№ 62
гр. София, 01.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Светла Станимирова
Членове:Рени Ковачка
Васил Василев
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
като разгледа докладваното от Светла Станимирова Въззивно търговско дело
№ 20221001000736 по описа за 2022 година
Производството е образувано по въззивна жалба на „ЕКО ЕНЕРДЖИ
МЕНИДЖМЪНТ“-ООД - ответник в първата инстанция, чрез пълномощника
му адв.Т. Г. против решение №814 от 06.07.2022 г. на СГС, ТО, VI-13 състав,
постановено по т.д.№1700/2021 г., с което:
- е уважен предявения от „Хеба-1“-ЕООД против него иск по чл.74
ТЗ и е отменено решение на ОС на съдружниците от 17.08.2021г. по т.2 от
дневния ред за изключване на „Хеба-1“-ЕООД като съдружник;
-е уважен предявения от В. Д. С. против ответника иск по чл.74 ТЗ и
е отменено решение на ОС на съдружниците от 17.08.2021г. по т.1 от дневния
ред за изключване на В. Д. С. като съдружник;
- е уважен предявения от Д. Х. Д. против ответника иск по чл.74 ТЗ
и е отменено решение на ОС на съдружниците от 17.08.2021г. по т.3 от
дневния ред за изключване на Д. Х. Д. като съдружник;
- е уважен предявения от „Хеба-1“-ЕООД, В. Д. С. и Д. Х. Д. против
„ЕКО ЕНЕРДЖИ МЕНИДЖМЪНТ“-ООД иск по чл.74 ТЗ и е отменено
решение на ОС на съдружниците от 17.08.2021г. по т.4 от дневния ред за
изменение на дружествения договор, както и в частта, в която в тежест на
ответното дружество са присъдени разноски.
Жалбоподателят излага доводи за неправилност на решението
поради нарушение на материалния закон. Твърди, че съдът правилно е оценил
събраните по делото факти установявайки, че от процедурна гледна точка
1
решенията на ОСС от 17.08.2021г. са правилни и законосъобразни.
Неправилно обаче съдът бил оценил извършените нарушения и отношението
на миноритарните съдружници към дружеството като такива, които не
обосновават изключване. Съдът правилно преценил отношението на
съдружниците към дружеството и факта, че те желаят да прекратят
членството си. Неправилно обаче съдът преценил, че желанието за
унищожаване на дружеството и намерението им прекратяването да стане във
вреда на дружеството не е достатъчно основание и не изпълнява състава на
чл.126, ал.3, т.3 от ТЗ. Подробни доводи са изложени в жалбата. Моли за
отмяна на решението и отхвърляне на предявените искове като
неоснователни.
Препис от нея е връчен на другите страни - „Хеба-1“-ЕООД, В. Д.
С. и Д. Х. Д., които в срока по чл.263,ал.1 ГПК чрез пълномощника им адв.Я.
А. са подали писмен отговор, в който са развити доводи за неоснователност
на въззивната жалба. Молят съда да потвърди обжалваното решение като
законосъобразно и правилно.
Софийският Апелативен съд, търговско отделение, 9-ти състав,
като провери обжалвания съдебен акт във връзка с оплакванията в
жалбите, доводите, развити в отговорите и събраните доказателства,
приема следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от
надлежна страна в законния срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
Решението на първоинстанционния съд е валидно, допустимо и
правилно – обосновано е и съобразено с разпоредбите на материалния закон.
Релевантните за спора факти са правилно изяснени, правните изводи на съда
съответстват на тях и на относимите законови разпоредби, поради което
въззивният съд изцяло споделя изложените мотиви и на основание чл.272
ГПК препраща към тях. Във връзка с оплакванията в жалбата, следва да
добави и следното:
Съдът е бил сезиран с искова молба от „Хеба 1“ ЕООД, В. Д. С. и Д. Х. Д.
срещу „Еко енерджи мениджмънт“ ООД, с искане за отмяна на всички решения,
взети от Общото събрание на съдружниците от 17.08.2021 г. – по т.т.1,2 3 и 4.
Тримата изключени съдружници поотделно обжалват решението на Общото
събрание, с което всеки от тях е изключен /решения по т.1, т.2 и т.3 от дневния
ред/, като тримата заедно обжалват решение на събранието по т.4, с което е
изменен дружествения договор.
В ИМ ищците са поддържали, че през последните години
мажоритарният съдружник „ИФГ 2004“ ЕООД е загубил доверието на останалите
трима съдружници, като е започнал конфликт между тях с краен резултат -
предприемане на непрекъснати опити от негова страна да изключи ищците като
съдружници в „Еко енерджи мениджмънт“ ООД, за което са водени и предходни
дела, подробно изброени, приключили с отмяна на обжалваните решения на ОСС.
2
Ищците твърдят в ИМ, че взетите решения са в нарушение на
процедурата за свикване и провеждане на събранието, а също и на материалния
закон. Нарушенията се свеждали до следното:
-Отправените покани до тримата съдружници нямали правната
характеристика на предупреждения по смисъла на чл.126, ал.3 от ТЗ поради
недостатъчна конкретизация на твърдените нарушения;
-При гласуване на събранието са допуснати процедурни нарушения -
правото на глас на всеки един от изключваните съдружници е отнето при
гласуването на изключването на другите двама съдружници;
-Допуснато нарушение при разпределението на дяловете и поемането им
за гласуване от оставащите съдружници на пропорционален принцип, което
нарушение е довело до погрешно определяне на кворума на събранието;
-Взетите решения на събранието са в противоречие с материалния закон,
доколкото основанията за изключване на тримата съдружници не отговарят на
фактите и обективната действителност.
Ищците са изложили доводи, че твърдяното от мажоритарния съдружник
поведение, дало му основание за взиманите на решения за изключване не е било
налице. Напротив - миноритарните съдружници /ищци в този процес/ с
поведението си не само са били пълноценни съдружници, оказвали са възможното
съдействие за делата на дружеството, не са изнасяли вътрешна информация, но
поради влошените отношения техният интерес предполага или дяловете им да
бъдат изкупени от мажоритарния съдружник, или дружеството да бъде
прекратено. Твърдят, че незаконосъобразността на взетите решения по т. 1-3
от събранието водят и до незаконосъобразност на решението по т.4 от дневния
ред- изменение на дружествения договор.
Ответникът „Еко енерджи мениджмънт“ ООД с отговора си е
оспорил ИМ с твърдение, че решенията на Общото събрание на
съдружниците от 17.08.2021 г. са взети при спазване на всички законови
изисквания относно процедура по свикване и провеждане на събранието, а по
същество при спазване изискванията на закона. Подробно е описал
действията на тримата съдружници, които счита като действия против
интересите на дружеството.
Твърди, че съдружникът „ИФГ 2004“ ЕООД направил множество
опити да увеличи капитала на ответното дружество с оглед изискванията
на кредитиращата банка ОББ АД, но миноритарните съдружници гласували
против увеличението на няколко общи събрания.
Описва действията на ищците-съдружници през 2018г., 2019г. и
2020г., които не били еднократен акт, а последователна тяхна политика -
неучастие в общи събрания, гласуване против интересите на дружеството,
нежелание от страна на ищеца В. С. да подпише Анекс към Договор за
инвестиционен банков кредит от 31.01.2013г. с ОББ, който анекс въвеждал
за дружеството- ответник по-добри от досегашните условия по кредита.
3
Твърди, че миноритерните съдружници депозирали искжва молба
по чл.155,т.1 от ТЗ за прекратяване на дружеството, която обаче била
отхвърлена с Решение от 15.06.2021г. по т.д.№1801/2019г. на СГС, VI-20 с-в.
Съобразявайки задължителната съдебна практика, правилно съдът е
приел, че в производството по иск с правно основание чл.74 от ТЗ, проверката
на съда е ограничена до заявените в исковата молба пороци, обуславящи
процесуална или материална незаконосъобразност на съответните решения,
доколкото всеки от тях се явява отделно и самостоятелно обстоятелство,
обосноваващо възникване на право на отмяна на опорочените решения.
Съдът правилно е изяснил фактическата обстановка по делото,
качеството на съдружници на ищците в ответното дружество и спазването на
преклузивния срок по чл.74,ал.2 от ТЗ за предявяването на иска.
Въз основа на събраните писмени доказателства съдът е приел, че
общото събрание на съдружниците на ответното дружество е редовно свикано и
проведено; че обжалваните решения /изключване на съдружници и промяна в
дружествения договор/ са взети от компетентния за това орган – ОСС съобразно
разпоредбата на чл.137,ал.1,т.1 и 2 ТЗ; че решенията са взети при необходимия
кворум - с мнозинство повече от 3/4 от капитала, както изисква чл.137,ал.3 ТЗ и
чл.21, ал.2 от Дружествения договор; че при вземането на решенията е спазен
материалния закон с оглед характера им. Съдът е приел за недоказани от страна
на ответника, чиято е доказателствената тежест, да са налице нарушения от
страна на миноритарните съдружници-ищци от характер и степен,
предполагащи изключването им. Подробно е коментирал действията, които
ответникът твърди, че са против интересите на дружеството, като е приел тези
твърдения за неоснователни, а отчасти недоказани.Затова е отхвърлил исковете
като неоснователни.
Въззивният съд изцяло споделя изложените мотиви и препраща към
тях на основание чл.272 ГПК, без да е нужно отново да ги повтаря. Ще се
спре единствено на изложените в жалбата доводи за незаконосъобразност на
решението, съобразявайки разпоредбата на чл.269 ГПК - въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата.
Във въззивната жалба са обсъдени част от фактите и обстоятелствата,
предмет на спора пред първоинстанционния съд, а именно: предложението за
доброволно напускане и последиците за миноритарните съдружници от това;
предложението за увеличаване на капитала чрез записване на дялове само от
страна на мажоритарния съдружник; искането на миноритарните съдружници за
прекратяване на дружеството; отказът на В. С. да подпише Анекс към договора за
кредит с „ОББ“ АД. Според въззивника съдът неправилно е възприел, че тези
факти и обстоятелства не свидетелстват за действия и нарушения, обуславящи
изключването на миноритарните съдружници. Въззивният съд намира тези
оплаквания за неоснователни.
4
В жалбата се твърди, че желанието на миноритарните съдружници
е да прекратят членството си, като унищожат дружеството. Това
твърдение е в разрез с установените по делото факти. Видно от данните по
делото, миноритарните съдружници са упражнили законовото си право да
поискат прекратяване на дружеството от съда по реда на чл.155, т.1 от ТЗ
поради наличието на важни причини, изразяващи се в трайно влошени
отношения между съдружниците, водещи до фактическа невъзможност за
функциониране на органите му на управление и съответно до затруднения в
осъществяваната търговска дейност, силно влошено финансово състояние,
източване чрез свързани лица от страна на мажоритарния съдружник и други.
Тези обстоятелства са били предмет на в.т.д. №809/2021 г. на САС, с
решението по което иска е бил отхвърлен. Решението не е влязло в сила, тъй
като е обжалвано пред ВКС.
Безспорно установеното по делото искане за прекратяване на
дружеството не сочи желание за унищожаване на дружеството, а
представлява търсене на съдебна защита на признато и гарантирано от закона
право на съдружниците, притежаващи поне 1/5 от капитала на дружеството.
Тези действия на миноритарните съдружници не могат да се квалифицират
като неизпълнение на задълженията за оказване на съдействие за
осъществяване на дейността на дружеството или действия против
интересите на ответното дружество по чл.126, ал.3, т.1 и т.3 от ТЗ. Не е
налице неправомерно поведение, тъй като съдружниците са упражнили
преобразуващото си право да поискат прекратяване на ответното дружество с
твърдение, че е налице основание дружеството да бъде прекратено. Това
поведение на съдружниците не може да се приеме, че е вредоносно, така че да
обуславя изключването им.
Във въззивната жалба са изложени оплаквания относно неправилно
възприемане от страна на съда на поведението на миноритарните
съдружници, изразяващо се в саботиране на дейността на дружеството и
отказ от съдействие за осъществяването й. Установените по делото факти
не свидетелстват за такова поведение и съдът правилно е възприел това
обстоятелство. Видно от представените доказателства, миноритарните
съдружници са участвали в дейността на общото събрание винаги, когато
същото е било свикано според правилата на закона и устава на дружеството.
Неучастието на ищците в ОС, поведено на 16.07.2021г. не може
да се приеме за действие срещу интересите на дружеството, тъй като видно от
представените покани чрез Телепоща, същите са получени по-малко от 7 дни
преди провеждане на събранието.
Не може да се приеме, че е налице нарушение на членствени
задължения или действия във вреда на дружеството и гласуването „против“
увеличение на капитала на ОС от 29.06.2021г. Както е отбелязал и
първоинстанционният съд, протоколът от това събрание не е заверен
едновременно като подпис и съдържание относно решението за увеличаване
5
на капитала, каквото е изискването на чл.137, ал.4 от ТЗ, а решения, взети
в нарушение на това изискване са нищожни. Освен това, наличието на
различни виждания у съдружниците-ищцши относно бъдещето на
дружеството и гласуването против по предложения на мажоритарния
съдружник е израз на суверенното им право на глас. Затова същото не може
да се възприеме като виновно поведение, съответно нарушение на
задълженията към дружеството, даващо основание за изключването им като
съдружници.
Отказът на ищците да подадат молба за доброволно напускане на
дружеството, при заявено желание същото да бъде прекратено, а след това
да се извърши ликвидация, не може да се разбира като нарушение, съответно
не представлява основание за изключване. Последиците от прекратяването на
дружеството или напускането/изключването на съдружник, подробно
обсъдени във въззивната жалба, не са обуславящи относно извода дали
поведението на съдружниците представлява нарушение.
По отношение отказа на съдружника В. С. да подпише Анекс с банка
„ОББ“-АД за по-облекчени условия по договора за банков кредит, във
въззивната жалба са изложени оплаквания, че съдът неправилно е оценил
поведението на съдружника, доколкото последния е участвал като поръчител.
Следва да се има предвид, че в периода, в който е следвало да се подпише
анекса, В. С. е бил изключен от дружеството и не е бил възстановил
качеството си съдружник с влязло в сила решение. Поради това е нямало как
да извърши нарушение като съдружник. И този факт не представлява
действие или нарушение, обуславящо изключване.
Съгласно Решение №171 от 14.03.2012г. по т. д. №860/2010г., II ТО
на ВКС, увреждащи по смисъла на чл.126, ал 3, т.3 от ТЗ са само онези
правни и/ или фактически действия, осъществени от съдружника, които
нарушават общото задължение за лоялност, засягат имущественото
състояние на търговеца или се отразяват негативно върху престижа и
доброто му име, като е без значение дали от последното са настъпили и
имуществени вреди.
След като решенията по т.1-3 вкл. за изключване на тримата
съдружници са незаконосъобразни, то и решението по т.4 от дневния ред на
ОС от 17.08.2021г. за изменение на дружествения договор е
незаконосъобразно, тъй като единственият съдружник, взел това решение, не
е притежавал необходимото мнозинство за вземането му.
При съвпадане на изводите на двете съдебни инстанции,
обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно и съобразено
със закона. Жалбата е неоснователна и съдът не е допуснал твърдените
нарушения.
По разноските:
При този изход на делото и на основание чл.78,ал.1 от ГПК на
въззиваемите-ищци в първата инстанция следва да бъдат присъдени
6
направените пред настоящата инстанция разноски съобразно представените
списъци по чл.80 от ГПК за всеки един от тях, в размер на по 960 лева,
представляващи адвокатско възнаграждение. Към списъците са приложени
Договори за правна защита и съдействие /3 броя/, фактури – 3 бр.,Преводно
нареждане за сумата по сметка на адвокатското дружество.
Така мотивиран, Софийският Апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №814 от 06.07.2022 г. на Софийски
градски съд, ТО, VI-13 състав, постановено по т.д.№1700/2021 г.
ОСЪЖДА „ЕКО ЕНЕРДЖИ МЕНИДЖМЪНТ“-ООД, ЕИК-
********* да заплати на „Хеба 1“ ЕООД, ЕИК-*********, на В. Д. С., ЕГН
********** и на Д. Х. Д., ЕГН-**********, сумата от по 960 лева на всеки от
тях - разноски по делото за въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7