Р Е Ш Е Н И Е
№…………
Гр.
Варна, ……………………… 2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Варна, III касационен състав,
в публично съдебно заседание на единадесети март две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Янка
ГАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Дарина
Рачева
Даниела
НЕДЕВА
при секретаря Веселка
Крумова и в присъствието на прокурора от ВОП Силвиян Иванов, като разгледа
докладваното от съдия Д. Рачева к.н.а.х.д. № 327 по описа на съда за 2021
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 от АПК, вр.
чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от „Дедал – 1995“ ООД – гр. София, ЕИК *********,
срещу Решение № 260526/07.12.2020 г. на Варненски районен съд, XLV състав, постановено по н.а.х.д. № 3776 по описа на
съда за 2020 г., с което е изменено
Наказателно постановление № 03-012953/08.07.2020 г. на Директора на
Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, като наложеното на дружеството за
нарушение на чл. 63, ал. 2 и на основание чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 5000 лева е
намалена на 1500 лева.
В жалбата са изложени твърдения, че изводите на районния съд от правна
страна не съответстват на реалната фактическа обстановка, като се изтъкват
допуснати от районния съд нарушения при разпределението на доказателствената
тежест и при цененето на доказателствата. Касаторът счита, че наличието на
трудово правоотношение не е доказано от страна на административнонаказващия
орган, а събраните доказателства сочат на гражданско правоотношение, и
съответно, липса на извършено административно нарушение, вменено на
дружеството. Навежда и доводи за нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН
относно фактическото описание на обстоятелствата. Моли за отмяна на решението
на районния съд и на потвърденото с него наказателно постановление, както и за
присъждане на разноските по делото.
Ответникът в производството, Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна изразява
становище за неоснователност на касационната жалба. Счита извършеното нарушение
за доказано от фактическа страна от събраните в административнонаказателното
производство доказателства. Моли касационната жалба да бъде отхвърлена, а
въззивното решение – оставено в сила.
Представителят на Варненска окръжна прокуратура дава заключение за
неоснователност на жалбата. Счита, че районният съд правилно е подвел
установените факти под хипотезата на чл. 63, ал. 2 от КТ, както и че не е
допуснал нарушения на съдопроизводствените правила. Моли касационната жалба да
бъде отхвърлена, а първоинстанционното решение
да бъде оставено в сила.
Административен съд - Варна намира, че
касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, която има правен интерес от обжалване на
първоинстанционното решение. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Предмет на обжалване
пред Районен съд — Варна е било Наказателно
постановление № 03-012953/08.07.2020 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по
труда“ – Варна, с което на „Дедал – 1995“ ООД за нарушение на чл. 63, ал. 2 и
на основание чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда е наложена имуществена санкция
в размер на 5000 лева.
От представените в
административнонаказателната преписка и събраните в съдебното производство
доказателства, районният съд е приел за установено от фактическа страна, че при
извършена на 26.05.2020 г. в обект „Делта планет мол“ – Варна поверка относно
спазването на трудовото законодателство, служители на Дирекция „Инспекция по
труда“ – Варна констатирали, че в обекта СМР се извършват от „Дедал – 1995“
ООД. На посочената дата до работа бил допуснал Д. П. Д., ЕГН **********, на
длъжност „монтажник“, преди да му е предоставено копие от уведомление по чл.
62, ал. 3 от КТ, заверено от ТД на НАП. Обстоятелствата били квалифицирани като
нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ. Актът бил съставен в отсъствие на нарушителя
и изпратен за връчване, като в законоустановения срок възражения не постъпили.
Въз основа на съставения акт било издадено наказателното постановление, с което
за извършеното нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ и на основание чл. 414, ал. 3
от същия кодекс на дружеството била наложена имуществена санкция в размер на
5000 лева.
Въз основа на
фактическите констатации, от правна страна районният съд приема, че актът за
установяване на административно нарушение и наказателното постановление са
съставени от компетентни лица, както и при спазване на сроковете по чл. 34, ал.
1 и 3 от ЗАНН. Счита, че са изпълнени разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН
относно описанието на нарушението. По възраженията за допуснати нарушения при
връчване на акта за установяване на административно нарушение посочва, че е
спазен специалният ред по чл. 416, ал. 3 от КТ. Във връзка с доказателствената
сила на събраните документи посочва, че установяванията от декларацията на Д.
са потвърдени от останалите събрани в производството доказателства. Приема за
безспорен факта, че Д. е престирал труд към момента на проверката, а
възраженията за гражданско правоотношение между него и дружеството са
опровергани от сключения на 24.05.2020 г. трудов договор. По материалната
законосъобразност приема, че дружеството, в качеството на работодател е
нарушило задължението си по чл. 63, ал. 2 от Кодекса на труда да не допуска до
работа работника преди да му е предоставил документите по чл. 63, ал. 1 от
кодекса, а именно, екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете
страни, и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от ТД на НАП.
За да достигне до този извод, районният съд констатира, че между Д. и
дружеството е сключен на 24.05.2020 г. трудов договор, уведомлението за който е
подадено от дружеството в ТД на НАП на 26.05.2020 г. в 21,07 ч, а проверката е
установила Д. ефективно да изпълнява трудовите си функции на същата дата в
14,00 ч, тоест преди подаването и заверяването на уведомлението. Възприема
аргументите на административнонаказващия орган, че няма основание за прилагане
на чл. 415в от КТ, тъй като нарушението е сред изключенията за прилагане на
тази разпоредба, но счита, че с оглед липсата на съображения и мотиви в
наказателното постановление за отегчаващи обстоятелства, неправилно е
определена санкция в размер над минималния. Предвид това, изменя наказателното
постановление относно санкцията до минимума, предвиден в правната норма, или
1500 лева.
Настоящата инстанция възприема изцяло
изводите на районния съд от фактическа и правна страна. При постановяване
на съдебния акт решаващият съд е
извършил цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление, като подробно
и задълбочено е обсъдил в мотивите си всички събрани в хода на производството
доказателства поотделно и в съвкупност, в тяхната хронологична и логическа
последователност.
Настоящият състав не споделя
доводите на касатора за допуснати в административнонаказателното производство
съществени процесуални нарушения във връзка с връчването на наказателното
постановление, предвид специалната разпоредба на чл. 416, ал. 3 от КТ.
Описанието на нарушението в наказателното постановление съдържа всички необходими
данни относно твърдяните от наказващия орган факти, за да позволи на
привлеченото към отговорност лице да разбере в какво е обвинено и да организира
защитата си. Това се отнася и до мястото на извършване на нарушението, което е
описано в достатъчна степен както в акта за установяване на административно
нарушение, така и в наказателното постановление и не може да се приеме, че за
дружеството е имало неяснота точно къде е бил допуснат да полага труд
работникът.
Не се констатират нарушения при
разпределението на доказателствената тежест и цененето на доказателствата. В
хода на административнонаказателното производство твърдения и доказателства за
наличие на гражданскоправни отношения между Д. не са представени. Попълнената
от Д. декларация за наличие на трудов договор, както и представеният от
проверяваното дружество трудов договор от 24.05.2020 г. еднозначно определят
правоотношението между дружеството и Д. като трудово. Твърденията за гражданско
правоотношение, действащо в периода 25.05.2020 – 27.05.2020 г., включващ датата
на проверката, са наведени едва с жалбата до районния съд. Осъществяваните от Д.
по време на проверката дейности правилно са квалифицирани като дейности по
трудово правоотношение, тъй като естеството им е полагане на труд срещу
възнаграждение, а не постигане на трудов резултат. Налице са основните елементи
на трудовото правоотношение – длъжност, работно време, обект и срок за
изпълнение на определена дейност. В подкрепа на изводите за трудово
правоотношение е и обстоятелството, че материалите за извършване на дейностите
ще бъдат осигурени от дружеството, което има право и на контрол върху
изпълнението на задълженията.
Естеството на дейността се
потвърждава както от клаузите на гражданския договор, така и от декларацията
при проверката. В тази декларация е предвидена опция лицето да посочи, че е
поело ангажимент да извърши срещу конкретно възнаграждение определена услуга в
посочен срок, но деклараторът не е отразил такива факти, а факта, че има
сключен трудов договор с дружеството. Твърденията за необходимост от оформяне
на правоотношенията като трудови с цел избягване на забавяне не могат да бъдат
споделени, тъй като независимо от сключване на трудовия договор в почивен ден,
датата, на която е констатирано, че лицето полага труд е 26.05.2020 г., работен
ден, и за работодателя не е имало невъзможност да регистрира трудовия договор в
ТД на НАП и да връчи уведомлението на работника преди да го допусне до работа.
При извършена
служебна проверка на обжалваното решение извън наведените в касационната жалба
оплаквания съобразно изискванията на чл. 218, ал. 2 от АПК не се установяват
пороци във връзка с неговите валидност, допустимост и съответствие с
материалния закон, поради което същото следва да бъде оставено в сила.
По тези съображения, касационният
състав намира, че не са налице твърдяните касационни основания, и жалбата като
неоснователна следва да бъде отхвърлена.
При този изход от
производството следва да бъде уважено искането за присъждане на разноски на
ответника по касация на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН в минималния размер по
чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, вр. чл. 37 от Закона за
правната помощ, или 80 лева.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 63, ал. 1
от ЗАНН, Административен съд – гр. Варна, ІІІ касационен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 260526/07.12.2020 г. на Варненски районен съд, XLV състав, постановено по н.а.х.д. № 3776 по описа на
съда за 2020 година.
ОСЪЖДА „Дедал – 1995“ ООД – гр.
София, ЕИК *********, да заплати на Дирекция
„Инспекция по труда“ – Варна сумата от 80 (осемдесет) лева за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: 1.
2.