Решение по дело №1639/2020 на Административен съд - Пловдив

   

   Р Е Ш Е Н И Е

№ 2370/18.12.2020г.

гр. Пловдив, 18.12. 2020 год.

     В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд - Пловдив, II състав, в публично съдебно заседание на осемнадесети ноември две хиляди двадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО ДИЧЕВ  

 

при секретаря Н.П., като разгледа докладваното ОТ ПРЕДСЕДАТЕЛЯ  адм. дело № 1639 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството е образувано по жалба на И.С.З., ЕГН **********,***,  против мълчалив отказ  на Управителя на Националната здравно-осигурителна каса /НЗОК/ да удовлетвори искане от 21.06.2018 г. /л.27-28 от адм.д. № 2568/ 2018 г. по описа на Административен съд - Пловдив/ за възстановяване на стойността на средствата за проведено в друга държава – членка /Германия/ болнично лечение.

В жалбата се твърди, че през м.08.2012 г. З. е диагностициран като лице с остра миелоидна левкемия – АМЛ – М4, във връзка с което в страната са проведени три курса на лечение с ПХТ, след които е постигната ремисия, и същият е насочен към НЦБАЛХЗ - трансплантационна комисия. При последвалото изследване за съвместимост е установено, че липсва съвместен фамилен донор, което налага търсене на друг такъв. На 27.12.2012 г. З. се обръща към клиника в Германия, при което се установява, че там е възможно лечение, като е намерен и съвместим донор. З. има и придружаващо заболяване – хроничен вирусен хепатит, което усложнява още повече здравословното му състояние.  Лицето не получава разрешение за финансиране на лечението от бюджета на НЗОК, нито средства за провеждане на лечението в чужбина от бюджета на МЗ по реда на чл.82 ал.3 от Закона за здравето /ЗЗ/, което налага З. да заплати сам разходите за лечението си в Германия. Лечението е проведено успешно в немската клиника, като след трансплантацията състоянието на З. се подобрява и към настоящия момент заболяването не се е активирало. На 21.06.2018г З. сезира НЗОК с искане да му бъде възстановена частта от разходваните от него средства за лечение в чужбина. Искането е изпратено с препоръчано писмо с обратна разписка на 21.06.2018 г. чрез „Български пощи“ ЕАД и е получено от НЗОК на 25.06.2018 г. Към момента на подаване на жалбата, чрез НЗОК – София в административен съд – Пловдив – 07.08.2018 г.  З. не е уведомен за произнасяне по искането му от НЗОК. Иска се от съда да отмени като незаконосъобразен мълчаливият отказ на НЗОК, като подробни доводи се излагат, както в жалбата, така и представената по делото писмена защита. Претендират се разноски по делото.   

Ответната страна – управител на НЗОК – София, представляван от юрисконсулт А. е на становище, че жалбата е неоснователна, алтернативно – че е неоснователна и недоказана, по съображения, подробно изложени в писмен отговор и писмена защита. Претендира разноски по делото.

ПО ДОПУСТИМОСТТА:

Въпросът за допустимостта на жалбата е разрешен окончателно с Решение № 8668/ 01.07.2020 г. по адм.д. № 1269/ 2020 г. по описа на ВАС и с Определение 12068/ 29.09.2020 г.  по адм.д. № 9047/ 2020 г. по описа на ВАС,  които са задължителни за  настоящия съд – чл.224 от АПК и чл.235, ал.2 от АПК. В същите е посочено както коя е приложимата процедура по разглеждане на подаденото заявление, така и кой е компетентен да се произнесе по заявлението – Управителят на НЗОК, като в този смисъл са дадени и задължителни указания последният да бъде конституиран като страна в процеса. От предходното следва също така, че е определен и предмета на делото – мълчалив отказ на  Управителя на Националната здравно-осигурителна каса да се произнесе по подаденото заявление. Все в тази връзка следва да се отбележи, че още в придружителното писмо при предходното разглеждане на делото Управителят на НЗОК е посочил именно себе си като страна в производството в качеството му на орган, който следва да издаде обжалвания акт, а в становището по допустимост на жалбата е посочил, че за да започне процедурата е необходимо да се подаде заявление по образец с приложени всички необходими документи, като с оглед на това, че не е постъпило съответното заявление /очевидно се има предвид заявлението по образец, а не че въобще не е постъпвало заявление/, няма и  произнасяне по искането на жалбодателя, поради което жалбата срещу мълчалив отказ на Управителя на НЗОК следвало да се приеме за недопустима. Всичко гореизложено, както и това че жалбата е подадена в срок и от лице с правен интерес, води до извод, че жалбата е процесуално допустима. 

ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА:

Не е спорно, че жалбодателят е здравно осигурено лице. На 21.06.2018г същият е сезирал НЗОК с искане да му бъде възстановена частта от разходваните от него средства за лечение в чужбина. Искането е изпратено с препоръчано писмо с обратна разписка на 21.06.2018 г. чрез „Български пощи“ ЕАД и е получено от НЗОК на 25.06.2018 г. Не е спорно също така, че по подаденото заявление липсва произнасяне, като в този смисъл е налице и признание на неизгоден факт от страна на административния орган в придружителното писмо, като както беше посочено по-горе изтъкнатата от органа причина за непроизнасянето е това, че заявлението не е по образец, а както се установява от доказателствата по делото същото не е придружено и от необходимите документи.  

Жалбодателят настоява чрез процесуалните си представители преписката да бъде изпратена за произнасяне от органа със задължителни указания за възстановяване на претендираните суми, т.е. в положителен за жалбодателя смисъл по неговото искане. Разбира се, такъв краен резултат принципно е възможен,  но съдът намира, че не може  и не следва да дава указания в такъв смисъл на администрацията, доколкото действително се установява, че подаденото заявление е нередовно, доколкото същото не е по образец, както и не е придружено от съответните документи. Последното означава, че след връщането на преписката производството следва да започне от фазата след непосредственото образуване на производството, доколкото има сезиране на надлежен орган, но с нередовно заявление.  Последното означава от своя страна, че след връщане на преписката, на жалбодателя следва да се укаже да отстрани нередовностите по подаденото заявление, като в зависимост от факта на отстраняване/неотстраняване следва да има произнасяне по същество или прекратяване на производството.

По изложените съображения жалбата е основателна, при което следва да бъде отменен  мълчаливият отказ на Управителя на НЗОК, като бъде изпратена преписката за продължаване на производството по искане вх. № Е112-01-3/25.06.2013 г. на И.С.З., ЕГН **********,***, съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в настоящото решение.

Предвид изхода на спора и претенциите на страните за присъждане на разноски по делото, съдът намира, че такива се следват на жалбоподателя и същите се констатираха в размер на 530.80 лв., представляващи както следва: 10.00 лв. ДТ и 520.80 лв. депозит за вещо лице. Следва също така съобразно направеното искане да бъде осъдена НЗОК да заплати на адв.Г.В.Ч., ЕГН **********, 1700.00 лв. адвокатско възнаграждение за всички инстанции и производства,  на основание чл.8 ал.3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения във връзка с чл.38 ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата. 

Водим от горното, Административен съд Пловдив, ІІ състав

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ мълчалив отказ  на Управителя на Националната здравно-осигурителна каса /НЗОК/ по искане от 21.06.2018 г. на И.С.З., ЕГН **********,***, за възстановяване на стойността на средствата за проведено в друга държава – членка /Германия/ болнично лечение.

ИЗПРАЩА административната преписка на управителя на НЗОК за продължаване на производството по искане вх. № Е112-01-3/25.06.2013 г., съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в настоящото решение.

ОСЪЖДА НЗОК – София да заплати на И.С.З., ЕГН **********,***, сумата от 530.80 лв., представляваща разноски по делото.

ОСЪЖДА НЗОК – София да заплати на адв.Г.В.Ч., ЕГН **********, адвокатско възнаграждение за всички инстанции и производства,  в размер на общо 1700 лв., на основание чл.8 ал.3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения във връзка с чл.38 ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата. 

Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му.

 

 

 

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: