Решение по дело №3254/2019 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 2592
Дата: 11 декември 2019 г.
Съдия: Любомира Кирилова Несторова
Дело: 20197180703254
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 24 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

           2592/11.12.2019г.

 

гр. Пловдив,11.12.2019год.

 

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

             АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХХVІ състав в открито заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

                   

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА

 

                                                   ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА

 

                                                                                   ПЕТЪР КАСАБОВ                     

               

при секретаря Станка Журналова и с участието на прокурора Петър Петров, като разгледа докладваното от съдията Л. Несторова КАНД № 3254 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

            Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административно-процесуалния кодекс във връзка с чл.63, ал.1, пр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

          Образувано е по касационна жалба, предявена от А.П.Х. с ЕГН **********, с адрес: ***, депозирана чрез адвокат К. Т. срещу Решение № 129 от 20.09.2019г. на Асеновградския районен съд, постановено по НАХД № 422 по описа на същия съд за 2019г., с което е изменено Наказателно постановление № 18-0239-001625 от 30.11.2018г., издадено от Началника на Сектор към ОДМВР, РУ-Асеновград,  с което на А.П.Х., с ЕГН **********,на основание чл. 177 ал.5 пр.1, вр. с чл. 177 ал.1 т.2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание-глоба в размер на 1000лв., за нарушение по чл. 150 от ЗДвП, като е отменено по отношение на посочената квалификация-чл.175 ал.5 от ЗДвП и е намален размерът на наложеното наказание –глоба на 300лв. а основание чл. 17 .1 .2 от ЗДвП  нарушен по чл. 150 от ЗДвП.

 

          Касационният жалбоподател твърди, че съдебният акт на първоинстанционния съд, е неправилен и незаконосъобразен и иска да бъде отменен изцяло.

 Твърди се, че по никакъв начин районният съд не е съобразил наличието на валидно английско свидетелство за управление на МПС, представено в съдебното производство.

 Твърди се още, че са допуснати съществени процесуални нарушения , касаещи реквизитите по чл. 42, т.4, т.5 от ЗАНН относно АУАН и чл. 57, ал.1, т.5, т.6 и т.7 относно НП. Налице е непълно описание на нарушението  по отношение по-тежко квалифициращият елемент на повторност и съответно неправилно съотнасяне към санкционната разпоредба на чл. 177, ал.5 от ЗДвП.

           Претендира се отмяна на решението на районния съд, респективно отмяната на НП.

            Ответникът по касационната жалба не изразява становище по касационните оплаквания.

            Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава заключение, че жалбата е неоснователна, а решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно.

            Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.

            Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХII от АПК. Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

            Настоящата съдебна инстанция намира, че разгледана по същество жалбата се явява основателна:

            Първоинстанционният съд е установил следната фактическа обстановка: с акт за установяване на административно нарушение от 11.11.2018 г. е  констатирано, че на същата дата,  около 01.55 часа, в гр.Асеновград,  на ул. “Цар Иван Асен ІІ” до № 146, А.Х. управлява лек автомобил марка „БМВ 318 И“ с № ***, без да притежава свидетелство за управление на МПС.

 В хода на проверката Х. не представя  СУМПС, валидно за Р. България. След справка в информационната система на сектор „ПП“ е установено, че същият не е правоспособен водач на МПС. АУАН е съставен в присъствието на А. Х., който го подписва  без възражения. Такива не са депозирани  и в тридневния срок по чл. 44 ал.1 от ЗАНН.

  На 30.11.2018г. е издадено  Наказателно постановление № 18-0239-001625 от 30.11.2018г. от Началника на Сектор към ОДМВР, РУ-Асеновград,  с което на А.П.Х., с ЕГН **********, на основание чл. 177 ал.5 пр.1, вр. с ал.1 т.2 от ЗДвП, е наложено административно наказание-глоба в размер на 1000лв., за нарушение по чл. 150 от ЗДвП.

 АРС е приел, че фактическите констатации обективирани в АУАН се подкрепят от събраните писмени доказателства и гласни такива. Установил е, че е налице порок , касаещ задължителното съдържание на НП по чл. 57 от ЗАНН. Това е така, тъй като на А. Х. е наложено наказание за управляване на МПС като неправоспособен водач като в НП се сочи, че нарушението е повторно без да са посочени обстоятелствата, подкрепящи тази повторност на нарушението, съгласно легалната дефиниция за повторно нарушение по §6 т.33 от ДР на ЗДвП . Нарушението е квалифицирано по по-тежко наказуемия състав на чл. 175, ал.5 във вр. с ал.1, т.2 от ЗДвП.  Съдът е приел, че е налице съществено нарушение на процесуалните правила, обуславящо необходимост от отмяна на НП в тази му част.

 Приел е, че по отношение на основния състав на нарушението по чл. 177, ал.1, т.2 от ЗДвП, същият е правилно описан с всички относими елементи и следва да се приложи санкционната норма на чл. 177, ал.1, т.2 от ЗДвП.

 Относно наличието на валидно свидетелство за управление на МПС, представено от А. Х. следва да се посочи, че от събраните доказателства през първоинстанционния съд се установява по несъмнен и безспорен начин, че А. Х. е неправоспособен водач, т.е не притежава СУ на МПС, издадено от компетентните органи на Република България, респективно от такива на държава членка на ЕС.

       В случая представения от водача документ по време на проверката не е свидетелство за управление на МПС, издадено от Обединеното кралство,тъй като свидетелство за управление на МПС следва да е в съответствие с Приложение I от Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006г. относно свидетелства за управление на превозни средства (Директива 2006/126/ЕО), изменена с Директива 2011/94/ЕС на комисията от 28 ноември 2011 г. относно свидетелства за управление на превозни средства (ОВ, L 314/31 от 29 ноември 2011 г.) (Директива 2011/94/ЕО). В раздела "Разпоредби относно образеца на европейския съюз за свидетелство за управление на превозно средство" на посоченото приложение изрично е предвидено, че същото следва да има отличителния знак на държавата-членка, която издава свидетелството за управление, отпечатан в негатив в син правоъгълник и обкръжен от дванадесет жълти звезди; като са определени отличителните знаци, вкл. и за Обединено кралство UK ,както и думите "образец на Европейския съюз" на езика (езиците) на държавата-членка, която издава свидетелството за управление, и думите "свидетелство за управление на превозно средство" на другите езици на Общността, отпечатани в розово, формиращи фона на свидетелството. Дори и да не се вземат предвид другите изисквания към свидетелството за управление на МПС, предвидени в посочената директива е видно,че представения документ от А. Х. / и в превод/ не съдържа текста "свидетелство за управление на превозно средство" на съответния език на Общността, а съдържа текста временно свидетелство за управление на МПС. Липсва правоъгълник,  обкръжен от дванадесет жълти звезди, липсва и отличителен знак UK:  Обединено кралство.

   Относно извършеното нарушение на чл. 150 от ЗДвП.

    Съгласно чл. 150. (Доп. - ДВ, бр. 54 от 2010 г.) всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач, освен когато превозното средство е учебно и се управлява от кандидат за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство по време на обучението му по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 3 и при провеждането на изпита за придобиване на правоспособността по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 4.

Съгласно чл. 177, ал.1, т.2 от ЗДвП (изм. – ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от 3.01.2018 г.) Наказва се с глоба от 100 до 300 лв., който управлява моторно превозно средство, без да е правоспособен водач, без да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е загубил правоспособност по реда на чл. 157, ал. 4, или след като свидетелството му за управление на моторно превозно средство е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, или е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено.

    Съгласно чл. 177, ал.5 от ЗДвП когато нарушението по ал. 1, т. 1, 2 и 3 и ал. 2 е извършено повторно, наказанието е глоба от 300 до 1500 лв., а за повторно нарушение по ал. 3 и 4 наказанието е глоба от 1000 до 5000 лв.

       Съгласно дефиницията на  §6 т.33 от ДР на ЗДвП „Повторно" е нарушението, извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2 – в двегодишен срок, от влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение, включително и когато първото наказание му е било наложено като нов водач.

        В случая действително административнонаказващият орган не е изложил факти и обстоятелства защо приема, че нарушението е повторно, не е обсъдил доказателствата, които потвърждават твърдяната повторност. При това положение са нарушени изискванията на чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН, което е съществено процесуално нарушение, обосноваващо отмяната на НП.

       При това положение необоснована остава приложената норма на чл. 177, ал.5 от ЗДвП от административнонаказващият орган.

         Решението на АРС е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.     

          По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Пловдив, ХХVІ  състав

Р Е Ш И:

            ОТМЕНЯ Решение № 129 от 20.09.2019г. на Асеновградския районен съд, постановено по НАХД № 422 по описа на същия съд за 2019г и вместо това постанови:

             ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 18-0239-001625 от 30.11.2018г., издадено от Началника на Сектор към ОДМВР, РУ-Асеновград,  с което на А.П.Х., с ЕГН **********, на основание чл. 177 ал.5 пр.1, вр. с чл. 177 ал.1 т.2 от Закона за движение по пътищата е наложено административно наказание-глоба в размер на 1000лв., за нарушение по чл. 150 от ЗДвП.

             РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ:   1.

 

 

 

                     2.