СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р
Е Ш Е Н И Е
13.02.18г.
Софийски
градски съд І-12 състав с:
Председател:
Георги Иванов
Разгледа
в съдебно заседание на 18.01.18г. /с участието на секретаря М. Димитрова/
гражданско дело № 14268/15г. и
констатира следното:
Предявен
е иск от Е. Л. против СО с правно основание чл. 49 от ЗЗД за сумата
40 000 лева /обезщетение за неимуществени вреди/ и чл. 86 от ЗЗД за
присъждане на законна лихва върху посочената сума, считано от 09.01.15г.
Съображенията
на страните са изложени по делото.
Представените
по делото доказателства удостоверяват, че:
На
09.01.15г. ищцата е претърпяла физически увреждания /травми/ при падане на
улица в София. „м.“ на инцидента е установен /конкретно/ от показанията на
разпитаната по делото свидетелка /тези показания не са опровергани в процеса от
други доказателства/. Свидетелката удостоверява, че мястото на злополуката не е
било почистено от сняг /лед/, че в зоната на инцидента не са били изградени
тротоари, че през процесната пътна отсечка ежедневно се е придвижвал голям
поток от минувачи. Свидетелските показания кореспондират със /се подкрепят от/
съдържанието на писмото на НИМХ от 14.03.17г. и от показанията на приетата по
делото техническа експертиза /извършила оглед на мястото на инцидента, като към
заключението е приложен и снимков материал/.
Главният
иск е частично основателен – до размера на сумата от 5 000 лева:
Изложените
по-горе обстоятелства /преценени в съвкупност и в контекста на правилото по чл.
45, ал. 2 от ЗЗД, което не бе опровергано от ответника в процеса/ дава
основание да се направи извод, че процесният инцидент се явява следствие от
бездействието /по смисъла на чл. 49 от ЗЗД/ на общината да поддържа пътната
настилка в състояние – годно за преминаване на пешеходци /именно в тежест на
ответника е възложено нормативно това задължение/. Този извод се налага в
контекста /преди всичко/ на фактите, че: инцидентът е настъпил на място, където
не са били изградени тротоари /т.е. на място, където пешеходците са имали
единствената възможност да се движат по пътното платно/, особено като се има
предвид и /в каквато насока са свидетелските показания/, че процесната пътна
отсечка е била използвана ежедневно за преминаване от голям брой пешеходци. От
друга страна – възражението на ответника /обосновано с разпоредбите на чл. 7,
ал. 1 във връзка с чл. 6 от Наредбата на СОС/ не беше подкрепено в процеса с
никакви доказателства /доказателствената тежест в тази връзка е за общината –
съобразно правилото на чл. 154 от ГПК/. В същата връзка – фактът /който е
удостоверен по делото със свидетелски показания и техническа експертиза/, че на
мястото на инцидента не са били изградени тротоари – сам по себе си изключва
приложението на правилото по чл. 7, ал. 1 от Наредбата.
Досежно
размера на претенцията:
Председателят
на настоящия съдебен състав намира, че във всички случаи, когато е налице
физическо увреждане на дадено лице наличието на неимуществени вреди следва да
се презумира, т.е. обезщетение принципно се следва във всички случаи на
причинено телесно увреждане. От друга страна - по делото е приета и медицинска
експертиза, която очертава конкретното измерение на процесните неимуществени
вреди /преценени в контекста на - здравословното състояние на пострадалата към
момента на инцидента и след това, в контекста на – вида и естеството на
претърпените от ищцата физически увреждания, травми/.
Процесното
обезщетение се определя в контекста на правилото по чл. 52 от ЗЗД като
председателят на състава от една страна – съобразява горните принципни
съображения, а от друга страна отчита и конкретните събрани по делото
доказателства досежно претърпените неимуществени вреди /медицинска експертиза/.
Председателят на състава съобразява и факта /който също следва да се презумира
в хипотези като процесната/, че в момента на инцидента ищцата е претърпяла и
психически стрес. Съдът отчита също и възрастта на пострадалата и преди всичко обстоятелството
/което именно в случая обосновава редуциране на процесното обезщетение в
хипотезата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД/, че: конкретната метеорологична обстановка
е предполагала /налагала/ – и самата ищца да съобрази своето поведение
/придвижване/ на мястото на инцидента.
Основателен
е и акцесорният иск:
На
ищцата следва да бъде присъдена и законната лихва върху горната главница за
периода след 09.01.15г. /датата на произшествието/ доколкото във всяка хипотеза
на деликт - лихва се дължи при условията на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД.
Искане
за присъждане на съдебни разноски от ответника – не е заявено.
Съдът,
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
С.О.да
плати на Е.С.Л. ЕГН ********** сумата 5 000 лева /обезщетение за неимуществени
вреди/ - на основание чл. 49 от ЗЗД; законната лихва върху тази сума от 09.01.15г.
до цялостното й изплащане и 51 лева – съдебни разноски /съразмерно на уважените
искове/.
ОТХВЪРЛЯ
главният иск за сумата над 5 000 лева.
ОСЪЖДА
С.О.да
плати на адвокат Н. 580 лева - адвокатски хонорар на основание чл. 38 от ЗА.
ОСЪЖДА
С.О.да
плати на СГС – 200 лева държавна такса на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред САС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Председател: