представляващи ДТ – чл. 78, ал. 6 от
ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновски окръжен съд в
двуседмичен срок от днес, както е указано в съдебно заседание.
Съдия при Районен съд – Павликени: _______________________
8