№ 145
гр. Пловдив , 31.03.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в закрито
заседание на тридесет и първи март, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Момчил А. Найденов
като разгледа докладваното от Момчил А. Найденов Частно наказателно
дело № 20215330201985 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.243, ал.5 от НПК.
Образувано е по жалба от В. С. К., с адрес – ***, срещу Постановление
за прекратяване на наказателно производство от 18.02.2021г. на РП-Пловдив,
с което е прекратено наказателното производство по досъдебно производство
№ 506/2020 г. по описа на Първо РУ при ОДМВР – Пловдив, пр. пр. №
6379/2020г. По описа на РП-Пловдив, водено за престъпление по чл.325, ал.1
от НК.
В жалбата се сочи, че постановлението на прокурора е
незаконосъобразно, неправилно, необосновано и несправедливо. Сочи, че при
изследване на събраните доказателства е подходено незаконосъобразно,
необосновано и без необходимото задълбочено анализиране действията на Н.
Г., което незнайно защо не е счетено от прокурорът за престъпление
„хулиганство“. Поддържа, че от средата на втората страница до средата на
третата страница на постановлението се коментира съвсем друго
престъпление, както и че е необяснимо защо описаните от самия прокурор
като установени действия на Г. – отправени към К. псувни и обиди, както и
агресивно поведение, не се считат от прокурора за нарушаване на
обществения ред и хулиганско поведени. Взема становище, че това не е
първия случай на подобно поведение от страна на Г., от които много хора
биха пострадали физически и са под постоянен емоционален и психически
тормоз от него, като описва различни случаи. Предлага постановлението на
1
прокурора да бъде отменено, като се предприемат незабавни и правилни
мерки за коригиране поведението на Н. А. Г..
Съдът, след като се запозна с доказателствата по делото намира, че
жалбата е процесуално допустима, като подадена от субект в кръга на
посочените от чл.243, ал.3 от НПК, а именно от В. С. К., в качеството му на
пострадал, както следва да се счита за подадена в законоустановения
седмодневен срок, доколкото препис от постановлението е получено от
жалбоподателя на 24.02.2021г. - съгласно приложеното известие за доставяне,
а жалбата е подадена в РС-Пловдив на 04.03.2021г. (03.03.2021г. е
неприсъствен ден).
Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Свидетелят В. С. К. бил *** на дружество „***“ ЕООД, което
стопанисвала магазин на адрес в ***.
На същия адрес, над гореописания магазина, апартамент имал
свидетелят Н. А. Г.. Същият многократно имал пререкания с ***я на магазина
– свидетелят В. С. К. по повод твърдения на Г. за вдигането на шум негови
клиенти пред магазина. От своя страна свидетелят К. също бил подавал
оплакване спрямо Г. по повод неговото поведение.
На 12.07.2020г. около 23,00ч. между свидетелите Г. и К. отново
възникнал словесен конфликт, породен от обстоятелството, че пред магазина
имало и други лица – свидетелите
В. Г. Д. и Т. И. И.. Тримата със свидетелят К. говорили на маса пред
магазина, когато свидетелят Г. ядосано изпсувал, като се обърнал конкретно
към К. и му казал „***“. От своя страна свидетелят К. му отговорил да си
ляга, и че ще го заведе при неговата майка, която била на гробищата. Ядосан
от отправените реплики, свидетелят Г. слязъл долу до магазина, като в
дясната си ръка носел дървена тояга, а в лявата носел огнестрелно оръжие, за
което имал издадено съответно разрешително. Същият се насочил към
двамата свидетели - Д. и И. и ги попитал дали те са го напсували, като държал
и насочил дървената тояга, а оръжието го държал зад гърба, опрано на
хълбока. В този момент от магазина излязъл свидетелят К. и отново между
2
двамата възникнал словесен конфликт, по времена на който свидетелят Г. на
няколко пъти напсувал свидетелят К. и го обидил като се обърнал към него с
думите : „***!“. Свидетелите Д., И. и К. се държали спокойно, и не проявили
агресия към Г., който обаче бил изнервен и имал по-агресивно поведение,
обикалял и на няколко пъти се връщал и отново обидил св.К.. В самия обект
на магазина, както и пред него имало поставени камери за видеонаблюдение,
като било извършено заснемане на инцидента въпросната вечер. След като
никой не реагирал на предизвикателното поведение на свидетелят Г., той се
прибрал в къщи. Същият сам подал сигнал на телефон на I РУ на МВР
гр.Пловдив като пояснил за създалата се ситуация, като бил отведен в
управлението, заедно с горепосочените лица, за да бъдат снети обяснения и
да се установи фактическата обстановка.
Горната фактическа обстановка се установява непротиворечиво от
показанията на разпитаните в хода на производството свидетели – В. Г. Д., Т.
И. И., В. С. К. и Н. А. Г., които последователно описват посочената от съда
като възприета от съда фактическа обстановка. Следва да се посочи, че
показанията на същите свидетели добре кореспондират по между си, като не
се констатират никакви съществени противоречия относно описваните
събития.
Горната фактическа обстановка се установява и от протокола за оглед на
веществени доказателства от 15.07.2020г. /л.11 от ДП/ от който се установява
съдържанието на видеозаписа от камерите на обекта.
При така установената фактическа обстановка прокурорът е достигнал
до извод, че не е налице осъществен състав на престъпление по смисъла на
чл.325, ал.1 от НК.
Горният извод на прокурора следва да бъде споделен като правилен и
законосъобразен.
3
В този смисъл на първо място следва да се посочи, че от субективна
страна престъплението хулиганство по смисъла на чл.325, ал.1 от НК
предполага наличието на специален субективен признак – т.нар „хулигански
мотив“ – същият е налице, когато деецът цели със своите действия да покаже,
че се деецът не се смята за обвързан от съществуващите социални норми за
поведение – че стои над тези норми. За наличието на такъв мотив особено
показателно е това, че хулиганските действия изглеждат сякаш без смислена
причина – непровокирани от пострадалите, несвързани с техни отношения с
извършителя и т.н.. Именно това сочи, че от субективна страна извършителя
цели да демонстрира превъзходството си над социалните норми, при това – че
го цели умишлено, а не да реализира някакви други свои претенции, „права“ и
т.н..
В настоящия случай обаче същия субективен признак – т.нар
„хулигански мотив“ не се установява, доколкото е очевидно, че конфликта
между Г. и К. е провокиран именно от техните вече влошени отношения, и
предистория, свързана с претенцията на Г., че дейността на търговския обект
му пречи и др. подобни. При това видно е, че пряката цел на Г. е да се
разправи по някакъв начин именно с К. и то по причини на конфликт между
тях, а не е хулиганския мотив.
Ето защо, реализираното от Г. е типичен пример за престъплението
обида по смисъла на чл.146 от НК, за което и пострадалия К. е следвало да
реализира правата си.
Във връзка с възраженията на жалбоподателя в този смисъл, а именни –
че незнайно защо поведението на Г. не е счетено от прокурора за
престъпление „хулиганство“, то следва да се посочи, че в същото възражение
термина „хулиганство“ е ползван в неговия разговорен, а не специфично
правен смисъл, съгласно чл.325, ал.1 от НК.
При това ясно е, че при извършването на всяко едно престъпление обида
смисъла на чл.146 от НК неминуемо се нарушава и обществения ред,
доколкото се произнасят и/или извършват в присъствието на поне едно лице
неща, унизителни за честта и достойнство – обиди, псувни и т.н…
Последното обаче не означава, че всяка едно обида чл.146 от НК неминуемо и
по необходимост е и хулиганство по чл.325 от НК, каквото решение
4
законодателят очевидно не е възприел, след като е предвидил два отделни
състава на престъпления в специалната част на НК. Разликата между двете
престъпления е именно в субективна страна, а именно – специалния
субективен признак – „хулигански мотив“, който е характерен само за
хулиганството. В конретния случай, ако подразненият от дейността на
търговския обект Г. беше слязъл и започнал да обижда, проявява агресия и
т.н. спрямо едно трето лице, с което няма личен конфликт, което не е
свързано с дейността на магазина и т.н., а просто се е случило да бъде на
място – тогава безспорно би могло да се разсъждава относно наличието на
субективната страна на престъплението „хулиганство“ по чл.325, ал.1 от НК.
Въпреки това последното не се установява по делото.
Що се отнася до възражението, че от средата на втората страница до
средата на третата страница на постановлението се коментира съвсем друго
престъпление, то макар същото да е вярно, последното по никакъв начин не
прави обжалваното постановление на прокурора незаконосъобразно,
доколкото в последното същевременно се съдържа правилен и
законосъобразен коментар на фактите и правото.
Още сочените от жалбоподателя други случаи на подобно поведение от
страна на Г., от които много хора биха пострадали физически и са под
постоянен емоционален и психически тормоз от него, то последните не са
предмет на настоящото производство, както и за същите не са събрани данни
извън изявленията в този смисъл на жалбоподателя. Още повече описаните от
последния събития още веднъж затвърждават извода, че се касае за личен
конфликт между К. и Г., а не за „хулиганство“ по смисъла чл.325, ал.1 от НК.
При това прокурора правилно е счел, че се касае за престъпление по
чл.146, ал.1 от НК и във връзка с разпоредбата на чл.161, ал.1 от НК, с
Постановление от 22.07.2020г. е спрял наказателното производство.
Изпратено е съобщение по чл.50 от НПК до пострадалия В.К., на
посочения в досъдебното производство адрес – ***, на който същият не е
открит – пратката не е потърсена, съгласно приложените писмени
доказателства.
Ето защо и след изтичане на срока, предвиден в чл.81, ал.3 от НПК,
5
наказателното производство е прекратено с Постановление за прекратяване на
наказателно производство от 18.02.2021г. на РП-Пловдив.
Поради това настоящият съдебен състав намира, че атакуваното
постановление на РП-Пловдив следва да бъде потвърдено като
законосъобразно и обосновано, постановено при всестранно и пълно
изследване на фактическата обстановка и приложение на закона.
Водим от гореизложеното и на основание чл.243, ал.6, т.1 от НПК,
съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Постановление за прекратяване на наказателно
производство от 18.02.2021г. на РП-Пловдив, с което е прекратено
наказателното производство по досъдебно производство № 506/2020 г. по
описа на Първо РУ при ОДМВР – Пловдив, пр. пр. № 6379/2020г. По описа на
РП-Пловдив, водено за престъпление по чл.325, ал.1 от НК.
Препис да се изпрати на РП-Пловдив и жалбоподателя, за сведение.
Определението подлежи на обжалване и протест пред Окръжен съд
гр.Пловдив в седмодневен срок от съобщаването му, по реда на чл.243, ал.7
от НПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6