№ 18142
гр. София, 05.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 58 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА
при участието на секретаря МАГДАЛЕНА ИВ. РАНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА Гражданско дело №
20211110159071 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявени осъдителни искове по чл. 155 ЗЕ
на ****** ЕАД, които съгласно депозираната уточнителна молба (л. 49 от делото) са
предявени против Е. В. Й. и В. Х. Т. за: 2084,12 лв. – претендирани като стойност на
топлинна енергия, доставена в периода 01.05.2018 г. –30.04.2020 г.; ведно със законна
лихва от 15.10.2021 г. до изплащане на вземането, законна лихва за забава в размер
329,68,36 лв. за периода 15.09.2019 г. – 05.10.2021 г., 14,07 лв. – за услуга „дялово
разпределение” за периода 31.08.2019 г. –05.10.2021 г.; ведно със законната лихва за
забава, считано от 15.10.2021 г до окончателното изплащане; 2,87 лв. – законна лихва
за забава за периода 31.08.2019 -05.10.2021 г.
От страна ответниците, уведомени за исковата молба по реда на чл. 47, ал. 6
ГПК, правото на отговор е упражнено чрез назначания общ особен представител – адв.
Фикиина. Исковете се оспорват с възражения, сред които – че ответниците на са
клиенти на ищеца, както и възражение за погасяване по давност.
От страна на третото лице-помагач „******” ООД, конституиран на страната
на ищеца, се представят протоколи за отчет и неосигурен достъп.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира от
фактическа и правна страна следното:
За процесния период между страните съществува облигационна връзка,
възникнала по силата на закона – въз основа на предвидени в закона факти, сред които
законът не предвижда като условие да има изразена от страните по сделката воля, респ.
подаване на Заявление-декларация за откриване на партида. Няма основание за друг
извод въз основа на нормата на чл. 149 ал. 1 т. 6 ЗЕ (която предвижда, че когато става
въпрос за отношения между доставчик на топлинна енергия и потребител в сграда -
етажна собственост, продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на
1
писмен договор при общи условия, сключен между доставчика и потребителя), защото
ищецът ****** ЕАД няма качеството на доставчик по смисъла на закона, а е
топлопреносно предприятие.
Според разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и
са длъжни да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда,
определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.
Ответниците имат качеството на „клиент“ на ищеца по повод доставка на
топлинна енергия като съсобственици при равния далове, което съдът намира за
установено в достатъчно пълна степен поради липсата на оспорване на събрания по
реда на чл. 192 ГПК документ на договор за продажба на държавен недвижим имот,
видно от който имотът, за който сега се твърди топлоснабдяване, е закупен от ****** и
В. И. през 1970 г. От неоспорените удостоверения за наследници и служебно
изготвените справки за наследници се установява, че единствени наследници по закон
на ****** и В. И. са двамата ответника.
От страна на ответника не са оспорени представените от „******” ООД
документи, както и съответното на тези документи заключение на съдебно-
техническата експертиза, от които се установява, че първия отчетен период 2018/2019
г. достъп за отчет е бил осигурен, радиаторите са демонтирани, но поради липса на
водомер за топла вода е било служебно начислено максимално потребление; за втория
отчетен период 2019/2020 г. не е бил осигурен достъп за отчет, като задълженията са
начислени в хипотеза на неосигурен достъп.
Служебно начислените количества за битово горещо водоснабдяване в обем
140 литра за един обитател за едно денонощие е нормативно установено правило,
предвидено в чл. 69, ал. 2, т. 2 от Наредба № 16-334 от 6 април 2007 г. за
топлоснабдяването, според което изразходваното количество гореща вода от
отделните потребители се определя по водомерите им за гореща вода, а когато
такива липсват или са повредени или не е осигурен достъп за отчитане - при норма за
разход на гореща вода 140 л на обитател за едно денонощие на потребление.
От страна на ответниците не са оспорени представените протоколи за
неосигурен достъп. Прекратяването на топлоснабдяването не води до отпадане на
задължението на абоната да осигури достъп за проверка (и евентуален отчет) на
уредите. Съгласно чл. 70, ал. 2 и ал. 4 от Наредба № 16-334 от 6 април 2007 г. за
топлоснабдяването, всички потребители са длъжни да осигурят достъп на
представителите на лицето по чл. 139б ЗЕ; На потребителите, неосигурили достъп за
отчет, за всички отоплителни тела в имота се начислява енергия като отоплителни тела
без уреди, а съгласно чл. 144, ал. 5 от Закона за енергетиката това означава, че
топлинната енергия за отопление се изчислява, като инсталираната мощност на
монтираните в тях отоплителни тела се умножи с максималния специфичен разход
на сградата. Ответниците, като клиенти, неосигурили достъп, са имали право по чл.
70, ал. 5 от наредбата да поискат допълнителен отчет и преработване на
изравнителната сметка в тримесечен срок от получаване на изравнителната сметка от
упълномощения за сградата представител, но не установява да се е възползвал от това
2
свое право. Поради тези обстоятелства и тъй като същите са съобразени от вещото
лице, съдът намира за обосновано заключението на съдебно-техническата експертиза и
направения с него извод, че са спазени нормативните правила и методика при
определяне на задълженията.
По изложените съображения и тъй като от страна на ответниците не се твърди
да е била заявена рекламация срещу отчета на показанията на уредите и
разпределението на енергията по изравнителните сметки, каквото право абонатите
имат по чл. 70, ал. 6 от Наредба № 16-334 от 6 април 2007 г. за топлоснабдяването,
съдът намира заключението съдебно-техническата експертиза за обосновано и
кредитира направения с него извод, че действителния размер на задълженията е този,
следващ след увеличаване на прогнозно начислените задължения със сумата, следваща
се за доплащане/получаване от клиента въз основа на изготвените след края на двата
отоплителни сезона изравнителни сметки и само за процесния период, а именно:
общият размер на главницата за топлинна енергия възлиза на сумата 2032,88 лв.
Основателно е възражението на ответниците за погасяване по давност на
задълженията изискуеми към 15.10.2018 г. – три години преди подаване на исковата
молба (15.10.2021 г.) Съгласно общите условия на топлопреносното предприятие
дължимите суми за топлинна енергия за всеки месец се заплащат в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят, като това правило важи и за
прогнозните сметки. Следователно след изтичане на посочения срок настъпва
изискуемостта на съответното вземане, като това е и началният момент на
погасителната давност за него. Тъй като задълженията за заплащане на потребената
топлинна енергия представляват задължения за периодични плащания, към тях е
приложима тригодишната давност съгласно чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Издаването на Обща
фактура за реално дължимата стойност след изготвяне на изравнителните сметки за
отоплителния сезон е неотносимо към теченето на давностния срок. Въз основа на
установените от заключението на ССЕ фактурирани прогнозни задължения, съдът
намира, че са погасени по давност задълженията за периода 01.05.2018 г. –31.07.2018 г.
общо в размер на 183,87 лв. След намаляване с погасените по давност задължения,
следва, че дължими от ответниците са общо 1849,01 лв. за топлинна енергия за целия
имот.
От страна на ответниците не се твърди и не се установява да са извършени
плащания в предвидения от Общите условия 45-дневен срок, поради което и по реда на
чл. 162 ГПК съдът намира, че относно установените като дължими за топлинна
енергия 1849,01 лв. се следват 292,50 лв. законна лихва за забава.
За задължението за услугата дялово разпределение, преки доказателства не се
представят, но тъй като според чл. 36, ал. 1 от Общите условия на ****** ЕАД тази
услуга подлежи на заплащане към ****** ЕАД, а от доказателствата се установява, че
услугата „дялово разпределение“ е обективно извършена, като липсват доказателства
само за калкулирането, по реда на чл. 162 ГПК съдът приема, че за услугата дялово
разпределение и общо за двата отчетни периода установената от ССЕ сума 14,07 лв.
представлява следващ се размер, като 2,87 лв. представляват законна лихвата за забава
за периода 31.08.2019 -05.10.2021 г. Няма погасени по давност задължения за за такса
дялово разпределение и лихви, като и тъй като същите се претендират за период, който
3
не се обхващат от периода на давността.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК претенцията на
ищеца за присъждане на сторените разноски се явява основателна за 1333,55 лв. (от
общо сторени в размер на 1500 лв. )
Мотивиран от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА Е. В. Й. с ЕГН ********** и В. Х. Т. с ЕГН ********** да заплатят
на ****** ЕАД с ЕИК /////, разделно – при равни дялове, сумите: 1849,01 лв. –
стойност на доставена от дружеството топлинна енергия от 01.08.2018 г. до 30.04.2020
г. за топлоснабдяване на имот с аб.№ 292176; ведно със законна лихва от 15.10.2021 г.
до изплащане на вземането, законна лихва за забава в размер 292,50 лв. за периода
15.09.2019 г. – 05.10.2021 г., 14,07 лв. – за услуга „дялово разпределение” за периода
31.08.2019 г. –05.10.2021 г., ведно със законната лихва за забава, считано от 15.10.2021
г до окончателното изплащане; 2,87 лв. – законна лихва за забава за периода
31.08.2019 -05.10.2021 г., както и сумата 1333,55 лв. – съдебни разноски.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т*****” ЕАД против Е. В. Й. и В. Х. Т. искове
за: стойност на топлинна енергия, доставена в периода 01.05.2018 г. –31.07.2018 г. и
представляваща разликата над 1849,01 лв. до пълния претендиран размер 2084,12
лв., както за законна лихва за забава за периода 15.09.2019 г. – 05.10.2021 г. – за
разликата над 292,50 лв. до 329,68 лв.
Решението е постановено при участието на „******” ООД като трето лице-
помагач на страната на ищеца ****** ЕАД.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от датата на връчването му в препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4