Р Е Ш Е Н И Е
№ 122 / 11. Март 2019г., гр. Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЛЕВЕН, трети състав
На шести февруари 2019г. в публично съдебно заседание в
състав:
Председател: съдия Елка
Братоева
Съдебен секретар: Милена Кръстева
Като разгледа докладваното от съдия БРАТОЕВА Административно дело № 1071/ 2018г.
по описа на съда и на основание доказателствата по делото и закона, за да се
произнесе взе предвид следното:
Образувано е по жалба на А.М.А., изтърпяващ наказание
„лишаване от свобода“ в Затвора – Плевен срещу писмо Рег. 10559/26.10.2018г. на
Зам.Главния Директор на ГДИН – София, с което е отказано преместването на
жалбоподателя в Затвора Враца.
Жалбоподателят оспорва отказа и иска отмяната му като
незаконосъобразен. Счита, че са нарушени правата му, тъй като има завършен
шести клас и желае да продължи образованието си по чл. 159 от ЗИНС. Иска на осн. чл. 62 ал.1 т.1 от ЗИНЗС да бъде преведен в Затвора –
Враца, където да продължи образованието си, понеже образованието в Затвора –
Плевен е само до 4-ти клас. Представя като доказателство удостоверения за
завършен пети и за завършен шести клас.
Ответникът – Зам.Главния Директор на ГДИН изразява
становище за неоснователност на жалбата. Посочва, че л.св. А. *** на
01.07.2015г. и изтърпява общо наказание в размер на 6 години лишаване от
свобода при първоначално определен строг режим. Отказът е постановен по повод
молба до АС – Плевен, препратена по компетентност, в която л.св. А. настоява за
преместване в Затвора Враца. Доводите, които сочи са, че ръководството на
Затвора – Плевен е „скептично настроено“ към него и настройват другите лишени
от свобода да го „презират и мразят“, заради „заведено дело срещу Затвора –
Плевен за лоши битови условия“. С оспореното писмо Рег. № 10559/26.10.2018г. на
ГДИН на лицето е разяснено, че не са налице основанията, предвидени в текста на
чл. 62 ал.1 от ЗИНЗС за преместване в друг затвор. По предишна молба от
осъдения, съдържаща искане за преместване в Затвора – Враца за продължаване на
образованието му, ГДИН се е произнесла с писмо рег. № 8777 от 03.09.2018г.
Като съобрази приетите по делото доказателства,
становищата на страните и приложимия закон и след служебна проверка на
оспорения индивидуален административен акт за валидност и законосъобразност на
всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Производството е по чл. 145 и следващите от АПК вр. чл. 62 ал.3 от ЗИНЗС.
Отказът е издаден на 26.10.2018г., няма данни за
връчването му, но жалбоподателят твърди, че го получил срещу подпис на
02.11.2018г. Жалбата е подадена по
пощата, чрез Затвора - Плевен с рег. № р 1970/05.11.2018г. (п.к. 05.11.2018г.)
и следователно в законния 14-дневен срок за съдебно обжалване от активно
легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване индивидуален административен, поради
което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Жалбоподателят А.М.А., изтърпява наказание „лишаване от свобода“ в Затвора –
Плевен. Постъпил е в Затвора – Плевен на 01.07.2015г. и изтърпява общо
наказание в размер на 6 години лишаване от свобода при първоначално определен
строг режим.
С молба Вх. № М-996-25.07.2018г. А.М. е поискал от Гл.
Директор на ГДИН да бъде включен за обучение с СУ „Димитър Митев“ при Затвора –
Ловеч за учебната 2018-2019г. , тъй като има завършен шести клас и иска да
продължи обучението си. С писмо Рег. № 7460/27.07.2018г. молбата е изпратена на
Началника на Затвора – Плевен за подготовката и изпращане на необходимите
документи. Изготвена е справка от ИСДВР, в която изразява становище, че не
възразява молбата на л.св. А. за превод в друг затвор да бъде уважена, въпреки
че в поведението му се наблюдават противоречиви тенденции. От една страна,
въпреки демонстрираното желание да се дистанцира от проблемни отношения, през
м. август при свиждане в багажа, предназначен за л.св. са открити найлонови
пликчета с наркотични вещества и по случая е образувано дознание. На л.св. е
наложена шестмесечна забрана за свиждане с въпросното лице. А от друга страна
се сочи, че при престоя си в затвора А. няма регистрирани други дисциплинарни
нарушения, както и наложени дисциплинарни санкции. Има желание за устройване на
работа и включване в квалификационен курс за придобиване на строителни умения,
има възможност за усвояване на нови знания и желание да използва престоя си
като завърши поне основно образование, но през миналата и настоящата година,
въпреки желанието на администрацията на затвора за съдействие, отпада от
кандидатите, тъй като е бил ученик в ПД „Бойчиновци“ под други имена и не може
да докаже наличното си образование. Не е включван в работен процес, предвид
възможността да бъде въвлечен в нерегламентирани отношения. В заключение се
сочи, че това в голяма степен започва да демотивира л.св. от активно участие в корекционния процес и е основна причина за желанието му да
търси възможности за промяна, тъй като има немалък остатък за доизтърпяване от 3 г. и 6 м.
С писмо Рег. № 8777/03.09.2018г. Зам. Гл. Директор на
ГДИН отказал да бъде записан жалбоподателя за ученик в СУ „Димитър Митев“ при
Затвора – Ловеч, тъй като не отговаря на изискванията на т.50 от Правилата за
условията и реда за образование, обучение и квалификация на лишените от
свобода, обвиняемите и подсъдимите, настанени в места за лишаване от свобода.
Цитираната е посочената разпоредба, а именно, че отстранено или отказало се от
образование лице, може да заяви желанието си за включване в учебна дейност
съгласно посочените в правилата условия и ред. За уважаването му се вземат
предвид причините за предходния отказ или отстраняване, поведението и мотивацията
му, както и всички факти и обстоятелства, касаещи вземането на решение,
включително наличието на системно нарушаване на училищната дисциплина и
установените правила и норми в местата за лишаване от свобода, възникването на
психологическа несъвместимост, конфликти с учители, служители, осъдени,
обвиняеми и подсъдими или наличието на други важни съображения, свързани с ресоциализацията, безопасността и сигурността в местата за
лишаване от свобода.
А. е уведомен за отказа, не го е обжалвал и същият е влязъл
в сила.
Жалбоподателят е приложил по делото удостоверения за
завършен пети и шести клас.
Впоследствие с молба от 09.10.2018г., адресирана до АС
– Плевен, А. е поискал преместване в Затвора – Враца. Молбата е изпратена по
компетентност на ГДИН.
С писмо Рег. № 12559/26.10.2018г. Зам
Гл. Директор на ГДИН се произнесъл, че А. законосъобразно е настанен да
изтърпява наложеното му наказание в Затвора – Плевен на осн.
т.4.8 от Заповед № Л-919/08.03.2017г. на Главния директор на ГДИН, а сочените в
молбата доводи за тенденциозно отношение от страна на затворническата
администрация за заведено дело пред АС – Плевен по чл. 3 от ЗИНЗС не могат да
послужат като основание за преместване на лицето в друг затвор, предвид което
молбата не може да бъде уважена.
Отказът от 26.10.2018г. е издаден от ст.комисар И.Й.,
на когото съгласно Заповед № Л-4133/20.09.2018г. на Гл.Директор на ГДИН са
делегирани правомощия да премества лишени от свобода от един затвор в друг в
случаите по чл. 62 ал.1 т.1-3 и т.5 ЗИНЗС, както и да прави отказ за
преместване.
Със Заповед № Л-919/ 08.03.2017г. Главния директор на
ГДИН на осн. чл. 13 ал.2 т.1 и чл. 58 от ЗИНЗС е
определил разпределението на лишените от свобода по затвори, поправителни
домове и затворнически общежития. В т.4.8 от цитираната заповед е определено
лишените от свобода от област Плевен да изтърпяват наказанието си в Затвора –
Плевен. Видно от приложената справка от НБДН, жалбоподателят е с постоянен
адрес *** и законосъобразно е бил настанен да търпи наказанието си в Затвора –
Плевен.
По реда на чл. 58 от ЗИНС Главния директор на ГДИН има
правомощие да разпредели осъдените за изтърпяване на наказанието лишаване от
свобода в съответния затвор, затворническо общежитие от открит или закрит тип
според първоначално определения им режим и съобразно останалите два критерия –
постоянен адрес и спазване на изискването за минимална жилищна площ. Това се
прави при първоначалното разпределение на л.св. за изтърпяване на наказанието.
Съгласно чл. 62 ал.1 от ЗИНЗС съществува
възможност за преместването на лишени от свобода от един затвор в друг, което се извършва със заповед на главния директор на
Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" в следните хипотези:
1. при включване в обучения, в курсове за
придобиване на специалност, за повишаване на квалификацията или за работа – при
изявено желание от лишения от свобода;
2. при настаняване на лечение в болнично
заведение по лекарско предписание;
3. по молба на близките или на лишения от
свобода при промяна на постоянния адрес на семейството или на лицата, с които
осъденият поддържа контакти;
4. по предложение на началника на затвора при
възникване на психологическа несъвместимост, конфликти със служители или лишени
от свобода - пострадали или близки на пострадалите от извършеното престъпление,
или при наличието на други важни съображения, свързани с ресоциализацията,
с безопасността на лицето и сигурността в местата за лишаване от свобода;
5. при необходимост с цел съобразяване с
изискванията на чл.
43, ал. 3; в този случай се взема предвид и желанието на лишения от
свобода.
Лишените от свобода според втората алинея не
могат да бъдат премествани, ако съществува опасност от сериозно влошаване на
здравословното им състояние.
Пред съда жалбоподателят поддържа искане за
преместване в Затвора – Враца с цел продължаване на обучението, което попада в
хипотезата на чл. 62 ал.1 т.1 от ЗИНЗС.
По искането за преместване в друг затвор за участие в
обучение е налице произнасяне с влязъл в сила писмен отказ Рег. №
8777/03.09.2018г. на Зам. Гл. Директор на ГДИН.
Последващият отказ от 26.10.2018г. за преместване в Затвора –
Враца, поради психологически натиск от администрацията на затвора, заради
заведени от А. дела, попада в хипотезата на чл. 62 ал.1 т.4 ЗИНЗС, но за целта
е необходимо предложение от началника на затвора, каквото липсва и не е
свързано с правото на обучение на л.св.
Затова в случая не са налице предпоставките на чл. 62
ал.1 т.4 ЗИНЗС за преместване на л.св. в друг затвор, поради което постановения
с писмо изх. № 10559/26.10.2018г. отказ от Зам.Главния директор на ГДИН е
законосъобразен.
Поради това жалбата е неоснователна и следва да се
отхвърли.
Водим от горното и на
основание чл. 172, ал. ал.2 от АПК съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на А.М.А., изтърпяващ
наказание „лишаване от свобода“ в Затвора – Плевен срещу писмо Рег.
10559/26.10.2018г. на Зам.Главния Директор на ГДИН – София, с което е отказано
преместването на жалбоподателя в Затвора Враца.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на
страните.
С Ъ Д И Я: