Р Е Ш Е Н И Е
№ 260007 21.08.2020г. гр.Несебър
В ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на двадесет и втори май две хиляди и двадесета година
в публично заседание в състав:
Председател: Мария
Берберова-Георгиева
секретар: Радостина Менчева
като разгледа докладваното от съдия Берберова-Георгиева гражданско
дело №12/2020г. по описа на съда и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
повод исковата молба от „Т.Б.” ЕАД с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление:*** 4, Бизнес Парк София, сграда 6, подадена
чрез процесуалния им представител – адв.З.Ц. ***, със съдебен адрес:***,
ул.”Александър Жендов” № 6, ет.5 против
Р.И.Н. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, с правно основание
чл.422 от ГПК. В исковата молба се твърди, че ищцовото дружество е завело
ч.гр.д. № 461/2016г. по описа на РС-Горна Оряховица, по което е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение, връчена на длъжника при условията
на чл.47, ал.5 от ГПК. Предвид на това и съгласно разпоредбата на чл.415, ал.1,
т.2 от ГПК, ищецът е предявил иск, с който моли съда да се приеме за установено
по отношение на ответника Н., че същата им дължи сумата общо в размер на 1950,51 лева с ДДС (хиляда деветстотин
и петдесет лева и петдесет и една стотинки), представляваща общ сбор на
дължимите суми съгласно фактура №********** от 05.11.2016г. за сумата общо от
88,05 лева с ДДС, фактура № ********** от 05.12.2016г. за сумата общо от 90,89
лева с ДДС, фактура № ********** от 05.01.2017г. за сумата общо от 0,43 лева с
ДДС и фактура № ********** от 05.02.2017г. за сумата общо от 1438,79 лева –
неустойки за предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги и сумата
общо от 332,44 лева с ДДС – остатък от лизингови вноски, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното
изплащане на вземането. Сочи се, че изискуемостта на вземанията на „Т.Б.” ЕАД
по всяка от фактурите е настъпила петнадесет дни след издаването й. Твърди се,
че след издаване на първата от гореизброените фактури, длъжникът не е извършвал
плащания, като към настоящия момент задълженията не са погасени. Представят
писмени доказателства. Правят искане за прилагане на ЧГД № 461/2019г. по описа
на РС-Горна Оряховица към настоящото дело. Претендират заплащане на направените
разноски в настоящото и в заповедното производство.
В срока по чл.131 ГПК ответницата Н. е
депозирала писмен отговор на исковата молба, подаден чрез процесуалния й
представител – адв.Б.М. ***, с който изразява становище за допустимост, но
неоснователност на предявените искове. Оспорва всички начислени суми в процесните
фактури, както по основание, така и по размер. По отношение на претендираните
суми, начислени за мобилни услуги твърдят, че не са налице каквито и да било
доказателства за реално потребление на услугите. Сочат, че представените
фактури не доказват доставяне, респ. получаване на мобилните услуги, чиято
стойност се претендира от ищеца. Сочат, че фактурите не са подписани от
ответната страна и не се ползват с обвързваща доказателствена сила. Оспорват твърдението,
че Договорите за мобилни услуги са прекратени, тъй като ответницата не била
надлежно уведомена за това. Оспорват претендираната от ищеца неустойка за
предсрочно прекратяване на договорите, тъй като същите не били прекратени.
Независимо от това заявяват, че предвидената в договорите клауза за неустойка е
нищожна на основание чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД, като противоречаща на добрите
нрави, тъй като излизала извън присъщата й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функция. Наред с това сочат, че неустойката и по двата договора
следва да бъде квалифицирана и като неравноправна клауза с оглед наличието на
предпоставките, визирани в чл.143, т.5 от ЗЗП. Предвид горното, молят съда да
отхвърли предявените искове, като неоснователни и недоказани. Претендират
присъждане на заплатените по делото разноски. Не сочат доказателства.
В съдебно заседание за ищовото
дружество представител не се явява. Депозират молба-становище с вх.№ 1496/17.02.2020г., подадена чрез
процесуалния им представител, с която молят делото да бъде разгледано в тяхно отсъствие. Заявяват, че поддържат исковата
молба, ведно с приложените писмени доказателства.
Нямат възражения по проекто-доклада. Предвид заявеното оспорване на дължимостта
на претендираните от ищеца суми от страна на ответника, молят съда да допусне
изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която да отговори
на поставените от ищеца в молбата-становище въпроси. В случай на оспорване, че
през процесния период са съществували валидни облигационни отношения, ищецът
моли да бъде допусната и съдебно-техническа експертиза за установяване на
обстоятелството, че през процесния период операторът е осигурил достъп на
ответницата до своята съобщителна наземна мрежа чрез процесните мобилни номера.
Представят и молят да бъде прието като
доказателство по делото - последна покана за доброволно плащане от
06.01.2017г., изпратена до ответницата Н.. Изразяват становище по същество на спора като
уточняват, че сумата в общ размер от 332,44 лв. не съставлява неустойка за предсрочно
прекратяване на договора, а незаплатен остатък за получените и невърнати от
ответника устройства. Претендират съдебни разноски, съгласно изготвения списък
по чл.80 ГПК, неразделна част от молбата-становище.
Процесуалният представител на
ответницата Н. оспорва исковата молба и поддържа подадения писмен отговор на
същата. В изпълнение указанията на съда, дадени с Определение от 09.01.2020г.,
постановено по настоящото дело, депозира молба с вх.№1506 от 17.02.2020г., с която
конкретизират становището си за наличие на неравноправни клаузи в договорите за
мобилни услуги, а именно - всички клаузи, уговарящи неустойки, както по
договорите за мобилни услуги, така и по договорите за лизинг, като сочат и
конкретните клаузи. Относно
искането за допускане на съдебно-техническа експертиза заявява, че не оспорват
съществуването на валидни облигационни отношения между страните по делото, както и на представените договори,
поради което считам за неоснователно искането за допускане на експертиза. Заявява, че оспорват единствено дължимостта на претендираните суми,
включващо неустойки, лизингови вноски, главници по фактури, както и лихви.
Предоставя на съда по искането за назначаване на съдебно- счетоводна
експертиза. По отношение поканата за доброволно плащане, счита същата за
неотносима към спора, тъй като няма никакви доказателства да е достигнала и да
е връчена на ответницата.
Съдът
намира, че депозираната искова молба е процесуално допустима – подадена е от
лице с правен интерес, пред надлежния орган и съдържа изискуемите по закон
реквизити.
Несебърският районен съд, като взе предвид исканията
на страните, събрания по делото доказателствен материал и като съобрази закона,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са искове с правно основание по чл.415, ал.1, т.3 ГПК вр. чл.79 ЗЗД, чл.92 ЗЗД и чл.345,
ал.1 ТЗ вр. чл.232, ал.2 ЗЗД вр. чл.79, ал. 1 ЗЗД.
По делото не се спори, че между
страните са сключени следните договори за предоставяне на услуги:
1. Договор за мобилни услуги № ********* и Заявление за
пренасяне на номер/а в мрежата на Теленор от 31.03.2015г. Съгласно договора за мобилни услуги, на клиента е предоставен мобилен телефонен номер
**********. Съгласно Заявлението, клиента е изявил желание мобилния номер
да бъде пренесен в мрежата на Теленор /л.11-18 вкл./;
2. Допълнително споразумение № ********* към Договор за мобилни/фиксирани услуги и Договор за лизинг
от 21.08.2015г. С
допълнителното споразумение за мобилен номер ********** влиза в сила нов
абонаментен план, а на клиента е предоставен мобилен телефонен апарат LG L
Fino Grey. Предоставянето на устройството е уредено от страните в отделен
договор за лизинг, съгласно който общата цена на лизинговата вещ е на стойност 119,07 лева с
ДДС. За ползването й, на основание чл.3, ал.1 от Договора
за лизинг, лизингополучателят се задължава да извърши една първоначална
лизингова вноска в размер на 25 лева с
ДДС, платима към датата на сключването на договора, както и двадесет и три
месечни лизингови вноски в размер на 4,09 лева с
ДДС всяка, като е предвидено те да се фактурират заедно с месечните сметки за
ползваните през отчетните периоди мобилни услуги чрез номера /л.19-23 вкл./;
3. Договор за мобилни услуги № ********* от 23.05.2016г.,
съгласно който на
клиента са предоставени мобилен телефонен номер *** и таблет ALCATEL
PIXI3 7 Black/л.24-27 вкл./;
4. Договор за мобилни услуги № ********* и Договор за
лизинг от 15.08.2016г. Съгласно договора за мобилни услуги на
клиента са предоставени мобилен телефонен номер ********** и мобилно
устройство SAMSUNG Galaxy J5 Dual Gold. Предоставянето на устройството е
уредено от страните в отделен договор за лизинг, съгласно който общата цена на
лизинговата вещ е 367,77 лева с ДДС. За ползването
й, на основание чл.3, ал.1 от договора за лизинг, лизингополучателят се
задължава да извърши двадесет и три месечни лизингови вноски в размер на 15,99 лева с ДДС всяка, като е
предвидено те да се фактурират заедно с месечните сметки за ползваните през
отчетните периоди мобилни услуги чрез номера /л.28-32 вкл./.
Твърди се, че ответника Н. не е изпълнила свои парични задължения,
начислени й в четири броя фактури, издадени в периода от месец ноември 2016г.
до месец февруари 2017г. Сочи се, че във всяка фактура били начислени вземания
на мобилния оператор, произтичащи от различни договори, сключени между него и
клиента /.33-39 вкл./.
Поради изпадане в забава на
потребителя за заплащане на дължимите по издадените фактури суми, ищцовото
дружество прекратило предсрочно сключените между страните договори за мобилни
услуги по вина на ответника Н. и начислило на последната неустойка за
предсрочното прекратяване на договорите в общ размер от 1438,79 лева, както и
предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски за предоставените мобилни
устройства SAMSUNG Galaxy J5 Dual Gold и LG L Fino Grey в общ размер на 332,44 лева
с ДДС, за които суми била издадена фактура № **********/05.02.2017г. Сочи се, че размерът и основанието за
възникване на задължението за неустойка за номер ********** били са уредени в раздел ІV, т.4 от Допълнително
споразумение № ********* към договор за мобилни/фиксирани услуги от
21.08.2015г. /л.19-20 вкл./. Размерът и основанието за възникване на
задължението за неустойка за номер *** и номер ********** били са уредени в т.11 от
Договора за мобилни услуги № ********* от 23.05.2016г., съответно в т.11 от Договора за
мобилни услуги № ********* от 15.08.2016г.
Сочи се, че за мобилно устройство LG L Fino Grey предсрочно
изискуемият остатък от лизингови вноски бил в общ размер 28,63 лева с ДДС,
равняващ се на седем неначислени лизингови вноски. За мобилно устройство SAMSUNG Galaxy J5 Dual Gold предсрочно изискуемият
остатък от лизинговите вноски бил в общ размер на 303,81 лева с ДДС, равняващ
се на деветнадесет неначислени лизингови вноски. Обявяването на предсрочната
изискуемост на неначислените лизингови вноски е уредено в чл.12 от Общите
условия на оператора за договорите за лизинг, като предпоставка за
упражняването на това право е неизпълнението на паричните задължения на
лизингополучателя, в това число по свързаните договори за мобилни услуги.
Неизпълнението на задълженията от
страна на ответника Н. мотивирало ищцовото дружество да подаде заявление за
издаване на Заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК за претендираните от
тях суми, въз основа на което било образувано ч.гр.д.№ 461/2019г. по описа на
РС-Горна Оряховица. Предвид обстоятелството, че съобщението за издадената срещу
ответника Заповед за изпълнение била връчена при условията на чл.47, ал.5 вр.
ал.1 от ГПК, на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК било разпоредено на
заявителя, че може да предяви установителен иск относно вземането си в
едномесечен срок от уведомяването им, като довнесе дължимата държавна такса за
това. В указания срок, ищецът е предявил настоящата искова молба с искане съдът
да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответника
Н., че съществува вземането им по издадената Заповед № 590 от 11.02.2020г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, за сумата в размер на 1950,51 лева (хиляда деветстотин и
петдесет лева и петдесет и една стотинки), представляваща общ сбор на дължимите
суми, съгласно фактура № ********** от 05.11.2016г., фактура № ********** от 05.12.2016г.,
фактура № ********** от 05.01.2017г. и фактура № ********** от 05.02.2017г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 08.03.2019г. до окончателното изплащане на вземането. Претендират
присъждане на заплатените по настоящото и по заповедното производство
съдебно-деловодни разноски.
За да се произнесе, настоящият
съдебен състав съобрази:
Предявеният иск по чл.422 от ГПК е установителен, тъй като срещу ответницата н. вече има издадена издадената Заповед № 590 от 11.02.2020г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 461/2019г. по описа на РС-Горна Оряховица.
По делото не се оспорва, че между страните са възникнали валидни
облигационни правоотношения. Оспорва се единствено дължимостта на претендираните суми, включващо
неустойки, лизингови вноски, главници по фактури, както и лихви. С оглед на това с протоколно
определение от 18.02.2020г., съдът допусна изготвянето на съдебно-счетоводна
експертиза, вещото лице по която да отговори на поставените от ищеца въпроси.
Видно от изготвеното и приобщено, като доказателство по делото заключение по
допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, поддържано изцяло от вещото лице в
съдебно заседание, общата стойност на неплатените от ответника Н. фактури,
издадени от ищцовото дружество, възлиза в размер на 1950,51 лева. Според вещото
лице, процесните фактури са осчетоводени в счетоводството на ищеца по дебитна
сметка 411 „Вземания от клиенти”, изключая фактура № ********** от 05.02.2017г.,
тъй като същата се отнася за начислени неустойки и лизинг и по нея не се
начислява ДДС. Вещото лице е констатирало потребени от ответника Н. услуги през
отчетния период от 05.10.2016г. до 04.01.2017г., начислени в процесните фактури
за всеки един от трите мобилни номера. Според вещото лице, начислената на
ответника Н. неустойка се изчислява по следната формула: месечната такса без
ДДС се разделя на 30 дни, за да се изчисли таксата за един ден и получената
сума се умножава по броя на календарните дни, оставащи до изтичане на договора
за мобилни услуги. С оглед на това, вещото лице е изчислило, че дължимата от
ответника неустойка за предсрочно прекратяване на процесните договори относно
трите мобилни номера в общ размер на
1439,59 лева. Съгласно договора за лизинг, сключен на 15.08.2016г., вещото лице
е изчислило, че оставащите вноски до изплащане на пълната цена на мобилното
устройство SAMSUNG Galaxy J5 Dual Gold са 19 на брой, на обща стойност 303,18
лева. Относно предоставеното на ответника Н. мобилно устройство LG L Fino Grey
по Договор за лизинг от 21.08.2015г., спред вещото лице оставащите вноски до
изплащане на пълната цена на устройството са 7 на брой, на обща стойност 28,63
лева.
Съдът, като взе предвид представените и приети по делото писмени
доказателства, както и изготвената и неоспорена от страните съдебно-счетоводна
експертиза, намира за основателни ищцовите претенции, поради което същите
следва да бъдат изцяло уважени в претендираните размери.
Съдът намира за неоснователни направените от ответната страна възражения за наличие на неравноправни клаузи в
договорите за мобилни услуги, а именно - всички клаузи, уговарящи неустойки,
както по договорите за мобилни услуги, така и по договорите за лизинг. Съображенията за това са
следните:
Съгласно разпоредбата на чл.143, ал.2, т.5 от ЗЗП: „ Неравноправна е
клаузата, която …… задължава потребителя при неизпълнение на неговите
задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка”.
Цитираният законов текст е насочен към избягване на възлагането на несъразмерни
тежести върху икономически по-слабата страна, по-точно върху потребителя, от
страна на търговеца, който има възможност да се възползва от
по-неблагоприятното положение на потребителя. Законът не съдържа дефиниция за
„необосновано високо обезщетение”, както и останалата съществуваща нормативна
база не обяснява кое обезщетение е необосновано високо. Заключение за
несъразмерност на дължимото обезщетение, договорено като неустойка, със
загубите на търговеца, следва да бъде изведено по правилата на житейската
логика. Съгласно т.11 от Договор за мобилни услуги № ********* от 23.05.2016г., отнасящ
се за номер *** и т.11 от Договор за мобилни услуги № ********* от 15.08.2016г.,
отнасящ се за номер **********,
в случай на предсрочно прекратяване
на срочен договор за мобилни услуги по вина на потребителя, последният дължи
неустойка в размер на сумата от стандартните за абонаментния план месечни такси
от прекратяването на съответния договор до края на първоначално предвидения
срок на действието му. Същото е съдържанието и на клаузата в раздел ІV, т.4 от Допълнително
споразумение № ********* към договор за мобилни/фиксирани услуги от
21.08.2015г. за номер **********. Крайният
срок на договорите е, както следва: за номер ********** – 21.08.2015г., за номер *** – 23.05.2018г. и за номер ********** – 15.08.2018г. Не се спори също така, че за посочените
месечни отчети, ответникът Н. не е изпълнила задължението си да заплати на
ищеца дължимите месечни абонаменти, съобразно използваните от нея услуги, в общ
размер на 466,72 лева, включваща незаплатени мобилни услуги и остатък от
незаплатени лизингови вноски за получени мобилни устройства. Издадените фактури
за абонаментни такси са съответно за периодите от 05.10.2016г. до 04.11.2016г.,
от 05.11.2016г. до 04.12.2016г. и за
05.12.2016г. до 04.01.2017г., поради което длъжникът е преустановил
изпълнението на задълженията си по всички договори, като търговецът твърди
предсрочното им прекратяване по вина на потребителя. Съпоставките на горните
периоди посочва, че търговецът ще се лиши от съответните месечни абонаментни
такси, за които е бил готов да предостави мобилни услуги за период повече от
една година. Предвид гореизложеното, съдът счита, че претендираната от ищеца
неустойка не е необосновано висока, а цели постигане на нейните основни фнкции
– превантивна – да стимулира страната да изпълни задължението си, обезпечителна
– да осигури точното изпълнение на договора и обезщетителна – да компенсира
вредите, възникващи за кредитора от неизпълнението на договора. С оглед на
това, претендираните суми за неустойка по процесните договори също следва да
бъдат присъдени изцяло на ищеца.
С оглед на този резултат и на основание чл.78, ал.1
от ГПК, на ищеца следва да бъдат присъдени направените по делото разноски,
съгласно представения списък по чл.80 от ГПК общо в размер на 678,85 лева, от
които: 39,01 лева – държавна такса,
сумата от 439,84 лева – адвокатско възнаграждение и 200 лева – депозит
за съдебно-счетоводна експертиза. В тази му част, решението следва да бъде с осъдителен
диспозитив, тъй като с поведението си ответникът е дал повод за завеждане на
делото.
В съгласие с т.12 от
Тълкувателно решение 4/2013 от 18.06.2014г. по т.д.№ 4/2013г. на ОСГТК, ВКС,
съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.415, ал.1 ГПК, следва да се
произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство,
като съобрази изхода на спора и разпредели отговорността за разноските, както в
исковото, така и в заповедното производство. Предвид гореизложеното, на ищеца
следва да се присъдят заплатените от него разноски в заповедното производство общо в размер на
399,01 лева, от които 39,01 лева – заплатена държавна такса и 360 лева –
заплатен адвокатски хонорар. В тази част съдът също следва да постанови осъдителен
диспозитив.
Мотивиран от горното, Несебърският районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение
на ответника Р.И.Н. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, със
съдебен адрес:*** /чрез адв.Б.М. от АКВ.Търново/, че същата дължи ищеца „Т.Б.” ЕАД с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление:*** 4, Бизнес Парк София, сграда 6, със съдебен адрес:***,
ул.”Александър Жендов” № 6, ет.5 /чрез
адв.З.Ц. ***/, сумата общо
в размер на 1950,51 лева с ДДС
(хиляда деветстотин и петдесет лева и петдесет и една стотинки), представляваща
общ сбор на дължимите суми съгласно фактура №********** от 05.11.2016г. за сумата
общо от 88,05 лева с ДДС, фактура № ********** от 05.12.2016г. за сумата общо
от 90,89 лева с ДДС, фактура № ********** от 05.01.2017г. за сумата общо от
0,43 лева с ДДС и фактура № ********** от 05.02.2017г. за сумата общо от
1438,79 лева – неустойки за предсрочно прекратяване на договорите за мобилни
услуги и сумата общо от 332,44 лева с ДДС – остатък от лизингови вноски, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение – 08.03.2019г. до окончателното изплащане на вземането, за която
е издадена Заповед № 590 от 11.02.2020г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 461/2019г. по описа на РС-Горна Оряховица.
ОСЪЖДА Р.И.Н. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес:
***, със съдебен адрес:*** /чрез адв.Б.М. от АКВ.Търново/, да заплати на „Т.Б.” ЕАД с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление:*** 4, Бизнес Парк София, сграда 6, със съдебен адрес:***,
ул.”Александър Жендов” № 6, ет.5 /чрез адв.З.Ц. ***/, сумата общо в размер на 678,85
лева /шестстотин седемдесет и осем
лева и осемдесет и пет стотинки/, представляващи направени по делото
разноски в настоящото производство и сумата
общо в размер на 399,01 лева /триста
деветдесет и девет лева и една стотинка/, представляващи направени разноски за
заповедното производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Окръжен съд – гр.Бургас.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: