РЕШЕНИЕ
№ 83
гр. , 15.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПИРДОП, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:С.Г.Г.
при участието на секретаря Г.И.Г.
като разгледа докладваното от С.Г.Г. Гражданско дело № 20221860100558 по
описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.432, ал.1 КЗ вр. чл.493, ал.1, т.2 и т.5 КЗ и чл.497,
ал.1, т.2 КЗ.
С определение №363/12.09.2022 год. по т.д. №116/2022 год. на СОС-ТО, е отделено,
на основание чл.210, ал.2 ГПК, от производството по т.д. №116/2022 год. на СОС-ТО /след
приключване на двойната размяна на книжа - чл. чл. 367, 368, 372 и 373 ГПК/
производството по предявените с искова молба вх. №4439/28.06.2022 год. от ищцата В. В.
П., с ЕГН:**********, настоящ адрес: гр.**************, постоянен адрес:
гр.*************, искове с правно основание чл.432, ал.1 КЗ вр. чл.493, ал.1, т.2 и т.5 КЗ и
чл.497, ал.1, т.2 КЗ: за осъждане на ответника „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ Л.И.“
АД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление - гр.*******************, да й
заплати, на основание чл.432, ал.1, вр. чл.493, ал.1, т.2 КЗ, обезщетение за имуществени
вреди, представляващи „тотална щета“ на собствения й л.а. *** 320д peг. № ******* при
станалото на 21.10.2019 год. около 6,50 ч. в гр.Златица на км.194+200м. от първокласен път
№6, съвпадащ с ул. „Гео Милев“, на кръстовището с ул. „Владислав Варненчик“, ПТП по
вина на Н.Д.Н. с ЕГН-**********, водач на МПС л.а. „***“ А6 с peг. № ******,
застраховано по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена със
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ Л.И.“ АД, с издадена застрахователна полица №
*********** год. - сумата 15000 /петнадесет хиляди/ лева, ведно със законната лихва:
считано от 25.10.2019 год. до 13.06.2020 год., на основание чл.493, ал.1, т.5 вр. чл.429, ал.2,
т.2 вр. ал.3 КЗ и, считано от 14.06.2020 год. до окончателното изплащане на сумата, на
1
основание чл.497, ал.1, т.2 КЗ, ведно със законните последици - присъждане на направените
разноски по делото, като същите искове са изпратени по подсъдност на Районен съд-
Пирдоп, исковата претенция изменена в с.з. за сумата от 14171,78 лв. В съдебно заседание,
чрез процесуалния си представител, заявява становище за основателност на исковата
претенция, ангажира доказателства, претендира съдебно-деловодни разноски по
представени списък по чл.80 ГПК.
Ответникът в срока по реда на чл. 131 от ГПК е дал писмен отговор, представил е
писмени доказателства и е направил доказателствени искания. Ответникът оспорва изцяло
исковата молба, респ. предявените с нея претенции и моли да бъдат отхвърлени като
неоснователни, със законните последици, в писмени становища по делото ангажира
доказателствени искания, претендира разноски, възразява относно прекомерност на
заплатено адвокатско възнаграждение на ищцата.
Районен съд-Пирдоп, като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по
делото доказателства, съгласно чл.235 ГПК намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
По делото са събрани следните писмени доказателства: застрахователна претенция
вх. №****** год. до „ЗК Л.И.“ АД, подадена от В. В. П.; застрахователна претенция вх.
№****** год. до „ЗК Л.И.“ АД, подадена от С. Б. П.; констативен протокол №******** год.
на ОДМВР-София - РУ Пирдоп; препис-извлечение от акт за смърт №******* год. на
Община-Златица; удостоверение за н-ци №******* год. на Община-Пирдоп;
застрахователна полица №********** год. издадена от „ЗК Л.И.“ АД; уведомление вх.
№******** год. до „ЗК Л.И.“ АД; уведомление №********** год.; заверен препис на щета
№**********, представен с молба с вх.№*******г.; опис на документи по уведомление
№********** год., щета **********; п-мо изх. №******* год. на ЗК „Л.И." АД /с известие
за доставяне от 15.06.2020 год./; отговор вх. №***** год. на п-мо изх. №******* год. на „ЗК
Л.И.“ АД; п-мо изх. №**** год. на „ЗК Л.И.“ АД; заявление вх. №******* год. до „ЗК Л.И.“
АД,; п-мо изх.№******* год. на „ЗК Л.И.“ АД; п-мо изх. №******** год. на „ЗК Л.И.“ АД;
п-мо изх. №******* год. на „ЗК Л.И.“ АД; п-мо изх. №********** год. на „ЗК Л.И." АД /с
известие за доставяне от 15.06.2020 год./; отговор вх. №********* год. на п-мо изх.
№********** год. до „ЗК Л.И.“ АД; заявление вх. №***** год. до „ЗК Л.И.“ АД; п-мо изх.
№********* год. на „ЗК Л.И.“ АД; заявление вх. №******** год. до „ЗК Л.И.“ АД;
удостоверение изх. №********** год. на СОП; п-мо изх. №******** год. на „ЗК Л.И.“ АД;
сл.бележка изх. №******* год. на СОП; молба вх. №******* год. до СОП; удостоверение
№УРИ ********* год. на ОДМВР- София, сектор „Пътна полиция"; свидетелство за
регистрация на ППС част 1 №********** год., унищожено с поставена на 26.08.2021
год. отметка „Прекратена регистрация. Тотална щета" от ОДМВР-София, сектор „Пътна
полиция“; заявление вх. №******** год. до „ЗК Л.И.“ АД; п-мо изх. №******* год. на „ЗК
Л.И.“ АД; уверение №******** год. на ЮЗУ „Неофит Рилски"- Благоевград; присъда
№****** год. по нохд №******** год. по описа на Софийски окръжен съд, влязла в сила на
2
05.05.2022 год.; съдебно-медицинска експертиза на труп №******* год., от 22.10.2019 год.,
изготвена от д-р В. Т., лекар от КСМД в МБАЛ „Александровска"-София ; „заключение"
изх. №******** год., изготвено от Д.Г. - дипломиран магистър-психолог, практикуващ в
Студио „ДАР" /за психологически и образователни услуги/, гр.Пирдоп; справка по чл.366
ГПК с приложения - разпечатка от сметки №*********** год. и №****** год. към
застрахователна полица №********** год. на „ЗК Л.И.“ АД и разпечатка-справка от
официалния сайт на Гаранционен фонд за наличие на активна застраховка „ГО“ към
21.10.2019 год. на МПС с ДК № *******; протокол за връщане на веществено доказателство
от 20.04.2023г. по ДП№*****г.; удостоверение №*********г., ведно с приложени към него
покупко-изплащателна сметка №***********г.; декларация №***********г. и договор
№***********г. на „Скрап Металс“ ЕООД; опис-заключение на „ЗК Л.И.“ АД по щета
№**********; опис на документи по щета №*********************г. и справка с оферти
на автомобили от mobile.bg към 15.05.2023г., приета е по делото авто-техническа
експертиза и изслушано по нея в съдебно заседание вещо лице.
Застрахователната претенция, заведена с вх. №****** год. в „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ Л.И.“ АД с ЕИК *********, за заплащане на обезщетение за имуществени
вреди, изразяващи се в увреждане до степен на „тотална щета" на собствения й л.а. „***“
320д с peг. № ******* - чл.493, ал.1, т.2 КЗ, ведно с дължимите лихви за забавено плащане,
ищцата В. В. П. е предявила пред застрахователя, съгласно чл.498, ал.1 и 2 КЗ - по реда на
чл.380 КЗ /в писмена форма с посочване на банкова сметка/, с приложени всички документи,
с които е разполагала /свързани със застрахователното събитие и с причинените й вреди/, по
която претенция застрахователят е образувал преписка по щета №**********.
Срокът за окончателно произнасяне по претенцията, съгласно чл.496, ал. 1 КЗ, не
може да бъде по-дълъг от три месеца, като в този срок, съгласно чл.496, ал.2 КЗ,
застрахователят трябва да определи и изплати размера на обезщетението или да даде
мотивиран отговор по предявените претенции когато отказва плащане или основанието на
претенцията не е било напълно установено, или размерът на вредите не е бил напълно
установен.
Със застрахователната си претенция ищцата е представила на застрахователя
Констативен протокол за ПТП №******** год. на РУ-Пирдоп към ОДМВР-София, при
наличието на който документ, съгласно чл.496, ал.3, т.1 КЗ, застрахователят не може да
откаже да се произнесе по основателността на претенция за обезщетение по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
В срока по чл.496, ал.1 КЗ, който е изтекъл на 13.06.2020 год., вземайки предвид при
изчисляването му, че след предявяване на претенцията на 16.01.2020 год. бяха установени
мерки във връзка с ковид-пандемията, според които: чл.4, ал.1, т.1 от Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с Решение на Народното
събрание от 13.03.2020 год. и за преодоляване на последиците /съгласно който се удължават
с 1 месец от отмяната на извънредното положение сроковете, определени в закон, които
изтичат по време на извънредното положение и са свързани с упражняване на права или
3
изпълнение на задължения на частноправни субекти/; чл.1 от Решение от 13.03.2020 год. на
Народното събрание на РБ за обявяване на извънредно положение /съгласно който беше
обявено извънредно положение на територията на страната, считано от 13.03.2020 год. до
13.04.2020 год./ и чл.1 от Решение от 03.04.2020 год. на Народното събрание на РБ за
удължаване на срока на обявеното извънредно положение /съгласно който беше удължен
срока на обявеното с РНС от 13.03.2020 год. извънредно положение върху територията на
страната до 13.05.2020 год./, ответникът не изпълни задължението си за окончателно
произнасяне по застрахователната претенция на ищцата.
Към претенцията си с вх. №****** год. за изплащане на застрахователно
обезщетение за имуществени вреди вследствие увреждане на нейно имущество - „тотална
щета“ на собствения й л.а. „***“ 320д с peг. № *******, по застраховката „ГО“ на
автомобилистите, сключена със ЗК „Л.И.“ АД от Н.Д.Н. за управлявания от него л.а. „***“
А6 с peг. № *******, с който е осъществен процесния деликт, ищцата е представила на
застрахователя /съобразно с изискванията на чл.498, ал.2 КЗ/ под опис всички документи, с
които разполага и, които са свързани със застрахователното събитие и с причинените й
вреди -констативен протокол за процесното ПТП, свидетелство за регистрация на
собствения й автомобил и застрахователна полица за другия автомобил; преди предявяване
на застрахователната претенция е отправила към ЗК „Л.И.“ АД и уведомление за процесното
ПТП с вх. №********* год., а едновременно с предявяване на претенцията на 16.01.2020
год. и като приложение към нея тя е представила, съобразно изискванията на застрахователя
върху бланка по образец на ЗК „Л.И.“ АД, уведомление за застрахователно събитие,
съдържащо искане за оглед и оценка на щета на МПС и опис на документи /свидетелство за
регистрация на МПС, уведомление за настъпило събитие, банкова сметка на собственика на
МПС, констативен протокол на ПТП/, заверено с подпис на служител на застрахователя.
С писмо изх. №******** год. /след датата 13.06.2020 год. - на която е изтекъл срока
по чл.496, ал.1 КЗ за окончателно произнасяне по застрахователната претенция/,
застрахователят е уведомил ищцата, че по образуваната по претенцията й за
застрахователно обезщетение за имуществени вреди на МПС щета №********** по описа
на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ Л.И.“ АД с ЕИК *********, негов експерт е
прегледал подробно представените документи по щетата, както и заснетите снимки на
автомобила от извършените огледи, и - тъй като в Констативния протокол №******** год.
на РУ-Пирдоп липсват данни за взето отношение спрямо водач на застраховано в
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ Л.И.“ АД моторно превозно средство и не са
изяснени причините и обстоятелствата за настъпилото ПТП, както и поради „липсата на
влязло в сила постановление, удостоверяващо виновно поведение на водач на застраховано
при дружеството МПС, което е довело до настъпване на транспортния инцидент, във връзка
с чл.496 от Кодекса за застраховането“, приема, че не са налице основания за изплащане на
претендираното застрахователно обезщетение.
Със заявление вх. №***** год. до „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ Л.И.“ АД,
след снабдяването й, въз основа на разрешение на наблюдаващия прокурор, с преписи от
4
документи по ДП-***** год. на ОСлО при СОП, пр.пр. №***** год. на СОП /удостоверение
изх. №********** год. на СОП/, съдействайки на застрахователя за установяване на
обстоятелствата във връзка със застрахователното събитие и вредите, ищцата е представила
за прилагане към щета №********** под опис от 1 до 6: протокол за оглед на МП,
съдебномедицинска експертиза, съдебнохимически експертизи и автотехнически
експертизи, с които при предявяване на претенция и в срока по чл.496, ал. 1 КЗ тя не е
разполагала, като не се доказа от ответника, че е указвано на ищцата за представянето им в
този срок.
С писмо изх. №********* год., застрахователят е уведомил ищцата, че по
образуваната в „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ Л.И.“ АД преписка по щета
№**********, след внимателно проучване на наличните документи и снимков материал „е
определено застрахователно обезщетение, което съгласно чл.390, ал. 1 от КЗ, представлява
тотална щета /пълна загуба/“ и й е указал, че „с цел приключване на преписката и
изплащане на обезщетението" е необходимо да представи „документи за прекратяване на
регистрацията на лек автомобил марка „***“ модел „320Д“ с ДК № *******“.
Основавайки се върху писмо изх. №********* год. на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ Л.И.“ АД, ищцата е отправила искане към наблюдаващия прокурор по пр.пр.
№***** год. на СОП - молба вх. №******* год., да й бъдат предадени регистрационните
табели на процесния л.а. „***“ 320д и свидетелството за регистрация /част 2/, с оглед
провеждане на процедурата по дерегистрация на автомобила поради констатираната от
застрахователя „тотална щета" /пълна загуба/, съгласно чл.390, ал.1 КЗ, след което
регистрацията на автомобила е прекратена и й е издадено удостоверение №УРИ *********
год. от сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-София, а свидетелството за регистрация /част
1/ - №*********** год., е унищожено с поставяне върху него на отметка от органа по
регистрацията с дата 26.08.2021 год.: „Прекратена регистрация. Тотална щета“.
С протокол-опис от 26.08.2021 год. тези два документа, установяващи
дерегистрацията на л.а. „***“ 320д с per. № ******* са представени на застрахователя
/липсващ в представената от ответника, по реда на чл.190, ал.1 ГПК, преписка по щета
№**********, но представен от ищцовата страна в с.з. на 18.05.2023 год. по делото заедно с
документ, описан в други документи по преписката, също непредставен с нея - опис на
щети, изготвен при оглед на автомобила от застрахователя/. Документите за дерегистрация
на автомобила ищцата е представила на застрахователя и със заявление вх. №******** год.,
уведомявайки го повторно, че дадените й указания с п-мо изх. №*********** год., е
изпълнила.
С писмо изх. №******* год. застрахователят е уведомил ищцата, че по образуваната
щета №********** негов експерт е прегледал подробно представените документи, както и
заснетите снимки на автомобила от извършените огледи, но, тъй като се установило, че
липсват данни, че виновен за станалото ПТП е водачът на застрахования по застраховка
„ГО“ на автомобилистите в „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ Л.И.“ АД л.а. „***“ А6 с
peг. № ******* и няма взето административно отношение към него приема, че не са
5
налице основания за изплащане на претендираното застрахователно обезщетение.
Цялата изходяща от застрахователя кореспонденция по щета №********** с адресат
ищцата е във връзка с извършени от него действия /оглед на автомобила и преценка за
степента на увреждането му като „тотална щета“, изискване на документи и заявяване на
становище във връзка с основателността на застрахователната претенция - след изтичане на
13.06.2020 год. на срока за окончателно произнасяне по чл.496, ал.1 КЗ.
Тъй като, по предявената от ищцата, според изискванията на чл.498, ал. 1 КЗ,
застрахователна претенция с приложени всички документи, с които е разполагала /чл.498,
ал.2 КЗ/ включително и такъв по чл.496, ал.3, ал.1 КЗ, произнасяне, респ. плащане липсва,
на основание чл.498, ал.3 КЗ, след като е изчерпано т.нар. „рекламационно производство“,
за извънсъдебно уреждане на отношения между страните /което е условие за допустимост на
съдебното производство по спора/, претенцията си за плащане на застрахователно
обезщетение за имуществени вреди по чл.493, ал.1, т.2 КЗ, ведно с обезщетение за забава по
чл.493, ал.1, т.5 КЗ и по чл.497, ал.1, т.2 КЗ, ищцата предявява с „пряк иск“ против
застрахователя, по реда на чл.432, ал.1 КЗ, пред съда.
Няма спор между страните относно наличието на валиден застрахователен договор по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ на управлявания
от Н.Д.Н. л.а. „***“ А6 с peг. № *******, сключен с ответника „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ Л.И.“ АД и действащ към датата на процесното ПТП на 21.10.2019 год., а това
се установява и от застрахователна полица № *********** год.
С влязла в сила на 05.05.2022 год. присъда №****** год. по нохд №******** год. на
Софийския окръжен съд, Н.Д.Н. с ЕГН-********** е признат за виновен в това, че на
21.10.2019 год. около 06,50 ч. в гр.Златица в посока към гр.София, на първокласен път №6,
километър 194+200 м. от републиканската пътна мрежа, съвпадащ с ул. „Гео Милев“, в
района на кръстовището с ул. „Владислав Варненчик“ е управлявал ППС - МПС, кат. „В“,
лек автомобил марка „***“, модел „А6“ с per. № ******, негова собственост, с 91 км/ч при
максимално разрешена скорост 50 км/ч, с което е нарушил чл.21, ал.1 ЗДП и по
непредпазливост е причинил смъртта на Б. С.ов П. с ЕГН **********, както и телесни
повреди - тежка и средни, на три лица, като на основание чл.343, ал.4 вр. ал.3, б. „в“,
предл.1, вр. ал.1, б. „в“, вр. чл.342, ал.1, предл.3 НК и чл.58а, ал.1, вр. чл.54 НК са му
наложени наказания: 2 год. и 8 мес. лишаване от свобода, изпълнението на което е
отложено, на основание чл.66, ал.1 НК, с 5 год. изпитателен срок, както и лишаване от право
да управлява МПС за срок от 5 години, на основание чл.343г НК.
Според задължителните указания в т.4 от ППВС №1/17.01.1983 год. по н.д. №8/1982
год. /които, съгласно Тълкувателно решение №1/24.01.2022 год. по тълк.д. №1/2018 год. на
ОСНК на ВКС - т.39, са актуални и не са загубили сила/, съставомерната последица
„значителни имуществени вреди“ се поглъща от по-тежкия резултат при квалифицираните
престъпни състави на чл.343, ал.2 НК /в редакцията към 17.01.1983 год./, като понастоящем,
в редакцията към датата на деянието /21.10.2019 год./ текстът е чл.343, ал.3 НК.
Видно от Констативен протокол за ПТП №******** год. на РУ-Пирдоп към ОДМВР-
6
София при процесното ПТП на 21.10.2019 год. е увреден управлявания от пострадалия Б.
С.ов П. л.а. „***“ с peг. № *******, собственост на ищцата В. В. П.. В заключението на
назначената САТЕ по делото автомобилът е оценен на стойност 14892,50 лв., което е
действителната му стойност към датата на увреждането, и като се вземе предвид, че е
налице „тотална щета“ /установено документално: п-мо изх. №**** от 28.07.2021 год. на
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ Л.И.“ АД, удостоверение №УРИ *********** от
26.08.2021 год. на ОДМВР-София и свидетелство за регистрация на МПС част 1 на л.а.
„***“ 320д peг. № ******* с поставена от ОДМВР-София отметка с дата 26.08.2021 год.:
„Прекратена регистрация. Тотална щета“, както и със заключението на САТЕ, а така също и
с удостоверение изх. №*********** от 15.05.2023 год. и приложените към него покупко-
изплащателна сметка и договор №15.05.2023 год. за продажба като скрап на увредения
автомобил на лицензирания за извършване на дейностите по чл.18 и 19 от Наредбата за
излезлите от употреба МПС - „Скрап Металс“ ЕООД ЕИК ***********, за сумата 720,72
лв./, и вземайки предвид икономическите условия към 21.10.2019 год., както и абсолютния
размер на имуществената вреда /действителната стойност на автомобила към датата
увреждането - 14892,50 лв., намалена със сумата, получена от продажбата му като скрап -
720,72 лв./, надхвърляща 1000 лв. /съгласно т.2б от Постановление №1/17.01.1983 год. по
н.д. №8/1982 год. на Пленума на ВС значителни имуществени вреди по смисъла на чл.343
НК са тези на стойност не по-малко от 1000,00 лв./, налице са „значителни имуществени
вреди“ като съставомерна последица от деянието на водача на застрахования по застраховка
„ГО“ на автомобилистите л.а. „***“ А6 с peгr. № ******, която се поглъща от по-тежкия
резултат по квалифицирания престъпен състав н ачл. 343, ал.4, вр. ал.3, б. „в“, предл.1, вр.
ал.1, б. „в“, вр. чл.342, ал.1, предл.3 НК, по който застрахования деликвент е признат за
виновен с влязлата в сила присъда по нохд №******** год. на Софийския окръжен съд.
С оглед изложеното, на основание чл.300 ГПК, влязлата в сила на 05.05.2022 год.
присъда №****** год. по нохд №******** год. на Софийския окръжен съд, следва да се
счита задължителна за съда в настоящия процес, в който се разглеждат гражданските
последици /причинените имуществени вреди, представляващи „тотална щета“ на собствения
на ищцата л.а. *** 320д peг. № *******/ от деянието на осъдения с присъдата водач на
застрахования в „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ Л.И.“ АД по застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, относно това -извършил ли е осъдения
деликвент деянието, противоправно ли е деянието и виновността на дееца.
По механизма на ПТП от значение е както установеното, като факт с влязлата в сила
присъда по нохд №******** год. на СОС, че водачът на застрахования при ответника л.а.
„***“ А6 с peг. №******* се е движил по ПП-6 на км. 194+200 м. със скорост 91 км/ч. при
разрешена 50 км/ч. в нарушение на чл.21, ал.1 ЗДП, и с това е предизвикал съставомерния
резултат, но и установеното с официален документ /неоспорен по делото/ -констативен
протокол №******** год. на РУ-Пирдоп към ОДМВР-София, че мястото на удара на л.а.
„***“ А6 с peг. №*********** /движейки се в посока Пирдоп-Златица/ в управлявания от
пострадалия л.а. „***“ 320д с peг. №******* е изцяло в насрещната лента /Златица-Пирдоп/
7
спрямо посоката на движение на л.а. „***“ А6 с peг. №***********, което се установява и
от САТЕ - т.II.1 от заключението, въз основа на проверка и анализ на отразеното в
протокола за оглед на МП от 21.10.2019 год., а и от самия протокол за оглед на
местопроизшествие.
Прието е в протокола за оглед на местопроизшествие относно: -посока на огледа -
към гр.Пирдоп, -ОР1 - ж.б. стълб с монтирано на него ел. табло, намиращ се на 0,5 м. вдясно
от десния край на платното за движение на 1111-6 по посока на огледа, -линия на ориентира
- мислената линия, прекарана перпендикулярно на осевата линия на ПП-6, -ОР2 - левия край
на асфалтовото покритие на ПП-6 по посока на огледа.
Отразено е в протокола за оглед на местопроизшествие, че: -от 28 до 35 м. след OP 1
по ОР2 на ПП №6 в посока на огледа се намира пътната връзка, предназначена за ППС,
излизащи от ул. „Владислав Варненчик“ и продължаващи по ПП-6 в посока към гр.Пирдоп.,
-дясната лента за движение /Златица-Пирдоп/ гледано по посока на огледа е с широчина 5,60
м., а лявата лента за движение /Пирдоп-Златица/ гледано по посока огледа е с широчина 5,00
м., -на 30,50 м. след ОР1 по посока на огледа и на 6,90 м. вдясно от ОР2 на пътното платно
на ПП №6 се намира началото на следа от изстъргване на повърхността на асфалтовото
покритие, с обща дъговидна форма, чийто край е на 27 м. след ОР1 в посока на огледа и на
6,10 м. вдясно от ОР2 /стр.14/.
Наличието на тази обективна находка - следа от изстъргване на асфалта, предполага
триене вследствие влачене при удара между двата автомобила на паднали от тях и затиснати
помежду им и асфалтовото покритие части и детайли, сочи категорично мястото на удара на
л.а. „***“ в л.а. „***“ попадащо изцяло в насрещната лента за движение на л.а. „***“: -
отстоящо на 6,90 м. вдясно от ОР2 /т.е. от левия по посока на огледа край на пътното
платно/ и разположено на 1,90 м. вдясно от разделителната линия, в лентата за движение
Златица-Пирдоп /дясна по посока на огледа/, и -намиращо се на 30,50 м. от ОР1 по посока
на огледа - т.е. в зоната между 28-35 м. по ОР2, където е разположена пътната връзка от ул.
„Владислав Варненчик“ за включване към ПП №6 на ППС с посока на движение Златица-
Пирдоп. Краят на тази дъговидна следа завършва на 27 м. от ОР1 по посока на огледа и
отстои на 6,10 м. от ОР2 - също в лентата за движение Златица-Пирдоп, насрещна за л.а.
„***“ А6.
Съпоставянето на местоположението на обективната находка - следа от застъргване
върху асфалтовото покритие, описано в протокола за оглед на МП, с отразеното като място
на удара в скицата-схема на Констативен протокол №******** год. на РУ-Пирдоп към
ОДМВР-София и в т. II.1 от заключението на САТЕ, сочи на категоричния извод, че
мястото на удара е изцяло в насрещната лента за движение на л.а. „***“ А6, като ударът е
челно за л.а. „***“ А6 в лявата странична част на л.а. „***“320д, при включването на л.а.
„***“ 320д за движение в посока Златица-Пирдоп от пътната връзка на ул. „Владислав
Варненчик“ към ПП №6 и е при навлизане изцяло на л.а. „***“ А6 в насрещната лента, при
което лявата му челна част е била на не по-малко от 1,90 м. от разделителната линия навътре
в лентата, предназначена за движение на ППС в посока Златица-Пирдоп, където се е
8
намирал л.а. „***“ 320д, приключвайки маневрата завой наляво - от наличните данни не
може да се установи, точно от кои паднали при удара детайли от разбитата челна част на л.а.
„***“ при триенето им с асфалта е дъговидната следа с начало, отстоящо на 30,50 м. след
ОР1 и на 6,90 м. вдясно от ОР2 по посока на огледа и с край, отстоящ на 27 м. след ОР1 и на
6,10 м. вдясно от ОР2 по посока на огледа, в лентата за движение Златица-Пирдоп, но е
видно от приложената на стр.7 от заключението на САТЕ снимка от изготвения при огледа
фотоалбум към протокола за оглед на МП, че и следите от омасляване върху асфалта също
водят своето начало и са изцяло в средната част на лентата за движение Златица-Пирдоп,
както и местоположението на падналите вследствие удара едри детайли от предната част на
л.а. „***“, което също е показателно за мястото на удара, намиращо се изцяло и значително
навътре /около средата/ в лентата за движение Златица-Пирдоп, насрещна спрямо посоката
на движение на л.а. „***“ А6.
По делото е безспорно установено с влязлата в сила присъда по нохд №******** год.
на СОС, че при ограничение за населено място 50 км/ч., водачът на л.а. „***“ А6 се е
движил със скорост 91 км/ч., с което е нарушил чл.21, ал.1 ЗДП и е осъществил състава на
престъпление по чл.343, ал.4, вр. ал.3, б. „в“ предл.1, вр. ал.1, б. „в“, вр. чл.342, ал.1, предл.3
НК, като виновно /по непредпазливост/ е причинил смъртта на едно лице и средни и тежка
телесни повреди на още три лица, а отговора по т. II.3 от заключението на САТЕ
/кореспондиращ с присъдата/ е, че при движение с позволената скорост от 50 км/ч. той е щял
да премине безпрепятствено през кръстовището, движейки се вдясно на пътното платно в
неговата лента Пирдоп-Златица, без да предизвика съприкосновение с л.а. „***“ 320д.
Обстоятелството, че ударът на л.а. „***“ А6 в л.а. „***“ 320д е изцяло в насрещната
лента спрямо посоката на движение Пирдоп-Златица на л.а. „***“ А6, където последният не
е имал право да навлиза и да се движи и, където се е намирал в своята лента съобразно
посоката си на движение Златица-Пирдоп л.а. „***“ 320д, изключва водачът на л.а. „***“
320д да е нарушил правилата на чл.25, ал.1 ЗДП, на чл.47 ЗДП, на чл.50, ал.1 ЗДП и на чл.46,
ал.2 ППЗДП /твърдения за което ответникът заявява с позоваване на чл.51, ал.2 ЗЗД за
съпричиняване на увреждането/. Мястото на удара в л.а. „***“ 320д е изцяло в насрещната
лента спрямо посоката на движение на л.а. „***“ А6, в която лента този автомобил е нямал
право да навлиза и да се движи, а е следвало да се движи вдясно на пътното платно в дясната
по посока на движението му лента за движение /чл.8, ал.1 ЗДП, чл.15, ал.1 ЗДП и чл.16, ал.1,
т.1 ЗДП/: -водачът на л.а. „***“ 320д не е нарушил чл.25, ал.1 ЗДП при извършването на
маневрата „ляв завой“ за навлизане в ПП №6 в посока Златица-Пирдоп и не е създал
опасност за движещия се по ПП №6 л.а. „***“ А6, тъй като ударът на л.а. „***“ А6 в л.а.
„***“ 320д е станал след като последният е вече пресякъл лентата Пирдоп-Златица, по която
е следвало да се движи л.а. „***“ А6 с позволената за населеното място скорост 50 км/ч., при
движението му с която скорост /а не със скорост 91 км/ч./ този автомобил е щял да премине
безпрепятствено през кръстовището без съприкосновение с л.а. „***“ 320д; -водачът на л.а.
„***“ 320д не е нарушил чл.47 ЗДП, тъй като: първо - мястото на удара е изцяло в лентата за
движение Златица-Пирдоп, в която насрещно движещият се л.а. „***“ А6 не е следвало да
9
навлиза, а е следвало да се движи вдясно на пътното платно в дясната по посока на
движението му лента Пирдоп-Златица с позволената за населено място скорост от 50 км/ч., в
който случай съприкосновение с л.а. „***“ 320д е нямало да се случи, второ - не се
установява по делото водачът на л.а. „***“ 320д, приближавайки кръстовището, да се е
движил със скорост, която да не му е позволявала да спре и да пропусне ППС, движещи се
по пътя с предимство /фактът, че ударът е настъпил в насрещната лента за движение на л.а.
„***" А6, след като тя е била премината от л.а. „***“ 320д и освободена за безпрепятствено
преминаване от л.а. „***“ А6, което е щяло да се случи, ако последният се е движил в
лентата, предназначена за движение за ППС по посока на движението му Пирдоп-Златица и
с позволената скорост от 50 км/ч., сочи на това, че правилото за осигуряване предимство на
движещия се по пътя с предимство не е било нарушено от водача на л.а. „***“ 320д/; -
водачът на л.а. „***“ 320д не е нарушил чл.50, ал. 1 ЗДП и чл.46, ал.2 ППЗДП - първо - не се
установява по делото л.а. „***“ 320д да не е спрял на знак Б2, второ - според правилата,
установени с цитираните разпоредби на чл.8, ал.1 ЗДП, чл.15, ал.1 ЗДП и чл.16, ал.1, т.1
ЗДП, л.а. „***“ А6 е следвало да се движи в дясната част на пътното платно в дясната по
посока на движението му лента /Пирдоп-София/ на ПП №6, а ударът е настъпил в
насрещната лента за движение спрямо посоката за движение на л.а. „***“ А6, предназначена
за движение на л.а. „***“320д в посока Златица-Пирдоп, в която л.а. „***“ А6 не само, че не
е имал предимство спрямо л.а. „***“ 320д, но напротив - имал е забрана да навлиза,
пресичайки непрекъснатата разделителна линия, както и забрана да се движи в тази
насрещна спрямо посоката му за движение лента.
Причината за възникване на ПТП в конкретния случай е изцяло поведението на
водача на л.а. „***“, който, като е нарушил правилата за движение - чл.8, ал. 1 и чл. 15, ал. 1
ЗДП /според които е следвало да се движи вдясно на пътното платно в неговата лента за
движение/, чл. 16, ал. 1, т. 1 ЗДП /според което не е имал право да пресича разделителната
линия, навлизайки в насрещната спрямо посоката на движението му лента/ и чл.21, ал.1 ЗДП
/според което при избиране скоростта на движение в населено място на ППС от категория
„В“ му е било забранено да превишава 50 км/ч., а се е движил със скорост почти два пъти
над позволената, а именно с 91 км/ч./, е нарушил и общото правило на чл.5, ал.1, т.1 ЗДП -
като участник в движението по пътищата да не създава опасности и пречки за движение, да
не поставя в опасност живота и здравето на хората и да не причинява имуществени вреди.
В т.1 от заключението на САТЕ, вещото лице въз основа на проверка и анализ на
офертни цени за л.а. „***“ 320д /“купе“, 2 врати/ производство 2008 год. със същите
технически характеристики, ниво на оборудване и екстри, идентични на процесния
автомобил, е определило актуалната му среднопазарна стойност - 12950 лв., като при
определянето на неговата действителна застрахователна стойност - стойността, срещу която
вместо застрахованото имущество е могло да се купи друго от същия вид и качество /чл.400,
ал.1 КЗ/, съответстваща на среднопазарната към момента на настъпване на
застрахователното събитие /21.10.2019 год./, откогато са изминали над 3 год. и 5 месеца, на
базата на експертна преценка, съобразена с марката и модела на автомобила и на екстрите и
10
външния му вид /установено при огледа/ и, основавайки се на експертния опит - неговия и
на колегията, е приел на средногодишна база овехтяване със стойностно изражение около
5% и е завишил актуалната среднопазарна стойност 12950 лв. с 15%, въз основа на което
дава заключение, че към 21.10.2019 год. действителната стойност на процесния автомобил е
14892,50 лв.
Имайки предвид, че като оспорва тази стойност, ответникът се е позовал на
приложени към писменото му становище оферти от същия сайт, но не за идентични на
процесния автомобил, а за различни от него - „***“ 320д „седан“ с 4 врати с различни
технически характеристики, клас на оборудване и екстри, цените на които автомобили са
значително по-ниски от тази на процесния, както и, че при направена справка в този сайт на
15.05.2023 год. на наличните на тази дата 6 оферти /разпечатка от които представихме в
отговор на становището на ответника/ за продажба на идентични на процесния автомобили -
по марка, модел, тип-купе с 2 врати, технически характеристики, оборудване и екстри,
цените на които 6 автомобила са в диапазон от 13200 лв. до 16000 лв., или среднопазарна
цена 14600 лв., което дори надхвърля като стойност актуалната среднопазарна стойност в
заключението, както и като се вземе предвид изложеното в заключението и в дадените
обяснения при изслушването на вещото лице в съдебно заседание, не се установява
определената от САТЕ действителна цена на процесния автомобил към датата на
застрахователното събитие -14892,50 лв., да е завишена и при преценката си вещото лице да
не се е съобразило с пазарната конюнктура, марката, модела, типа на купето, нивото на
изпълнение, оборудването, екстрите, външния вид и интериора на конкретния автомобил,
както и с изминалия период от датата на събитието до настоящия момент, а и с всичко
останало, имащо значение за експертната му оценка при изпълнение на поставената задача в
т.1 от САТЕ.
По делото безспорно е установено, че е налице тотална щета на процесния автомобил
- текстът в п-мо изх №******* год. на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ Л.И.“ АД:
„...по преписката е определено застрахователно обезщетение, което съгласно чл.390, ал.1 от
КЗ, представлява тотална щета /пълна загуба/...“ е изрично извънсъдебно признание на
застрахователя за това обстоятелство, а че автомобилът е увреден в степен на тотална щета
по смисъла на чл.390 КЗ, се установява и от САТЕ, вещото лице по която дава заключение,
че „възстановяването на автомобила би било икономически неизгодно и в случая следва да
се приеме нанесена тотална щета“ /т.1 от заключението, стр.4/, а в отговор на въпрос при
изслушването му в с.з на 18.05.2023 год. - би ли надвишил разходът за ремонта 70% от
действителната стойност на процесния автомобил, пояснява: „...би превишил, както
действителната стойност на автомобила, така и застрахователната стойност, която съм я дал
в заключението...“; в подкрепа на това са и документите за дерегистрация на автомобила
поради „тотална щета“ /удостоверение №УРИ *********** от 26.08.2021 год. на ОДМВР-
София, сектор „Пътна полиция“ и унищоженото с поставяне от същата служба на отметка с
дата 26.08.2021 год.: „Прекратена регистрация. Тотална щета“ свидетелство за регистрация-
част1 №*********** от 25.03.2019 год./, както и удостоверение №********* год. /обр.1 по
11
чл.19, ал.1 от Наредбата за излезлите от употреба МПС/ на „Скрап Металс“ ЕООД ЕИК
*********** с приложените към него покупко-изплащателна сметка, декларация и договор,
всичките под №*********** год.
След връщането й на автомобила на 20.04.2023 год., същият като излязло от употреба
МПС, по смисъла на §1, т.1, б. „а“ от Наредбата за излезлите от употреба МПС, в
изпълнение на задължението й по чл.18, ал.1 от същата Наредба, ищцата го е предала на
лицензирана за разкомплектоване на излезли от употреба МПС фирма - „Скрап металс“
ЕООД, срещу което й е изплатена сумата 720,72 лв. представляваща стойността на 1820 кг.
скрап /отпадък от метал/ от процесния автомобил -установено с: протокол за връщане на
веществени доказателства по ДП *********** год., удостоверение №********* год. /обр.1
по чл.19, ал.1 от Наредбата за излезлите от употреба МПС/ издадено от „Скрап Металс“
ЕООД ЕИК *********** с приложени към него покупко-изплащателна сметка
№*********** год., декларация №*********** год. и договор №*********** год.
/доказателства за нововъзникнали обстоятелства от значение за делото - чл.147, т.2 ГПК/.
При това положение ищцата не би могла /и не се е възползвала/ от запазени части на
процесния автомобил и да ги реализира на вторичния пазар, а единствената полза, която е
извлякла от увредения до степен на „тотална щета“ неин автомобил е сумата 720,72 лв.,
получена като стойност при предаването му като отпадък /скрап/, което е имала задължение
да стори в изпълнение на разпоредбата на чл.18, ал.1 от Наредбата за излезлите от употреба
МПС.
С оглед на това, при определяне размера на имуществената вреда за ищцата, би
следвало от действителната стойност към датата на застрахователното събитие /21.10.2019
год./ - 14892,50 лв., да се извади стойността на предадения на лицензираната фирма по чл.18,
ал.2 от Наредбата за излезлите употреба МПС автомобил като скрап /отпадъчни материали/ -
720,72 лв. - съставляваща единствената полза, извлечена от ищцата от увредения в „тотална
щета“ /пълна загуба/ неин автомобил, при което размерът на имуществената вреда по
претенцията й за застрахователно обезщетение по чл.493, ал.1, т.2 КЗ възлиза на 14171,78
лв.
Предвид изложеното, липсва основание съдът да се произнесе с положителен за
ответника резултат по искането му за приспадане стойността на годни части от автомобила,
доколкото се установи, че такива не са и не би могло да бъдат реализирани от ищцата на
вторичния пазар за употребявани авто-части.
Прекият иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ, по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите е средство за репариране от застрахователя на вредите, за
които застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице.
Освен доказан фактически състав на непозволено увреждане, основателността на
иска предполага валидно сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на
автомобилистите, действаща към момента на увреждането, обект на застраховане по която е
гражданската отговорност на застрахованото лице за причинените от него на трети лица
вреди, свързани с притежаването и/или използването на МПС, за които то отговаря /чл.477,
12
ал.1 КЗ/, и при настъпване на застрахователното събитие, застрахователят е длъжен да
покрие отговорността на застрахования за причинените на увреденото лице вреди в обхвата
на застрахователното покритие, в настоящия случай - по чл.493, ал.1, т.2 КЗ, като
максималният размер на обезщетението не може да надхвърли размера на застрахователната
сума /лимит на отговорност/, която за вреди на имущество е 2 100 000 лв. за всяко събитие,
независимо от броя на увредените лица - чл.492, т.2 КЗ.
По делото се установи, че е налице основание за ангажиране отговорността на
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ Л.И.“ АД по чл.493, ал.1, т.2 КЗ за заплащане на
застрахователно обезщетение за имуществени вреди на ищцата, тъй като е налице валидно
сключена към датата на застрахователното събитие задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ с ответника за управлявания от застрахования л.а. „***“ с peг. №******* и
фактическия състав на непозволеното увреждане е осъществен: ищцата е претърпяла
имуществена вреда - „тотална щета“ на собствения й л.а. „***“ 320д с peг. № ******* в
размер на 14171,78 лв. при процесното ПТП на 21.10.2019 год., причинено виновно от
водача на застрахования при ответника л.а. „***“ А6, peг. №*******, Н.Д.Н. с нарушения на
правилата за движение /чл.8, ал. 1, чл. 15, ал. 1 ЗДП, чл. 16, ал. 1 ЗДП и чл.21, ал.1 ЗДП/,
поради което за причинилия вредите, на основание чл.45, ал.1 ЗЗД, възниква задължението
да ги поправи, а при наличието на валидно сключен и действащ към 21.10.2019 год.
застрахователен договор по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
ищцата като увредено лице има право, съобразно чл.478, ал.2 КЗ, на обезщетение за
причинените й при използване на застрахованото МПС имуществени вреди.
Претенцията на ищцата е за заплащане на застрахователно обезщетение за
имуществени вреди - „тотална щета“ /пълна загуба/ на собствения й л.а „***“ 320д с per.
№*******, което се обхваща от застрахователното покритие по задължителната застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите - чл.493, ал.1, т.2 КЗ.
Съгласно чл.386, ал.2 КЗ, при настъпване на застрахователното събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на
действително претърпените вреди към деня на събитието, като при вреди на имущество,
дължимото от застрахователя обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите е ограничено до действителната стойност на причинената
вреда /чл.499, ал.2 КЗ/. Тъй като обезщетението за заплащане на обезщетение за
имуществени вреди попада в застрахователното покритие на задължителната застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите по чл.493, ал.1, т.2 КЗ и обект на
застраховане е гражданската отговорност на водача на застрахованото МПС за причинените
от него при процесното ПТП вреди /чл.477, ал.1 КЗ/, тази отговорност е имуществена и за
определянето на действителната стойност на причинената вреда приложим е чл.400, ал.1 КЗ.
В случая е налице е тотална щета по смисъла на чл.390 КЗ, доколкото е установено по
делото, че необходимите средства за ремонт с оглед възстановяването му /необходима е
подмяна на купето и на множество части и детайли, съгласно описа на щетите, съставен при
оглед на увреденото МПС от застрахователя и установено от вещото лице по САТЕ/ биха
13
надхвърлили дори действителната стойност на автомобила, което е икономически неизгодно
и неоправдано. Установено е от заключението на САТЕ, че действителната стойност на
процесния автомобил към датата на увреждането е 14892,50 лв., от която следва да се
приспадне установената документално /с представените в с.з. на 18.05.2023 год. по делото
удостоверение №*********** от 15.05.2023 год. - обр.1 по чл.19, ал.1 от Наредбата за
излезлите от употреба МПС, издадено от „Скрап Металс“ ЕООД ЕИК *********** с
приложени към него покупко-изплащателна сметка №*** от 15.05.2023 год., декларация
№*** от 15.05.2023 год. и договор №*** от 15.05.2023 год./ сума, получена от ищцата при
предаването на автомобила, съгласно чл.18, ал.1 от Наредбата за излезлите от употреба
МПС, оценен като скрап /отпадък/ - 720,72 лв. Получената разлика -14171,78 лв., се явява
действителната имуществена вреда за ищцата от увреждането в степен на „тотална щета“
/пълна загуба/ на собствения й л.а „***“ 320д с peг. №*******.
Относно възражението на ответника по чл.51, ал.2 ЗЗД: Според разясненията в т.7 от
Тълкувателно решение №*********** год. по тълк.д. №******** год. на ВКС-ОСТК,
съпричиняването на вредата изисква наличие на пряка причинна връзка между поведението
на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, като приносът на увредения /обективен
елемент от съпричиняването/ може да се изрази в действие или бездействие, но всякога
поведението му трябва да е противоправно и да води до настъпване на вредоносния
резултат, като го обуславя в някаква степен, а тежестта на доказване е върху позоваващата
се на съпричиняването страна в процеса - деликвент или застраховател.
Според константната практика по чл.290 ГПК на ВКС, намаляването на дължимото
обезщетение, на основание чл.51, ал.2 ЗЗД, при надлежно направено възражение за принос
на пострадалия, предполага установяване на този принос по категоричен начин при
условията на пълно и главно доказване от възразилата страна, като изводът за наличие на
съпричиняване на вредата не може да почива на предположения, а следва да се основава на
доказани по несъмнен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които
той обективно да е способствал за настъпването на вредоносния резултат - в т.см.: решение
№15/16.06.2017 год. по т.д. №2662/2015 год. на ВКС, 2 т.о.; решение №154/10.10.2017 год.
по т.д. №2317/2016 год. на ВКС, 2 т.о.; решение №108/17.11.2020 год. по т.д. №2309/2019
год. на ВКС, 1 т.о.; решение №60023/02.08.2021 год. по т.д. №2956/2019 год. на ВКС, 2 т.о.;
решение №50163/15.12.2022 год. по т.д. №1740/2021 год. на ВКС, 1 т.о.
Тъй като по направеното с отговора на исковата молба възражение по чл.51, ал.2 ЗЗД
за съпричиняване на вредоносния резултат от водача на увреденото МПС с действия и
бездействия с твърдение, че са нарушения на правилата за движение, способствали за
настъпването на вредоносния резултат, това не се установи по делото от ответника,
съобразно с отредената му доказателствена тежест при условията на пълно и главно
доказване, а напротив - при условията на насрещно доказване от страна на ищцата се
установи, че такива действия и бездействия на водача на увреденото МПС, които да са
способствали за процесното ПТП няма и, че изцяло причините за настъпване на
застрахователното събитие се дължат на поведението на водача на застрахования при
14
ответника автомобил, липсва основание за намаляване на дължимото от застрахователя
обезщетение по чл.493, ал.1, т.2 КЗ, поради недоказаност на възражението му по чл.51, ал.2
ЗЗД.
С оглед изложеното, настоящия съдебен състав намира, че иска за заплащане на
застрахователно обезщетение за имуществени вреди вследствие „тотална щета“ на
собствения на ищцата л.а „***“ 320д с peг. №*******, причинени от водача на
застрахования при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
в процесното ПТП на 21.10.2019 год. - изцяло в предявения му размер от 14171,78 лв.
/вземайки предвид допуснатото по нейно искане изменение в с.з. на 18.05.2023 год.,
основаващо се на чл.214, ал.1, изр. посл. ГПК, с оглед нововъзникнали обстоятелства по
чл.147, т.2 ГПК, породени обективно и извън нейната воля във връзка с приложението на
императивната разпоредба на чл.18 от Наредбата за излезлите от употреба МПС/, е
основателен.
Застрахователното обезщетение по чл.493, ал.1, т.2 КЗ, в размер на 14171,78 лв., е
дължимо от ответника на ищцата с претендираната законна лихва: -като обезщетение за
забава на застрахования деликвент, на основание чл.493, ал. 1, т.5 КЗ, вр. чл.429, ал.2, т.2,
вр. ал.3 КЗ, вр. чл.86, ал. 1 ЗЗД, считано от датата на уведомяване на застрахователя за
застрахователното събитие с уведомление вх. №*********** год. - 25.10.2019 год., до датата
на изтичане на срока по чл.496, ал.1 КЗ - 13.06.2020 год., -като обезщетение за собствената
забава на застрахователя, на основание чл.497, ал.1, т.2 КЗ вр. чл.86, ал.1 ЗЗД, считано от
датата на изпадането му в забава след изтичане на срока по чл.496, ал.1 КЗ -14.06.2020 год.,
до окончателното изплащане на застрахователното обезщетение по чл.493, ал.1, т.2 КЗ.
В тази вр. и решение №128/04.02.2020 год. по т.д. №2466/2018 год. на ВКС, I т.о.,
според което: В хипотезата на пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в застрахователната сума по
чл.429 КЗ се включва дължимото от застрахования спрямо увреденото лице обезщетение за
забава за периода от момента на уведомяване на застрахователя, респ. предявяване на
претенцията от увреденото лице, „която от датите е най-ранна“ /чл.429, ал.З КЗ/.
Относно разноските:
Отговорността за съдебни разноски е невиновна и обективна, в който смисъл е и
трайната практика на ВС, изразена в ТР 119/1956 г. и в ТР 6/2012 г. на ОСГТК. При
уважаване на предявените искове, на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът дължи на
ищцата направените разноски по делото, които тя е направила искане да й бъдат присъдени
и е представила списък по чл.80 ГПК, а плащането им се установява с представения с
пълномощното за процесуално представителство договор за правна защита и съдействие
№*********** год. с приложено преводно нареждане от 16.01.2023 год. на УниКредит
Булбанк - филиал Пирдоп за заплатената по сметка на пълномощника й по делото адв. С. П.
от САК сума по договора /2000,00 лв./. Възражението за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, направено от ответника, с искане за редуцирането му, съгласно чл.78, ал.5
ГПК, настоящия съдебен състав намира за неоснователно, доколкото размерът му е
15
определен според изискванията на чл.36, ал.2 ЗА и заплатената сума е съобразена със
сложността на делото от фактическа и от правна страна, проведени са три съдебни
заседания, в които пълномощникът е участвал /като за третото с.з. е включена и сумата от
250 лв. по чл.7, ал.9 от Наредба №1 от 2004 год. на ВАдвС/. Ответното дружество
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ Л.И.“ АД с ЕИК ********* следва да заплати на В. В.
П., с ЕГН:**********, сумата от 2000,00 лв. съдебни разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение, съгласно представен списък по чл.80 ГПК.
По изложените съображения, Районен съд-Пирдоп, първи състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ Л.И.“ АД с ЕИК *********, да
заплати на ищцата В. В. П. с ЕГН:**********, на основание чл.432, ал.1 вр. чл.493, ал.1, т.2
КЗ, обезщетение за имуществени вреди, представляващи „тотална щета“ на собствения й л.а.
*** 320д peг. № ******* при станалото на 21.10.2019 год. около 6,50 ч. в гр.Златица на
км.194+200м. от първокласен път №6 съвпадащ с ул. „Гео Милев", на кръстовището с ул.
„Владислав Варненчик“ ПТП по вина на Н.Д.Н. с ЕГН-**********, като водач на МПС л.а.
„***“ А6 с peг. № ******, застраховано по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, сключена със „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ Л.И.“ АД, с издадена
застрахователна полица № *********** год. - сумата в размер на 14 171,78
лева/четиринадесет хиляди сто и седемдесет и един лева и 78 стотинки/, ведно със законната
лихва, считано от 25.10.2019 год. до 13.06.2020 год., на основание чл.493, ал.1, т.5 вр.
чл.429, ал.2, т.2 вр. ал.З КЗ и, считано от 14.06.2020 год. до окончателното изплащане на
сумата, на основание чл.497, ал.1, т.2 КЗ.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ Л.И.“ АД с ЕИК *********, да
заплати на В. В. П. с ЕГН:**********, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, направени разноски
в настоящото производство в размер на 2 000,00 лева/две хиляди лева/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Пирдоп: _______________________
16