Р Е Ш Е Н И Е № 192

гр. Сливен, 22.12.2020  год.

 

В   И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,    в публичното заседание на втори декември

през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВ БАКАЛОВ

ЧЛЕНОВЕ: ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА

СТЕЛА ДИНЧЕВА

при секретаря             Галя Георгиева                                                    и с участието на прокурора                         Христо Куков                                         като разгледа докладваното от                          председателя               КАНД № 187        по описа за 2020 година, за да се произнесе съобрази:

Производството е по реда на чл. 63, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.

С Решение № 260047/24.09.2020 г., постановено по АНД № 827/2020 г. по описа на СлРС е отменено като неправилно и незаконосъобразно НП № 7/27.03.2020 г. на Директор на РИОСВ – Бургас, с което на „ДЕМИВЕТ“ ЕООД, ЕИК *********, със селище и адрес на управление в гр. Карнобат, е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 7000 лева на основание чл. 136, ал. 2, т. 3, предл. 2 от Закона за управление на отпадъците  и на „ДЕМИВЕТ“ ЕООД са присъдени 700 лева, представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Недоволен от така постановеното решение е останал касационния жалбоподател РИОСВ – Бургас, който чрез упълномощен представител го обжалва. В касационната жалба се твърди, че решението на Районен съд – Сливен е неправилно. Счита, че НП е издадено от компетентен орган. При установяването на административното нарушение и издаването на НП, не са допуснати съществени процесуални нарушения. Моли съда да постанови решение, с което отмени решението на Районен съд - Сливен и потвърди НП.

В с.з. касационният жалбоподател, редовно и своевременно призован, не се представлява и не изразява становище по жалбата.

В с.з. ответникът по касационната жалба, редовно и своевременно призован, не се представлява. В писмено становище от п. му адв.С.И. оспорва касационната жалба, моли съда да остави в сила решението на Районен съд – Сливен. Претендира за направените по делото разноски.

В с.з. представителят на Окръжна прокуратура Сливен поддържа, че решението на съда е незаконосъобразно. Изводът на районния съд за допуснато процесуално нарушение, намира че не е подкрепено от събраните по делото доказателства. От доказателствата по делото, бил налице изводът, че е извършено транспортиране без да е издаден съответен регистрационен документ. Издаден бил от компетентен орган, при спазване на изискванията на закона.. Налице били условия да бъде отменено решението на съда и потвърдено наказателното постановление. 

Административният съд, в качеството на касационна инстанция, като обсъди направените в жалбата оплаквания, становищата на страните и събраните доказателства, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима, а по същество основателна.

В жалбата са наведени оплаквания за материална и процесуална незаконосъобразност и необоснованост на обжалвания съдебен акт. За да се отговори на същите, касационната инстанция следва да обсъди събраните по делото доказателства, от които е видно следното от фактическа страна:

На 25.11.2019 г. инспектори на РИОСВ - Бургас, след получено писмо от „ДЕМИВЕТ" ЕООД, във вр. с извършена проверка на 19.11.2019 г. в офиса на дружеството и писмо с вх. № УО- 1455/07.11.2019 г. от Директора на РИОСВ - Стара Загора с молба за извършване на проверки на лица, извършили транспортиране на отпадъци по издадено Решение на МОСВ № У0-56/27.09.2018 г. за превози на отпадъци с код и наименование 19 12 10 – запалими отпадъци (RDF - модифицирани горива, получени от отпадъци) по Европейския каталог на отпадъци (съотв. Наредба № 2 от 23.07.2014 г. за класификация на отпадъците), за предоставено съгласие по Нотификация IT ****** от ECOEXPORT SRL и направена справка на 19.11.2019 г. в публичния регистър на ИАОС по чл.45 ал.1 от ЗУО установили, че ответника по касацията не притежава издаден от Директора на РИОСВ - Бургас регистрационен документ по чл. 35 ал.3 от ЗУО за извършване на дейност по транспортиране на отпадъци.

Било установено че „ДЕМИВЕТ" ЕООД е извършил транспортиране на отпадъци с код 19 12 10 - запалими отпадъци (RDF - модифицирани горива, получени от отпадъци) с автомобил марка „ДАФ" с peг. № ******* от п. Б. до „Топлофикация"-Сливен" ЕАД без да притежава необходимия регистрационен документ по чл. 35 ал.3 от ЗУО за събиране и транспортиране на отпадъци, издаден от Директора на РИОСВ - Бургас.

На 07.11.2019 г. в РИОСВ - Бургас постъпило писмо с вх. № УО- 1455/07.11.2019 г. от Директора на РИОСВ - Стара Загора с молба за извършване на проверки на лица, извършили транспортиране на отпадъци по издадено Решение на МОСВ № У0-56/27.09.2018 г. за превози на отпадъци с код и наименование 19 12 10 - запалими отпадъци (RDF - модифицирани горива, получени от отпадъци) по Европейския каталог на отпадъците (съотв. Наредба № 2 от 23.07.2014 г. за класификация на отпадъците), за предоставено съгласие по Нотификация IT ****** от ECOEXPORT SRL.

В писмото подробно били описани условията, при които следва да се извърши разрешеният внос на отпадъци с код 19 12 10 (RDF) от И., предназначен за извършване на дейност по оползотворяване с код R1 (изгаряне) в пещите на „Топлофикация - Сливен" ЕАД. Вносът следвало да се извърши в срок до 08.07.2019 г., като допустимото количество отпадък бил до 4032,000 т. в съответствие с Условие 11.2.1. от комплексното разрешително (КР) на „Топлофикация Сливен" ЕАД. Общият брой на превозите по нотификацията бил 2 (два) транспорта. Съгласно т.6 от Решение № У0-56/27.09.2018 г. отпадъците следвало да се транспортират по шосе от п. Б. до „Топлофикация- Сливен" ЕАД, като транспортирането следвало да се осъществява от транспортно дружество „Д." ЕООД. „Д." ЕООД притежавала документ по чл. 35, ал.3 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО) за събиране и транспортиране на отпадъци № 13-РД-251-02/23.10.2018 г., издаден от РИОСВ - Стара Загора. При извършена проверка на „Топлофикация-Сливен" ЕАД от експерти от РИОСВ - Стара Загора, отразена в КП № 007226/04.11.2019 г. било установено, че: „Топлофикация – Сливен“ ЕАД е извършило два вноса на отпадъци с код 19 12 10 (RDF) от И. през м. ноември 2018 г. - 2696,860 т. и през м. май 2019 г. - 1175,180 т.;- не било спазено изискването на т.6 от Решение № У0-56/27.09.2018 г., издадено от Министерство на околната среда и водите, за предоставено съгласие по Нотификация IT ******, а именно: транспортирането на част от отпадък с код 19 12 10 (RDF) през м. май 2019 г., по шосе от п. Б. до „Топлофикация-Сливен" ЕАД било извършено от „ДЕМИВЕТ" ЕООД, а не от „Д." ЕООД, както било посочено в разрешителния документ.

Във връзка с постъпилото в РИОСВ - Бургас писмо с вх. № У0- 1455/07.11.2019 г. била извършена проверка от експерти на РИОСВ - Бургас на 19.11.2019 г. на „Демивет" ЕООД в офиса на.дружеството, находящ се в г. К., б. „Б." № ***, е. *** и бил съставен Констативен протокол № 016680/ К-14-119 от 19.11.2019 г., с който било дадено предписание в срок до 26.11.2019 г. да се представят в РИОСВ - Бургас копия на сключен договор за транспортиране на отпадъци между „Демивет" ЕООД и „Д." ЕООД или друга транспортна фирма, копия на фактури за транспортираните бали и копия на документи за собственост на автомобил марка „ДАФ", с регистрационен № *******, с който е извършено транспортирането на балите с товарителници № 722538/08.05.2019 г., № 722539/08.05.2019 г., №722540/09.05.2019г., №722541/09.05.2019 г, № 722542/10.05.2019 г., № 722543/10.05.2019 г. от п. Б. до „Топлофикация-Сливен" ЕАД.

В изпълнение на даденото предписание с КП № 016680/ К-14-119 от 19.11.2019 г. били представени от „Демивет" ЕООД в РИОСВ - Бургас с писмо Вх. № УО-1530/25.11.2019 г. следните документи - сключен договор за превоз на товари № 3/01.01.2019 г. между „Демивет" ЕООД и „В. Транспорт" ЕООД за превозване на отпадък RDF c код 19 12 10 - запалими отпадъци; фактура № **********/27.05.2019 г. за превоз на бали (Б. – С.) - 121,620 т; товарителници № 722538/08.05.2019 г, № 722539/08.05.2019 г., №722540/09.05.2019г., № 722541/09.05.2019г.. № 722542/10.05.2019г. и №722543/10.05.2019 г.; договор от 01.06.2016 г. за наем на влекач с регистрационен № ******* между П. К. Ч. и „Демивет" ЕООД; свидетелство за регистрация част I на влекач ДАФ 95 ХФ 430 с регистрационен № ******* собственост на П. К. Ч.

Кода на отпадъка бил посочен в сключения договор за превоз на товари № 3/01.01.2019 г. между „Демивет" ЕООД и „В. Транспорт" ЕООД за превозване на отпадък RDF c код 19 12 10 - запалими отпадъци и Решение на МОСВ № У0-56/27.09.2018 г. за предоставено съгласие по Нотификация IT ****** за превози на отпадъци с код и наименование 19 12 10 - запалими отпадъци (RDF - модифицирани горива, получени от отпадъци) по Европейския каталог на отпадъците (съотв. Наредба № 2 от 23.07.2014 г. за класификация на отпадъците).

За констатираното на ответника по касацията бил съставен АУАН № 7/23.01.2020 г., с който деянието било квалифицирано като нарушение по чл.35 ал.3 и ал.5, във вр. с чл. 78 от Закона за управление на отпадъците. Актът бил предявен на жалбоподателя, който след като се запознал със съдържанието му е посочил, че не знае, че се касае за отпадък.

На основание така съставения АУАН е издадено и обжалваното НП № 7/27.03.2020 г. на Директор на РИОСВ - Бургас, с което на основание чл. 136 ал. 2 т.3 предл. 2 от Закона за управление на отпадъците на „Демивет" ЕООД е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 7 000 лв., за нарушение на чл. 35 ал.3 и ал.5 т.2 от Закона за управление на отпадъците. В НП е посочено, че „Демивет" ЕООД е извършило дейност по транспортиране на отпадък RDF c код 19 12 10 - запалими отпадъци, без регистрационен документ, след като такъв се изисква съгласно чл.35 ал.3 от ЗУО.

За да отмени наказателното постановление, районният съд е развил следните мотиви:

Решаващият съд е приел, че АУАН и НП са съставени от лица, които нямат необходимата териториална компетентност, за съставянето и издаването им. Съгласно разпоредбата на чл. 48, ал. 1 ЗАНН, административно наказателната преписка се разглежда от административно наказващия орган, в чийто район е било извършено, респ. довършено, нарушението. Така посоченото място, видно от представените по делото доказателства - конст. протокол, товарителница и др., е гр. Сливен. АНО е следвало да изпрати материалите на компетентната дирекция в случая Дирекция РИОСВ Стара Загора, т.к. съгласно ПУДРИОСВ-ДВбр.49/12.06.2018г. на Министерството на околната среда и водите, посочената дирекция обслужва областите Ст.Загора, Ямбол и Сливен. Липсата на компетентност опорочава цялото административно- наказателно производство, което представлява съществено процесуално нарушение и се явява достатъчно основание за отмяна на наказателното постановление без да се разглежда спора по същество. При тези мотиви отменил обжалваното НП.

Така формираните от първоинстанционния съд правни изводи не се споделят от настоящата инстанция:

Изпълнителното деяние на нарушението по чл.136 ал.2 т.3 предложение второ от ЗУО въз основа на която е наложено административното наказание, с процесното НП е за транспортиране на отпадъци без разрешение или регистрационен документ, когато такива се изискват. Според §1 т.43 от ДР на ЗУО "транспортиране" е превозът на отпадъци, включително съпътстващите го дейности по товарене, претоварване и разтоварване, когато се извършва от оператора като самостоятелна дейност.

Съгласно чл.48 ал.1 от ЗАНН административнонаказателната преписка се разглежда от административнонаказващия орган, в чийто район е било извършено нарушението. В този смисъл изискването за посочване на място на извършване на нарушението в съставения акт и наказателното постановление, императивно закрепено в разпоредбите на чл. 42, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН е от значение не само за изясняване на фактическата обстановка, но и за определя компетентността на органите, които могат да го санкционират. Районният съд обаче е пропуснал да съобрази изключението, въведено с изричната разпоредба на чл. 48, ал. 2 от ЗАНН: „Когато не може точно да се определи местоизвършването на нарушението, компетентен да разгледа преписката е административнонаказващият орган, в чийто район се намира местожителството на дееца, или органът, в района на който най-напред е било образувано производството."

В случая се касае за нарушение, извършено при обществен превоз на товари - класически пример за нарушения, чието място не може да се определи с точност. Вмененото във вина нарушение на превозвача е затова, че е транспортирал отпадъци без разрешение или регистрационен документ, когато такива се изискват. Това нарушение не е еднократно деяние, а трайно състояние и се осъществява през времето на целия период на транспорт, която дейност както бе посочено по-горе включва не само превозът на отпадъци, но и съпътстващите го дейности по товарене, претоварване и разтоварване. Поради спецификата на това деяние не може да се определи точно мястото на извършване на нарушението.

В този смисъл не е допуснато и нарушение относно компетентността на актосъставителя и административно-наказващия орган. Съгласно чл.48 ал.2 от ЗАНН компетентния орган е този в района на който най-напред е било образувано производството. Същото е образувано със съставянето на АУАН от служители на РИОСВ Бургас, поради което именно Директор на РИОСВ – Бургас е компетентния орган, който е следвало да се произнесе по  административнонаказателната преписка.

Следва да се има предвид, че в ЗАНН относно компетентността на АНО не се предвиждат правила визиращи довършването на деянието. Законът третира единствено местоизвършване на нарушението и невъзможност точно да се определи местоизвършването на нарушението. Когато се касае за деяние което е продължило през територии на различни АНО, несъмнено се касае за втората хипотеза и приложение на чл.48 ал.2 от ЗАНН.

Различна е компетентността по чл.59 ал.1 от ЗАНН която се отнася до съда, който следва да разгледа жалбата против НП, според която това е районния съд, в района на който е извършено или довършено нарушението. Същата съответства на разпоредбата на чл.36 от НПК, но тя не е приложима относно компетентността на АНО, доколкото относно тази компетентност в закона се съдържат специални разпоредби – чл.48 от ЗАНН.

Описанието на нарушението е достатъчно, за да уведоми наказаното лице за какво деяние е ангажирана отговорността му. Посочен е периода, в който е извършен транспорта, превозното средство и дестинацията.

Доколкото с оглед гореизложеното не може да се определи точното място на извършване на нарушението, което представлява транспорт на отпадъци от г.Б. до г.С., то неконкретизирането на мястото на извършване на нарушението в съставения акт и наказателното постановление не представлява съществено процесуално нарушение, тъй като не е накърнило правото на защита на ответника по касацията и възможността му да разбере в какво го обвиняват.

Съгласно разпоредбата на  чл. 136, ал.2, т.3 от ЗУО, наказва се с имуществена санкция в размер от 7000 до 20 000 лева едноличен търговец или юридическо лице, което събира, транспортира и/или третира отпадъци или извършва рециклиране на кораби по смисъла на Регламент /ЕС/ 1257/2013 г. без разрешение или регистрационен документ, когато такива се изискват. В настоящия случай категорично е установено от контролните органи, че „Демивет" ЕООД, гр.Карнобат извършва дейности по транспортиране на отпадъци, без съответната регистрация и издаване на документ по реда на глава пета, раздел II ЗУО. Посоченото в АУАН, че дружеството не знаело, че за превоз на отпадъци е необходима регистрация, не оневинява ответника по касацията. Налице е пълно съответствие между описанието на нарушението от фактическа страна и законовите разпоредби, за които се твърди да са били нарушени. Приложената от административнонаказващия орган санкционна норма напълно съответства на установеното нарушение. Събраните по делото доказателства налагат извода, че административното нарушение е осъществено от субективна и обективна страна, установено е по безспорен начин както извършването му, така и нарушителя, респ. неговата вина. Като е достигнал до различен извод, районния съд е приложил неправилно закона.

Съдът счита, че наложената административна санкция е правилно определена, като е наложена такава в минимален размер, съобразно разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН, във връзка с чл. 136, ал.2, т.3 ЗУО, като е съобразено, че нарушението е извършено за първи път.

Въз основа на изложените съображения, касационната инстанция счита, че атакуваното решение на районния съд е неправилно, постановено при неправилно приложение на материалния закон и като такова следва да се отмени, като се постанови решение по същество на спора, с което се потвърди НП.

С оглед този изход на правния спор е основателно искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което за двете инстанции следва да е в размер общо на 200 лв.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал.1, предложение първо и чл. 222, ал. 1 от АПК настоящият състав на Административен съд гр.Сливен

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Решение № 260047/24.09.2020 г., постановено по АНД № 827/2020 г. по описа на Районен съд Сливен, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 7/27.03.2020 г. на Директор на РИОСВ – Бургас, с което на „ДЕМИВЕТ“ ЕООД, ЕИК *********, със селище и адрес на управление в гр.Карнобат, е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 7000 (седем хиляди) лева на основание чл.136, ал.2, т.3, предл. 2 от Закона за управление на отпадъците.

ОСЪЖДА „ДЕМИВЕТ“ ЕООД, ЕИК *********, със селище и адрес на управление в гр.Карнобат да заплати на РИОСВ – Бургас, направени по делото разноски в размер на 200 лв. (двеста лева).

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

2.