Определение по дело №1069/2019 на Окръжен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ ………./……..01.2020 г.

гр.Варна

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание проведено на шести януари две хиляди и двадесета година, в състав:

 

СЪДИЯ:      ТОНИ КРЪСТЕВ

 

като разгледа докладваното от съдията

т.д. № 1069/2019 г., по описа на ВОС, ТО,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявени са от Ж.М.Ж. обективно съединени искове за прогласяване нищожност на договор за ипотека, обективиран в нотариален акт вх. peг. № 12 603 от 14.05.2007 г., акт № 164, том IX, дело № 9294 по описа за 2007 г. на Служба по вписванията – град Варна, в частта, в която Ж.М.Ж. е учредил договорна ипотека върху партерен етаж от двуфамилна жилищна сграда, находяща се в град Варна, ***, поземлен имот № 1508 по КП на „Приморски парк", за обезпечаване вземането на "Уникредит Булбанк" АД срещу Д.Ж.М., произтичащо от Договор за банков кредит № 6691 от 14.05.2007 г., поради противоречие със закона – неизвестност за тъждеството на имота, и поради невъзможен предмет, с искане да бъде постановено заличаване на договорната ипотека в атакуваната част.

С молба с вх. № 23602//02.08.2019 г. ищецът е отстранил нередовностите по сезирането. Исковата молба е вписана в СВ – Варна на 15.08.2019 г.

Извършена е двойна размяна на книжа.

С допълнителната искова молба, подадена в срока по чл. 372,ал. 1 от ГПК ищецът е изменил предявения иск чрез прибавяне на нови основания за твърдяната нищожност на ипотеката: противоречие със закона – към момента на учредяване на ипотеката имотът не е бил собственост на ипотекарния длъжник, и липса на основание.

По допустимостта на производството:

Исковата молба има изискуемото съгласно чл. 127, ал. 1 ГПК съдържание и към нея са представени приложенията по чл. 128 ГПК, поради което същата е редовна.

Страните притежават процесуална правоспособност и дееспособност и тяхната легитимация съответства на наведените от ищеца твърдения за наличие на облигационно правоотношение между тях, възникнало по силата на сключен договор за ипотека, действителността на който е предмет на предявения иск.

Процесуалните представители на страните са надлежно упълномощени съгласно представени по делото пълномощни.

Правният интерес на ищеца от предявяване на установителния иск следва от твърденията му за учредена от него договорна ипотека върху част от собствен на ищеца недвижим имот за обезпечаване на чужд дълг при пороци, водещи до нищожност на договорната ипотека, и насочване на принудително изпълнение върху ипотекирания имот.

Изменението на иска по основание е извършено в законоустановения срок, поради което е допустимо. С оглед естеството на исковете за прогласяване на нищожност на договор, същите следва да бъдат разгледани в условие на евентуалност в следната последователност според тежестта на порока: противоречие на закона, липса на основание, невъзможен предмет.

Предвид наличието на нормативно установените процесуални предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск и с оглед липсата на процесуални пречки, съдът намира производството за допустимо.

По доказателствата:

Представените с исковата молба, уточнителната молба с вх. № 64708/04.10.2018 г. и отговора на исковата молба писмени доказателствени средства са допустими, необходими за установяване на релевантните за спора факти и относими към предмета на делото, поради което следва да бъдат допуснати до приемане, на основание чл. 146, ал. 4 ГПК.

На ответника следва да се укаже да завери надлежно по реда на чл. 183 ГПК представената с отговора скица от м. юни 2000 г.

Ищецът е направил искане за допускане на СТЕ със задачи, касаещи установяване на обстоятелството, дали партерният етаж, предмет на учредената от ищеца договорна ипотека, е притежавал характеристики на самостоятелен обект – жилище. Ответникът се противопоставя с възражение за неотносимост на доказателственото искане към предмета на спора.

Съдът намира, че исканата експертиза следва да бъде допусната в частта, касаеща състоянието на процесния имот към датите на сключване на договора за делба и договора за ипотека, като относима към предмета на спора.

На основание чл. 374, ал. 2 ГПК производството по делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, като на страните бъде съобщен проект за доклад по делото и същите бъдат напътени към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

          Воден от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 21.02.2020 г. от 9:30 часа, за която дата и час да се призоват страните;

СЪОБЩАВА на страните следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото:

Производството е образувано по обективно съединени в условие на евентуалност установителни искове, предявени от Ж.М.Ж., ЕГН **********, постоянен адрес: ***, срещу "Уникредит Булбанк" АД, със седалище и адрес на управление: град София, район Възраждане, площад "Света Неделя" № 7, ЕИК *********, за прогласяване на нищожност на договор за ипотека, обективиран в нотариален акт № 127, том I, per. № 2216, дело № 99 от 14.05.2007 г. по описа на Николай Дюлгеров - Нотариус с район на действие - Варненски районен съд, вписан в регистъра на Нотариалната камара под peг. № 484 и вх. peг. № 12 603 от 14.05.2007 г., акт № 164, том IX, дело № 9294 по описа за 2007 г. на Служба по вписванията – град Варна, в частта, в която Ж.М.Ж. е учредил договорна ипотека върху партерен етаж от двуфамилна жилищна сграда, представляваща самостоятелно жилище, находящо в град Варна, район Приморски, ***, със застроена площ от 47,17 кв. м., състоящо се от: спалня, хол, килер, баня-тоалет, който е построен в поземлен имот с площ по документ за собственост 570 кв. м., а с площ по данъчна оценка 507 км. м. и с площ по действащия кадастрален план от 316 кв. м., съставляващ имот № 1508 по КП на „Приморски парк" /местност „Долна Трака"/ при граници: път и ПИ №№ 1509, 151, 1501 и 1506, за обезпечаване вземането на "Уникредит Булбанк" АД от Д.Ж.М., произтичащо от Договор за банков кредит № 6691 от 14.05.2007 г., поради противоречие със закона –чл. 167, ал. 2 и 3, чл. 170 от ЗЗД, тъй като ипотекарният длъжник не е бил собственик на ипотекирания имот и е налице неизвестност относно личността на собственика, ипотекираният имот не е съществувал поединично определен и е налице неизвестност за тъждеството на същия, евентуално, поради липса на основание или, евентуално, поради невъзможен предмет на ипотечния договор, като е предявено и искане да бъде постановено заличаване на описаната по-горе договорна ипотека, в частта, предмет на предявените искове.

Твърди се в исковата молба, че на 14.05.2007 г. ищецът е учредил договорна ипотека върху партерен етаж от двуфамилна жилищна сграда, представляваща самостоятелно жилище, построена в имот пл. № 1508 по КП на „Свети - Никола - Акчелар", VI част, местност „Траката", в землището на град Варна. Строителството на сградата било започнато през 1980 г. като до март 1981 била изградена монолитна постройка за подслон, съхранение на инвентар и селскостопанска продукция с площ от 35 кв.м. върху общински имот, представляващ овощна градина. В последствие в периода от март 1982 г. до 1982 г. върху завършената постройка бил изграден и втори етаж.

На 21.08.2000 г. с нотариален акт за собственост № 72, том I, peг. № 5823, дело № 510 от 2000 г. по описа на нотариус Александър Ганчев ищецът заедно със Здравка Вълчева били признати за собственици при равни части на двуфамилна жилищна сграда в описания имот и на същата дата – 21.08.2000 г. по силата на договор за доброволна делба, вписан като акт № 67, том IX, вх. peг. № 8482 от 22.08.2000 г. на Служба вписвания - град Варна ищецът получил в дял и придобил изключителна собственост върху партерния етаж от сградата.

Ищецът твърди, че при сключването на договора за ипотека, в частта, касаеща партерния етаж, е била налице правна невъзможност на престацията. Това свое твърдение, ищецът обосновава с подробно изложени доводи за нарушаване на нормативните изисквания към законността на строежите, в частност липса на разрешение за строеж и липса на протокол на общинската /районната/ администрация, установяващ завършване на сградата в груб строеж, от който момент възникват правно изградената сграда или отделни части от нея, в това число партерния етаж. Твърди, че сградата не е била заснета и нанесена в кадастралната карта и регистри. Поддържа, че жилищната сграда, включително и партерен етаж от нея към датата на договорната ипотека не са съществували правно, тъй като са представлявали „незаконен строеж". Затова счита, че е било правно невъзможно и недопустимо партерният етаж да бъде предмет на договорната ипотека.

На следващо място поддържа, че спорната постройка не представлява самостоятелен обект по смисъла на закона и че партерният етаж не отговаря на изискванията за самостоятелно жилище, а е функционално и конструктивно свързан с основната жилищна сграда. Предвид обстоятелството, че партерният етаж не може да бъде предмет на самостоятелно право на собственост, счита, че не е могъл да бъде и предмет на договора за ипотека. Счита, че договорът за доброволна делба в частта, касаеща „партерен етаж", се явява нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД поради противоречие с материалния закон, в това число чл. 39, ал. 2 от ЗС, чл. 62, ал. 1 от ЗТСУ, чл. 181, ал. 2 от ЗУТ.

Твърди, че е налице неизвестност за тъждеството на партерния етаж, поради несъответствие в описанието на имота и действителното му състояние, с което е нарушена нормата на чл. 170 от ЗЗД и имота не е поединично определен по правилото на чл. 166, ал. 2 от ЗЗД. Счита, че предпоставките за изповядването на нотариален акт за прехвърляне на собственост са предпоставки и за извършването на нотариален акт за учредяване на ипотека, като обектът не е бил индивидуализиран в достатъчна степен, тъй като не е бил нанесен в кадастралния план и в договорната ипотека не е бил описан и по данни от представена схема на самостоятелен обект в сграда. Сочи, че отделните етажи дори и към настоящия момент не са самостоятелни обекти, за да се приеме, че партерния етаж би могъл да бъде предмет на сделка, в частност договорна ипотека. Счита, че нищожността на договора за делба в частта, касаеща партерния етаж, влече нищожност и на ипотечния договор, касаещ партерния етаж.

В срока по чл. 367, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който излага становище за недопустимост и неоснователност на предявения иск. Възразява, че към датата на изповядване на ипотеката за процесния имот не е имало одобрена кадастрална карта, както и че сградата е била построена и реално е съществувала и строежът е търпим по смисъла на § 127 ал.1 от ЗУТ. Възразява, че представените при учредяване на ипотеката актове за собственост са валидни и удостоверяват правото на собственост на ищеца върху процесния имот и че нотариалният акт за договорна ипотека не може да се оспорва преди да са оспорени предходните актове за собственост, от което ищецът няма правен интерес. Оспорва въобще възможността в настоящото производство да се обори предходен нотариален акт, тъй като ответникът „Уникредит Булбанк" АД не е страна по документите доказващи правото на собственост на Ж.М.Ж.. Твърди, че към 06.06.2000 г.сградата е била нанесена в кадастъра. Възразява, че партерният етаж отговаря на изискванията за самостоятелен обект – жилище като се позовава на описание, извършено в експертна оценка по повод отпускане на обезпечения с ипотеката кредит. Сочи, че е възможно в кадастралната карта да не са нанесени отделни самостоятелни обекти, но това не означава че същите обекти не са самостоятелни или че не съществуват. Счита, че ищецът не е изложил мотиви за оспорване на договорната ипотека поради някакъв вид несъответствие с документите или недостатъчно описание на ипотекирания имот или друг вид нарушение на нормативна уредба действаща към деня на учредяване на договорната ипотека. Представените писмени документи с исковата молба касаят именно съществуването на самостоятелен обект ипотекиран в полза на банката и то лично от ищеца. Представените документи за собственост не касаят ответника, доколкото „Уникредит Булбанк" АД не е страна по тях. Същите не са отменени по съдебен ред. По същество моли за отхвърляне на предявения иск и присъждане на разноски по делото.

Ищецът е депозирал в срока по чл. 372 от ГПК допълнителна искова молба, с която е изменил предявения иск като е прибавил нови основания за твърдяната нищожност – противоречие със закона – чл. 167, ал. 3 от ЗЗД, и липса на основание. Твърди, че ипотеката в обжалваната част е учредена от несобственик, т.е. върху имот, който към момента на вписването й не принадлежи изцяло на лицето, в чиято тежест тя се учредява, поради което е недействителна по аргумент на чл. 170 от ЗЗД във връзка с чл. 26, ал. 1 от ЗЗД поради противоречие със закона и на основание чл. 26, ал. 2 от ЗЗД поради невъзможен предмет и липса на основание.

Поддържа доводите за незаконност на строежа на сградата и за това, че „партерният етаж" не притежава елементите на самостоятелно жилище според строителните правила и норми, не е самостоятелен обект на правото на собственост, не може да бъде придобит самостоятелно от ищеца и това обстоятелство не може да бъде санирано посредством издадения  констативен нотариален акт за собственост и договора за доброволна делба от 22.08.2000 г. Поддържа, че поради липсата на акт, издаден от компетентен орган и удостоверяващ, че сградата е завършена в груб строеж, извършеното от нотариуса удостоверяване на правото на собственост в нотариален акт за собственост на недвижим имот № 165, том IV от 22.08.2000 г. и извършването на доброволна делба по отношение на процесната жилищна сграда е нищожно като противоречащо на чл. 181 от ЗУТ във връзка чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и чл. 26, ал. 2 от ЗЗД поради правна невъзможност на предмета и липса на основание. Не оспорва обстоятелството, че към датата на учредяване на договорната ипотека по отношение на процесния имот не е била налице влязла сила заповед за одобрение на кадастрална карта и кадастрални регистри, но сочи, че към датата на завършване на строителството на процесната сграда също е съществувало изискване тя да бъде нанеса в единния кадастър.

Изтъква, че в представената пред нотариуса скица № 859 от 24.04.2007 г. изобщо липсва нанесена постройка, докато в нотариалния акт е пресъздадено друго, че е налице нанесена сграда и съответно партерен етаж от нея, от което прави извод, че имотът не е индивидуализиран по изискуемия от закона начин. Счита, че представената скица, издадена от ЕТ „Батимекс - Атананас Антов“ и заверена от Поземлена комисия - град Варна не доказва, че процесната сграда е била нанесена в кадастралния план, и не отразява извадка от кадастралния план, тъй като същият не е издаден от компетентен за това орган. Счита, че описаните жилищни и нежилищни помещения в представената от ответника оценка, касаят цялата сграда, а не единствено процесния имот и че изложената в същата информация представлява свидетелски показания в писмен вид.

В представен допълнителен отговор ответникът поддържа изложените доводи и възражения. Пояснява, че строителството на сградата не касае учредяването на договорна ипотека, тъй като тя е само обезпечение по предоставения кредит и е вид тежест върху имота на ищеца, а същата сграда е съществувала и е подробно индивидуализирана в съответствие с разпоредбите на ЗЗД и Правилника за вписванията. Счита, че нанасянето на сграда в КККР и други подобни действия са задължение на ищеца, поради което същият не може да черпи права от собственото си противоправно поведение.

 

ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ

Доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти, съобразно правилото на чл. 154, ал.1 ГПК, се разпределя между страните по следния начин:

ДОПУСКА ДО ПРИЕМАНЕ като писмени доказателствени средства по делото приложените към исковата молба и отговора на исковата молба надлежно заверени по реда на чл. 183 ГПК преписи от документи;

● УКАЗВА на ответника на основание чл. 101, ал. 1 от ГПК най-късно до първото по делото заседание да завери по реда на чл. 183 ГПК представения с отговора препис от скица изх.№ 168/06.06.2000 г. на Поземлена комисия – Варна или да представи същата в оригинал или официално заверен препис, като го предупреждава, че при неизпълнение на това указание, документът ще се счита за непредставен и няма да бъде допуснат като доказателство по делото.

● ДОПУСКА провеждането на СЪДЕБНО-ТЕХНИЧЕСКА ЕКСПЕРТИЗА, вещото лице по която, след запознаване с материалите по делото, оглед на място и извършване на необходимите справки в Община Варна, да индивидуализира процесния строеж по местоположение, строителни параметри, категория, вид на извършеното строителство и да отговори на въпросите: кога е изпълнен и завършен строежът на сградата; притежавал ли е процесният партерен етаж от двуетажната сграда характеристиките на самостоятелен обект – жилище, към датата на сключване на договора за делба (22.08.2000 г.) и към дата на договора за ипотека (14.05.2007 г.).

ОПРЕДЕЛЯ първоначален депозит за възнаграждение на вещото лице в размер на 300 лв. (триста лева), вносим от ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението, в който срок следва да представи и доказателства за внесения депозит;

НАЗНАЧАВА за вещо лице А.Р.П., която да се призове след представяне на доказателства за внесения депозит;

УКАЗВА на вещото лице, че следва да депозира заключението си най-късно в едноседмичен срок преди датата на съдебното заседание съгласно разпоредбата на чл. 199 ГПК;

УКАЗВА на вещото лице, че за определяне на окончателния размер на възнаграждението е необходимо да представи към заключението си справка – декларация по чл. 23, ал. 2 и чл. 24, ал. 2 от Наредба № 2 от 29.06.2015 г. за вписването, квалификацията и възнагражденията  на вещите лица;

УКАЗВА на ищеца, че следва да окаже нужното съдействие на определеното от съда вещо лице във връзка с изпълнението на поставените му задачи, като го предупреждава, че при неизпълнение на тези указания, съдът може да приеме за доказани фактите, за установяването на които страната е създала пречки, на основание чл. 161 ГПК;

 

ПРИКАНВА страните към постигане на споразумение, като разяснява, че сключването на спогодба е доброволен способ за уреждането на спора, който има преимущество пред спорното производство, като при постигане на спогодба заплатената от ищеца държавна такса се връща в половин размер.

НАСОЧВА страните към МЕДИАЦИЯ като алтернативен способ за разрешаване на спорове, на осн.чл.140 ал.2 ГПК и чл.11 ал.2 Закона за медиацията

РАЗЯСНЯВА, че медиаторът може да съдейства на страните за доброволното разрешаване на спора им, който да приключи с постигане на споразумение, одобрено от съда. Освен това, чрез медиацията страните могат да разрешат и други свои конфликтни отношения, извън предмета на съдебния спор и да постигнат и по тях споразумение.

МЕДИАЦИЯТА може да бъде осъществена в ЦЕНТЪР ЗА МЕДИАЦИЯ към Окръжен съд - Варна, адрес гр.Варна ул.„Ангел Кънчев" № 12, ет.4 /сградата, в която се помещава СИС при ВРС/, без заплащане на такси.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване;

ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните.

 

СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: