№ 19334
гр. София, 28.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20241110117780 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на „***, ЕИК: ***, със седалище и
адрес на управление: *** срещу И. С. К., ЕГН **********, с адрес: ***, с която се иска
съдът да осъди ответника на заплати на ищеца:
-Сумата от 4 800 лв., главница по договор за заем сключен между И. С. К. и ЮЛ, ведно
със законна лихва за забава върху главницата от датата подаване на исковата
молба/22.12.2023г./ до датата на плащане и
-Сумата от 1001,33 лв., представляваща неустойка за забавено плащане върху
главницата от 4 800 лв., начислена от 01.12.2021 г. до 21.12.2023 г.
Ищецът твърди, че между ЮЛ и ответника И. С. К. на 06.01.2020 г. е сключен договор
за заем, по силата на който последният е получил сумата от 4800 лева. Падежът за плащане е
настъпил на 30.11.2021 г. , но заетите суми не са заплатени на заемодателя.
Сочи се, че съгласно т. V от договора в случай че заемната сума не бъде върната на
заемодателя в срок, заемополучателят дължи неустойка в размер на 10% годишно.
Претендира се такава в размер на от 1001,33 лв., начислена от 01.12.2021 г. до 21.12.2023 г.
Поддържа се, че вземанията на ЮЛ са прехвърлени на ищеца с договор за цесия,
заедно с всички техни принадлежности, вкл. лихви за забава, неустойки и обезпечения.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответната страна е депозирала отговор на исковата молба, с
която исковете се оспорват като неоснователни.
Ответникът излага фактическа обстановка съгласно която работил по трудов договор
№137/30.01.2018 год. в ЮЛ с ЕИК ***, представлявано от управителя В.С.М., на
длъжността „***”. С писмо-покана към трудов договор №137/30.01.2018 год. с изх.№44-01-
02/15.01.2020 год., бил уведомен, че на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ, трудовото му
правоотношение с ЮЛ е прекратено, считано от 10.01.2020 год. Сочи, че в периода от 2007
год. до 10.01.2020 год. Работил в дружества, свързани с В.С.М. и ЮЛ.
Поддържа се, че около шест месеца след прекратяване на трудовото му
правоотношение с ЮЛ, по телефона се обадила К.Т., бивш пряк ръководител на ответника от
1
телефон с номер ***, и пожелала среща, каквато била проведена пред аптека ***, находяща
се в ***. Към 15.00 ч. се насочили към кафе ***, находящо се на ***. Т. заявила, че по време
на работата на ответника в дружествата през последните 4-5 години, са били констатирани и
установени финансови нарушения и той следвало да подпише предварително подготвени от
юристите на фирмите документи, в противен случай щял да бъде осъден и лежи в затвора.
Към този момент Т. била *** на ***.
Ответникът твърди, че въпреки, че не бил получавал суми и не е бил в *** на
записаните дати 06 и 07.01.2020 г. подписал 15 бр. договори за заем на парични суми с
различен размер и 15 бр. записи на заповед.
Сочи, че получил покана за доброволоно изпълнение с изх.№17512/08.11.2023 год. по
изп.дело №590/2023 год. по описа на ЧСИ №*** Х.П., ведно с изпълнителен лист
№643/27.10.2023 год., с която бил уведомен, че против него е образувано изп.дело с
посочения номер с взискател ЮЛ за сумата в общ размер 7 040.70 лева към 08.11.2023 год.
На 27.11.2023 год. чрез ЧСИ №*** Х.П. на ответника било връчено и уведомление с
изх.№ 13659/23.11.2023 год., изходящо от описаните в него дружества- ЮЛ, ЮЛ; ЮЛ, ЮЛ;
ЮЛ; ЮЛ; ЮЛ; ЮЛ; ЮЛ; ЮЛ; ЮЛ; ЮЛ; ЮЛ и ЮЛ, всички представлявани от В.С.М., с
което бил уведомен, че подробно посочените вземания, произтичащи от 14 бр. договор за
паричен заем, са били прехвърлени по силата на договори за цесия с цесионер ЮЛ,
представлявано отново от В.М..
На 12.01.2024 г. ответникът депозирал жалба до ОД на МВР- К. с вх.№*********, по
повод на която била образувана проверка.
Прави се възражение за прекомерност на претендираните от ищеца разноски.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и обсъди доводите на страните, намира за установено от фактическа страна
следното:
На 06.01.2020 г. е сключен договор за заем на парична сума между ЮЛ- заемодател и
И. С. К.- заемател, по силата на който заемодателят предоставя на заемателя парична сума в
размер на 4800 лева, която заемателят се задължава да върне в пълен размер в срок до
последния работен ден на месец ноември 2021 г. В т. II от договора страните са потвърдили,
че сумата от 48000 лева е предадена в брой от заемодателя на заемателя, като договорът
служи за разписка за получаване на сумата от заемателя.
В т. V от договора е уговорена неустоечна клауза в смисъл, че ако заемателят не върне
на заемодателя заетата парична сума в срока по този договор, при закъснение той дължи на
заемодателя неустойка за забава в размер на 10 %(десет процента) годишно за срока на
закъснението.
На 20.11.2023 г. е сключен договор за цесия между ЮЛ- цедент и ЮЛ-цесионер, по
силата на който цедентът прехвърля на цесионера вземането си от И. С. К. – главница в
размер на 4800 лева по договор за заем на парична сума, подписан между цедента и
длъжника на 06.01.2020 г., което вземане преминава върху цесионера ведно с привилегиите и
другите му принадлежности, включително с всички лихви и неустойки за забава и разноски.
Цедентът чрез законния си представител е подписал потвърждение за прехвърлянето на
процесните вземания.
Постъпила по делото е преписка .№292000-732/12.01.2024 г. на ОД на МВР-К.. Същата
е образувана по жалба с вх. №292000-732/12.01.2024 г. от ответника с твърдения, които са
идентични на тези, изложени в отговора на исковата молба. В рамките на проведената
проверка са снети обяснения от К.Н. Т.. Тя е посочила, че е работила за дружества от групата
на *** като познава ответника като именно тя през 2017 г. го е предложила за *** на
дружествата на *** в гр. К.. Един ден я потърсил вътрешния одитор и заявил, че в обектите,
управлявани от И. има липси на около 70-80 хиляди лева. Мисли, че И. и счетоводството са
се разбрали да оформят липсите като договор за заем. Твърди, че тя по никакъв повод не е
използвала заплахи срещу И.. Доколкото знае срещу И. са заведени дела, тъй като не е
върнал парите и по договорите за заем.
Въз основа на установената фактическа обстановка, се налагат следните правни
изводи:
2
Правната квалификация на предявения иск е чл. 79, ал. 1, предл. първо във вр. с чл.
240, ал. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 от ЗЗД във вр. чл. 99 ЗЗД.
Съобразно разпределената доказателствена тежест, ищецът следва при условията на
пълно и главно доказване да установи наличието на валидно облигационно правоотношение,
породено от договор за заем, по който неговия цедент е изпълнил задълженията си точно/в
т.ч. реалното предоставяне на главницата/, наличието на валидна неустоечна клауза за
забава, както и наличието на възникнало в полза на ищеца изискуемо вземане срещу
ответника за заплащане на претендираните парични суми на соченото основание, вследствие
на цесионен договор. В тежест на ответника е да установи настъпили правопогасяващи,
правоизключващи, правоунищожаващи или правоотлагащи юридически факти, в частност да
установи наличието на основание за унищожаемост на договора за заем като сключен при
заплашване.
Съдържанието на договора за заем следва да се тълкува според волеизявленията на
страните и поетото задължение за връщане на паричната сума, като изявлението за нейното
получаване в текста на договора, подписан от двете страни, има свидетелстващ характер.
Договорът за заем е сключен, когато заемодателят предаде в собственост на заемателя пари
или други заместими вещи, а заемателят се задължи да върне заетата сума или вещи от
същия вид, количество и качество./ в т.см. Решение № 291 от 17.12.2018 г. по гр. д. № 2176 /
2018 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. Отделение, Решение № 112 от 10.08.2018 г. по
гр. д. № 1698 / 2018 г. на Върховен касационен съд, 3-то гр. Отделение/.
Договорът за заем е реален, поради което, за да се приеме, че е сключен и е породил
действие, е необходимо реалното предаване на заместимата вещ (пари) от заемодателя на
заемател.
При спорно тълкуване на условия или други модалитети по заема, обективиран чрез
подписване на договор, от значение е записаното и скрепеното с подпис свидетелстващо
изявление, че „заемодателят предоставя /предава/ на заемателя сумата”. Решение № 291 от
17.12.2018 г. по гр. д. № 2176 / 2018 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение.
В процесния случай с подписването на договора за заем от 06.01.2020 г. ответникът е
признал неизгоден за него факт- че е получил сумата от 4 800 лева, както и се е задължил да
заплати същата сума на заемодателя си на уговорена падежна дата- 30.11.2021 г. В
представения по делото договор за заем е налице подписът на получателя, потвърждаващ
изявлението за това, че му е дадена определена сума пари на определено основание и е
налице изявление за получаване на заемната сума.
С доклада по делото съдът е указал на ответника, че не е представил и не е поискал
събиране на доказателства за установяване на твърдяното от него заплашване за сключване
на договора за заем от страна на К.Т.. Такова доказване не е проведено, съответно
неоснователно се явява въведеното възражения за унищожаване на договора поради
заплашване.
Следва да се посочи, че дори и паричната сума да не е реално предадена, а да е
уговорено връщане на сумата като заем, поради налични липси от дружества- работодатели
на ответника, то с подписването на процесния договор е налице обективна новация на
задължението за компенсиране на липсващите суми. Постигнато е съгласие между страните
/ЮЛ и И. С. К./ за връщане на сумата от 4800 лева именно като заем. Още повече
предаването в собственост на парите или другите заместими вещи може да бъде извършено
и косвено/ например, но не изчерпателно когато парите са депозирани за сметка на
заемополучателя у трето лице, или когато заемополучателят задържа една сума, която вече е
имал или получил на друго основание, или когато заеманата сума се предоставя на трето
лице по нареждане на длъжника за погасяване на негово валидно възникнало задължение – в
т.см. Решение № 378 от 30.12.2014 г. по гр. д. № 3020/2014 г. на Върховен касационен съд/.
Ето защо съдът счита, че ищецът при условията на пълно и главно доказване е
установил наличието на валидно сключен договор за заем между ЮЛ и И. С. К., реалното
предаване на сумата от 4800 лева и определен срок за изпълнение 30.11.2021 г.
Вземането на ищеца е парично, поради което и на основание чл.86, ал.1 ЗЗД за периода
на своята забава ответника би дължал обезщетение в размер на законната лихва. В т. V от
договора е уговорена неустоечна клауза в смисъл, че ако заемателят не върне на заемодателя
3
заетата парична сума в срока по този договор, при закъснение той дължи на заемодателя
неустойка за забава в размер на 10 %(десет процента) годишно за срока на закъснението.
Нормата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД има диспозитивен характер и страните по договора са свободни
да уговарят заместване на мораторната лихва с мораторна неустойка и да определят нейния
размер в съответствие с въведения в чл. 9 ЗЗД принцип на свободата на договаряне/ в т.см.
Решение № 50112 от 06.01.2023 г. по т. д. № 2499 / 2019 г. на Върховен касационен съд, 2-ро
тър. отделение/. Съгласно Тълкувателно решение №1 от 27.04.2022 г. по тълк. дело №1/2020
г. на ОСГК на ВКС, съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по
нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за
решаване на правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна, само
ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства. В
горепосоченият тълкувателен акт като пример за „явна“ нищожност поради противоречие с
добрите нрави, за която съдът следи служебно е дадена именно клауза за неустойка,
уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. В този
случай съдът е длъжен да установи нищожността. /срв. ТР 1/2009г. на ВКС, ОСТК т.3/. В
процесният случай уговорената неустойка за периода до 01.10.2022 г. съответства на
размера на законната лихва, а за периода след това е дори в по-нисък размер тъй като след
този период основния лихвен процент на БНБ, който е променливата компонента добавяща
се към константата от 10 % е по-висок от 0. Ето защо уговорената неустойка е действителна,
не излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция и се
дължи от ответника в претендирания от ищеца размер.
С цесията кредиторът прехвърля вземането си на трето лице. За да е налице сключен
договор за цесия и вземането да премине върху третото лице е достатъчно постигане на
съгласие между него и кредитора. Приемането на цесията от длъжника и неговото участие
при сключването на договора не е необходимо. За да породи действие по отношение на
длъжника, цесионният договор следва да му бъде съобщен от предишния кредитор - чл. 99,
ал. 3 и ал.4 от ЗЗД. Установеното в чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД задължение на цедента има за
цел да обвърже длъжника с договора за цесия и да го защити срещу ненадлежно изпълнение
на неговото задължение. Уведомяването създава достатъчна сигурност за длъжника за
извършената замяна на стария кредитор и гарантира точно изпълнение на задължението му
спрямо лице, легитимирано по смисъла на чл. 75, ал. 1 от ЗЗД.Установеното в чл. 99, ал. 4 от
ЗЗД задължение на цедента да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне на
вземането има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото
задължение, т.е. срещу изпълнение на лице, което не е носител на вземането. Ненадлежното
уведомяване или липсата на такова, за прехвърляне на вземането, би имало значение, само
при условие, че ответникът е платил своето задължение по договора за кредит. В случая,
няма твърдение че ответникът е платил преди връчване преписа от исковата молба на
различно от цесионера-ищец лице. Не се твърди по делото да е извършено плащане на
стария кредитор /цедента/, в който случай неуведомяването на длъжника за извършената
цесия би имало значение. Още с Решение № 123 / 24.06.2009 год. по т.д.№ 12 / 2009 год. на ІІ
т.о. на ВКС е прието, че уведомление, изходящо от цедента, но приложено към исковата
молба на цесионера и достигнало до длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване
за цесията, съгласно чл. 99 ал.3 пр. първо ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда
действие за длъжника , на основание чл.99 ал.4 ЗЗД. Същото следва да бъде съобразено като
факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска , на основание чл.
235 ал.3 ГПК. В този смисъл е константната практика на върховната инстанция: Р. №
3/16.04.2014 г., т. д. № 1711/2013 г., I т. о., Р. № 78/09.07.2014 г., т. д. № 2352/2013 г., II т. о., Р.
№ 114/07.09.2016 г., т. д. № 362/2015 г., ІІ т. о, Р. №46/25.05.2017 г., т.д.№572/2016 I т.о. и др.
Ето защо в процесния случай с оглед доказателствата за връчване на съобщението,
както преди завеждането на делото, така и като част от преписката към исковата молба на
ответника, е изпълнено изискването длъжникът да е уведомен за цесията Следователно
цесията на осн. чл.99, ал.4 ЗЗД е породила своето действие спрямо кредитополучателя и
ищецът има качеството кредитор спрямо ответника.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищеца се следват деловодни разноски за
настоящото производство, чийто размер, възлиза на 1418 лева/ в т.ч. държавна такса- 242
лева и адвокатско възнаграждение в размер на 1176 лева/.
4
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА И. С. К., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на основание чл. 79, ал.
1, предл. първо във вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД, чл. 92, ал. 1 от ЗЗД във вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 78, ал.
1 ГПК на ***, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***:
- 4 800 лева - главница по договор за заем сключен на 06.01.2020 г. между И. С. К. и
ЮЛ, ведно със законна лихва за забава върху главницата от датата подаване на
исковата молба/22.12.2023г./ до датата на плащане,
- 1001.33 лева - неустойка за забавено плащане върху главницата от 4 800 лева,
начислена от 01.12.2021 г. до 21.12.2023 г. и
- 1418 лева – съдебно-деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5