РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р
Е Ш Е
Н И Е
№1837
гр.Пловдив, 21. 10 . 2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Пловдив, XXIII състав, в открито заседание на двадесет и пети септември
през две хиляди и двадесета година, в състав :
Председател : Явор Колев
Членове : Здравка Диева
Недялко Бекиров
при
секретаря Д.Караиванова и с участието на прокурор А.Трифонова, като разгледа
докладваното от съдия Диева касационно административно дело № 1580/2020г., взе
предвид следното :
Производство по реда на чл.208 и сл.
от Административнопроцесуалния кодекс във връзка чл.63 ал.1 от ЗАНН.
С.М.С.,*** с пълномощници адв.Т.Е. и
адв.К.Бончева обжалват Решение № 53 от 30.03.2020г., постановено по АНД № 862 /
2019г. на Районен съд - Карлово. Със съдебният акт е потвърдено Наказателно
постановление /НП/ № 36-0000551/20.11.2019г. на главен инспектор при Областен
отдел “Автомобилна администрация” - гр.Пловдив за наложени на С.С. административни
наказания – глоби, на основание чл.93 ал.1 т.1 от Закона за автомобилните
превози /ЗАвт.П/ : за нарушение на чл.31 ал.1 т.1 от Наредба № 34/06.12.1999г.
на МТ – в размер на 2000лв.; за нарушение на чл.18 т.5 от Наредба № 34/06.12.1999г.
на МТ – в размер на 2000лв.; на основание чл.95 ал.1 т.1 от ЗАвт.П, за
нарушение на чл.21 ал.1 т.6 от Наредба № 34/06.12.1999г. на МТ – в размер на
500лв.; на основание чл.93 ал.1 т.1 ЗАвт.П, за нарушение на чл.31 ал.1 т.5 от Наредба
№ 34/06.12.1999г. на МТ – в размер на 2000лв.
Решението е обжалвано като неправилно
– постановено при неправилно прилагане на материалния закон и е поискано да
бъде отменено, ведно с отмяна на НП и присъждане на направените разноски.
Заявено е, че в съдебния акт на РС – Карлово отсъстват мотиви по отношение
изложените от жалбоподателя оплаквания, което представлява съществено
процесуално нарушение, с последица – ограничаване правото на защита на г-н С..
Относно нарушението по чл.31 ал.1 т.1 от Наредба № 34/1999г. се поддържа, че
съгл. текста на разпоредбата, при управление на таксиметров автомобил водачът е
длъжен да носи разрешението за извършване на таксиметров превоз, поради което нормата
предвижда за водача не задължение да притежава, а при управление на таксиметров
автомобил – да носи посоченото разрешително. Задължението да се притежава
валидно за съответната община разрешение за осъществяване на таксиметров превоз
е възложено не на водача на таксиметровия автомобил, а на превозвача, съгл.
чл.24 ал.1 и ал.2 и чл.25 от същата наредба. Жалбоподателят не е представил на
проверяващия орган разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници,
поради което не е извършил нарушение на чл.31 ал.1 т.1 от наредбата, като
дадената правна квалификация от адм.нак.орган предполага, че по вина на водача
и в нарушение на чл.31 ал.1 т.1 от наредбата, при управление на таксиметров
автомобил, той не носи разрешението за извършване на таксиметров превоз. В тази
вр. се счита, че е налице противоречие между посочената като нарушена
разпоредба и описаното текстово в НП поведение на водача. За нарушението по
чл.18 т.5 от Наредба № 34/1999г. : липса на притежание на удостоверение „водач
на лек таксиметров автомобил“, валидно за община Карлово - представено е удостоверение,
валидно за община Пловдив и се твърди, че към дата на извършване на проверката,
жалбоподателят е носил у себе си удостоверение, поради което не е налице
нарушение на цитираната норма. Твърди се неправилна правна квалификация на
деянието – непритежаването на удостоверение и непредставянето му при проверка
са две различни нарушения и изискването за притежаването му е регламентирано в
чл.18 т.5 от наредбата. Неизпълнението на задължението на водача да носи и
представи при проверката удостоверението се санкционира по чл.93 ал.2 ЗАвт.П. Счита
се, че не става ясно дали С. има издадено удостоверение „водач на лек
таксиметров автомобил“ и не го е носил в себе си или пък изобщо няма такова
издадено удостоверение и заради това не го носи, или пък не представя при проверката
удостоверението. В тази вр. се поддържа, че нарушението е свързано с
неизпълнение на жалбоподателя да притежава изобщо такова удостоверение, което е
в противоречие с действителните факти. За тези две нарушения се твърди
неправилно приложена санкционна норма – чл.93 ал.1 т.1 ЗАвт.П с позоваване на
цитирана съдебна практика в насока – приложното поле на чл.93 ал.1 т.1 ЗАвт.П
се прилага когато жалбоподателят въобще не притежава съответния документ,
когато такъв не му е издаден или ако е издаден, но е с изтекъл срок на
валидност /решения на АС – Пловдив по адм.дела №№ 2685/2016г., 2044/2016г.,
673/2012г., 529/2011г., 1239/2014г. : чл.93 ал.1 ЗАвт.П е приложим при
непритежаване на даден документ, а чл.93 ал.2 ЗАвт.П – когато документът се
притежава, но не се носи по време на проверката/. Поддържа се нарушение на
принципа на пропорционалност при налагане на санкцията, в противоречие с принципа
на съразмерност по чл.6 АПК. Цитирани са решения на СЕС, според които
„Строгостта на санкциите трябва да бъде в съответствие с тежестта на наказаните
с тях нарушения“ – Решение от 19.10.2016г. по дело С-501/14, т.40 и др. Освен
това е посочено, че в контекста на производството по издаване на НП,
неспазването на принципа за пропорционалност се осъществява и чрез преценка по
чл.28 ЗАНН. Преценката е относима и към формалните нарушения, извършени чрез
действие или бездействие. В случая както адм.нак.орган, така и КРС бланкетно са
заявили, че не са налице предпоставки за прилагане на чл.28 ЗАНН. В тази вр. се
поддържа да отсъстват вреди и няма данни за друго санкциониране на лицето за
нарушения от категорията на настоящите, предвид което върху жалбоподателя е
стоварена „прекомерна индивидуална тежест“ и сериозно е затруднено неговото
финансово състояние. Дори да е налице неправомерно поведение, същото разкрива
по-ниска степен на обществена опасност. Поддържа се още противоречие на
забраната за извършване на таксиметров превоз на територията на община, за
която няма издадено разрешително, с правилата на конкуренцията и икономическите
свободи на движение /хипотетично – в случай, че бе приложена коректната правна
норма на чл.45 т.1 от Наредба № 34/1999г./. В съдебно заседание жалбата се
поддържа от адв.Т.Е..
Ответникът не изразява становище по
жалбата и по същество, не се представлява.
Окръжна прокуратура – Пловдив, представлявана
от Прокурор Трифонова счита жалбата за неоснователна.
1. НП е издадено от орган,
административнонаказателната компетентност на който произтича от упълномощаване
със Заповед № РД-08-249/15.05.2015г. на Министъра на информационните технологии
и съобщенията, приложена в адм.нак.преписка – т.7 /чл.92 ал.2 от ЗАвт.П/. АУАН №
267103 от 05.11.2019г. e съставен от длъжностно лице /гл.инспектор/ към ОО
“Автомобилна администрация”-Русе, поради което в това си качество /чл.92 ал.1
ЗАвт.П/ е компетентно.
Според обстоятелствената част на НП :
При проверка на 05.11.2019г., в обл.Пловдив, с.Труд, път II-64, 43, км. до бензиностанция Риф 08,
С.С. управлява таксиметров автомобил за обществен превоз на пътници марка Дачия
Логан 1,4 с рег.№ РВ***СВ, с който превозва четири броя пътници, от гр.Карлово
за гр.Пловдив, при следните допуснати нарушения от водача : 1. Водачът извършва
таксиметровия превоз без разрешение за извършване на таксиметров превоз, изд. от
кмета на община Карлово или упълномощено от него лице; 2. Водачът не притежава
удостоверение „Водач на лек таксиметров автомобил“, валидно за община Карлово,
като представя удостоверение № 048186 валидно за община Пловдив.; 3.
Управляваният от водача лек таксиметров автомобил е с открита табела „такси“ и
без монтиран електронен таксиметров апарат с фискална памет.; 4. Водачът е без
пътна книжка.
Деянията са квалифицирани за нарушения
на : 1. - чл.31 ал.1 т.1 от Наредба №
34/06.12.1999г., съгласно която разпоредба : „При управление на таксиметров
автомобил водачът е длъжен да носи: 1. (изм. - ДВ, бр. 29 от 2004 г.)
разрешението за извършване на таксиметров превоз;“; 2. - чл.18 т.5 от Наредба №
34/06.12.1999г., съгласно която разпоредба : „Водачът на лек таксиметров
автомобил трябва да отговаря на следните изисквания: т.5 да притежава
удостоверение "Водач на лек таксиметров автомобил", валидно за
съответната община (приложение № 7).“; т.3 - чл.21 ал.1 т.6 от Наредба №
34/06.12.1999г., съгласно която разпоредба : „Лекият таксиметров автомобил
трябва да отговаря на следните изисквания: т.6 да има монтиран електронен
таксиметров апарат с фискална памет, притежаващ удостоверение за одобряване на
типа, издадено от Държавната агенция за метрология и технически надзор съгласно
изискванията на Наредба № 35 от 1999 г. за функционалните и техническите
изисквания към електронните таксиметрови апарати с фискална памет“; т.4 - чл.31
ал.1 т.5 от Наредба № 34/06.12.1999г., съгласно която разпоредба : „При
управление на таксиметров автомобил водачът е длъжен да носи: пътна книжка, издадена от превозвача
(приложение № 12);“.
Наложената санкция за нарушенията по
т.1, т.2 и т.4 е по чл.93 ал.1 т.1 ЗАвт.П, съгласно която норма в редакция
преди изм. от 07.07.2020г. – в редакция от ДВ бр.9 от 2017г. : „Водач на моторно превозно средство,
който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари
без редовно издадени лиценз, разрешение, документ за регистрация или други
документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от този
закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се наказва
със: 1. глоба 2000 лв. - при първо нарушение;“, а
санкцията за нарушението по т.3 е на основание чл.95 ал.1 т.1 ЗАвт.П /редакция
преди изм. от 07.07.2020г./ : „Наказва се с глоба 500 лв. водач на моторно
превозно средство, което: 1. не е оборудвано с таксиметров апарат;“.
При съпоставка с разпоредбата чл.93
ал.2 ЗАвт.П – в редакция преди изм. от 07.07.2020г. /“ Водач на моторно
превозно средство, който извършва обществен превоз
или
превоз за собствена сметка на пътници и товари и не представи в момента на
проверката издадения лиценз, заверено копие на лиценз на Общността,
разрешението, документа за регистрация или други документи, които се изискват
от регламент на европейските институции, от този закон или от подзаконовите
нормативни актове по прилагането му, се наказва с глоба 500 лв.“/, е видно, че
противоправното поведение по см. на алинея втора е непредставяне на издаден
документ. Разликата се изразява в издаден или неиздаден документ.
2. РС – Карлово се позовал на
събраните по делото гласни и писмени доказателства, безспорно установяващи, че
на посочената в НП и АУАН дата, касаторът е управлявал лек таксиметров автомобил
от гр.Карлово към гр.Пловдив. Според КРС без съмнение доказателствата
установяват, че при извършване на таксиметровия превоз – жалбоподателят не е
имал разрешение за извършване на таксиметров превоз от кмета на община Карлово
или упълномощено от него лице; не е притежавал удостоверение „водач на лек
таксиметров автомобил“, валидно за община Карлово, откъдето е започнал
извършване на таксиметровия превоз; управляваният от водача таксиметров
автомобил няма монтиран електронен таксиметров апарат; водачът не е имал пътна
книжка. Съдът приема правилна правна квалификация за всяко нарушение и
съответно приложени двете санкционни норми. Изложени са съображения, мотивирали
КРС да направи извод за отсъствие на предпоставки за прилагане на чл.28 ЗАНН.
Макар необсъдени поотделно, доводите в жалбата според съдържанието на съдебния
акт – не са възприети за основателни.
3. Решението е частично законосъобразно.
По отношение трето и четвърто нарушение отсъстват
касационни основания. Всички нарушения са осъществени от субективна и обективна
страна, който извод произтича от събраните по делото доказателства.
Административно-наказателното производство е проведено редовно и не са налице
нарушения по критерия за същественост – ограничено или отречено право на
защита. В конкретния случай доказателствената сила на установените факти от значение
за осъществяване съставите на изпълнителните деяния не е била опровергана или разколебана.
Правилно случаят /случаите/ не е квалифициран като маловажен, поради отсъствие
на обективни пречки, независещи от волята на водача, за да изпълни задълженията
си.
Принципът на съразмерност по чл.6 АПК е относим в
административните производства, регулирани от АПК, а не в производството по
ЗАНН. Текстът на нормата в петте й алинеи съответства на характеристиките на
административното производство – във фаза пред административния орган и в
предварителното изпълнение на административен акт – по силата на закона или с
разпореждане на органа-издател; при издаване на административния акт; при
изпълнението му /арг. от чл. 272 АПК – Съразмерност при изпълнението“/. Строгостта
на санкцията е преценена за съответна на тежестта на наказаните нарушения, тъй
като хипотезите на чл.93 ал.1 и ал.2 ЗАвт.П се различават и по размер на
предвидените санкции. Прецизирането в текстовете и санкциите е намерило израз в
изменението на нормата в двете алинеи с ДВ бр.60 от 2020г. В допълнение се
отбелязва, че с цитираното Решение от 19.10.2016г. по дело С-501/14, т.40 и
др., е прието : „Регламент (ЕО) №
561/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 година за
хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с
автомобилния транспорт, за изменение на Регламенти (ЕИО) № 3821/85 и (ЕО) №
2135/98 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3820/85 на Съвета трябва да
се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която разрешава
като обезпечителна мярка да се спре от движение превозно средство, принадлежащо
на транспортно предприятие, в случай че, от една страна, водачът на това превозно
средство, нает на работа от същото предприятие, е управлявал превозното
средство в нарушение на разпоредбите на Регламент (ЕИО) № 3821/85 на Съвета от
20 декември 1985 година относно контролните уреди за регистриране на данните за
движението при автомобилен транспорт, и от друга страна, компетентният
национален орган не е ангажирал отговорността на предприятието, тъй като
подобна обезпечителна мярка не отговаря на изискванията на принципа на
пропорционалност.”, поради което не е относимо към спора.
Както бе посочено по-горе, разликата между двете алинеи
на чл.93 ЗАвт.П се изразява в издаден или неиздаден документ. От текстовете на
чл.93 ал.1 и 2 ЗАвт.П /в относимата редакция/ следва, че е предвидена
адм.нак.отговорност за водача в две хипотези. Първата – когато водач на моторно
превозно средство извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на
пътници и товари без редовно издадени лиценз, разрешение, документ за
регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските
институции, от този закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането
му, тоест при съществуващи посочените документи, но без да са валидни към
момента на проверката и втората – когато водач на моторно превозно средство,
който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и
товари не представи в момента на проверката издадения лиценз, заверено копие на
лиценз на Общността, разрешението, документа за регистрация или други
документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от този
закон или от подзаконовите нормативни актове по прилагането му, тоест –
съществуващи редовно издадени документи, но непредставени при проверката по
различни причини. Без съмнение водачът на таксиметров автомобил при
управлението му е длъжен да носи документите в обхвата на чл.31 ал.1 от
наредбата, за да ги представи – чл.31 ал.2 : „При проверка от Изпълнителната
агенция "Автомобилна администрация" водачът е длъжен да представи
документите по ал. 1 и документите по чл. 100, т. 1, 2 и 3 от Закона за
движение по пътищата.“.
Тезата
на касатора за допуснато несъответствие между описаните от фактическа страна
нарушения и посочените като нарушени законови норми от една страна и от друга –
между посочените като нарушени законови норми и приложената санкционна норма, е
правилна за първото и второто нарушение и респект. описаното несъответствие се
възприема за съществено процесуално нарушение. Според описанието на нарушението
в НП - Водачът извършва таксиметровия превоз без разрешение за извършване на
таксиметров превоз, изд. от кмета на община Карлово или упълномощено от него
лице /тоест – не му е издаден този документ/. Съгл. нарушената разпоредба -
чл.31 ал.1 т.1 от Наредба № 34/06.12.1999г., съгласно която : „При управление
на таксиметров автомобил водачът е длъжен да носи: 1. (изм. - ДВ, бр. 29 от
2004 г.) разрешението за извършване на таксиметров превоз;“. При съпоставка с
текста на нарушената разпоредба, е видно, че словесното описание на нарушението
не й съответства формално /доколкото водачът няма възможност да носи
разрешение, след като такъв документ не му е бил издаден от кмета на община
Карлово/. За разпоредбата на чл. 93 ал. 1 ЗАвт.П не е относимо дали даден
документ се представя, а дали документът съществува, като обратното важи за
нормата на чл. 93 ал. 2 ЗАвт.П. Административно – наказващият орган дължи
яснота при описание на нарушението и съответствие с текста на възприетата за
нарушена норма, тъй като в противен случай волята не е конкретизирана в степен,
позволяваща разбиране относно юридическите факти на упражненото правомощие. За
нарушението по чл.31 ал.1 т.1 от Наредба № 34/06.12.1999г., задължението не е
изпълнено. Посоченото не е относимо за нарушението по чл.18 т.5 от Наредба №
34/06.12.1999г., предвид съдържанието на НП в частта – водачът не притежава
удостоверение „Водач на лек таксиметров автомобил“, валидно за община Карлово.
Според изхода от спора се присъждат
разноски на касатора – чл.18 ал.2 вр. с чл.7 ал.2 т.1 и т.2 от Наредба № 1 от
2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /изм. ДВ бр.68 от
31.07.2020г./ и чл.63 ал.3 ЗАНН, при отсъствие на възражение по чл.63 ал.4 ЗАНН
и съразмерно на уважената част от жалбата.
Мотивиран така и на основание чл.221
ал.2 АПК, Административен съд-Пловдив, XXIII състав,
Р
Е Ш И :
Отменя Решение № 53 от 30.03.2020г.,
постановено по АНД № 862 / 2019г. на Районен съд-Карлово, в частта, с която е
потвърдено Наказателно постановление № 36-0000551/20.11.2019г. за наложено на С.М.С.,
ЕГН : **********, административно наказание – глоба, на основание чл.93 ал.1
т.1 от Закона за автомобилните превози : за нарушение на чл.31 ал.1 т.1 от Наредба
№ 34/06.12.1999г. на МТ – в размер на 2000лв.
Отменя Наказателно постановление №
36-0000551/20.11.2019г. в частта за наложено на С.М.С., ЕГН : **********, административно
наказание – глоба, на основание чл.93
ал.1 т.1 от Закона за автомобилните превози : за нарушение на чл.31 ал.1 т.1 от
Наредба № 34/06.12.1999г. на МТ – в размер на 2000лв.
Оставя в сила Решение № 53 от
30.03.2020г., постановено по АНД № 862 / 2019г. на Районен съд-Карлово, в
останалата му част.
Осъжда Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация” да заплати на С.М.С.,***, ЕГН **********, съдебни
разноски в размер на общо 370 лв. – адвокатско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател
:
Членове :