№ 149
гр. Свиленград, 15.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на девети декември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Добринка Д. Кирева
при участието на секретаря Жаклин М. Арнаудова
като разгледа докладваното от Добринка Д. Кирева Административно
наказателно дело № 20215620200882 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ №351 А-660 от
20.10.2021година на Началника на РУ- Свиленград, с което на К.М. Ф. с
ЕГН **********, живущ в село *********, обл.********, ул.***** *** №2
за нарушение на чл.99,ал.1 от ЗГР на основание чл.116,ал.2 от ЗГР е
наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 200лева.
Жалбоподателят К. М. Ф. /в обжалваното НП фамилията е изписана като Ф./
в законно предвидения срок обжалва горе цитираното НП,което счита за
неправилно и незаконосъобразно,поради издадено в противоречие с
процесуалния и материален закон,като не излага конкретни доводи. С оглед
на изложеното моли съда за пълна отмяна на обжалвания акт.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява.От
пълномощника му адв.Камбуров е постъпило писмено становище, в което
поддържа жалбата по изложените в нея доводи,като доразвива доводите си в
насока,че било допуснато нарушение на чл.57,ал.1 т.5 от ЗАНН, както и
нарушение относно неправилно изписване на фамилното име на
жалбоподателя в обжалваното НП,като се излага доводи в тази насока.
Претендира присъждане на направените по делото разноски по реда на чл.38
1
от ЗА.
Към жалбата са ангажирани доказателства, относно фамилното име на
жалбоподателя.
Административнонаказващият орган/АНО/- Началника на РУ- Свиленград
, не изпраща представител и не взема становище.
Страна Районна прокуратура –Хасково,ТО Свиленград, не изпраща
представител и не взема становище.
Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните
по делото доказателства, установи следното от фактическа страна:
От приетите писмени доказателства по делото,както и от свидетелските
показания на разпитаните по делото свидетели Г. К. К. и Н. К. Н. (служители
на РУ – Свиленград към ОДМВР - Хасково) се установява, че във връзка с
постъпил сигнал за изборни нарушения във връзка с предстоящи избори за
НС и Президент,били сформирани екипи да извършат проверка по подадения
сигнал дали има извършени нарушения от лицата и адресите посочени в
сигнала.
Във връзка с подадения сигнал на 16.10.2021 година около 11.30 часа двамата
свидетели при изпълнение на служебните си задължения извършвили
проверка в град Свиленград, област Хасково, при която констатирали, че
жалбоподателят К. М. Ф. живее от 01.03.2021 година в град Свиленград, бул.
„България” № 60, област Хасково, без да е адресно регистрирана пред
надлежните органи, т.е. без да е променила настоящия си адрес, в
законоустановения срок от 30дни, като това обстоятелство установили от
лицето,което отговаряло за настаняванията на лицата в апарт хотела
Макош,което проверило документите за настанявания на лицето.
В Сведение, изискано за нуждите на проверката, каквото и дава в писмена
форма жалбоподателят К. М. Ф. сочи, че заедно със семейството си е в град
Свиленград от около 3 месеца и живее под наем, както и че няма адресна
регистрация в града.
Предвид констатираната липса на заявена промяна на настоящия адрес на
жалбоподателя в регистрация в законоустановения 30дневен срок ,в сградата
на РУ – Свиленград, в кръга на службата си, свидетелят Г. К. К. –инспектор в
РУ – Свиленград към ОДМВР - Хасково, съставил против жалбоподателя и в
2
негово присъствие АУАН с № 351А-660 от 16.10.2021 година/с изведен номер
на 18.10.2021г./.
Това процесуално действие извършил и с участието на свидетеля Н. К. Н..
В изготвения АУАН актосъставителят изложил подробно описание на
фактическото нарушение, свързано с неизпълнение на задължението за
заявяване промяна на настоящия адрес в законоустановения срок от 30 дни
пред надлежните органи, както и на обстоятелствата по извършването му. А
досежно квалификацията, нарушението правно квалифицира с разпоредбата
на чл. 99, ал. 1 от ЗГР, която вписва за нарушена. В констатиращия Акт
фигурират отбелязани изрично мястото и времето на проверката, в резултат
на която е констатирано нарушението.
АУАН е редовно предявен и връчен на жалбоподателя - нарушителя, който
не е вписал възражения против констатациите, изложени в него, като изрично
и саморъчно отразява, че няма такива.
Срещу Акта в законоустановения 3-дневен срок не постъпило писмено
Възражение.
Сезиран надлежно с така съставения АУАН, след получаване на образуваната
с него преписка, Началникът на РУ - Свиленград е издал процесното НП.
В издадения санкционен акт, АНО е възприел изцяло фактическите
констатации, изложени в АУАН, както и правната квалификация на
нарушението, дадена от контролния орган – чл. 99, ал. 1 от ЗГР и е наложил
на жалбоподателя административно наказание „Глоба” в размер 200 лв.
НП е редовно връчено - лично на жалбоподателя, на 27.10.2021 година, видно
от Разписката, инкорпорирана в самия документ и надлежно оформена –
датирана и подписана.
Приобщена като доказателство по делото бе и Заповед №8121з-
610/28.05.2015г. на Министъра на вътрешните работи относно определянето
на длъжностни лице от Министерството на вътрешните работи да съставят
актове за установяване на административни нарушения и да издават
наказателни постановления по Закона за гражданската регистрация.
Съгласно чл. 117, ал. 3 от ЗГР, Министърът на вътрешните работи и
определените от него длъжностни лица установяват нарушения и издават НП
само по глава четвърта: чл. 89 – чл. 99б от ЗГР.
3
Материалната компетентност на актосъставителя да съставя АУАН за
нарушения по ЗГР е установена предвид факта, че Г. К. К. заема длъжността
Младши полицейски инспектор в РУ - Свиленград към ОДМВР - Хасково.
Материалната компетентност на Началника на РУ – Свиленград да издава НП
за нарушения по ЗГР, се доказва от приетата по делото Заповед № 8121з-
610/28.05.2015 година на Министъра на МВР, т.е. последният се явява
носител на санкционна власт, делегирана му в длъжностно качество (заемана
длъжност) от наказващия орган по закон съгласно чл. 117, ал. 2 и ал. 3 от ЗГР
– Министъра на МВР по надлежния ред с административен акт - Заповед.
Както в АУАН, така и в НП е прието за установено, че жалбоподателят е
извършил нарушение по чл. 99, ал. 1 от ЗГР, тъй като в 30-дневен срок не е
заявил промяната на настоящия си адрес.
За това нарушение на основание чл. 116, ал. 2 от ЗГР на нарушителя е
наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200 лв.
Налична е по делото справка от НБД „Население”, видно от която
жалбоподателят е с имена К. М. Ф. с постоянен и настоящ адрес: село
*********, обл.********, ул.***** *** №2.
Видно от приложеното към жалбата фотокопие на личната карта на
жалбоподателя,същият е с имена- К. М. Ф..
Изложената фактическа обстановка, съвпадаща с тази съдържаща се и в
АУАН, се установява по категоричен начин от свидетелските показания на Г.
К. К. и Н. К. Н., така също и от приетите писмени доказателства – Заповед
№8121з-610/28.05.2015г. на Министъра на вътрешните работи , справка от
НБД „Население” ; фотокопие на личната карта на жалбоподателя и 1брой
сведения от жалбоподателя-последните приобщени по надлежния
процесуален ред на чл.283 НПК, вр. чл.84 ЗАНН.
Свидетелите Г. К. К. и Н. К. Н., възпроизвеждат пред съда своите
непосредствени възприятия за случилото и показанията им са
безпротиворечиви, логично систематизирани, като изцяло колерират и с
писмените източници, поради което и съдебният състав ги кредитира изцяло с
доверие.Не се установява св. Г. К. К. и св.Н. К. Н. да имат личностно
отношение към жалбоподателя, което да ги провокира да съставят АУАН.
Основания за критика по отношение на свидетелските показания не се
4
намериха, а единствено поради служебното им качество – служители на РУ –
Свиленград към ОДМВР - Хасково, в този смисъл служебната зависимост и
отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да
обоснове заинтересованост от тяхна страна, от тук и превратно или
недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и
случилите се събития, които възпроизвеждат в показанията си. И това е така
предвид липсата на противоречия – вътрешни и помежду им (както вече бе
посочено), от друга страна те не се компрометират и при съотнасяне и с
останалите доказателствени източници – писмените такива, нито пък се
опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от страна на
жалбоподателя. Точно обратното, свидетелските показания са в цялостна
корелация и напълно убедително се подкрепят от фактическите
обстоятелства, съдържими се в писмените доказателства от
Административнонаказателната преписка (АНП). Ето защо, според Съда
показанията и на разпитаните свидетели , не са и не се считат за насочени към
прикриване на обективната истина по делото. По своя доказателствен ефект и
стойност, така обсъдените и оценени с кредит на доверие гласни
доказателства са пряко относими към изпълнителното деяние на процесното
нарушение и неговото авторство, времето и мястото на осъществяването му,
като потвърждават фактическото му извършване от жалбоподателя, с оглед
установените факти на неизпълнение на задължението лицето в 30-дневен
срок да заяви промяната на настоящия си адрес. Поради това Съдът ги
кредитира изцяло за достоверни.
Цениха се от съда и писмените доказателства, приети по делото като част от
АНПр, приобщени по реда на чл.283 НПК, които не се оспориха от страните,
по своето съдържание и авторството - истинността си, поради което се
ползваха за установяване на данните възпроизведени в тях. С такива
надлежни и годни писмени доказателствени средства – Заповед №8121з-
610/28.05.2015г. на Министъра на вътрешните работи , справка от НБД
„Население” ; фотокопие на личната карта на жалбоподателя и 1брой
сведения от жалбоподателя, се потвърждават фактическите констатации
изложени в АУАН, възпроизведени и в обстоятелствената част на НП.
Материалната компетентност на издателя на Началника на РУ- Свиленград,
въпреки че не се оспорва по делото, последната се доказва и от приетата по
делото заповед Заповед №8121з-610/28.05.2015г. на Министъра на
5
вътрешните работи, с която на определен кръг длъжностни лица наказващия
орган по закон надлежно е делегирал правомощия да издават НП за
нарушения по Закона за гражданската регистрация, в кръга от които изрично
визирана е и тази длъжност, в рамките на териториалната й компетентност –
обслужваната територия.
При така установената фактическа обстановка, Съдът в настоящия
си състав достига до следните правни изводи:
Преди всичко, съдът намира жалбата за допустима, като подадена от
надлежна страна в процеса и в законоустановения срок – чл.59 ал.2 пр.І от
ЗАНН.
Преди всичко, съдът намира жалбата за допустима, като подадена от
надлежна страна в процеса и в законоустановения срок – чл.59 ал.2 пр.І от
ЗАНН.
Преценена по същество, съдът намира подадената жалба за частично
основателна.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ПРОЦЕСУАЛНИЯ ЗАКОН
Обжалваното НП и АУАН, въз основа на който е издадено, са
законосъобразни от формална, процесуалноправна страна, като Съдът
достигна до тези изводи след служебна проверка на съдържанието и
материалите от приложената АНП. Не се констатираха недостатъци на
актовете.
Спазена е изцяло административната процедура по съставяне на Акта и
издаване на обжалваното НП.
Действително в АУАН не е посочено в ЕГН на св. Н.Н., но този реквизит
следва да е наличен в Акта с оглед идентификацията и конкретизацията на
посоченото лице. Предвид факта, че са посочени коректно, точно и ясно
трите имена и адреса по месторабота, както и че е служител на МВР, е налице
пълно индивидуализиране на посоченото лице и не е наличен проблем с
неговата индивидуализация, т.е. с неговата самоличност, респ. призоваването
му в съдебно заседание. От друга страна констатираният пропуск не
представлява съществено процесуално нарушение, тъй като съгласно
правната теория и константната съдебна практика, съществено е това
нарушение на административно производствените правила, което е повлияло
6
или е могло да повлияе върху съдържанието на акта, т.е. такова нарушение,
недопускането на което е можело да доведе до друго разрешение на
поставения пред административния орган въпрос, което в настоящия случай
не е налице.
Спазени са предвидената форма и процесуален ред, както констатиращият и
санкционният актове имат необходимите реквизити и минимално изискуемо
съдържание, съобразно изискванията на чл. 42 от ЗАНН – за АУАН, респ. и
чл. 57 от ЗАНН – за НП.
В този ред на мисли са неоснователни доводите на адвокат Камбуров,
изложени в Писменото му молба-становище, тъй като АНО е посочил
установената от него фактическа обстановка въз основа на събраните в АНПр
доказателства,съвпадащи с установената такава по издадения АУАН.
Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1, б. „б”
от ЗАНН, вр.чл. 117, ал. 1 и ал. 3 от ЗГР и чл. 47, ал. 1, б. „а”, вр.ал. 2 от
ЗАНН, вр.чл. 117, ал. 2 и ал. 3 от ЗГР. Актовете, с които се установяват
нарушенията по цитирания закон, се съставят от длъжностни лица,
определени от Министъра на МВР. В процесния казус е установено, а и не е
спорно между страните, че към 16.10.2021 година актосъставителят Г. К. К. е
заемал длъжността „Полицейски инспектор в РУ – Свиленград към ОДМВР –
Хасково”.
Предвид изложеното актосъставителят Г.К. безспорно се явява длъжностно
лице от предвидените в ЗГР, което има правомощията по чл. 117, ал. 1 и ал. 2
от ЗГР, т.е. да съставя Актове, с които се установяват нарушения по глава
четвърта от ЗГР.
Лицето, подписало НП е заемало към момента на издаването му длъжността
Началник на РУ - Свиленград към ОДМВР – Хасково и деянието е извършено
в зоната на отговорност на РУ – Свиленград. т.е. той се явява носител на
санкционна власт, делегирана му в длъжностно качество (заемана длъжност)
от наказващия орган по закон съгласно чл. 117, ал. 3 от ЗГР – Министъра на
МВР по надлежния ред с административен акт – Заповед.
При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите на ал.
1 и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове.
Не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и
7
приключването на административнонаказателната процедура, които да водят
до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя и да се основания за
неговата незаконосъобразност и отмяна.
Предвид изложеното липсват предпоставки за отмяна, на процесуално
основание, поради недостатък във формата на акта или допуснато друго
процесуално нарушение, от категорията на съществените такива,
рефлектиращо върху правото на защита на санкционираното лице, респ.
довело до неяснота и неопределеност на фактите, подлежащи на доказване.
Ето защо, съобразно изложените правни аргументи, решаващият Съдебен
състав обосновано формира правен извод, че процесното НП не страда от
формални недостатъци, в резултат на допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, поради което се явява изцяло законосъобразен от
процесуалноправна страна, акт.
Като неоснователни се преценяват доводите за неправилност на обжалваното
НП, аргументирани с погрешното посочване имената на нарушителя. В
случая съставеният АУАН е съобразен с изискванията на закона,
нарушението е установено по несъмнен начин, индивидуализиран е
нарушителя и му е дадена възможност да направи възражение във връзка с
констатираното нарушение съгласно чл.42 – 44 от ЗАНН. Въз основа на акта е
издадено и процесното наказателно постановление, което от своя страна е
съобразено с изискванията на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН.
Противно на оплакванията на въззивника не е налице твърдяното съществено
нарушение на административно производствените правила по смисъла на
чл.42, т.6 и чл.57, ал.1, т.4 от ЗАНН, като наличието на техническа грешка
при изписването на името на нарушителя и то при правилното изписване и на
всички останали индивидуализиращи елементи, не променя извода
за несъмнена установеност на самоличността на нарушителя, поради което и
констатираният порок не представлява съществено нарушение на
процесуалните правила и не влече след себе си незаконосъобразност на
наказателното постановление.
Видно от разпоредбата на чл.8, ал.1 от Закона за гражданската регистрация
(ЗГР) името е само един от белезите, индивидуализиращи физическите лица,
поради което посочването на сгрешено име не означава несъмнено, че лицето,
което е индивидуализирано чрез него е различно от това лице, установено от
8
наказващия орган като извършител на нарушението, при положение, че има
съвпадение на всички останали индивидуализиращи признаци.
Разпоредбата на чл.11 от ЗГР регламентира единният граждански номер като
административен идентификатор на подлежащите на регистрация физически
лица и уникален номер, чрез който физическите лица се определят
еднозначно. Предвид това, физическото лице се идентифицира освен с трите
си имена, съгласно чл.8, чл.9, чл.12 - чл.14 от ЗГР, също и с уникалния си
ЕГН. Дори да има съвпадение на трите имена на две физически лица, същите
се различават по различните си единни граждански номера, а при съвпадение
на дадените ЕГН уточняването и корекцията на еднаквите ЕГН се извършва
по административен ред. В настоящия случай не са налице каквито и да било
данни, че посоченото в АУАН и наказателното постановление ЕГН на
жалбоподателя съвпада с ЕГН на друго физическо лице.
С оглед изложеното настоящата инстанция намира, че е налице пълна
идентичност между лицето, посочено като нарушител в АУАН и НП, и
действителния субект на нарушението. Допуснатата грешка в имената е по-
скоро техническа грешка, която не води до нарушаване правото на защита на
санкционираното лице, следователно и до отмяна на НП.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН
Правилна е и дадената от АНО материалноправна квалификация на
извършеното нарушение. Тежестта за установяване на конкретното деяние,
съставляващо административно нарушение, неговият извършител и
предметът на нарушението, е на АНО, който следва да проведе пълно
доказване на спорните факти, което в настоящия случай е сторено.
Съгласно чл. 1, ал. 3 от ЗГР, гражданската регистрация включва съвкупност
от данни за едно лице, които го отличават от другите лица в обществото и в
семейството му в качеството на носител на субективни права като име,
гражданство, семейно положение, родство, постоянен адрес и др.
По силата на чл. 90 от същия закон всяко лице, подлежащо на гражданска
регистрация, е задължено да заяви писмено своя постоянен и настоящ адреси.
Съгласно чл. 93, ал. 1 от ЗГР постоянен адрес е адресът в населеното място,
което лицето избира да бъде вписано в Регистъра на населението поради
което и срок за заявяване от лицето на евентуална промяна на същия не е
9
предвиден от законодателя.
Всяко лице може да има само един постоянен адрес, който е адрес за
кореспонденция с органите на държавната власт и органите на местното
самоуправление. Постоянният адрес на гражданите служи за упражняване или
ползване на права или услуги в случаите, определени в закон или друг
нормативен акт.
Постоянният адрес може да съвпада с настоящия адрес, но може и да се
различава, тъй като съгласно определението, дадено в чл. 94, ал. 1 от ЗГР,
настоящ адрес е адресът, на който лицето живее.
Законът логично въвежда изискване, че всяко лице може да има само един
настоящ адрес.
Съгласно чл. 99, ал. 1 от ЗГР всяко лице е длъжно в срок от 30 дни да заяви
промяната на настоящия си адрес, като по този начин разрешителният режим,
характерен за местожителството до 2000 година, е заменен с чисто
регистрационен.
Въпреки това адресът продължава да бъде не само една фактическа връзка на
физическото лице с дадено населено място, а и едно административно
правоотношение, което е възникнало от административен акт, който обаче
вече е регистрационен.
При определянето на адреса значение има формалният момент, който
представлява административен акт по регистрация, по силата на който
съответното длъжностно лице разпорежда вписване в Регистъра на
населението.
Това означава, че всяко физическо лице е длъжно да се намира в
административна връзка с органите на местното самоуправление в едно от
населените места в страната, като тази връзка се изразява в
административното задължение да се регистрира адресно.
Настоящият адрес представлява една нетрайна фактическа връзка на лицето с
дадено населено място, т.е. това е адресът на който пребивава.
Този настоящ адрес се заявява чрез простото подаване на една адресна карта
до общинската администрация.
От събраните по делото доказателства по категоричен и несъмнен начин се
установи от фактическа страна, че към датата на полицейската проверка
10
16.10.2021 година жалбоподателят не е заявил промяна на настоящия си
адрес, въпреки че промяната е налична от 01.03.2021г.,т.е над 1месец преди
извършване на проверката,което обстоятелство се установява ,както от
снетите сведения от самия жалбоподател,така и от свидетелските показания
на разпитаните по делото св.К. и св.Н., които установяват,че са приели,че
същата пребивава на адреса от 01.03,тъй като управителя на апартаментите в
които е живяла жалбоподателката е посочил именно тази дата, след проверка
на документите,а не изложеното от нея в писменото сведение.
Обстоятелството че жалбоподателят от около шест месеца преди датата на
проверката пребивава на друг настоящ адрес, несъмнено води до извода, че е
изтекъл предвиденият в чл. 99, ал. 1 от ЗГР 30–дневен срок за промяна на
настоящ адрес .
Жалбоподателят не представя доказателства, от които да се установява, че е
предприел действия за промяна на настоящия си адрес. В този смисъл е и
направената служебно справка от НБД „Население”. Ето защо следва да се
направи извод, че е осъществила от обективна страна състава на нарушението
по чл. 99, ал. 1 от ЗГР.
Поради това, при доказано авторството на деянието и елементите от
обективната страна на нарушението - установени от показания на разпитаните
свидетели и писмените доказателства, жалбоподателя правилно и
законосъобразно е бил наказан от АНО и на посоченото правно основание
ангажирана админиситративнонаказателната му отговорност.
Осъщественото от въззивника деяние, във форма на бездействие е
съставомерно и по субективен признак, извършено е виновно - по
небрежност, доколкото жалбоподателят е бил длъжен и е следвало да знае
изискването и задължението за заявяване промяна на настоящия адрес,
съответно да положи необходимата грижа да съобрази поведението си с това
изискване, като общественоопасните последици от извършеното, той е
съзнавал и могъл да предвиди тяхното настъпване.
Досежно приложението на чл. 28 от ЗАНН - преценката за липса на
основания и предпоставки за квалифициране на конкретния случай като
маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, е изразена мълчаливо от АНО с
факта на издаването на НП, респ. налагането на санкция на извършителя на
нарушението. Отсъствието на изложени мотиви в тази насока, от негова
11
страна, не съставлява процесуално нарушение. Извод, следващ по аргумент
от чл. 57 от ЗАНН – процесуалната норма, лимитираща задължителните
реквизити на НП. От друга страна, съобразявайки признаците на
осъществения фактически състав на административно нарушение, процесното
деяние не разкрива обществена опасност, по-ниска от обичайната за този род
нарушения, нито пък изобщо липса на такава, поради което не съставлява
маловажен случай, според Съда. И това е така, както поради неговия
формален характер – за съставомерността му не е предвиден и не се изисква
настъпване на вредоносен резултат, така и поради наличието не само на
смекчаващи (младата възраст на нарушителя, не е правил опит да осуети или
възпрепятства проверката), но и на отегчаващи (към настоящия момент все
още не е предприел действия за заявяване промяна на настоящия си адрес)
обстоятелства. Поради това липсват предпоставки за преквалифициране на
нарушението като маловажно, респ. за приложението на чл. 28 от ЗАНН и в
този смисъл Съдът приема преценката на АНО по чл. 28 ЗАНН за
съответстваща на закона. От тук, законосъобразно, правилно и обосновано е
издадено НП. И не на последно място, при разрешаване правният въпрос за
осъществяване предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, релевантна са и
обществените отношения, регулирани от ЗГР, които са свързани с факта, че
всяко физическо лице е длъжно да се намира в административна връзка с
органите на местното самоуправление в населеното место в страната, където
пребивава/живее.
Ето защо не е налице и това материалноправно основание за отмяна на
обжалваното НП, като неправилно санкциониращо маловажен случай на
нарушение.
ПО РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО
Както вече бе посочено АНО правилно е квалифицирал нарушението, което е
осъществено от обективна и субективна страна и правилно е приложил
съответната административнонаказателна разпоредба на ЗГР, като се е
съобразил с разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН.
За извършеното нарушение разпоредбата на чл. 116, ал. 2 от ЗГР предвижда
наказание „Глоба” в размер от 50 лв. до 300 лв.
На жалбоподателя е наложена Глоба в размер на 200 лв.
При определяне на размера на административното наказание, обаче не е
12
съобразил разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН. Настоящият състав счита
определения размер на наложеното наказание от 200 лв. за необосновано
висок, с оглед липсата на посочени в НП отегчаващи обстоятелства, които да
оправдават налагане на наказание в размер над средния предвиден в закона.
По делото не се събраха доказателства, от които да е видно, че
жалбоподателят е наказван и преди това по ЗГР или по други закони за
извършени административни нарушения. В случая може да се приеме от
конкретиката на процесния случай, че се касае за инцидентен случай на
извършено административно нарушение от жалбоподателя. При това
положение и вземайки предвид недългия срок на неизпълнение на вмененото
задължение, на жалбоподателя следва да се наложи наказание „Глоба” в
минимално предвидения размер от 50 лв.
Съдът счита, че с така редуцирания размер на санкцията ще се постигнат
целите на административното наказание, визирани в чл. 12 от ЗАНН – да
предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правен
ред и да се въздейства възпитателно и предупредително върху гражданите.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ДВ, брой 94 от 2019 година,
в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс
(АПК). Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато Съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един
адвокат, ако подателят на Жалбата е имал такъв, се възстановяват от Бюджета
на органа, издал отменения акт или отказ.
Съгласно разпоредбата на чл. 38 от ЗА, адвокатът или адвокатът от
Европейския съюз може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие
на лица, които имат право на издръжка; материално затруднени лица и
роднини, близки или на друг юрист. Съгласно ал. 2 на чл. 38 от ЗА, в
случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е
осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право
на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не
по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна
да го заплати.
13
В производство пред настоящия Съд от процесуалния представител на
жалбоподателя своевременно е заявена претенция за заплащане на разноски –
възнаграждение за един адвокат, който е представлявал жалбоподателя по
делото. В представения пред този Съд и съдържащ се по делото Договор за
правна защита и съдействие от 02.11.2021 година, сключен между
жалбоподателя и адвокат Маргарит Камбуров, изрично е посочено, че
договорените правна защита и съдействие адвокатът извършва на основание
чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, т.е. като безплатна за доверителя.
Правото на адвоката да окаже безплатна адвокатска помощ на лице по чл. 38,
ал. 1 от ЗА, е установено със закон. Когато в съдебното производство
насрещната страна дължи разноски, съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 2 от
ЗА, адвокатът, оказал на страната безплатна правна помощ, има право на
адвокатско възнаграждение, в размер, определен от Съда, което
възнаграждение се присъжда на адвоката. За да упражни последният това
свое право, е достатъчно да представи сключен със страната Договор за
правна защита и съдействие, в който да посочи, че договореното
възнаграждение е безплатно на основание чл. 38, ал. 1 от ЗА, като наличието
на конкретното основание от нормата не се нуждае от доказване.
В конкретния случай производството пред настоящия Съд е инициирано по
Жалба на санкционираното лице, което е било представлявано по делото от
надлежно упълномощения адвокат Маргарит Камбуров, а оспореното от нея
НП е изменено от Съда по отношение размера на Глобата.
При тези обстоятелства безспорно е възникнало регламентираното от нормата
на чл. 63, ал. 3, вр.ал. 1 от ЗАНН право – при отмяна, респ. изменение на
обжалвания акт, възнаграждението за един адвокат, ако подателят на Жалбата
е имал такъв, респ. част от него, да се възстанови.
Предпоставките на закона за осъждане на ответника да заплати на
жалбоподателя част от адвокатското възнаграждение са налице, поради което
следва да се уважи искането на процесуалния представител на жалбоподателя
за присъждане на част от адвокатско възнаграждение за оказаната от него
безплатна правна помощ.
На основание чл. 38, ал. 2, вр.ал. 1, т. 2 от ЗА и чл. 7, ал. 2, т. 1, вр.чл. 18, ал. 2
от Наредба № 1/09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, Съдът определя размера на адвокатското възнаграждение на
14
300 лв. за въззивната инстанция.
С оглед изхода на делото и обстоятелството, че НП следва да бъде изменено
чрез намаляне размера на наложената Глоба, следва в полза на процесуалния
представител на жалбоподателя да се присъдят част от направените по делото
разноски в размер на 225 лв.
Доколкото преди изменението на чл. 63 от ЗАНН, исканията за разноски са се
разглеждали по реда на ЗОДОВ и се е прилагал чл. 205 от АПК, по аргумент
от който за разноските, направени от жалбоподателите при обжалване на НП,
издадени от органите на ОДМВР - Хасково, е отговаряла ОДМВР, а не
поделението й (доколкото само Дирекцията е юридическо лице), Съдът
намира, че следва да осъди именно ОДМВР – Хасково да заплати сторените в
настоящото производство разноски.
Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Съдът в
настоящия си състав.
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ №351 А-660 от
20.10.2021година на Началника на РУ- Свиленград, с което на К. М. Ф. с
ЕГН **********, живущ в село *********, обл.********, ул.***** *** №2
за нарушение на чл.99,ал.1 от ЗГР на основание чл.116,ал.2 от ЗГР е
наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 200лева, като
НАМАЛЯ размера на глобато от 200лева на 50 лева
ОСЪЖДА на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, вр.чл. 38, ал. 2, вр.ал. 1, т. 2 от
ЗА ОДМВР – Хасково с адрес: град Хасково, бул.„България” № 85, ДА
ЗАПЛАТИ на адвокат Маргарит Илиев Камбуров от Адвокатска колегия -
********, сумата от 225 лв. представляваща част от направените разноски за
адвокатско възнаграждение за осъществена по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА
адвокатска защита и съдействие на жалбоподателя по АНД№ 882 /2021г. по
описа на Районен съд Свиленград.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
Хасково в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му с
Касационна жалба на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII
от АПК.
15
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
16