Р Е Ш Е Н И Е
№…………./……..........2020 г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н
А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ПЪРВИ
ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично съдебно заседание, проведено на четвърти
март през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН
МАРИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛИНА
КАРАГЬОЗОВА
мл. с. ФИЛИП РАДИНОВ
при участието на секретаря Христина Атанасова,
като разгледа докладваното от съдия Карагьозова,
в.т.д. № 91/2020 г., по описа на ВОС, ТО,
за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Производството по делото е образувано по постъпила въззивна жалба от А.Б.Р., ЕГН:**********, срещу
решение №4048/ 04.10.2019г., постановено по гр.д. № 3669/2019г. на ВРС, с което
е признато за установено, че въззивникът дължи на И.П.Н., ЕГН:**********, сумата от 10000 лева /десет
хиляди лева/, представляваща задължение по запис на заповед, издаден на 06.02.2016 год. в
гр.Добрич, с падеж на плащане 31.12.2016г. с издател А.Б.Р., ЕГН:**********, в
полза на И.П.Н., ЕГН:**********, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 07.11.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена Заповед №
8444/09.11.2018 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл. 417 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 16929/2018 г. по описа на Районен съд –
Варна, 41 с-в, на основание чл.422 вр.
чл.415, ал.1 ГПК.
В жалбата се поддържат доводи за неправилност на решението, тъй като
съдът не е съобразил, че процесният запис на заповед е нищожен поради
противоречие на уговорката за плащане в брой със закона – чл.3 от ЗОРБ, както и
че е безпаричен, тъй като по него не е осъществено разместване на имуществени
блага от ищеца към ответника. Обосновават се съображения, че абстрактността на
записа на заповед е относителна, а не абсолютна.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от
въззиваемата страна, в който оспорва въззивната жалба и моли за потвърждаване
на първоинстанционното решение. Поддържа, че чл.3 от ЗОРБ не предвижда забрана
за договаряне на разплащания в брой, а само за реалното им извършване, поради
което подобна уговорка не опорочава сделката. При липсата на въведени от
ответника твърдения за връзка на записа на заповед с конкретно каузално
правоотношение, съществуването на такова не подлежи на изследване.
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от активно легитимирано лице,
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално допустима е и отговаря на
останалите съдържателни изисквания на чл. 260 и чл. 261 ГПК.
Въззивната жалбата,
разгледана по същество, се явява неоснователна, при прието за установено
следното от фактическа и правна страна:
Първоинстанционният съд е
сезиран с иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл.535 от ТЗ за приемане
за установено, че ответникът дължи
на ищеца, сумата от 10000 лева, представляваща главница
по запис на заповед от 06.02.2016 г, с падеж на плащане 31.12.2016 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
заявлението в съда –
07.11.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена Заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК, по ч. гр. д. № 16929/2018 г. на ВРС.
Записът на заповед е формална сделка, подчиняваща се на императивни
съдържателни изисквания. Документ, който не съдържа някой от задължителните
реквизити по чл.535 от ТЗ, не е
запис на заповед. Включването на други реквизити, различни от
законоустановените, не опорочава записа на заповед, освен ако не отричат
безусловния характер на поетото задължение за плащане. Ако добавката не засяга
реквизитите на менителничния ефект, същата следва да се счита за неписана и не
опорочава формата му.
От представения по делото запис
на заповед се установява, че същият е редовен от външна страна и обективира
съобразно закона действителна абстрактна сделка. Същият съдържа изискуемите
реквизити по чл.535 от ТЗ, а именно, наименованието запис на заповед, както в
заглавието, така и в текста на документа, безусловното обещание на издателя А.Б.Р. да заплати на поемателя И.П.Н. сумата от 10000.00лв., падеж – 31.12.2016г., дата –
06.02.2016г. и място на издаване – гр. Добрич, подпис на издателя. Посочено е,
че сумата е платима в брой. Съдържащият се в записа на заповед допълнителен
реквизит относно начина на плащане не попада сред законоустановените елементи
от съдържанието на ценната книга, поради което следва да се счита неписан.
Клаузата за плащане в брой не поставя под съмнение безусловността на поетото
менителнично задължение и не рефлектира върху останалите реквизити, а
фингираното й отпадане от текста на документа не води до смислови противоречия
или съдържателни непълноти. С оглед формирания извод, че посоченият реквизит е
без правни последици, ирелевантно се явява дали същият противоречи чл.3 от ЗОРБ, още повече, че разпоредбата не предвижда забрана за
договаряне на разплащания в брой, а само за реалното им извършване. По изложените съображения включването на
този допълнителен реквизит не води до опорочаване на записа на заповед, поради
което същият представлява валиден източник на менителнично правоотношение.
Падежът на задължението е
настъпил към датата на подаване на заявлението, не се твърди и установява осъществяването
на правопогасяващи факти, поради което от формална страна ответникът дължи
сумата по записа на заповед.
С оглед абстрактния характер на
записа на заповед, обезпеченото с него каузално правоотношение подлежи на изследване,
само ако е въведено от някоя от страните. Когато в производството по чл.422 от ГПК ответникът-длъжник се защитава срещу иска с общо
оспорване на вземането, ищецът-кредитор не е длъжен да сочи основание на
поетото със записа на заповед задължение и да доказва възникване на
съществуването на каузалното правоотношение между него и издателя, по повод или
във връзка с което е издаден записът на заповед (така т.17 от ТР
№4/2013г. от 18.06.2014г. по тълк.д. №4/2013г. на ВКС). За да постигне
разместване на доказателствената тежест, длъжникът следва да наведе конкретни
фактически твърдения за съществуващо или възнамерявано облигационно
правотоношение и да докаже връзката му с ценната книга. Едва при проведено
пълно доказване от страна на ответника на връзката на записа на заповед с
конкретно каузално правоотношение, за ищеца възниква задължението да установи
правопораждащия фактически състав на обезпеченото вземане.
В разглеждания случай ответникът
не се позовава на каузално правоотношение като причина за издаването на записа на заповед, а твърденията му за безпаричност на менителничния ефект
имат характера на общо оспорване на вземането. По тези съображения в тежест на
ищеца не е възникнало задължение за посочване и доказаване на каузата за
издаване на процесния запис на заповед, а дължимостта на вземането следва да се
приеме за установена само въз основа на формирания извод за валидно възникнала
абстрактна сделка.
По изложените съображения съдът
намира, че предявеният установителен иск е основателен и следва да бъде уважен,
като първоинстанционният акт, постановил същия краен резултат, следва да бъде
потвърден.
С оглед изхода на спора и на
основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на въззиваемия следва да бъдат присъдени
сторените във въззивното производство разноски в размер на 800 лева, изразяващи
се в заплатено адвокатско възнаграждение.
Воден
от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №4048/04.10.2019г., постановено по
гр.д. № 3669/2019г. на ВРС.
ОСЪЖДА А.Б.Р., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА
ЗАПЛАТИ на И.П.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 800 лева, представляваща
разноски за въззивното производство, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
Решението не подлежи на касационно
обжалване, по аргумент на чл. 280, ал. 2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: