№ 111
гр. ****, 25.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ****, V-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Никола Д. Дойчев
при участието на секретаря П.В.Г.
като разгледа докладваното от Никола Д. Дойчев Гражданско дело №
20213130100373 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по съдебна делба във фазата на извършването й.
По делото се постановява решение № 173/06.10.2021 г. по гр.д. № 373/2021 г. по
описа на РС-****, влязло в сила на 28.10.2021 г., с което се допуска делба на следните
недвижими имоти:
1. Апартамент № 21, намиращ се на 7 (седми) етаж от жилищна сграда блок 2 (две), вход
А, наградена в общинско дворно място, съставляващо УПИ № 1-ЖС кв. 13
(тринадесет) по регулационния план на гр. ****, област ****, квартал ****, със
застроена площ на жилището 91.34 (деветдесет и едно цяло тридесет и четири стотни)
кв.м. състоящ се от три стаи, кухня и сервизни помещения, при граници за жилището:
изток двор на блока, запад - двор па блока, **** - апартамент № 20. юг - двор на
блока, горе - покрив, долу апартамент № 18, ведно с прилежащото избено помещение
№ 21 (двадесет и едно) със застроена площ 6.57 (шест цяло петдесет и седем) кв.м, при
граници: изток - коридор и помещение за колички, запад - двор на блока, **** - изба №
11, юг - изба № 13, горе - жилища, както и 2.5332 % (две цяло пет хиляди триста
тридесет и две десетохилядни процента) идеални части от сградата и правото на
строеж върху припадащата се част от терена, МЕЖДУ СЪДЕЛИТЕЛИТЕ И ПРИ
КВОТИ: ½ ид.ч. за Л.С.Л.., ЕГН:********** и ½ ид.ч. за С.С.Л.., ЕГН:**********.
2. Дворно място, находящо се в гр. ****, област ****. ул. **** № 116, съставляващо
урегулиран поземлен имот № II -2274 (две-две хиляди двеста седемдесет и четири) в
квартал 120 (сто и двадесет) по плана на града, цялото с площ 539 (петстотин тридесет
и девет) кв.м, при граници: улица Хан Крум, улица ****, УПИ № III-2273, УПИ № XI-
2275 и УПИ № I-2276, ведно с изградената в това дворно място жилищна сграда на два
етажа и тавански етаж, със застроена площ 64 (шестдесет и четири) кв.м. гараж със
застроена площ 50 (петдесет) кв.м и навес със застроена площ 60 (шестдесет) кв.м., и
чешма, МЕЖДУ СЪДЕЛИТЕЛИТЕ И ПРИ КВОТИ: ¼ ид.ч. за С.С.Л..; ¼ ид.ч. за
Л.С.Л..; ½ ид.ч. за М. Л. Ф.;
В първото по делото заседание ищцата Л.С.Л.. предявява иск срещу ответницата М.
ЛЮЦК. Ф. с правно основание чл. 12, ал. 2 от ЗН, вр. с чл. 346 от ГПК, който е приет за
разглеждане от съда с определение № 66/21.01.2022 г. Със същото определение съдът
1
приема за разглеждане и възлагателната претенция на съделителката С.С.Л.. с правно
основание чл. 349, ал. 2 от ГПК, заявена в първото по делото заседание.
Ищецът Л. С. Л. се представлява в о.с.з. от своите пълномощници, който желят
изнасянето на делбените имоти на публична продан, поради неподеляемостта им. В тази
връзка считат за неоснователна претенцията на ответницата С. С. Л. по чл. 349, ал. 2 от ГПК.
Молят за решение в този смисъл. Депозират писмени бележки.
Ответницата М. Л. Ф. се представлява от своя процесуален представител, който счита
за неоснователна предявената срещу доверителката му претенция по сметки по реда на чл.
346 от ГПК. Моли за решение в този смисъл.
Ответницата С. С. Л. се явява лично в о.с.з., моли да се възложи в нейна полза
апартамента, намиращ се в гр. ****, в кв. ****, на основание чл. 349, ал. 2 от ГПК. Моли за
решение в този смисъл.
По отношение на способа за прекратяване на съсобствеността върху дворно място,
находящо се в гр. ****, област ****. ул. **** № 116, съставляващо урегулиран поземлен
имот № II -2274 в квартал 120 по плана на гр. ****, цялото с площ 539 кв.м,, ведно с
изградената в това дворно място жилищна сграда на два етажа и тавански етаж, със
застроена площ 64 кв.м. гараж със застроена площ 50 кв.м и навес със застроена площ 60
кв.м., и чешма, между съделителите С.С.Л.., Л.С.Л.. и М. Л. Ф.:
Основен принцип при извършване на делба на наследство, заложен в чл. 69, ал. 2 от
ЗН, е че всеки от съделителите следва да получи реален дял в натура. Изхождайки от това, в
ТР №63/01.06.1965 г. се посочва, че когато не е възможно да се образуват реални дялове за
всички наследници поради това, че имотът не може удобно да се подели, същият се изнася
на публична продан. Публичната продан по чл. 348 от ГПК е допустим способ само ако
имотите са по-малко от броя на съделителите и всеки имот е реално неподеляем – вж. Р №
№ 224 от 21.11.2016 г. по гр.д. № 2378/2016 г. на ВКС.
В случая, видно от приетата по делото съдебно-техническа експертиза на стр. 4-та,
гореописаният недвижим имот е реално неподеляем, поради което делбата следва да се
извърши на основание чл. 348 от ГПК чрез изнасяне на имота на публична продан.
По отношение на способа за прекратяване на съсобствеността върху Апартамент №
21, намиращ се на 7 етаж от жилищна сграда блок 2, вход А, наградена в общинско дворно
място, съставляващо УПИ № 1-ЖС кв. 13 по регулационния план на гр. ****, област ****,
квартал ****, със застроена площ на жилището 91.34 между съделителите Л.С.Л.. и С.С.Л..:
От значение за определяне начина на прекратяване на съсобствеността върху
делбения имот е произнасянето на възлагателната претенция на С.С.Л.. с правно основание
чл. 349, ал. 2 от ГПК. Искането за възлагане е самостоятелно процесуално правомощие и
елемент от заявения иск за ликвидиране по съдебен ред на една спорна съсобственост на
конкретна вещ. Всеки съделител има право да поиска да получи възлагане на имота, предмет
на делбата, като заплати дяловете на останалите съделители след доказване съществуването
на материалноправните предпоставки, формулирани като безусловни изисквания на закона -
в този смисъл т. 12 от ТР 1/2004 г. на ОСГК на ВКС.
Разпоредбата на чл. 349, ал. 2 от ГПК гласи, че ако неподеляемият имот е жилище,
всеки от съделителите, който при откриване на наследството е живял в него и не притежава
друго жилище, може да поиска то да бъде поставено в неговия дял, като дяловете на
останалите съделители се уравнят с друг имот или с пари. Във връзка с приложението на
този институт, съдът следва да съобрази задължителните указания, дадени в т. 7 от
Тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004 г. на ВКС по гр. д. № 1/2004 г., ОСГК. Основно
изискване на закона е делбеният недвижим имот да има характер на жилище. В случая,
съдът приема, че проценият апартамент № 21, находящ се в гр. **** безспорно има характер
на жилище, тъй като по своето предназначение е служил за задоволяване именно на
жилищните нужди на родителите (наследодатели) на наследниците С.С. и М. С.,
отговаряйки на изискванията на чл. 40 ЗУТ и т. З0 от ДР на на ЗУТ. Жилищният имот е и
реално неподеляем, тъй като от същия не могат да се обособят самостоятелни обекти на
2
собственост при спазване изискванията на чл. 203 ЗУТ. Тези два юридически факта съдът
приема за доказани по категоричен начин от приетата по делото, без възражения на
страните, съдебно-техническа експертиза, на която съдът дава пълна вяра.
По отношение на възлагателната претенция на съделителя С.Л. при условията на чл.
349, ал. 2 от ГПК законът поставя изискване съделителят да не притежава друго жилище,
както и условието сънаследникът да е живял в жилището на наследодателя при откриване
на наследството. Посочените два юридически факта са спорни между страните, като за
изследването им са приети писмени доказателства и е проведен разпит на две групи
свидетели – свидетелите Ж.Х. и Е.З..
Свидетелят Ж.В.Х. е приятелка на С.Л. от 10 години, запознават се в гр. ****, където
С. пристига да работи като лекар. От разпита й, както и от представеното извлечение от
трудовата книжка, включително от самите твърдения на съделителя, се установява, че С.Л.
живее и работи в гр. ****, с известни прекъсвания, повече от 12 години. Видно от
приложения по делото препис извлечение от трудова книжка № 2/01.10.2002 г. С.Л. започва
работа като лекар-ординатор на 03.12.2009 г. до 18.04.2013 г., а след това постъпва на работа
последователно с различна продължителност, първо в РУСО-Сливен за периода от
18.05.2013 г. до 02.09.2013 г., а след това в МЦ „Черноморска-Бургас“ ООД в гр. Бургас за
периода 02.09.2013 г. до 01.12.2014 г. След това, включително до настоящия момент С.Л.,
заедно с двете си деца, живее на квартира и работи в гр. ****, а родителите на С. живеят
през този период в процесния жилищен имот в гр. ****, като периодично й идват на гости –
св. Х. посочва – „децата са момче и момиче. Момичето учи в Сливен. Децата живеят с
майка си. Не знам С. и децата да се живели в апартамента с баба си и дядо си…Знам, че в
този имот са живели бащата и майката…бащата на С. не го познавам. Не е живял при
нея в ****, но са идвали на гости.“. Майката на съделителите С. и Л. М. С., поради
влошеното си здравословно състояние, заживява в последните си дни при С. в гр. **** –
„Знам, че майка й беше при нея в **** през последните си дни…може би 2-3 седмици майка
й беше в **** и се наложи да я докарат във ****, защото й е влоши много състоянието и
след това вече разбрах от нея, че е починала.“ – свидетелства Х.. Съдът счита, че
показанията на свидетеля Х. отговарят на истината, поради което ги кредитира изцяло.
По делото е разпитан и свидетелят С.Е.З. – съпруг на съделителката Л.С. от 12 години.
Свидетелят посочва, че е от гр. **** и че се познава със съпругата си Л. и сестра й С. от 24
години. Посочва, че към момента на смъртта на родителите й през 2018-2019 г. С. не живее
в процесния апартамент в гр. ****. В тази връзка заявява, че С. „…живее в гр. **** от 13-15
години. Там е семейството й и там работи.“. Съдът, има предвид възможната
заинтересованост на св. З. от изхода на спора, но като съобразява, че изнесените факти се
припокриват с тези на св. Х. относно местожителството на С. в гр. ****, работата и
семейство й, счита, че показанията на св. З. отговарят на истината, поради което ги
кредитира изцяло и основава своите фактически констатации на тях.
От анализа на показанията на свидетелите Х. и З., съдът стига до фактическия извод,
че по делото не се установява пълно и главно фактът, че наследницата С.С. е живяла в имота
на родителите си към момента на откриване на наследството на 13.11.2019 г. (за М.
Любенова С.). В т. 7 от вече посоченото ТР№1/2004 г. на ОСГК на ВКС се посочва, че
изискването на закона "да е живял в него" се изпълнява, когато е налице трайно фактическо
състояние, продължително във времево отношение, установяване и пребиваване в делбения
недвижим имот с цел използването му по предназначение. От показанията и на двете групи
свидетели се установява еднопосочно спорния факт, че наследницата С.Л., към момента на
смъртта на майка си М. С., живее от повече от 10 години извън гр. ****, а именно основно в
гр. ****, където създава семейство и упражнява медицинската си практика. Това трайно
фактическо състояние изключва извода за наличие на стабилна и дълготрайна връзка на
наследницата Л. с процесния имот в гр. ****, в който смисъл е изискването на закона,
съгласно еднопосочната съдебна практика. Всичко това обуславя правния извод на съда, че
не са изпълнени всички предпоставки на чл. 349, ал. 2 от ГПК Л. е да е живяла в имота към
момента на откриване на наследството. Неосъществяването само на този юридически факт
3
води до неоснователност на възлагателната претенция, без да е необходимо да се изследва
дали наследницата С.Л. притежава „друго жилище“ по смисъла на цитираната разпоредба.
Предвид горното, прекратяването на съсобствеността следва да се извърши на
основание чл. 348 от ГПК чрез изнасяне имота на публична продан.
По отношение на претенцията по сметки с правно основание чл. 12, ал. 2 от ЗН,
предявена по реда на чл. 346 от ГПК от Л.С.Л.. срещу М. ЛЮЦК. Ф.:
Съгласно чл. 12, ал. 2 от ЗН сънаследници, които са спомогнали да се увеличи
наследството по време, когато наследодателят е бил жив, и не са били възнаградени по
някакъв начин за този свой принос, имат право да получат срещу това имот или пари.
В случая, претенцията се предявява не от прекия наследник на Л.С.К. – синът му
С.Л.С., а от неговата внучка Л.С.Л.., в качеството й на наследник на баща си С.Л.С..
Правото по чл. 12, ал. 2 от ЗН е имуществено право, поради което следва да се приеме, че е и
наследимо и може да бъде предявено от Л.С.Л...
Още от първата фаза на делбеното производство се установява, че първоначално
Г.А.Ф. и съделителката М. ЛЮЦК. Ф. стават собственици през 1983 г. на процесното дворно
място, находящо се в гр. ****, ул. **** № 116, съставляващо УПИ II-2274 в кв. 120 по плана
на града, ведно с изградената в него жилищна сграда-къща. След това с договор за замяна от
1985 г. този имот се получава обратно в собственост на Л.С.К., който, от своя страна,
прехвърля на М.Ф. и Г.Ф. друг имот. Видно от съдържанието на договора за замяна, към
1985 г. в дворното място съществува единствено жилищната сграда. От представената
строителна документация – разрешение за строеж № 47/11.08.1994 г. в полза на Л.С.К.,
протокол № 36 за определяне на строителна линия и ниво, архитектурен проект, е видно, че
през 1994 г. започва строеж на процесните гараж и навес, които по своята същност
представляват гаражна клетка за лек автомобил, помещение за работилница и друго за склад
– вж. обяснителната записка към проекта за гараж с работилница. Във всички строителни
книжа като инвеститор се отбелязва Л.К., с оглед обстоятелството, че именно той е
собственик на дворното място. Свидетелят К.И. посочва, че преживе Л.С. се занимава с
животновъдство на овце и свине с цел продажба – „През периода 1990 г. – 1991 г. Л. се
занимаваше с животни, имаше развито животновъдство, имаше овце, свине…той имаше
50-60 овце, той ги отглеждаше и продаваше…Л. отглеждаше животни до смъртта си“.
Тези гласни доказателства се потвърждават и от разпита на свидетеля Б.Г.Ф. – „Известно ми
е, че около 94-95 г. е строен гараж в гр. ****, ул. „**** № 114… към този момент дядо ми
гледаше овце, но иначе цял живот е гледал животни – овце, прасета, крави…виждал съм
да продава агнета, имаше градина и продаваше плодове.“. Съдът взема предвид възможната
заинтересованост на свидетеля, поради това, че е син на съделителката М.Ф., но ценейки
тези показания с показанията на свидетеля К.И. счита, че показанията и на двамата
свидетели отговарят на истината и следва да им се даде пълна вяра. Следва да се отбележи,
че св. Ф. е в съзнателна възраст, на около 14-15 години към момента на извършване на
строежа през 1994-1995 г. и е нормално да има запазени спомени за дядо си Л.К..
Свидетелят Ф. е част от семейството на Л.К., поради което съдът счита, че е житейски
логично да разполага с по-детайлна информация за живота на дядо си и за отношенията му с
вуйчо му С.Л.С.. От установените от свидетелите Ф. и Иванов факти, свързани с
упражняваната от Л.К. животновъдна дейност, съдът приема, че към 1994-1995 г. общият
наследодател на страните разполага с нужните финансови средства, за да построи процесния
гараж и работилница. Съдът стига до този извод и като взема предвид факта, че Л.К. в
предходни години закупува два недвижими имота. През 1978 г. Л.К. закупува дворно място
в с. ****, представляващо парцел II-27 в кв. 17 за сумата от 4930 лева, видно от приложения
нотариален акт № 139, том II, дело 753/1978 г.; през 1983 г. сключва договор за покупко-
продажба с общинския народен съвет, по силата на който закупува за сумата от 24 328.82
лева процесното дворно място с къща в гр. ****, преди построяването на гаража с
работилницата. Тези две сделки сключени по-рано, водят до извода, че очевидно Л.К.
преживе реализира достатъчно доходи, щом може да си позволи закупуването им.
Същевременно, нито един от разпитаните свидетели, включително от тези, водени от
4
ищцата – св. Р.А. и Н.М., не посочват, с каква дейност С.Л.С. изкарва прехраната си към
1994 г. и непосредствено преди това – дали реализира доходи от частеб бизнес, търговия,
каквато е вече допустима към този момент или от упражняването на някакъв занаят,
професия. Този факт е от съществено значение за извършване на преценка, дали разноските
по изграждането на процесната постройка са във финансовите възможности на Стоян Л.ов,
който по това време е на млада възраст – 33 години. Следва да се отбележи, че свидетелите
А. и М. са външни, за семейството на Л.К., лица и според съда вероятността да са запознати
в детайли с личните отношения между Л.К. и сина му С.С., с източника на паричните
средства за извършване на строежа и техните устни договорки, е твърде малка. Самият
свидетел А. заявява пред съда – „не мога да кажа дали е имало договорки между Стоян и
баща му“, а св. М. – „Не знам какви са били отношенията между баща и син и защо баща
му не му е прехвърлил дворното място и къщата.“. Свидетелят Р.А. посочва единствено, че
е „чувал, че Стоян строи с негови средства“, но не и от кого е чул това и доколкото
липсват други доказателства в тази насока, съдът не може да приеме показанията му в тази
част за достатъчно достоверни. Свидетелят А. заявява само, че „Стоян вади парите от
джоба си и плаща на мен и затова считам, че парите са негови“, а св. М. – „Стоян
плащаше от джоба си…“. Дори тези показания да отговарят на истината, само по себе си не
дават отговор, дали тези пари са били лични на С.С. или са били предадени от баща му, тъй
като свидетелите, както вече съдът посочи, не са запознати в детайли с вътрешните
отношения между роднините. Свидетелят А. изразява само предположение, че средствата са
на Стоян, като се мотивира с това, че „Л. беше възрастен“. Възрастта, според настоящия
съдебен състав, също не е достатъчна, за да обуслови извода, че разноските са поети от сина
на Л.. Именно на 64 годишна възраст Л. продължава да се занимава с животновъдна дейност,
от която реализира доходи. Няма данни към този момент Л. да страда от заболяване, което
да го лишава от трудоспособност. Свидетелят М. посочва, че самият строеж се извършва от
бригада в с. Рояк и че Стоян лично участва в строежа. Описва и ситуация, в която баща му
Л. помага в декофрирането. Показанията в тази част, ценени наред с показанията на св. Ф. –
„виждал съм вуйчо ми в двора“ мотивира съдът да приеме, че в действителност сина на Л.
участва в строежа и допринася за изграждането му. Свидетелят А. посочва, че „Стоян
построи тези постройки с цел да останат на децата му“, а св. М. „Той строеше гаража и
навеса с цел…дъщеря му учи за доктор и евентуално тук може да направи докторски
кабинет, а отзад някакви други пристройки…Стоян ми е казвал, че прави постройките за
децата си…“ . Дори и да се приеме, че С.С. има финансово участие в изграждането на
постройката, с цел да остане за децата му, той е възнаграден по друг начин от сестра си
М.Ф., която след смъртта на баща им през 2004 г., му прехвърля през 2005 г. безвъмездно
недвижим имот-дворно място в с. ****. В о.с.з. от 28.02.2022 г. ответницата М.Ф. по реда на
чл. 176 от ГПК дава обяснения пред съда, че волята на баща й преди да почине, е тя да
прехвърли безвъзмездно къщата в с. ****, а къщата в гр. **** да я продадат и да делят
двамата с брат си. В тази връзка Ф. посочва, че след смъртта на баща им, заедно с брат си
отиват при нотариус и безвъзмездно му прехвърля „къщата в с. ****“. Съдът вярва в
истинността на обяснения на ответницата, тъй като се подкрепят от доказателствения
материал по делото. След малко повече от година от смъртта на Л.К., М.Ф. сключва договор
за доброволна делба с брат си С.С., по силата на който му прехвърля и последният става
изключителен собственик на дворно място с площ 2400.00 кв.м., ведно с жилищна сграда и
стопанска постройка, находящи се именно в с. ****, Община ****. Договорът за доброволна
делба се предявява за оглед на М.Ф. в о.с.з. и същата потвърждава, че това е договорът,
който сключва в изпълнение на волята на баща й. В договора за делба се посочва, че М.Ф. не
получава дял от друг имот, като се отбелязва, че делът й е изравнен по преценка на страните
по договора. Липсата на конкретно посочена сума за уравняване на дела на М.Ф., наред с
наведените от нея обяснения в о.с.з. мотивира съдът да приеме, че в действителност М.Ф. не
получава насрещна престация от брат си и в този смисъл, съдът приема обясненията й за
достоверни. От това следва извода, че наследникът С.С. е възнаграден чрез получаването на
друг недвижим имот от сестра си. Ето защо следва да се приеме, че отговорността на М.Ф.
пред брат й е отпаднала. Искът по чл. 12, ал. 2 от ЗН е неоснователен и следва да се
5
отхвърли, тъй като липсва неоснователно обогатяване на М.Ф. към момента.
По разноските:
Всеки наследник следва да заплати държавна такса в размер на 4 на сто върху
стойността на дяловете, на основание чл. 355 ГПК и чл. 8 от Тарифата за държавните такси.
Ищцата следва да заплати и държавна такса в размер на 4 на сто върху размера на
предявения от нея облигационен иск по чл. 12, ал. 2 от ЗН, вр. с чл. 346 от ГПК.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН следния недвижим имот: Апартамент № 21,
намиращ се на 7 (седми) етаж от жилищна сграда блок 2 (две), вход А, наградена в
общинско дворно място, съставляващо УПИ № 1-ЖС кв. 13 (тринадесет) по регулационния
план на гр. ****, област ****, квартал ****, със застроена площ на жилището 91.34
(деветдесет и едно цяло тридесет и четири стотни) кв.м. състоящ се от три стаи, кухня и
сервизни помещения, при граници за жилището: изток двор на блока, запад - двор па блока,
**** - апартамент № 20. юг - двор на блока, горе - покрив, долу апартамент № 18, ведно с
прилежащото избено помещение № 21 (двадесет и едно) със застроена площ 6.57 (шест цяло
петдесет и седем) кв.м, при граници: изток - коридор и помещение за колички, запад - двор
на блока, **** - изба № 11, юг - изба № 13, горе - жилища, както и 2.5332 % (две цяло пет
хиляди триста тридесет и две десетохилядни процента) идеални части от сградата и правото
на строеж върху припадащата се част от терена, на основание чл. 348 от ГПК.
ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН следния недвижим имот: Дворно място,
находящо се в гр. ****, област ****. ул. **** № 116, съставляващо урегулиран поземлен
имот № II -2274 (две-две хиляди двеста седемдесет и четири) в квартал 120 (сто и двадесет)
по плана на града, цялото с площ 539 (петстотин тридесет и девет) кв.м, при граници: улица
Хан Крум, улица ****, УПИ № III-2273, УПИ № XI-2275 и УПИ № I-2276, ведно с
изградената в това дворно място жилищна сграда на два етажа и тавански етаж, със
застроена площ 64 (шестдесет и четири) кв.м. гараж със застроена площ 50 (петдесет) кв.м и
навес със застроена площ 60 (шестдесет) кв.м., и чешма, на основание чл. 348 от ГПК.
ОТХВЪРЛЯ възлагателна претенция с правно основание чл. 349, ал. 2 от ГПК,
заявена от съделителя С.С.Л.. ЕГН:********** за възлагане в нейн дял на Апартамент № 21,
намиращ се на 7 (седми) етаж от жилищна сграда блок 2 (две), вход А, наградена в
общинско дворно място, съставляващо УПИ № 1-ЖС кв. 13 (тринадесет) по регулационния
план на гр. ****, област ****, квартал ****, със застроена площ на жилището 91.34
(деветдесет и едно цяло тридесет и четири стотни) кв.м. състоящ се от три стаи, кухня и
сервизни помещения, при граници за жилището: изток двор на блока, запад - двор па блока,
**** - апартамент № 20. юг - двор на блока, горе - покрив, долу апартамент № 18, ведно с
прилежащото избено помещение № 21 (двадесет и едно) със застроена площ 6.57 (шест цяло
петдесет и седем) кв.м, при граници: изток - коридор и помещение за колички, запад - двор
на блока, **** - изба № 11, юг - изба № 13, горе - жилища, както и 2.5332 % (две цяло пет
хиляди триста тридесет и две десетохилядни процента) идеални части от сградата и правото
на строеж върху припадащата се част от терена, като неоснователна.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Л.С.Л.. ЕГН:********** по реда на чл. 346 от ГПК
претенции по сметки с правно основание чл. 12, ал. 2 от ЗН срещу М. ЛЮЦК. Ф.
ЕГН:********** за осъждане на М. ЛЮЦК. Ф. да заплати на Л.С.Л.. сумата от 7000.00 лева,
представляваща ½ от увеличената стойността имота – Дворно място, находящо се в гр. ****,
област ****. ул. **** № 116, съставляващо урегулиран поземлен имот № II -2274 (две-две
хиляди двеста седемдесет и четири) в квартал 120 (сто и двадесет) по плана на града, цялото
с площ 539 (петстотин тридесет и девет) кв.м, при граници: улица Хан Крум, улица ****,
УПИ № III-2273, УПИ № XI-2275 и УПИ № I-2276, ведно с изградената в това дворно място
жилищна сграда на два етажа и тавански етаж, със застроена площ 64 (шестдесет и четири)
6
кв.м., гараж със застроена площ 50 кв.м. и навес със застроена площ 60 кв.м. и чешма,
вследствие на направените от С.Л.С. през 1994 г. подобрения, изразяващи се в построяване
на гараж със застроена площ 50 кв.м. и навес със застроена площ 60 кв.м.
ОСЪЖДА Л.С.Л.. ЕГН:********** ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на РС-****, държавна такса в размер на 1029.00 лева, представляваща 4 %
върху стойността на дела й в съсобствеността и държавна такса в размер на 280.00 лева,
представляваща 4 % върху размера на предявената от нея претенция по сметки по чл. 12,
ал.2 от ЗН, вр. с чл. 346 от ГПК, на основание чл. 355 от ГПК, вр. с чл. 8 и чл. 1 от Тарифа за
държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК и чл. 1 от Тарифа за държавните такси,
събирани от съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА С.С.Л.. ЕГН:********** ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на РС-****, държавна такса в размер на 974.00 лева, представляваща 4 %
върху стойността на дела й в съсобствеността на основание чл. 355 от ГПК, вр. с чл. 8 и чл. 1
от Тарифа за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК и чл. 1 от Тарифа за
държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА М. ЛЮЦК. Ф. ЕГН:********** ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на РС-****, държавна такса в размер на 110.00 лева,
представляваща 4 % върху стойността на дела й в съсобствеността на основание чл. 355 от
ГПК, вр. с чл. 8 и чл. 1 от Тарифа за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК и
чл. 1 от Тарифа за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - **** в двуседмичен срок
от връчването му на страните;
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – ****: _______________________
7