.0743
гр. С., 06.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА
при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско
дело № 20241110172913 по описа за 2024 година
Предявен е от Д. Н. М. срещу „. АД по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК установителен
иск с правно основание чл. 7, пар. 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) № ./2004 на Е. и на Съвета от
11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на
пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на .и, и за отмяна
на Регламент (ЕИО) № 295/91, за признаване дължимостта на сумата от 400 евро,
представляваща обезщетение за закъснение с повече от 9 часа на . предвиден за 27.06.2024г с
направление от летище . до летище С., резервация № ., билет ., ведно със законна лихва за
период от 30.09.2024 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ .г по описа на СРС, 153
състав.
В исковата молба се излагат твърдения, че ищецът е имал сключен договор за
въздушен превоз чрез закупуване на самолетен билет . с резервация № . за . предвиден за
27.06.2024г с направление от летище . до летище С.. Подчертава се, че съгласно потвърдена
резервация, .ът е следвало да излети от . на 27.06.2024г в 20.30 часа и да кацне в С. на
същата дата в 23.55 часа. Въпреки това се поддържа, че .ът е закъснял по вина на ответника
с повече от 9 часа, като е излетял от летището в . в 05.47 часа на 28.06.2024г и е кацнал в С.
в 9.11 часа на 28.06.2024г. Твърди се, че в 02.50 часа на 28.06.2024г. пътниците са насочени
към ръкава за отвеждане към самолета, след което от ръкава са били върнати обратно в
сградата на летището, като причина за това била посочена несъответствие на типа самолет
предварително заявен за излитане и типа самолет, с който действително е следвало да бъде
извършен превоза. Изрично се изтъква, че закъснението не е свързано с метеорологичните
условия, поради което се излагат аргументи, че не може да бъде изключена отговорността на
авиокомпанията. Сочи се, че ищецът е отправил претенция за заплащане на обезщетение до
1
ответника с изрично оплакване по електронен път, но така и не е получил отговор. С оглед
изложеното се моли искът да бъде уважен, като в полза на ищеца бъдат присъдени и
сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в който
оспорва предявения иск. Излагат се твърдения, че „. АД не носи отговорност за закъснението
на пътника, защото за авиокомпанията са налице освобождаващите от отговорност
предпоставки, поради наличието на обстоятелства по чл. 5, параграф 3 от Регламент (ЕО) №
./2004г. Сочи се, че в конкретния случай .ът на ищцата е закъснял поради лоши
метеорологични условия – гръмотевична буря на летището за кацане – ., което е
предизвикало закъснение по отношение на предходен ., а именно . . . с маршрут С.-..
Поддържа се, че . . . от 27.06.2024г. е в рамките на последната ротация изпълняван със
същото въздухоплавателно средство с регистрационни знаци .. Ето защо се твърди, че е
налице пряка причинно-следствена връзка между извънредното обстоятелство засегнало . . .
и закъснението на последващия . . . Сочи се, че в следствие на лошите метрологични
условия летищните власти затварят перона, което е довело да пропускане на първоначално
предвидения слот. Наложило се процесният . да бъде извършен с друго въздухоплавателно
средство с регистрационни знаци .. Предвид това се изтъква, че дори и да са били взети
предварителни мерки, то тяхното прилагане не би могло да предотврати или смекчи
ефектите от такъв природен феномен. Цитира се приложима според ответника практика на
СЕС. С оглед изложеното се моли исковете да бъдат отхвърлени, като в полза на ответното
дружество бъдат присъдени сторените по делото разноски. Направено е възражение за
прекомерност на претендираното възнаграждение за процесуален представител на ищеца.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира от
фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правна квалификация чл. 7, пар. 1, б. „б“, вр. чл.5, параграф 1, б. „б“
от Регламент (ЕО) № ./2004:
От представените по делото бордни карти се установява, че ищецът е закупил самолетен
билет по направление .-С., с дата и час на излитане – 27.06.2024г. от 20.30 часа, като
въздушният превозвач на процесния . № . .е бил „.“ АД Това обстоятелство е обявено за
безспорно и ненуждаещо се от доказване.
По делото от ищеца са представени билет и бордна карта /л.7 -л. 10 от делото/ именно
за . . . за 27.06.2024г с направление .-С..
Между страните не се спори и че .ът е пристигнал на летище . със закъснение от над 3
часа. Това обстоятелство се установява и от представените по делото писмени доказателства,
а именно приложен към отговора на исковата молба справки от специализираната система .
и .ен дневник ..27.06.2024 /л. 33-34 и л.51 от делото/, в който е отбелязано, че .ът е следвало
да пристигне по разписание в 20.55 часа . на летище С., а в действителност е пристигнал в
6.10 часа ..
2
Съгласно цитираната справка от специализираната система . /л.34 от делото/ . .. от
27.06.2024. е с предварително планиран час на излитане от . 18.30 часа . със самолет с
регистрация ., но с действителен час на излитане 03.45 часа и е изпълнен със самолет с
регистрация .. В графа „.“ /закъснения/ на така цитираната справка са отбелязани два кода –
код 93 и код 71. Съгласно приложено към отговора на исковата молба извлечение от
Сборник – Закъснения във въздушния транспорт в Е., А Стандартни кодове, по отношение
на код 71 е посочено, че с него се обозначават „метеоролигични условия в база по
заминаване“, а с код 93 се обозначава „смяна/ротация/ на въздухоплавателно средство“.
Тези обстоятелства се потвърждават и от изпратено писмо от Г..“ /л.113 от делото/ и писмо
на ответника с изх.№ .-I-./15.04.2025г /л.114 от делото/, в които е посочено, че . .. от
27.06.2024г е с планирано излитане от летище . в 20.30 часа /местно време/ и с планирано
кацане на летище С. в 23.55 часа /местно време/. Отбелязано е, че в действителност . .. е
излетял от летището в . на 28.06.2024г в 03.45 часа . /05.45 часа местно време/ и е кацнал в
С. в 06.15 . /09.15 часа местно време/.От писмата е видно, че . .. е бил планиран за
изпълнение със самолет ., но е изпълнен със самолет B. / ./.
Между страните не се спори, че така посочените часове в .ната документация са
дадени в универсално време .. Следва да се отбележи, че . е абревиатура на координираното
универсално време и представлява часовото време, спрямо което се изчислява времето в
различните часови зони. Официалното часово време в България е източноевропейското
време, което се равнява на .+2 часа, а лятното часово време в България се равнява на .+3 часа
и именно то намира приложение в конкретния случая, с оглед обстоятелството, че
процесният . е от 27.06.2024г. Предвид това по отношение на времето на пристигане на
процесния . е посочено, че е 06.15 . или 09.15 часа на 28.06.2024г.
По делото като доказателство е прието и .но задание на изпълнения . /л.58 от делото/,
в което е направен актуален репорт за . ... В него са посочени данни и за . .407, който е бил с
направление С. - . на 27.06.2024г. Видно от така представения документ . .407 е бил
изпълнен със самолет с регистрационен номер . и е бил с планиран час на излитане 15.05 . и
планиран час на кацане 17.45 ., но в действително е излетял от летище С. в 21.39 . и е кацнал
в . в 00.05 . на 28.06.2024г. По отношение на процесния . .408 е отбелязано, че е изпълнен
със същото въздухоплавателно средство като . .407 – с регистрационен номер . и отново са
отбелязани часове на планирано излитане и кацане и часове на реално излитане и кацане, в
съответствие с информацията съдържаща се в другите документи.
Към отговора на исковата молба са приложени и съобщения за наложени слотове на .
.407, ведно със съобщения относно метеорологичните условия. Следва да се посочи, че тези
съобщения са представени, като съдържание на имейл от 03.07.2024г, с подател ., а не като
документ, от който да е видно, че изхожда от Е.. В имейла се съдържат кодове, като за да
бъдат установено значението им съдът е използвал декодер Metar Decoder | Online Aviation
Calculators От тях е видно, че на . .407 са налагани слотове, като часа на излитане се е
измествал от 15.05 ., на 16.27 ., в последствие е върнат на 16.03 ., но винаги като час
планиран за излитане е посочван 15.05 .. Последното съобщение е за част на излитане 21.22 .,
3
но вече часа на предвидено излитане на . .407 е бил променен от 15.05 . на 18.00 .. По
отношение на метеорологичните условия са представени кодове с часове, които се отнасят
конкретно за летище С. /./ и метеорологичните условия на 27.06.2024г. От същите е видно,
че в 15.00 . се очаква в рамките на два часа проливен дъжд /./, което съобщение е повторено
и за 15.30 .. За 16.00 . е подадена информация за наличие на гръмотевична буря в околността
/./, като за буря последно има данни в 18.00 ., след което в рамките на един час – до 19.00 . е
бил констатиран отново дъжд /./. След този час обаче в 19.30 . не са правени отбелязвания за
наличие на буря или дъжд.
По делото като доказателства от ищеца е представена и имейл кореспонденция, от
която е видно, че той е отправил искане за заплащане на обезщетение до ответното
дружество на 09.07.2024г.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
С чл. 5, чл. 6, чл. 7 и чл. 8 от Регламент /ЕО/ № ./2004г. са регламентирани правата на
пътниците при закъснение и отмяна на въздушен ., когато последният има начална или
крайна точка летище на територията на Е.. Именно такъв е и разглежданият от съдебния
състав случай.
С решение от 19.11.2009 г. по съединени дела ./07г. и ./07г. на Съда на Е. е дадено
задължително на основание чл. 633 от ГПК за настоящия съд тълкуване на нормите във
връзка с приложението на Регламент /ЕО/ № ./2004г. Съгласно даденото в цитираното
решение тълкуване чл. 5, чл. 6 и чл. 7 от Регламент /ЕО/ № ./2004г. трябва да се прилагат в
смисъл, че пътниците на закъснели .и може да се приравнят на пътниците на отменени .и за
целите на прилагането на правото на обезщетение и, че същите имат правата по чл. 7 от
Регламента, когато поради закъснение на . претърпяват загуба на време, равна на или по-
голяма от три часа, т.е когато са достигнали до своята крайна точка на пътуване три или
повече часа след определения от превозвача час на пристигане по разписание.
Размерът на обезщетението е поставен в зависимост от разстоянието между
отправната и крайна точка на .а, измерени по дъгата на големия кръг (чл. 7, § 1 и § 4 от
Регламент /ЕО/ № ./2004г.). По делото не е спорно обстоятелството, че по отношение на
процесния . размерът на обезщетението следва да се определи по чл. 7, § 1, б. „б“ Регламент
/ЕО/ № ./2004г. – 400 евро.
Съобразявайки правилата за разпределение на доказателствената тежест по чл. 154 от
ГПК, Софийски районен съд още в определението си по чл. 140 от ГПК е посочил, че в
тежест на ищеца е установяването при условие на пълно и главно доказване наличието на
следните правопораждащи факти: 1. Валиден договор за превоз между страните, 2. Че
ищецът е изправна страна по договора (доколкото е посочено, че следва да докаже, че
резервацията е била потвърдена и че се е явила навреме на летището за .а) и 3. закъснение на
.а с повече от три часа. В тежест на ответника е възложено задължението да докаже
наличието на извънредни обстоятелства – лоши метеорологични условия на летище . в
причинна връзка със закъснението на процесния ., които не са могли да бъдат избегнати,
4
дори да са били взети всички необходими мерки, в това число и твърденията за наличие на
извънредни обстоятелства – гръмотевична буря довела до закъснението на предходния . . . и
че именно тези обстоятелства касателно . . . са довели до закъснение и на процесния . . .
Настоящият съдебен състав намира, че между страните са безспорни обстоятелствата,
че ищецът е имал валидно сключен договор за въздушен превоз с ответника и че процесният
. . .е изпълнен с над 3 часа закъснение. Предвид релевираните от ответника възражения
спорът пред съда се концентрира върху въпроса дали в процесния случай е налице
извънредно обстоятелство – лоши метеорологични условия на летище . – гръмотевична
буря, които да са в причинна връзка със закъснението на процесния ., т.е наложени от Е.
ограничения, които да обосноват правото на ответното дружество да откаже заплащането на
обезщетение, както и дали ищецът се е явил своевременно на летището за .а.
Съгласно чл. 5, § 3 от Регламент /ЕО/./2004г. опериращ въздушен превозвач не е
длъжен да изплаща обезщетение по чл. 7, ако може да докаже, че отмяната, в настоящата
хипотеза – закъснението с над 3 часа, е причинена от извънредни обстоятелства, които не са
могли да бъдат избегнати, дори да са били взети всички необходими мерки, т.е. от
обстоятелства, които се намират извън ефективния контрол на въздушния превозвач. С
вземането на всички необходими мерки се цели да се избегне настъпването на извънредни
обстоятелства, а не да се вземат мерки с цел закъснението да остане в рамките на времевия
диапазон от три часа, посочен в чл. 5, § 1, б. „в“ от Регламента. Нормата на чл. 5, § 3 от
Регламент /ЕО/ ./2004г., доколкото дерогира принципа, че пътниците имат право на
обезщетение, следва да се тълкува стриктно. В действителност съгласно константната
съдебна практика изброените в съображения 14 и 15 от Регламента случаи не са
изчерпателно изброени, но в тежест на въздушния превозвач е да установи наличието на
такива „извънредни обстоятелства“, които да са станали причина за закъснението на
процесния ., като доказването следва да е пълно и главно, доколкото се касае до
правоизключващо отговорността обстоятелство.
В конкретния случай ответникът се позовава на нормата на чл. 5, § 3 от Регламента,
при въведени твърдения, че .ът е закъснял поради наличието на лоши метеорологични
условия на летище . /съгласно посоченото в отговора на исковата молба/ - гръмотевична
буря, във връзка с което са наложени слотове. Понятието „слот“ е дефинирано в Регламент
(ЕО) 793/2004 на Е. и на Съвета за общите правила за разпределяне на слотове в летищата на
общността разрешението, дадено от координатора за използване на пълния обем от
необходимата инфраструктура на летището за извършването на въздушна транспортна
услуга в координирано летище на определена дата и в определено време с цел кацане или
излитане, предоставени от координатора съгласно регламента, както и на обстоятелството,
че на територията на Е. управлението на въздушния трафик се осъществява от
организацията Е., настоящият съдебен състав приема, че случай, при който опериращ
въздушен превозвач е длъжен да забави или отмени . при пренатоварено летище поради
лоши метеорологични условия, не може по своето естество или произход да представлява
събитие, което е присъщо на нормалното упражняване на дейността на съответния въздушен
5
превозвач, а отделно от това е и извън неговия контрол, тъй като е възникнало следствие на
фактори от природно естество и на действия на трети лица /които се намесват в дейността
на въздушния превозвач и в летищната дейност/.
В Решение на СЕС по дело ./10 е прието, че след като е длъжен да вземе всички
необходими мерки за предотвратяване на последиците от извънредни обстоятелства, при
планирането на .а въздушният превозвач трябва в разумна степен да съобрази риска от
закъснение поради евентуалното настъпване на такива обстоятелства. Следователно той
трябва да предвиди известен запас от време, който да му позволи при възможност да
осъществи целия . след отпадане на извънредните обстоятелства /не следва да се изисква
запас от време с такава продължителност, че превозвачът да е принуден за направи
непоносими жертви с оглед капацитета на предприятието му към дадения момент/.
При съобразяване на всичко изложено в настоящия случай съдът намира,че по делото
не е установено по безспорен начин, че са били налагани ограничения от Е. както по
отношение на . .., така и на . . . доколкото по делото е представен единствено имейл с
подател представител на ответното дружество /видно от края на имейла, носещ логото
именно на „.“ АД/, в който като текст са поместени кодове и означения за съобщения с .
номер. Не е налице отделен документ, от който да може да се направи извод, че
възпроизведените в имейла съобщения с кодове са с подател именно Е. или кога са били
изпращани тези съобщения. Следователно така представения имейл съдържащ поредица от
съобщение с кодове представлява изходящ от ответника документ, в който са обективирани
изгодни за него факти, поради което не се ползва и с обвързваща съда доказателствена сила.
Същевременно информация, обективирана в този имейл не се подкрепя от останалите
събрани по делото доказателства.
Въпреки това дори и да се приеме, че изпратения от представител на ответника имейл
до юрк. Несторов /процесуалния представител на ответника/ съдържа в себе си коректно
препратена информация за наложени слотове именно от Е., то отново не е налице основание
да се приеме за доказано от страна на ответното дружество, че са били налице извънредни
обстоятелства, които да са годни да го освободят от отговорност за заплащане на
обезщетение. Аргументите на съда във връзка с това са следните:
Съгласно направените от ответника изрини възражения причина за закъснението на .а
е обстоятелството, че е имало гръмотевична буря на летище ., която е довела до закъснение
на . . . с направление С.-., а именно с въздухоплавателното средство, с което е изпълняван .а
. . - самолет с регистрационен номер . - е следвало да бъде изпълнен и процесният . . . като
това е наложило и процесният . да бъде изпълнен с друг самолет с регистрационен номер ..
Тези твърдения на ответника не се установяват от доказателствата по делото дори и да се
приеме, че представената в имейла от 03.07.2024г информация в действителност
възпроизвежда изпратени съобщения за налагане на слотове от Е.. От тези съобщения се
вижда, че са налагани слотове, с които са променяни часовете на излитане на . . ., като
първото съобщение е изпратено в 13.05 . и е променен часът на излитане от 15.05 . по
разписание на 16.27 .. След това са изпратени няколко още съобщения за налагане на
6
слотове, като със съобщение от 13.31 . е наложен слот и часът на излитане отново е
променен от 15.05 . на 17.20 .. Същевременно до 17.20 . не са изпращане нови съобщения за
налагане на слотове, като последващо съобщение е изпратено едва в 17.37 ., към който час . .
. с оглед предходния наложен слот е следвало да е излетял. От изпратеното в 17.37 .
съобщение в допълнение е видно, че е сменен и часа на излитане на . . . по разписание – от
15.05 . в 18.00 ., като подобна промяна не е правена в изпратените преди това съобщение за
налагане на слотове, в които винаги като планиран час на излитане е посочен именно 15.05 .
и именно това е планираният час на излитане на . . . съгласно приетото по делото .но
задание /л.58 от делото/. Ето защо при извършване на съвкупна преценка на събраните по
делото доказателства съдът приема, че не са ангажирани доказателства от ответника, че тази
промяна в часа на излитане на . . ., а именно с час на излитане по променено разписание в
18.00 ., е била наложена поради наличие на ограничения определени от Е. или от други
външни обстоятелства, които не са могли да бъдат предвидими и преодолими от ответника.
Следователно още преди да бъдат наложени ограничения от Е. със съобщение от 17.37 ., при
определен слот за излитане в 17.20 ., без наличието на каквито и да е било външни фактори,
още повече с извънреден характер, ответникът е предвидил закъснение в излитането на . . .,
като дори е променил часа на излитане по разписание в 18.00 ..
Въпреки изложеното по-горе съдът следва да посочи, че дори и да се приеме, че са
били налице извънредни обстоятелства, които са довели до закъснение на . . ., то същият е
пристигнал на летище . съгласно представеното .но задание в 00.05 .. Следователно дори и
процесният . . .да е следвало да бъде изпълнен със същия самолет като . . ., то в 00.05 .
въздухоплавателното средство е било на летище ., но въпреки това . . .е излетял в 03.43 ., т.е
повече от три часа след кацането на . . .. От друга страна не са ангажирани доказателства от
страна на ответника, че е съществувало извънредно обстоятелство, което да е попречило
въздухоплавателното средство изпълнявало . . . да излети в продължение на повече от 3 часа
от летище ., като съдът изрично е дал указания в тази насока на ответника с доклада по
делото. Наличието именно на гръмотевична буря на летището в . в часовия промеждутък от
00.05 . до 03.43 . не се установява при условията на пълно и главно доказване от ответника.
Извършването на отбелязване на код 71 в справката от системата . за процесния . установява
единствено, че е имало „метеорологични условия по база на заминаване“, но в какъв часови
диапазон е било това и в какво конкретно са се изразявали тези метеорологични условия, не
е установено от ответника.
От друга страна съгласно представените данни за метеорологичните условия, също
приложени към имейл от 03.07.2024г, в действителност е имало гръмотевични бури, но на
летище С., а не на летище ., като тези гръмотевични бури и дъждове са били в часовия
диапазон от 15.00 . до 19.00 . на 27.06.2024г. След това съгласно приложената информация
към 19.30 . времето е било стабилно. Следователно не може да се приеме, за доказано от
страна на ответника, че е установил твърденията си, че причина за закъснение на . . . и от
там на . . .е гръмотевична буря на летището в ., като в тази насока съдът изрично е указал на
ответника, че не сочи доказателства.
7
Неоснователно се явява възражението на ответника, че същият е взел всички
необходими мерки за да предотврати закъснението, като дори е осигурил друг самолет, с
който да бъде изпълнен . . . В отговора на исковата молба ответникът твърди, че . . . е бил в
рамките на последната ротация на въздухоплавателно средство с регистрационне номер . и
този самолет е пристигнал късно в ., съответно поради влошени атмосферни условия е бил
затворен перона и поради това се е наложило процесния . . .да бъде изпълнен с друг самолет
с регистрационен номер .. Видно обаче от представените доказателства по делото - .но
разписание /л.58 от делото/ . . . и . . . са изпълнени с самолет с регистрационен номер ., т.е
ответникът въпреки твърденията си, не е осигурил друг самолет за . . . а е използвал
самолетът изпълнил . . ..
В решение на съда на ЕС по дело ., ., е прието, че с понятието „извънредни
обстоятелства“ по смисъла на чл. 5, параграф 3 от Регламент № ./2004 се обозначават
събитията, които поради своето естество или произход не са присъщи на нормалното
упражняване на дейността на съответния въздушен превозвач и се намират извън
ефективния му контрол, като тези две условия са кумулативни и спазването им трябва да
бъде предмет на преценка във всеки отделен случай.
От друга страна в решение на Съда на ЕС по дело № ./15, М. Р. и . срещу . S. a.s. е
посочено, че тъй като не всички извънредни обстоятелства освобождават от отговорност,
този, който иска да се позове на тях, трябва да установи, че във всеки случай те не биха
могли да бъдат избегнати чрез съобразени със ситуацията мерки, т.е. чрез мерки, които в
момента на настъпването на тези извънредни обстоятелства отговарят по-специално на
технически и икономически условия, поносими за съответния въздушен превозвач; в този
смисъл той трябва да установи, че дори като използва всички човешки или материални
ресурси и финансови средства, с които разполага, явно не би могъл - освен с цената на
непоносими жертви с оглед на капацитета на предприятието си към дадения момент - да
избегне това извънредните обстоятелства, с които се сблъсква, да доведат до отмяната на .а
или до закъснение при пристигането му от три или повече часа. Доказателства за наличие на
такива не са ангажирани.
Поради това съдът приема, че не следва да се приложи изключението по чл. 5, § 3 от
Регламент /ЕО/ ./2004г.
Вторият спорен по делото въпрос е дали ищецът се е явил навреме на летището. Във
връзка с това съдът приема следното:
Регламент /ЕО/ ./2004г. очертава фактическия състав на правото на парично
обезщетение, като въвежда две предпоставки за възникването му в полза на пътника -
същият да има потвърдена резервация за ., който се е осъществил с над три часа закъснение,
както и пътникът да се е явил на гишето за резервация не по-късно от 45 минути преди
обявения час на излитане - чл. 3, т. 2, б. „а“ от регламента. Смисълът на посочената
разпоредба е правото на обезщетение да възниква единствено в полза на пътниците, които са
изпълнили своите задължения по договора с въздушния превозвач и са се явили навреме за
изпълнение на уговорения ., така че, от една страна, същите не са допринесли за
8
последвалото закъснение със собственото си поведение, а от друга страна, явявайки се
навреме на летището те несъмнено са претърпели вредата от загуба на време от минимум
три часа предвид последвалото закъснение на .а. В противен случай, при закъснение на
пътника да се яви на гишето за регистрация, неговата вреда от неудобството, което му е
причинено поради необходимостта да чака изпълнението на .а, би била по-малка, тъй като
същият не е прекарал времето на закъснение на летището, в готовност да пътува съобразно
предварително уговорения между страните час на излитане. Следователно, с
регламентираното изискване за явяване на пътника за изпълнение на .а не по-късно от 45
минути преди обявения час на излитане се създава сигурност, че това лице е претърпяло
вреда от загуба на време в минималния според регламента размер от три часа, която
единствено подлежи на обезщетяване. Ето защо, за да възникне претендираното от ищеца
право на обезщетение, същата следва да докаже, че е изпълнил описаното нормативно
изискване. За целта ищецът разполага с всички предвидени в процесуалния закон
доказателствени средства, като би могъл да представи писмени доказателства, да изиска
информация от трети неучастващи лица по реда на чл. 192 от ГПК (от летището, на което е
осъществена регистрацията преди .а, от гранична полиция относно часа на преминаване на
конкретния пътник през граничен контрол преди .а и др.), както и да релевира гласни
доказателства в подкрепа на твърденията си.
В настоящия случай за установяване на своевременното си явяване на летището
ищецът е представил бордна карта /л.7 от делото/, предоставена му именно на летището в .
от представители на ответника на гише, а не само бордната карта, получена след онлайн
чекирането. Следва да се отчете, че съществува разлика между понятието самолетен билет и
бордна карта. Съгласно дадените в общите условия за превоз на пътници на авиокомпания „.
ЕАД (Общите условия са достъпни на https://www.air.bg/bg/pomosht-za-klienta/obshti-uslovija-
za-prevoz/) дефиниция на понятието „пътник“ – това е всяко лице, превозвано или такова,
което предстои да бъде превозвано във въздухоплавателно средство по силата на билет.
Следователно именно билетът дава право на дадено лице да бъде превозено от превозвача,
т.е да бъде пътник във въздухоплавателно средство. Същевременно наличието на бордна
карта се свързва не само с притежаването на качеството пътник от едно лице, но и с това, че
се е регистрирал в срок, определен от въздушния превозвач, доколкото съгласно същите
общи условия, краен срок за регистрация е срок, определен от въздушния превозвач или от
друг въздушен превозвач, до изтичането на който пътникът трябва да е приключил
регистрацията си и да е получил бордната си карта. Предвид това е възможно едно лице
да притежава билет, т.е да е пътник по смисъла на дадената в общите условия на ответника
дефиниция, но да не се е регистрирало в определения за това срок и да не е получил бордна
карта, съответно да не се е качило в самолета. Именно за наличието на бордна карта може да
се приеме за доказателство, че пътникът се е явил на време на гишето за проверка и се е
регистрирал. В подобен смисъл решение № 4./27.06.2018г. по в.гр.д.№ .г. на СГС, IV Б
въззивен състав.
С оглед всичко изложено съдът намира, че от ищеца при условията на пълно и главно
9
доказване е установено наличието на всички предпоставки за уважаване на исковата му
претенция, като от ответника не е доказано наличието на изключващи отговорността му
обстоятелства. Ето защо предявените искът следва да бъде уважен изцяло.
По разноските:
Съобразно дадените в т. 12 на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014г. по тълк.д.№
4/2013г. на ОСГТК на ВКС, настоящият състав следва да се произнесе и по разпределението
на отговорността за разноските както в исковото производство, така и в заповедното
производство. С оглед изхода на спора в полза на Д. М. следва да бъдат присъдени разноски
за заповедното производство в размер на 425 лева.
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът има право на
сторените в исковото произовдство разноски. По делото съобразно разясненията, дадени в т.
1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. по тълкувателно дело №6/2012г. на ВКС,
ОСГТК, са представени доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на
400 лева, доколкото по делото е представен договор за правна защита и съдействие с
направено отбелязване, че сумата от 400 лева е заплатена в брой. Съдът намира за
неоснователно възражението на ответника за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, доколкото осъществените от процесуалния представител на ищеца
действия са както за изготвяне и подаване на исковата молба, така и за явяване в две
съдебни заседания. Представени са доказателства и за заплатена държавна такса в размер на
25 лева. Предвид това в полза на ищеца следва да се присъди сумата от 425 лева.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от Д.
Н. М., ЕГН **********, с адрес в гр.С., ул. „.“ ., срещу „.“ АД, ЕИК ., със седалище и адрес
на управление в гр.С., А. С., бул. „.“ ., че „.“ АД, ЕИК . дължи на Д. Н. М., ЕГН **********,
сумата от 400 евро, представляваща обезщетение за закъснение с повече от 9 часа на .
предвиден за 27.06.2024г с направление от летище . до летище С., резервация № ., билет .,
ведно със законна лихва за период от 30.09.2024 г. до изплащане на вземането, за която сума
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ .г по
описа на СРС, 153 състав.
ОСЪЖДА „.“ АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр.С., А. С., бул. „.“ .,
да заплати на Д. Н. М., ЕГН **********, с адрес в гр.С., ул. „.“ ., на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, сума в размер на 425 лева – разноски, сторени в исковото производство пред
Софийски районен съд, и сума в размер на 425 лева – разноски в заповедното производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис от същото на страните.
10
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11