№ 4079
гр. Варна, 04.09.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на трети
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Красимир Т. Василев
Членове:Деница Славова
мл.с. Виляна Н. Михалева
като разгледа докладваното от Деница Славова Въззивно гражданско дело №
20253100501912 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 6172/14.07.2025г. от Б. М. П. с
ЕГН **********, адрес гр, Варна, ж.к. „Трошево“ 2, вх. А, ет. 5, ап. 62 срещу
Решение № 184/13.06.2025г., постановено по гр.д. № 20233130101409 по
описа за 2023г. на ПРС, с което съдът ОТХВЪРЛЯ предявените от Б. М. П. с
ЕГН **********, адрес гр, Варна, ж.к. „Трошево“ 2, вх. А, ет. 5, ап. 62 срещу
съпрузите Н. Д. П. с ЕГН **********, адрес с. Неофит Рилски, общ. Ветрино
и П. Й. П. с ЕГН **********, адрес с. Неофит Рилски, общ. Ветрино искове с
правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване на установено по
отношение на ответниците, че ищецът е собственик на: 1. реална част с площ
от 444 кв.м. от УПИ № I-285, кв. 26 по плана на с. П. дол, при граници: улица,
УПИ I-285, УПИ II-285 и УПИ V-285, защрихована с червен цвят на
приложената към исковата молба скица, ведно с построената в тази реална
част изградена от камък, покрита с керемиди стопанска постройка с площ от
40 кв.м., на един етаж; и 2. реална част с площ от 142 кв.м. от УПИ II-285, кв.
26 по плана на с. П. дол, при граници УПИ I-285, УПИ II-285, УПИ V-285,
защрихована с червен цвят на приложената към исковата молба скица, на
основание за ¼ ид.ч. от имотите по наследство и за ¾ ид.ч. осъществено
владение в периода от 2008 г. до подаване на исковата молба, както и
предявения в условията на евентуалност иск за приемане на установено
1
спрямо ответниците, че ищецът е собственик на имотите въз основа на изтекла
в негова полза придобивна давност в периода от 1927 г. до подаване на
исковата молба – 13.12.2023 г., на осн. чл. 124, ал. 1 от ГПК.
В жалбата е изложено становище за неправилност на обжалваното
първоинстанционно решение поради необоснованост и неправилно
приложение на материалния закон. Сочи се, че съдът неправилно е приел, че
ищецът не е доказал правото си на собственост. Съгласно представени н.а. от
1963г., за собственик на парцел V-285 е признат Петър Станев Георгиев - дядо
на ищеца. Това означава, че същият е във владение на имота поне от 1953г.
Съгласно показанията на разпитаните по делото свидетели границите на имота
не са били местени. Св. Драгостинов сочи, че къщата е правена 1960-65г., като
в нея са живели дядото и бабата на ищеца, баща му, а сега и самият той, макар
и непостоянно. Този извод се подкрепя и от СТЕ, която сочи актуалните
граници на имота. Вещото лице сочи още, че регулацията по РП от 1927г. не е
била приложена. С оглед на това следва да бъде приложена разпоредбата на
чл. 110 от ЗТСУ и пар. 6, 8 и 9 от ЗУТ, съгласно които при неприложена
регулация, отчуждителното действие на регулацията се прекратява и реалните
части, които не са заплатени, остават в имота, от който се отнемат. Сочи, че
дворищно-регулационните планове имат пряко отчуждително действие по чл.
39 ал. 2 от ЗПИНМ, но счита, че съгласно пар. 106 от ППЗПИНМ заемането на
придадените недвижими имоти се извършва след обезщетяване на
собственика. Твърдят, че ответниците нямат издаден н.а. съгласно пар. 108 от
ППЗПИНМ. Считат, че съгласно пар. 8 от ЗУТ след изтичане на сроковете по
пар.6 ал.2 и 4 от същия закон, отчуждителното действие на неприложения
дворищно-регулационен план следва да е отпаднало, независимо от това, че
регулацията е с план по ЗПИНМ, а не по ЗТСУ. Относно понятието
„приложена регулация“ цитира ТР 3/1993г. на ОСГК, ВКС и ТР 3/2010г. на
ВКС. Сочи, че ответниците не са доказали правото си на собственост - същите
твърдят давност, а ищецът оспорва правата им. В настоящото производство
ищецът доказва собствените си права, като по този начин оборва
доказателствената сила на документа им за собственост.
Въззивникът моли съдът да отмени първоинстанционното решение и да
се постанови ново, с което да се уважи исковите претенции.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемата
2
страна. В същия се сочи, че жалбата е неоснователна, а решението на първата
инстанция е правилно и законосъобразно. Поддържа становището си за
недопустимост на иска, както и за липса на обстоятелствена част на исковата
молба. Счита, че въззивникът не е доказал в процеса по безспорен начин
наличието на явна и необезпокоявана фактическа власт с намерение за своене.
Считат, че процесните реални части не могат да се придобиват по давност
поради наличие на императивните правни норми на чл. 59 от ЗТСУ и чл. 200
от ЗУТ, а разпитаните по делото свидетели не са успели да докажат
владението върху конкретните реални части. Споделя изводите на ПРС, че
съгласно разпоредбата на чл. 181 ал. 1 от (отм.) изтеклата до влизане в сила на
закона (01.06.1973 г.) придобивна давност върху реално определени части от
дворищно-регулационни парцели запазва действието си, ако частите, предмет
на владението, и останалите части могат да бъдат обособени в самостоятелни
парцели по правилата, които са действали досега, или съгласно ЗТСУ и
ППЗТСУ, а тези предпоставки в конкретния случай липсват.
Моли за потвърждаване на решението на ПРС.
Съдът намира, че постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на
изискванията на чл.260 от ГПК, тъй като е подадена в срок от надлежна
страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и съдържа останалите необходими
приложения, включително доказателство за платена държавна такса, с оглед
на което производството по нея подлежи на разглеждане в открито съдебно
заседание.
Не са направени доказателствени искания.
Воден от горното и на основание чл.267 ГПК, съставът на Варненски
окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх. № 6172/14.07.2025г.
от Б. М. П. с ЕГН **********, адрес гр, Варна, ж.к. „Трошево“ 2, вх. А, ет. 5,
ап. 62 срещу Решение № 184/13.06.2025г., постановено по гр.д. №
20233130101409 по описа за 2023г. на ПРС.
НАСРОЧВА производството по делото за 15.09.2025год. от 10.30 ч., за
3
която дата и час да се призоват страните по телефона с оглед спазване на
срока по чл. 56 ал. 3 от ГПК и с призовка, ведно с препис от настоящото
определение, а на въззивника да се връчи и препис от отговора.
НАСОЧВА на основание чл.11, ал.2 от Закона за медиацията страните
към разрешаване на спора си чрез медиация. Указва на същите, че медиацията
е способ за доброволно разрешаване на спора, като медиатора може да им
помогне да постигнат споразумение, което след това да бъде утвърдено от
съда.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че медиацията може да бъде осъществена в
Център за медиация към Окръжен съд – Варна, адрес гр. Варна, ул. „Ангел
Кънчев” №12, ет.4, в сградата, в която се помещава СИС при ВРС, като за
целта следва да попълнят и подадат заявление. Участие в медиация страните
следва да заявят на тел. 052 623 362, като могат да поискат и допълнителна
информация на e-mail: *********@***.**.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4